25 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Името му е легенда. Известният правозащитник Владимир Буковски е роден през 1942 г. в Белебей (Башкирска АССР). За първи път е арестуван през 1963 г. и изпратен за лечение в “спецпсихболница”. От 1967 до 1970 г. е в лагер, а две години по-късно отново е осъден на 7 г. затвор и 5 г. заточение. През 1976 г. е разменен със секретаря на Чилийската компартия Луис Корвалан. Живее в Англия. Завършва неврофизиология в Кеймбридж. През 2007 г. Конституционният съд на Русия го отряза от участие в президентските избори. У нас Буковски дойде по покана на сп. “Факел”. В София той участва в дебат за границите на политическата коректност и отговори на въпроси на в. “Труд”.

- Г-н Буковски, гостувате в България, докато тук оживено се дискутират общите енергийни проекти с Русия. Може ли те да бъдат реализирани и в същото време България да остане независима?

- Няма как. Доколкото зная, вие сте се договорили. Русия купува вашите мрежи и владее разпространението на нефт. Няма вече независимост! Допуснахте голяма грешка. Не зная дали сте имали алтернатива. Унгария например се отказа да продава. Създаде се напрегната ситуация, но Унгария издържа.

- Познавате добре Владимир Путин. На първата си среща с новия ни премиер Бойко Борисов той каза: “7 г. преговаряме за “Бургас - Александруполис”, кажете “не” и край на темата.” Как тълкувате тези думи?

- Путин обича да играе. Напомня ми на лагерен отговорник. Това е човек, който вербува агентурата в лагера. Много хора, които познават Путин,казват, че той не разговаря. Той, докато те гледа, те вербува. Хора с опит като моя знаят как да отговорят на този маниер. Нормалните хора не знаят.

- Кой управлява Русия сега - президентът Медведев или премиерът Путин?

- Нито единият, нито другият. Управлява корпорацията КГБ. Путин е малък човек. Нищожна личност. Беше никой преди да го сложат за президент.

- Познавахте Александър Литвиненко (б. а. - починал след радиационно отравяне в Лондон през 2006 г. ). Кой стои зад убийството му?

- Кремъл. Без съмнение!

- Вие още ли се страхувате за живота си?

- Неизбежно е човек да се бои. Но не бива.

Общо 400 договора по мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони са одобрени от региона. Премиерът посъветва бенефициентите да използват честно и отговорно европейските пари. “До ден-два всеки от вас ще може да осребри договора си. Да знаете, че ще ни дебнат. Брюксел иска да има честни правила. Да не вземете парите и да отидете утре в бинго залата! Който се опита да излъже или да прави далавера с тия пари, ще попречи на всички останали. А до 2013 г. имаме близо 3 млрд. евро по тази програма. От вас зависи да ги усвоим. Затова дойдох лично да ви го кажа”, красноречив бе Борисов.

Премиерът предупреди младите фермери, някои от които са още студенти, да го информират лично в Министерския съвет, ако някой им поиска рушвет.

Бойко Борисов отделно се срещна и с поизводители на зърно и мляко, които се оплакаха от липса на средства. От думите му обаче стана ясно, че магистралата стои по-напред в приоритетите на правителството за финансиране.

“Виждате, че режем живо месо, за да направим балансиран бюджет. Без него не можем да отидем в еврозоната. Всеки вика “Дай!” А първият ни приоритет сега е да построим магистрала “Тракия”. От всичко друго ще вземем, но нея ще я направим”, зарече се Борисов.


25.09.2009 г., с.9
300% ръст на лошите кредити за година
Това сочат изчисления на специализирания сайт “Инвестор. БГ” въз основа на данните на БНБ.

Към 31 август 2009 г. невърнатите или забавените кредити са 2,75 млрд. лв., или 7,37% от размера на всички борчове. В края на август 2008 г. тези задължения са били 2,8% от всички заеми.

