23 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Агенцията за приватизация (АП) обяви публичен търг с явно наддаване за продажбата на 690 392 броя поименни акции, представляващи 100% от капитала на военния завод "НИТИ" ЕАД, Казанлък, съобщиха от агенцията, ръководена от Тодор Николов.

Началната тръжна цена е 4,5 млн. лв., а стъпката на наддаване - 100 хил. лв. Депозитът за участие в търга е в размер на 1 млн. лв. Търгът ще се проведе на 120-ия ден, считано от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Цената на тръжната документация е 1500 лв. и може да бъде закупена от Агенция за приватизация в срок до 30 дни от датата на решението за провеждане на търга.

До участие в търга не се допускат офшорни дружества и консорциуми, учредени под формата на граждански дружества.

Право да участват в наддаването имат само лица, които са получили разрешение за достъп да класифицирана информация според Закона за защита на класифицираната информация. Това е вторият търг, който АП обявява за военния завод. На първия, срокът за чието провеждане беше удължен до 10 септември и който беше с начална тръжна цена 6,1 млн. лв., не се явиха купувачи. Като една от основните причини за това от АП посочиха изискването компаниите кандидати да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.


23.10.2008 г., с. 21
Спада търсенето на търговски площи в провинцията

Наемите на магазини в Плевен двойно по-ниски от Варна
Клиентите предпочитат оживените улици
ВАСИЛ НАНЧЕВ

Средните цени на предлаганите за наемаме магазини с площ над 100 квадрата в Плевен са точно 2 пъти по-ниски, отколкото тези във Варна. Това сочи статистиката на сайта за недвижими имоти www.imoti.net.

В момента в морската ни столица най-ниската оферта от 500 евро е за магазин с площ 106 квадрата, разположен в новопостроена сграда в кв. „Възраждане". Най-голям месечен наем - 15 400 евро, искат собствениците на имот от 1400 квадрата в строеж в кв. „Младост". Най-висока цена за квадрат - 36 евро, е обявена за магазин от 280 квадрата в центъра на Варна.

В Плевен офертите за търговски площи над 100 квадрата са само няколко и те варират от 8 лв. до 10 евро за квадрат на месец. Най-евтино - за 800 лв., се предлага за наемане магазин от 100 кв. м с лятна градина с двойно по-голяма площ на бул. „Русе". Най-много пари на месец - 3600 евро искат собствениците на магазин от 360 квадрата в центъра на окръжния град.

Във втория по големина черноморски град - Бургас, наемите на квадрат са в много широки граници от 8 до 45 евро за квадратен метър, сочи статистиката. Най-евтино излиза да бъде нает магазин от 100 квадрата в кв. „Братя Миладинови". Най-високата оферта от 12 000 евро е за шоурум от 1000 квадрата, разположен близо до „Метро". Най-скъп на единица площ е обявеният наем за магазин от 133 квадрата в центъра, за който се искат по 6000 евро месечно.

В Пловдив офертите за търговски площи над 100 квадрата варират от 3 до 56 евро за единица площ. Най-евтино - за 300 евро, се предлага магазин в кв. „Въстанически". Най-скъпо е да се наеме магазин от 1300 квадрата в центъра до хотел „Тримонциум", за който се искат 26 000 евро. Най-високата наемна цена на квадрат е обявена за обект от 180 квадрата до университета. За имота трябва да плаща по 10 000 евро месечно.

В Русе предлагането не е голямо, като цените варират от 4 до 33 евро за квадратен метър. Най-малко пари - 400 евро, се искат за нов магазин от 107 квадрата, разположен на главна улица в идеалния център на крайдунавския град. Десет пъти по-голям месечен наем от 4000 евро е обявен за магазин от 120 кв. м, разположен в нов луксозен търговски център на ул. „Александровска".

