21 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница5/11
Дата23.07.2016
Размер1.59 Mb.
#2725
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

21-27.01.2012 г., с. 58-59-60
Нагоре под земята
Метрото трасира пътя към тунелното строителство на арх. Валентин Трашлиев от „Евро алианс инженеритг”
Радостина Маркова

Годината е 1989. Един от ключовите за София проекти - метрото, е в задънена улица. Трасето от жк "Люлин" до центъра е почти прокопано, но за следващата отсечка няма нито пари, нито яснота по каква технология ще се прави. Строителството да продължи по досегашния открит способ би означавало да се събори историческият център на града. Ясно е, че трябва да се търсят алтернативи. За целта през есента на същата година в София се провежда симпозиум с участие на немски и австрийски специалисти. Сред присъстващите е арх. Валентин Трашлиев. По това време той е директор на софийския комитет по архитектура, а днес - основен акционер и изпълнителен директор на една от водещите групи в тунелното строителство в Европа - "Евро алианс инженеринг". Преди повече от две десетилетия арх. Трашлиев още не подозира колко ключова роля ще изиграе метрото за бъдещето му. На симпозиума той се свързва с представители на австрийски банки и дружества от различни сфери, които да предложат работещ модел за софийската подземна железница. Решение е намерено - консорциум от финансови институции и строителни компании е готов да финансира и изгради продължението на метрото срещу възможността да развие хотелски бизнес в София. Държава и община обаче така и не се ангажират в достатъчна степен с проекта и работата по метрото е замразена за години напред. Покрай него обаче арх. Трашлиев вижда проблем: стари технологии и недостиг на специалисти в тунелното строителство. А с него и решение. Подбира работници от големите държавни строителни обединения и в началото на 90-те години изпраща 100 - 150 души на обучение в Германия. Именно с част от тези хора по-късно той започва работа на първия си сериозен обект като строителен предприемач - метростанция "Фелдмохинг" в Мюнхен. По думите на мениджъра този обект включва всички проблеми в тунелното строителство накуп - високи подпочвени води, лоша геология, осем жп линии на повърхността... Въпреки това българите се справят, поемат нови обекти и така се оформя ядро от 20-30 специалисти. През 1991 г. Трашлиев регистрира първата си компания - "Хафи - управление в строителството", която е в основата на днешния холдинг "Евро алианс инженеринг". Двадесет години по-късно равносметката на Валентин Трашлиев включва 71 километра магистрални, железопътни и хидротехнически тунели в различни европейски страни (Германия, Гърция, Испания). В средата на миналата година едно от дружествата в холдинга - "Адвал", в съдружие с германския концерн Ed. Züblin AG приключи работа по железопътния тунел "Блесберг" (8314 м) - най-дългия от общо 22-та по новата скоростна отсечка на немските железници между градовете Ебенсфелд и Ерфурт в Германия. В края на 2011 г. дружеството получи и награда на Германско-българската индустриално-търговска камара за предприятие с добри икономически контакти с Бавария. И макар с години закъснение, софийското метро все пак е продължено. Този път - с участие на дружества от групата на "Евро алианс инженеринг". През 2008 г. две от тях - "Адвал" и "Стройинжект" бяха избрани за изпълнители на проекта в рамките на обединение "Метро Младост".
Малко са строителните компании, които могат да се похвалят с ръст на оборота през последните две години спрямо нивата отпреди кризата. Кои проекти са в основата на това развитие? През последните години при нас не е имало сътресения. Може би основната причина е, че инфраструктурните проекти като цяло продължават и са финансово обезпечени, а нашата група е специализирана в инфраструктурното строителство. От пазара се отдръпнаха главно големите частни инвеститори в молове, обществени сгради и други големи проекти. Това ни засегна, но слабо, доколкото имахме и поръчки от такива инвеститори, главно за изкопни работи. Ключова за нас остава работата по столичното метро. Това е проектът, който поддържа дейността на 20-30 фирми, ако