221 поучения върху стария завет

Свръхестественото снабдяване и Божиите разпореждания относно манната и пъдпъдъците бяха много поучителни. “Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог” (Изход 16:12). Бог възнамеряваше да покаже силата Си като Един, с Когото нищо не е невъзможно (Лука 1:37), и да изяви любовта Си и загрижеността Си за добруването на Неговите люде.

Нахранвайки толкова голям брой хора с хляб и месо в пустинята, определено беше отвъд границите на всякаква земна сила или природно явление. Бог се погрижи по подобен начин за Илия и вдовицата от Сарепта по време на продължителния глад (3 Царе 17:8-16). Нашият Господ Исус Христос също нахрани “около пет хиляди мъже, освен жени и деца” само с пет хляба и две риби (Матей 14:15-21). В друг случай, четири хиляди мъже, освен жените и децата, бяха нахранени с “Седем (хляба) и малко рибки” (Матей 15:32-39). Затова, ние можем да бъдем сигурни, че онези, чийто Бог е Бога на Небето, могат уверено да гледат към Него за земното си препитание, независимо от царящото положение долу. Относно Сион Бог казва: “Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб” (Псалми 132:15).

Освен, за да демонстрира силата и загрижеността Си, посредством специфичния начин, по който Той разпореди да се прибира манната, Бог искаше да изпита готовността на израилтяните да уповават на Него и да ходят в Неговия закон на вяра. “Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не” (Изход 16:4). Като им нареди да събират само колкото им трябва за деня, Бог искаше да научи израилтяните постоянно да разчитат на Него. Вършейки това, те щяха да се научат ежедневно да упражняват вяра в Божието провидение, отколкото да разчитат на своите си възможности за ненаситно събиране и умно управление на ресурсите. Писанието постановява: “А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят” (Евреи 11:6); нещо повече, “...всичко, което не става от убеждение, е грях” (Римляни 14:23). Този, който “се скъпи без мяра” пред лицето на крещящите нужди, за да запази за утрешния ден, не показва вярата, с която се взема участие в Божието стопанство. В много събрания работата по благовестието е изоставена или западнала, защото вярващите събират повече, отколкото им е нужно. Господ укори глупавия богаташ в Лука 12:16-21, защото “събира имот за себе си, и не богатее в Бога”. Фактът, че манната се разваляше на следващия ден, изразява Божественото неодобрение на трупането на пари или други неща, които могат да посрещнат нуждите и да прославят Бога.

“И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса” (Изход 16:13). Израел излизаше всяка сутрин да събира прясна манна, а всяка вечер – месо (пъдпъдъци). Пресните запаси трябваше да бъдат събирани всеки нов ден. Както е храната за нашето физическо тяло, така е и Божието Слово за нашия дух. Писанието учи, че “не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матей 4:4). Урокът тук е да подхранваме нашия духовен живот чрез ежедневно изучаване и размишление на Божието Слово. Както Бог снабди на израилтяните физическа храна, така също Той ще снабди на вярващите духовната храна чрез Неговото Слово. Затова ние трябва прилежно да събираме и приемаме духовна храна всяка сутрин и всяка вечер, така че да не останем духовно недохранени в пустинята на настоящия ни живот.

Изводът тук е, че ние трябва да планираме така нашите работи, че да имаме предостатъчно време, за да почетем “Господния ден” (Откровение 1:10). Все пак, неотложни дела, като гледането на болен например и каквото и да е за Божията слава, може ад се върши в този ден (Марк 3:1-5). По-скоро, ние трябва да планираме Господния ден така, че да си осигурим такива условия, които ще ни предразположат да поемем максимално количество от хляба на живота – нашия Господ Исус Христос – и Неговото Слово, без никакво разсейване.

Христос каза на евреите: “Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха” (Йоан 6:49). Напротив, онези, които днес се хранят с Христос чрез вяра в Неговото Слово, имат вечен живот и ще се радват на вечния “Шабат”.

