21 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Според столичния кмет Йорданка Фандъкова представеният бюджет е реалистичен. Тя лично е настоявала при подготвянето му да се заложи на реализма в приходите и на много ясни приоритети в разходната му част. Общината възнамерява да засили и контрола върху събираемостта на местните данъци и такси. Освен фирмите, които ще бъдат погнати от частни съдия-изпълнители, ще се търси възможност за прибиране и на парите от физическите лица, чиито задължения към столицата са надвишили 1000 лева. Затова пък Фандъкова обеща да се променят данъците и таксите за софиянци. Което връща в дневния ред зониранирането на града. Очаква се прерайонирането да стане до март.

Най-много средства -521 млн. лв., трябва да дойдат от местни данъци и такси. Другото голямо перо са средствата от европейски програми - 439 млн. лв. (със 115 млн. лв. повече от 2011 година). Те ще бъдат употребени главно за доизграждането на метрото, на завода за боклука, за строителството на четири канализационни колектора в „Овча купел", за ремонт на училища, за превръщането на Централната баня в музей на София и за модернизацията на градския транспорт. По тези проекти се работи и през миналата година и по тях вече са платени общо 362 млн. лв. при планирани 324 млн. лева.

От делегираните държавни дейности в столичния бюджет трябва да влязат 241 млн. лева. Други 18 млн. лв. се очаква да постъпят в общинската хазна от софийския приватизационен фонд. Изравнителната държавна субсидия е 10.5 млн. лв., а целевата субсиия от държавата за капиталови разходи е 2.5 млн. лева.

София няма да тегли нови заеми през 2012-а, а ще гледа да усвои вече одобрените, обеща при представянето на бюджета заместник-кметът по финансовите въпроси Дончо Барбалов. По план през миналата година Столичната община е трябвало да усвои кредити за 131 млн. лева. По-голямата част от тях са от Европейската инвестиционна банка (за метрото, за завода за боклук и за строителството на кръстовища на две нива).

Реално са усвоени 20%, съобщи Барбалов. Заради неизпълнението на това перо за 2012-а общинската администрация планира да изразходва 53 млн. лв. от кредитите. Ще се търси възможност за намаляване на валутния риск на заема от Японската банка за сътрудничество за строителството на метрото.

Въпреки че средствата в проектобюджета са по-малко и през тази година около половината от парите ще бъдат насочени за капиталови инвестиции (614 млн. лв.). Както в. „БАНКЕРЪ" писа неколкократно, предстои пускането в експлоатация на втори лъч на софийското метро, който ще свърже „Надежда" с „Лозенец". До юни пък ще е готово удължението на първи метро-ди а метър от „Младост" до „Цариградско шосе". До края на годината трябва да заработи пътят от Симеоново до „Младост", който е част от южната дъга, няколко пътни възела, а естакадата в „Младост" се очаква да бъде отворена още през юни. Ще бъдат реконструирани съществуващи кръстовища и основно ще бъдат ремонтирани няколко булеварда и моста. Изграждането на канализация в крайните квартали на столицата също попада в проектите на общината, както и обезопасяване и корекция на речни корита, подобряване и разширяване на зелените площи.

Има и специална програма за ремонт на тротоари. За тях са отделени 2 млн. лева. Ще бъде довършена велоалеята по бул. „Ломско шосе" до „Лъвов мост" и ще се изгради 15 км алея в район „Люлин" и отсечката по бул. „България", която да свърже отделните участъци. Така те ще станат общо 25 километра.

Тази година строителството и разширението на детски градини е сред приоритетните дейности на общината. Амбицията е да бъдат открити около 1000 нови места за децата на столицата. Образователната инфраструктура също не е забравена. Залага се основно на проектите за енергийна ефективност. Десет детски градини и 14 училища ще бъдат напълно санирани (9 по оперативна програма и 5 от екофонода). Очаква се да бъдат модернизирани и някои от общинските болници. Вече е осигурено финансиране както за оборудване, така и за основен ремонт на общинската онкологична болница.

Мариета Велинова
Снимка на три колони - Софиянец помага в усвояването на еврофондовете.