включим и подизпълнителите. Инфраструктурните проекти ли са устойчивият модел за развитие в момент на криза? Определено. В нашия сектор няма големи амплитуди, докато в сградното строителство те са едва ли не закономерни. Стига се някакъв пик, а след него идва пренасищане с площи и съответно срив на поръчките. Докато инфраструктурата трябва непрекъснато да бъде развивана. И тук нямам предвид само пътища и жп линии, а също и пречиствателни станции, водопроводи, дори сметища. Това са неща, които в някаква степен непрекъснато вървят нагоре. Потреблението расте и изисква адекватен отговор - повече пречистена вода, повече преработени отпадъци. Как се решихте да смените държавната работа със собствен бизнес в инфраструктурното строителство? За мен държавната работа никога не е била приоритет, или поне съм я вършил с мисълта, че може да е по-ефективна. Дълги години бях проектант и по стечение на обстоятелствата попаднах в администрацията, но никога не съм бил чист администратор. Колкото до ориентирането ми към инфраструктурата, в университета в Дрезден съм учил доста основно геотехника и земна механика. Теоретично бях подготвен и когато видях възможност в тази посока, я използвах. Работите в тясно специализирана сфера - това по-скоро помага или пречи в кризата? Не се наемам да давам меродавни мнения по този въпрос, има маса теории. Но за мен е много важно да си най-добрият или поне сред най-добрите в твоята област. Другото е следващо стъпало - да преливаш дейности една в друга. Това обаче трудно може да бъде осъществено в малка страна като България. Ако отворите списъка на 500-те най-големи фирми в света, ще видите, че в него са примерно 100 американски, 50 японски, сега вече и 50 китайски компании. Те имат зад себе си държави с огромни ресурси и потенциал. Аз с удоволствие бих се присъединил към глобална структура, защото живеем във времена на глобализъм и няма как да се капсулираме. Но ние сме тесни специалисти и нашата посока е по-скоро към самоусъвършенстване. Ние трябва да ставаме по-добри. Без излишна скромност мога да кажа, че в тунелното строителство нашата компания е в челната петица в Европа. Нямаме проблем да решим какъвто и да било казус в изграждането на тунели по т.нар. нов австрийски метод. Работим предимно с германски и австрийски структури от типа на Hochtief, Strabag. Самите те ни търсят за партньор. За 20 години на пазара сме направили 71 километра тунели, от които 42 километра в Германия. Нямам точна статистика колко километра тунели са изградени за това време в Германия, но мисля, че нашата компания е направила поне 10% от тях, а може да са и 20%. Работите на различни пазари. Къде е по-лесно? От местата, където сме работили, най-лесно е било в Германия. Там всичко е написано, подредено, всеки си знае мястото и си върши работата. По-трудно се работи в Испания. Основният проблем е, че всеки испанец има самочувствието на най-знаещия, най-можещия. По тази причина през първите години - 2001-2002, ни беше много тежко, защото те се опитваха да ни налагат неща, които не са приети в нашия вид строителство. Постепенно нещата се изгладиха и в момента там се работи сравнително добре. За съжаление обаче понякога се допускат и компромиси - докарват ти лош бетон или материали, които не отговарят на най-добрите стандарти. Това в Германия не може да стане. Там или правиш нещо както трябва, или не го правиш. През последните години работихме и по два тунела в Гърция и още тогава си пролича, че нещата не вървят на добре. Проблемът там е, че всеки прави каквото си иска и го прави не както трябва. Работи се извън всякакви правила. Например поръчваш бетон, той идва след 10 часа, когато вече няма смисъл от него. Уж работата не върви, а по обед всички кръчми са пълни и така до вечерта. Там на единия тунел работеха 20 българи, на другия - 30, в консорциум с испански фирми. От другата страна имаше 100 гърци. Без да преувеличавам, ние направихме 80% от тунела, те - 20%. Дори в България е по-добре в това отношение. А какво създава проблеми в нашата страна? Тук най-трудното нещо е да промениш манталитета на хората. Според мен всеки трябва да върши своята работа, а не да дава акъл на другите. Но