Между 8 и 15 евро са офертите за магазини в Стара Загора, сочи статистиката. Най-евтино може да се наеме магазин от 100 квадрата , разположен в нова кооперация в кв. „Аязмото". Най-високият наем от

12 000 евро е обявен за малък търговски комплекс на 2 етажа в кв. „Железник-изток". Най-много пари на квадрат се искат за магазин от 110 квадрата в центъра, като оферираният месечен наем е 1650 евро.
Таблица на една колона - СРЕДНИ МЕСЕЧНИ НАЕМИ (ЕВРО/КВ. М) НА МАГАЗИНИ В НЯКОИ ГРАДОВЕ:

Благоевград 7,42

Бургас 13,70

Варна 14,45

Перник 11,04

Плевен 7,23

Пловдив 12,90

Русе 13,60

Стара Загора 11,17
Снимка на четири колони - В Пловдив чакат наематели почти 150 магазина с площ над 100 квадрата.



23.10.2008 г., с. 21
Най-голямо е предлагането в Пловдив

Най-много оферти за даване под наем на търговски обекти с площ над 100 квадрата има в Пловдив, показва статистиката на www.imoti.net. Броят име 148, което е над 3 пъти повече, отколкото във Варна, където своите наематели чакат над 40 магазина. Много малка част от офертите са за центъра на морската столица.

В другия черноморски областен център офертите за магазини са само 17, в Русе - 14, но там немалка част от предложенията са за центъра и затова средните цени са на доста високо ниво.

В Плевен офертите са няколко, като само 2 са за центъра, а останалите - за панелния комплекс „Дружба". В Стара Загора положението е същото.

В Благоевград и Перник предлагането на магазини над 100 квадрата е много слабо.


23.10.2008 г., с. 21
Продажбата на недвижимост - най-сигурна през агенция

Продажбата на недвижим имот крие най-малко рискове, ако се използват услугите на реномирана агенция, се казва в анализ, публикуван в Profit.bg. Преди да се обърнете към посредник, е хубаво да направите самостоятелно проучване на пазара, като се използват възможностите на Интернет.

След като наемете брокер, който да намери търсения имот, е добре да го проверите дали е професионалист, като се представите за купувач. Опитайте се да прецените дали той ви представя в правилна светлина имота, както и дали ще ви убеди да пожелаете да го видите от гледна точка на купувача. Също така важно е дали той се опитва по някакъв начин да ви помогне относно продажната цена.

Не бъдете безразсъдни да подхождате твърде доверчиво към агент, който ви предлага завишаване на цена. Не забравяйте, че вие самите сте най-наясно с това какво представлява имотът ви и стойността му след проведено задълбочено проучване. Когато сте намерили агент, който ви допада, вие трябва да подпишете официален договор. Този договор поставя уговорките между двете страни, включително колко дълго агентът ще представлява вашето имущество и какво възнаграждение ще получи.

Много агенции предпочитат да сключат договор, в който продавачът се съгласява да плати комисиона, независимо дали агентът намери купувач или не. Какъвто и договор да подпишете, добре е той да не бъде по-продължителен от 3 месеца.

Има голяма вероятност брокерът ви да не се окаже твърде ентусиазиран в търсенето на купувач и да попаднете в неизгодна позиция, но обвързани с договор.

Обсъдете комисионата, ако вашият имот е много скъп, преговаряйте за по-ниска комисиона. Огледайте добре предлагания от вас имот - дали не е в безпорядък или в твърде неугледен вид. Един малък освежителен ремонт или леко пребоядисване никога не биха били излишни и винаги гарантират една по-добра продажна цена.

При самата продажба винаги си подсигурявайте достатъчно време, преди новите собственици да се нанесат официално в новото ви жилище.

Пет мобилни екипа общински инспектори от дирекция „Местни приходи" започнаха да проверяват всички новопостроени сгради в Бургас с излязъл акт 16, съобщават от местната общинска администрация.

В момента проверките са съсредоточени в к-с „Славейков", но постепенно ще обхванат централната градска част и останалите квартали. Инспекторите проверяват дали съответният имот е деклариран и с платени данъци. На неизрядните собственици на имоти ще бъде наложена глоба от 20 до 400 лв. за физически и от 100 до 1000 лв. за юридически лица. Ще им бъде начислена и лихва за периода, през който са пестили дължимите на общината данъци.


