21 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 21-27.01.2012 г., с.42 Офис наемите в София са намалели със 7%
- 21-27.01.2012 г., с.42 Сделки и проекти
- 21-27.01.2012 г., с.46-47 Направи ми монопол Или как новият проект за закон за управление на отпадъците може да изхвърли голямата част от фирмите от пазара
- 21-27.01.2012 г., с. 50 "Престиж" за милиони Два фонда купуват българския производител на захарни изделия с цел да го направят регионален играч
- 21-27.01.2012 г., с. 54 В гравитацията на лошите новини Жилищният пазар влиза в четвърта поредна година на слаби продажби, падащи цени и ръст на лошите кредити
Димитър Чобанов, икономист 
21-27.01.2012 г., с.42 Детски търговски център отваря във Варна Първият в страната специализиран търговски център за майки с деца Mam's & me center VIVA ще отвори във Варна тази пролет. Проектът е от типа лайфстайл център, който съчетава търговски площи с микс от развлечения и услуги. Инвеститор е дружеството Пи ,Ел Еич, част от "Планекс холдинг", а консултант -GVA SoLlers Solutions. Търговският център разполага с над 5000 кв. м разгъната.площ, върху която ще бъдат разположени 35 магазина и з заведения. Сградата е на три етажа плюс: подземен паркинг.
21-27.01.2012 г., с.42 Офис наемите в София са намалели със 7% СПАД Наемите на първокласни офис площи в София са намалели със 7.1% на годишна база през последното тримесечие на 2011 г. Спадът е най-високият сред 53 европейски пазара, включени в доклад на консултантската компания СВ Richard Ellis. В края на годината средните наемни цени на първокласните офис площи в София са били 13 евро/кв.м, а доходността от сделки се е свила до 9.35% годишно. Повечето пазари в проучването на СВ Richard Ellis се стабилизират, а част дори отчитат покачване.
21-27.01.2012 г., с.42 Сделки и проекти Търговската верига "Технополис" започна изграждането на свой обект в Хасково, в който компанията ще инвестира около 4 млн. лева.
21-27.01.2012 г., с.42 Сделки и проекти „ЕВН България" ще инвестира в изграждането на фотоволтаични инсталации на покривите на своите сгради. Освен това през тази година дружеството възнамерява да размрази проекта си за вятърен парк край Каварна, чието изграждане започна в края на 2008 г., но впоследствие беше спряно.
21-27.01.2012 г., с.42 Сделки и проекти Частен съдебен изпълнител продава активите на металургичния комбинат в Плевен за 4.87 млн. лв., става ясно от съобщение на кантората. Имотите са на „Метаком СЛЗ" и са групирани в две различни производства. Това е третият им опит за продажба.
21-27.01.2012 г., с.46-47 Направи ми монопол Или как новият проект за закон за управление на отпадъците може да изхвърли голямата част от фирмите от пазара Деси Николова Доскоро само две фирми имаха монопол в изкупуването на стари коли, електроуреди и скрап, които са най-скъпите вторични суровини. През последните години обаче са лицензирани 1131 фирми за търговия с метали и десетки дружества за оползотворяване на отпадъците. Всички те се конкурират за бизнес с годишни обороти над 2.2 млрд. лв., и то само при металите. Последният проектозакон за управление на отпадъците, който в момента е между първо и второ четене в парламента, обаче е на път да пренареди отново пазара. Той предвижда непосилни банкови гаранции за оставане в този бизнес, които могат да изпълнят само най-големите фирми, а също така регламентира и появата на общински площадки за задължително безплатно предаване на отпадъци. От Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 90 от най-големите фирми в металургията и рециклирането, предупреждават, че ако бъдат приети промените, може да останат само няколко големи компании. Или по-точно – една. Бизнесът нарича проектозакона "Надин" по името на една от големите компании в бизнеса със скрап, която е и собственик на най-голямото "скрапонаходище" - производствената площадка на "Кремиковци". Активите на бившия металургичен комбинат бяха купени от свързани с фирмата за скрап лица, като сделката беше финансирана от Първа инвестиционна банка. Основният кредитор на самата "Надин" също е ПИБ, която има и свои приближени представители в управата на дружеството. Тези топли отношения на компанията с финансова институция вероятно ще й помогнат да покрие завишените финансови изисквания, което вероятно