20 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Става въпрос само за един продукт наистина, но това е сигнал, че не ние сме пречката за раздвижване на пазара. Това не е някаква драматична промяна, но първоначалното стъписване и тревога от края на миналата и началото на тази година вече ги няма. Тогава продавачите не искаха да свалят цените, а клиентите не купуваха в очакване на падането им. Това изчакване продължи доста време и в един момент вече виждаме да се сключват и сделки, макар и много плахо. Разбира се, цените са по-ниски, отколкото бяха преди кризата, но това се очакваше.

- В кои сектори са тези сделки, откъде тръгва раздвижването в икономиката?

- Безсмислено е в този момент да търсим сектори, които ще помогнат по-бързо да се оживи икономиката. Преди имаше два отрасъла, които донякъде незаслужено бяха обявени за мотор на растежа - недвижимостите и финансовият сектор. Днес ще бъдат успешни тези проекти, които са предприемчиви, ефективни и произвеждат тези стоки и услуги, които се търсят вътре или извън страната.

- Как смятате, ще приеме ли правителството мерките, които асоциацията на банките предложи на министър Дянков за излизане от кризата?

- Това не са някакви задължителни неща, а такива, които така или иначе щяха да се случат или е добре да се случат. Със или без специални срещи с финансовия министър. По-скоро медийното внимание беше повече заострено. И преди е имало такива срещи, но не са отивали във вестниците.

- Ще продължи ли спадът на лихвите и по другите видове заеми?

- Не бих се наел да прогнозирам дали ще продължи и с какъв темп. Това, което със сигурност може да се каже, е, че колкото по-устойчиво изглежда българската икономика и колкото по-устойчиви са признаците на растеж в тази икономика на изхода от кризата, толкова повече има шанс лихвите по различните групи кредити да вървят надолу. Това, разбира се, се отнася и до депозитите. Когато се рекламират депозити с 10-12% доходност, не бива да се очаква рязко снижаване на лихвите по заемите. Нещо повече - ако тенденцията за високи лихви се запазва (а има банки, които точно това правят), това устойчиво ще доведе дори до повишаване цената на кредита.

- Но нали депозитната война между банките свърши?

- Е, има все още тук-там локални конфликти, както се казва на военен език. Да не говорим, че плащането на високи лихви по депозитите няма икономически смисъл и не може дълго време да бъде изгодно.

- Макроикономистите казват, че ни предстои една от най-тежките зими, защото ще достигнем дъното на кризата. Вие какво мислите?

- Зимата винаги е най-тежкият сезон за нас - със или без криза. Труден е за икономиката, защото разходите на фирмите и на гражданите растат. Част от традиционните приходи - от селското стопанство и туризма, ги няма. Така че от тази гледна точка няма нищо ново. Може би наистина ще имаме една по-трудна зима. От друга страна, е съвсем естествено на изхода от кризата някои фирми да не оцелеят, да не им стигнат силите накрая. Което все пак е част от оздравяването на икономиката. Част от оздравителния ефект на кризата, който независимо че чисто психологически не е приятен, е задължителен. Трябва да разберем, че когато говорим за несъстоятелност на някоя фирма, това невинаги е само лоша новина. Тук, разбира се, не говоря за драматични случаи от рода на "Кремиковци", който и без кризата не вървеше добре от години. В нашата култура е заложен ужас от фалит за разлика например от англо-саксонската, където персоналният банкрут се приема далеч по-спокойно.

- Кой изпитва по-големи затруднения при връщането на заемите си - гражданите или фирмите?

- Няма голяма разлика, защото един човек, на когото са намалили заплатата или дори е загубил работата си, очевидно ще има трудности при погасяване на вноските си. При фирмите пък зависи много от пазара, от гъвкавостта и предприемчивостта на мениджърите им. Но не бих казал, че корпоративният сектор страда повече или по-малко. Още повече, че това са психологически категории. Мисля, че предизвикателствата и трудностите са еднакви за всички.