23.10.2008 г., с. 1
1,173 млрд. евро по-малко инвестиции до август
С 1,173 млрд. ев­ро са намалели преките чуждест­ранни инвестиции в страната ни от януари до август спрямо същия пе­риод на 2007 г, съобщи министърът

на икономиката и енергетиката Петър Димитров. За 2007 г. те са били в размер на 6,1 млрд. евро. Заради све­товната финансова криза чуждите ин­вестиции у нас ще

спаднат с 15-20 %, прогнозира дирек­торът на Българс­ката агенция за ин­вестиции Стоян Сталев. Той уточни, че все още няма признаци за сък­ращаване на paботни места. Най-големите преки чуждестранни фи­нансови потоци у нас са свързани с недвижимите имо­ти, финансовите ус­луги и производс­твото.


23.10.2008 г., с. 2
Работник издъхна под 2 метра пръст

26-годишният строителен работ­ник Васил Василев е починал от задушаване, след като е бил зат­рупан от свлякла се земна маса. Злополуката е станала на ул. „Иван Момчилов" в Елена. Мъ­жът е извършвал изкопни работи в частен обект. Загиналият е ра­ботил на дълбочина 2-3 м до ос­новите на къщата, където копаел дренажен канал. Неочаквано пръстта около него се свлякла и го затрупала. Въпреки усилията на колегите му да го извадят, ра­ботникът се задушил. Инспекци­ята по труда във Велико Търново е започнала проверка по случая, която трябва да установи и дали работникът е имал трудов дого­вор. Той е бил нает от фирма ЕТ"Еко- Митко Симеонов".

Кметът на Бургас Димитър Николов е внесъл докладна записка за стартирането на процедура за изграждането на болницата. Предложението трябва да бъде гласувано на днешната общинска сесия. По предварителни изчисления изгражда

нето, оборудването, както и цялостното обзавеждане с апаратура, легла и допълнителни екстри ще струва около 45 млн. лв. По-голямата част от парите ще бъдат осигурени от общинския бюджет, като за другите ще се търсят кредити


23.10.2008 г., с. 5
20 % по-малко инвестиции прогнозира българска агенция
Чуждите инвестиции ще намалеят с 1520 % заради световната финансова криза, прогнозира директорът на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Той уточни, че все още няма признаци за съкращаване на работни места заради намалените чужди инвестиции. Най-големите преки чуждестранни финансови потоци у нас са свързани с недвижимите имоти, финансовите услуги и производството. Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров инвестициите до август са по-малко

с 1,173 млрд. евро.

Че политическата корупция е пронизала пазарно изкушеното ни общество е неоспорим емпиричен факт.Твърдят, че било неизбежно за прехода. И на пустия преход обаче май му дойде времето да свърши най-сетне. Да свърши, ама не искат. Защото е ясно, че този елит на прехода се оказа „вкупом излишен“. За какво инкриминиране плачат същите, които допреди две петилетки ходеха с домашно плетени жилетки по митинги и площади и търкаляха стари „Шкоди“. Вижте ги днес (ако можете) зад високите зидове на палатите, които си построиха. Опитайте да ги спрете, докато тичат към лимузините си. Недай боже за болно дете, или за изправяне на вопиюща несправедливост да ги помолите. По обърнатите им гърбове ще ги познаете. Затуй народът казва „Сит на гладния не вярва“. Но също и „Гарван гарвану око не вади“. Както го пее Недялко Йорданов „денем ни купуват нощем ни продават“. Политиката у нас стана синоним на далавера. А „непукизмът“ патент на новата ни политическа култура.

Как да разпознаем многоглавата Хидра?

