22 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Разкритията за неоправдани разходи на тройната коалиция продължават. 333 664 962 лв. дължи Министерството на правосъдието по 37 договора за строително-монтажни работи, сключени от предишния министър в края на 2008 г. и до 31 юли т.г. Това обяви министър Маргарита Попова вчера.

Според нея, ако се платят задълженията само по един от тези договори, държавата ще фалира. "Само това министерство е в състояние да закрие държавата финансово", обяви Попова. Очаква се бюджетът на МП за догодина да е около 170 млн. лв.

30-процентови аванси и твърде високи неустойки са само част от странностите в договорите. Интересното е, че двата най-големи договора са сключени на 29 декември 2008 г. Анексите пък са подписвани след парламентарните избори, когато бе ясно, че тройната коалиция сдава властта. Заради специалните мерки за сигурност при изграждането на съдебните сгради са обявявани специални обществени поръчки, които не вървят по общия ред.

Една от фирмите, спечелили поръчки за милиони левове, е небезизвестната козлодуйска "Енемона". Тя ремонтира и действащата съдебна палата по поръчка на тогавашния председател на Върховния касационен съд Иван Григоров. Около избора на фирмата тогава се развихри скандал, след като Сметната палата излезе с одит, че макар и да възлага специална обществена поръчка, Григоров е трябвало да проучи и други оферти.

Доста висши представители на властта притежават акции от "Енемона", купени на борсата. От декларациите пред Сметната палата миналата година стана ясно, че акции от "Енемона" притежават вече бившият военен министър Николай Цонев, бившият зам.-министър на финансите Димитър Ивановски и бившият зам.-министър на отбраната Радослав Бозаджиев.

3-годишният договор с "Енемона" за 184 млн. лв. е сключен на 29 декември м.г. Срещу тази сума фирмата трябва да събори сграда на бившето ГУСВ на бул. "Цар Борис III" в София и да построи там нова съдебна палата за районния съд и районната прокуратура.

На 29 декември м.г. е подписан договор с "Валекс" ЕООД - Трявна за проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на съдебна палата във Варна. Цената е 118.2 млн. лв., 3.12 млн. лв. са платени авансово.

Според договора, ако министерството не плаща в срок, дължи 34.1 млн. лв. неустойки, без да е необходимо изпълнителят да доказва вреди.

Малко преди да изтече мандатът на предишния кабинет, на 17 юли т.г. е сключен анекс, с който площта на бъдещата сграда е увеличена с 11 хил. кв. м. Така автоматично и цената по контракта скача на близо 164.3 млн. лв.

Проверен е и договорът за централизирана доставка на храни за местата за лишаване от свобода, сключен през март т.г. с "Панда" ЕООД. От МП обясниха, че фирмата не е внесла дължимия депозит и е пратила молба, с която настоява да получи забавените плащания в размер на 836 хил. лв. Зам.-министър Жанета Петрова даде пример как "Панда" доставя олио за 3.20 лв. при пазарна цена около 2.40 лв. Управителят й Ивайло Пандов отказал да предоговаря цените.

В специално изявление до медиите Пандов обяви, че министерството дължи на дружеството над 944 хил. лв. за доставени през септември и октомври продукти. По думите му министър Попова му е отказала среща, а задълженията на МП изправят фирмата му пред фалит. "Ако фирмата фалира, това ще означава, че без храна ще останат не само затворите, но и 40 детски градини, 19 болници и санаториуми в цялата страна, социалният патронаж на територията на София и др.", пише в изявлението. Според него най-високата цена на олиото на "Панда" е 2.20 лв. През август били уведомени от министерството, че олио вече ще се доставя от "Есо Комерс" за 3.20 лв.

От МП обясниха, че ще поискат договорите да бъдат обявени за недействителни от съда. Държавните такси за подобни искове са 4%. Това означава, че за договора за Варна ведомството трябва да се бръкне с 4.7 млн. лв., а за София - с около 9 млн. лв. Според Търговския закон съдът може да измени или да прекрати договора, когато са настъпили обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Заради сключването на договорите, без да са налични средства, директорът на "Финансово-счетоводна дейност" Димитрина Колева е уволнена дисциплинарно.

