Заради ниските заплати пенсионери се грижат за децата

Осемдесет на сто от медицинските кабинети в училищата и тази учебна година са без лекари. Докторите в тях са повече изключение, независимо че с наредба от януари бяха дадени куп преференции за работещите на щат в тях, установи репортерска проверка на "МОНИТОР".

Колегите, които работят там, се броят на пръсти. За тях няма нито развитие, нито пари в училищните кабинети, съобщи председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров.

По информация на съсловната организация, където има доктори в школата, те са пенсионери.

Медиците в активна възраст отказват масово да влязат в училищата не само заради ниското заплащане, което е не повече от 390 лв., но и защото пациентите им там са здрави и на практика лекарят няма възможност да се развива професионално, обясни дефицитът на медици д-р Киров. Според него проблемът е в зле направената поправка в Закона за здравето от 2008 г. и сега действащата наредба за училищните лекари, която влезе в сила от януари тази година.

След приемането на поправката в закона през януари до момента в тях работят общо 124 лекари. Част от тях са в детските градини и домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи. Кметовете ще връщат милиони неусвоени бюджетни пари, предвидени за заплати на липсващите доктори.

Не е необходимо и занапред да се трошат пари, а да се мине, както досега само на вариант фелдшер или медсестра в училище. Те пък, от своя страна, да ползват общата информационна система на здравната каса и оттам да се информират какви имунизации са направени на децата и за евентуалните им хронични заболявания, за да ги следят по-зорко, настоява д-р Киров. Това предложение, около което се обединяват и всички членове на Сдружението на общопрактикуващите лекари, той ще внесе в Министерството на здравеопазването.

Ведомството на министър Божидар Нанев разработва нова Наредба за устройството и дейността на здравните кабинети и здравните изисквания към тях. Проектът предвижда разкриването им в детските градини, училищата, социалните учебно-професионални центрове, старческите домове и тези за временно настаняване да става чрез мотивирано предложение до общинския съвет.

Здравният фонд за бедни неосигурени, който в момента е към социалното министерство, да премине към здравното. Това е част от предвижданите промени в здравноосигурителната система на страната. Фондът е създаден преди няколко години, но болници се жалват, че много трудно успяват да си възстановят средствата от лечението на хора без никакви доходи и без осигуровки. Предвижда се и облекчаване на критерии, по които болниците да си възстановяват тези разходи.

Органите на управление на НЗОК ще бъдат намалени. Сега те са общо събрание, контролен съвет, управителен съвет, директор. От МЗ предлагат касата вече да няма управителен и контролен съвет и на тяхно място да се създаде надзорен съвет, който да има по-широки правомощия. Предвижда се още да бъдат увеличени правомощията на директора, а изборът му да става или от общото събрание, или по решение на парламента.

Да се създаде агенция "Акредитация и медицински одит". Сега контролът и санкциите на медицинските дейности са разписани в Националния рамков договор (НРД).

След като минат през спешна помощ, често се налага болниците да лекуват бедни, които не са социално подпомагани и нямат здравни осигуровки. За тях е предвиден специален фонд в социалното министерство, но средствата в него остават неизразходвани. Обмисля се прехвърлянето на фонда към МЗ и усъвършенстване на критериите за финансиране на лечението на бедните, които са извън здравноосигурителната система. Отговорността за заплащането на здравните осигуровки да се приравни към данъците. Например при закупуване на имот или теглене на банков заем, да се представя не само документ за платени данъци, но и за здравни осигуровки. Това е единият от обсъжданите варианти за повишаване на събираемостта на здравните вноски. Според експерти 800 хил. здравно неосигурени нашенци ощетяват системата с около 1 млрд. лв. Здравноосигурителните права на некоректните платци да бъдат прекратени след като 6 месеца не са правили вноски, а за връщане в системата да внесат осигуровки поне за 36 месеца назад, е друг обсъждан вариант. Сега всеки български гражданин, дори никога да не е плащал, може да влезе в системата, ако плати накуп 12 вноски. Обмисля се също самоосигуряващи се и работодатели, които не са осигурявали повече от 6 месеца работниците си, да не могат да пътуват зад граница.