става обратното, защото правилата не са изчистени. Например инвеститорът се меси в работата на строителя, което не е редно. Инвеститорът трябва да осигурява финансирането, за останалото има контрол и надзор, който да следи качеството. Другият голям проблем в България е, че ножицата между новите технологии и практиката в нашия сектор продължава да се отваря. За съжаление проектирането в геотехниката и инфраструкурата не е на необходимото ниво. Не се ползват новостите в тази област, особено във време, когато информацията е толкова достъпна. Българските проектанти могат отлично да изчислят даден проект, но за съжаление по-слабо познават технологиите и новостите в химията. А в геотехническите съоръжения, в тунелното строителство химията е важна наравно с всичко останало. Да не говорим за специализираните машини, които се проектират и произвеждат за точно определени видове дейности. Има проектанти, застинали на нивото отпреди 20-30 години. Естествено това не важи за всички. Има и такива, които се интересуват от новостите. Тунелното строителство изисква доста специализирана техника. Колко време отнема подготовката на един човек за работа с такива машини? Сложен въпрос. В този сектор нещата много бързо се променят, но ако един работник има качества и е прилежен, за шест-осем месеца може да усвои управлението на една машина. Техниката обаче непрекъснато се развива, защото целта е инвестицията в даден проект да е по-малка, т.е. да се изгради по-бързо и с по-малко ресурс. Затова машините стават по-модерни и по-производителни, химичната наука се развива. Броят на хората намалява, но те постоянно трябва да повишават квалификацията си. Не говоря само за работниците, но и за инженерите в компаниите. Всички са в непрестанен процес на обучение. Няма завършен строител след пет-шест месеца. Дори и извън нашата сфера на дейност. Сега например има такива тухли, че майсторите зидари ги гледат и не знаят откъде да ги подхванат. Има ли позиция във вашия бизнес, в която трябва да се инвестира най-много? В нашия вид строителство винаги съм опитвал да вдигна нивото на техническия ръководител. Той е човекът, който определя успеха или неуспеха на даден проект. Той трябва да е всичко - добър специалист, добър организатор. Не случайно в Германия след приключването на всеки голям проект техническият ръководител заминава на обучение някъде - в университет, в специализирано училище. Там се обучава именно на това, за което стана въпрос - материали, нови машини, технологии, новости в химията. В България за съжаление няма структури, които да предлагат адекватно ниво на такава квалификация. Основните усилия са насочени към тълкуването на законите, които постоянно се променят. Та този тип служители - техническите ръководители, в една строителна компания трябва да са най-много и най-добре подготвени. От тях зависи каква ще бъде организацията на обекта и захранването му с материали. Те поддържат контакта със специалистите, с администрацията, с ръководството и с всички, от които зависи да се осигури оптимална среда за работа. Има ли оптимален брой хора, към който се стремите в компаниите от вашата група? Имаме сравнително постоянен състав от около 600 души, включително техническо ръководство и администрация. Ако продължим да се разрастваме, трябва да минем към по-сложна йерархична структура, каквото на този етап не можем да поддържаме. Преди три-четири години може би щяхме да предприемем такава стъпка. Тогава дори бяхме започнали подготовка за излизане на борсата. Но тогава настъпиха катаклизмите и спряхме работата в тази посока. Каква беше целта ви тогава? Повече прозрачност. Излезеш ли на борсата, ставаш по-видим, по-трудно е да правиш далавери или да се представяш за такъв, какъвто не си. Не е било заради финансиране на конкретен проект, просто имахме желание да минем към по-високо ниво на развитие на компанията. Това помага дори от гледна точка на отношенията с инвеститорите, защото те във всеки момент могат да видят какво представляваш.
Снимка на шест колони - Арх. Валентин Трашлиев: "В инфраструктурния сектор няма големи амплитуди, докато в сградното строителство те са закономерни."
Визитка
Житейски факти