В края на юли лошите заеми са били 6,67% от общите кредити.

Най-сериозно е нарастването при потребителските борчове. Делът на невърнатите задължения при тях набъбва до 9,05% в края на август 2009 г. (спрямо 8,27% в края на юли и 4,25% в края на август 2008 г.).

Жилищните кредити са с най-нисък дял сред лошите и преструктурираните - едва 6,25% в края на август 2009 г. спрямо 5,4% през юли и 2,12% преди година.


25.09.2009 г., с.9
Плевнелиев иска да засекрети „Хемус"
Строителният министър Росен Плевнелиев е скло­нен да иска засекретяване на трасето на автомаги­страла „Хемус". „Бих скрил откъде ще минава маги­стралата, защото финансирането й се оскъпява, тъй като масово се изкупу­ват терени в участъците, откъдетохе предвижда да минава.

Така се прави успешен бизнес, но държавата ня­ма да е в състояние да реализира проекта", коменти­ра вчера във Велико Тър­ново Плевнелиев. Той съ­общи, че автомагистрала­та не е част от европейски коридор и затова не може да се разчита на средства от еврофондовете. Към мо­мента е заделен бюджет за проектиране по 11 ми­лиона лева годишно до 2011 г. Едва след това дър­жавата ще реши каква ще е формата на финансира­не.

- Да, доста е удобен. Тези дни се опитах да преброя колко финансови министри познавам по света - стигнах някъде до над 60 и спрях. Съветвал съм мнозина от тях.

- А освен Пламен Орешарски, кои други български финансови министри познавате?

- Бегло Милен Велчев. В последните 20 години съм живял извън България и затова не познавам добре хората тук. Това в някаква степен е плюс, защото не знам кой с кого е свързан и ги оценявам само по това - дали си вършат работата, или не. Но вече започвам да получавам коментари, писма и имейли с препоръки и идеи. Впечатлен съм от проф. Христина Вучева, която доста ми помага с идеите си.

- Обитавате този кабинет два месеца. Трудностите, с които се сблъскахте?

- Когато влязох тук, първото нещо, с което се сблъсках, бяха тъмните тежки кожени мебели и тъмен виненочервен килим - всичко бе затворено, тъмно. Обстановката беше потискаща и реших да я променя незабавно, дори с риск някой да каже: този е дизайнер, а не финансист. Минах през всички кабинети в министерството и оттук-оттам събрах светли мебели (от офиса на Димитър Ивановски), светъл килим (от офиса на бившия зам.-министър Кирил Ананиев), сложих на стената една голяма пасторална картина, която висеше в коридора на третия етаж, изхвърлих тежкото бюро (то можеше да послужи за скривалище, ако избухне война) и веднага ми дойде друго настроение. Сега, когато в кабинета идват хора, казват, че е по-светло, по-отворено.

- Сложили сте и бяла дъска на стената. За да не си забравите задачите ли ?

- Това са седмичните задачи на министерството. Всяка неделя след обяд се събираме със зам.-министрите и директорите на дирекции, определяме кое е най-важното и посочваме отговорниците. Ето, шеста точка - балансиран бюджет, си стои винаги. Другите задачи ги пиша и трия, но шеста точка не я пипаме. Всеки ден зам.-министър Владислав Горанов идва и рапортува какви са приходите и разходите.

- Това значи, че в неделя винаги работите?

- Да, от неделя на обяд съм тук. И екипът ми също.

- Не спазвате Кодекса на труда, а?

- Колегите ми идват по собствено желание. (Смее се -б.а.) През останалата част на седмицата аз се подготвям за заседанията в Министерски съвет, наблюдавам как вървят реформите в митниците, в НАП, в АДВ... Време за мислене няма. През седмицата всичко е динамично и напрегнато. Ангажиментите ми като вицепремиер са основната и по-тежка част от работата ми.

- Не познавате никого, а как си подбрахте екипа?