Това е част от проектите на новото ръководство на здравното министерство за промяна в Закона за здравното осигуряване. Предвижда се също държавата постепенно да се оттегли от субсидирането на здравеопазването, с изключение на инфекциозните заболявания (и съответно - клиниките за тези болест), психиатрията и спешната помощ, обясни министър Божидар Нанев. Ведомството му имало уверенията на финансовия министър, че от догодина приходната и разходната част на бюджета на НЗОК ще се изравнят, което означава, че касата ще може да се разпорежда с цялата 8-процентова здравна вноска. Както е известно, през т.г. 2% от увеличената на 8% здравна вноска (около 400 млн. лв.) отиват в резерва в БНБ. Д-р Нанев обясни, че в момента още не е взето решение за кое точно перо в здравеопазването ще бъдат използвани тези пари. Като буфер ще остане само оперативният резерв на НЗОК, който е в размер на 10% и обикновено се разходва в края на годината.

Обмисля се вариант част от пакета с медицински услуги, които в момента се предоставят от НЗОК, да бъде поверен на частни здравноосигурителни фондове (но не застрахователни). Това е част от идеята на МЗ за поетапно надграждане на осигурителния модел. Засега се обмисля да им бъде предоставена например специализираната извънболнична помощ и бъде пренасочена съответната част от сегашните 8-те процента здравна осигуровка. Частните фондове няма да имат право да си подбират млади осигурени и да отказват на възрастни и такива с хронични заболявания, защото де факто ще боравят с обществени пари. За сметка на това, че ще работят без печалба, ще им бъде дадена възможност да убеждават работещите да си направят при тях доброволни осигуровки. Хората, които са се осигурили допълнително, ще могат и да "прескачат" джипито, ако искат да идат на преглед при специалист, но за това ще си доплащат 30% от стойността на прегледа. Близо половината от здравноосигурените българи могат да си позволат такова заплащане, сочат данни от социалогически проучвания. Най-вероятно надграденият здравноосигурителен модел ще започне да действа от 2011 г., прогнозират експерти.

Здравната каса ще може да оптимизира разходите си за болнична помощ и ако влезе в сила предложението, тя ще има право да отказва договор с лечебници, ако те не отговарят на обновени критерии за по добро качество и достъп на пациентите. Според експерти това ще даде възможност НЗОК да си спести поне 1/5 от разходите за болнична помощ. Освен това сегашните клинични пътеки ще трябва да бъдат трансформирани в диагностичносвързани групи. Клиничните пътеки ще си останат като алгоритъм на лечение за стъпките, които трябва да следва лекарят при лечението на пациента, но не и като механизъм за заплащане. Касата ще плаща по диагностичносвързани групи, което означава, че ако например един възрастен пациент влезе в бълница със счупване на бедрена става и през това време направи хипертонична криза или развие пневмония заради залежаване, болницата ще може да го лекува за всичките му болести и ще може да си вземе парите за това. В момента с клиничните пътеки болницата дори да лекува пациента за всички съпътстващи заболявания, касата му плаща само за едно.



Д-р Евгени Душков, шеф на УС на НЗОК: Който не си плаща здравните вноски, няма да пътува в чужбина

Емилия АНТОВА

- Г-н Душков, вие сте конфедерален секретар на "Подкрепа", а преди дни ви избраха за председател на УС на НЗОК. Как синдикалист като вас се озова на мястото на политическа фигура като д-р Емил Райнов от БСП?

- Бях член на Контролния съвет на НЗОК от създаването му, а вече трети мандат съм член на Управителния съвет на касата. Всички колеги единодушно се обединиха около тезата, че имам най-дълъг опит в тази система и в управлението на касата. Другият аргумент беше, че съм безпартиен - безпристрастен така да се каже, и съм представител на осигурените. Все пак крайно време е и хората, които си плащат за здраве, да имат някакъв по-сериозен пост в тази институция, защото в крайна сметка, каквото и да прави касата, тя го прави от името на осигурените и за тях. Аз лично съм удовлетворен, че съм първият, избран не по политически причини, а заради опита и личните си качества.

- Как ще работите с шефката на здравната каса Румяна Тодорова и мислите ли, че тя трябва да бъде сменена?

- Аз и досега съм работил добре - не само с нея, а и с целия екип - с всеки, който си върши работата добре. Дали ще бъде сменена, това не мога да коментирам, защото тя наскоро спечели конкурс за втори мандат.

- Какво е финансовото състояние на здравната каса към момента? Потъващ кораб ли е НЗОК?

- Не разбирам защо медиите определят касата като потъващ кораб. Ще очертая съвсем набързо картинката. Сега общият размер на приходите и трансферите, заложени със Закона за бюджета за 2009 г. на НЗОК, е 2 472 943 000 лв. Към 31.07.2009 г. включително управлението на приходите и трансферите е в размер на 1 148 228 000 лв., което представлява 46,4 на сто от годишния план. Тук имаме все пак липса на част от трансферите на държавата, които дойдоха малко по-късно от тази дата на отчетния период. Събираемостта не е в рамките на очакваната, но има едно нещо, което трябва да се разбере. Два процента от 8-процентната здравна вноска бяха заложени в резерва, а не в реалните разходи на НЗОК. И ако има някакво неизпълнение на събираемостта, а ние очакваме да е малко над 100 милиона, то ще е в частта, която се отнася до резерва. За останалите 6% здравна вноска ние ще имаме планираната събираемост на плащанията. Т.е. недостигът ще бъде в частта на големия резерв на касата.

- От думите ви става ясно, че касата ще се справи финансово със задълженията си?

- Макар и трудно, аз лично се надявам, че ще се справи. Но все пак имаме проблеми. НЗОК разполага с 240 милиона оперативен резерв, които, както знаете, през повечето години сме го давали предимно за болнична помощ и така сме го разчитали предварително. Тази година предвиждаме 140 млн. лв. от този резерв да дадем на болниците, когато изчерпат останалите пари. Предвиждаме 10 млн. лв. да отидат за медико-диагностични дейности - забележете, че ще има завишение. И ето го проблемът: ще имаме вероятно 90 милиона лева преразход в частта за лекарствени средства. Знае се, че Комисията по позитивно-реимбурсния списък вкара няколкостотин нови продукта с нови цени, което създаде напрежение в бюджета на касата в частта му за лекарствени средства за домашно лечение. На последния УС, който ръководих, обърнахме внимание на всички компетентни органи в България този списък да е съобразен с възможностите на бюджета на НЗОК, а точно това не се случва. Очакваме сериозни цифри в проектобюджета - поне 420 милиона на година за лекарства. Така сме предвидили, а колко ще ни одобри парламентът, това е друг въпрос. Ако не настъпят някакви резки изменения в потреблението и в темповете, било в болниците, било в лекарствата, НЗОК няма да има проблем до края на годината и ще се справи с всички плащания, които й предстоят.

- Какво става все пак с онези 1 млн. здравно неосигурени - те не плащат, но са ползватели на здравни услуги?

- Това е изключително тежък проблем, който стои от съществуването на касата. И за съжаление всички правителства и парламенти досега не успяха да го решат - нямаха политическа воля, или не знаеха как. Но е факт, че около 1 милион българи плащат и около 1 милион не плащат постоянно. Тези хора тежат на здравната система. От КТ "Подкрепа" ще предложим цял пакет от мерки, така че ако не 100%, то поне 90% да си плащат. А става дума за четири групи хора: от най-богати до маргинали, които не дават пари не само за здравни вноски, но и за други задължения. Промените ще засегнат не само Закона за здравното осигуряване. В редица държави, ако не си платил здравните вноски, например не можеш да излезеш в чужбина или не можеш да караш кола, да минеш на технически преглед и т.н.

- Какви са основните акценти в проекта за бюджет на здравната каса, който изпратихте на министър Нанев?

- Предвиждаме бюджет от около 2,5 милиарда лв. за НЗОК, малко над този, който беше тази година. Искаме всички пари, дадени от гражданите като здравни вноски, да бъдат използвани за здраве. Т.е. всичките 8% да се ползват от НЗОК.

- При договаряне на бюджета за 2010 г. "Подкрепа" ще иска ли повече пари за здраве?

- България е държавата с най-ниски средства за здравеопазването в целия Европейски съюз. Аз смятам, че и 8% здравна вноска са малко - в другите държави тя винаги е над 10 до 12%. Затова под 6% от БВП за здраве никога не сме пледирали. Но тъй като сме в рецесия, имаме спад на БВП, както и има фактори, които не зависят в момента само от България като световната икономическа криза, това са малко добри пожелания, които трудно биха се постигнали в такава ситуация и при такъв бюджет.

- Каква конкретна стъпка направихте вече като председател на УС на НЗОК?

- Започнахме реални преговори с Българския лекарски съюз. Реални, казвам, защото в последните три години нямаше преговори, имаше държане на речи, така за пред медиите. В глава "Контрол" - винаги най-спорната в един Национален рамков договор, аз съм доволен, че за 3-4 часа направихме повече неща, отколкото за последните 3 години: почти договорихме основните положения в нея. Надявам в близките дни да продължим в този конструктивен дух преговорите и тази година да има НРД. Това смятам, че е една добра новина.



Д-р Иван Костов: Здравната система е болна

За въвеждането на диагностично свързани групи са необходими повече пари, смята директорът на болница „Шейново”

Екатерина Митева

- Д-р Костов, вече повече от година ръководите една от най-големите акушеро-гинекологични болници в София, какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате при управлението на лечебното заведение?

- На първо място е голямата бюрокрация, която се среща в системата. На второ място проблем е това, че системата като цяло е недофинансирана. И на трето място, ако говорим конкретно за „Шейново” - да балансираме интереса на персонала.

- Достатъчно ли е финансирането, което получавате от НЗОК? Колко средства отпуска касата за едно раждане и колко реално струва то?

- Категорично считам, че не е достатъчно. В момента цената на клиничната пътека „Раждане” е 440 лева. Много често реално себестойността е по-висока. В момента например лимитът, който болницата има в договора си със здравната каса за тази дейност, вече е изчерпан, а все още сме в началото на месец септември. Това показва още веднъж, че системата е болна.

- Според различни проучвания нерегламентираните плащания в системата на здравеопазването възлизат на над 1 млрд. лв. годишно. Какъв е начинът да бъдат прекратени корупционните практики и какво сте предприели в това отношение във вашата болница?

- Лично аз смятам, че до голяма степен нерегламентираните плащания се дължат именно на това, че системата на здравеопазването е недофинансирана. От друга страна, тя трябва да бъде оптимизирана по отношение най-вече на броя на болниците. По отношение на липсата на финанси мисля, че доплащането (копеймънта) чрез доброволните здравноосигурителни фондове би могло да бъде едно адекватно решение, разбира се, за това трябва да има законова база. По отношение на броя на болниците в страната здравната карта и последващата акредитационна оценка са абсолютна необходимост.

- Говорите за така дълго очакваната реформа в здравеопазването, кое според вас е най-неотложно да бъде направено?

