23 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Госпожо Димова, има ли обща визия за управлението на българското дунавско крайбрежие?

- Дунав е не само ключов транспортен коридор, но и ресурсен потенциал за промишленото водоснабдяване и напояване, производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, риболова, алтернативния туризъм и културния обмен. Това определя нарастващото значение на реката в регионален и европейски мащаб. Като най-голямо българско речно пристанище Русе е център на дебата за развитието на дунавското крайбрежие. В рамките на няколко седмици нашият регион беше домакин на серия значими форуми, насочени към ефективното оползотворяване на потенциала на Дунав.

Междуправителственият проект за устойчивото развитие на крайречните зони дава възможност за обмен на идеи и добри практики с партньори от Холандия и Румъния. Областните управители и кметовете от дунавските региони се обединихме около идеята за изграждане на панорамен път от Русе до Видин. Предложението беше представено пред министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Изграждането на панорамния път ще подобри значително транспортната инфраструктура в крайречната зона, което ще се отрази благоприятно както на притока на инвестиции, така и на туристопотока. Активна роля за стимулиране на дебата за развитието на българските дунавски региони има вицепремиерът Меглена Плугчиева. Работната дискусия, организирана по нейна инициатива, постави акцент върху използването на средствата от структурните фондове и възможностите за публично-частно партньорство с цел подобряване на икономическото състояние на дунавските области и общини. Дунавското крайбрежие има уникални дадености, които го превръщат в туристически район със своя запазена марка.

- Необходима е стратегия за цялостното развитие на Дунавския регион. Река Дунав беше външна охраняема граница. Днес вече е вътрешна и трябва да бъде използвана по нов начин. Стратегията ще бъде инструмент за дългосрочно управление на дунавското крайбрежие. В нея трябва да бъдат определени приоритетите, свързани с модернизирането на транспортната и логистичната инфраструктура, противодействието на наводненията и почвената ерозия, опазването на биологичното разнообразие и съхраняването на културното наследство. Необходими са и законодателни промени, които да регулират строителните процеси в крайдунавските територии. Те следва да съдържат не само ограничителни мерки за строителството в речната зона, но и визия за развитието на пристанищата и механизъм за стимулиране на инвестициите. Устойчивото развитие на дунавското крайбрежие е предизвикателство, което изисква комплексен подход и конструктивен диалог между всички управленски нива. Това е начинът да оползотворим предимствата, които ни осигурява река Дунав.

Местната администрация е очертала 7 основни причини да инвестирате в Русе. Много добро географско разположение (на р. Дунав - най-евтиния транспортен път към Европа), развит речен, автомобилен и жп транспорт и добра логистична мрежа (Русе е център на българската речна транспортна администрация), ниски оперативни разходи и цени на индустриални площи (около 2 пъти по-ниски от тези в София), квалифицирана налична и евтина работна ръка (9% по-ниски разходи от средните за страната), силна образователна и изследователска база с мрежа от 2 научни института, 1 голям университет с над 26 специалности, 1 медицински колеж и 15 средни професионални училища, предоставящи знания в 62 професионални области. Не на последно място е и фактът, че тук има модерен и разнообразен сектор на услугите с над 50 опитни, добре позиционирани и висококонкурентни транспортни компании, както и силна мрежа за подкрепа на бизнеса, над 10 бизнес асоциации, търговска камара, обучителни и центрове за бизнес развитие.

Работна сила

Русенският работодател може да избира измежду гъвкава и квалифицирана работна сила. Трудовите ресурси на Русе са 65 079 души. Най-голяма част от работната ръка е заета в преработващата промишленост (33%), в търговията (14%), в сектора на транспорта и комуникациите (11%) и в селското стопанство (6%).

Русе има модерни комуникационни връзки и добре развита индустриална и търговска инфраструктура. Градът е основен възел на воден път Изток - Запад - Европейски транспортен коридор № 7 и на автомобилния и железопътен коридор Север - Юг - Европейски транспортен коридор № 9 от Хелзинки, Финландия, до Александруполис, Гърция.
Индустрия

Индустриалният сектор е водещ в икономиката на община Русе. Той включва преработваща и добивна индустрия, производство на електричество, газ и вода и строителство. Поради процеса на приватизация общият резултат от индустрията в общината е формиран предимно в частния сектор.

Като последица от свития вътрешен пазар и трудности в експорта голяма част от приватизираните компании работят далеч под своя потенциал.


23.10.2008 г., с. VІ
Пристанището реализира близо 1 млн. лв. приходи от такси до август
Средствата се използват за изграждане и реконструкция на терминалите, уверява директорът
Пристанище Русе е част от държавното предприятие Пристанищна инфраструктура със седалище в София, което има териториални поделения в Бургас, Варна и Лом.