- Една от първите ми задачи бе назначаването на главния секретар. Исках да бъде човек, който познава системата, а не партиен кадър. Събрах директорите и им казах: “Дайте ми предложения.” Мина ден, два, три - никаква реакция. Реших, че явно са се притеснили от нещо и ги помолих да ми напишат име. Пак нищо. Накрая ги задължих. Тогава се оказа, че имат консенсус за Таня Георгиева, която спечели с около 80 % от гласовете.

- Защо е трябвало да ги задължавате, за да реагират?

- Разбрах, че никога преди това не са ги питали за такива неща. Винаги е бил спускан човек отнякъде, като политическо назначение, и те са си мислели, че и сега ще е така. По същия начин си избрах и началник на кабинета, за когото пак бяха свикнали да е политическо лице. Трябваха ми два месеца, за да променя тази нагласа у хората.

- А усещахте ли тих ропот, недоволство?

- Не, хората по-скоро не знаеха по какъв начин да реагират на изискванията ми. Освен това са наплашени. Но за мен няма значение кой кой е - ако името е свързано с нередности - отива си, ако човекът си върши работата - няма проблем. В министерството има много добър екип, особено след като изчистих политическия кабинет. Имаше 17 души политически кабинет! Сега аз нямам нито един. Екипът ми се състои от петима - двама зам.-министри, началник кабинет, главен секретар и парламентарен секретар. Г-н Орешарски ми казваше: “Аз със зам.-министрите си (пет, а по едно време дори шест) не съм работил, защото те ми бяха спуснати от различните партии.” Промених тази система, но докато заработи изцяло, ще ми трябват още 3-4 месеца.

- Какво ви докладва сега Горанов? Как се движат приходите и разходите?

- През август рязко съкратихме разходите и през септември приходите започват леко да се качват. Очаквам дефицитът да не минава 120 милиона. Очаквам и положителен резултат от реформата в митниците и в НАП, но това ще го знаем чак през октомври. След като сменихме шефовете на данъчните администрации в Пловдив и в Бургас, приходите скочиха. Просто не са били активни в събирането на дължимото.

- Поставихте си задача да съберете допълнително 700 милиона от митниците. Ще я изпълните ли?

- Когато дойдох на работа, имаше само седем инспектори на НАП или на митниците, които работеха извън офисите си. В момента повече от 250 наши инспектори стоят по складове и проверяват. Покрили сме целия алкохолен спектър, по-голямата част от складовете за горива, започнали сме акция в складовете за месо. Това все още не показва успех, но показва активност - 7:250.

- Вие направихте светкавична реформа в НАП и в митниците. Закрихте 24 пункта, а открихте нови 5. Нямаше ли съпротива на служителите?

- Засега не виждам голяма съпротива. Тази реформа е била замислена още през 2001 г., по времето на НДСВ. Не е станала, защото “царското” правителство се уплашило. И сега получавам интересни коментари на служители от НАП, които ми обясняват как преди реформата е пропаднала и как и сега ще пропадне. Тогава хора от по-малките градове казали на правителството: Ако вие направите това, ние няма да ви подкрепяме на местните избори. Същото станало и през 2006 г., когато и трите партии от коалицията казвали: Тук не може да пипате, там не може да съкращавате, и там също не може.

- Но сега отново на ред са местни избори.

- Да, и затова реформата трябва да се реализира колкото се може по-бързо. Имаме две години да се докажем. И ако покажем, че тя дава ефект върху намаляването на контрабандата и корупцията, ще имаме основание да заявим на обществото, че - бюджетът на държавата и на общините има повече пари. По-тежка е реформата в митниците, които години наред са били неефективни и корумпирани. Проверяваме каква е събираемосттана митничари. При по-ниски приходи затваряме съответното митническо бюро. Така ще бъде навсякъде. И няма да отстъпим!