- роден през 1947 г.

- женен, с две деца

Образование

- Технически университет в Дрезден (Германия) - "Архитектура и строително инженерство" (1969 - 1974)

Професионален опит

- "Софпроект" - проектант (1974 - 1983)

- Главен архитект на Софийски окръг (1983 - 1986)

- Комитет по архитектура - София - главен директор (1987 - 1990)

- "Хафи - управление в строителството" - управител (1991 - )

- "Адвал" - изпълнителен директор (1993 - )

- "Стройинжект"- изпълнителен директор (1999 - )

- регистрира "СБ инженеринг" (2001)

- "ТКМ - тунели, конструкции, метали" - изпълнителен директор (2003 - 2008)

- "Евро алианс инженеринг" - мажоритарен акционер и изпълнителен директор (2008 - )
Холдингът
- брой служители: 600

- приходи 2011 г.: 100 млн. лв.

- приходи 2010 г.: 96.469 млн. лв.

- ръст на приходите 2011 г. спрямо 2010 г.: 4%

- ръст на приходите 2010 г. спрямо 2009 г.: 230%

- печалба 2010 г.: 2.3 млн. лв.
Трудното решение: Да се пребориш за бизнеса си
Преди седем-осем години в България започнаха да навлизат големи западни компании, които искаха да правят бизнес тук. Част от тях се насочиха към инвестиции в инфраструктурата. По тази линия Европейският съюз вече беше финансирал Италия, Испания, Португалия. Беше дошъл редът и на Балканите. Новите инвеститори имаха нужда от местни работници и ресурси за проекти в България и се оглеждаха за вече разработени компании в тази сфера. По онова време аз имах съдружници - германци и австрийци. Големите чужди фирми, които дойдоха на българския пазар, веднага влязоха във връзка с тях. В един момент някои от моите партньори ми съобщиха, че продават дяловете си в нашето общо предприятие. Съгласно договора те ги предложиха първо на мен като съдружник. Трябваше или да се съглася, или да пусна в компанията други съсобственици. Вторият вариант беше неприемлив за мен, затова избрах първия - да приема предложението, въпреки че трябваше да платя скъпо. Големият проблем бяха парите. В рамките на месец трябваше да намеря огромна сума. В крайна сметка успях да осигуря средствата, за да откупя дяловете на партньорите. Сега си давам сметка, че бившите ми съдружници просто са мислели прагматично - моментът за излизане от бизнеса е бил подходящ и те са се възползвали. За мен на онзи етап обаче тяхното решение означаваше да се разбие цялата организация на работа в компанията. Това бяха 15 години усилия да обучиш хора, да инвестираш в машини, да създадеш работеща структура. Мисля си, че ако тази оферта се бе появила днес, щях да разсъждавам по различен начин. Бих се съгласил с нов съдружник, защото така и на мен самия щеше да ми е по-лесно.
Снимка на две колони - Арх. Валентин Трашлиев: "Излезеш ли на борсата, е по-трудно да правиш далавери или да се представяш за такъв, какъвто не си."


21.01.2012 г., с. 7
Вести

Пускат градските WC в Казанлък
Градските тоалетни в Казанлък, които от години са в окаяно състояние и не се ползват, ще бъдат ремонтирани спешно. Това предвижда инвестиционната програма в общинския бюджет за тази година. Става дума за обществените WC-та в парк "Розариума" и на улицата на услугите в центъра. Освен това новата общинска управа залага и изграждането на две съвсем нови обществени тоалетни.


