221 поучения върху стария завет

Урок № 209

ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЧЕРВЕНО МОРЕ

Скоро по пътя си към Ханаан израилтяните стигнаха до Червено море. Някои учени казват, че морето е наречено така, защото се е намирало в територията на едомците (потомството на Исав), които като правило са били червенокожи (Битие 25:25; 3 Царе 9:26); други пък вярват, че наименованието идва от специфичен вид тръстика, която растяла в плитчините и придавала на водата червен цвят.

Червено море беше първото сериозно препятствие пред Израил след напускането на Египет и от начина, по който те пресякоха морето, ние научаваме как да преминаваме подобни пречки, които срещаме по пътя на вярата. Бог често позволява да преминаваме през трудни ситуации и така ни дава възможност да упражним вярата си. Препятствията, независимо дали са естествени или свръхестествени, нямат за цел да спрат нашия прогрес, но да ни предизвикат и да ни дадат възможност да се доверим на Бог и да печелим духовни битки. Червено море беше естествено Божие творение, което следваше своя собствен курс. Главната цел на съществуването му не беше да спре напредването на израилтяните; то стана пречка, само защото пътя на израилтяните минаваше през него. Затова не трябва да се съсредоточаваме върху Червено море и да се обезсърчаваме, но трябва да гледаме нагоре към Бог, който направи и морето, и пътя на израилтяните през него.

За съжаление, ние виждаме как израилтяните се оплакват и роптаят по време на това изпитание. След тяхното освобождение от Египет, те навярно са си мислили, че няма да има повече проблеми по пътя им към Ханаан. Но те разбраха достатъчно бързо, че ще трябва да се борят с едно или друго предизвикателство и че се нуждаят от Божията помощ през целия път. По същия начин, след като преживеем опитността на спасението, ние често чувстваме, че няма да имаме повече конфликти с греха и Сатана. С нашите незрели умове ние чувстваме, че съпътстващия Бога мир и изумителната ни радост от спасението ще продължат без съпротива. Но скоро ние разбираме, че трябва да се борим със свирепите изкушения и съпротивата на Сатана докато пътуваме към небето. Подобно на израилтяните, независимо от победите ни в миналото, ние имаме нужда да продължим да зависим от Бог, Който ни учи и ни дава сила да преодоляваме настоящи и бъдещи препятствия.

Чудото на преминаването през Червено море беше толкова забележително в историята на израилтяните, че то стана еталон и мерило, с който да обяснят на бъдещите поколения великата Божия сила. Те често разказваха това чудо, за да опишат Божията любов и загриженост за Неговите хора и да ги вдъхновят да имат вяра в Бога, особено когато се изправят пред трудни предизвикателства. Освен това тази опитност показва унищожението на непокаялите се грешници. Същото прекосяване на морето, което даде на израилтяните спасение, донесе на Египтяните смърт и разрушение.

Ние виждаме неверие също и между децата на Израил. Когато те видяха преследвачите си, те реагираха по начин, който издаваше техните съмнения, останали скрити след заминаването им от Египет. Сърцето на човек е измамливо и безнадеждно зло. Когато човек е поставен в неблагоприятни условия тогава се разкрива истинското му вътрешно състояние.

Напрежението при Червено море накара израилтяните да реагират негативно. Това показва, че през цялото време, въпреки че се радваха и покорно следваха Мойсей от Египет, в себе си криеха невярващи сърца, с които можеше да се справи само Бог чрез крайна мярка – божествена операция подобна на обрязването. Ние се нуждаем от опитността на освещението, за да очистим сърцата си, така че да можем да следваме Бог с цялата си душа, свободни от вътрешни препирни и претенции (Второзазконие 30:6).

Докато бяха край Червено море, израилтяните роптаеха против Мойсей и против Бога. Те също викаха към Бог, но не с вяра. Това ясно проличава от факта, че след тяхната молитва им липсваше Божия мир, който придружава истински молитва с вяра (Филипяни 4:6-7). По-скоро те се съмняваха в своето освобождение и не виждаха нищо друго освен смърт.

Навярно причината, поради която много хора не преживяват покоя и обещаната победа след дълга молитва, е, че тези хора, също както израилтяните при Червено море, се молят повече със страх, отколкото с вяра.

