2016 – 2020 Област Велико Търново

През 2013 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение са 67813 лица при 70493 наети лица през 2010 г. Разпределението на наетите лица по сектори на икономиката следва общата тенденция за страната.

За наблюдавания период най-голям брой наети лица е имало в преработващата промишленост, следван от заетите в сферата на търговията, ремонт на автомобили и мотоциклети. На фона на намаляващия брой наети лица през периода се откроява увеличението на наетите в селското, горско и рибно стопанство, както и в сферата на административни и спомагателни дейности.

Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението от 15 до 65 навършени години) за област Велико Търново през 2014 г. е 46,5%, стойност по-ниска от тази за страната – 48 %. Заетостта в градовете е по-висока в сравнение със селата.

Коефициентът на икономическа активност (лица на 15-64 навършени години) за областта през 2015 г. е 68,1% (69 % за страната).

За периода 2010-2014 г равнището на безработица в област Велико Търново се увеличава. Ако през 2010 г. то е било 9,23, то през 2014 г. е с 1,37 пункта повече и достига 10,6%. Тези стойности са с 0,1 пункт по-ниски от средното за страната – 10,7%.

Изразените диспропорции в икономическото развитие на отделните общини, обуславят и големите различия в безработицата между общините в областта. Най-ниска през 2014 г. тя е във Велико Търново (6%) и Лясковец (6,9%), а най-висока - в Златарица (42,3%) и Стражица  (35,4%). През 2014 г. в 6 от общо 10 общини в областта равнището на безработица е със стойности над средните за страната (10,7%).

В структурата на безработица в областта процентът на безработните жени е относително постоянен. През 2014 г. те са 6171 лица ( 53,8%).

До 2013 г. от наблюдавания период (2010-2014) се отчита негативна тенденция за увеличаване дела на безработните младежи до 29 години - от 15,6% през 2010 г. до 18,1 през 2013 г., а през 2014 г. бележи спад до е 15,3%. Това до голяма степен се дължи на осъществяването на редица национални програми и мерки за ограничаване на младежката безработица и повишаване квалификацията на младите хора.

При безработните лица над 50 години тенденцията е обратна. До 2013 г. делът им бележи спад от 43 % през 2010 до 39,5% през 2013 г., докато през 2014 отново бележи ръст и достига 41,5%.

Сред безработните лица най-голям е делът на лицата без професионална квалификация.

Основната цел на политиката на пазара на труда е увеличаване на заетостта и продължаване понижаването на безработицата чрез изпълнението на действия в посока подобряване на социално-икономическата среда и прилагане на активни програми и мерки на пазара на труда. Те целят социалноикономическа интеграция на безработните в неравностойно положение, чрез повишаване пригодността им за заетост, осигуряване на субсидирана заетост и подобряване услугите на пазара на труда.

От посочените данни могат да се направят следните изводи за състоянието на безработицата в област Велико Търново:

• 
  През последните години в резултат от задълбочаващата се икономическа криза равнището на безработица бележи ръст, въпреки че стойностите са по-ниски от средните за страната;
  
• 
  Големи са различията в равнището на безработица между общините в областта;
  
• 
  Ниско е образователното равнище в преобладаваща част от регистрираните безработни;
  
• 
  Висок е делът на безработните жени и лицата над 55 години;
  
• 
  Висок е делът на продължително безработните лица;
  
• 
  Отрицателния естествен приръст, по-големия темп на намаление на лицата в подтрудоспособна възраст и емиграционният поток са фактори, които оказват влияние в посока към застаряване на населението и влияят неблагоприятно върху пазара на труда.
  

• 
  Първичната извънболнична медицинска помощ се осъществява от амбулатории – индивидуални и групови практики за медицинска и дентална помощ.
  

За периода 2010-2014 продължава намаляването на общопрактикуващите лекари. Част от тях преминават на работа в специализираната извънболнична или болнична медицинска помощ, други напускат областта или страната. През 2014 година от Регистъра на лечебните заведения за извъболнична медицинска помощ и хосписите общо са заличени 6 ИППМП., а е новорегистрирана 1 практика за първична медицинска помощ.

Общият брой ОПЛ (титуляри на практики) на територията на областта е 148, като 6 от тях не работят по договор с РЗОК.

Броят на регистрираните в лечебните заведения за първична медицинска помощ лекари не достига определения по Здравна карта брой. През 2014 г. вече във всички общини има недостиг. При 183 практики по здравна карта в областта има регистрирани 105 общопрактикуващи лекари в индивидуални практики и 43 в групови практики. По данни на РЗОК - Велико Търново незаети са 75 центрове на практики. Сключените договори през 2014 г. с РЗОК са 114, т.е. за 62.3% от практиките по здравна карта. Най-голям е недостигът на общопрактикуващи лекари в общините Лясковец, Сухиндол, Златарица, Елена и Стражица. В почти всички общини основно незаети са практики в селата.