Териториално поделение Пристанище Русе управлява инфраструктурата и другите дълготрайни активи - публична държавна собственост на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, разположени в района от километър 374 100 до километър 645 000 от българския участък на река Дунав. Към него са включени пристанищните терминали Русе-изток, Русе-център, Русе-запад, Силистра, Тутракан, Свищов и Сомовит. Два от тях са отдадени на концесия на частни оператори.

Терминал Свищов се оперира от Драгажен флот-Истър АД, а Ро-Ро терминал Силистра от Дунавски индустриален парк АД. Останалите се оперират от държавния оператор Пристанищен комплекс-Русе ЕАД. Териториално поделение Пристанище Русе оказва подкрепа на транспортното министерство при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори с частните оператори и с държавния оператор.

От януари до края на август 2008 г. Териториално поделение Пристанище Русе е събрало пристанищни такси на обща стойност 938 507 лв., което е с 26% повече от същия период на миналата година. През 2008 г. са завършени или предстои завършването на обекти по изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на терминалите на пристанището на обща стойност 1.593 млн. лв. Част от тях - 851 хил. лв., са финансирани от събраните от поделение Пристанище Русе пристанищни такси, а останалите 742 хил. лв. - от годишни възнаграждения от държавния пристанищен оператор Пристанищен комплекс-Русе ЕАД.

Пристанищна инфраструктура е държавно предприятие към Министерството на транспорта, което управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.

Основните функции на предприятието са изграждане, рехабилитация и реконструкция на пристанищата.
Инвестиции

Най-значимият от тези обекти е изграждането на мерителен възел с електронна везна на терминал Русе-изток на обща стойност около 400 хил. лв., който значително ще облекчи дейността на пристанищния оператор и ще повиши качеството на пристанищните услуги, предоставяни от него. Останалите обекти имат за цел рехабилитация на пристанищната инфраструктура с оглед поддържане на експлоатационната й годност.

Румен Попов, директор на Териториалното поделение в Русе


23.10.2008 г., с. 4
Пътен шеф заръфа фирмата на Батко
ИВАН ПЪРВАНОВ

Новият временен дирек­тор на Национална агенция „Пътна инфраструктура" (НАПИ) Иван Атанасов скръц-, на със зъби на ,изпълнителите (на ремонта на Хаинбоаз фирма "Биндер", заради която бившият шеф Веселин Георгиев - Батко изхвърча от .поста си.

„Ако до началото на декември Хаин­боаз не бъде (отворен за движение, фирмите ще влязат в нашия „черен списък" и ще бъдат лишени от участие в бъдещи търгове за пътни обек­ти", закани се той. Зам.-дирек­торът на „Биндер" Георги Василев обеща, че до началото на декември пътят ще бъде отво­рен временно за движйние през зимата. Като основни трудности той изтъкна късното влизане в обекта и все още неотчуждените частни имоти. „Ако пътят не бъде пуснат до началото на декември, през зимата Северна и Южна Бъл­гария ще бъдат откъснати ед­на от друга", заяви Атанасов. По-рано той мина на оглед и през пътния възел край Ябла­ница, свързващ пътя София-Русе с пътя София-Варна. Очаква се обектът да бъде пуснат до 15 декември.Атанасов уточни, че е поел анга­жимент пред премиера Сер­гей Станишев да оглавява НАПИ само до 5 декември, до когато се очаква да бъде на­мерен постоянен изпълните­лен директор. След това Ата­насов ще се върне на поста си шеф на Надзорния съвет на агенцията.


23.10.2008 г., с. 8
Гюешево готово до Нова година
До края на годината втората фирма, анга­жирана с реконструкци­ята на ГКПП Гюешево, трябва да приключи ре­монтните дейности. Об­ластният управител на Кюстендил Любомир Дермански каза, че има уверението, че строи­телството ще завърши в срок. Остава само да бъде положена марки­ровка по трасетата за влизане и излизане на пункта на българо-македонската граница. Изграждането започна през 2003 година със средства в размер на близо 2 милиона евро, отпуснати от Световна­та банка. Процедурата се забави пет години, тъй като първото дру­жество, спечелило международен търг, за­бави ремонтите дейнос­ти и след това обяви фалит.


23.10.2008 г., с. 8
Съдят Пловдив за кофти улица
Адвокат Михаил Екимджиев заведе дело сре­щу община Пловдив за­ради лошото състояние на улицата, на която жи­вее. Екимджиев иска 5000 лв. обезщетение от администрацията както заради състоянието на улица "Люлебургас", та­ка и заради отказа на Славчо Атанасов и ра­йонния кмет Райна Ата­насова да разгледат не­говата жалба, подадена на 31 март тази година. Ако исковата молба на Михаил Екимджиев бъ­де одобрена, след ме­сец той ще се изправи в съда срещу кмета на Пловдив.