20-27.01.2012 г., с. 21
Сметките за еврофондовете излязоха криви
Многократните обещания на управляващите и най-вече на министъра, отговарящ за средствата от ЕС - Томислав Дончев, че до края на 2011-а ще усвоим поне 20% от парите по оперативните програми, не се сбъднаха. Официалните данни вече са налице и никакви оправдания не могат да заличат разминаването със заложените цели.

Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от еврофондовете показва, че към 1 януари 2012-а реално разплатените суми са едва 2 965 412 401 лв., или 18.91% от общия бюджет на оперативните програми, който е близо 15.7 млрд. лева. Вярно, че парите са почти два пъти повече от отчетените година по-рано, но остават под границата от три милиарда, която иначе бе обявена за задължителна от министър Дончев.

Не така добре, както ни обещаваха, върви и договарянето на безвъзмездното финансиране. Точно две години преди крайния срок стойността на подписаните контракти е за около 65% от предвидените средства, а за останалите тепърва трябва да се обявяват процедури, да се одобряват проекти, да се подписват договори, да се избират изпълнители...

Освен липсата на достатъчно качествени проекти сред причините за Зее още бавния напредък са мудните и некомпетентни чиновници, които според изследване на неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие" дори са основната спънка пред парите от Европейския съюз. Въпреки извършените реформи процедурите продължават да са излишно сложни, а администрацията като цяло е неотзивчива.

Подобно е виждането и на бизнеса. От Българската стопанска камара неведнъж са посочвали като най-голям проблем именно тежките процедури, изискващи

голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите. Неприятности създават също забавянето на плащанията, осигуряването на съфинансиране, неясните указания на администрацията, липсата на прозрачност при оценка на проектите, както и спорните текстове в нормативите, даващи възможности за различни тълкувания.

Хубавото е, че държавата най-сетне като че ли проумя за какво става дума и преди седмица обеща значително да съкрати бюрокрацията и да улесни достъпа до еврофондовете. Според министър Дончев вече имало план за премахване на т.нар. междинни звена, които приемат и одобряват проектите по оперативните програми. Лошото е, че реформата ще може да стане факт едва от 2014-а, тъй като сегашните правила са одобрени от ЕС и е трудно да се променят в движение.

Освен че ще облекчи бизнеса премахването на тези излишни структури

ще спести и немалко средства. Всичките заети в тях чиновници получават двойни заплати за това, че работят с еврофондовете, но без допълнителното заплащане да зависи от качеството или количеството на свършената работа.

„Почти сигурно е, че през следващия програмен период няма да се нуждаем от междинни звена, защото тяхната добавена стойност е спорна,а процедурите се бавят. Проектите ще се разглеждат от съответния управляващ орган и така значително ще се ускори придвижването им, тъй като сега на практика работата се дублира", изтъкна Томислав Дончев. Институциите, които днес са в ролята на междинни звена, като Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, ще продължат да съществуват, но ще изпълняват само основните си функции.

Всъщност точно чиновниците в споменатата агенция, която е междинно звено по „Конкурентоспособност", са сред най-критикуваните. И това едва ли е случайно, след като програмата за бизнеса е рекордьор по провалените проекти - над една четвърт от компаниите не изпълняват докрай подписаните договори заради закъснели плащания и други спънки. В същото време, ако гледаме само сухата статистика, излиза, че „Кон-курентоспособност" върви изключително добре. До края на 2011-а по нея са разплатени над 531.6 млн. лв., или 23.4% от всичките 2.27 млрд. лева. Реално до фирмите обаче са стигнали едва около 130 млн. лева. Причината за драстичното разминаване е, че в общата сума са включени и 400 млн. лв. по инструмента „Джереми", усвоени от Европейския инвестиционен фонд, и отскоро се отпускат под формата на заеми, които трябва да се връщат, а не са безвъзмездни.

Определено през миналата година с най-добри темпове е вървяла програма „Транспорт". От последно място по разплатени пари през 2009-а сега тя е на върха с над 888.3 млн. лв. (22.67% от бюджета). Показателен е фактът, че около 670 млн. лв. от тях са били усвоени само през 2011-а. Иначе най-много средства - 457.4 млн. лв., е получила столичната общинска фирма „Метрополитен , която изгражда подземната железница. Тя има два одобрени проекта на обща стойност 1.5 млрд. лв., така че през следващите месеци постъпленията неминуемо ще се увеличават. Все пак крайният срок за завършването на втория метродиаметър, и съответно разплащането на свършените дейности, е през тази пролет.