- Обявихте, че ваши предшественици са покровителствали контрабандата. Доказателства?

- Когато питах защо не е направена връзката между НАП и митниците, ми отговаряха: Защото митниците не са искали да си дадат информацията. В първите 10 дни от обиколката ми, без дори да разпитвам, непрекъснато излизаше името на Румен Петков: от хора в София, в Пловдив, в Русе, от митниците, от НАП. Точно по негово време е отпаднала идеята за връзване на системите на НАП и Агенция “Митници”. Неизвестно по какви причини за периода 1 януари 2007 г. - 14 юли 2007 г. е бил прекратен и договорът с “Краун Ейджънтс”. На първата ми среща с тях те ми донесоха списък от 263 идеи за реформи. Казаха ми: “Предлагахме многократно тези, но предишното правителство не реализира нито една от тях. С г-н Орешарски не сме се срещали нито веднъж. Той нямаше интерес към тези проблеми. Срещахме се от време на време със зам.-министър Кирил Ананиев, но това не бе и негов приоритет. Сега ги даваме на вас за информация.” Казах им да започнат да работят отново и се виждаме вече за пети или шести път. Имало е управителен съвет от пет души, който е трябвало да разглежда докладите на “Краун Ейджънтс”, да се среща с тях всеки месец, в този съвет не е имало нито един представител на Агенция “Митници” или НАП.

- А какви са били?

- Една дама (началникът на кабинета на Орешарски), един от зам.-министрите, един съветник и т.н. Сега лично аз, заместникът ми Горанов и външен одитор ще наблюдаваме какво се прави по изпълнението на тези мерки.

- В края на мандата г-н Орешарски отчете най-добрите резултати в Европа по събираемост на ДДС. Вие дойдохте и казахте: Тук е дупка. Как стана това?

- Само в митниците загубите от акцизи и ДДС варират между 2 милиарда и 4 милиарда лева на година. Те просто не са искали да признаят това. Тези пари са отивали в партийни каси и в сметките на избрани бизнесмени. На тази тема разговаряйте с г-н Борисов. Аз не познавам въпросните бизнесмени, но знам, че системата е била така създадена, че те са печелили стотици милиони левове годишно.

- И вие смятате, че ще спрете тези потоци?

- Надявам се, да.

- Не се ли притеснявате? Заставате на пътя на много интереси. Има едни акули...

- Има акули, но аз се виждам с Борисов по 3-4 пъти на ден, така че стига той да е зад мен, охраната също, а и обществото, което иска това, не ме интересуват акулите. Не се притеснявам! Задача на г-н Борисов и на г-н Цветанов е да защитават всички, които започват да правят реформите. Моята задача е да оправя финансите на държавата. И то за кратко време. След това да мислим за оставащите три години от мандата: да построим повече инфраструктура, по-добри училища, по-добро образование, здравеопазване...

- Надникнахте ли в тайните на БЕХ и НЕК, където дори Сметната палата не е била допускана?

- В момента там върви финансова инспекция. След месец ще започнем да излизаме с първите одити. Най-интересният факт от бюджетна гледна точка е, че в началото на тази година Петър Димитров е получил от бюджета 700 милиона лева, които не са били подписани от г-н Орешарски. От тях 300 милиона е трябвало да отидат за “Топлофикация София”, а 400 милиона - за създаване на съвместно предприятие между НЕК и руската фирма, която отговаря за АЕЦ “Белене”, за да започнат реално да строят. Но до момента там строителство няма и дружество не е създадено. Интересно ми е къде са тези 400 милиона. Може да са някъде в БЕХ или в НЕК, но, както вие казахте, понеже и на Сметната палата не са й дали възможност за финансова инспекция, ние реално не знаем къде са тези 400 милиона лева. А нали разбирате, колко добре ще ни дойде, ако аз внезапно видя някъде 400 милиона в бюджета за тази година! Разликата между енергетиката и останалите сектори в българската икономика е, че там са били харчени огромни суми за нищо.

