21 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

е сънародник, е вдигнал летвата още по-високо. У нас всеки задължително трябва да разбира от поне две неща още: ядрена енергетика и преговори с „Газпром". Ако средностатистическият гражданин се противи на тази жизнена необходимост, вестибуларният му апарат се разстройва и има опасност човек да забие нос в паважа на фона на падащи министри.

Ядрената енергетика беше и все още е много важна част от живота ни. Когато

АЕЦ „Козлодуй" работеше с всичките си шест блока с обща мощност 3760 мегавата, осигуряваше годишно над 50% от електроенергията на страната. Себестойността на този ток - с включени вътре всички минали и бъдещи разходи около реакторите и радиоактивните отпадъци, неизменно се класираше през всичките години на пазарната ни икономика на второ място по евтиния в сравнение с другите източници на енергия.

По-евтино излизаше единствено електричеството от големите водноелектрически централи в структурата на НЕК. Но честно казано, в цената на тока от тези

вецове не влизат разходите за построяването на язовирите, които осигуряват водата. За тях някога в незапомнени времена е платила държавата. Единственият случай, когато такъв язовир беше изграден в условията на пазарна икономика, стана скандално известен с баснословната

си стойност - близо 500 млн. евро за яз. „Цанков камък", ВЕЦ с мощност 80 мегавата и един „платинен" път, който още няма разрешение за ползване. Полезно е този опит да не се забравя и в момента, когато ще бъде рестартиран строежът на хидроенергийната каскада „Горна Арда" с прогнозна мощност 170 мегавата.

Днес АЕЦ „Козлодуй" работи само с два блока - общо около 2100 мегавата. Осигурява приблизително 42,1% от националното потребление на електроенергия (16 млрд. квтч от общо 38 млрд. квтч през 2011 г.). Централата продава своя ток за населението по 4,55 ст. за киловатчас без ДДС, но ние го купуваме по 7,6 ст. Разлика отива за плащане на по-скъпото производство от тецовете. Отделно чрез сметките си за ток даряваме помощи за развитие на възобновяемите енергийни източници - вятърни и слънчеви паркове, мини-ВЕЦ и централи на биомаса - дървесни отпадъци, слонска трева, слама, животински екскременти от селското стопанство и други.

Колкото повече намалява делът на ядрената енергетика в общото производство на ток в страната, толкова по-високи стават сметките ни за електричество. И не само нашите, но и тези на фирмите, които трябва да произведат брутния вътрешен продукт на страната ни и да ни направят по-богати. Индустрията с настървение очаква всеки търг, който „Козлодуй" обявява за свободна продажба на мощност. Наддаването за едни 250 мегавата от АЕЦ в края на 2011 г. плюс още 95 мегавата стана повод за страстен скандал между заинтересованите. Просто толкова евтин ток, колкото реакторите предлагат на пазара, засега никой друг не може да извади. Навярно така ще бъде и в близките 5-10 години.

Първоначалният план беше АЕЦ „Белене" с нейните 2000 мегавата да замести през 2013-2014 г. загубените четири блока на „Козлодуй" - общо 1760 мегавата. Според същия този план цената на тока от „Белене" излизаше 4 евроцента/ квтч или 7,8 ст./квтч. Тази стойност и в момента е под средната цена на тока на едро в страната,

Пресметната от НЕК на 8,0 ст./квтч

Изводът е, че ако строежът на „Белене" беше стартиран по план още през 2008 г., никакъв шок с цените на тока не би трябвало да ни правят - нито тази година, нито догодина. Отговорността за това, че проектът не тръгна преди 4 години, е на тройната коалиция. Загубеното време от лятото на 2009 г. е в сметката на сегашното правителство. А всеки знае, че времето е пари. футболист, който пропусне мига на головото положение, губи мача и премиите си. Така ние загубихме цената от 4 евроцента/квтч, а на 31 март т.г. ще загубим и базовата цена на договора за „Белене", която все още е 3,997 млрд. евро за два блока по 1060 мегавата. Иначе преговарящите ни бяха добри на терена. Но нямахме късмет...

