21 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вярваме, че историята най-точно ще оцени онова, което правим днес. Това до голяма степен е илюзия, особено ако си представим по какво сега историците съдят за миналото. Хеле пък, ако са пришпорени от някой премиер да ръчкат посред зима замръзналата земя, за да не му пречат лете на магистралата. Оценката от името на историята се прави днес, но на базата на писмени и други документи, създавани в съответната епоха. Няма как да гадаем какво от разнопосочните коментари за някой от сегашните политици или държавници ще залегне в анализите на бъдещите историци. Вероятно от днешните факти ще бъде взето онова, което ще бъде в унисон с интересите на утрешните управляващи. А оценката многократно ще бъде променяна, пак според онова, което искат силните на деня. Свидетели сме как в рамките на един човешки живот историята ни беше пренаписана няколко пъти. Нямаме никакви основания да си въобразяваме, че това няма да се случва и занапред.

И все пак, някои събития са толкова безспорни, че не могат да бъдат прескочени нито след сто, нито може би след хиляда години. Такива факти има и в изтичащия утре втори мандат на президента Георги Първанов. Тъкмо докато той беше държавен глава, България постигна националните си задачи да стане част от Европейския съюз и НАТО. Около това може да се спекулира, но няма как да се отрече. А спекулациите не спират години наред. Първанов бил срещу НАТО, правил митинги срещу войната в западната ни съседка, пък после се извъртял. И това го казват онези, които първи се извъртяха.

И друг път съм отбелязвал, че за българската десница ориентацията към НАТО и ЕС стана на принципа на обратността. При социализма бъдещите й членове славеха СИВ и Варшавския договор, а със смяната на строя се обърнаха на 180 градуса, без дори за секунда да се замислят. При БСП това беше изстрадан процес. Голямата партия е като голямата река - не може да взима резки завои. Първанов успя да я убеди, заедно с други нейни ръководители, че в новите реалности трябва да се търсят нови гаранции и за националната сигурност, и за икономическия и социалния напредък. Ето защо беше справедливо тъкмо в неговите мандати това да бъде постигнато.

Не стихват внушенията и около войната в Ирак. Да, в парламента Първанов държа силна реч срещу нея. Други бяха онези, които с неразбираем и от тогавашна, и от днешна гледна точка възторг настояваха да се включим в "коалицията на желаещите" и да изпратим военен контингент. А когато дадохме първите жертви, оставиха президента сам очи в очи с близките на загиналите.

А спекулациите около "големия шлем" в енергетиката? На политическо ниво Първанов отвори вратите и за "Южен поток", и за "Бургас-Александруполис", и за АЕЦ "Белене". Изпълнителната власт, особено в някои нейни състави, направи всичко тези проекти да не се реализират. Уж за да не бъдем енергийно зависими от Русия, макар че почти цяла Европа се е курдисала около руските тръби. А за България пропуснатите ползи са в порядъка на милиарди. За да могат някои премиери да се вайкат, че нямат свободен паричен ресурс, иначе щели да асфалтират дори лунната пътека.

Ами обвиненията, че е "архитект" на тройната коалиция? След двата неуспешни опита за съставяне на правителство той не можеше да не даде мандат на трета формация, иначе щеше да наруши Конституцията. И което е по-важно, неговата идея беше за още по-широка коалиция от тази, но партиите не се разбраха как да бъдат представени в нея.

А любимата дъвка за неуспелия социален президент? Той никога не се е определял като такъв, защото няма инструментите, с които да уплътни подобно обещание. Заявявал е, че ще бъде социално ангажиран, което е по-различно. И беше - не само с "Българската Коледа", която най-много бие на очи, но и с това, че най-често налагаше вето тъкмо по закони, които орязват социални права.

Упрекват го, че бил в международна изолация, а той има над 800 важни срещи, от които 250 с европейски президенти и премиери. Плюс тежкия разговор в шатрата на Кадафи, на който се реши съдбата на нашите медици. Обвиняват го, че раздавал ордени на килограм, че прекалявал с помилванията и даването на българско гражданство. А той е едва на финала на тези процедури, преди него се произнасят граждански структури, комисии и министерства.

В рамките на нашите животи друг няма да успее да бъде два пъти президент. Някои намират подобен успех за толкова естествен, сякаш е природно явление. Приличат на онези, които вярваха, че всеки лидер на червените в Кюстендил може да ги изведе до първото място в България по изборен процент за БСП. А след моето оттегляне организацията се срина до трета в общината.

