23 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Първия си работен ден като шеф на пътната агенция Иван Атанасов започна с инспекция по родните шосета. Тя тръгна от пътния възел край Ябланица. Строителството на отсечката от магистрала "Хемус" започна още през 2001 г., но спира няколко пъти заради липса на пари. От лятото изпълнителите "Пътстрой-92" АД и "Мостстрой" отново работят с пълна пара. Срокът за завършването е 30 ноември. Сертифицираните 550 000 лв., които НАПИ дължи на фирмите за тези и всички останали обекти, ще бъдат изплащани от следващата седмица, обеща Атанасов. Компаниите пък обещаха да отпушат пътя за морето през зимата. Същото сториха и от "Холдинг пътища", които подменят ВиК инфраструктурата в Брестовица, на 3 км от Ябланица по същото направление. Общо НАПИ е задлъжняло към строителните компании с около 216 млн. лв., обяви Атанасов. След инспекцията на "Хемус" той отпраши към Хаинбоаз, за да види как върши работата си и консорциумът "Биндер-Пътни строежи".

Една от мерките за насърчаване на вложенията е създаването на бизнес зони, отбеляза министърът. Той съобщи, че се подготвя изграждането на четири нови зони, а досега са създадени пет. В процес на подготовка са технически проекти за още осем зони, а за други 13 проектите и обществената поръчка са готови. Обектите се финансират по програма ФАР. Чрез оперативната програма "Регионално развитие" се очаква да бъдат създадени през следващите пет години над 100 индустриални зони, за което ще бъдат отделени 120 млн. евро, каза министърът.

Втората половина на годината ще бъде значително по-трудна, смята шефът на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Моята оптимистична прогноза е за около 4,5-5 млрд. до края на годината. Това ще е с 15-20% по-малко в сравнение с 2007 г., когато преките чужди вложения бяха 6,5 млрд. евро, каза Сталев. Според него кризата има и положителни ефекти - определени капитали могат да се насочат точно към такива нискоданъчни инвестиционни пазари като България. Той се опасява, че преките чужди вложения няма да покрият напълно външнотърговския дефицит на страната, както беше досега. Затова е редно държавата да използва правото си да финансира до 50% от значимите инвестиционни проекти. Като резултат от кризата ще се наложи да отстъпим от някои наши традиционни пазари в ЕС заради намаленото потребление в Европа и да компенсираме с износ на Изток, смята Сталев. Определено инвестициите в недвижими имоти значително ще намалеят, заяви той.


23.10.2008 г., с. 14
96 000 са висящите дела срещу некоректни платци
Частници събраха 200 млн. от длъжници
Продават 1177 недвижими имота на публичен търг за 6 месеца
Над 200 милиона лева са събрали от длъжници частните съдебни изпълнители само за първите 6 месеца на 2008 г. Това ги прави рекордьори не само в сравнение с колегите им от държавното съдебно изпълнение, но и спрямо събирачите на дългове от други институции. През цялата 2007 г. Агенцията за държавни вземания например е събрала само с 80 млн. лв. повече, коментираха пред "Стандарт" финансисти.

Повечето от задълженията на граждани и фирми към банкови и други институции, стигнали до частен съдебен изпълнител, са били погасени доброволно от подгонените платци. Най-често това е ставало след договаряне за разсрочено плащане. Не е малък обаче и броят на недвижимите имоти, които са били продадени на публичен търг, за да бъдат покрити просрочени задължения. Те са общо 1177 за първото полугодие, сочат цифрите от последния отчет на Камарата на частните съдебни изпълнители.

"От 1 януари до края на юни 2008 г. колегите в страната са образували 35 000 нови дела и са приключили изпълнение 15 000", каза пред "Стандарт" шефът на камарата Георги Дичев. Висящите дела, които тепърва чакат решение, са 96 000.