- Може ли такава сериозна сума от бюджета да бъде изхарчена без подписа на министъра на финансите?

- По принцип не може. Г-н Орешарски не се е подписал, няма подпис на никого от Министерството на финансите. Може обаче министър-председателят да реши лично, макар че по закон не е ясно как премиерът може да реши без финансовия министър.

- А попитахте ли г-н Орешарски за това?

- Не, изчаквам одита. Ще стане интересно в скоро време.

- Как си обяснявате това прахосничество на предшествениците ви?

- Спрях да мисля на тази тема. Някои неща са толкова очевидни. Все пак това са били сравнително умни хора, не е възможно да не са осъзнавали какво правят. Вероятно толкова са се самозабравили и са били сигурни, че системата никога няма да се промени и никой няма да им търси отговорност, че никой никога няма да ги проверява и те винаги ще бъдат покрити. Имали са увереност в традицията, че всяко следващо правителство прикрива предишното и сега са шокирани от това, което става.

- Какво стана с идеята ви за данък богати?

- Да, имах такава идея, но в условията на криза, първо, е трудно да се въведе, и второ, ще увеличи сивата икономика на тези богати, които в момента си плащат данъците. И идеята ще се окаже пагубна. Другият начин, който ми харесва повече, е да се помисли кои части от потреблението са лукс и върху тях да се сложи данък.

- Яхти, самолети?

- Не знам колко души имат яхти и самолети, но може да се сложи например данък върху коли над 60 000 евро. Разполагам с такава справка - в България има доста хора с такива луксозни коли, върху които можем да сложим данък от, да кажем, 30%.

- Кога очаквате да е пикът на кризата у нас?

- Пикът на кризата идва бързо - ще е ноември и декември. Лошото е, че предишното правителство е подписало много договори, които ние не можем да разтрогнем и чиито плащания са през ноември и декември. Така че, каквото и да направя със съкращаването на разходите, ноември и декември ще понесем голям удар. Надявам се приходите по това време да започнат да се увеличават.

- Искате 15% съкращаване на администрацията. Това са 20 000-30 000 души на улицата, които от есента ще започнат люто да ви кълнат.

- Не се притеснявам, че 20 000 души ще ни кълнат, те са добре квалифицирани и ще си намерят работа. По-важни са ни другите 7,7 милиона българи, които очакват от това правителство законност и справедливост. Най-лесно е да кажем: Това са наши хора, виждаме ги по коридорите, да не ги закачаме и всичко да си върви постарому. Не за това обаче сме дошли на власт. Ще съкращаваме, но едновременно с това там, където е необходимо, ще увеличаваме заплатите. Трябва да покажем, че с по-малки екипи, от по-квалифицирани и по-добре заплатени служители може да се върши повече и по-качествена работа. Европейската комисия очаква това от нас, откакто сме влезли в ЕС, но то още не е станало. Длъжни сме да го направим.

- Оптимистично сте настроен, г-н Дянков!

- Да, защото съм имал възможност да видя държави, които са имали трудности като нашите и реформаторските им правителства са успели да се справят. И ние ще успеем!

Да имат или да нямат нотариуси и частни съдебни изпълнители (ЧСИ) достъп до базата с лични данни на МВР - този въпрос тресе вътрешната комисия. Опозицията заподозря лобистки интереси.

Е, добре щеше да е, ако поправката бе приета по-сговорчиво. Това да е кусурът!

Проблемът е с дългогодишна давност и отдавна му е време. Пък и не е ясно поради какви лобистки интереси имотните измамници бяха оставени да действат на воля. И без нотариална проверка на личните документи, с фалшиви карти съсипаха маса хора.

Естествено - да се запишат санкции за злоупотреби с лични данни. Защото и в двете каци - на ЧСИ-та и на нотариусите, не е да няма катранени юнаци.