21.01.2012 г., с. 5
Първанов подкрепя бунта на миньорите
Протестите на миньорите от рудниците "Марица-изток" са справедливи, отсече президентът Георги Първанов. "Това, което те са си изработили, което им е обещано, би трябвало да бъде получено", заяви вчера държавният глава пред Нова тв. Според него, ако не се изпълняват договореностите, рухва доверието в законността. "Това се отнася и за държавата, и за частниците", допълни Първанов. По повод строежа на атомната централа "Белене" той бе категоричен, че управляващите протакат и бавят проекта. Той настоява премиерът и Министерският съвет "да преценят кои са най-добрите финансови параметри, да привлекат допълнително партньори, каквито те намерят за необходимо, и да потърсят онези гаранции, които създават повече независимост, засилват българския интерес, ако те смятат, че това е необходимо". Първанов смята, че ако реализацията се проточи, реакторите ще бъдат продадени, а Турция и Румъния ще осъществят собствените си проекти. За пореден път президентът лансира и идеята си, че в правомощията на президента трябва да присъства инициативата за отваряне на референдуми.
Снимка на три колони - Според президентa Георги Първанов протестите на миньорите от рудниците "Марица-изток" са справедливи


21.01.2012 г., с. 6
Връщат на работа Урумова
Тричленен състав на Върховния административен съд възстанови като младши съдия уволнената заради строежите в Приморско Деница Урумова, дъщеря на магистрата от същия съд Николай Урумов. През март миналата година Висшият съдебен съвет (ВСС) я освободи от поста заради нарушаване на Етичния кодекс и уронване на престижа на съдебната власт. Решението на ВАС може да се обжалва. Основната теза на ВАС за отмяна на уволнението е, че Деница Урумова става младши съдия на 15 юни 2009 година, а e получила парцела като "социално слаба" през 2007 година, когато още не е била магистрат.

Антония Кюмюрджиева


21.01.2012 г., с. 11
Циментират тавана на парите за фермерите
Таванът на парите, които фермерите ще могат да взимат след 2014 г., няма да се променя. Противно на очакванията на българските стопани за скок на лимитите до 600000 евро за едно стопанство, парите ще останат максимум 300 000 евро. Това каза в Берлин Роджър Уайт, говорител на еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош. Преговори по въпроса предстоят, но най-вероятно в крайна сметка правилата, които се приемат, ще са максимално близки до предложенията на еврокомисаря, допълни той. Въпреки това стопаните ще могат да вземат повече пари, ако увеличат персонала си. В момента в България има големи стопанства, които получават много пари, но нямат персонал, а това не се отразява добре на селата, обясни Уайт. Той припомни, че освен директни плащания стопаните ще получават и субсидии за екологични дейности в нивите. Таван за тези пари няма, добави Уайт. Според него са неоснователни притесненията на фермерите, че задължението да държат 7% от нивите си, без да се обработват, ще се отрази зле на стопанствата им. Повечето стопанства разполагат с площи, които разорават просто за да вземат субсидии за тях, а реално земеделие върху тях не може да се развива. В същото време те са важни за запазването на биоразнообразието, обясни Уайт. Според него поне 3-4% от всички стопанства са заети именно от такива площи - пътища, езера, дори горски площи.


21.01.2012 г., с. 13
ДИСКУСИЯ

Лихвите са такива, защото са такива
Банките съществуват, за да печелят акционерите
Как банките определят вдигането на лихвите и трябва ли клиентите да получават предварителна информация за това? Ожесточен дебат по темата се заформи в ефира на Би Ти Ви между адвокат Веска Волева, която е завела над 50 дела от името на свои клиенти, и Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки у нас.
Левон Хампарцумян