Другият голям пай от средствата по програма „Транспорт" - 249 млн. лв., е отишъл за довършването на магистрала „Тракия". За новите лотове на „Марица", чието строителство започна миналото лято, усвоените средства вече са 43.7 млн. лв., а плащанията за модернизация на жп линията Пловдив-Бургас гонят 50 млн. лева.

Очакванията към програма „Транспорт" продължават да са големи. Освен за изброените обекти тепърва ще започнат траншовете по други два големи проекта - реконструкцията на жп линията Пловдив-Септември и автомагистрала „Струма", чиято обща стойност е над 1.3 млрд. лева. Не може да пропуснем и пътния възел между магистрала „Хемус" и столичното околовръстно, както и участъка Кърджали-Подкова, за които са предвидени още около 100 млн. лева.

Добре се представя и програмата „Регионално развитие". През 2011-а платените по нея средства нараснаха близо два пъти -до 633 млн. лв., и вече минават 20 на сто от целия бюджет. Но с най-голям принос (64.5 млн. лв.) за този резултат е финансовото споразумение между правителството и Европейската инвестиционна банка по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA). Предвижданита са за още по-значителен ръст на плащанията, тъй като освен множеството нови пътни проекти ще започне изпълнението и на договорите за модернизация на градския транспорт в Бургас и София, които са за общо 253 млн. лева.

Почти два пъти са нараснали през миналата година и платените суми по програмата „Развитие на човешките ресурси" - от 211 млн. до 384 млн. лева. Точно

на другия полюс е програмата "Околна среда"

Там забавянето е огромно и за наваксване трудно може да се говори. Засега са усвоени едва 400 млн. лв., или 11.4% от всичките 3.5 млрд. лева. Договорените средства също са малко - 53 на сто. Лошото в този случай е, че тук плащанията продължават да се движат с изключително бавни темпове - само 145 млн. лв. за 2011-а и дори има забавяне спрямо 2010-а, когато са били усвоени над 150 млн. лева. А уж трябваше да растат най-малко двойно... На практика единствените големи проекти, по които се работи днес, са

тези за интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, както и система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община. Усвоените по тях пари са съответно 24.7 млн. лв., 23.5 млн. лв. и 36 млн. лева. Другите договори, за които са платени по-сериозни суми, са тези за канализацията на Перник (24 млн. лв.), за подобряване на състоянието на басейна на р. Камчия (21.4 млн. лв.), за ВиК мрежите в Приморско (17 млн. лв.) и Благоевград (11.5 млн. лв.), за пречиствателната станция в Белослав (16.9 млн. лв.), както и за разработването на стратегиите за речните басейни (12 млн. лв.).

Успокояващото все пак е, че през последните месеци бяха сключени редица контракти, с чието изпълнение общата картинка може значително да се подобри

Става дума за екопроектите на Радомир (79 млн. лв.), Пазарджик (49 млн. лв.), Варна (48 млн. лв.), Велико Търново (45 млн. лв.), Левски (43 млн. лв.), Бургас (43 млн. лв.), Чирпан (42 млн., лв.), Смолян (41 млн. лв.) и Елин Пелин (40.6 млн. лв.). Предстои и подписването на поне още толкова договори, така че 2012-а определено ще е ключова за програма „Околна среда".

Безспорно най-зле върви изпълнението на оперативната програма „Административен капацитет". При все по-явната неком-петнтност на чиновниците плащанията по нея направо са замръзнали и усвояването на средствата стои на почти същото ниво, както през 2009-а. Надеждите сега са търгът за електронното правителство да раздвижи малко нещата, но истината е, че като цяло държавата не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си. Сериозно недоумение буди и слабата активност по програмата „Техническа помощ", която би трябвало да спомогне за подготвянето на повече и по-качествени проекти.

