25 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В Плевен слизат и се качват най-хубавите жени, а на гара Левски трябва да си пазиш багажа, защото ако не внимаваш, може да се простиш с него. Това е част от митологията на онези, които по една или друга причина са пътували често с влака София - Варна. Дали жените в Плевен са най-хубави може и да е спорно. Но в последните месеци в общината в Левски се случват неща, които сякаш потвърждават наблюденията на жп пасажерите.

Градът към момента на практика е без кмет, тъй като градоначалникът Георги Караджов, кадър на ДСБ, е отстранен от поста си. Той е обвинен в присвояване на средства от обществена поръчка за ремонт на пътища и улици. Делото срещу него е за подбудителство към документно престъпление. Според прокуратурата за ремонтите са похарчени 507 155 лв., но експертите смятат, че реално са вложени по-малко. Караджов е обвинен и за това, че е пренасочвал средства от едно в друго населено място. Деянието е извършено през ноември 2005 г., когато е бил първият му кметски мандат, а според обвинението злоупотребите са в големи размери. Прокурорите не твърдят, че лично кметът се е облагодетелствал, но смятат, че е способствал за облагодетелстването на други лица, в случая фирмата изпълнител.
От края на 2008 г.
кметът Караджов е отстранен от длъжност
с мотива, че може да попречи на разследването. В аферата бе замесен и зам.-кметът Пламен Банчев. Той обаче подписа споразумение с прокуратурата, с което де факто се призна за виновен и бе осъден на пробация, заедно с още двама служители на общината. Това не му пречи в момента да изпълнява длъжността кмет.

Фактът, че кметът на Левски е отстранен, а и.д. кметът е осъден на пробация, предизвика шефа на НС Цецка Цачева да заяви, че ще внесе промени в закона за местното самоуправление. Нейното намерение е да се даде право на общинските съветници да стават кметове. Текстът ще важи при хипотеза, в която кметът на една община не може да изпълнява правомощията си за период по-дълъг от 6 месеца по обективни причини. Сега действащият закон предвижда работата му да поеме зам.-кмет. Предложението е това правило да бъде променено и постът да се поема от общински съветник, тъй като и кметът, и общинските съветници се избират пряко от населението.

"В момента кмет на общината е Георги Караджов" - това заяви категорично зам.-кметът Борислав Цанов, който е в екипа на Караджов от първия му мандат. Той изтъкна, че делото срещу него се води повече от година и половина, два пъти е било удължавано с разрешение на главния прокурор, с което са били надхвърлени всички нормални срокове. "Не е вярно, че Караджов е извършвал присвояване,
това няма да бъде доказано",
убеден е Цанов. Като цяло обаче не е особено словоохотлив по темата. Според обясненията на Цанов самият Караджов се е откъснал от света и дори не беше сигурен, че в момента има мобилен телефон, на който може да бъде намерен.

Общинският съветник от БСП Любка Александрова, която в момента е шеф на ОС, е далеч по-словоохотлива. "Още в предишния мандат постъпиха сигнали, че в асфалтирането на улица "Кирил и Методий" се влагат по-малко средства от предвиденото", разказа тя. Тогава общинарите формирали комисия по корупцията, която да разследва сигналите. От администрацията обаче постоянно създавали спънки на нейните членове, като по една или друга причина не им давали документите, които са искали. Липсата на прозрачност ги усъмнила и те подали няколко сигнала до прокуратурата. Любопитната подробност е, че в Левски общината и прокуратурата са в една сграда на различни етажи. Прокурорите се шегували, че заседанията на общинския съвет често започват на втория етаж, където е заседателната зала, но завършват на третия, където са те.

В първия си мандат Караджов е бил избран само от ДСБ. Във втория обаче към местните костовисти се присъединили и други партии. Така била създадена "Коалиция за Левски". Тя спечелила 7 общински съветници и заедно с двама от "Атака" и двама от ГЕРБ имала мнозинство в 21-членния общински съвет. Когато обаче се повдигнало обвинението срещу Караджов, мнозинството се разпаднало. "В момента сме разделени не по партиен признак, а на "караджовисти" и "антикараджовисти", обясни Александрова. Общинският съвет бил против Банчев да поема властта, защото е неморално кмет да бъде човек, осъден на пробация за присвояване на средства. Той обаче се върнал на следващия ден, след като подписал споразумението. Александрова също смята, че
има празнота в законодателството
и много общини могат да останат де факто без кметове, както това се е случило в Левски. Самият Банчев на няколко пъти отказа да коментира упреците срещу него с обяснението, че в момента не е удобно да говори, тъй като е в разплащателната агенция и трябва да работи за усвояването на пари по проекти.