Но когато се молим правилно, с вяра, душата ни се успокоява, също както след молитвата на Исус в Гетсиманската градина (Марк 14:41,42); нека прогоним нашите страхове, както направи Йосафат в двора на храма (2 Летописи 20:1-18); нека облекчим скръбта си, както стана с Анна, след като напусна Сило (1 Царе 1:18); и нека преобразим изповедите си, което ще ни направи способни да говорим с вяра (Псалм 56:9).

Този път децата на Израил нямаха оправдания за роптанието си, защото бяха видели Божиите деяния срещу Египет в миналото. Освен това, те имаха и символите на божественото присъствие между тях тъкмо за трудни моменти, така че никоя войска, без значение колко страховита е, не можеше да ги ограби или пороби, макар и да бяха слаби и уязвими. Но, за съжаление, израилтяните или свикнаха дотолкова с величествените стълбове от облаци и огън, които ги придружаваха, че вече не им правеха впечатление, или подценяваха способността на Бога да ги освободи още веднъж от египтяните. Те постъпиха също както Петър и учениците, които, в присъствието на Исус, се страхуваха от вятъра, само защото беше много бурен (Матей 14:30, 31; Марк 4:36-41). Но Писанието провъзгласява: “Господ, Който е нависоко, е по-силен от гласовете на големи води, от силни морски вълни.” (Псалм 93:4).

Въпрос 3: Посочи някои негативни реакции, демонстрирани от израилтяните при Червено море, които вярващите трябва да отбягват.

Освен страха и неверието, чадата на Израил демонстрираха и други отрицателни черти на поведение, които ние трябва да отбягваме.

Без съмнение, Мойсей беше усвоил рядко срещаните качества и поведение на овчар през четиридесетте години обучение в пустинята. В резултат на това, той беше способен да изтърпи закоравяването на израилтяните в трудните моменти. Всеки бъдещ водач трябва да се отнесе сериозно към своето обучение и трябва също да преживее върху своите устни докосването на Бога, така че да може да говори правилно във всеки един момент, независимо дали е пред упорити Фараони или пред недоволни израилтяни (Изход 4:12; Исая 6:7; Еклисиаст 12:11; Колосяни 4:6).

Начинът, по който Мойсей насърчи чадата на Израил, е много поучителен.

От живота на Мойсей ние научаваме, че тези, които насърчават другите, трябва да бъдат хора на вяра, водени от Духа, за да не зарадват онези, за които Бог съжалява, или да натъжат онези, които Бог иска да развесели. Въпреки че Израил не заслужаваше Божията намеса в този случай, съдейки по тяхното роптание и оплаквания, Бог им помогна защото бяха твърде слаби и съвсем скоро бяха освободени от продължително робуване.

Ние също можем да отбележим, че Мойсей беше способен да насърчава израилтяните в състояние на безнадеждност, защото той самият беше преживял незабравими срещи с Бог преди да започне своето служение. По-рано, когато той се страхуваше да стои срещу Фараон, Бог му помогна да преодолее страховете си. След това, когато той беше паднал духом поради Фараоновата упоритост, Бог го насърчи (Изход 3:11-2; 4:19,21). Затова, утешен от Бога, Мойсей също беше способен да утешава другите по начина, по който той самият беше утешаван (2 Коринтяни 1:4). За съжаление, много от нас често забравят това и ние се занимаваме с другите по много жесток начин (2 Петрово 3:16). Вместо да окуражим слабите, ние говорим и действаме срещу тях по начин, който наранява, като че ли ние никога не сме били слаби преди това

Докато говореше на Израел, Мойсей също се молеше на Бога и Бог му отговори. Ние трябва да си изградим навик да донасяме всичките си проблеми пред Бога в молитва.