Българският президент няма атомно куфарче, което да предаде от наследника си. Но Плевнелиев има какво да научи от Първанов. Особено ако си дава сметка какво означава предшественикът му да излиза от "Дондуков" 2 с приблизително същото одобрение, с което той влиза.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info


21.01.2012 г., с.2
Дянков "доказа", че 39 млн. са по-малко от 26 млн.
Вотът 2 в 1 излязъл с 13 млн. по-скъп, но са икономисани 8 млн. лв. заради инфлацията
ВЕНЕЛИНА АНГЕЛОВА

Вицепремиерът Симеон Дянков направо втрещи депутатите вчера с противоречивата си сметка за цената на проведените президентски и местни избори през октомври 2011-а. Той призна, че вотът 2 в 1 е излязъл с 13 млн. лв. над предвиденото, но едновременно с това са спестени 8 млн. лв. За да подкрепи тезата си, Дянков пресметна, че инфлацията между 2006 г., когато имаше президентски избори, и 2011-а, когато бе комбинираният вот, е била 31.5%. И направи разбивка по години. През 2006 г. инфлацията е била 7.4%, 2007 г. - 7.6%, 2008 г. - 12%, 2009 - 2.5%, 2010 г. - 3%, а м.г. - 2.8%.

Миналия юли самият Дянков пресметна, че изборите ще струват 26 млн. лв., ако са в един ден, и 34 млн. - ако са поотделно. В отчет на неговото министерство от началото на този месец обаче стана ясно, че крайната цена за вота е над 39 млн. лв., т.е. с 13 млн. лв. над предвиденото, което вчера потвърди и самият Дянков.

Депутати от опозицията питаха как и защо се е стигнало до този преразход, още повече че на изборите са констатирани безброй нарушения и манипулации. Тук Дянков отново прибягна до цифрите. Според него вотът през 2006 г. е струвал 18.2 млн., през 2007 - 19.2 млн. лв., което общо е 37.4 млн. лв. Но като се вземе предвид инфлацията за всичките тези години, според него двата вота са излезли общо 47 389 000 лв., което е с 8 126 000 лв. по-малко от изборите 2 в 1. Вицепремиерът дори уточни, че със спестените средства тази година ще бъде ремонтиран пътят Твърдица - Елена и че въпросната сума е достатъчна за нови АГ отделения в болниците в Перник, Русе и Плевен. А очакваната икономия е по-голяма със 126 хил. лв.

От опозицията контрираха, че не може инфлацията да важи само за изборите, но не и за доходите на хората. Бившият финансов министър от кабинета "Станишев" Пламен Орешарски отговори на Дянков, че ако се използва инфлационният индекс за икономически сравнения, то това ще означава и че заплатите на гражданите са намалели значително, както и постъпленията в хазната. Вместо да отговори, Дянков пък попита как като министър Орешарски е допуснал през 2008 г. инфлацията да е тройно по-голяма от предходните години - 12 на сто. Така той изпълни директивата на премиера отпреди няколко дни на питания на опозицията да се отговаря с контравъпроса "А вие какво направихте?".
ХВАЛБИ

Симеон Дянков се похвали още, че дирекция ГРАО и Министерството на отбраната дори са спестили 81 хил. лв., докато МВР, Външно и администрацията на МС имат преразход, който обаче ще бъде поет от собствените им бюджети. "Пълен бардак е в тази сфера - бюджета за изборите", обобщи Георги Пирински и призова Дянков да ускори решението си "да продължи кариерата си другаде".
Снимка на четири колони - Симеон Дянков обяснява на Иван Костов как е пресметнал цената на изборите 2 в 1.


21.01.2012 г., с.4
ВАС отмени уволнението на съдийка от скандала "Приморско"
КИРИЛ ДИМОВ

Върховният административен съд отмени уволнението на съдийката Деница Урумова. Тя бе освободена преди година от Висшия съдебен съвет след дисциплинарна процедура заради имотния скандал "Приморско". Дотогава тя бе съдия в Окръжния съд в Благоевград.

След като гръмна скандалът с няколко магистрати и техни роднини, които са получили право на строеж в Приморско, с нея се занима дисциплинарен състав на ВСС. Той прие, че в нарушение на тогава действащата нормативна уредба Урумова е започнала строителство на обект по отстъпеното й право на строеж. Така тя е накърнила сериозно престижа на съдебната власт, като въпреки липсата на жилищна нужда е започнала градежа. ВСС й отреди най-тежкото наказание "уволнение".

Веднага след това Деница Урумова оспори санкцията пред ВАС. Тя смяташе, че е била уволнена неправилно, тъй като е получила правото на строеж през лятото на 2007 г., а пък е станала съдия чак през юни 2009 г. В жалбата й бе записано и че строителството на обекта е законно.