Някакъв човек взел 250 000 евро да си купи жилище. Не си направил сметката, сега са му високи лихвите! Не е коректно на базата на един случай да се правят изводи. Ще ви дам един прост пример. Ако искате 50 хил. евро за 30 г., банката ще ви даде ипотека, но няма 30-годишни депозити, с които тази ипотека да бъде обезпечена. Никой не може да направи прецизна хипотеза какви ще бъдат лихвите за 30 г. Ако трябва да се фиксира, тогава ще трябва да се калкулират всички рискове - че ще се влоши икономиката, че ще дойде краят на света и т.н. И кредитът ще изчезне. Така че всичките тези господа, които искат държавата да регулира това, ще доведат или до поскъпване, или до изчезване на даден вид кредит, ако той стане неизгоден за институциите, които го дават. Защото не забравяйте, банките съществуват, за да печелят нещо за акционерите си. Взимате 50 хил. и си купувате жилище. Утре банката казва: "ама няма 50 хил., аз искам да ми върнеш 1 млн.". Тогава ти казваш: "Но обезпечението на този кредит не е моят живот, не моите стари обувки, а този апартамент. Ето ви ключовете от апартамента, той става ваш". Разбира се, примерът е хиперболизиран. Относно идеята на Любомир Христов да има независим орган, който да регулира тази дейност, предложението е на база на личната мотивация на Христов - самият той да консултира кредитите във всички банки. Когато се върна от Америка, обиколи банките и искаше да му плащат, за да бъде независим консултант по кредитите. Всички му отказахме и станахме най-лошите в света. Сега иска да накара държавата да направи регулация и той да стане шеф на този регулатор, да стои на едно гише и да казва: ти си ОК, ти не си ОК. Това при комунизма се казваше комитет по цените. Тези конспиративни теории, че се преценява на кого да му се вдигне лихвата 3 или 6 пъти, са градски легенди. А твърдението, че банките вдигат лихвите при повишаване на заплатата на кредитора, е идиотизъм. Недейте да обиждате 30 000 души, които работят в банковата система. Защото излиза, че има някакви зли гноми, които гледат да ви повишат заплатата и веднага искат да ви вземат това повишение. Какви глупости ми говорите?! И аз искам да разбера как се трансплантират бъбреци. Но не съм учил медицина. Недейте да се опитвате да опростите банковия бизнес в отговор на въпроса: Ама защо така? Уолтър Кронкайт е казал: Защото е така!


Защо крият колко вземат шефовете
Не знам дали Левон е специалист, той е инженер
Веска Волева, адвокат

Възмутена съм от наглия и агресивен тон на г-н Хампарцумян. Не става дума за регулация, а за пазарни механизми. Клиентите на банките са преценили възможностите си, но банките не желаят да понесат риска от едно търговско поведение. Става дума за това, че някои банки си позволяват извън пазарната логика, когато те желаят, когато те имат нужда от парите, когато не искат да понесат риска от едно търговско поведение - да вдигат лихвите. Ако аз съм в криза и заплатата ми е паднала, мога ли да намаля лихвата по кредита си? Никой не може да си позволява кризата да не се отразява на него, а да се отразява на другите. Не става въпрос за едно дело, а за лавина от дела. Този клиент, който е взел 250 хиляди евро - толкова е заплатата на един директор. А това се крие. Тъй като бъркат във финансовото състояние на клиента, защо той да не може да провери как се увеличават заплатите на ръководния персонал на банките? И има ли там криза или няма? Ако има търговски риск, той трябва да бъде понесен от банката, защото нейните специалисти не са преценили добре. Никой не обижда служителите в банковия сектор, защото те не определят политиката на банката, а ръководството. Гражданскопроцесуалният кодекс не дава почти никакво право на клиентите. Той дава право на банките да вилнеят и да правят каквото си искат. Потърпевшите да отидат при политиците, защото те доведоха това положение без изход в България. Промени в ГПК е решението на проблема. Ако отида да си купя обувки за 50 лева, може ли след 10 дни да дойде продавачът и да каже: Вдигнах цената. Ако обичаш, плати ми 10 лева. Банките не позволяват хората да си правят сметката. Те са институциите, които по закон дават кредит. И трябва да се договаря от двете страни, а не след това като удар под кръста - след 2, 3 месеца, след 10 години. По повод изказването за бъбреците искам да кажа нещо. Аз не знам дали г-н Хампарцумян е специалист, тъй като той отиде там с инженерна специалност. Трябва да се говорят тези неща, защото ние навсякъде наслагахме хора, дошли от политиката, които ни обучават и ни назидават.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница