25 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вчера изпълнителният директор на газовата компания Димитър Гогов обяви, че с руската страна се преговаря за удължаване до 2015 г. на съществуващите контракти, които изтичат през 2010 г., за да е ясно какви количества и откъде ще получава България до въвеждането в експлоатация на европейския газопровод "Набуко" и на "Южен поток". "Газпром" обвързва новите споразумения с реализацията на "Южен поток", каза Гогов и добави, че позициите на компаниите са ясни и оттук нататък трябва да тръгнат към сближаване. Поредният кръг от преговори с "Газпромекспорт" - дъщерното дружество на "Газпром", е бил в началото на септември, следващата среща ще е през първата половина на октомври.

За "Южен поток" предпроектното проучване не е готово и тепърва българското правителство ще оценява дали проектът е ефективен, но при посещението на руския енергиен министър Сергей Шматко в София през миналата седмица беше договорено работата по него да се ускори.

Според сегашния договор в момента цената на природния газ е най-ниска, но обемът на доставките е най-малък. След спирането на доставките от Русия през Украйна през януари "Булгаргаз" предложи "Газпромекспорт" да остане единствен доставчик, но засега предложението не среща особена подкрепа от руска страна. В края на април руският премиер Владимир Путин заяви, че проблемът за доставчиците не е политически, а търговски. В момента и "Овергаз инк", в която "Газпром" притежава 50%, и "Винтерсхал" също доставят газ. Договорът с "Овергаз инк", по който България получава най-големите количества, изтича през 2011 г. Гогов прогнозира, че тогава България може да изпита недостиг от природен газ, което едва ли е възможно на фона на прогнозите на компанията за потреблението в страната. През следващата година заради спада на производството се предвижда България да потребява под 3 млрд. куб. м, а двойно увеличение се очаква едва през следващото десетилетие, когато се очаква да заработят и електроцентрали, които работят на газ.

Нереални прогнози за потреблението водят до санкции

Нереалните прогнози за потреблението в страната на "Булгаргаз" доведоха до активирането на клаузата take or pay (вземаш или плащаш). Тези прогнозни количества влизат при определяне на по-високите цени на синьото гориво и регулаторната комисия почти всяко тримесечие ги коригира. Клаузата предвижда търговецът да заплати на доставчика цялото заявено количество независимо дали е потребено или не. Рецесията доведе до 30% спад на консумацията на природен газ за първите шест месеца на тази година.

Гогов обясни, че досега клаузата не е била прилагана, независимо че дружеството е купувало по-малко от заявените в началото на всяка година количества. Според източници на "Дневник" преди три години "Овергаз инк" след предупреждения към "Булгаргаз" е опростил санкция за около 2 млрд. куб. м. "Булгаргаз" вече се е договорил с "Винтерсхал" до края на годината клаузата да не бъде задействана. "Преговаряме. Няма да воюваме", каза изпълнителният директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов. Той успокои, че България няма да остане без газ. Гогов разясни, че "Булгаргаз" преговаря, вместо да плаща авансово цялото количество за следващия календарен месец, да погасява 60-70%, което ще облекчи паричния поток на дружеството.

Газът от Чирен е скъп, но ще стигне за 5 месеца

Хранилището в Чирен може да обезпечи потреблението в България за пет месеца, съобщи Гогов. В момента в хранилището се съхраняват 600 млн. куб. м. Проблемът е, че с количества от него не може да бъде задоволено дневното потребление в страната през зимата. От година се говори за разширяване на капацитета му. До края на 2009 г. се очаква Българският енергиен холдинг (БЕХ) да подпише споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за заем от 250 млн. евро. Разширението ще позволи от хранилището да се изваждат по 10 млн. куб. м дневно вместо сегашните 4 млн. Горивото, което в момента се съхранява в Чирен, е със значително по-висока цена от сегашната, защото е вкарано на по-висока цена преди няколко месеца.
Снимка на три колони без текст


25.09.2009 г., с.2
Съдът наложи рекорден запор на Ковачки
По искане на комисията за отнемане на престъпно имущество съдът запорира имоти, дялове, акции, дълготрайни материални активи на фирми, банкови сметки и коли на Христо Ковачки за рекордната сума от над 143 млн. лв. Повод за това стана обвинението срещу него за укриване на 16 млн. лв. ДДС.

Според комисията "Кушлев" има огромна разлика между декларираните приходи и разходите на бизнесмена. Тя е изчислила, че от 1994 г. до 2008 г. доходите на Ковачки са общо 2.2 млн. лв., а придобитото в този период имущество се оценява на 143.4 млн. лв. Законните източници на доходи на Ковачки и съпругата му не са достатъчни за придобиването на тези активи, твърди комисията.Бизнесменът с интереси в енергетиката светкавично обжалва запорите и разпространи съобщение, в което заяви, че големият размер на блокираното му имущество означава, че компаниите му са работещи и с реални активи. Той определи мярката на комисията "Кушлев" като превантивна и излишна. Винаги съм заявявал готовност да съдействам на всички органи, предоставил съм им всички необходими документи и не съм нарушил условията по гаранцията, каза Ковачки и допълни: "Винаги съм казвал, че правя бизнес с кредити и заради това, че успешно управляваме компаниите и сме коректен партньор, банките ни имат доверие."

При изчисленията се вземат предвид всички заеми и кредити, каза началникът на отдел "Връзки с обществеността" на комисията "Кушлев" Десислава Михайлова. Тя обясни, че комисията само предоставя доказателства, а съдът решава кое имущество да запорира и кое не. Освен това засегнатите имат право да обжалват на три инстанции наложените обезпечителни мерки, както и конфискацията, постановена след влизане в сила на осъдителна присъда, каза Михайлова. Тя обясни, че при мотивирано искане съдът може по всяко време да свали запора от конкретен имот.

Прокуратурата внесе миналата седмица в съда обвинението срещу Ковачки за укриване на ДДС и предстои делото да бъде разпределено на съдия, който да насрочи заседание. Това трябва да стане до три месеца, като е възможно делото да не започне и тогава, ако съдът открие тежки нарушения при разследването. Присъдата само на първа инстанция може да отнеме години, а след това може да се обжалва пред апелативния и Върховния касационен съд. Едва ако и последната инстанция реши, че Ковачки е виновен, комисията "Кушлев" има един месец да поиска конфискация на незаконно придобитото му имущество. Тогава ще започне ново гражданско дело, което също ще мине през три съдебни инстанции. Юристи обясниха, че ако заради наложените запори Ковачки фалира, а после бъде оправдан, бизнесменът ще може да заведе дело по Закона за отговорността на държавата за вреди. По този закон той може да претендира за компенсация както за имуществени, така и за морални вреди.

Със запорите се блокират акциите на Ковачки в някои от големите му фирми като "Ел Ем импекс", "Магазини Европа", "Нова Деница" и "Комсиг". Освен това той губи и правото да се разпорежда с дълготрайни активи на четири дружества, които са оценени на 35 млн. лв. С мярката на комисията "Кушлев" обаче почти незасегнат остава енергийният бизнес на Ковачки. Тя е блокирала дяловете му в "Ел Ем импекс", чрез което Ковачки държи само мина "Чукурово" и ТЕЦ "Марица 3 Димитровград". Останалите фирми, с които е свързван - "Брикел", мините "Бели брег", "Станянци", "Ораново" и "Открит въгледобив", ТЕЦ "Бобов дол" и топлофикациите в Бургас, Велико Търново и Враца, не са засегнати. Причината е, че някои от тях са собственост и се управляват от зет му Никифор Вангелов, други от организационния секретар на партия "Лидер" Петър Петров, но мажоритарният пакет акции се държи от офшорни компании.


25.09.2009 г., с.6
Любомир Гайдов, зам.- министър на здравеопазването: България ще бъде разделена на шест здравни еврорегиона
Тази седмица Министерството на здравеопазването обяви рестарт на реформите в сектора. Беше представена визията на ведомството за преструктуриране на болниците и за промени в здравноосигурителния модел. Междувременно обаче стана ясно, че проектите на бившия екип на министерството по оперативната програма "Регионално развитие" за ремонт и оборудване на болниците са върнати, защото не отговарят на изискванията. За опасността да не бъдат усвоени навреме 300 млн. лв. европейски средства и за новите идеи на ръководството на ведомството разговаряме със зам.-министър Любомир Гайдов.

Г-н Гайдов, има ли опасност да бъдат изгубени парите за ремонт на болници по програма "Регионално развитие"?

- Министерството на здравеопазването като институционален бенефициент по програмите на ЕС има възможност да кандидатства по две оперативни програми - "Човешки ресурси" и "Регионално развитие". По втората ведомството вече е представило рамкова програма за обновяване и модернизация на държавни болници, лъчетерапевтични центрове и на няколко домове за социални грижи за деца. По нея кандидатстват с проекти пет болници - Инфекциозна, "Александровска" и тези в Стара Загора, Велико Търново, Кърджали. Общата стойност на програмата за държавните болници е 147 млн. лв. Министерството на регионалното развитие обаче през август отхвърли рамковата програма с мотива, че не отговаря на изискванията. По този начин отпадат и проектите, без те самите да са разглеждани по същество. Затова сега една от приоритетните задачи на министъра на здравеопазването е да подготви нова рамкова програма не по-късно от 30 ноември тази година. В нея трябва да представим нашето виждане за преструктуриране на болничната система, да изложим аргументите си и да определим лечебни заведения, които ще кандидатстват за средства, съобразно политиката ни за преструктуриране на болничната инфраструктура. Ако представим проектите на болниците до март, нормално е до лятото на 2010 г. те да бъдат одобрени и усвояване на парите да започне в края на следващата година.

По програма "Регионално развитие" има още една възможност за кандидатстване за ремонти и обновяване, този път на общинските болници. Тя е за 140 млн. лв., като проектите трябва да се представят от общините, които са собственици на болници. За да се кандидатства обаче, задължително условие е да има национална здравна карта. Тъй като такъв документ все още няма, а сроковете за изпълнение на проектите са кратки, ние в момента водим разговори с министерството на регионалното развитие и с представители на Европейската комисия, като търсим решение. Засега има предложение, което мисля, че ще бъде прието с консенсус - вместо здравна карта да бъде подготвен документ, който ще дава точна визия за преструктурирането на болничната помощ. Той ще бъде приет от правителството и ще даде гаранции, че парите ще се използват рационално. Ние сме длъжни да защитим всички проекти, защото наследството в здравеопазването е много тежко и тези общо 287 млн. лв., които ще получим в следващите две години, са крайно необходими.

Докъде са стигнали проектите по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"?

- По тази програма са спечелени четири проекта. Първият е "Информирани и здрави" и е за 4.6 млн. лв. Той предвижда да се проведат шест кампании - за намаляване консумацията на готварската сол, срещу тютюнопушенето, битовия и транспортния травматизъм и други. Вторият е "Спри и се прегледай" за 19.5 млн. лв., като целта е хората да бъдат информирани за необходимостта от профилактични онкологични прегледи, както и да се извършат такива. Има и два проекта, свързани с акредитацията на лечебните заведения и продължителното обучение на медицинския персонал, както и "Практически увод в лечението на спешни състояния". Тези проекти са стартирали през лятото на 2009 г. и срокът им за изпълнение е около 17 месеца. Отскоро имаме одобрена операция за обучение за икономическа ефективност и по-добро качество на здравеопазването, която е за 10 млн. лв.

Министерството има нова визия за болничната система. Ще използвате ли средствата от ЕС за преструктуриране на лечебните заведения?

- Точно такава е идеята ни - не просто да вложим някакви пари в здравеопазването, а да направим политика за преструктуриране на болничната инфраструктура. Визията ни за сектора предвижда страната да бъде разделена на шест здравни еврорегиона. Във всеки един от тях трябва да има поне една високотехнологична болница, която ще предлага всичко, включително кардио- и неврохирургия и т. н. В момента в България има само три такива болници - в София, Пловдив и Варна. Смятаме, че трябва да се развият поне още три. Другите болници ще са регионалните. Там ще се работи по основните медицински дейности. След тях идват местните лечебни заведения (голяма част от досегашните общински болници), които ще се занимават предимно с диагностика, продължително лечение, ще се преобразуват в болници за рехабилитация, хосписи или медицински центрове. Освен това обмисляме реновирането на част от досегашните окръжни и общински болници в травмацентрове, които ще осигурят достъп на пациентите, нуждаещи се от спешна и неотложна помощ.

Колко време ще отнемат реформите в болниците?

- Процесът няма да е бърз, ще се прави плавно през годините. Важно е да има ясна, устойчива политика с точни правила, която да е обърната към нуждите на хората. Демографските потребности на населението са динамични и съответно болничната инфраструктура трябва да се нагажда към тях.

Какви промени предвиждате в здравноосигурителния модел?

- Здравноосигурителният модел е въведен преди десет години и е крайно време да се подобри. Затова в кратки срокове ще предложим промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Установихме някои негативни тенденции и целта ни е с тези поправки в законодателството да ги премахнем. Първият проблем е свързан с големия брой неосигурени. Въпреки че здравното осигуряване е задължително, около 1 млн. българи не си плащат вноските. От това здравеопазването губи над 800 млн. лв. годишно. За да променим нещата, обмисляме отпадналите от системата да се връщат по-трудно в нея. Сега те плащат 12 вноски и отново могат да ползват услугите, покривани от здравната каса. Нашето предложение е вноските да са най-малко за три години назад и дори да има глоба. Това е комплекс от мерки по отношение на неосигурените, който ще доведе до увеличаване на приходната част в бюджета на здравната каса.

Втората грешка, която забелязваме в здравноосигурителния модел и смятаме да поправим, е свързана с управлението на НЗОК. Считаме, че сегашният брой органи на управление на касата може да се оптимизира и да се намали съставът им. С тези мерки искаме да запушим пробойните в системата. Обмисляме и нов революционен модел на контрол, който ще се осъществява от независима агенция за медицински одит. Ще се определи ясно какви са санкциите при отчитане на неизвършена дейност, при искане на пари от пациенти за услуги, които се плащат от здравната каса и т. н. За целта контролът и санкциите ще се разпишат в Закона за здравното осигуряване. Ще се предложи и нова методика за акредитация на лечебните заведения. Убедени сме, че всичко това значително ще подобри ситуацията в сектора.

Докога здравната каса ще остане монополист при осигурителните услуги?

- Демонополизацията на здравната каса е политика, която е записана в предизборната програма на ГЕРБ и ще бъде извършена. Това обаче не може да стане изведнъж. 2.4 млрд. лв. е бюджетът на касата за тази година, месечно се харчат около 180-190 млн. лв., а всички акумулирани средства в доброволните частни фондове са около 30 млн. лв. Няма как механично да пуснем парите от доброволните фондове в осигурителната система, защото те не биха могли да покрият потребностите на хората за повече от месец. Следователно трябва да има проектозакон, който да планира демонополизацията на НЗОК, но и да стимулира населението да се осигурява допълнително в доброволните дружества. Тук има няколко идеи, които са предмет на обсъждане. Затова на този етап не искам да влизам в детайли, защото те все още не са напълно уточнени и не искам да подвеждам читателите.


25.09.2009 г., с. ІІ
Заради спрените проекти за селските райони
Инвестициите в инфраструктура може да се отложи
От Екатерина Стоилова

Спирането на приема на проекти по шест от мерките на програмата за развитие на селските райони обезпокои някои от кметовете, които се надяваха благодарение на евросредствата да подобрят условията на живот в малките села, където липсата на канализация и пътища остава най-големият проблем.

Преди ден от фонд "Земеделие" съобщиха, че при лимитиран бюджет от 806 млн. лв., договорен до края на 2013 г. за инфраструктурата в малките села, вече са заявени искания за два пъти повече субсидии. От фонда обещаха повторни проверки на оценките и при завишаване на офертите за строителство проектите да не бъдат одобрявани. Превишаване на бюджета има по още три от търсените от фермерите мерки за стопанства на млади фермери и за покупка на селскостопанска техника.

"Официално нямаме информация от фонда дали проектите ни са одобрени, но досега не са имали забележки към нас", обясни кметът на община Чавдар Пенчо Геров. Кметската управа кандидатства с четири проекта, от които три за канализация и пътища и един за алтернативно отопление на общинските сгради и училището. Според Геров, ако някой от проектите не бъде одобрен, общината ще изгори с около 15 хил. лв. за консултантските услуги при изработването на проекта.

Кметът на община Черни Вит Цветан Димитров се опасява, че и в бъдеще градчето ще остане без необходимата канализация, защото проектът за нея още не е бил внесен във фонда. "Предишната власт направи всичко възможно да изгони хората от селата. Сега се разбра, че и с европроектите е надробила голяма каша, от което отново ще пострадат малките общини", коментира Димитров.

За разлика от кметовете по-голямата част от земеделските производители одобряват мерките на фонда, които според тях ще ускорят обработката на забавените проекти. "За една година старата администрация само приемаше проекти, без да свърши никаква работа по обработката им. И всичко това е за сметка на фермерите, които са теглили кредити за изпълнението на проектите", обясни Васил Петров от Асоциацията на зърнопроизводителите. Негов колега от Плевенско обаче е притеснен заради невъзможността да кандидатства за подпомагане по програмата "Млад фермер". Животновъдите пък настояват да се направи преструктуриране на програмата, което да насърчи инвестициите в млечното животновъдство. Този проблем ще се обсъжда в петък от представители на браншовата асоциация и експерти от министерството на земеделието.

През първите девет месеца на годината няма нови проекти за търговски центрове в България, а много от започнатите са временно спрени. Това показва проучване на GVA Sollers Solutions, представено от директора на компанията Добромир Ганев. От януари до септември са открити два нови мола от среден клас в Пловдив и в Бургас, като те са първите подобни центрове за тези градове. До края на годината се очаква да бъдат въведени в експлоатация още 207 хил. кв. метра търговски площи в София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово и Гоце Делчев.

До края на годината трябва да са готови четири, а още 13 търговски центъра ще бъдат пуснати през 2010 г., сочи проучване на консултантската компания "Фортън", представител на "Кушман и Уейкфилд" в България. Данните им са на база допитване до инвеститорите на обектите. Заради кризата в процеса на строителството някои инвеститори сменят първоначалните си планове и свиват квадратурата на обекта, докато при други се наблюдава забавяне от 4 до 6 месеца. Компаниите "Кондор 4", "Мармег" и "Тракия трейд" пък са замразили плановете си да строят молове съответно в София, Русе и Казанлък, показва проучването на "Фортън".

През следващата година ще заработи "Мол Плевен", който вече е вдигнат на груб строеж, съобщи в четвъртък инвеститорът на обекта "Аладин". Общата разгъната застроена площ на търговския център е 48 хил. кв.м. Към момента са отдадени под наем 44% от търговските площи, като основен наемател е френската верига "Карфур" с 2400 кв.м на партерния етаж на "Мол Плевен".Глобалната финансова криза доведе до липса на активност от страна на големите търговски марки и повишеното предлагане на търговски площи. През следващите години ще има значително нарастване на процента на незаетите търговски площи, прогнозира Добромир Ганев. Той посочи, че вече лесно може да наемеш магазин на търговските столични улици "Витоша", "Граф Игнатиев" и "Раковски", докато преди две години беше невъзможно. Причината е, че част от търговците не издържат на високите наеми. За година наемите на "Витоша" са паднали с 20% и средната цена е 80 евро/кв.м, показва проучване на "Кушман и Уейкфилд". "Витоша" е на 39-о място в класацията на компанията за най-скъпите търговски улици в света.

Веригата за бързооборотни стоки "Билла" планира да открие още 17 магазина в различни градове до края на 2009 г., с което новооткритите филиали за годината ще станат 25. Това обявиха на среща с медиите от ръководството на компанията. "До края на годината трябва да разполагаме с 65 магазина", съобщи генералният директор на "Билла" за България и Румъния Емил Стефанов. В момента компанията има 48 работещи обекта, като само преди няколко дни бяха открити по един нов в София и Бургас. До края на септември ще бъдат отворени и други два магазина, които ще се намират в Русе и Стара Загора.

През миналата година стратегията на компанията е била да се развива в по-малките градове, съобщи Стефанов, като уточни, че са отваряни обекти и в градове с 15 хил. души население. Сега обаче заради кризата веригата ще се съсредоточи върху шестте най-големи града в страната, които да бъдат покрити с магазини от по-малък формат. "Част от плановете ни за по-малките градове бяха отложени за втората половина на 2010 г.", каза и главният оперативен директор на компанията Дияна Тодорова.

"Билла" стартира експанзията си в България с по-големи магазини. Например първият обект на веригата, който се намира на столичният бул. "България", е с търговска площ от над 2000 кв.м. През последните години обаче компанията смени стратегията си и вече се ориентира към по-малките обекти. От новостроящите се магазини най-големият ще бъде с обща търговска площ 1200 кв.м, а най-малкият- 480 кв.м.

Според съобщението на агенцията оценката отчита относително високото равнище на финансов ливъридж, използван най-вече за инвестициите в недвижими имоти. Основните фактори, които подкрепят рейтинга на холдинга, са силната бизнес диверсификация, високото кредитно качество на дъщерните дружества "Каолин" и "Финансиа груп" и водещата позиция на групата в сектора на инвестициите и управлението на недвижими имоти в България, посочват от НАКР.

В групата на инвестициите, които не са ключови за холдинга, попадат дружества от имотния сектор, телекомуникациите, строителството и логистиката. Това са т.нар. опортюнистични бизнеси, които "Алфа финанс" има намерение да развие и евентуално да продаде след това. Един от основните акционери в холдинга е Иво Прокопиев, който е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и съиздател на в. "Дневник" и "Капитал".