- Безспорно е, че лошите кредити растат. Но при кои ръстът е по-голям - при закъснелите плащания до 30 дни или при тези над 90 дни?

- Нормално е при икономически спад лошите кредити да растат. Съвсем нормално е и повечето закъснения да бъдат в най-леката категория - до месец. При тях обаче винаги има хипотеза, че те могат да се покрият в рамките на месец от заплата или друго закъсняло плащане. Не всеки кредит, който е влязъл в краткосрочно просрочие, става след това лош. Добросъвестните кредитополучатели, както и банките, правят всичко възможно да реструктурират и разсрочат задълженията, да се капитализират лихвите.

- Става ли българинът по-цивилизован платец? Като види, че закъсва с плащанията, идва ли в банката, или се крие?

- Не може да има директно сравнение. Не бива да се подценяваме обаче, в по-голямата си част българските граждани са законопослушни и държат на репутацията си. А част от репутацията на един човек е дали може да си плаща сметките.

- Преструктурирането на кредитите дава ли резултати, има ли други начини да се помогне на закъсали клиенти?

- Съветваме ги да контролират и свиват разходите, да разсрочват задължения, когато е възможно. За съжаление няма възможности за голяма гъвкавост по време на криза. Като краен случай може да има някакъв период, в който лихвата да се капитализира, т.е. не се плаща абсолютно нищо. Но веднага искам да кажа, че всичко това са много скъпи упражнения. Те в крайна сметка увеличават цената на кредита. Но е за предпочитане пред това да се стигне до ситуация да се реализират обезпеченията по кредита, да си загубиш жилището.

- Вие сте един от малкото, които честно предупреждават, че преструктурирането оскъпява кредита, но по-добре така, отколкото да се стига до крайност.

- Всеки, който извади молив и лист, може сам да види това. И няма логика да се заблуждаваме, че операцията е безпроблемна, евтина и ние я поощряваме. Напротив, не я поощряваме не само защото създава допълнителна административна работа на банките и допълнителна необходимост от ликвидност в системата. Просто всичко това струва пари. Но пък, слава Богу, че го има като възможност, защото човек си преценява приоритетите и все пак има някакъв изход, макар и скъп.

- В моменти на растеж на лоши заеми на сцената излизат фирмите, специализирани в събиране на кредити. Банките ползват ли техните услуги?

- Да, разбира се. В случаите, когато имаме прекалено много такива кредити или не са типични за банка, те се дистанцират и продават на специализирани фирми, които се занимават с такова нещо. Това е нормална практика по света.

- Споделяте ли твърдението, че в банките има пари, но няма достатъчно добри проекти, за които те да бъдат дадени?

- И да, и не. На пазара в България има над 30 банки и десетки хиляди фирми. Всички те са различни, имат различни възможности, различно качество. Затова не можем да правим обобщени твърдения. В крайна сметка става дума за достатъчно добро съвпадение. Един проект може да бъде приет от банка, която има съответния апетит за определен риск. И отхвърлен от друга, чиято политика е да минимизира риска. Не е много редно да обобщаваме, успехът винаги е индивидуален. У нас сектори като строителството създадоха фалшивото усещане, че каквото и да направиш, те обсипва злато. Видяхме, че не е така. Това в реалния живот като се случи, се случва за малко и свършва зле.

- За какво трябва да се внимава, когато се взема кредит?

- Трябва да се взема кредит тогава, когато имаш нужда от него и когато ти е ясно как точно ще го използваш и най-вече как ще го връщаш. Дори когато обстоятелствата се влошат. Когато клиентът е наясно с това, банките ще направят всичко възможно да му помогнат.

- С печалба ли очаквате да завърши годината за Уникредит Булбанк и въобще банковата система в България?

- Ние ще приключим годината много добре. Разбира се, кризата ще се отрази на част от резултатите. Но ще останем водещата банка на пазара с много добри показатели.

