УСПЕХЪТ НА ЙОАН И ЗАТВАРЯНЕТО МУ В ТЪМНИЦА

Като християни, ние трябва да проповядваме евангелието с ревност и плам, като Йоан. Успехът на Йоан Кръстител в служението се корени в неговото покорство на божествената заповед, както и в непрекъснатото му общение с Бог. Йоан беше успешен, но смирен. Когато му се отвори голяма възможност за възгордяване, той каза за Христос: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). Един от неговите ученици, които последваха Христос, когато той им Го посочи като Божия Агнец, беше Андрей, брата на Симон Петър (Йоан 1:35-40).

Въпреки, че Йоан не направи никакво физическо чудо, той живя праведен и свят живот. Ирод се страхуваше от него, заради смелостта, с която изявяваше истината (Марк 6:20). И, накрая, той умря за истината, която отстояваше. Въпреки, че беше обезглавен (Матей 14:10), Писанието свидетелства, че Христос го почете (Матей 11:11; Лука 7:24-27).

РОДОСЛОВИЕТО НА ХРИСТОС

(Лука 3:23-28: Матей 1:1-17)
Родословното дърво на Христос, дадено от Лука, е различно от изброеното от Матей. Тъй като евангелието на Матей е насочено предимно към еврейска аудитория, той започва от Авраам, през Давид, до Исус. Така той доказва, че божествените привилегии на Божия завет с Авраам, са техни. Освен това, двукратното споменаване на Давид доказва божествения и царски произход на Христос. Докато Лука говори пред по-широка, говореща гръцки аудитория и затова е решил да проследи родословието от Самата Личност на Христос през Илий (тъста на Йосиф), Авраам и Адам до Бог. Така Лука доказва, че Бог и Исус са свързани с всички родове по земята, не само с юдеите. И че Неговото спасение е за всички хора; защото “всяка твар ще види Божието спасение” (Лука 3:6).

Също, по подразбиране, Лука показва боже твения произход на човека – че човекът беше създаден по Божия образ, но отпадна от благодатта. Последният Адам – Личността, с Която завършва всяко родословие – дойде, за да спаси всички от греховете, без значение на тяхната раса или традиции.

Въпреки, че тук Йосиф е споменат като “син Илиев” (Лука 3:23), той не може да му е биологичен баща по никакъв начин. В Матей 1:6 пише, че Яков роди Йосиф. Подразбира се, че Йосиф е зет на Илий (син по закон), който е баща на Мария и на свой ред потомък на Давид. Изглежда родословието на Лука през Мария идва да покаже, че Исус е от семето на жената. При грехопадението Бог заяви Своя вечен план за спасението на човека чрез раждането на Спасител от девица (семето на жената) и поражението на Сатана и злите сили чрез разпятието на Христос. Той каза: “Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Битие 3:15).

Поучително е също да отбележим, че грехопадението дойде чрез покварата на жената, но Бог реши да изпълни Своя вечен план чрез потомството на обновената жена. Обновената жена, както и мъжът, има важна роля в изпълнението на Божия план на изкупление чрез Великото Поръчение. Ти ставаш полезна в Божията ръка и можеш да се реализираш като жена в Неговия план едва когато преживееш опитността на новорождението. Както и да е, обожествяването на Мария, майката на Христос, или молитвите към нея, като посредник между Бога и човеците, са светотатство и идолопоклонство, което се върши в някои религиозни кръгове. Христос е и посредник, и ходатай между Бога и човека.

Урок № 219

ОБРАЗЕЦ ЗА БИБЛЕЙСКО БЛАГОЧЕСТИЕ

Резултатът от това беше, че апостолът предизвика Тит, пастор на църквата в Крит, да направи крачка и да сам да даде на другите пример, който да последват. Той, като служител на евангелието, трябва да има тази нравственост, за която проповядва. В противен случай с една ръка ще събаря онова, което години е градил с другата ръка.