Резкият скок на събираемостта в сравнение с първата година от съществуването на частното съдебно изпълнение е очевиден. През 2007 г. при 5000 приключени с изпълнение преписки са събрани 90 млн. лв. Към същата статистика могат да се прибавят един отнесен бой от съдия-изпълнител и една подпалена кантора

Работата на частните съдебни изпълнители е по-ефективна, отколкото на държавните, най-малкото защото те не са на заплата и възнаграждението им зависи от това, кога и как ще приключи делото, признават в бранша. Освен това те са заинтересувани да използват всички законови възможности за удовлетворяване на исковете. "Задачата ни е не да тормозим самоцелно хората, а да решим създалия се проблем с общи усилия. В това число с разсрочване на плащането, което спира съдебното изпълнение. В подобен случай ако хората се окажат коректни, те запазват собствеността над имотите си", коментира Дичев. Според него некоректните платци не познавали правата и задълженията си, нито оценявали възможностите за решаване на проблема си.

Няколко са нещата, които те трябва да знаят, за да защитят интересите си, твърдят събирачите на кредити. Първо, че продажбите на имотите се извършват само в съответния районен съд

За София това става в сградата на бившето ГУСВ на бул. "Цар Борис III", където е брачната колегия. Там се излагат и обявленията за предстоящите търгове. Същите обявления се закачат и в общината, пред кантората на съдия-изпълнителя и пред дома на длъжника. Всеки, който иска да участва в наддаването за даден имот, подава в съда писмена оферта в срок от 1 месец след обявлението за търг. Ако към имота е проявен голям интерес, след отварянето на офертите се пристъпва и към устно наддаване.

При него стъпката е 10% от началната цена. Идеята на публичната продан е да се съберат колкото може повече кандидати и да се постигне максимално висока цена на продавания имот. Според новия Гражданско-процесуален кодекс началната тръжна цена е 50% от стойността на имота, обяснява Георги Дичев. Цената се определя от съдебния изпълнител. Най-често за това обаче се привличат експерти оценители. Така в най-лошия случай имотът може да бъде продаден най-малко на половин цена. Обикновено обаче постигнатата цена се доближава до реалната, сочи практиката.

До реалната стойност обаче се достига трудно, ако длъжниците остават пасивни наблюдатели на продажбата, предупреждават събирачите на дългове. В много случаи собствениците свалят закачените пред жилищата им обявления, за да не ги гледат съседите.

Те обаче само могат за загубят от това. Колкото по-малка е разгласата за продажбата, толкова е по-ниска цената, която в крайна сметка се постига. Интерес от разгласата имат самите длъжници, те дори сами трябва да търсят купувач, съветват експертите.

Още по-лошо е, ако се опитат да се укрият. "Това не е решение за тях. В един момент собственикът може да се окаже неприятно изненадан, че без знанието му е останал без имот", предупреди Георги Дичев. Вместо да се крие, той трябва да потърси съдебния изпълнител, с когото заедно да потърсят решение на проблема.

Божидар Димитров
Снимка на пет колони - Ако длъжникът се укрива, съдебният изпълнител може да влезе в жилището му и да го обяви за продан в присъствието на назначен от съда служебен адвокат


23.10.2008 г., с. 14
Който се крие, остава без дом
Георги Дичев,

председател на Камарата на частните съдебни изпълнители

- Г-н Дичев, доколко може да се отложи плащането на дълга?

- До осем месеца. Първоначално се плащат 30 на сто от дълга, а нататък по 10% месечно. Това не важи за ипотекираните имоти.

- Ако човекът се е скрил?

- Ако не бъде намерен на адресите в ЕСГРАОН, съдът му назначава служебен адвокат и процедурата по продажбата на имота му тръгва и може да приключи без знанието му. И един ден се събужда без имущество. Едва ли някой има интерес от подобно нещо.

- Ако при продажбата е получена по-голяма сума от дълга?

- Остатъкът се държи в сметката на съдебния изпълнител до поискване от бившия собственик на имота. Сумата е негова и може да си я получи във всеки един момент след продажбата.

- Колко са в момента висящите дела на частните съдебни изпълнители?

- 96 хиляди в цялата страна. Преди година-две като че ли хората плащаха по-бързо и лесно. Сега също повечето дела приключват с доброволно плащане, по-често обаче длъжници се опитват да хитруват. Разбира се, безуспешно.

