22 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Някои от договорите е можело да не се сключват, но има и такива, които е можело да се сключат на по-скромни цени, подчерта Маргарита Попова.

Една от характерните грешки, според министърката, е даваната възможност на шефовете в съдебната система сами да изготвят проектите за строеж на сгради. “Всеки ръководител иска хубава и луксозна сграда. Но без контрол на хората, които разполагат с бюджета, това е белег на лошо управление. Колегите са поискали строителство за много пари - е, няма как да се случи”, заключи Попова. Пред журналисти вчера тя обяви, че правителството е получило подкрепата на Брюксел за антикорупционната си политика.


22.10.2009 г., с.2
Подлезите - мрак, смрад, мръсотия и много финанси
Потискаща тъмнина, стряскащи купчини с боклуци, непоносима смрад, изкъртена мазилка, свличащи се стъпала. Така изглеждат голяма част от подлезите в градовете на родината. Трагично вече е положението и в тези, които са част от центъра на столицата, и е на път да стане още по-лошо.

Защо? Защото в следващите няколко месеца те на практика ще бъдат стопанисвани само фиктивно.

С решение на столичните общински съветници от пролетта на т.г. грижата за подлезите в София трябваше да отпадне от задълженията на общинска фирма “Егида”. От дружеството сами поискаха това - поддръжката им не била икономически изгодна за тях. Срокът за намирането на нов стопанин бе 1 октомври т.г. Той обаче бе удължен до края на година. Това обаче не се хареса на “Егида” и в момента те само “отбиват номера” по стопанисването им. В смисъл - осигуряват охрана, но не и поддръжка. Въпреки че продължават да прибират парите от наемите на магазините в подлезите.

“До края на годината няма да ремонтираме и освежаваме подлези, защото очакваме решение кой ще ги стопанисва”, каза пред “Труд” шефът на “Егида” Георги Гемеджиев. Той се оправда, че част от тях не са освежавани повече от 10 г. и затова изглеждат в плачевно състояние. За почистването на 55-те подлеза в града отговарят 20 души. Те ги хигиенизират веднъж седмично. За повече нямало пари. За ремонти - също.

Точно 47 219 лева са загубите годишно от всеки подлез, обяснява Гемеджиев. За всяко съоръжение разходите за поддръжка и охрана са по 132 890 лева на година?! Или по 364 лв. на ден! Приходите били по 85 671 лева. Така загубите от всички подлези в града са 2 597 045 лева.

Само в 20 подлеза има магазини, които внасят наема си на фирмата. Най-големият и с най-много магазини подземен проход - този на “Плиска”, внасят много малко пари за общинската фирма. Защото половината от магазини там са частна собственост. Подлезът обаче е в сметките на “Егида” и тя плаща общите разходи за вода и охрана. Истината е, че търговията в проходите пострада от изграждането на моловете, каза Гемеджиев.

Едната възможност е подземните тунели отново да бъдат дадени на концесия, като бъдещият стопанин ще е задължен да поддържа съоръженията с парите от наемите. Т.е. ще бъде запазена досегашната практика както при “Егида”. “Проблемът на тази идея е, че подлезите в крайните квартали не са привлекателни за търговците”, обясни Джамбазки.

Другият вариант е подземните пешеходни зони да останат към общината и да бъдат включени към годишните задачи на районните кметства за почистване и охрана. Джамбазки обясни още, че е невъзможно подземните съоръжения да се заключват през нощта, защото това ще създаде големи проблеми на пешеходците. Той посочи за пример тези по бул. “Царигардско шосе”, където движението е натоварено денонощно, и по бул. “Ботевградско шосе”, където затварянето на проходите ще принуди хората да прескачат загражденията на трамвая.
Снимка на две колони- подлезът при кръстовището на бул. „Ботевградско шосе” и ул. „Витиня” не се „радва” на търговски обекти и поддръжката му е оставена на съдбата.


22.10.2009 г., с.2
С пари от Европа ще ремонтират пешеходни тунели
Зам.-кметицата на София Ирина Савина обяви, че подлезите до гара Подуяне и на бул. “България” в квартал “Бокар” ще бъдат реконструирани с пари по оперативна програма “Регионално развитие”.

В проходите ще бъдат поставени отопление, платформи за хора с увреждания, електрическа и ВиК инсталация. Предложението за завършването на тунелите, които трупат боклуци и съмнителни личности повече от 20 г., е на дирекция “Транспортна инфраструктура” към Столичната община. Изграждането на подлезите трябва да завърши до 2 години. Реално ремонтните дейности ще започнат в началото на следващата година, защото през зимните месеци ще бъдат проведени конкурси за избор на фирми изпълнители. До средата на ноември т.г. от кметството ще обявят освежаването на кои други подземни тунели ще бъде заложено в проектобюджета за 2010 г.