Сякаш Павел казваше: “Тит, ти може да си динамичен, красноречив и убедителен проповедник, но ако твоята тежка работа по поучаване на здравото учение не е подплатена с пример в твоя собствен живот, проповядването ти няма да има ефект”. Самият Павел цял живот се стремеше да следва този образец на поведение в служението си. Говорейки за своя живот, той каза на християните във Филипи: “Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас” (Филипяни 3:17).

Въпрос 1: Как мислиш, защо Павел беше толкова смел да дава такива наставления за примерен живот на Тит?

ПРИМЕР ЗА СВЕТА

(Тит 2:7-8; Матей 11:29; Деяния 20:35)

Апостол Павел отдаваше голямо значение на темата за християнския характер и почтеност. Той не даваше никаква или почти никаква възможност на онези, чийто живот беше диаметрално противоположен на тяхната изповед и поучение. Той живееше християнски живот и виждаше себе си като достоен за подражание пример. Той уверено свидетелстваше за Тимотей: “А ти си последвал моето учение, поведение...” (2 Тимотей 3:10). Неговото поведение беше в съзвучие с посланията му. Той знаеше, че Тит нямаше да има желаното влияние, ако не държеше добре пред светиите.“Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас” (Тит 2:7-8)

Като се има предвид позицията на Тит в църквата, той трябваше да бъде пръв в практикуването на тези добродетели, ако очакваше от членовете на църквата си здравомислие, въздържаност, милосърдие, търпение и благочестие. Да наставляваш другите съответно със специфичните им отговорности е добро и похвално, но примерът на учителят е по-важен. Добрият живот трябва да съответства на добрата доктрина. Във всяко нещо Тит и, обобщено, всеки вярващ, трябва да показва себе си пример на добри дела. Хората имат навик да казват: “ние не сме съвършени, затова и неможем да живеем свят живот”. Това не е библейско. От всеки новозаветен вярващ се очаква да бъде съвършен, както и Небесния му Баща е съвършен (Матей 5:48).

Всеки християнин трябва да бъде пример на добри дела. Както знаем, добросърдечието е плод на Духа. Християните трябва да бъдат добри едни към други и към тези извън Църквата. Всичко, което вършим, трябва да има добра цел и да уважава доброто у другите. Вярващият трябва да е красив образец на добросърдечие по благодат.

Освен това, докато живее в чистота, Тит беше насърчен да проповядва цялото Слово на Бога. Изопачаването на Словото, както и лекомисленото Му и повърхностно излагане, нямаше да доведат до желания резултат. По-скоро, неговото служение трябваше да бъде подчертано искрено, предано на целите и посветено на истината.

Призванието на Божия служител не е светско; то не е за да създаде товар на хората, а за да изяви славата на Бога и да Му даде почит. Нашето говорене трябва да е неукорно, свободно от склонното към грешки, човешко познание. Библейските истини трябва да бъдат обяснени с библейски термини и, доколкото е възможно, с библейски език.

По широчината и дължината на Павловите писания пробягва идеята да бъдем пример и за Църквата, и за света. В своето прощално писмо към ефесяните той казва:“Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деяния 20:35).А на солунците пише: “Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас...” (2 Солунци 3:7). Исус Христос, най-великият Учител и Пример, също каза на Своите последователи да Го последват във всичко: “Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас” (Йоан 13:15).

Въпрос 2: Защо християнските лидери трябва да бъдат в челния отряд на почтенността ?

ЖИВОТЪТ ЗА ПРИМЕР И РЕЗУЛТАТЪТ ОТ НЕГО

(Тит 2:5,8; Филипяни 3:17; Лука 20:20,26; Римляни 2:24; 2 Царе 12:14; 2 Петрово 2:2)

“... за да не се хули Божието учение... здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас” (Тит 2:5,8)

Добре е да проповядваш евангелието, да четеш Библия и да раздаваш брошурки и литература на другите, но нашият главен приоритет трябва да бъде изобразяването на Библията в нашия живот и поведение. Най-бързият начин да унищожим нашите проповеди и поучения е да им противоречим с живота си. Докато за проповядването използваме само час или два, то останалото време го прекарваме в живеенето на живота си. Нашите противници постоянно търсят нашия провал, за да ни се присмиват и да ни презират. Ето, затова апостол Павел посочи на Тит две причини, поради които вярващите трябва да живеят праведно (стихове 5,8).