Политическата корупция се дефинира най-общо като използването на управленската власт от държавни чиновници за незаконни частни (забележете, не непременно лични) облагодетелствувания. Злоупотребата с управленска власт за други цели, каквито са репресията на политически опоненти и обикновената полицейска бруталност, не се считат за политическа корупция. Нито пък незаконните действия на частни лица, или корпорации, недиректно свързани с правителствата. Незаконните действия на служебно лице се квалифицират като политическа корупция само доколкото са свързани с техните преки служебни задължения. Разкриването им предполага ясен регламент на процедури. Но най-вече системен контрол на всичко, което се върши във всяка институция. Де у нас „лявата“ да знаеше какво прави „дясната“, а? На практика двете не мият лицето, както се пее в детската песничка. А по-скоро обслужват други части на маститото „корпоративно“ тяло. Хобс щеше да рипне, ако можеше да види своя Левитан като символ на държавната мощ, изграден от хиляди малки хора (на корицата на първото му издание от 16 в.). В корумпираната държава „малките“ не само стават „големи“ за една, две нощи. Но се превръщат във Франкенщайн. Тук именно зациклят повечето модерни държавни машини. Механизмите не само бързо се износват, ами и резервни части не се намират. В повечето случаи над тях властва едно повсеместно политическо „ембарго“. Тъй със средствата на изолационизма, компромата, политическия натиск, че ако щете и рекета всяка камарила опазва недосегаемите си интереси. Ей затова мнозина у нас се провикват:

„Корумпирайте и мен бе, братя...“

• Друг начин за индивидуален напредък комай у нас не

остана. Всички форми на държавно управление като правило са податливи на политическа корупция. Те биват най-различни подкупи, изнудване, хронизъм (назначения на несменяеми постове), непотизъм (устройване на роднини на държавни постове) или това, на което казваме „шуробаджанащина“, патронажи (покровителства), клиентелизъм и пр.

• За крайна фаза на този процес на всеобща развала се счита клептокрацията сиреч властта на една „каста“ за себе си. Мнозина наричат такъв режим „управление на крадци“. Поради тази и още ред причини апелът за индулгенция на част от т.нар. политически елит у нас прозвуча като отчаян вопъл. Хватката е повече от ясна.

• Веднъж инкриминирана, корупцията лесно става инструмент за разплата. Всеки, който посочи корупционна схема, още повече под партийна егида, попада под удара на закона. Здравата намирисва Костовата оферта на прословутия ЗЗД от цар Борисово време. Нали под претекст на защита на „държавните“ интереси си отидоха не само комунисти и земеделци, ами и либерали, демократи и

пр. „многознайковци“.

Коя държава, каква държава подобни „прения“ няма да чуете в сегашния парламент. Още помалко по кабеларките. За всеки е ясно, че днес не стига чисто съдебно свидетелство. Трябва още и „спестовна“ партийна крижка. Така от криминален ставаш политически фактор. Тъй родните предприемачи, кредитни милионери, арендатори, прозорливи пазарни посредници, спекуланти, кръстници на контрабандни канали и пр. могат да си отдъхнат. И да покажат на всички нас, ако не и на цяла Европа един, извинете, среден пръст. Какво тържество за нашата демократична законност по Ганьовски.

Немският социолог Вебер свързваше властта с „монопола върху лигитимното физическо насилие“. И не случайно. Който държи „сопата“, той си кове и „закона“. Обикновено това става по образ и подобие своего обаче. От тук и ограниченията на политиката. Само че то беше по времето на имперските държави. В модерната демокрация работата не се урежда тъй просто. Тъкмо поради това нашата симбиоза между власт и капитал, а не толкова

икономика и политика, шокира и потомствени капиталисти в цивилизования свят. Нарекоха нашенския „нетърпелив капитализъм“. За да не кажат нещо понелицеприято. И докато ние отдавна му знаем алигаторската природа, светът го видя как посред бял ден краде еврококошки. Станахме за резил.

Клиентелизмът този извор на злото?