Иначе в община Левски има 13 населени места. В нея живеят 25 хил. души, като половината са в града, а половината в селата. Районът е селскостопански, като основният поминък е зърнопроизводството. Има и няколко предприятия като завода за машини за преработка за пластмаси. Заплата от 300-400 лв. се води добро възнаграждение. Левски е един от малкото градове в България, където все още в заведение можеш да пиеш бира за по-малко от 1 лв.

Най-голямата гордост на жителите на Левски е, че великият актьор Георги Парцалев е родом от техния град. От 17 години в центъра на града има музей на Парцалев. В завещанието на актьора е било записано част от неговите вещи да бъдат дарени на родния му град, като тази му воля е била изпълнена от майка му. В музея могат да се видят много ценни предмети - мебели с инкрустиран седеф, резбован виенски шкаф от края на XIX в., старинен часовник, салонен бюфет от махагон, ценни икони и някои от артистичните костюми на Парцалев, като например царския му халат от филма "Тринадесетата годеница на принца". Като истински човек на изкуството Парцалев дори не е имал собствено жилище, но се е обзавеждал с най-различни ценни предмети с висока историческа, художествена, а и чисто материална стойност.

Управниците на родния град на актьора обаче очевидно са доста по-привързани към земните блага. И само от съда зависи дали тази им привързаност няма да ги отведе до затвора.

Порутена стара сграда взе поредната човешка жертва в столицата. Мъж на 64 години загина, след като терасата на неподдържана жилищна кооперация се е срутила под краката му. Жечо Койчев е паднал заедно с откъртените бетонни блокове, които впоследствие са го затиснали и вероятно са причинили смъртта му. Екип на Гражданска защита е отишъл веднага на мястото на инцидента, но мъжът вече е бил мъртъв. Жената на загиналия е станала свидетел на абсурдната смърт на съпруга си. В момента тя е под специалните грижи на психолог заради шока от случилото се. Трагедията се е разиграла в дома на загиналия на ул. „Брегалница” 73 в столичния район „Възраждане”.

По информация на „Гражданска защита” инцидентът е станал около 18,50 часа в сряда. Според директора на службата Валери Младенов загиналият най-вероятно е стъпил на терасата и тя се е срутила под краката му. Бетонните късове са затрупали жертвата при падането си, разказва Младенов. Пред сградата, където е станала трагедията, е имало хора, които са станали свидетели на падането. Очевидците веднага са се притекли на помощ на падналия и са отстранили бетонните късове, които са го били затиснали. После се обадили телефона за спешни повиквания 112. На мястото на инцидента е пристигнал и екип на Спешна помощ. Медиците обаче единствено могли да установят, че възрастният човек е починал. На мястото на трагедията са дошли и кметът на „Възраждане” Ева Сеизова и главният архитект на София Петър Диков.

Покрай трагедията експерти напомниха, че отговорността за безопасността на постройките е основно на техния собственик. В конкретния случай се оказа, че загиналият е виновен за собствената си смърт. „Не искам да звуча безсърдечно, но вината е и на собствениците”, заяви пред „Новинар” директорът на дирекция „Контрол по строителството” Влади Калинов. По негови думи Столичната община е издала предписание да бъде обезопасена терасата, причинила смъртта на 66-годишния мъж, още през 2007 година. Според закона, ако притежателите на имота не предприемат нужните мерки, те подлежат на санкция. Според Калинов такива не са последвали, тъй като е бил спечелен проект и семейството на загиналия е трябвало да се премести в нова сграда още през юли, а старата да бъде съборена.

При рутинна проверка на общината е било установено, че сградата е опасна, заяви директорът. По негови думи терасата се е забелязвала трудно, тъй като се е намирала във вътрешния двор на постройката. „Сградата е грижа на собствениците. Може би трябва да действаме по-драстично и да предприемаме санкции, за да спасяваме живота на собствениците на такива опасни сгради”, коментира Калинов. „Оказа се, че трябва общината да поема финансовата грижа за старите постройки. Има много приоритети пред местната власт и при такъв бюджет не се знае за кое да отделяме първо пари”, добави той.