Сега ВАС приема нейните доводи. Върховните съдии твърдят, че тя е уволнена при съществени нарушения на административните процедури.

Урумова е дъщеря на съдията от ВАС Николай Урумов, срещу когото също имаше дисциплинарно дело. Дело имаше и срещу върховните съдии Андрей Икономов и Панайот Генков. Със сваляне от ръководна длъжност бе наказан пък шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, чиято дъщеря Анна Пенгезова имаше право на строеж, но после се отказа от него. Пенгезов обжалва наказанието си и ВАС възстанови и него.

Национален регистър на домоуправителите поискаха от бранша. Причината е, че в момента липсват правила, по които даден човек може да извършва тази дейност, каза пред в. "Сега" председателят на Асоциацията на домоуправителите в България Мартин Димитров. По думите му регистърът трябва да се води от дирекция "Жилищна политика" към регионалното министерство. "Това е работа като всяка друга, но трябва да има правила и затова настояваме тя да бъде включена към Националната класификация на професиите и длъжностите", каза още Димитров, който отчете засилен интерес към услугите на домоуправителите.

Интерес към този бизнес обаче имат и все повече хора, които са решили да припечелят допълнително. Така заради стагнацията на пазара брокерите масово се насочват към развиване на тази дейност. Пренасочването към сферата на професионалните домоуправители, касиери и др. услуги, свързани с поддръжката на входовете, е започнала още през м.г., а сега вече е масово явление, отбелязват от Камарата на агенциите за недвижими имоти.

Търсени продължават да бъдат и така наречените фасилити услуги, които са свързани с цялостната поддръжка на сградите - от смяната на крушките в коридорите до плащането на сметките и кандидатстването по проекти на Столичната община. От Българската фасилити мениджмънт асоциация обясняват интереса с това, че чрез тези услуги собствениците на сгради могат да намалят разходите си с около 20%. Данните показват, че около 40% от пазара се пада на големите административни и офис сгради, а от миналата година към такива услуги се насочиха и министерствата. Останалият около 60% дял се разделя поравно между моловете, жилищните сгради и затворените комплекси, отчитат от компанията "Фасилити Оптимум".

Дали след време историците ще говорят за "десетилетието на Първанов", коментирайки развитието на страната през двата му президентски мандата? Този въпрос вече повече от седмица търси отговори в медиите и със сигурност търсенето ще продължи и след неделната церемония по встъпване в длъжност на новия президент. За историята по принцип е нужна известна дистанция, както и достъп до някои неизбежно пазени в тайна документи и детайли, за да произнесе своите присъди, но и от хоризонта на днешния ден не е трудно да се направят някои оценки, които времето ще прецизира.

"Имам самочувствието на успял президент, най-малкото защото за тези десет години поне осем от тях бяха период на икономически подем, на политическа стабилност, на относително активна социална политика, на постигането на големите стратегически цели - да сме част от Европейския съюз и НАТО", казва Първанов в едно от последните си интервюта. Без съмнение президентската институция има свои приноси за всичко това, макар че не е възможно точно да се калкулират.

Избирането му за президент беше щастливо стечение на обстоятелства. Това едва ли би се случило, ако Петър Стоянов не беше размахал онзи злополучен компромат срещу Богомил Бонев. Макар че днес, десет години по-късно, оценките за Първанов са силно поляризирани, със сигурност България можеше да има и много по-лош президент.

За разлика от своите предшественици той никога не се е оплаквал от ограничените си пълномощия и в рамките на конституционните си права успяваше да упражнява сериозно влияние в различни управленски сфери, но без да плаща политическа цена за последствията. Иначе казано, ограничените правомощия носят и бонуси.

Двата му мандата бяха твърде различни.

Първият ще се запомни със сложната му и все пак балансирана позиция относно войната в Ирак, посещението му при българските войници там (2004), визитата в Триполи (2005), срещата с папа Йоан-Павел II (2002), както и със сглобяването на тройната коалиция през лятото на 2005 г. Някои анализатори смятат, че това се е оказало решаващо за приемането на страната в ЕС, докато други виждат членството по-скоро като геополитическа предопределеност.

Сигурно е, че тройната коалиция имаше политическа цена, която платиха основно НДСВ и отчасти БСП. Тя имаше и още един сериозен политически резултат - появата на ГЕРБ.