23.10.2008 г., с. 10
Ремонтират пострадали от бедствия храмове
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА

Три православни хра­ма, пострадали от бу­рен вятър, ще бъдат ре­монтирани на терито­рията на община Пор­дим, Плевенско.

Необходимата за ре­конструкциите сума от 265 000 лв. е отпусната от Министерството на извънредните ситуации.

Църквата „Св. Иван Рилски" в село Борислав е почти завършена, като за нея са от­пуснати 100 000 лв.

За храма „Св. Константин и Елена" в село Вълчитрън са предвидени 65 000 лв., като все още му се прави ремонт на покрива. В село Каменец мо­мента тече основен ре­монт на целия храм, за който са отпуснати. 100 000 лв. Проектът за-цър­квата в Каменец възлиза на 8000 лв. и е платен от църковното настоятелс­тво.


23.10.2008 г., с. 11
Чистят превантивно речно корито
Областната администрация-Кюстендил, приключи процедура за избор на фирма, ко­ято да чисти коритото на река Банщица. За дейността по почист­ването ще бъдат усво­ени 60 000 лева, каза областният управител Любомир Дермански. Средствата са отпус­нати от Министерство­то на извънредните си­туации. Парите бяха осигурени още през месец август. Дермански обясни, че законно установената процеду­ра от две седмици по изчакване срока за об­жалване е приключила и избраното дружест­во може да започне работа в най-скоро вре­ме.


23.10.2008 г., с. 13
Акад. Никола Съботинов, председател, на БАН
600 ПАТЕНТА ИМАМЕ НА ГОДИНА
МЛАДЕНА ГЕРМАНОВА

-Акад. Съботинов, защо се "стигна дотам, че на научни­те работници им се налага да обират царевицата от проведени изследвания, както преди време писа "Телеграф"?

- Учените си помагат, защо­то нямат друг избор. След ка­то са направени експеримен­тите, царевицата трябва да , се обере, а няма пари, за да се плати на работници. Не е же­лателно, но понякога се налага и ние да си свършим тази 'работа, защото с парите си помагаме да си купим гориво ,и смазочни материали за машините, торове и други. Суб­сидията, която получаваме, е ^недостатъчна за развитието на наука. 75% от нея отива за заплатите на хората, които получават едни от най-ниските възнаграждения. Нашите учени получават по-малко от доцентите и професорите в , университетите. При нас про­фесор взема до 900 лв. Оста­налата част от субсидията отива за поддръжка на сградния фонд и апаратурата, като 'някои от апаратите ни са уни­кални.

- В БАН все пак постъпват допълнителни средства.

- Да, имаме собствени при­ходи. Те идват от проектите, по които работим. Ако държавната субсидия е 83 млн. лв., то собствените ни прихо­ди са около 30 млн. лв. Средс­твата обаче, които получаваме по проекти, най-често са по предназначение. Примерно трябва да се купят консумати­ви като химикали. И те се из­ползват за опитите, и т.н. Малка част от проектите са предвидили допълнителни разходи за труд.

- Какво става с парите, постъпващи от реализира­ните открития на академия­та?

- Добре е да се знае, че ед­на част от нашите открития са

С фундаментален характер, които представляват нови знания за развитие на самата наука. Публикуват се трудове и статии, но те нямат прило­жен характер. Пример за та­кива изследвания са нашите астрономически проучвания. Имаме най-голямата астроно­мическа обсерватория в Юго­източна Европа. Открили сме някъде над 150 астероида, някои от тях носят български имена.

- Ще кажете ли някои от астероидите с български имена?

- Има астероиди, кръстени на Джон Атанасов, на Блага Димитрова, на бившия пред­седател на БАН - акад. Иван Юхновски, и други. Познава­нето на траекторията на асте­роидите е много важно нещо, защото понякога те се добли­жават много до Земята и съ­ществува опасност от сблъ­сък с нея. Затова всички отк­рити астероиди са под непре­къснат контрол.

- Разбрахме за фундамен­талните открития, сега да изброим някои от прилож­ните.

- В момента в БАН преобла­дават приложните изследва­ния, в сравнение с фундамен­талните, които са имали пре­вес преди години. Това е една добра база за развитие на иновационния процес. Инова­ция е, когато едно ново знание се превърне в пари, след като се внедри в практиката. Между 80 и 150 от откритията ни се внедряват в практиката годишно. Например имаме много нововъведения в отбра­нителната промишленост. Във физическия институт са създадени уникални термо­метри, които обхващат от 0,4 градуса по Келвин до 400 гра­дуса по Келвин. Те могат да измерват свръхниски темпе­ратури. Тези уникални датчи­ци се произвеждат в самата лаборатория, която ги е съз­дала, и се продават в цял свят. Много сериозни са ни достиженията и при акумула­торните батерии. Имаме също така добри постижения в об­ластта на фармацията. Много лекарствени субстанции се създават в институтите на на­шата академията. Търсенето на тези субстанции у нас не е толкова голямо, както е на За­пад, затова нашите учени имат връзки и работят с чуж­ди лаборатории и фирми. В момента се прави проект за изграждането на слънчева централа в Ахтопол. Тя тряб­ва да има мощност от 300 ки­ловата и да помага на града в пиковите моменти, когато има много курортисти и се усеща нужда от електроенергия. Ве­чер централата ще използва електричество от акумула­торни батерии, които ще се зареждат през деня.