Според него, ако законът за публично-частното партньорство най-сетне стане факт, обновяването на София може да потегли на пълни обороти. Реализацията на няколко вече готови сериозни и далновидни проекта ще донесат внушителни средства за развитието на столицата. Дори повече, отколкото градската администрация и държавата могат да отделят, смята главният архитект.

Но има едно условие - тези проекти да не се препънат в липсата на закон за публично

Частното партньорство

А той от месеци се подмята из парламентарните комисии.

Очевидно някой в Народното събрание здраво (и може би тежко) е възседнал проекта. Предложеният от Министерството на финансите проект не срещна особена подкрепа в средите на депутатите. Според опозицията той просто не издържал правния тест. Вносителите обаче обясняват бавенето на норматива с това, че определени кръгове работят за лобистки цели и със стремежа да се пречи на прозрачните инвестиции. Приетите в края на лятото от правителството текстове, които трябваше да уредят отношенията между държавата и бизнеса, катастрофираха фатално при челен удар с правната комисия на Народното събрание. Нейната оценка е, че текстовете му са юридически неиздържани и дават възможност за злоупотреби. Според критиците му в този вид нормативът не би могъл да заработи. И остава да се чудим на какво основание го е одобрил Министерският съвет, и то без забележки. А финансовият министър Симеон Дянков гарантираше пред обществеността, че в подготвянето му са участвали експерти от всички министерства и че крайният му вариант е бил предварително дебатиран и показан в Европейската комисия.

За разлика от тях, реакцията на опозицията беше безкомпромисна - тя го определи като недоносче. Странното е, че подобна бе и оценката на председателката на правната комисия в парламента Искра Фидосова. Тя каза, че ако бъде приет в този си вид, правителственият законопроект ще предизвика хаос в редица закони, тъй като отменял текстове в законите за държавната и общинската собственост, без да е определено какво става с отнетите правомощия. Не е лошо, че има различни мнения. Лошото е, че повече от половин година несъвършенствата в текстовете все още не са отстранени, а така важният закон за страната ни продължава да отлежава... за някои по-добри дни.

Вън от съмнение е, че Законът за публично-частното партньорство трябва да бъде изчистен от спорните текстове и гласуван от законотворците в най-кратки срокове, тъй като липсата му слага непреодолими прегради пред инвеститорите у нас. Но депутатството ни запазва „лежерното" си отношение към проблема. Това е доста необяснимо поведение, като се има предвид, че комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и на еврофондовете чрез сътрудничество, стъпило на здрава законодателна основа, несъмнено ще помогне за привличане на инвестициите в техническата и социалната инфраструктура, в услугите от обществен интерес, в научноизследователската дейност и много други сфери. Нека не забравяме, че обикновено дългосрочните инвестиции при публично-частното партньорство гарантират и по-добро качество на дейностите и услугите по една много проста причина - този, който дава парите, се стреми да си възвърне вложенията. Необяснимо е, че хората, претендиращи, че проявяват компететност и далновидност в политиката на държавата, сякаш не могат да осмислят всичко това и не разбират, че публично-частното партньорство е един от най-лесните начини за намаляване на бюджетните разходи чрез привличане на частен капитал в публичната сфера...

За илюстрация на казаното ще се върнем към някои от проектите, за които стана дума.

Парковете на столицата

Първият приоритет (след две години забавяне) ще бъде „Западен парк", където според арх. Диков все още има възможност да бъде реализирана първата концесия на парк в София. Предвидено е тук да бъде изграден атракционен детски комплекс, какъвто градът няма, след като „София ленд" беше затворен.

Вторият обект, който ще разчита особено на публично-частното партньорство, е парк „Възраждане". След купищата съдебни дела за собствеността на земята тук (за които в. „БАНКЕРЪ" е писал) най-сетне е дошло времето да бъде използвано едно от основните му притегателни качества, а именно че на територията на парка извира минерален извор с гореща вода със сериозен дебит. Идеята е тук да бъде изградена град-

ска къпалия (след като гражданството безславно загуби централната баня) и спортно-рехабилитационен комплекс.