В отговор на тяхното роптание и недоволство заради храната, Бог благодатно им снабди манна и пъдпъдъци. Но снабдяването беше придружено със заповед на Бога чрез Мойсей, всеки ден да се събира само колкото е нужно за деня. Беше наредено “Никой да не оставя от него до утринта” (стих 19). Но не всички се покориха. “При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях” (стих 20). Само в тази глава има три примера на провокация: (1) цялото събрание роптаеше (стих 2); (2) някои не се покориха на заповедта да не се оставя манна до следващия ден (стихове 19-20); (3) някои не се покориха и на заповедта да не излизат да събират в събота (стихове 22-27).

В първите два случая Бог не коментира директно техните действия, нито ги укори, но при третия случай, Той разкри недоволството Си от тяхното поведение. “Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?” (стих 28). Въпреки, че Бог не предприе никаква наказателна мярка срещу израилевите чада, Той Си отбеляза тяхното роптание и неподчинение. Неподчинение то им показваше неверие и неспособност напълно да уповават на Бога. Все пак, във всеки от тези случаи, Бог беше търпелив и благодатен към тях. Това не означаваше, че Бог толерира греховете им, понеже очите Му са твърде чисти, за да гледат злото (Авакум 1:13).

Въпрос 7: Какво научаваме от Божията реакция на действията, с които израилевите чада Го провокираха в ония дни?

Тук е разкрито Божието търпение. Бог не желае никой да загине. Той е търпелив с грешниците и отстъпниците и им дава достатъчно време да се покаят и да бъдат спасени. Неговото търпение към новоповярвалите е с цел да им даде време да Го опознаят повече, да изградят вярата си и да израснат в благодат. Бог знае, че “новородените бебета” няма да станат възрастни изведнъж, но за да станат силни и зрели ще коства време, “млякото” на Словото и “месото” на Словото. Ние трябва да осъзнаем все пак, че Божието търпение и дълготърпение не са небрежност (2 Петрово 3:9). Той няма да търпи завинаги, затова грешниците и отстъпниците от вярата не трябва да се бавят. Те трябва бързо да се избягат от греха и от идващото осъждение.

Новоповярвалите не могат също да останат бебета във вярата завинаги. Бог очаква вярващите да растат и липсата на растеж ще направи съмнителни призванието и избора ни.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 213

БОГ ИЗВАЖДА ВОДА ОТ КАНАРАТА

Както и да е, израилтяните разбраха погрешно доброто отношение на Бога. Вместо да се понесат на крилете на Неговото благоволение и добрина, за да запечатат още по-силно взаимоотношението си с Него, израилтяните пропускаха възможностите си и действаха в неверие. Те роптаеха против Мойсей и изпитваха Божията вярност и способност да им снабди вода при Рафидим. Срещайки нужда от основни за живота им неща, някой би помислил, че те ще си спомнят Божията доброта в миналото, за да се окуражат. Като вярващи, нашите настоящи нужди трябва да ни припомнят както делата на Бога в миналото, така и Божието работене с нас. Припомнянето на Неговата добрина и изброяването на благословенията ще ни помогнат да уповаваме на Него за още повече от Неговото благоволение в нашия живот и служения.

Мисълта, която ги тревожеше и объркваше, беше как би могъл Мойсей да снабди вода за такава многолюдна тълпа. Даже в предишните места, където все пак имаше вода, Мойсей не можа да снабди за всекиго и за всички от самосебе си, колко повече в този район, където изобщо нямаше вода. Когато някои вярващи стигнат до такава ситуация на липса в живота си, те, най-често, изгубват контрол над себе си и над мислите си. Те често забравят, че колкото по-голяма е нуждата, толкова по-мощна е изявата на Божията милост. Бог, Който ги доведе до Рафидим беше същият Бог, Който ги изведе от Египет с мощна ръка; Той беше същият Бог, Който им снабди вода в Мера, манна в Елим и т.н...

Напускайки Елим, за да потеглят към Рафидим, те трябва да са имали големи очаквания за още по-грандиозни и незабравими преживявания, знаейки, че Рафидим означава “място за почивка”. Те не можеха да разберат, защо Мойсей доведе тях и семействата им от място на изобилие в място на липса. Те не разбираха, че всичко, което Бог допуска да се случи с Неговите чада е за тяхно добро (Римляни 8:28): не за да ги унищожи, а за да ги направи по-добри и по-силни във вярата. Този факт би трябвало да възпре нашите страхове и тревоги по време на изпитанията.