- Колко са висящите дела на държавните съдебни изпълнители?

- Нямам точна информация. Преди няколко години надвишаваха 300 хиляди. По брой дела мисля, че още сме назад от тях.

- Цифрите сочат обаче, че събираемостта при вас е в пъти по-висока?

- Над 200 млн. лв. са събраните от нас пари само за първите 6 месеца на годината.

- Очевидно е, че и вие, и длъжниците, и кредиторите - доколкото парите от продажбата трябва да покрият вземането - всички имат интерес информацията за търговете да стига до повече кандидат-купувачи...

- Би трябвало да има достъп до нея и по електронен път. Това е начинът не само да се спестят време и средства, но и данните да стигнат до всички желаещи. Сега има случаи, в които някой си хареса даден имот и прибира изложеното в съда обявление в джоба си, за да няма други купувачи. Налага се да даваме в деловодствата по няколко обявления, за да ги поставят отново на мястото на изчезналите. Вече работим по идеята за сайт, в който да бъдат публикувани обявленията. В много държави движимите вещи се продават на аукцион, не на търг. В Австрия например това става в специални зали в съда, където са и вещите. Там се наддава явно и се плаща кеш за мебели, телевизори и други вещи. Това предвижда новият ГПК и у нас. В същото време дава възможност продажбата да става там, където са вещите - тоест и пред дома на длъжника.


23.10.2008 г., с. 16
Частници напират за школския двор
- Г-жо Малинска, кога ви връчиха заповедта за пенсиониране?

- Не съм получила заповедта, не съм се и разписала под нея. Получено е копие от заповедта от зам.-директора Панчева, която беше извикана по телефона. Директно към мен това не е направено. За тази година пенсионната възраст е 59 и половина, аз съм на 57.

- Как ще коментирате появилата се информация, че в касата ви са намерени 10 000 лв., а документи, доказващи произхода им, няма?

- Парите са на училищното настоятелство. Г-жа Кастрева може да се обърне към г-н Евгени Пальов, който е негов председател - предоставила съм и пълна информация как да се свърже с него.

- Дарени ли са тези пари?

- Парите са от провеждане на езиков курс. Има сключен договор между френското министерство на образованието и нашето министерство. Ние сме един от четирите центъра, упълномощени да провеждат този изпит. В този договор е посочена каква е сумата и за какво ще трябва да бъде използвана. От една страна - по силата на граждански договори учителите, провеждащи курса, получават възнаграждение за труда си и им се плащат осигуровките. Тъй като парите са задържани, ние не можем да ги изплатим и съответно ще бъдем санкционирани. Другата част от парите се изплащат на гостуващия лектор от Франция.

- Колегите ви поддържат версията, че сте уволнена заради физкултурния салон в двора на училището?

- Така е, от много време към терена в задния двор на гимназията има апетити от страна на частници. Имало е такива и от страна на "Софийски имоти" включително. Благодарение на кмета Бойко Борисов обаче успяхме да издействаме разрешение за събаряне на сградата. Явно обаче нашите проекти, това да е салон, не са удобни на някого.

Хазартният туризъм вдига оборота и на заведенията и търговците в Свиленград, доволни са собствениците. Много турци и гърци пристигат тук с целите си фамилии само за да напазаруват.

Освен плантациите с грозде, съседите смятат да местят у нас и стопанствата за аспержи.

За да отговори на засиления интерес на чужденците, общината извади на тезгяха 22 собствени имота, сред които ниви, парцели в регулация и дори сгради.

Става въпрос за земеделски терени край селата Левка, Райкова могила и Мустрак. Парцелите в регулация са от 300 до 4000 квадратни метра, а нивите са около 16 000 дка. Чужденците са готови да отворят и фабрики за ядки и коприна.

Доста гръцки предприемачи дойдоха на организираната от кметството среща в хотел "Родина". На нея шефката на звеното "Общинска собственост" към градската управа разясни какви са изискванията на българското законодателство, за да се наемат земи.