Зам.-кметът по общинската собственост Петко Атанасов и екипът му подготвят в момента документацията за трета поредна концесия на подлезите срещу централните гробища, арменските гробища и в района на гетото “Столипиново”.

На предишните процедури през 2005 и 2006 г. не се яви нито един кандидат. Преминаването през пет от седемте подлеза по бул. “Мария Луиза” е опасно за живота на гражданите вечерно време. Вонята на тоалетна е непоносима, ел. инсталацията, плочките и шахтите са изкъртени и ограбени, а стълбите са изронени и изпочупени. По тях не могат да минат майки с детски колички и хора с физически увреждания.

Точно преди месец Атанасов откри основно ремонтирания с осигурени от общината 25 000 лева подлез до водната палата. През деня обновеният подлез край брега на река Марица се пази от служители на “Общинска охрана”, но от 21 до 7 ч металните врати от двете страни на бул. “Цар Борис Трети Обединител” се заключват.

Наемите в подлеза на централната гара, където концесионери са ФК “Локомотив” (Пд) и “Жп управление”, варират между 100-120 лв. за кв. м, а за ъгловите магазини достигат дори до 150-200 лв. на квадратен метър. В процес на отдаване на концесия са още 3 подлеза - до Международния панаир, Полиграфията и от северната страна на Тунела.


22.10.2009 г., с.3
Смърт осигури охрана в Русе
Школски протест в Русе заради загинала ученичка при катастрофа въведе охрана на два подлеза по бул. “България” и роди идеята математическата гимназия “Баба Тонка” да стопанисва подземното съоръжение до училището.

След нелепата смърт на Петя Йорданова (16 г.) през месец май т.г. общината почисти подлезите по булеварда, започна да ги заключва през нощта и да ги охранява от вандали през деня. Фирма “Тераком” осигури безвъзмездно видеонаблюдение.

Два подлеза в Русе по булевардите “Христо Ботев” и “Липник” са отдадени на концесия за 15-25 г. срещу 150 000 лв. инвестиция в ремонт и строителство на търговски обекти. Подземният проход срещу централната жп гара чака общо решение за пътната инфраструктура в района, а подлезът до завод “Найден Киров” се разкрасява периодично от графити и физиологични нужди.

В Стара Загораима четири подлеза, като използваеми са три от тях. Подземното съоръжение, водещо към жп гарата, е блокирано с решетки от няколко години. Съоръжението до магазин “Баумакс” e използваемо, но мрачно и неугледно.

Проходът в кв. “Трите чучура” бе ремонтиран преди година. Над стълбищата са поставени огромни козирки, които не позволяват пълненето на тунела с вода, а най-полезни са през зимните месеци, тъй като пазят стълбите от заледяване. В подлеза до бившия електронен гигант ДЗУ е монтиран и асансьорен подемник за инвалиди, но устройството е опасано със синджир и заключено с катинар.


22.10.2009 г., с.3
Проходът до “Евксиноград” тъне в мизерия
Община Варна ще търси възможности за осигуряване на средства за ремонт на подлезите от програми на Европейския съюз. Тази “екстра” обаче ще важи само за тези, които попадат в трасета, включени в проекти за рехабилитация на конкретни пътища. Останалите ще чакат. В момента най-тревожно е състоянието на подлезите край магистралата за курорта Златни пясъци край спирките “Марек” и “Траката”. Преди година и половина те бяха прехвърлени за стопанисване от държавата към общината и район “Приморски”. Община Варна е изпратила писма до министерството на регионалното развитие, министерството на финансите и това на транспорта с молба за помощ за ремонтирането им, тъй като подлезите са част от държавната пътна инфраструктура. Отговор обаче до момента няма.

Мизерен е и подлезът пред резиденция “Евксиноград”, разположен точно пред почивната база на властта. “Явно никой от управниците не минава оттук, за да види как смърди”, коментираха недоволно граждани. Асансьорни платформи за инвалидни колички има само в подлезите до катедралата и до районния съд.

Тези дни финансовият ми­нистър Симеон Дянков из­рази недоумение защо па-

рите от резерва, който в по­следните години варира между 4 и 11 млрд. лв. го­дишно, са стоели на депозит в централната банка при ниска лихва от 0,3-0,5 на сто. Според него така сме загу­били милиони левове и зато­ва финансист №1 обяви, че част от парите може да се влагат на депозит в търгов­ските банки, където лихвите

са към 6% годишно.