Вторият му мандат изглеждаше безалтернативен, след като срещу него застанаха Неделчо Беронов и Волен Сидеров. Дори изваждането на папката "Гоце" от архивите на ДС през лятото на 2006 г. не можа да осуети преизбирането му. "Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен", обясни Първанов по този повод. В нея между другото има кадрова справка от 2.06.1989, писана от оперативен работник към Първо главно, в която за Първанов е казано, че "...не е прибързан в преценките си, уважава чуждото мнение и умее да отстоява своите позиции. Не е привърженик на грубото налагане, на авторитарните отношения, но обича да се утвърждава като неформален лидер в приятелски компании. Амбициозен е. Притежава добра обща култура... Притежава необходимите лични и професионални качества за изпълнение на задачи по линия на културно-историческото разузнаване". Преценката е общо взето точна. Първанов нарече компромата "приятелски огън", от който обаче той понесе сериозни щети в международен план. Географията на неговите задгранични визити беше стеснена, както и възможностите за международна кариера след края на втория му мандат.

През 2008 г. той триумфално обяви, че България е постигнала голям шлем чрез трите българо-руски енергийни проекта - Южен поток, АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис". Три години по-късно шлемът се разпадна. България излезе от проекта "Бургас-Александруполис", а бъдещето на АЕЦ "Белене" е неясно.

Откровен провал беше проектът "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ).

Според замисъла на президента това трябваше да е непартийно, но все пак политическо сдружение, което да обединява хора с различни политически убеждения, да "генерира идеи" (обичано клише) и да бъде алтернатива на ГЕРБ. Неясно като идея и двусмислено като цел, АБВ се оказа политическо пометниче може би и заради факта, че автентичните проекти за алтернативни политики като правило не се раждат в президентски канцеларии.

Погрешна се оказа и идеята му за въвеждане мажоритарен елемент в изборите. От това БСП нищо не спечели. Той освен това не инициира нито един референдум, макар че думата присъстваше в политическия му речник. Но често използваше правото си на отлагателно вето и почти винаги с убедителни аргументи.

Инициативата "Българската Коледа" всяка година през декември представяше президента в предпразнично благовидна светлина. Събраните средства реално помагаха за лечението на болни деца и за оборудването на болници, поради което начинанието се радваше на популярност и насърчителни оценки сред деца, родители и лекари. Проблемът е, че зад благотворителния жест прозира институционалната несъстоятелност на здравната система в държавата.

В културата, науката и образованието двата президентски мандата не предложиха нищо повече от добре подредени речи и изказвания на различни форуми с израз на загриженост по проблемите във всяка от тези сфери.

Всъщност най-силният период от политическата биография на Първанов е между 1997 и 2001 г., когато като партиен лидер успешно обърна курса на БСП в проевропейска и проатлантическа посока. Писмото в подкрепа на Милошевич от 1999 г., което често му се натяква, не може да промени този факт. Той изпълни паролата "Път към Европа", зададена в началото на 90-те от проф. Петър-Емил Митев.

Вторият му мандат беше белязан и от няколко скандала, свързани с ловджийски и други мъжки страсти. Ден след катастрофата във влака София - Кардам през март 2008 г. той беше уличен, че е отишъл на лов около град Симитли. От пресцентъра му отрекоха да е отстрелвал нещо в този ден, но негова снимка в горда поза с пушка в ръка пред трупа на току- що убит вълк, свалена от сайта на президентството, обиколи част от вестниците. През есента на същата година руски сайт го уличи, че в Узбекистан е убил планински козел архар, който е защитен вид. По-късно в някои медии се появиха сладникави репортажи за вълчицата Зорница, която президентското семейство отглежда с много обич. Някои биха нарекли това обикновен пиар, но всъщност е твърде плитка демагогия.

В началото на 2011 г. около скандала с флашките беше замесено и президентството. Оказа се, че шефът на правния отдел е адвокат на собственика на "Леденика", над когото премиерът Борисов разтваря данъчен чадър. Макар че веднага след това беше уволнен, престижът на президента беше накърнен.

Пълна катастрофа за престижа му беше сблъсъкът с министър Дянков през март 2010. Тогава Първанов направи нещо крайно инфантилно и непремерено - пусна в медиите стенограма от техен неофициален разговор. Със сигурност можеше да се измисли и по-интелигентна реакция на необмислената реплика на Дянков в тв шоу, в каквото по принцип финансов министър няма работа.

"Идейният ми сблъсък с Бойко Борисов предстои", обяви преди дни президентът и освен това го нарече "слаб премиер". През годините техните отношения преминаваха през различни фази, но доминиращото впечатление е, че двамата по-скоро се харесват. Те освен това доста си приличат - и двамата са много сръчни манипулатори. Обещаният идеен сблъсък с Борисов не е толкова интересен, колкото сблъсъкът със Станишев. Той вече е факт.