Твърдението на Калинов беше потвърдено и от директора на Гражданска защита Валери Младенов, според когото Законът за устройство на териториите задължава собствениците на сгради да се грижат за тяхната безопасност.

По думите на Младенов столицата има много такива стари и неподдържани сгради, които представляват реална опасност за живота на техните обитатели, както и на гражданите, минаващи покрай тях. Според директора на Гражданска защита всекидневно постъпват десетки сигнали от граждани за такива постройки на територията на София. По негово мнение те ще застрашават живота на столичани в още по-голяма степен, тъй през есенния и зимния сезон има множество валежи, което допринася за рушенето на сградите. В такива случаи всеки, минаващ покрай стара постройка, е заплашен от падаща мазилка или бетон. При такива условия също така е трудно да се предвиди какво може да се случи с без това остарелите конструкции на сградите, заяви още Младенов. По този повод Младенов е изпратил писмо до временно изпълняващия длъжността кмет на София Минков Герджиков да бъдат предприети спешни мерки за обезопасяването на старите и рушащите се постройки.


25.09.2009 г.,с. 5
Комисията Кушлев подхвана Ковачки

Съдът запорира имущество и сметки на бизнесмена за 143 милиона лева
Имущество на стойност над 143 млн. лв. може да бъде отнето в полза на държавата от бизнесмена Христо Ковачки, който е разследван заради невнесени данъци в размер на 16 млн. лв. Това стана, след като Софийският градски съд уважи искането на комисията "Кушлев" за отнемането. Точната стойност на имуществото е в размер на 143 411 811, 44 лв. От комисията припомнят, че проверката по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Ковачки, започва след образуване на досъдебно производство и привличането му в качеството на обвиняем за неплатени данъци.

Според комисията имало достатъчно доказателства, че има разлика между декларираните приходи и разходи на бизнесмена. Направените справки сочат, че от 1 януари 1994 г. до 31 декември 2008 г. Ковачки е имал доходи в размер на близо 2 млн. и 200 000 лв. В същото време той е придобил имущество, което възлиза на над 143 млн. лв.

Ако магистратите признаят вината на бизнесмена, в полза на държавата ще отидат двор и вила в Симеоново, двуетажна жилищна сграда, земи и 12 парцела, както и дялове в редица фирми, девет автомобила - три джипа “Чероки”, три аудита и три фолксвагена, пет товарни автомобила. Комисията иска и запор на всички банкови сметки на Ковачки и семейството му.

Прокуратурата обяви преди десетина дни, че скоро Ковачки ще застане на подсъдимата скамейка по обвинение за данъчни престъпления в особено големи размери – укриването на 16 млн. лева от ДДС. Разследването срещу бизнесмена тече вече девет месеца, като той е на свобода срещу рекордната гаранция от 200 000 лв.

Запорът е рутинна процедура, обвиненията срещу мен са за извършване на фиктивни сделки, а голямата стойност от 143 411 811,44 лв. е доказателство, че това са реално работещи компании с реални активи. Винаги съм казвал, че правя бизнес с кредити и заради това, че успешно управляваме компаниите и сме коректен партньор, банките ни имат доверие, се казва в официалното изявление на Ковачки. Вярвам в правосъдието, защото то символизира държавността и ако вината ми бъде доказана, ще платя исканите данъци, категоричен е Христо Ковачки. Адвокатът му Илиян Василев е поискал отмяна на всички запори.


25.09.2009 г.,с. 7
Моловете се опразват заради високите наеми

Очаква се нов спад на цените за търговските площи до края на годината
Елена Иванова

Наемите на магазини ще продължават да падат и догодина, а свободните търговски площи в моловете ще се увеличават, коментираха бъдещите тенденции брокери. Според компанията за недвижими имоти „ДжиВиЕй Солърс Солшънс” се очаква спад от минимум 10 процента на наемите на магазините през следващите 7-8 месеца. Причината е, че в момента предлагането на търговски площи е значително по-голямо от търсенето. Цените на наемите на офиси и магазини в София са между 30 и 60 евро за квадратен метър. Търговците, които имат помещения на улиците „Витошка”, „Граф Игнатиев” и „Пиротска”, плащат средно по 58-60 евро наем за квадратен метър в момента, а тези, които се намират в търговските центрове и в моловете, се отдават срещу 30 евро за квадрат, сочат данни на агенции за недвижими имоти. Цените на наемите на търговските площи и шопинг центровете са намалели за година с над 30 процента, а в някои райони на страната понижението е достигнало до 50 на сто. Освен намаление при наемите има и спад при продажните цени на самите магазини по търговските улици с близо 27 процента.