За нарушенията при обществените поръчки дисциплинарно са уволнени шефът на отдел "Обществени поръчки" Койчо Коев и Валентина Добрянова, старши експерт в отдела. За Добрянова са констатирани нерегламентирани контакти с един от участниците в малка обществена поръчка за медицинско обслужване на министерството. При нея има и съмнения за корупция.

Под договорите за обществените поръчки стои и подписът на бившия министър Миглена Тачева. Всички материали са пратени в прокуратурата, която трябва да прецени дали със сключването на договорите са извършени престъпления.

"Нека някой ми каже, че в София или във Варна няма нужда от Съдебна палата", възмути се още бившият министър. Тя обясни, че поръчките са били специални заради становище на ДАНС. Договорът с "Панда" пък бил проверен от финансовата инспекция и не били открити закононарушения.

България няма да отпусне държавна гаранция за какъвто и да е заем за изграждането на АЕЦ "Белене" през 2010 г. Кабинетът прие вчера списъка с държавно гарантирани заеми за догодина и ще го изпрати в парламента за утвърждаване като неразделна част от бюджета за догодина. В него има само 6 проекта и АЕЦ "Белене" не е сред тях. Това означава, че на практика ще спрат всякакви дейности по втората атомна централа. Единствената възможност за промяна на ситуацията е правителството на ГЕРБ да осъществи намеренията си да продаде част или целия държавен дял от проекта. Пред "Сега" висши чиновници от МФ вчера обясниха решението с "актуалната политика на правителството".

Фискален и валутен резерв

Фискалният резерв е резерв на правителството, който (почти изцяло) е депозиран в Българската народна банка. Поради тази причина той се явява част от официалните валутни резерви на страната. С други думи, всяка промяна във фискалния резерв автоматично променя и валутните резерви.

Да си представим, че правителството извади 2 милиарда от фискалния резерв в БНБ и ги сложи в търговски банки. Това означава спад на официалните валутни резерви с 1 млрд. евро. На следващия ден Нуриел Рубини или някой друг многознайко в Ню Йорк, Вашингтон или Лондон ще започне да твърди, че такъв рязък спад на валутните резерви означава, че има атака срещу борда, че България се срива и т.н.

Този филм вече сме го гледали. През декември 2008 г. правителството похарчи излишъка, натрупан преди кризата. Този излишък също беше част от фискалния резерв. В момента, в който фискалният резерв намаля, спадна и валутният резерв. И всякакви анализатори започнаха да повтарят, че този спад на валутните запаси е индикатор колко зле е ударена България от кризата, че валутният борд е под атака, че платежният баланс ще ни съсипе, че България не може да оцелее без МВФ повече от няколко седмици. Проф. Нуриел Рубини също не пропусна да се изкаже.

Вече съм имал повод да пиша в "Сега", че малките страни като България много страдат от това повърхностно "внимание" - от една графика се вадят чудовищни заключения. Но това е реалността - нито една инвестиционна банка не може да си позволи да има 20 души изследователски отдел, който да се занимава с България, ние сме малък пазар. Обикновено е обратното - един човек наблюдава 20-30 страни от региона.

Ето защо повечето чужди анализатори виждат България от "птичи полет" - съсредоточават се върху няколко основни индикатора. Валутните резерви и всякакви съотношения, включващи валутните резерви (например краткосрочен дълг към валутни резерви), се следят под лупа. Всяка промяна във валутните резерви се отразява негативно на доверието към страната. Колкото пъти западните медии писаха нещо за България в началото на тази година, толкова пъти западни анализатори врачуваха, че България ще загуби много валутни резерви през 2009 г. (това не се случи, но негативният ефект върху инвеститорите е факт).

Когато през октомври 2008 г. правителството реши да похарчи голяма част от излишъка, малко по-късно беше намален кредитният рейтинг на страната, притокът на капитали намаля, а лихвените проценти започнаха да се качват. Точно обратно на твърденията на правителството харченето на пари и намалението на фискалния резерв доведе до утежняване на кризата, а не до нейното омекотяване.