ФОТО Красимир СвраковКато малък Божидар Йотов мечтаел да проправя нови пътища сред звездите. Запленен от пътешествието на първия човек в Космоса Юрий Гагарин, най-новият пътен шеф мечтаел да стане като него. Сега съдбата му е отредила да се справя с не по-малко трудна задача - да ръководи пътната агенция. Шефското кресло на ведомството е сред най-ветровитите в държавата заради многото силни интереси, които се сблъскват за скъпото и доходоносно строителство на шосета. Божидар Йотов признава, че е поел поста временно и предложил на регионалното министерство да обяви конкурс за председател на Управителния съвет на пътната агенция. Причината е, че тогава бил убеден, че начело на ведомството непременно трябва да застане пътен инженер. След като ръководи ведомството близо месец, Божидар Йотов видял, че по-голямата част от работата на началника на Агенция "Пътна инфраструктура" се състои в подписването на договори, провеждането на обществени поръчки и като цяло много юридическа работа. Затова мнението ми сега е, че на този пост трябва да застане добър мениджър, казва правистът Йотов. И като типичен юрист добавя, че най-трудно е да се изпълняват законите, особено тези, които не са добре написани.

Заради многото напрегната работа последният пътен шеф се е отказал от хобитата си. Липсата на свободно време е причината и напоследък да чете предимно юридическа литература. Че е патриот, говори и изборът му на предпочитано питие - домашна ракия и хубаво българско червено вино. Предпочита да почива в планината и да отмаря с разходки в гората. Девизът на Божидар Йотов е "Винаги искам най-доброто". Пътният шеф признава, че харчи всичките пари, които изкара, за любимите си дами - съпругата и дъщеря си. Помага финансово и на майка си. Половинката на Йотов е икономист, а наследницата му е поела по неговите стъпки и учи право в Софийския университет.

Наталия Малчева
Снимка на две колони – Божидар Йотов


20.11.2009 г., с.34
Младоженец търси милиони за Панчарево
Кметски пост вместо меден месец. Така изглежда дневният ред на Светослав Митрев, който бе избран за кмет на столичния район Панчарево. 36-годишният ГЕРБер само преди два месеца мина под венчилото с любимата си жена Боряна. Сега обаче се захваща да сложи ред и в един от най-зелените квартали на София.

"Основният проблем в Панчарево е изграждането на канализация", казва Митрев. И веднага дава печален пример - панчаревското езеро е съсипано с постоянното оттичане на мръсна вода в него. Митрев обаче има амбицията да реализира проект, наречен "Кристално чисто езеро", между общината, банка и федерацията по гребане. Засега препъникамък са необходимите 20 млн. лв. за прочистването на езерото. Новоизбраният районен кмет смята да развива в подопечните си квартали и екотуризма. Затова планира да ремонтира и четирите манастира в района.

Светослав и половинката му Боряна са родом от село Лозен. Дамата на сърцето на панчаревския кмет е банков служител. Преди да седне в кметския стол на Панчарево, Митрев управляваше родното си село Лозен. В свободните минути обува футболните обувки и играе мач с приятели. Най-великата игра не му е чужда, защото е правил финтове, радвал се е на победи и е преживявал загуби като футболист на лозенския "Спортист". Градоначалникът е фен и на "Левски", и то още от детски години. За развитието на спорта в родния Лозен е провел разговори с фондацията на Димитър Бербатов за създаване на национална детска спортна база в селото.

"Богат-беден" е любимата книга на Митрев. Панчаревският управник харесва и българските филми. Като свой порок признава цигарите, но е категоричен, че може да спре да пуши, когато реши. Разказва как изкарал тежките за страната години между 1996 и 1998 г. като стюард на кораб и направил две околосветски обиколки. Днес е убеден, че България ще тръгне напред. "Вярвам, че ще си подредим къщичката и нещата ще започнат да се случват", казва Митрев.