Сега най-добрият вариант е наистина да получим това, което новият енергиен министър ни обеща - информация за проекта. Защото иначе няма смисъл от идеята на премиера за референдум за АЕЦ „Белене". Властите да не се притесняват: при сметките за тока, които хората плащат, са станали достатъчно компетентни, за да разберат финансовите дилеми по проекта

Колко би струвала цената на тока от новата атомна електроцентрала и колко от други източници? Колко би струвала, ако строежът започне тази година, и колко, ако се отложи с 9-12 години, както прогнозира вчера изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй" Александър Николов? Колко бихме плащали, ако няма „Белене" или ако се наложи да внасяме? Ще може ли да се удължи животът на двата блока на АЕЦ „Козлодуй" съответно след 2017 г. и 2019 г, ако руският производител откаже да потвърди работоспособността им?

Някои анализатори погрешно противопоставят ядрената енергетика на „зелените" електроцентрали. На практика вятърните и слънчевите паркове не са конкуренти на АЕЦ, тъй като не могат да осигурят непрекъснатост на електропроизводството. Вятърът и слънцето работят по свой каприз и никой не може да щ диктува. Нещо повече: единственият, който е достатъчно евтин, за да субсидира „зелените" технологии, докато те развият желаната ефективност, е ядрената енергетика. Индустриална Германия е отличен пример за това.

У нас по същество сблъсъкът, на който сега сме свидетели, е между „Белене" и природния газ. Засега единствено газовите електроцентрали могат да конкурират АЕЦ

по мощност и непрекъсваемост на производството. Газовите енергоблокове имат и едно отчетливо преимущество над ядрените - по-маневрени са. Без проблеми може да се променя натоварването им в широки граници - нещо, което реакторите не обичат, а диспечерите силно желаят. Но природният газ в България е голям проблем. Първо, защото е руски и не отговаря на желанията за диверсифи-кация (разнообразяване) на енергийните доставки в рамките на ЕС. Второ, защото е скъп и тенденцията е да става още по-скъп. Решението на тези два проблема някои анализатори и политици откриха в американския добив на шистов газ в Добруджа. Ако го има в достатъчни количества там, „Шеврон" ще започне да конкурира „Газпром", като надеждата е, че в резултат цената на синьото гориво ще падне достатъчно, за да можем да го горим за производството на електроенергия. Но за целта първо трябва да се гарантира, че търсенето и евентуалният добив на шистов газ няма да навредят на питейната вода и изобщо върху околната среда на Североизточна България. След това трябва да се уверим, че наистина съществуват достатъчно залежи от такъв газ. За всичко това е нужно време, почти колкото за изграждането на един блок на АЕЦ. Няма да строим, а само ще си викаме: „Дано!" Дано, дано, дано да има шистов газ. А ако няма? Ще можем да внесем ядрен ток от Турция, но ще ни бъде продаден вероятно пак от руска компания, която ще притежава и оперира първата АЕЦ на южната ни съседка.

Един от приоритетите на ЕС е да намали енергийната си зависимост внос. 27-те страни-членки получават отвън средно 53,8% от енергийните си ресурси. На този фон България е по-независима от средното - нейният внос е 46,2%. Не може да бъде! Не - може. Просто според критериите на ЕС енергията, получена от АЕЦ, макар и от вносно ядрено гориво, се отчита като енергия от собствен източник заради възможностите за дългосрочно договаряне, запасяване и заместване на горивото.

Преди 7-8 години АЕЦ „Белене" тръгваше като европейски проект за който руската компания „Атомстройекспорт" щеше да получи едва около половината от парите. Български подизпълнители трябваше да извършат 30% от дейностите по изграждането, а компании от франция и Германия трябваше да доставят голяма част от съоръженията извън „ядрения остров" на двата енергоблока. Според някои оценки става дума за над 25% от стойността на цялото оборудване. През годините обаче подкрепата на това европейско лоби избледня заради ключовия фактор „доверие в проекта". Когато премиерът на една държава оценява площадката на бъдеща АЕЦ като „гьол", уважаващите се компании разбират сигнала, че нямат място там. Докато е гьол, там никой няма да вдигне ядрени реактори и сложното техническо съоръжение, оценявано от специалисти на над 1 млрд. евро, ще бъде запазено свободно за идните поколения и техния геополитически избор на стратегически партньори. Така че интересът на едрия капитал от ЕС, Русия и САЩ към нашия уникален гьол тепърва ще расте.