Валутен борд и управление на резерва

Ако правителството извади резерви от БНБ и ги сложи в търговските банки, това ще окаже влияние на паричните агрегати и лихвите. Т.е. правителството ще започне де факто да води монетарна политика. Но валутният борд също е вид монетарна политика - политика, която фиксира валутния курс и осигурява валутна стабилност.

Двете монетарни политики ще се сблъскат с предсказуеми негативни последици. Което накратко означава, че би се намалила ефективността на валутния борд. Не казвам, че паричният съвет задължително ще се провали заради местенето на фискалния резерв. Но да се намалява подкрепата за валутния борд точно по време на криза, е доста опасно. Рискът ще се увеличи, което е лошо - и без това имаме предостатъчно риск заради кризата.

Резервът и кредитирането

Според някои твърдения, като се вкарат пари от фискалния запас в банките, това ще увеличи кредитирането. Всъщност наливането на пари в банките няма да промени нищо - те и в момента имат много ликвидност. Банките са предпазливи в кредитирането не защото нямат пари, а защото не искат да поемат рискове.

Няма как да се намали усещането за риск в България чрез наливане на пари. Намаляването на валутните резерви би довело до обратното - банките и техните чуждестранни собственици вероятно ще стигнат до извода, че рискът в България се увеличава.

И това сме го преживели. В края на 2008 и началото на 2009 г. БНБ намали минималните резерви на банките, а правителството похарчи милиарди от фискалния резерв. Всички тези пари отидоха в банките, но не ги поощриха да кредитират повече, получи се обратното - спадът на валутните резерви и истерията сред чуждите анализатори предизвикаха свръхпредпазливост в кредитирането.

Кредитирането ще се отпуши само при благоразумна икономическа политика, която успокоява пазарите. Ако правителството пази резервите и продължава усилията да балансира бюджета и да подобрява инвестиционната среда - кредитирането ще потръгне от само себе си.

Фискален резерв и доходност

Много ниски лихви - това бе един от аргументите част от резерва да се извади от БНБ и да се повери на търговски банки. Но "монетата" има две страни. Първо, банките няма да дадат на правителството голяма лихва, ако то депозира 2 млрд. лева - просто защото те нямат нужда от тези два милиарда (да не говорим, че правителствените депозити трябва да бъдат обезпечени от банките, което допълнително изяжда възможностите за изгодни лихви). 6-7% лихва върху 2 млрд. лв. са 120-140 млн. лева годишно. Този лихвен разход би изял огромна част от печалбата на банките, която и без това драстично намалява заради кризата. Това просто няма да стане - банките няма да излязат на загуба само за да може бюджетът да спечели малко пари.

По-важно е обаче нещо друго - правителството може да получи по-висока доходност от сегашната дори фискалният резерв да остане в БНБ. Сега се коментира, че правителството получава близки до нулата лихви. Но това е нормално - всеки получава минимални лихви по разплащателната си сметка. Ако направи по-дългосрочен депозит, получава по-високи лихви. Правителството може да направи същото - да сложи парите на едногодишен депозит в БНБ. Тогава централната банка ще може да изкарва повече и съответно да плаща на правителството повече доход.

Още една алтернатива

Има и друга възможност правителството да подобри фискалната си позиция. Например може да приватизира пакети от все още многото държавни предприятия и недвижими имоти (оценявани на десетки милиарди към момента) и с тези пари да изплати държавни дългове. Ако се погасят държавни задължения с най-високи лихви, правителството ще спести десетки и стотици милиони ежегодни лихвени плащания. Което си е пряка полза за бюджета, защото ще позволи спестените средства да се използват за други разходи или за намаляване на данъчно-осигурителното бреме.
Снимка на три колони – Симеон Дянков.


22.10.2009 г., с. 22
Ремонтът на "Спортпалас" започва отначало
Повечето съоръжения не отговарят на нормите и ще се правят отначало
Четириетажната сграда на хотела във варненската спортна база "Спорпалас" ще бъде съборена, за да се построи нова. Тя ще е на 2 етажа, но ще бъде с 2 пъти по-голяма леглова база. Това бе съобщено вчера от изп. директор на държавното "Национална спортна база" ЕАД Петър Божилов.