е и причината "Надин" (директорът на фирмата Любомир Тодоров не вдигаше телефона си до редакционното приключване на броя) единствена да подкрепя напълно законопроекта, докато всички останали се притесняват от Ново посивяване Големите фирми с милионни обороти в сектора са малко – между 12 и 15, останалите са малки и средни. И тъй като в бизнеса има достатъчно пари, множество заети – пряко над 20 хиляди души, огромни инвестиции за над 1 млрд. лв. в оборудването на площадки за скрап, е ясно, че конкуренцията ще бъде жестока. Браншът от години се опитва да чисти имиджа си от обвиненията за това, че пунктовете изкупуват крадени жп релси, кабели на електроразпределителните дружества и мобилните оператори и предлага все по-строги мерки за регулация и отсяване на легалните играчи. Почти всички начини за контрол залегнаха в поправките в сега действащото законодателство. Пътят на отпадъка може да се проследи лесно, камери записват денонощно работата на пунктовете, фирмите получават вторични суровини срещу декларации за произход, изискват лични карти и удържат авансово данъци на своите партньори – компании и физически лица. "Всичко е документирано – винаги може да се попита даден гражданин откъде го е взел, може да се проследи по лична карта, ЕГН, адрес, сумата се обявява и се плаща данък към държавата 10%, важно е да не се ограничават гражданите да предават отпадъци", коментира Юлиан Владимиров, директор на "Данион". "Щетите от кражбите на метали от държавните и частни компании са били за 16.1 млн. лв. през 2010 г., което представлява 0.77% от общия обем търгуван скрап в България. Нито една от компаниите в сектора не би рискувала имиджа си на солиден бизнес партньор на металургичните компании в България и чужбина с покупката на крадени метали. На фона на целия пазар става въпрос за изключително малки количества, които дискредитират целия сектор и ние непрекъснато предлагаме все по-строги мерки за преустановяване на кражбите", коментира Борислав Малинов, председател на БАР и съсобственик на "Норд холдинг". По думите на членовете на управителния съвет компаниите от сектора непрекъснато подават сигнали за пунктовете, които работят на тъмно, за нелегалните леярни, които са над 70 на територията на цялата страна, но полицията не взима мерки. За сметка на това обаче с множество текстове в новия проектозакон се наказват работещите на светло фирми, за сметка на сивия сектор.??? Първото "наказание" е Непосилната банкова гаранция която се въвежда за всички фирми, които търгуват със скрап. В случая всяка компания трябва да внесе 50 хил. лв. в полза на Министерството на околната среда и водите, за да получи лиценз за работа. Досега този документ се издаваше от Министерството на икономиката и енергетиката, а площадките се контролираха от него, екоминистерството и МВР. Отделно от гаранцията от 50 хил. лв. за всяка площадка или пункт за отпадъци ще трябва да се внесат по 10 хил. лв. допълнителна гаранция. Фирмите за оползотворяване пък трябва да отделят сума от 1 млн. лв. "На практика ние нямаме никакви търговски взаимоотношения с министерството и трябва да затворим тези средства, за да можем да работим. Ако всяка една от фирмите успее да го направи, това означава в момент на криза браншът да затвори в полза на министерството сума от порядъка на минимум 70 млн. лв.", коментира Юлиан Владимиров. Според изчисленията на БАР заради банковите гаранции от пазара ще отпаднат поне 25% от действащите фирми. "Отражението върху сектора като цяло ще бъде в намаляване на количествата необходим за вътрешния пазар отпадък и в ново посивяване. Част от фирмите няма да затворят, а просто ще минат в сивата зона и ще започнат да изнасят суровината извън България контрабандно. От всичко това ще пострадат средните фирми, които изкупуват отпадъци от най-малките, а впоследствие и големите", коментира Владимиров. Допълнението в сегашния текст на проектозакона е, че лицензът на цялата фирма и съответно банковата гаранция, се отнемат за каквото и да било нарушение, на която и да е от площадките, и то с писмо на министъра, което не може да се обжалва. "В повечето държави по време на криза има опити да се насърчат малките и средните фирми да продължат да работят и да им се създадат преференции. Този текст ще унищожи малкия бизнес – има опасност да се създаде монопол ", коментира депутатът Борислав Стоянов, който доскоро беше зам.