221 поучения върху стария завет

Обзорът на разнообразната история на Божието работене с човека показва, че Той понякога използва символични примери, за да ни поучава относно някои значими и важни теми. Например, Бог заповяда на Мойсей: “Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив” (Числа 21:8). Тази горителна змия беше символ на Христос (Йоан 3:14). В Новия завет (Матей 21:17:22), Исус използва смокиновото дърво по пътя за дома,за да ги научи за вяра. “Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда” (Римляни 15:4).

“Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море...” (стих 22). След като бяха изведени или призовани от Египет (който символизира днешния грешен свят и неговата система), те бяха кръстени от Мойсей в Червено море (което пък символизира водното кръщение на вярващите днес). Веднага след това паметно преживяване, Всезнаещият Бог, Който знаеше колко дълго щеше да продължи пътуването им в пустинята, трябваше да ги увери в способността Си да ги пази здрави през всичките тези 40 години в сурови условия по пътя им към обещаната земя. Затова Той допусна тези физически неудобства, чрез които да помогне на израилтяните да осъзнаят факта, че Този, Който изцелява и прави горчивата вода сладка, има сила не само да ги изцели и да поддържа техните тела здрави, но също и да ги направи да се радват на изобилен живот и снабдяване (стих 27).

Въпрос 1: На какво искаше Бог да научи израилтяните, поради което и допусна да преживят някои неудобства?

ПРЕЖИВЯВАНЕТО И РОПТАНИЕТО НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ

(Изход 15:22-24)
Веднъж преминали Червено море, израилтяните продължиха своето пътуване към Обещаната земя. След три дни ходене без вода достигнаха да “Мера”, но не можаха да пият от водите там, защото бяха горчиви. Ситуацията предизвика горчивия ропот на израилевите чада. Викът на техния водач, Мойсей, към Господа доведе до чудото на изцеление на водата (тя стана сладка и годна за пиене), посредством специално “дърво”, което Бог посочи на Мойсей. Библията казва: “Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога...” (Римляни 8:28). Целият сценарий тук се явява божествено подреден и е много поучителен.

Първо: израилтяните бяха предприели едно дълго пътуване, по време на което нямаше да имат достъп до нормалната медицинска помощ, която получаваха в Египет, и Бог искаше да изгради в тях вяра в Неговата способност да изцелява и да ги пази от всякакви видове заболявания.

Второ: те щяха да имат горчиви преживявания по пътя към Ханаан и Бог искаше те да разберат, че, в такива моменти, всичко, от което имаха нужда, за да се намеси Бог, беше упованието в Неговата сила.

Трето: Той искаше да ги научи, че в моменти на предизвикателства по време на пътуването им, беше по-добре да викат към Господа (както направи Мойсей), отколкото да мърморят и да се оплакват.

Въпрос 2: Каква трябва да е реакцията на вярващите в трудни времена?

Молитвата на Мойсей накара Бог да подейства. На Мойсей му беше дадено указание. Той се подчини и горчивата вода стана сладка и годна за пиене без да се прибягва до никакви природонаучни средства за пречистване. Извършвайки това, Господ реши незабавно да предаде на израилевите чада истинското послание, стоящо зад цялата тази сцена, а именно: постановяването на изцелителния завет! “...защото Аз съм Господ, Който те изцелявам” (стих 26).

Бог е добър Боги волята Му е Неговите чада да живеят в добро здраве, както и да се радват на божествено изцеление през всичките си земни дни. Тази мисъл споделя и Йоан, възлюбеният апостол: “Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоан 2).

Думите “здрав”, “здраве”, “изцелител”, “изцелен”, “изцеление” и “изцеления” се срещат 145 пъти в Библията. Завета на изцеление е божествен план, чрез който Бог изцелява всички, които са в заветно взаимоотношение с Него, и опазва тяхното здраве. Бог е нашият Изцелител. Той постанови този завет с Израел, Неговите избрани люде в Старозаветните времена. По-късно този завет на изцеление стана част от Новия Завет. Всички, които са новородени, са част от този завет. Ние можем да се облагодетелстваме от този завет поради Христовите страдания и заместваща смърт на кръста. “Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Матей обобщава изцелителната мисия на Христос така: “за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: *Той взе на себе Си нашите немощи,И болестите ни понесе*” (Матей 8:17). След година Петър поглежда назад към Голгота и заявява: “Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте” (1 Петрово 2:24).

Бог обеща на израилтяните свобода от болестите, които нападнаха Египет само, ако Му се подчиняват.

Никой не може да очаква “имунитет” срещу болестите и страданията, ако не спазва тези условия. От страна на израилтяните в този завет се изискваше да пазят Божиите заповеди и да се подчиняват на Неговото Слово, за да се радват на божествено изцеление и здраве. Те щяха да се радват на това божествено снабдяване докато оставаха в заветно взаимоотношение с Бога и пазеха моралните и хигиенни закони. Бог вярно изпълняваше Неговата част от завета и прави това и до днес. Все пак те бяха нападнати от различни болести, епидемии, язви и т.н., когато не се подчиняваха на Бога и нарушаваха завета Му (Псалми 107:17-20). Днес, за да се радваме в пълнота на завета, трябва да имаме и да упражняваме вяра в Този, Който е обещал да изцели. “да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят” (Евреи 6:12; 11:6). Също трябва и да се молим. Апостол Яков казва: “Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее хваления. Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят... Голяма сила има усърдната молитва на праведния” (Яков 4:2; 5:13-16). И накрая, ние трябва да се отнасяме правилно към получените обещания.