25.09.2009 г., с. 16
Юпи сред гербери
Таня Джоева

“Здравей, Руми!” Това са първите думи на Андрей Ковачев, когато разчита дисплея на мобилния телефон. Следва стегнат разговор и обещанието, че с Руми ще се видят възможно най-скоро. Срещата на Ковачев с “Труд” се скъсява осезаемо. 15 минути и излита.

Как и да е другояче, щом на телефона е сегашният външен министър и вероятно бъдещ еврокомисар Румяна Желева. Кратката размяна на реплики по жицата е в деня, когато Бойко Борисов издаде: бъдещият еврокомисар на България ще е от ГЕРБ и ще е жена. Думи, които се оказаха лесна гатанка.

Андрей Ковачев пък е наследникът на Желева на поста шеф на българските депутати в най-голямата група в Европарламента - на ЕНП. Преди седмица точно той смъмри колегите си от левицата, които се въздържаха при избора на Барозу за втори мандат начело на Еврокомисията. “Не беше мъмрене, но попитах защо така сменят позицията си. Започнем ли да имаме търкания още в началото, какво ще стане накрая... Разбрали сме се да правим български прочит на решенията”, твърди новият диригент на българските десни в Брюксел.

Не е познат

на широката публика в България. Търсачката google “изплюва” повече информация за адаша му от партия “Зелените”. Единственото общо между еколога и евродепутата е образованието - и двамата са биолози.

“Ако пуснете търсачката с латински букви, моето име преобладава в интернет”, подсказва евродепутатът. Обяснението за непривичния факт е в биографията му. От 1990 г. насам Ковачев следва и работи зад граница. Завършва 91-а Немска езикова гимназия в София и печели стипендия за университета в Саарланд, Германия. След дипломирането си и докторската степен получил примамлива оферта от германска евродепутатка - служба в Европарламента. Завидно занимание, тъй като по онова време само още двама българи работят в евроинституцията. 7-8 месеца е сътрудник, а в актива си записва идеята, че щом една страна като България вече работи за членството си в ЕС, не бива да е в негативния визов списък на Шенген.

През 1998 г. е на кръстопът. Предложили му работа във външно министерство в София. От другата страна на везните стоял частният бизнес в Европа.

Очевидно не съжалява, че заложил на бизнеса. Всяка от фирмите, която го наема, е водеща в своята област. Първата е мултинационалната Tetra Laval с централа в Лозана, лидер в преработката, пакетирането и разпространението на млечни продукти. Последната е световното научно издателство Elzeviеr. Официално прекратява трудовия си договор с фирмата преди четири седмици.

Не е авантюрист, но в професионалния си живот не обича да се застоява на място. “Навремето, особено германският модел, беше - започваш в една фирма и се трудиш там до пенсия. 30-40 г. - и ти си сигурен, и семейството ти е сигурно. Сега хората станаха по-мобилни, събират опит в различни сфери. Поне такава е практиката в бизнеса. И всеки път се издигаш едно стъпало по нагоре”, описва Ковачев професионалната си философия. Кариерата му я потвърждава - на предпоследното си работно място отговаря за страните от ОНД, а в Elzeviеr е регионален директор за над 20 държави от Централна и Източна Европа.

Пътешествието му е хоби. Но изключва чергарството в политиката. Преди ГЕРБ не е членувал в друга партия.

За Ковачев Европа сякаш е младежки комплекс. Травма от времето на Желязната завеса. Не произхожда нито от прогресивно работническо, нито от селско семейство. Половината му род е от Габрово, другата половина - от Пловдив.

С габровската жилка е особено горд. Прапрадядо му Пенчо е последният починал опълченец от Шипка. А на всеки опълченец руският цар подарил някога сребърна чаша. “И няма да го забравя моя дядо Пенчо на снимки с многото ордени и чашата от царя”, казва Ковачев. Друг негов дядо е първият кмет на Габрово.