-председател на екокомисията от "Атака", а сега е независим народен представител. Друг банково свързан проблем, който вижда браншът, е въвеждането на текст, според който разплащанията за предаден от гражданите отпадък да става само по банков път. На практика обаче сумите са много малки и освен 10% данък, трябва да се удържа и банкова такса за превод. Ако гражданинът е предал няколко килограма хартия или желязо за 10 лв., той ще трябва да получи около половината при това положение, коментира Йорданов. Според него част от физическите лица, които предават отпадъци в пунктовете много често нямат банкови карти, а няма смисъл парите, които печелят, да отиват за банкови такси за внасяне и теглене. "Би могло този текст да бъде променен, ако сумата, която получават, е много голяма – например една минимална работна заплата", смята Йорданов. По думите му другият конфликтен момент е създаването на Конкуренция от общините Според новия проект до две години след влизането в сила на закона общините трябва да построят площадки, на които гражданите да могат да предават безвъзмездно своите отпадъци. Законът обаче не изисква от общините да направят същите инвестиции, както частните фирми. На всички е ясно, че в момент на криза кметовете нямат средства за тази дейност и ще трябва да я финансират или от увеличение на такса смет, или чрез публично-частно партньорство. В проекта обаче няма изискване партньорите, които ще строят, стопанисват и ще изкупуват от общината отпадъците, да се избират по Закона за обществените поръчки. Фирмите от бранша настояват това да бъде изрично посочено, тъй като в противен случай този текст е написан само за една фирма в сектора, която вече има договор без търг, конкурс и конкретна процедура с над 140 общини - "Надин". "Идеята за създаването на общински площадки при работещ частен сектор не ми се струва работеща. Първо, никой няма да предава безвъзмездно, ако има къде да предаде срещу пари", коментира Борислав Стоянов. Освен това от бранша отбелязват, че едва ли гражданите биха отишли до края на града, за да занесат отпадъците и така има опасност отново да се създадат нерегламентирани сметища с опасни отпадъци – пластмаси, батерии и др. "Не сме си променили становището за съществуването на общинските площадки. Всеки може да протестира, защото очевидно ще са им необходими повече усилия, за да си вършат работата, както трябва, разбира се, че ще протестират", коментира Евдокия Манева, заместник-министър на околната среда и водите. По думите й тя няма никаква представа в каква насока ще се променят текстовете при гласуването. Министерството е внесло през депутати над 200 поправки в редакционното съдържание на голяма част от текстовете, коментират народни представители. "Ако целта на закона е да създаде монопол само на една или няколко фирми, които публично подкрепят закона и се договарят с общините, ние ще сезираме Комисията за защита на конкуренцията, Конституционния съд и Европейската комисия. Смятаме, че ако съществуват на фона на работещ бизнес, общинските площадки трябва да са равнопоставени, да инвестират и да бъдат контролирани, както и останалите фирми, и всичко, което се случва на тях и около тях, да става по Закона за обществените поръчки. В противен случай считаме, че с помощта на закона се създава нелоялна конкуренция с общините и се осигурява суровина при неясни условия на неясно по какъв критерий избрани играчи, а гражданите се принуждават да предават безвъзмездно нещо, за което биха могли да получат пари", коментира Борислав Малинов. Той смята, че начинът на работа на общинските площадки трябва да бъде уточнен в самия проект. Декларации срещу проекта в този му вид писаха фирмите и 10 работодателски и професионални организации в сектора на отпадъците и металургията, докато поименно една единствена компания подкрепя текста напълно. Дори само това би трябвало да е доста силен сигнал за управляващите, че нещо в планираните промени не е в търсената посока. Или пък може би е именно в търсената посока. Снимка на шест колони - Ако искат да продължат да работят, фирмите за скрап трябва да се прелицензират и да платят общо около 70 млн. банкови гаранции по време на криза.