Заради икономическата криза голяма част от търговците, които имат верига от магазини, затвориха част от обектите си заради липса на средства за наем и разходи за персонал. Това доведе и до увеличение на броя на свободните търговски площи в България. В момента празните магазини в страната са около 10 на сто. Тенденцията в моловете пък е свободните площи в края на тази и началото на следващата година да станат 40 на сто. Причината е, че до края на 2009 г. на пазара ще се появят още 200 000 квадратни метра търговски площи.

Тенденцията да се увеличава броят на свободните търговски площи доведе до това много от собствениците на помещения да предлагат различни бонуси, за да привлекат наематели. Така например в моловете се предлага плаваща цена на помещенията, обвързана с оборота, обясниха брокери. При този вариант доста търговци се съгласяват да наемат офис или магазин, тъй като разчитат, че собственикът на центъра ще се старае да привлича повече клиенти чрез реклама, за да вземе по-висока цена за дадените помещения. Някои собственици на магазини пък ги предлагат с цялостно оборудване. Например магазинът се дава под наем заедно с телефонна линия, интернет, факс и друга техника, както и стелажи и витрини за стоката.

Експерти от бранша коментираха още, че тенденцията е фирмите да търсят по-малки офиси и магазини до 100 квадратни метра. Освен това се е повишил интересът към по-малките улици, които са пресечки на главни булеварди заради по-ниските цени на наемите.


25.09.2009 г.,с. 7
Свободни магазини на пъпа на Варна
За първи път от години се предлагат свободни магазини на главната улица във Варна, коментираха брокери. По думите на Добромир Ганев, директор на компанията за недвижими имоти „Джи Ви Ей Солърс Солшънс” това е феномен, тъй като през последните 10-15 години на основните търговски улици в морската столица не са били освобождавани помещения, а в момента има такива. До края на тази година ще бъде завършено строителството на Варна Тауърс Мол, който ще е с площ 23 400 квадратни метра. Според данните на брокери в момента има сключени договори с фирми за 40 процента от помещенията в центъра. Това означава, че 60 на сто от магазините в мола ще са свободни. До края на 2009 г. ще бъде завършено изграждането на търговски центрове и в София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Габрово и Гоце Делчев, за които въобще не е сигурно, че ще се намерят наематели.


25.09.2009 г., с.29
Гимнастиката чака 700 000 лв. за довършване на ремонта в зала „Раковски”
Федерацията със задължения от над 300 000 лв., Данчо Йовчев гони медал от световното първенство
Анна Стоилкова

Още около 700 000 лв. ще са необходими на федерацията по гимнастика, за да бъде направен качествен ремонт на националната база за подготовка – зала „Раковски”, разкри председателят на централата Йордан Йовчев. Четирикратният олимпийски медалист разясни, че вече има устно обещание от министър Свилен Нейков парите да бъдат намерени. „Искаме да направим залата така, че да издържи следващите 50 г., коментира гимнастикът. – Оказа се, че парите, които ни бяха отпуснати, ще стигнат само за „козметични” подобрения. За това в момента се разглежда план „Б”, в който влиза подмяна на всички инсталации в залата и пълното й преоборудване с модерни уреди за мъжка и женска гимнастика, както и ремонт на хотела, обособявана на фитнес и стая за масажи”, допълни той и добави, че ако този план проработи, залата ще е готова през април 2010 г. вместо през декември 2009 г.

Йовчев разкри още, че пасивите от старото ръководство на федерацията са доста големи, но не пожела да разкрие размера им, а даде пример само с Националната спортна база, където дължат над 300 000 лв.