Преди гръцкото нашествие шампион по инвестиции в Свиленград е турският хазартен и хотелиерски бос Суди Озкан. Още през 2006 г. чрез контролираното от него дружество "Тримонциум принцес хотел" АД той придоби някогашния младежки дом в надпревара с още 2 фирми.

Изграждането на салона продължи една година с вложения за около 5 млн. лв.

За по-малко от година Озкан отново вложи пари в пограничния град като построи второ казино за около 1 млн. долара.

"Въвеждането на визов режим за турските граждани след приемането на България в ЕС спъва бизнеса", твърди обаче собственикът на веригата хотели "Принцес". Според проучване в казината на Озкан 50% от клиентелата са гръцки граждани, 40% турски и 10% са българи, идващи от други градове. Проблемът с визите е спирачка и за много турски фирми, които сериозно обмислят да прехвърлят бизнеса си у нас заради данъчните облекчения.

В Свиленград Озкан планира да построи нов бизнес хотел с около 200 места от най-висок клас и конферентни зали. Строителството трябва да започне до края на тази година. В района ще се появи и голям търговски център, който турският милионер ще вдигне в партньорство с немската компания "Хайнеман". Комплексът ще предлага качествени стоки на достъпни цени.

За двата обекта ще бъдат вложени около 30 млн. евро, от които 20 млн. ще са за хотела.

Озкан направи жест и към общината, като даде пари за основен ремонт на най-старото училище "Христо Попмарков".

"Юнайтед Риълти" пък инвестира 250 млн. лв. в изграждането на първия соларен парк за добив на електроенергия в село Пашов.

Съоръжението е разположено върху 3 хиляди дка и включва 10 слънчеви централи с обща мощност 50 мегавата.

Строителството е поверено на българо-австрийското дружество "Солар-Холд" ЕАД. Очаква се последната централа да заработи през 2010 г.

Градската управа се е нагърбила с газифицирането на Свиленград. Общината ще участва с апортна вноска на земя, представляваща 10% от дяловете в "Свиленград - газ" АД . 60 на сто от компанията се държат от бизнесмена Фуат Гювен, а 30% са на "Енемона" АД. Общият капитал е в размер на 1 960 000 лeва. Един от най-големите инвеститорски проекти в южния град е изграждането на бизнес парк. Към него вече проявяват интереси и мощни фирми от Западна Европа.

Варненски и Великопреславски митрополит Кирил

Фото Живко Георгиев- Ваше Високопреосвещенство, обнадежден ли сте за развитието на религиозен туризъм у нас след проведения форум във Варна?

- Всяка подобна среща обогатява духовно участвалите в нея. Това е разликата от обикновените бизнес форуми. Защото ако двама души си подарят по една ябълка, за всеки от тях остава по една. Но когато обменят идеи, мнения, позиции, всеки придобива една или повече идеи в повече.

- Не е ли твърде екзотична идеята богословите да учат за екскурзоводи и гидове?

- Подкрепям я, защото трябват специалисти, които да са добре подготвени и компетентни. Нека не забравяме, че сред поклонниците преобладават ерудирани християни, които не могат да бъдат заблуждавани с невярна информация. Трябва да се уточни и терминологията, защото едно е религиозният туризъм, а друго е поклонничеството.

- А в чисто материално отношение готови ли сме за подобен туризъм?

- За съжаление не съвсем. В България има над 150 манастира. Но тези, които имат условия да посрещнат туристи, се броят на пръсти. За това на този форум свещениците дискутираха и въпросите, свързани с възможностите те да бъдат благоустроени и ремонтирани чрез средства от европрограмите.

- Туризмът, пък дори и религиозният, си е бизнес. Няма ли да пуснем по този начин търговците в храма?

- Зависи от подхода. Човек е създал ножа за добро - да реже хляб и друга храна, да обработва дърво. Но някои го използват и за други неща. Както се казва,

един гледа сватба, друг брадва

- Значи признавате, че религиозният туризъм може да се окаже нож с две остриета?