21-27.01.2012 г., с. 50 "Престиж" за милиони Два фонда купуват българския производител на захарни изделия с цел да го направят регионален играч Теодора Василева / Зорница Маркова Корпоративната година на иначе киселия пазар на сливания и придобивания в България започва с една сладка сделка. Новината, че два фонда за дялово инвестиране купуват най-големя контролиран от местни собственици производител на захарни изделия "Престиж 96", сама по себе си е любопитна. Истински интересната история обаче е за това как великотърновската фабрика е успяла да се развие, така че насред световната финансова криза е почти без дългове, с висока печалба, с растящ пазарен дял. А оттам става и атрактивна за чужди инвеститори, които не само са склонни да вложат десетки милиони евро (точната цена не се разкрива), но и имат намерения заводът да стане ядро, около което да изградят регионална компания, която да атакува и пазарите в съседни страни. Формула по търновски "Престиж 96", както подсказва и числото в името, е учредена преди 16 години. Тя е собственост на приятелите от детски години Антон Танев и Георги Георгиев, логично дяловете им са разделени поравно. Те започват скромно - купуват продукти от захарния завод в Горна Оряховица (благодарение на който Търново може да претендира не само за стара, а и за сладка столица), пакетират ги и ги продават. Фирмата започва да изпитва недостиг на продукция, затова се ориентира и към внос от Турция. В края на първата година служителите са вече 50, закупена е и първата производствена машина. Постепенно се купуват активи, преминава се към собствено производство, мисли се нови продукти, марки и начини за налагането им на пазара. Фокусът е върху средния клас, защото там е масовото търсене и логично продажбите са най-големи. Така към момента на пълнолетието си компанията е сред лидерите в три сегмента: вафли, бисквити и сухи пасти. По неофициални данни делът на компанията в тези подпазари се движи между 30 и 50%. Топ брандовете на дружеството са към дузина - "Мираж", "Траяна", "Престиж" (при шоколадовите бисквити), "Престиж", "Хипер", "Споко", "Ная", "Троя" (при вафлите) и т.н. Въпреки ръста на продажбите разрастването в мощностите е ставало умерено. Към днешна дата компанията има три цеха под наем. Чак когато стават големи и стабилни, собствениците взимат решение, че ще изградят нова фабрика. Планът започва да се изпълнява преди около две години, като се реинвестира печалба и се взима малък банков заем от около 5 млн. евро. Новото производство трябва да заработи до средата на годината. Концентрацията в една сграда ще донесе оптимизации - няма да има излишни движения, няма да има по три отговорника за всичко. Съставките на сделката Фондът на Citigroup CVCI и на Национална банка на Гърция - NBGI (виж карето) тази седмица съобщиха официално, че са постигнали договореност да придобият българската компания. Те не уточняват процента, но според два независими източника става въпрос за мажоритарен дял, а водещ в консорциума е CVCI. Самото прехвърляне може да се очаква след около месец, когато сделката бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията. Всъщност преговорите текат поне от пролетта на миналата година. Първо NBGI насочва погледа си към "Престиж". Явно харесва предприятието, но разбира, че е голяма хапка, и започва да търси съинвеститор. Новите собственици са гледали всички фирми в бранша, които биха имали потенциал. Според анализа им на пазара има голяма, но раздробена конкуренция. "Една от големите фирми е била с големи задължения, друга е залагала на една силна марка, която разчита на ниската цена", разказва източник, запознат със сделката. И допълва, че купувачът е избрал "Престиж", защото е здрава компания, с ново и модерно производство и силни брандове. Веднъж взето решението за инвестицията, в края на миналата година се прави леко преструктуриране на великотърновското дружество. Например от компанията се вадят несвързаните активи - ВЕЦ, неизползван терен и т.н. Новите собственици не съобщават за каква цена са се договорили. Производството на захарни и шоколадови изделия се смята за устойчив по време на криза бизнес и затова оценките на компаниите от този бранш са високи. Според анализатори стойността на купеното дружество може да се сметне, като се умножи EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизации) по коефициент между 7 и 9. В случая няма актуални данни за дружеството за 2011 г. Анализатори, които видяха отчет за предишната година, смятат, че 100% от компанията се оценяват на сума от порядъка на 40-50 млн. евро (като тук не са приспаднати заемите, които са малко над 10 млн. лв.). Вкусно бъдеще Двата нови инвеститора ще управляват заедно бизнеса оттук насетне. Планът е да използват "Престиж" като платформа за развитие на регионална компания в страните около България. Предстои да придобиват подобни компании в Румъния, Сърбия, Турция, Гърция. Набелязани са и конкретни фирми, но процесът е в начална фаза. Има вероятност още тази година да има сделка, но може да остане и за догодина, казва източник, близък до фондовете. При придобиването на нови компании в региона производството ще бъде пренасяно в новата фабрика във Велико Търново, разказаха двама независими източници. От това ще зависи и какви нови капиталови инвестиции ще се правят през следващите години. Крайната цел е бизнесът на "Престиж" да порасне два или три пъти и фирмата да стане сред водещите на регионално ниво. Фондовете вече са се спрели и на бъдещия изпълнителен директор на великотърновското дружество Тасос Панайотопулос, който има опит в търговията и производство на бързообортни стоки и дори за кратко е ръководел бизнес в България. Ако развитието върви по план, логичната крайна стъпка е една - обикновено след 5-7 години фондовете търсят стратегически инвеститор, на който да продадат развитото предприятие. В случая с "Престиж" това може да са както вече присъстващите на местния пазар Kraft Foods и Nestle, така и някой техен конкурент. Втората сделка И за двата купувача това е втора сделка в България. В края на 2010 г. Citi Venture Capital International (CVCI), част от алтернативното инвестиционно поделение на едноименната банка Citi Capital Advisors, направи първата си инвестиция в България, като придоби миноритарен дял (38%) от фармацевтичната компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви "Хювефарма". Фокусът на фонда е върху развиващите се пазари - в Азия, Европа, Латинска Америка и Африка. Според сайта му CVCI е инвестирал около 5.2 млрд долара през последните 10 години. NBGI също досега има една сделка в България, но пълна с проблеми. В средата на 2008 г. фондът придоби миноритарен пакет от акциите на производителя на соковете BBB, но след поредица от впипсвания в Търговския регистър и смяна в управителните органи NBGI се оказа с отнета собственост. Казусът още е не е решен от българските и международните съдебни институции. NBGI Private Equity е учреден през 2000 г., като един от акционерите е National Bank of Greece, която е собственик на ОББ. Според сайта компанията управлява около 900 млн. евро, разпределени различни фондове.