Давид беше човек по сърцето на Бога, но понеже той се провали морално, даде възможност на Божиите врагове да богохулстват: “Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре” (2 Царе 12:14).

Опозицията в дните на Христос също бдеше, за да Го хване в нещо, за което после да Го обвини: “И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя” (Лука 20:20). Но те печално се провалиха (стих 26).

Нашият живот проповядва много по-мощно, отколкото нашите поучения и проповеди. Повечето от невярващите нямат Библии в домовете си, но могат да четат посланията й в нас. Ако ние живеем верни на нашето призвание, скептиците няма да имат случай да хулят достойното име, с което се наричаме: “Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци” (1 Петрово 2:15). И окончателно, злите им твърдения ще останат безпочвени.

Тук апостолът дава указание на служителите във всички сфери да се покоряват на своите господари, съгласно Божията воля. Те трябва да служат на господарите си като на Господа. “Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши...” (Ефесяни 6:6-8). Те не трябва да крадат, но да издигат почтеността и верността, които да прославят Бога. Същият този съвет е приложим и за всеки служител на Христа.

Христос остава нашият съвършен пример, подкрепящ и изявяващ библейското благочестие. Той е безупречно чистият Божий Син, достоен да Му подражаваме с цялото си сърце. “Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва” (Матей 16:24). Въпреки трудностите, ние трябва да издигаме благочестивия живот над всичко друго. Светлината ни трябва да свети достатъчно силно, за да бъде прославено Божието име. “Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (1 Петрово 2:21).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 220

СВЕТЩИНАТА И СВЕТСКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ

Когато хората от света (твоите приятели, колеги, роднини, съседи и т.н.) диктуват и определят твоя начин на обличане, ти си станал светски. Когато твоето сърце започва да се носи след тенденциите и модите на света, светщината се е настанила в него. Когато т.нар. християнски сватби повтарят всички обичаи, поведение, похвати и показност, характерни за сватбите на грешниците, светът се е настанил в тези празненства. И Бог предупреждава в Словото Си: “Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4). Нито благовестието на нашия Господ Исус Христос, нито посланията на апостолите, дават позволение на християните да бъдат светски или да се свързват по какъвто и да било начин със света. Вярващите трябва да се отделят от света.

Украшенията, копирани от света, които, най-малко, отразяват тщеславието на живота, и ненаситните похоти на плътския дух, са светски и трябва да бъдат избягвани като чума. Такива са ненужните украси по домовете и колите; употребата на езически мъниста, огърлици и броеници, използвани в древни времена; пудра за лице; перуки, както и вплетени в косите украшения; блестящи кремове за тялото и бижута. Някои християнки пробиват ушите на своите дъщери. Ако беше необходимо, Бог щеше да им е направил дупки. Ако беше нужно като обрязването, Бог щеше да ни го даде като заповед. Учудващо е как майките-християнки могат да подложат дъщерите си на това болезнено пробиване, само за да изглеждат и те като света. Със сигурност зад това стои дух!

Светщината също може да се види в церемониите. Когато една сватбена церемония включва всичко, което се прави в света – заемане и наемане на дрехи; разточителство, което понякога граничи с влизане в дългове; видео-заснемане, в чиято основа са мотиви на гордост; неприлични облекла и публично танцуване – тази сватба е светска. Водещите принципи на християнина са благоприличие и скромност. “Вашата кротост (скромност – KJV) да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо” (Филипяни 4:5).

Въпрос 2: Спомени някои обичайни проявления на светщината.