Една от най-атрактивните идеи на екипа на главния архитект е съживяването на бившите градски бани

След повече от двадесет години забвение най-сетне някой се сети, че възстановяването на минералните бани, които в голямата си част са и архитектурни паметници, освен че ще подобри общата градоустройствена среда, може да привлече и доста инвестиции за столицата. Нека не забравяме, че всъщност София е може би единственият град в света, който е възникнал именно благодарение на минералните си извори. Два са обръчите с такива извори, които го опасват. Хладният включва селищата Железница,Симеоново. Овча купел, Княжево и Кпадница, а горещият -Панчарево и Горна баня.

Още през 40-те години на миналия век това богатство е било оценено и в София започват да се строят обществени бани, най-вече заради лечебните качества на водата. След 1989-а обаче плеяда градоначалници зарязаха тези обекти, обсебени от възможността да „разпределят" по-апетитните терени на столицата. Временно минералните извори бяха забравени, а сградите - архитектурни паметници, оставени на разрухата на времето.

Имат ли обаче потенциал да привлекат някакви инвестиции тези места?

Баня "Овча купел"

Легендата разказва как на 18 септември 1858-а по обед земята в софийското поле заподскачала със страшен тътен, а Витоша се разпукала и по билото й зейнал процеп. От пукнатината се показали гъст дим и син пламък. Според описанията в дневника на възрожденеца Сава Филаретов бумтенето, което идело под краката на софиянци, напомняло на гърмежа на „хилядо хиляди топове". Всички мислели, че е дошъл краят на света. Трусовете срутили до основи повече от 30 каменни сгради, една джамия и 20 минарета. Градът се покрил с тъмен гъст облак от прах. До вечерта земята се разтресла 26 пъти, а на следващия ден още 15 пъти. При това ужасно земетресение софиянци станали свидетели и на едно невиждано чудо - в полето между София и Горна баня, в днешния квартал „Овча купел", изригнал мощен топъл гейзер. Водата била толкова много, че можела да подкара три воденични камъка, отбелязва Филаретов. Хората нарекли новия извор Жежката вода, или Гьоло. След няколко години водата намаляла и на мястото й останал един голям извор, в който овчарите започнали да се къпят, да топят крака и тела. Така открили и че в тая вода има някаква божествена сила, способна да премахва стари и досадни телесни болежки. Мълвата за лековитата вода се разнесла надалеч. Към извора заприиждали хора отвсякъде. Около гьола били

вдигнати дъсчени кафенета, гостилница и хан. Земята около него започнала да поскъпва и да се изкупува. В началото на миналия век общината изградила първо два басейна - мъжки и женски. По време на правителството на Александър Стамболийски се взело решение до извора да се построи и модерна балнеолечебница. През 1933-а на мястото на някогашния гьол се появил балнеолечебен комплекс, обкръжен от голям парк с ценни дървесни видове.

Днес сградата на някогашната модерна баня е неузнаваема. Изоставена, олющена, обрасла с мъх, обвита в лепкави паяжини, тя се руши бавно и необратимо. През годините имаше няколко „припламвания" между държавата и общината, очевидно и единствено с цел мястото да бъде изгодно изтъргувано. През 2000-а се разрази истинска битка между здравното министерство, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и община „Овча купел" за това чия е собствеността. Имотите са публична общинска собственост. От районното кметство тогава показаха акт за публична държавна собственост с дата от 1951 година.

„Дебатите" продължиха, след като Министерството на здравеопазването учреди дружество „Специализирана болница за физиакална терапия и ре-хабилитация" през 2000 година. В качеството му на правоприемник на Националния център по физиакално лечение и рехабилитация в капитала му влязоха три столични бани - в Овча купел, в Банкя и в Горна баня. Основанието бе, че през последните 50 години е стопанисвало сградния им фонд. Но архивни документи говореха, че сградата в Горна баня е строена с парите и труда на местните жители, така че по презумпция тя би трябвало да е общинска собственост. Градската легенда по това време гласеше, че мерак на атрактивните имоти са хвърлили хора, близки до лидера на ДПС - Ахмед Доган, и искат да прилапат огромните терени с още по-привлекателните паркове около тях и да изградят болници. Баните пък трябвало да се превърнат в модерни и привлекателни СПА центрове. Това не можа да се случи и днес идеята за този тип комплекси се подновява, но по правилата на прозрачността. Поне така твърдят хората от „Московска" 33.