21-27.01.2012 г., с. 54 В гравитацията на лошите новини Жилищният пазар влиза в четвърта поредна година на слаби продажби, падащи цени и ръст на лошите кредити Радостина Маркова Нищо не се движи по-бързо от скоростта на светлината с изключение може би на лошите новини. Ако този закон на Дъглас Адамс си има продължение, то би могло да звучи така: при лоши новини нищо не пада по бързо от продажбите на жилища с изключение може би на цените им. Тази своеобразна пазарна физика се потвърждава непрестанно в кризисните години. А и последните месеци новините не вещаят много добро: безработица, рецесия, необслужвани кредити, фалити на държави... При подобна перспектива не е чудно, че прогнозите на всички – брокери, банкери, икономисти, са за още една слаба година. За жилищния пазар в България 2012 г. ще е четвъртата поред на трудни сделки и колебливи купувачи. Лошата новина за продавачите е, че цените ще продължат да падат, добрата – че вече ще е с относително малко (7-10%). Големият риск - очакваният пик на лошите кредити, който ще е сериозно изпитание и за банките, и за пазара. Най-оптимистичните очаквания са просто да няма икономически сътресения. На този фон, ако трябва да откроим няколко тенденции при сделките с жилища през 2012 г., повечето ще са в негативна посока. Внимание падащи цени Три години след първите сигнали на кризата спадът на жилищния пазар продължава. Данните на големите агенции за имоти показват над 40% по-ниски цени спрямо пиковата 2008 г. Само през последната година в София те са намалели с 9%, а в страната – средно със 7%, по данни на "Адрес недвижими имоти". От друга агенция - "Бългериан пропертис", отбелязват по-сериозен спад в столицата – 14%, през 2011 г. Оперативният директор Полина Стойкова уточни, че до края на лятото очакванията са били намалението на цените да е в рамките на 5%. Новото развитие на кризата през последните месеци обаче е задълбочило негативните трендове. Все пак според нея част от тези проценти са следствие и от преориентирането на пазара към сделки в най-ниския ценови сегмент. При аналогични имоти поевтиняването за година е 10%. "Спадът на жилищните цени миналата година продължи, защото очакваното подобрение на европейските икономики така и не се случи. Вече сме свидетели на второ дъно на кризата", коментира изпълнителният директор на "Адрес" Георги Павлов. На практика оптимизмът от първите месеци на 2011 г. към края на годината преля в прогнози за забавяне на икономическото възстановяване. А за много купувачи това е сигнал, че все още са далеч от финансова сигурност. Следователно подхождат внимателно към покупката на имот, особено ако е финансирана с дългосрочен кредит. Резултатът е търсене на по-евтини жилища (за София границата е 50 000 евро), както и стремеж да се плаща предимно със собствени средства. Другият ефект е продължаващ натиск върху цените. Според брокерите техният спад ще продължи през 2012 г. в рамките на миналогодишните 7-10%. Естествено, ако няма сериозни икономически сътресения. Тази прогноза подкрепи и икономистът от Industry Watch Красен Йотов също с мотива, че не се очаква влошаване на икономическата среда в страната. Дори напротив – прогнозата на Министерството на финансите е за растеж от 2.9%, който е сред относително високите в ЕС. Пикът на лошите кредити Ръстът на лошите кредити (с просрочие над 90 дни) продължава, а пикът ще е в края на 2012 г. Прогнозата е на "Уникредит Булбанк", като банката очаква дотогава делът на необслужваните заеми да стигне 17.5-19% от общия обем при 14.5% към края на септември (данните са на БНБ). Макар зад тази статистика да стоят не само жилищни кредити, влошаването засяга и тях и така влияе върху имотния пазар. Доколко силно, ще зависи от отговорите на два въпроса: какъв е делът на проблемните имоти от общото предлагане и до каква степен може да бъде овладяно масираното им излизане на пазара. "Да, очакванията наистина са с пика на лошите кредити