Бог заповяда на Мойсей да каже на израилтяните да вървят напред. Вероятно, по това време, между израилтяните и морето имаше все още известно разстояние и те можеха да се придвижат по твърда земя още малко напред преди да се изправят пред морето. Тук научаваме урок. Преди да изчерпим даденото ни от Бога пространство или ресурси няма защо да се оплакваме от това, че сме ограничени. Казано по друг начин, преди напълно да сме евангелизирали земите, чиито врати са отворени за нас, няма защо да сме недоволни поради земите, чиито врати са все още затворени. Израилтяните трябваше да вървят напред докато стигнат брега на морето и едва там да открият, че Бог вече е промислил за тяхното преминаване и напредване, срещу което не можеше да се изправи дори морето с цялата негова естествена мощ. Щом следваме Господа не трябва да позволяваме на никакви трудности да ни възпират. Бог винаги ще се намеси и ще ни помогне да преодолеем всеки проблем, който срещаме по пътя на вярата.

Докато израилтяните преживяваха чудото на преминаването през Червено море, Бог ги защищаваше през цялата нощ. Той се вмъкна между тях и враговете им, използвайки същите символи на Неговото присъствие, с които вече бяха свикнали. Същите причини, поради които Бог ги водеше, станаха и причини, поради които Той ги защищаваше във време на опасности. Откъм страната на египтяните облачният стълб потопяваше всичко в мрак, докато огненият стълб даваше светлина на израилтяните. В това има дълбок символичен смисъл.

Мойсей се покори на Бог като простря жезъла си над морето и Бог накара морето да се раздели и земята под него да изсъхне. Морето се отдръпна и израилтяните преминаваха по сухо, докато водните стени от двете им страни пазеха фланговете им от Фараоновата армия. Тук ние виждаме партньорството между Бог и човека в достигането на Божията цел. Когато ние се покоряваме на Бог Той простира ръката Си да работи в наш интерес. Бог използва източния вятър, за да раздели Червено море, доказвайки по този начин абсолютния Си контрол над елементите на природата. Вълните, водата, вятърът, морето, небето и земята са му изцяло подчинени. Той може да забрани на водата да тече, да попречи на огънят да изгаря или на слънцето да залезе, за да послужат на намерението на Неговата воля.

Бог позволи на Фараона и неговата армия да достигнат до средата на морето и тогава ги обезпокои. По това време Бог гледаше на египтяните с недоволство и затова Той ги нападна с паника и объркване. Колелата на колесниците им се счупиха и те караха като обезумели. Тогава изведнъж осъзнаха, че всъщност се сражават срещу Бога на Израел, но беше вече твърде късно да избягат. В подчинение на Божията заповед Мойсей отново простря ръцете си над морето и нормалното му състояние беше възстановено. Водните струи буквално смазаха египтяните и те всички загинаха там.

Много модерни и “свободомислещи” безбожници опитват да обяснят по естествен начин чудото на разделянето на Червено море. Те предлагат няколко версии, за да омаловажат свръхестествените елементи на чудото. Някои казват, че Мойсей е познавал отблизо териториите около Червено море и затова е познавал времето на морските отливи и просто е използвал закономерността на отливите, за да премине на другия бряг. Други казват, че мястото, където израилтяните са прекосили Червено море, е било тясна заливче, където водата е била до глезени. Някои дори приравняват чудото с цунами и вярват, че това е било природен феномен, макар и много рядко срещан по тези места. Но нека всички човеци да бъдат признати за лъжци, а Бог да бъде истинен: преминаването на израилтяните през Червено море беше чудо. Ако Мойсей е бил запознат с териториите около Червено море,то египтяните са били също запознати, ако не и повече. Освен това, морските отливи не водят до изсушаване на дъното на морето. Дори това да се беше случило пак то нямаше да продължи през цялата нощ, за да позволи преминаването на около милион души, главно жени и деца, с техните стада, и освен това да позволи преминаването на Фараон и войската му до средата на морето.

Нещо повече, ако водата беше до глезени израилтяните нямаше да се чудят как да я преминат и да стоят за дни пред морето. Те нямаше да стигнат до отчаяние и да говорят, че Мойсей ги е довел да измрат в пустинята, ако срещу тях се изправяше водно препятствие с дълбочина до глезените. От друга страна египтяните нямаше да имат причина да мислят, че израилтяните са заклещени в пустинята. И още по-нелепо е да се мисли, че вода до глезените би могла да потопи цялата египетска войска.

Въпрос 7: Изброй някои забележителни уроци, които научаваме от унищожението на египетската армия.