"Спортпалас" е в капитала на дружеството и бе един от обектите, на които новото ръководство на НСБ направи ревизия. Оказало се, че за ремонта, започнат там само 2 месеца преди края на мандата на предишното правителство, вече са усвоени 3 749 000 лв. от фирма "Главболгарстрой" и от подизпълнителя - "Онтарио". Това е около 20% от договора по спечеления конкурс, който е за 10.5 млн. лв.

Оказало се обаче, че стадионът е с размери, които не позволяват да се играят официални футболни срещи, баскетболната площадка е с асфалтова настилка, осветлението в трите зали не е подходящо за тренировъчен процес, лекоатлетическата писта е с дължина 333 м, а не 400, басейнът (25 м) е плитък за спортните стандарти... Затова се преговаря с община Варна да отпусне още територия, че да се разшири стадионът и да се изгради нормална писта с 8 коридора. Отделно ще се коригират басейнът и останалите съоръжения, за да могат да се използват и не само за тренировки, но и за състезания.

"Изчислихме, че ще е по-изгодно да се построи нова сграда, отколкото да ремонтираме старата", обясни идеята за събарянето на хотелската част Божилов.

Той обяви още, че НСБ е наследила дългове в размер на 1 826 000 лв. - 980 000 от федерациите, а останалото от наематели на обектите. Въпреки това солиден ремонт ще има и на високопланинската база в Белмекен - ще се оправи покривът, ще се сменят дограмата и фаянсът в столовата, а в залите ще се вкарат нови уреди според изискванията на федерациите. Предстои също козметичен ремонт за отстраняване на течовете между секторите на Националния стадион "Васил Левски". Ще се закупи и нова техника за тревния терен на стойност 90 000 лв.

Божилов съобщи още, че са ревизирани някои от договорите за наем на обекти на НСБ, като за най-неизгоден се смята контрактът с "Бороспорт". Този договор е сключен по времето на бившият министър на спорта Васил Иванов-Лучано и изтича през 2010 г. "Бороспорт" сега плаща наем от 30 000 лв. месечно за експлоатация на лифтови съоръжения и писти в ски зона Боровец, като с анекс е наложен допълнителен наем за ползване на машини за отъпкване на сняг.

“Работата на един министър е да търси пари, а не да прави сметки. От 70 г. Варна няма съдебна палата, а от 40 г. столичният районен съд и прокуратура са като в дядовата ръкавичка до Римската стена”, добави Тачева. “Ако един правосъден министър не държи сметка за това, за какво е”, попита тя.

Само дълговете на това малко министерство са достатъчни да затрият държавата, каза Маргарита Попова. 333 664 062,16 лв. не са бюджетно обезпечени за 2009-2011 г. За 2009 г. бюджетът е около 170 млн. лв. А само договори за строителство на две съдебни палати - в София и Варна, били на обща стойност 302 млн. лв., отчете министър Попова. За столичната съдебна палата изпълнител е козлодуйската фирма “Енемона”. Във Варна договорът е с “Валекс” от Трявна.

Общо за софийската палата трябвало да се платят близо 185 млн. лв.

Един от гафовете е превеждането на значителни аванси (30%) на фирмите вместо обичайните 10% за първите месеци на строителството. По договорите с “Енемона” и “Валекс” са изплатени 5 млн. 250 хил. лв. аванс.

Неустойките също били неизгодни - ако бъдат предявени искания, МП само за един ден ще плаща в София по 154 хил. лв., а за Варна - по 118 хил. лв. А ако министерството поиска от съда разваляне на двата договора, ще дължи близо 14 млн. лв. държавна такса.

Тези договори, подписани от Миглена Тачева, не могат да бъдат изпълнени, категорична е зам.-министър Петрова. Любопитно е, че са сключени на 29 декември 2008 г., като по този начин се избягва и всякакъв финансов контрол над тях.

Обявени бяха и нарушения на процедурата за избор на фирма за специална обществена поръчка, свързана с националната сигурност. В подобни случаи се изискват документи, които да доказват, че с оглед на сигурността поръчката трябва да се договаря пряко, т.е. без конкуренция, каза бившата съдийка Жанета Петрова. Резултатите от вътрешната ревизия са изпратени в прокуратурата, каза Маргарита Попова.