При лекарите по дентална медицина положението е коренно различно. Броят на регистрираните в лечебните заведения за първична извънболнична дентална помощ лекари по дентална медицина надвишава определения по Здравна карта в първичната извънболнична помощ. Договори с РЗОК са сключили 170 лекари по дентална медицина, което е с 18 по-малко от необходимото по здравна карта. Разпределението на лекарите по дентална медицина обаче е неравномерно. Същите са концентрирани основно в двата големи общински центъра - Велико Търново (45%) и Горна Оряховица(19%).

Извод: Наблюдава се концентриране на ОПЛ в големите населени места – центрове на общини, като голяма част от тях са избрани от пациенти от отдалечени села, разположени на голяма територия. Това е предпоставка за ненавременно оказване на медицинска помощ и създава неравнопоставеност и затруднен достъп до ОПЛ на селското население в сравнение с градското. Примери в това отношение са общините Елена, Стражица и голяма част от община Свищов, където повечето ОПЛ живеят в общинския център и ходят по график в обслужваните от тях села. Създаването на групови практики в такива общини ще подобри качеството на медицинското обслужване и ще създаде възможност за 24-часово покритие на населението и оказване на спешна и неотложна помощ, която сега се осъществява от структури на ЦСМП.

• 
  Специализирана извънболнична медицинска помощ в областта се осъществява от 280 лечебни заведения:
  

• 
  173 амбулатории (индивидуални и групови практики) за специализирана медицинска и дентална помощ;
  
• 
  24 медицински центъра; 1 дентален център;
  
• 
  3 ДКЦ;
  
• 
  35 медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
  

Близо 90% от лечебните заведения за специализирана помощ се намират основно в трите най-големи общини на област Велико Търново (Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов), където са и трите най-големи болници.

• 
  Болнична медицинска помощ в областта се е осъществявала от следните лечебни заведения:
  

• 
  4 многопрофилни болници за активно лечение с публична собственост:
  

• 
  1 специализирана болница държавна собственост
  

• 
  2 специализирани болници за рехабилитация:
  

„СБРФРМ Димина”, с. Вонеща вода - частна собственост, приема пациенти от цяла България.

• 
  1 специализирана болница общинска собственост
  

• 
  1 частна специализирана болница
  

• 
  „Комплексен онкологичен център – Велико Търново” ЕООД, с межуобластни функции - обслужва област Велико Търново и област Габрово с общо население 364 133 души.
  
• 
  „Център за психично здраве – Велико Търново” ЕООД, с областни функции, обслужва област Велико Търново с население общо 247 782 души.
  
• 
  „Център за кожно-венерически заболявания – Велико Търново” ЕООД, с областни функции, обслужва област Велико Търново с население общо 247 782 души.
  

Процентът на лекуваните в частни лечебни заведения е 9,2% от всички преминали болни в областта и 6,6% от проведените леглодни.

• 
  Спешна медицинска помощ
  

• 
  ЦСМП Велико Търново с разкрити 7 филиала: Горна Оряховица, Свищов, Елена, Павликени, П. Тръмбеш, Стражица и РКЦ във Велико Търново. Общият персонал на ЦСМП е 243 души, от които 43 лекари на основен трудов договор, 6 на втори трудов договор и 84 души персонал по здравни грижи. Само филиалите във Велико Търново и Горна Оряховица са с реанимационен екип, а транспортният екип е само един – към филиала във Велико Търново.
  
• 
  Спешно отделение, включено в структурата на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” гр. Велико Търново. Персоналът на Спешно отделение е общо 35 човека, от които 6 лекари и 19 души персонал по здравни грижи.
  

Регионалният инспекторат по образование към Министерство на образованието и науката (РИО на МОН) е териториален орган на МОН за управление и контрол на системата на народната просвета. Задача на РИО е да осигурява условията за функциониране и развитие на детските градини, училищата и обслужващите звена във Великотърновска област.

Към РИО на МОН функционира Екип за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО), ангажиран с децата със специални образователни потребности.

Ресурсен център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности функционира като държавно обслужващо звено.

В област Велико Търново функционират 79 детски градини, 6 начални училища, 45 основни, 16 СОУ, 23 професионални гимназии, 3 частни училища, и 2 помощни училища. Съществуващата училищна мрежа в областта напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие.

Най- голям брой училища са разкрити в областният център и съставляват 31,52% от общия брой, следвани от община Горна Оряховица – 18,47%, община Свищов – 13,4%, община Павликени и община Стражица – по 8,69 %. На последно място е община Сухиндол, в която функционира единствено СОУ.

Броят на децата със специални образователни потребности /СОП/, интегрирани в детските градини и училищата в област Велико Търново за учебната 2014-2015г., са 443, което е 15 % от общия брой на децата обхванати в образователната система. Ресурсното им подпомагане се осъществява от 13 ресурсни учители, 4 логопеди, 11 педагогически съветници и 4 психолози, назначени в Ресурсен център гр. Велико Търново. За работа с децата от Детски градини са назначени 8 психолога. Средната натовареност на групите е 10 деца.