Засега двамата с Първанов се стрелят в медиите от закрити огневи позиции. Ръкопашната схватка се очаква на партийния конгрес около Гергьовден.

Изглежда Първанов вижда себе си като архитект на някаква нова широка ляво-дясна коалиция след неизбежното изчерпване на проекта ГЕРБ. Това би обезличило БСП, но би му гарантирало политическо бъдеще. За Станишев не остава друго, освен да заложи на програма, която макар и срещу по-малко власт, да предлага по-ясно лице на БСП. Което не е никак лесно, тъй като на "Позитано" всъщност има няколко организационно сплотени партии - носталгично комунистическа, социалдемократическа и силна фракция на плоския данък. Предстои зрелищна политическа пролет.

Дали Първанов е преходен политик, случайно достигнал до президентското кресло и задържал се там поради спецификите на българския преход, или е истински майстор на политическата игра, владеещ нейния инструментариум от демагогия, сдържаност, организационна повратливост, добра преценка за хора и ситуации и умение да говори гладко, авторитетно и с добре пресметната конкретност? Еднозначната оценка би била неточна. Сигурно е, че онзи Първанов, който влезе в президентството през 2002 г., не е същият, който излиза през 2012. На "Дондуков" 1 той овладя технологията на властта, но изглежда не успя да се предпази от нейната поквара.
Снимка на три колони - Август 1999 г. Лидерът на БСП Георги Първанов разглежда мавзолея за последно.


20-27.01.2012 г., с. 2
Започва ремонтът на жп линията до Свиленград
След дълго забавяне най-накрая започва ремонтът и жп линията Димитровград - Свиленград, част от трасето, което ще свърже Пловдив с гръцката и турската граница. Той трябва да приключи до началото на 2014-а, обяви транспортният министър Ивайло Московски при подписването на договорите за модернизацията.

Проектът ще се финансира по оперативната програма „Транспорт", след като реконструкцията се забави и държавата не успя да усвои предвидените за това пари по предприсъединителната програма ИСПА. Подписаните сега контракти са три за общо 273 млн. лв. без ДДС.

Ремонта на 36-километровия участък от Димитровград до Харманли ще извърши гръцката фирма „Терна" АД срещу 136 млн. лв. без ДДС. Тя се задължава да обнови и гарите в Димитровград и Симеоновград, както и спирките между тях. „Терна" вече има опит в работата си по жп линията, тъй като изгради и участъка Крумово - Първомай, за което получи 100 млн. лева.

Сдружение „Железопътна инфраструктура 2011" пък ще се заеме с отсечката от Харманли до Свиленград. В него влизат българската фирма „ПСТ Холдинг" на Васил Божкови и австрийската компания „Порр Техновал" ГМБХ.

Колкото до трасето, то е с дължина 34 км и рехабилитацията му ще струва близо 116.5 млн. лв. без ДДС. В проекта е включен и ремонтът на четирикилометровата жп линия, която свързва Свиленград с гръцката граница. Сдружението ще реконструира също гарите в Харманли, Свиленград и спирките между тях.

От своя страна софийската фирма „Старт инженеринг" ще изгради нови тягови подстанции в Симеоновград и Свиленград и ще разшири съществуващата подстанция в Димитровград. За тази дейност са предвидени 20 350 493 лв. без ДДС. Компанията е позната от изграждането на втората част от първия метродиа-метър на софийското метро, който обхваща трасето от стадион „Васил Левски" до кв. „Младост".

се разделят изпълнителният директор на дружеството Камен Манев и членът на съвета на директорите Георги Гегов. Манев беше близък до бившия председател на общинския съвет Андрей Иванов и според запознати „личните" му причини за напускането са свързани именно с промяна в ръководството на общинския съвет.

За нови шефове се спрягат имената на Деян Цветков и Полина Витанова. По информация на в. „БАНКЕРЪ" Цветков е работил известно време в направление „държавна собственост" на Министерството на образованието, но е бил освободен от длъжността си там. Назначението му в образователното ведомство се свързва със заместник-министър Милена Дамянова, чийто човек, както се твърди, е бил. Инак при официалното му представяне пред общинския съвет вероятно ще се акцентира на неговата дейност в управлението на фирми и проекти в сферата на недвижимите имоти. За Витанова се знае засега предимно, че е юрист.

През тази година ще бъде решен и въпросът за съдбата на „Софийски имоти" -дали ще се приватизира изцяло или на части. Николай Стойнев е убеден, че преди да се вземе категорично решение за бъдещето на фирмата, тя трябва да стъпи на здрави основи.