Тази идея предизвика ши­рок дебат сред финансисти­те, като преобладаваха от­рицателните мнения.

„Моля от този момент спе­кулациите да приключат, фискалният резерв няма да се пипа", заяви Борисов.

„Една такава сделка пре­дизвиква повече негативни коментари и спекулации, от-

колкото ще е ползата за бю­джета", каза от своя страна Иван Искров. Той допълни, че в БНБ фискалният резерв се управлява при почти ну­лев риск, като се поддържа висока ликвидност на сред­ствата, което води и до по-ниска лихва. По този начин парите могат да са на разпо­ложение, за да бъде удовле­творено всяко искане за

обръщане на левове в евро, поясни още управителят на централната банка.

Пресконференцията при­ключи внезапно. Премиерът се ядоса на въпрос ще оста­не ли България извън проек­та за газопровод „Южен по­ток. „Аз не мога да коменти­рам написаното в някакви медии", каза Борисов и на­пусна запата.

Това е схема за кражби. По този начин са давани пари на свои фирми. Най-удобните обекти за кражби са линейните. Това, което се заравя под земята. Защото, когато го направите, когато засипете тръбите с пръст, е трудно да се направи истинска проверка - колко дълбоко е копано, какви материали са вложени, направено ли е добре.

- Г-жо Манева, скоро изтичат първите сто дни от управлението на кабинета. Кои бяха най-тежките задачи, които трябваше да решавате през този период?

- Колкото и рязко да прозвучи, в МОСВ нямаше сфера, в която нещата да бяха наред. Някъде имаше изоставане по 3-4 г. Но в моята област ще ви дам само няколко примера, които имат отношение към всички граждани.

Първо, още през 2007 г. е трябвало да има план за търговия с емисии от парникови газове и липсата на такъв план в България е нанесла щети на бизнеса от порядъка на 600 млн. евро годишно. Ние направихме бързо вариант и сега до края на седмицата очакваме становището на ЕК, за да приемем плана и той да започне да действа.

Вторият проблем, който трябваше бързо да решаваме, бе свързан с изграждането на обекти за пречистване на води и отпадъци. В средата на т. г. ние трябваше да сме изградили всичките 56 депа, а в края на следващата година трябваше да имаме пречиствателни станции във всички селища с над 10 000 жители.

- Каква е равносметката?

- Печална. Пред прага сме да бъдем наказани и по двете директиви, тъй като 23 от депата не са построени. За пречиствателните станции положението е още по-тежко. От 127 населени места 70 нямат пречиствателни съоръжения. За опасността да бъдем санкционирани е знаел министърът. Знаели са и заместник-министрите, но не са си мръднали пръста да направят нещо. Питам как тези съоръжения ще бъдат изградени за година и половина? Не знам дали има такива магьосници. Това не само е безотговорност. Това не само е некомпетентност. Това е съзнателно провеждана престъпна политика, защото през този период е имало над 700 млн. лв. от бюджета в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Тези пари са разпилени за малки и абсолютно ненужни обекти и това се доказва с факта, че голяма част от новите канализации сега са практически сухи.

- Искате да кажете, че не работят. Така ли?

- Те са без сградни отклонения. Това са заровени пари в земята. Сега извършваме масови проверки и скоро ще дадем примери. Нещо повече, на последното заседание на управителния съвет на ПУДООС при предишното правителство са били взети решения за предоставяне на 162 млн. лв. за обекти в села от по 300, 200, 500 души. Така съвсем съзнателно с години напред е блокиран целият ресурс на държавата в тази област.

- Кога са взети тези решения?

- През май. Месец преди да изтече мандатът на предишното правителство, като се е знаело, че вече има договори за около 200 млн. лв., които се изпълняват. Това наложи много бързо всички водоснабдителни обекти, които няма практика да се финансират от ПУДООС, и всички канализации, които не водят към пречиствателни станции, да бъдат спрени. Но за съжаление по много от проектите ние ще трябва да плащаме и през следващите две години.

- Можете ли да дадете пример с канализация, която не работи?

- Имаме информация за канализацията в село Дръндар, която струва няколко милиона и е за 200 души (бел. ред. - точната стойност на проекта е 2 731 939 лв.). Там има само 22 сградни отклонения. Значи тя не може да работи. Ако има очистно съоръжение, то също не може да бъде пуснато в действие.

Това са малки села, в които хората имат тоалетна със септична яма в двора. Там канализация не е необходима, защото жителите не могат да платят сградните отклонения, които биха стрували поне 1000 лв. за всяко домакинство. В случая канализацията е направена просто за да бъдат откраднати едни пари и да се заровят едни тръби в земята.