през 2012 г. за продажба да излезе повече недвижима собственост в сравнение с предната година. Не става обаче въпрос за десетки хиляди имоти, които да наводнят пазара. Увеличението ще е в проценти, не в пъти", прогнозира Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк. Тя допълни, че и в момента текат продажби на проблемни активи, но те не водят до съществено изкривяване на пазара. Самите банки могат да влияят върху този процес с активна политика по предоговаряне на проблемните заеми. От МКБ Юнионбанк например посочиха, че една месечна вноска може да бъде редуцирана с до 70% само с удължаване на срока или с гратисен период. Друга опция е длъжникът сам да потърси купувач за жилището още при първите проблеми с вноските по кредита. В тези случаи банките също съдействат, като предлагат имота чрез клоновата си мрежа или през агенциите за имоти. Крайната мярка е публична продажба, при която нерядко купувачи са свързани с банките дружества. Според запознати с практиката в много случаи те управляват имота, като го отдават под наем, а в ролята на наемател остава именно бившият собственик. Според представители на имотния бранш това е приемлива алтернатива, защото масираното излизане на жилища от необслужвани кредити на имотния пазар, може рязко да свали цените с над 25%. Общото мнение е, че изчистването на тези активи ще продължи с години. Купувам само при нужда Тенденцията продължава и тази година – повечето купувачи излизат на пазара, за да решат жилищен проблем. Паказва го статистиката на "Адрес", според която това е водещ мотив за над 56% от клиентите, а други 10% са избрали момента за покупка на по-голямо жилище. Тези купувачи търсят сделки заради относително ниските цени (нивата се върнаха около 2006 г.) и са преобладаваща част от пазара, защото имотите загубиха инвестиционната си привлекателност. През последните месеци обаче това не е съвсем така. Брокерите отбелязват появата на малка група инвеститори, които приемат имотите като удачна алтернатива за спестяванията си на фона на неясното бъдеще на еврото и нестабилните валутни пазари. По данни на "Адрес" опасенията за срив на еврото са били в основата на 12% от сделките през последните три месеца. "През декември наши клиенти споделяха, че развалят евровите си депозити и вкарват парите в злато и имоти. Явлението не е масово, но на пазара определено има купувачи с такава нагласа", коментира и управителят на агенция "ERA Люлин" Вяра Апостолова. Тя очаква този интерес да продължи и през 2012 г., защото много хора още оглеждат за подходяща сделка. Интересът им е насочен основно към топ центъра на София – района около бул. "Витоша" и НДК. Там има засилено предлагане на качествени имоти, а цените са почти наполовина на тези от силните години, когато започваха от 2000-2500 евро/кв. м. За Вяра Апостолова това е нормално в криза, когато инвеститорите се връщат към реалните активи – злато, имоти, суровини... Красен Йотов от Industry Watch също определя явлението като разбираемо, особено предвид факта, че нов рязък спад в цените на жилищата е слабо вероятен. "Алтернативата са доходи от акции, но това е пазар, от който разбират и могат да печелят малко хора. Лихвите по депозитите също намаляват", коментира той. Ключовото в случая е, че тези инвеститори разглеждат жилищните имоти не като източник на бързи печалби, а като относително стабилно вложение. Вяра Апостолова ги описва като хора над 45 години, с добро финансово състояние – собствен бизнес или стабилни позиции в голяма компания. Съответно и сделките, които търсят, нерядко са над 100 000 евро. Масовият пазар обаче остава в ниските ценови нива, а купувачите – преобладаващо хора до 35 - 40 години. Техните нужди ще се опитват да противодействат на гравитацията на лошите новини и през тази година. Снимка на три колони – Спадът на жилищния пазар продължава и тази година
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.59 Mb. Сподели с приятели:
|