- Опасност винаги има. Важно е да се работи с вяра и чисти помисли. Аз съм привърженик на поклонничеството. Православните християни

трябва да знаят всичко за историята

на своята енория и храм, но е хубаво да се поклонят на различните светини и в страната си, а и в други държави. Няма нищо по-силно от прякото съприкосновение с материалните свидетелства на вярата. Доказано е, че когато децата се водят по светите места, те толкова се впечатляват, че някои от тях искат, като пораснат, да станат свещеници. А нали това е и нашето призвание - да укрепим вярата на хората.

- Към вас имаше доста атаки относно сделки с църковни имоти.

- Да, имаше подобни скандали. Мои противници искаха да убедят някои свещеници да гласуват поправки в устава на Българската православна църква, които да забранят на църковните настоятелства не само продажбите, но и разпоредителни сделки с имотите. Но по този начин ще се спрат всякакви възможности за приходи на църквата. Това предложение все още не е прието. Надявам се, когато се гласува окончателно този член по време на третата сесия на църковно-народния събор през декември, здравият разум да надделее. Защото и други митрополити са на това мнение, но по-плахо го отстояват. Докато един свещеник от Ямбол си го каза направо: "Какво си мислите, ние да не сме ненормални, та да крадем от себе си?".

- Какви имоти притежава вашата епархия?

- Имаме около 25 000 дка земеделски земи и малко горски фонд. По каноните те не бива да се продават, но всяко правило има изключение. Църковни имоти могат

да се продават по изключение и остра нужда

Разбира се, стараем се да не го правим. Спецификите на нашата "морска" епархия ни дава възможност на църковни имоти да се строят вилни селища срещу съответното обезщетение. Но окончателното решение се взема от епархийския съвет и съответното църковно настоятелство. И когато църквата вземе съответното обезщетение, аз държа средствата веднага да се реинвестират във възстановяване на манастир или в построяване на нов. Или пък срещу отстъпения имот да притежаваме определен брой апартаменти, доходите от които ще отиват за нуждите на епархията и за издръжка на конкретния храм.

- Вярващи хора ли са политиците, или просто искат да използват църквата?

- Не можем да върнем никого, който е дошъл в храма да запали свещи или да поиска да се отслужи молебен. Останалото зависи от възпитанието на отделния човек. Иначе всички са се опитвали да ни използват. Политически натиск имаше по времето на Иван Костов, имаше период, в който пък от БСП се опитваха да упражняват влияние върху нас. Властимеющите във всички епохи са искали да управляват църквата. Но винаги съм заявявал на всеослушание, че няма да изпълнявам политически поръчки.

- По какъв начин ви оказват натиск политиците?

- Достатъчно е да припомня казуса с Рилския манастир. Законът за защитените територии дава правото държавата да управлява имотите му. Но 95 на сто от защитената територия на Рила е собственост на манастира.

Сега се опитват да ни овъзмездят с други имоти, а Светата Рилска обител да няма право на това, за което има документи от ХIV век. Това е просто абсурд! Турските султани са потвърдили дадените й от цар Иван Шишман гори и земи, а българската държава иска да ги вземе.

- Има ли добър диалог между различните религии в България?

- Определено. Винаги съм твърдял, че представителите на всички вероизповедания трябва да бъдат равнопоставени и да участват със становищата си в законопроектите, имащи отношение към религията. Последният пример за това е единното отрицателно становище относно узаконяването на съжителството без брак.

Кръстина Маринова


23.10.2008 г., с. 18
Синодът спря закон за паметниците
Родната православна църква успя да наложи мнението си по законопроекта за паметниците на културата, известен като закона "Чилова". Главният секретар на Светия синод епископ Наум представи на депутатите становището на делегатите в Шестия църковно-народен събор по въпроса. На срещата присъстваха широк кръг от специалисти в областта на архитектурата, архивите и църковната история.

Основното възражение на БПЦ е, че в законопроекта храмовете и манастирите, които са национални паметници на културата, са приравнени с обикновените музеи, без да се отчита, че те са преди всичко духовни центрове. Църквата настоява в тях да се извършват редовни богослужения, а всяка реставрация и ремонт да бъдат съгласувани със Светия синод и съответните митрополити.

Константин Събчев