- Имате ли все пак общо изчислените проходи, идва­щи от всички открития на БАН годишно?

- Нямаме такава обща сума, защото не всичко би могло да се контролира. Например съз­даваме сорт домати, купен е от семепроизводителите. От­начало е имало някаква сдел­ка, но след това производите­лите вече започват да правят разсад и така процесът става неконтролируем.

- Какво се случва с откри­тията на академията. Те за­щитени ли са от закона?

- Ние създаваме около 60% от патентите у нас. По тази причина сме създали патен­тен отдел. В него има различ­ни специалисти по инженерни науки, по химически, физи­чески и други, където са най-много откритията. Средно поддържаме по 600 патента годишно.

- Имахте идея да се пост-

роят жилища за младите учени? Докъде стигна тя?

- Тази идея се прие много добре и от просветния минис­тър и от министър-председателя. Те обещаха да ни подк­репят финансово в начинани­ето, но засега все още не е яс­но как ще се случи, очакваме тези около 15 млн. лв. да се включат в бюджетния изли­шък. Новите жилища ще на­сърчат младите хора да се за­нимават с наука.

- Какво става с реституционните претенции към имоти на БАН на Осми ки­лометър?

- Глав­ният ар­хитект на Со­фия е блокирал всякакви реститу­ционни претенции на Осми ки­лометър, защото в момента водим дела. Оказа се, че тези имоти са били някога компен­сирани на собствениците, но след това те са си ги върнали и са ги препродали на трето лице. Предвиждаме също та­ка да изградим технопарк с подкрепата на фирми в район "Искър" върху наша площ око­ло 60 дка. Ние ще предоста­вим имота и научния потенци­ал, а фирмите ще изградят високотех­нологичната база и ла­борато­риите.
Това е той:
Акад. Никола Съботинов е роден в Бургас през 1941 г.

Завършил е радиофизика в Софийския университет „Св. Климент”.

Създател е на световно утвърдена научна школа по лазери с метални пари

Автор е на значителна по обем научна продукция и патенти.

Академик е от 2003 г.

На 18 март тази година беше избран за председател на БАН ,преди това е бил зам. –председател на академията

Магистратите приеха, че общината е виновна за случката, защото отговаря за състоянието на шосетата. Кметството ще трябва да брои 1449 лева за нанесени щети по мерцедеса, 260 лева на застрахователя за забавяне по делото, както и разноските по съдебния процес, които са 370 лева.

Право да участват в наддаването имат само лица, които са получили разрешение за достъп до класифицирана информация според Закона за защита на класифицираната информация.

Това е вторият търг, който Агенцията за приватизация обявява за военния завод "НИТИ" ЕАД. На първия, срокът за чието провеждане беше удължен до 10 септември и който беше с начална тръжна цена 6,1 млн. лв., не се явиха купувачи. Като една от основните причини за това от агенцията посочиха изискването компаниите кандидати да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.


23.10.2008 г., с. 9
Разнобой в RWE заради “Белене”
Македония готова да се включи в строежа на централата
Разнобой за строежа на "Белене" цари в енергийния концерн RWE, съобщава германският вестник "Ди Велт". Гигантът бе избран за инвеститор в АЕЦ. Шефът на компанията Юрген Гросман планира участие в българската централа въпреки съпротивата на Надзорния съвет. Според източници на вестника решението за това участие би трябвало да се прокара по време на извънредно заседание на Надзорния съвет в началото на ноември. "Ди Велт" уточнява, че досега скептично настроени спрямо участието на RWE в строежа на българската АЕЦ са били предимно регионалните представители на акционерите и представителите на работниците в Надзорния съвет. "Преди това няколко германски банки се отказаха от финансирането на този проект заради съмнения от екологична гледна точка", припомня "Ди Велт" и обяснява, че на аргументи от този род се опира и съпротивата на Надзорния съвет на RWE. "Говори се, че главният кмет на Рурска област, който е член на Надзорния съвет на RWE, се страхувал от антиатомни демонстрации по време на кампанията за местни избори", обяснява всекидневникът.

За "Белене" съобщава и македонската агенция МИ. Македонският вицеприемир Зоран Ставревски ще се срещне с българския министър на икономиката, за да обсъди възможностите за участие в изграждането на централата, пише агенцията.