Начинът, по който Бог доведе Своите люде от изобилието до нищото, е много поучителен. Това ни разкрива, че понякога Бог довежда хората Си до мястото, където бива отстранено всяко упование в смъртен човек. Те трябваше да се замислят защо Бог ги доведе до мястото им за почивка (Рафидим), а не им осигури вода, която щеше да направи почивката им пълноценна. Те забравиха, че не са стигнали случайно до Рафидим, а “според Господната заповед” (стих 1) и че Бог не е направил грешка, като ги е довел до тук. Като вярващи, щом веднъж сме уверени във водителството на Божието Слово и Божия Дух за някое конкретно решение, ние трябва да почиваме в увереност, че всички трудности, които преживяваме, са за “Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея” (Йоан 11:4).

Бог иска да научи Своите хора да се придвижват от познатото към непознатото. Той искаше те да пораснат във взаимоотношенията си с Него, така че да бъдат хора, които не гледат “...на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни” (2 Коринтяни 4:18). Ако всичко, което търсим като християни е какво да ядем, какво да пием и какво да облечем, очевидно е колко ограничени сме в познаването на Бога и Неговото Слово. Бог винаги иска да направим скок на вяра – от познатото към непознатото. Трябва да желаем по-велики и по-възвишени неща, които да ни придвижат на по-високо ниво, където ще можем да видим Бог в по-велико измерение. Бог очаква да растем в благодат (2 Петрово 3:18). Бог можеше да направи водата да следва израилтяните. Все пак, по това време, Той не го направи, защото искаше да ги научи съвършено да разчитат на Него за всекидневните си нужди. Псалмистът е описал как желае Бог Неговите хора да му се доверяват: “Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата. Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята към ръката на господарката й; така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, докле се смили за нас” (Псалми 123:1-2).

Както израилтяните жадуваха за вода, така Исус очаква хората да жадуват за праведност: “Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят” (Матей 5:6). Той кани всички, които са жадни за живата вода, да дойдат без колебание при Него и да пият даром. Епохата на “бездъждието” свърши. Исус, Този, Който дава водата на живота, е обещал да даде на всеки, който е жаден; за всички, колкото и да дойдат при Него, е осигурено пълно снабдяване. Докато грешниците са жадни за опитността на новорождението, вярващите са жадни за още повече християнски преживявания.

РОПТАНИЕТО: ПОВТАРЯЩИЯТ СЕ ГРЯХ НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ – БЕЛЕГ ЗА НЕЗРЯЛОСТ

(Изход 17:2-3; 14:11; 15:24; 16:2; Числа 11:1; 14:27; 20:3; 21:5; Юда 16; Евреи 6:1-2; Филипяни 2:12-14)
Винаги, когато израилтяните срещаха трудности по пътя си, тяхната реакция беше роптание и оплакване. Най-често поведението им ескалираше в насилие: те се заканваха на Мойсей, техния водач и представител на Бога, да го убият с камъни. Изучаването на обичайните им реакции на недоволство ни разкрива, че те мислеха, че това, което получават от Бога, е вследствие на техните вълнения. Те се лъжеха (Псалми 44:3; Исус Навиев 24:13). Проблемът им се коренеше в това, че не успяха да осъзнаят, че те са слуги на Бога, Който ги избави от Египет. Те дори забравиха чудото, което Бог беше направил наскоро, осигурявайки им манна. Вместо да се оплакват, те трябваше да изброяват своите благословения, както казва псалмистът: “Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел” (Псалми 103:2-5).

Вярващите трябва да вземат насериозно подсещането на псалмиста, защото забравянето на миналите благословения от Бога е опасно. Апостол Павел, вдъхновен от Духа, предупреди, че забравянето води до неблагодарност и вероотстъпничество: “Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват” (Евреи 6:4-6).