Най-големите кражби са ставали в такива обекти. И разбира се, чрез общините. На търговете им се е казвало кой да спечели. И после парите са се делили по цялата верига.

- Какво може да се направи в момента? Излиза, че тези фирми все пак ще си получат парите.

- Сега всеки акт, който идва при нас, се поставя под съмнение и се прави проверка на място. След това всички обекти, за които имаме сигнали за нарушения, са дадени на прокуратурата. Надяваме се, че тя ще си свърши работата, защото мащабът на кражбите е огромен. При това няма никакво оправдание, че тези пари са давани за изграждането на малки обекти.

- Основният аргумент е, че всеки гражданин има право на питейна вода.

- Да, всеки гражданин има право на питейна вода, но тази отговорност е вменена на министъра на регионалното развитие. И той е трябвало да провежда тази политика. Второ, да се правят пречиствателни станции и канализации в малки населени места, за които няма европейски нормативи, това също е съвсем съзнателно вредителство, защото за такива места има по-ефикасни и евтини решения. Трето, ако едно голямо населено място се остави без пречиствателни съоръжения, ще предизвика много по-голям негативен ефект, отколкото едно малко село. Така че откъдето и да го погледнем, това е била недопустима политика.

- Често се казва, че държавата е затънала в боклук? Съгласна ли сте с такова твърдение или е прекалено крайно?

- Съвсем не е крайно. Не е нужно да си на ръководен пост, за да видиш в какво се е превърнала България. На пръсти се броят градовете, в които има повече ред, и то в центъра. Покрайнините на всички населени места са затрупани от сметища. Хората хвърлят безразборно по улиците. Няма никаква култура. Има едно цинично твърдение: аз си плащам данъците, нека да метат след мене. Хората обаче не се замислят, че данъците им не могат да покрият и една трета от стойността на услугата, ако след всеки, който мърси, върви армия от чистачи.

- Това ли наложи толкова много промени в Закона за управление на отпадъците?

- Да, има няколко съществени изменения в закона. Общините ще бъдат длъжни да отчисляват средства за закриване и рекултивация на депата. Те ще се натрупват в отделна сметка и ще се изразходват в бъдеще при закриване на съоръженията. Така няма да се налага при нужда кметовете да чукат по вратите на финансовото министерство, а ще разполагат с необходимия ресурс да открият ново депо или да закрият старото. Тази сметка ще може да се разблокира само със съгласие на МОСВ.

- Въвежда се и нова такса депониране, която ще трябва да се плаща от общините. Каква е целта?

- Да, за всеки тон отпадък на сметището ще се събира държавна такса. Нейният смисъл е да стимулира разделното събиране на отпадъците. Така че предварително от тях да се извличат всички полезни компоненти за рециклиране.

- Колкото по-малко боклук караш на сметището, толкова по-малко ще плащаш.

- Известно е, че до около 50 на сто от съставките могат да се рециклират. Така че възможностите са големи и ако това се правеше, в Гоце Делчев, в Мездра, в Шумен нямаше след по-малко от 10 години да искат пари за нови клетки в депата си. Когато безразборно всичко се хвърля, ние през 10 г. трябва да строим депа и както сме тръгнали, цялата земя на България ще бъде заета от сметища.

- С колко ще се вдигне такса смет заради тези нови разходи?

- Размерът на такса смет е въпрос на разчет. Ако работи добре една система за разделно събиране, ако се усвоят всички полезни компоненти, може да се окаже, че разходите няма да са големи, защото отпадъкът ще се намали. Възможно е в началото на въвеждането на тези мерки да има известно повишаване на такса смет, но най-сериозно ще бъдат засегнати общините, които са най-отдалечени от регионалното депо, защото техните транспортни разходи ще бъдат най-големи. Така че трябва да се направят разчети и да се предвидят съоръженията, които ще снижат до минимум разходите за депониране.

- Защо общините посрещат на нож тези промени?

- Не бих казала. Асоциацията на общините ни помага, но по принцип това е допълнително усилие. Управлението на отпадъците в общината изисква знание и ангажираност, а много от кметовете неглижират тази дейност.

Създава се напрежение в обществото заради една порочна практика, въведена от почти всички банки в България. Става въпрос за възможността трезорите да актуализират едностранно лихвените условия, тоест цената на кредита. От това страдат всички - и физическите лица с жилищни и потребителски заеми, и бизнесът.

В договорите се записва, че в зависимост от условията във финансовата система и пазарната ситуация могат да се променят лихвите по кредита.

Преди време имаше натиск за премахване на спорната клауза, но банките успяха да защитят позицията си, че това са договорни отношения.