Що се отнася до споровете около собствеността на баните и дали тя е общинска или държавна, очевидно този проблем днес не стои. Пред в."БАНКЕРЪ" областният управител на София Данаил Кирилов заяви, че изцяло подкрепя идеята всички бани да бъдат прехвърлени във владение на общината, независимо че някои се водят държавна собственост, за да бъдат развързани ръцете на столичното кметство да направи търгове за концесия на тези обекти. Още повече че Министерският съвет вече прехвърли минералните извори на Столичната община.

Справка в Географските информационни системи (ГИС) показва, че баня „Овча купел" се намира в терен от 51 311 кв. м, а самата сграда е с разгърната площ

от 1321 кв. метра. Със сигурност за този атрактивен обект би могъл да се намери истински инвеститор, а не просто някой, който се опитва да отхапе парче от общинската баница, и то на полуплатен купон.

Колкото и да е неблагоприятна финансовата среда в момента, едва ли рехабилитационният комплекс и банята в Горна баня ще останат незабелязани от инвеститорите. Особено ако концесионирането им стане по нормална процедура. Тук до сградата на банята (770.43 кв. м) е изградена и болница за рехабилитация. Те заемат два терена - единият от 6167.83 кв. м и другият от 9 хил. метра. Според градоустройствения план тук се предвижда разгръщането на СПА комплекс и рехабилитационен център и запазването на доста голям и атрактивен парк.

Липсата на нормално законодателство очевидно е пречка вече втора година символът на Банкя - минералната й баня, да не бъде възстановена и ремонтирана, макар че Столичната община имаше желание да я отдаде на концесия. Това е първата сграда за водолечение в България, проектирана от немския арх. Карл Хохедер и издигната преди повече от 100 години - като далечен предшественик на модерното днес спа-лечение. И макар че и за нея имаше готов идеен проект за реставрация. От него стана ясно, че няма да бъде разрешено тук да се строи МОЛ например, а възстановяването на района трябва да стане в автентичния му вид. Засега инвеститор не се е появил, а имотът е доста апетитен. Сградата е на два етажа с площ от 1675 кв. м, а прилежащият й терен е 19073.79 кв. метра.

Не е чак толкова голям и атрактивен теренът, на който е баня „Банишора".

Сградата е разположена на 550 кв. м, а теренът около нея е 2720 кв. метра. От години тя е превърната в търговски център и на практика е унищожена. В трагично състояние и баня „Подуяне". Ако тя бъде превърната в СПА център, той може да привлече доста посетители не само от София. Да не говорим, че може да се оживи районът, ще се

открият нови обекти в сферата на търговията и обслужването. Тази баня може да се превърне в една от перлите на София. Освен това паркът около нея може да бъде запазен и облагороден. Преди години се говореше дори за разработване на екологичен проект. Това също остана в сферата на илюзиите. На този етап неин собственик по документи е Министерството на културата и тя се ползва от Театрална работилница „Сфумато".

Банята в столичния квартал „Княжево", е строена още по турско време, за да се ползват лечебните средства на водата. В последните години тя напомни за себе си единствено с това, „че е била пристроя-вана, а не е ремонтирана". Застроената й площ е на 506.57 кв. м, а целият терен е 2503.81 кв. метра. Мястото се е спасило

от ликвидиране и продажба през годините заради градоустройствения статут на терена - той може да бъде ползван само за сграда с комунално-битово предназначение.

Един от имотите, за който със сигурност ще се намери инвеститор е баня „Ситняково". Разположена е на терен в централната част на столицата от 3 359.96 кв. м и е на два етажа по 876.25 кв. метра. Мястото е изключително атрактивно за изграждане на СПА комплекс и това едва ли ще бъде подминато от изкушените в този бранш играчи. Безспорно една от перлите на столицата е баня „Мадара". Теренът на пъпа на града има площ 3734.46 кв. м, а сградата, която сама по себе си е интересна от архитектурна гледна точка, заема 867.18 кв. метра. По незнайно какви съображения луксозният имот в момента се ползва от общинска фирма „Егида", която, както се говори, е със затихващи функции.