Въпреки тези неприятности обаче Данчо коментира, че отборът се намира в добра форма преди световното първенство в Лондон (13-18 октомври). За Англия освен Йовчев, който ще се пусне само в надпреварата на халки, ще пътуват още Александър Батинков, Александър Марков и живеещият в САЩ Еди Пенев, а при жените - Илияна Шейтанова и Ралица Минева. Преди шампионата пък част от отбора ще направи заключителен лагер в Орлеан (Фр). Задачите пред момчетата са поне 3 финала в Англия, а от момичетата – безгрешни композиции.

През 1989 г. идеологическите съображения отпаднаха и братското сирене стана с пари. в този момент, вместо логичната стъпка (вЛ. колонката вля­во), Метропроект (Стоян Братоев и Зарко Филипов) направи салтомортале и с два остри забоя насочи метрото, вместо по "Цариградско шосе", към ту­нела по "Драган Цанков", заобикаляйки Орлов мост. Уж за по-бързо и по-ев­тино. С което завинаги остави автобусите по най-оживения софийски буле­вард. Моите приятели от Софпроект и Метропроект изчислиха, че по "Дра­ган Цанков" има повече пътници, отколкото по "Цариградско шосе". Като ги питах 6 гората ли живеят и работят тези пътници, само вдигаха рамене. Днес конкурсът за нов правителствен център на "Цариградско шосе" импе­ративно постави въпроса за метролиния там и същите хора с половин уста, а някои с пълно гърло, твърдят, че не е лошо да се пусне метрото дотам. 20 години Дървеница и Студентският град бяха лишени от трамвайните си ли­нии, за които тунелът беше готов, а за метрото се наложи да се преправя. На другия си край I диаметър зави през полето и отиде в Обеля, която вече имаше две трамвайни линии. Евтино и лесно строителство, но напълно ненужно. Завоят към Обеля ликвидира идеята, че лъчите на метрото са на­правления за развитие на града. Първоначалната идея беше променена драс­тично и никой не обясни защо го прави, не обсъди промяната. След станция Сливница уж дълбокото метро излезе на повърхността сред пъдпъдъците (губейки дълбоките си преимущества), а отсъствието на реакция насърчи проектантите да проектират "метрото" на повърхността. Трамваят го прави далеч по-добре, по-евтино и отдавна.

През 1990 г. все още е валиден проектът с трите (почти) прави диаметъра, конкурсът за Общия план не е започнал и Стефан Софиянски още не е кмет. Точно тогава трябваше (пак) да бъде пос­тавен въпросът от какво метро имаме нужда, какво да правим с построеното и купеното. Спо­ред Христо Генчев отговорът е даден от Софиян­ски в 1999, с което съм съгласен, но въпросът продължава да виси със страшна сила. Днес обществото се интересува от отговора по-малко, от­колкото през 1990. Тогава в. "вечерни новини" направи анкета с референдум откъде да мине вторият радиус на първия диа­метър - по "Дондуков", по "Цариградско шосе" или по "Драган Цанков". Отго­вориха писмено сто души. Днес няма да отговорят и десет. Тази анкета беше предизвикана от арх. Чедомир Павлов с цел да внесе известна яснота върху задачата на Софпроект. Анкетата не помогна. Макар че внушително мно­зинство "невежа читателска публика" избра "Цариградско шосе", I "диаметър" влезе в тунела на "Драган Цанков" и престана да е диаметър, престана да е прав и се доближи до трасето на II диаметър - този от Лозенец през НДК към Централна гара, с което до известна степен го обезсмисли - част от обслужените територии се препокриха, а "Цариградско шосе" остана необслужено. Според първоначалния замисъл "Младостите" и "Дружбите" трябваше да бъдат приобщени с довеждащ транспорт като построената наполовина, но никога използвана трамвайна линия от Гара Искър до "Младост".

1990-а беше ключова година. в заданието за Общия план тогава трябваше да залегне императивно възприетата метросхема с трите диаметъра или да бъде дадена насока на участниците да я променят радикално, а заедно с нея -целия град (защото няма как да е иначе). Общината нито поиска да се спазва одобреният метропроект, нито насочи участниците към нов. Общината в лицето на арх. Яким Петров и арх. Стоян Янев при кмет Каракачанов тогава се ската.