Днес, нашият изцелителен завет е основан на по-добри обещания посредством завършеното дело на Голгота. Заветът, който Бог направи с Израел, сега е достъпен “за всеки, който вярва” в Христа. Спасението и зицелението са твои сега – безплатно – по силата на изкупителното дело на Христос. Ти не трябва да допускаш болести в твоето тяло. Все пак, за да се радваш на ползите от изцелителния завет, ти трябва да поддържаш взаимоотношението си с Бога като показваш вяра и пълно подчинение на Неговото Слово. Строфите от песента “Само Исус е нашето послание” повтарят всички тези важни за вярващия придобивки:
Само Исус е наш Изцелител.

Всичките болести Той ги взе.

Живот в пълнота, от Свойта обител,

Той сподели с нас от сърце.
Ние прославяме Бог за хилядите, които се възползвали от изцелителния завет. Виждали сме забележителни отговори на молитви и свидетелства за ефикасността на изцелителния завет. Всички видове болести могат да бъдат изцелени. Дори и скептиците, ако четат Библията с отворен ум, трудно ще се усъмнят във възможността човек да се радва на изцеление и здраве. И това не е всичко. Бог вярно ни възнаграждава с очевидни чудеса, когато ние изискваме обещанията на изцелителния завет. Бог е направил чудото на сътворението грижливо (всяка липсваща или деформирана част трябва да бъде създадена отново или поправена). Благодарим на Бог за Словото Му, което казва: “” (Йоан 14:12). Всичката слава да бъде на Бога!

Въпрос 8: Как вярващите днес могат да получат изцеление и да се радват на божествено здраве?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 211

БОГ СНАБДЯВА ХРАНА НАСРЕД ПУСТИНЯТА

Около месец след заминаването от Египет, израилтяните изпитаха недостиг от храна. Начинът, по който те реагираха, разкри колко опасна за нашия духовен живот е прекомерната, нетърпелива загриженост за нашите телесни нужди, до степен на безразличие и презрение на Божията благодат, която отличава вярващите от невярващите. Ненадейно израилевите чада се срещнаха с остра липса на храна и започнаха да негодуват срещу Бог и Мойсей. Когато вярващите реагират на ситуациите по същия начин, по който и онези, които не познават Бога, те осуетяват Божията благодат. Нашата загриженост за това, което ядем, пием или обличаме, въпреки че е напълно законна, не трябва да бъде толкова маниакална, че да ни кара да реагираме като невярващи, когато срещнем недостиг или липса (Матей 6:31-33). Наистина, може да дойдат дни на нужда и беда, но те служат само за изпитване на нашата сила, защото “Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка” (Притчи 24:10). Израел, в този случай, се провали на Божия изпит. Те се предадоха на роптание срещу Бога и водача си.

Както и да е, ние виждаме Божият благодатен и милостив отговор на техните провокации, комбинация от богатството на Неговата слава и мощта на Неговата велика сила, винаги готова да снабди всяка нужда на Неговите люде.

Въпрос 1: Какво трябва да е поведението на вярващите във време на нужда?

РЕАКЦИЯ НА ЗЛОЩАСТИЕТО

(Изход 16:1-3; Рут 1:12-18; Изход 10:2; Йоан 15:24; 1 Коринтяни 10:10-11)
Често е нужен полъха на злощастието, за да бъде разкрито истинското състояние на човешкото сърце. За да се изяви благородството, непоколебимостта и безусловността на решението на Рут да се прилепи към Бога на Израел, трябваше да се премине през смъртта на двамата синове на Ноемин и последвалото нерадостно бъдеще. Същото изпитание даде възможност на Орфа да се предаде на своето колебание – тя се върна към Моав и идолопоклонството. В случая с израилтяните, техният вик срещу Бог и Мойсей изглеждаше още по-жалък на фона на скорошните им преживявания с Бог в Египет, при Червено море и, последно, в Елим. Бог беше казал на Мойсей още докато бяха в Египет: “...да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ” (Изход 10:2). Противно на Божията цел и очакване, Израел не изглеждаше да е извлякъл планираната утеха и окуражение от миналите божествени намеси в тяхна полза. Въпреки, че бяха преживяли много Божии чудеса, това не им помагаше никак да изгонят безнадеждността при срещата им с временни трудности, нито им вдъхваше вяра в Бог за бъдещи предизвикателства. Това не трябва да бъде така. Нашият Господ Исус Христос показа подобно учудване от безразличието на юдеите по Неговото време, като каза: “Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми” (Йоан 15:24).

Въпрос 2: Какви са моменталните и бъдещите ползи от Божията свръхестествена намеса в нашия живот и проблеми?

Божията намеса в нашия живот ни носи утеха, увереност в Неговото присъствие и вяра за бъдещи предизвикателства. Но децата на Израел, въпреки многото свръхестествени намеси от страна на Бог в тяхна полза, продължаваха да показват възмутително неверие. Ние днес вървим по същия път на неверие, когато не сме готови да вървим чрез вяра през нашата “пустиня” от трудности – още повече, когато имаме ясно откровение за Бога и Неговата вярност. “А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1 Коринтяни 10:11).