Във връзка със Стратегията на Министерство на образованието и науката за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система и изискване на Регионален инспекторат по образованието - Велико Търново за учебните 2013 г./2014 г. и 2014 г./2015 г. във всички училища е изготвен. Механизъм за риск от отпадане на ученици от училището, който се ползва резултатно от учителите и директорите на съответните училища.

Сравнявайки последните три учебни години, се наблюдава мнимален спад на отпадналите от училищата в областта деца, както следва – 2012/2013 г. отпаднали 163 деца, 2013/2014 г. – 169 деца, 2014/2015 г. – 134 деца. По данни посочени в Общинските анализи най-голям е относителният дял на децата от рискови групи /ромски произход/.

Причините за отпадане от училище могат да бъдат групирани, както следва:

• 
  Икономически - ниски доходи на семействата, безработни родители, особено от селата без развита промишленост;
  

• 
  Социални - родителска незаинтересованост, липса на контрол от страна на семейството, отрицателно въздействие от страна на средата, лоши битови условия, влияние на различни криминогенни фактори;
  

• 
  Личностни - липса на мотивация за учене, негативно отношение към училището, трудности в общуването с учители и съученици.
  

С цел привличане и задържане на децата в училище и подкрепа на родителите им, Общините в област Велико Търново чрез Дирекции „Образование, младежки дейности и спорт” са предприели следните мерки:

• 
  Предоставяне на целодневно обучение и плод на всички деца от 1 до 5 клас;
  
• 
  Осигуряване на безплатни учебници за всички деца до 7 клас;
  
• 
  Предоставяне на транспорт за деца в задължителна училищна възраст до средищни и помощни училища;
  
• 
  Осигуряване на безплатни учебници за 5-годишните и 6-годишните деца в детски градини;
  
• 
  Създадена е стимулираща учебна среда за привличане на децата в училище чрез сформирани клубове по интереси по проект „Успех”.
  

Равният достъп до образование за всички деца, независимо от техния социален статус, етнос и специфични потребности е от ключово значение за превенция на бедността и социалното изключване. Посочените данни говорят за почти максимално обхващане на децата в образователната система.

Преобладаваща част от жилищата, повече от 95,25%, са частна собственост. На практика няма жилищен проблем за населението. Нуждаещите се са основно хора от рисковите групи.

Факт е, че голям брой жилища в селата са необитаеми, намират се в райони с неподдържана пътна мрежа, без отходни канали и са неблагоустроени, изоставени и полусъборени.

Част от семействата имат жилищни проблеми, произхождащи от лошите битови условия и липсата на финансови средства. Проблем има и за многочленните семейства, живеещи в едно жилище на малка жилищна площ. Обособени квартали на уязвими етнически малцинства има в общините Горна Оряховица, Златарица и Павликени.

От голямо значение за формиране на рисковите групи са доходите, структурата на семейството, наличие на член от семейството с увреждане или тежък здравословен проблем и не на последно място е изолираността на населеното място.

Структурата и броят на членовете на семейството, както и разпределението на разходите между тях са от съществено значение за формиране на рисковите групи. Структурата на семейството е допълнителен фактор и поради факта, че повечето хора със социални проблеми разчитат на близките си, тъй като социалното подпомагане и услугите не решават поставените пред тях проблеми и не компенсират рисковете, пред които са изправени.

По отношение на структурата на семействата в риск могат да се оформят следните групи:

• 
  Многодетни семейства;
  
• 
  Непълни семейства – родители, които сами отглеждат децата си, самотни хора с увреждания и самотни възрастни хора.
  

Липсата на подходящи алтернативи за заетост за хора с увреждания поставя в неравностойно положение семействата им по отношение на източниците на доходи и покриване на нуждите. Ако състоянието на партньора/родителя изисква един от трудоспособните членове на семейството да полага грижи в ежедневието, това води до допълнително задълбочаване на проблемите, свързани с доходите. В тази връзка се оформят следните групи:

• 
  Семейства, в чийто състав има човек с увреждане или с тежък здравословен проблем и недостатъчни доходи;
  
• 
  Семейства с безработен член, непълни семейства с родители в пенсионна възраст.
  

Услугите „Домашен социален патронаж“ и „Обществена трапезария“ не достигат до всички нуждаещи се потребители, жители на някои по-отдалечени села в областта. Част от селата са слабо населени и в много случаи е невъзможно да се обхванат домовете на потребителите в зимния сезон. По този начин в областта се обособяват групи на физически изолирани стари хора. В голяма част от селата не са достъпни форми на социални услуги и подпомагане. Старите хора са изолирани и разчитат само на партньора си, най-близките съседи и семейството.

Изолираността на населеното място формира като група в риск:

• 
  Старите хора в селата със специален фокус върху самотните стари хора, живеещи в отдалечени села;
  
• 
  Семействата без /с ниски доходи.