Вярно е, има волеизлияние, но между редовете на договора прозира много чувствителен проблем, по който трябва да се води широк дебат.

Банките играят изключително важна роля в обществения живот, в икономиката. Те набират средства от спестителите и ги дават на инвеститорите. Институцията трябва да оцени риска на всеки клиент. Точно това обаче банките не правят. С наложената практика за промяна на лихвите “по всяко време” те де факто отказват да оценят риска.

Това е странно предвид решението на правителството от м. г. да гарантира депозити до 100 000 лв. или равностойността им в евро. Рискът за влоговете почти отпадна, а това не се отрази изобщо върху кредитната политика.

Приемам за коректна позицията на банките да оскъпят новите кредити в условията на финансова криза. Защото при влошената ликвидност между тях в бюджета и сред бизнеса има търсене на паричен ресурс и е нормално цената му да нарасне.

Но не мога да приема за морална позицията еднократно да променят условията по вече отпуснати кредити. По този начин те правят риска за бизнеса абсолютно непрогнозируем и застрашават икономиката. Банките трябва да са наясно, че ако една брънка в обществото не работи, цялата система е в опасност.

Едностранната промяна на цената на кредита ще доведе до много необслужвани заеми. Размерът на лошите кредити ще нараства и когато достигне критично ниво, ще се върне като бумеранг в банковите централи. Защото каквото и да е обезпечението по кредита, трезорите няма да могат да си върнат парите в пълен размер заради спада в цените на имотите. Нещо повече - може да се заформи лавина от нов спад на цените. Защото появата на пазара на още и още имоти ще задълбочи срива при имотите. Ще се разбият сектори като строителството и финансовото посредничество. Ще излязат предприятия на пазара, за които няма да има купувачи.

Банките нито могат да станат дилъри на недвижими имоти, нито могат да управляват предприятия.

Във финансовата система вече тлее проблем - отчита се нарастване на преструктурираните заеми, които са нищо повече от едни бъдещи лоши кредити.

От края на 2008 г. бизнесът и гражданите търпят съществени загуби на своите ресурси, почти не останаха фирми на печалба. А всички трезори у нас са печеливши. Печалбите са им намалели само като функция на спадналите обороти.

Банките трябва да поемат риска, както бизнесменът поема риска дали ще реализира продукцията си. Трябва да участват в споделянето на риска, ако искаме обществото и икономиката да вървят напред. Всеки трябва да поеме част от негативите на кризата. Сега банките се държат като недосегаеми, седят като в Обетована земя, а бюджетът, потребителите и бизнесът понасят поражения.

Ще им бъде ли приятно на банките, ако от енергото им поднесат условие: “Днес ще ви доставим ток, но утре няма да можем.” Или ако рекат да им го спират по три пъти дневно.

Каква е практиката по света? Обикновено лихвеният процент по кредитите е двураменен. Едното рамо се формира от основен лихвен процент на страната или от публични междубанкови индекси, като ЛИБОР, ЮРИБОР и др. Второто рамо се образува от риска на страната и на самия клиент в зависимост от неговата кредитна и бизнес история.

Какво правят банките в България сега - променят и двете рамена. За първия компонент се оправдават, че това е цената на ресурса, който придобиват. Много рядко се използва ЛИБОР или ЮРИБОР, а заемът се връзва към неясен базов лихвен процент на банката.

На Запад кредитът също може да е плаващ, но там е вързан с ЛИБОР, ЮРИБОР или друг индекс и може да се следи постоянно. Докато у нас промените са на основата на вижданията на институцията за цената на привлечения ресурс.

Не е логично банките да аргументират поскъпването на кредита с опасение от бъдещ скок на лошите кредити. Защото със своите действия те предизвикват увеличение на лошите кредити, вместо предварително да оценят проекта и да поемат своята отговорността.

Питам:

- Някога банките да са вдигали едностранно лихвените проценти по депозитите?

- Някога да са намалявали едностранно лихвените проценти, когато търсенето на паричен ресурс не е толкова голямо?

Не, при тях решението винаги е в посока мачкане на бизнеса, на кредитополучателя.

Ако не искат в бъдеще да страдат, нека нашите банки да станат оценители на риска при отпускане на кредитен ресурс. Без кредит икономиката няма да тръгне

Страната ни е в деликатно положение, защото натрупахме структурни деформации за 8 год. растеж. Той не беше здравословен, не беше за сметка на производство, което в бъдеще ще носи добавена стойност. Затова предлагам:

Да се изключи от договорите възможността за едностранна промяна на клаузите. А формирането на лихвения процент да става по ясни общодостъпни показатели.