И статистиците не могат да кажат колко партии се нароиха у нас за годините на прехода. Дали 273, или пък 400? Може и повече да излязат, ако се сметнат разните „бай пас“ структури, приятелски кръгове, сдружения и групи по интереси. Някой и без байрак я карат. Стигат им няколко сметки в различни банки. За редуциране на риска, нали разбирате? Не че си вярват, че кризата нямало да ни стигне. По-скоро обратното. Мнозина си имат вече имоти на Халкидики и по задокеанските плажове. „Че кво му е лошото“, ще чуете партайгеносета от всякаква политическа разцветка. Важното е котката мишки да лови. Пък и за какво са ни „сиромахомилски партии“. Политическото партизанство е било, е и ще си остане най-конвертируемата валута. Тук пари не ви трябват. Те сами си идват. Как ли? Като се осребрява патронът, големецът, онзи, който ви протекира, препозиционира, влиза ви в положението, акъл ви дава. Че и кум, дето се вика, сват може да ви стане. В тази лепкава лоялност на „бенефициент“ и бенефактор, на патронаж и клиентела, на управленец и управляван, на собственик и стопанин, ако щете границите между политика и бизнес, власт и влияние, „авторитет и маска“ (Хаджийски), отношенията „дифузират“. Над всичко царува интересът. Той споява не толкова съсловни и професионални гилдии, а една хетерогенна клиентелистка гмеж у нас, каквато еша си няма. Поради това и повечето ни партии дрънчат на кухо. Пишат им платформи, вдигат им плакати с всякакви „ценности“. Но се оказват всъщност чуруци, проядени от дървояда на меркантилизма, жаждата за власт, вождизма, алчността и патологичния егоцентризъм.

Дефектиралата българска демокрация

Няма две мнение, че политическата ни система, доколкото я „хармонизираха“ няколко адвокатски колектива в сегашното законодателство, яко зацикли. Не съумяха държавните ни „зидари“ да подберат

подходяща марка цимент. И крайъгълните камъни на тази държавност, да не говорим за ситния политически чакъл, който набързо се събра от различни селски дерета, се оказаха... крадени. Кой ще ни върне ограбената народна пара, изнесена по офшорки и неведоми банкови сметки? Уж да спасяват България от краха на комунизма. И такава „легенда“ имаше за куриерите с куфарчета до Цюрих и Вадуц. Твърди се, че тези пари са се върнали под някаква форма. Сигурно е вярно, като гледа човек гигантските хотели по Черноморието. В тях бодро щяха да правят физзарядка ранобудни англичанки и безгрижни германци. А ей на мухлясват и „вървят по 2 евро“. Че кой иска да е клиент, още по-малко ортак с бандюги?

Поради туй и „надстройките“ на повечето партийни, а на практика корпоративни, парамилитантни, местнически, митнически, роднински и пр. сдружения, се изроди в корупция. Една трета от тези квазиполитически „структури“ у нас се основава на шуробаджанащина. Друга на местнически интереси. Третатата можем да наречем пазарнорентиерска. Тя хем „купува“ чрез рекет, хем продава с монополен натиск. И тихомълком дели милиони с онези, които й гарантират пазарни предимства и политически чадъри. За покупко-продажба на гласове , че и „вотове на недоверие“ да не говорим. Девизът „един човек един глас“ у нас предизвиква все още смях в залата. Колко „бащини дружини“ атакуват урните, се вижда много ясно на последните местни избори.

„Подвижните храсти“ на нашето лидерство

Тъй казват на повечето водачи на нароилите се у нас партии, движенийца, фракции, обединения на неформали, че и откровени кандидати за фюрери даже. Няма съмнение, че тези наши „санкюлоти“, с костюми „Версаче“, генерираха „критичната маса“ на един повсеместен изолационизъм. Потъпкват се индивидуални граждански права. Системно се сее разкол. Разяжда се моралът на млади и стари. Поради тази и ред още причини повечето българи получиха „алергия към политиката“. Хиляди дребни производители, собственици на малки и средни фирми, учители, лекари, които се надяваха, че с личния си труд ще осигурят нормален живот за своите семейства, остават отвъд междата. Ремонополизацията притиска милиони българи в преднамерена нищета и недоимък. Приватизацията на насилието посипва със сол живите рани на обществото.

На този хазартен, рентиерски капитализъм у нас не му трябва работна ръка, специалисти, и пр., които да „снасят“. Има си той черни каси, сива икономика, монетарни инструменти, лихвени механизми, а даже и скрити резерви. Неслучайно младите бягат от родината да берат ягоди. След като над 1 000 000 млади българи, „гласуваха с краката си“, както казват на Запад, още 200 000 само през тази година са тръгнали към Холандия, Белгия и други по-малки страни от Европа. Е, кой ще я привлече тази огромна партия? И под чий байрак, ако не на една правова, пречистена от корупция България?