- Няколко са нещата, които трябва да бъдат направени като например приемането на здравната карта, която е неотменна част от здравната реформа. Това е така наречената „моментна снимка”. Тя трябва да бъде максимално реалистична и да се ползва като отправна точка. Тя е ориентир за бизнес процесите в здравеопазването. По отношение на акредитацията на лечебните заведения лично аз смятам, че там трябва да бъде взет под внимание и факторът „удовлетвореност на пациентите”. Затова трябва да бъде помислено за включване на пациентските организации в един бъдещ акредитационен орган. Това плюс комплексната оценка, включваща най-вече медицинските резултати от дейността на болницата като например брой преминали болни, брой операции, брой раждания, трябва да бъде измерител за качество, което да е основен фактор при подписването на договор с НЗОК или други финансиращи институции.

- Смятате ли, че идеята за въвеждане на диагностично свързани групи е добра. Как реално това ще се отрази върху бюджета на лечебните заведения и качеството на лекарската помощ, която получават пациентите?

- В момента категорично клиничните пътеки не покриват стойността на медицинската услуга. Друг проблем е финансовото лимитиране за дейност при сключване на договор с НЗОК. По отношение на диагностично свързаните групи, мнението ми е, че след като по-голямата част от развитите страни са избрали този модел, България също трябва да върви по този път. В крайна сметка чрез тях се получава по-оптимално остойностяване на медицинската услуга. Важно е да се отбележи, че въвеждането на диагностично свързаните групи изисква по-голям финансов ресурс в системата на здравеопазването. В крайна сметка това е въпрос на политическо решение.

- Има ли проблеми, свързани с извънболничната акушеро-гинекологична помощ, които да се отразяват и на вашата работа? Какви са те?

- Проблемите, които съществуват, са в недобрата връзка между извънболничната и болнична помощ. Те се изразяват в това, че наблюдаването и контролът върху бременните жени понякога е доста лош. Поради което болниците се натоварват с извършването на доста амбулаторни дейности като например измерването на кръвно налягане, записването на детските сърдечни тонове, ехографските изследвания и други. Това допълнително натоварва бюджетите на болниците и кадровия ресурс, а в същото време не се заплащат от касата. Друг сериозен проблем е медицинската документация, с която бременните идват при нас от личния си лекар или гинеколог, които често са доста непълни, с липсващи съществени изследвания. В тази насока решение на проблема може да се търси в създаването и въвеждането на електронни досиета.

- Смятате, че електронните досиета значително ще облекчат системата?

- Категорично бъдещето е на електронния обмен на информация. В това число пациентът с неговото електронно здравно досие трябва да бъде в центъра на системата и оттам да има свързаност с останалите приложения: електронни рецепти, електронни здравни карти, телемедицински приложения и т.н. Това прави системата по-лесна за управление, по-ефективна, по-прозрачна. Спестяват се времеви, финансов и човешки ресурс.

- А какви са финансовите резултати на вашата болница?

- Втора САГБАЛ „Шейново” е единственото общинско болнично заведение, което отчита печалба за изминалата 2008 г. Този факт ни прави наистина щастливи, както ръководството, така и целия персонал на болницата. Лично аз мисля, че този резултат се дължи на факта, че още с встъпването си през месец август 2008 година новото ръководство предприе спешна антикризисна програма по отношение финансовите и медицинските резултати. Трябва да се отбележи, че наследството, което заварихме, не бе много розово. Направихме нова структура на болницата, ново щатно разписание, като намалихме до максимум администрацията на болницата и чувствително свихме всички разходи, като същевременно се постарахме да запазим и повишим качеството на медицинските услуги. Разбира се, положихме усилия да увеличим пациентския поток, и всичко това се увенча с успех.

- Това лято няколко поредни дни във вашата болница бе отбелязан истински бум на бебета. Можем ли да кажем, че през последните години българските жени са започнали да раждат повече деца?

- През последните пет години има тенденция към постоянно увеличаване на раждаемостта. За миналата година тя е към 84 000 новородени за цялата страна. В нашата болница през миналата година се родиха около 3900 бебета, до момента са родени около 2900 бебета, и ако продължаваме със същия темп до края на годината ще имаме 4000 – 4100 бебета.