Весела ВАНЕВА
Снимка на пет колони - Знамената на Германия и франция се веят редом до българското и руското на площадката на АЕЦ „Белене". Но под флаговете засега не се вижда никой.




21.03.2012 г. , с. 27
Газовата връзка с Турция договорена
17 документа подписани в Анкара
Десет души от кабинета начело с Бойко Борисов пристигнаха в Анкара за съвместното заседание на правителствата на България и на Турция. Те подписаха общо 17 документа за сътрудничество в областта на икономиката, търговията и културата, сред които споразумения между БТА, БНР и БНТ със съответните турски медии.

Военни почести

Българската делегация бе посрещната на летището от Ертугрул Гюнай - министър на културата и туризма, и кмета на Анкара Мелих Гьокче.

След официалната церемония с военни почести започна срещата между двамата премиери. Борисов поздрави почетната рота с думите: „Мархаба, аскер!"

Основният документ - договор за създаване на съвет за сътрудничество на високо ниво - бе подписан от Бойко Борисов с турския му колега Реджеп Ердоган.

Договорености с турските си колеги сключиха и министрите на външните работи Николай Младенов, на околната среда Нона Караджова, на културата Вежди Рашидов, на транспорта и съобщенията Ивайло Московски и зам.-министърът на икономиката Делян Добрев, който днес в София вероятно ще бъде избран и за министър. В делегацията е и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Визитата започна с поклонение пред мавзолея на основателя на модерната

турска държава Кемал Ататюрк. В паметната книга на музея Борисов написа: „Имам честта отново да поднеса най-дълбокото си уважение към основателя на Турската република Кемал Мустафа Ататюрк, велика личност и приятел на България. Неговото дело има безспорен принос за всестранното развитие на съвременните българо-турски отношения."

Бъдещата газова връзка между България и Турция, която се очаква да бъде изградена като алтернатива на руското синьо гориво, бе договорена.

Очакванията ден преди изнесеното правителствено заседание в Анкара бяха, че в турската столица ще бъде подписано политическо споразумение за това. Неофициално от българската делегация изразиха опасения, че изграждането на междусистемната газова връзка може да се забави и дори отложи. По тази причина силен журналистически интерес имаше към Делян Добрев, Запитан дали ще има подписан документ за изграждане на „газова връзка", Добрев каза само, че ще се опитат да подпишат декларация.

Трасе Варна - Истанбул

Късно снощи обаче стана ясно, че двете държави са постигнали разбирателство.

„Има политическа воля, стиснахме си ръцете с г-н Ердоган, за да направим ин-терконекторната връзка за газа", обяви Борисов на общ брифинг с Ердоган. До два месеца нещата ще станат готови и през май проектът ще е готов, допълни Делян Добрев.

Ще осигурим въпроса с природния

газ, изтъкна Ердоган. Ще има тристранна среща, може би във Варна, между Катар, България и Турция и ще направим всичко, свързано с инфраструктурата, язовирите, реките, посочи турският премиер. Ще има и четирилентов път, свързващ Варна, Бургас и Истанбул, допълни Борисов.

Рашидов - личен гост на президента Гюл

Бойко Борисов се срещна и турския президент Абдула Гюл. На разговора присъстваха Николай Младенов, както и - извън протокола и по лична покана на Гюл - Вежди Рашидов. Турският президент му благодари специално за възстановяването на културно-историческите паметници Ески Джумая в Стара Загора и Ларгото в София. Рашидов и турският му колега Ертугрул Гюнай подписаха меморандум за взаимно създаване на културни центрове. Предвижда се българският да бъде в Истанбул, а турският - в София. Двамата министри подписаха и програма за сътрудничество в областта на опазването на недвижимото културно наследство. Те обсъдиха и възможност за съвместни филмови копродукции.