А прадядо му Стефан е основателят на първата кожарска фабрика в България - фабрика “Изгрев”. Търговците преобладавали и в пловдивския клон. Не стигали капиталистическите корени, ами и чичо невъзръщенец сложил “позорно” петно върху фамилията. Тийнейджърът Андрей нямал шансове да посети Западна Германия. Подавал документи, чакал - напразно. Докато един ден през 1986 г. не намерил връзки, за да се помоли лично на генерал от паспортното на днешния бул. “Мария Луиза” в София. И ето какво се случило: “Отиваме с майка ми при генерала, а той като ни емна: “Къде е тръгнало това момче?! Вече има черна точка в живота. Да забрави и чичото, и Германия, и да си наляга парцалите...”. Изгони ни най-позорно. Излизам от паспортното с ред сълзи, ред сополи.

Питам майка: “Нали бяхме с връзки?” А то връзките били, за да ни запишат час при генерала...”

А сегашният, сегашният Генерал кара ли ви се? Ковачев прави пауза и обмислено отговаря: “Всеки познава господин Борисов. Знаем неговата директна комуникация. За каране въобще не може да става въпрос. Но е разбиране от една дума. Това ми харесва - да се разбираш с хората без дълги обяснения и уводи. Директно да знаеш каква ти е задачата. Живеем динамично, нямаме време за губене. Господин Борисов е точен, логичен и последователен.”

Понякога обаче животът в Европа е депресиращо еднообразен. Особено за млад и амбициозен българин. “Швейцария е прекрасна държава, но за пенсионери. Много спокойствие и много крави. Изключително подредена. Толкова подредена, че веднъж, връщайки се от командировка, видях моя боклук да ме чака пред вратата. В Швейцария, за да си хвърлиш боклука, трябва да си платиш - да си купиш марка от пощата и да си я залепиш върху плика със смет. А аз бях забравил да си сложа марката. Мой съсед разбрал чий е пликът и... пред вратата. Чака марка.”

Ама това наистина звучи фантастично на фона на софийските премеждия с боклука?! “Нали!”, светкавично откликва Ковачев на нашата забележка.

Типичното юпи има симпатичен навик - да си намира ангажименти по обяви и да се явява на конкурс. Не прави изключение и... евродепутатството.

Преди първите евроизбори през 2007 г. ГЕРБ организира изпит за кандидатите. Ковачев, с пет чужди езика - немски, английски, френски, испански и руски, и с познания за евроинституциите, проби пред авторитетното жури. Тогава остана осми в листата и не влезе в ЕП. Сега бе шести, а след министерския пост на Румяна Желева 41-годишният политик направо “кацна” на нейното място като водач на десните парламентаристи.

Мрази авторекламните изхвърляния от типа “оставих огромна заплата, за да се трудя на ползу роду”. Казва, че финансовото му положение няма да се промени след скока от бизнеса в Европарламента.

Уважава Барак Омаба, Ангела Меркел, Жан-Клод Юнкер и Валери Жискар Д'Естен.

За любителите на хороскопи е зодия Стрелец.

За незадомените дами е ерген. Но, уви, не е на свободния пазар. Има постоянна връзка. “Ако между 20 и 30 г. човек не улучи да се ожени, става трудно. Някога имах по четири полета на седмица, сега са два. Който твърди, че този начин на живот не се отразява върху личните връзки, лъже”, казва Ковачев.

Литературният му вкус го влече към Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Оскар Уайлд, Илф и Петров. От съвременните родни пера харесва Алек Попов и Михаил Вешим заради свежото чувство за хумор с което рисуват нашия живот. “Никога не бива да си взимаме много на сериозно. Поне за мен се надявам, че няма да се превърна в някой от многото арогантни политици на българския преход, които мислят за себе си като за последна инстанция.” Добро пожелание на старта в голямата политика. Финалът предстои.