- Имали ли сте случаи да разберете за лекар от вашата болница, който е искал „пари под масата” и какво сте предприели?

- От както ръководя ”Шейново” такъв случай не е имало. Може би за това помага една от медицинските услуги „Избор на лекар”, която предлагаме, когато пациентката сама избира кой лекар да я лекува. Това впрочем е също форма на доплащане в системата.

- Какви са последните проекти на „Шейново” и до каква степен са реализирани?

- В момента се изгражда централна регистратура с електрона регистрация на пациентите, която ще заработи до края на септември. Въвежда се болнична информационна система. Предстои да организираме и провеждаме множество курсове за повишаване на академичния капацитет на лекарите с лектори - водещи български и чуждестранни специалисти през есенно-зимния сезон.



Блокирани са 300 млн. лв. за ремонт на болниците

Лили Войнова, Лили Границк

Временно са блокирани близо 300 млн. лв. за ремонт и оборудване на държавните и общински болници по оперативна програма "Регионално развитие", научи "Дневник". Основната причина за това е, че бившото ръководство на здравното министерство не е успяло за четири години да подготви и приеме нова национална здравна карта (съществуващата в момента карта е остаряла и не отговаря на реалното състояние на сектора - бел. ред.), а проектите са обвързани именно с този документ. Картата трябва да определи от колко и от какви лечебни заведения има нужда в страната. А идеята е по европрограмите да се финансират само болници, които фигурират в нея.

Липсата на здравна карта бави сключването на рамковото споразумение между управляващия орган на програмата и здравното министерство, каза зам.-министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Ремонтът на болниците е поставен в спешните приоритети на правителството и имаме уверение от екипа на здравното министерство, че ще се задействат до края на годината, коментира Юлияна Николова, секретар на Съвета за управление на евросредствата. Зам. здравният министър Любомир Гайдов от своя страна обясни, че в момента във ведомството се подготвя документ, който ще даде ясна визия за начина на преструктуриране на болничната помощ и ще замести временно липсващата здравна карта. Гайдов уточни, че документът ще бъде приет до няколко месеца от правителството и според него това гарантира отпушване на проектите, т.е. и на блокираните европари за тях.

Рамковата инвестиционна програма, наследена от предишния екип в здравното министерство, е за 147 млн. лв. Тя включва три направления. Първото е обновяване и модернизация на държавни лечебни заведения за около 100 млн. лв. По него проекти са представили пет здравни заведения - Инфекциозна болница, "Александровска" и университетските в Стара Загора, Велико Търново и Кърджали. Второто е за ремонт на 15-20 социални дома за деца в размер на 10 млн. лв. Третото направление е за оборудване на лъчетерапевтичните звена в окологичната болница в София, в "Царица Йоанна" и в "Св. Марина" - Варна, и е за 40 млн. лв.

Тази инвестиционна програма е внесена за разглеждане в управляващия орган на оперативна програма "Регионално развитие" през юни. На 18 август обаче той го връща с мотива, че не отговаря на изискванията, като ремонтите за петте болници не са гледани изобщо.

Новият краен срок за внасяне на преработено предложение от страна на здравното министерство е 30 ноември. "Подготвяме нова инвестиционна програма, която ще внесем до тази дата", каза Любомир Гайдов.

При положително становище от програма "Регионално развитие" и като се спазят всички срокове за подготовка и възлагане, усвояването на средствата може да започне едва в края на следващата година, прогнозира Гайдов. Той поясни, че намерението на министерството е да вложи тези 147 млн. лв. в обновяване на държавни болници.

Извън тези пари по програма "Регионално развитие" е предоставена възможност на общините да кандидатстват за още 140 млн. лв. за ремонти и оборудване, но на общинските болници. Тези процедури обаче въобще не са започнати, защото също са обвързани с националната здравна карта. Въпреки тежкото наследство в здравеопазването и кратките срокове министерството на здравеопазването ще защити европарите за сектора, убеден е Гайдов.