Мариела БАЛЕВА Пратеник на ПРЕСА в Анкара

Снимка на две колони - Почетна рота посрещна Бойко Борисов в турската столица. Той поздрави бойците: „Мархаба, аскер!" Българският премиер се разписа в паметната книга на музея на Ататюрк (в кръгчето).

В края на януари 2010 г. Борисов също посети Анкара и тогава на енергийните проекти също беше отделено доста време. Двамата с Ердоган се разбраха да станат двигатели на „Набуко", който значително би намалил зависимостта от руски газ.

Въпреки двете срещи обаче все още няма яснота по проекта.
Снимка на две колони - Половината българско правителство извърши десант в Анкара за съвместно заседание с турските си колеги.


21.03.2012 г., с. 2
В Бисер се изпокараха за помощите, преди да започне разпределянето им
Хората се оплакват, че не искат да им плащат за малките животни, отнесени от водата
Дина Христова

Село Бисер фокусира общественото внимание отново - този път със скандали за нечестно и непрозрачно разпределяне на даренията, докато на други населени места дори още не са успели да изчистят тинята след наводненията в началото на февруари. На специално общоселско събрание жителите на харманлийското село, потопено след скъсване на част от стената на язовир "Иваново", се оплакаха, че едни са получили пари от даренията, други не. Земеделският министър Мирослав Найденов веднага тръгна натам, за да тушира напрежението и да обещава, че хората ще бъдат обезщетени за всички загуби, дори ще се мисли за загубите на бизнеса в региона. Областният управител Ирена Узунова заръча веднага да бъде направен отчет за изразходваните средства. Проверка на "Сега" установи обаче, че всички кампании продължават и същинското разпределение на набраните средства още не е започнало. Най-мащабната благотворителна акция - на БЧК, например приключва на 30 март. "Вече има създадена обществена комисия с участници от министерства, местната власт, журналисти, общественици. След края на кампанията ще започне и разпределението на средствата", обясни Ясен Сливенски от БЧК. Към момента са разпределени само двете целеви дарения от по 50 000 долара на американското посолство и на Американската агенция за международно развитие. Първото бе за помпи и техника за отводняване, а второто - за селскостопански инвентар. От фондация "Помощ за благотворителността в България", която помага за разпределянето на парите от други дарителски акции, също обявиха, че почти нищо от сумите не е раздадено. Засега там събират данни за нуждите на пострадалите от доброволци от екоорганизацията "За земята", които отидоха да разчистват терените. "Проблемите не са само в Бисер. Има още много населени места, които имат нужда от помощ. По данни на доброволците в с. Стойково още има проблем с изпомпване на водите. Хората се оплакват, че не искат да ги обезщетяват за малките животни, тъй като комисията иска трупове, а те са отнесени от водата. Но още е много рано да се говори за разпределяне на даренията", обясниха от фондацията. Според Ирена Узунова недоволството в Бисер е било заради разпределението на дарение от 150 000 лв. от банка, която поискала това да стане максимално бързо. Затова пари получили само 73 бедстващи семейства, чиито протоколи били обработени. Още 70 не били подпомогнати. От общината уверили Узунова, че ще имат заседание на 4 април, на което ще се вземе решение по същата схема да бъдат подпомогнати и останалите семейства от другата набрана сума. На събранието в Бисер кметът на Харманли Михаил Лисков отчел, че по сметката към общината са събрани 92 000 лв., от които 78 000 лв. са специално за възстановяване и подпомагане на Бисер. В кметството на самото село са събрани 17 000 лв.