Бляскаво бъдеще може да се осигури и банята в Панчарево. Тя също е разположена на изключително атрактивен терен от 11 440.86 кв. м, в непосредствена близост до езерото. Панчаревската баня има многовековна история. Тукашните минерални извори и местността около тях били оценени високо още от траките, които основали селището Риляник, което означава „изобилен извор". По-късно римската аристокрация си построила крайградски имения в местността Лозето. Римляните вероятно използвали района на минералните извори за ритуално място и погребения на знатни личности. Красотата и размерите на римските надгробни паметници, както и на самата римска баня недвусмислено говорят за високото ниво на панчаревските бани още по това време и за тяхната известност. От това време датират и експонираните в Националния исторически музей оброчни плочки, изобразяващи барелефите на трите нимфи - символи на влагата, плодородието и продължителния дъжд, както и на бога лекар Асклепий.

През 1894-а по инициатива на дългогодишния общественик и кмет на Панчаревската община (Петър Панчев - дядо Пешо) панчаревци започнали да копаят около единствената позната до това време чешма с лековита вода при скалата, под тогавашния коларски път „София - Панчарево", където имало само едно корито за пране на дрехи и за къпане нощно време. Селяните намерили извора и открили седем малки и големи басейна, отличаващи се с изключително изящество и красота, които били съградени с характерните римски тухли. Веднага след това измазали с цимент два от басейните и върху тях изградили дъсчени бани.

През 1908-а от територията на панчаревската баня в Археологическия музей на София постъпват изключително ценни експонати, а няколко години по-късно е построена и масивна каменна постройка, която просъществувала до 1943 година. Също по това време в селото започнали да идват на курорт много софиянци, което подобрило и материалното положение на домакинствата в селото. Изключително благоприятно за Панчарево се отразява дейността на назначения за участъков лекар на общината украинец д-р Александър Сметанин. През 1945-а е завършена днешната сграда на банята върху старите римски основи, при строежа на която също са открити много ценни експонати, намиращи се сега в НИМ.

Панчаревската баня е единствената все още функционираща общинска баня в София, но големият потенциал на изворите й не се използва пълноценно.
По богатство на минерални води в Европа България е втора след Исландия според данните на ековедомството.

Столицата вече получи за стопанисване осем от находищата на минерална вода, намиращи се на нейната територия, които до този момент бяха под управлението (или по скоро не) на държавата. Сред тях е и топлият минерален извор при централната софийска баня, с дебит 19 литра в секунда. Сега през 50 чешмички изтичат 10 л/сек, а останалата вода отива в канализацията. София получи и цялото находище в Зона Б5 - „Баталова воденица", по-голямата част от ресурса на „Овча купел", извора в Панчарево и двата сондажа в с. Железница.

Използването на топлинния ресурс на два минерални извора е сред приоритетите на Столичната община в областта на архитектурата и благоустройството през тази година. Единият топлинен извор в този на Централна баня, а вторият е на „Милин камък". Според главния архитект на София Петър Диков тази година трябва да се вземе решение за начина, по който да се използва топлината на тези обекти. Той лансира отколешната си идея Министерският съвет, социалното министерство, дирекция „Архитектура и градоустройство", а може би и сградата на парламента в бившия Партиен дом да се отопляват с минералната вода от Централната баня.

Изворът в „Лозенец" може да отоплява и захранва с топла вода басейна „Спартак", който общината също получи за управление от държавата. Там има възможност да се изгради и градски аквапарк. Друг проект пред Столичната община е за Аквапарк „Чепинци" - съдебната процедура за собствеността на терена вече е към края си.

Имаше предложение да бъдат изградени градски водолечебни центрове в Банкя и в Панчарево, в Надежда (в Северен парк) и на други места и новите проекти да бъдат направени в унисон с архитектурата на старите минерални бани на столицата, за да се запази техният автентичен вид.

Беше представено проучване за ползването на хидротермалните ресурси на София и за рехабилитация на общинските минерални бани, от което стана ясно, че на територията на столицата има девет типа минерални води, които оформят осем хидротермални зони. Има възможност за производство на 2-3 млн. литра бутилирана минерална вода и напитки всекидневно, както и за геотермално отопление.
Снимка на три колони – Горна баня
Снимка на три колони – Овча купел
Снимка на две колони – без текст