Ден преди изтичането на крайния срок за избор на нов управител на НЗОК депутатите от ГЕРБ нямат фаворит за поста. По закон наследникът на напусналата досегашна шефка на касата Нели Нешева трябва да стане ясен най-късно до 22 март. Петима са кандидатите за поста, съобщи вчера зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев. Сред тях имало както експерти, така и политически фигури, в това число депутати, обясни той, но отказа да съобщи имена. На вчерашното си заседание депутатите на ГЕРБ не излъчиха свой фаворит, както се очакваше. Вероятно се чака връщането на Бойко Борисов и Цветан Цветанов от Турция. Досегашната зам.-шефка на комисията по здравеопазване в парламента Даниела Дариткова не е сред кандидатите за шеф на касата. Тя ще заеме председателското място в комисията, освободено от бъдещия здравен министър Десислава Атанасова, решиха вчера депутатите на ГЕРБ. Днес Атанасова и Делян Добрев ще положат клетва в парламента, а наред в листата на ГЕРБ да попълни мястото на Атанасова е зам. областният управител на Русе Петър Даскалов. Здравният министър в оставка Стефан Константинов пък предупреди, че в болниците цъка бомба със закъснител. "Ако парите за лекарства са 500 млн. лв., финансирането за болниците е за 1.1 млрд. лв.", каза той пред Нова тв. Но не обясни каква точно бомба цъка в болниците и откъде може да се очаква дефицит, при положение че м.г. бюджетът на НЗОК за лечебните заведения издържа. Според него при управлението на болниците липсват политики, каквито той е искал да проведе с въвеждането на здравната карта, по която НЗОК да сключва договори, т.е. да не може всяка новопоявила се болница да получава финансиране. Константинов обясни, че не е срещнал подкрепа в ГЕРБ за плануваните от него реформи и че е подал оставка, без никой да му я иска. "Още ми е криво, но смятам, че това ще е една повратна точка в личния ми живот. Точно това, че много от нещата, които исках да се свършат, не станаха. Това беше и мотивът ми да подам оставка", каза Константинов. Той поясни, че не е имал подкрепа за редица важни законопроекти - за здравна карта и планирането на болниците, за медицинските изделия, от който се очаква да въведе поне малко ред в цените, на които пациентите са принудени да си купуват консумативи за операции, и за забраната на пушенето.

Ден след като Сметната палата обяви доклади за дейността на пътната агенция за периода 2006-2007 г., бившият шеф на НАПИ Веселин Георгиев, по-известен като Батко, се сдоби с ново обвинение. Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт за присвояване срещу Георгиев, съобщи вчера шефът на СГП Николай Кокинов. То е на базата на констатациите в одитния доклад. Според прокуратурата бившият шеф на пътния фонд е сключил десет неизгодни договора с фирми, чрез които е ощетил агенцията с близо 100 хил. лв. Те са подписани в периода 10 март - 21 юни 2006 г. Вчера от държавното обвинение не обясниха с каква цел са подписани контрактите. Сред юридическите лица обаче има и сдружения с нестопанска цел. Това е второто обвинение срещу Веселин Георгиев. Първият обвинителен акт беше внесен още през 2009 г. Повод за него бяха разкритията, че като шеф на пътния фонд Георгиев е сключил 8 договора с фирмите на братята си - Емил Георгиев и Бойко Георгиев. Там обаче Батко е обвинен, че е нанесъл неимуществени вреди на фонда и е подронил доверието в институцията. Заради скандалните поръчки на Георгиев ЕК спря финансирането на инфраструктурните проекти у нас. Това дело тръгна още през 2009 г., но бе върнато на прокуратурата през юни миналата година, тъй като председателят на съдебния състав Георги Колев, който го гледаше, стана шеф на Върховния административен съд. 5 месеца по-късно прокуратурата внесе нов обвинителен акт. Освен обвинението срещу Георгиев прокуратурата е започнала разследване и срещу бившата шефка на фонд "Земеделие" Ализан Яхова, която го оглавяваше в рамките на около 4 месеца през 2009 г. Според обвинението тя е сключила 10 договора, всеки на стойност по 4500 лв. Те са били подписани със служители на фонда, чиято задача е била да оценяват технически проектите, подавани от общините. По този начин чиновниците си докарвали допълнително пари.