Според директивния план на София от 1974-а метромрежата се предлага с обща дължина към 100 километра и има не три, а пет диаметъра. Планът е нереалистичен и мегаломански, но той съдържа елементи, който нито пре­ди, нито след това авторите на метромрежата взеха предвид - приобщава­нето на югозапада на София ("Борово", "Иван Вазов") u североизтока (Малашевци, Орландовци) в единна система. Директивният план целеше да доунищожи софийските трамваи (които произвеждахме сами) за сметка на могъ­щото и скъпо съветско метро. в това отношение Генчев е прав. Но идеята за трасето на V диаметър - от "Баба Неделя" до Малашевци - не е изгубила актуалност. в момента се строи II диаметър, който след гарата завива на запад към Надежда, което значи, че районът северно от "Първа българска армия" пак ще остане без пряка връзка с центъра, а тъкмо пробив под гара­та на север до Биримирци - Кубратово е жизнено необходим на града! вмес­то да върби право (както се полага на лъч), метрото отново зави.

Дойде ред на схемите и абстракциите. Чрез тях се формализират и осмис­лят намеренията, съображенията и мечтите. При радиално-концентричен град (какъвто София трябваше да стане, но не стана) радиалната система метролинии може да е уместна. Тогава "лъчите" няма как да не се пресичат в центъра. Това, че там има археология и новият център съвпада със ста­рия, не може да бъде избегнато. То е даденост. Като форма, като "петно" градът обаче не е кръг. Той се разви прекомерно на юг, никак на север и се удължава по оста северозапад-югоизток. Тази посока съвпада с най-важното транспортно трасе от Европа към Азия - автомобили, железница, самолети. Ако българското градоустройство се съобразяваше с пътищата, реките и Витоша - то успоредно и напречно на този гръбнак можеше да се развие съв­сем друг транспорт, съвсем друг град. Преобладаващите ветрове имат съ­щата посока. С тъпо упорство българските урбанисти закръглят, затварят, тангират, заобикалят и лъкатушат транспортните мрежи, само и само да не направят очевидното - да разтоварят града с паралелни и перпендикуляр­ни трасета, придържайки се към правата линия. Защо го правят, не знам. Тук дори идеологиите нямат пръст.

Там, където метролиниите се пресичат, завиват и доближават, трасето е неефективно - пътниците намаляват. Никаква стъкмистика не позволява да се твърди обратното. в действителност потенциалът на "Цариградско шо­се" е пет пъти по-голям от този на "Драган Цанков". Ако подвижният състав и дълбочината на I диаметър са даденост, то новите му клонове все още са на книга. Обаче II диаметър вече се строи - отново по неподходящ на­чин - отново там, където така и така има трамвай! Докато се строи метрото, там няма да има трамвай, а после пак ще бъде пуснат, за да обслужи стария си маршрут, докъдето метрото не стига, а териториите без транс­порт (северът) ще продължат да са без.

За добро градоустройство се иска непрекъснат и активен контрол на гражданското общество (или диктатура). Защото ведомствата, натоварени с гра­доустройството, администрациите им работят изключително с оглед на своите интереси, които съвпадат с интересите на политическото ръковод­ство. Не се наемам да твърдя коя дейност е по-добрият пример - енергети­ката, сметосъбирането или метрото. Самият Чедомир Павлов призна, че трасето през "Драган Цанков" е проектирано само за да се отвори работа на колектива след проекта за "Цариградско шосе" (правилното трасе). Самите проектанти не са очаквали, че ще мине. Но вариантът "Драган Цанков" харе­са на екипа на Стефан Софиянски именно защото е скъп, а като бонус - запаз­ва вноса на автобусите. Затова метрото отиде там, където вече имаше релсов транспорт, вместо там, където са автобусите.

Гражданското общество е прекалено широко понятие. То обаче има свои ле­гитимни представители и в конкретния случай това са КАБ, САБ, УАСГ, БАН. Компетентните професионалисти, ангажирани морално и интелекту­ално с проблемите на градоустройството, би трябвало да са там. Защо те не се месят в конфликта между проектите за метрото и здравия смисъл (до­ри не казвам науката)? Защото нямат лостове да реализират мнението си. Българската държава няма доверие на своите специалисти. Причината до го­ляма степен е в самите тях - прекалено много глупост и безгръбначие на ед­но място. Има, разбира се, и "законни условия" за неприкосновеността на ад­министративните решения. възникването на устройствени идеи, тяхното лансиране, конкретното проектиране, одобрението и реализацията минават през общинската администрация. Устройствените си решения СОС гласува проформа. Нито разбира от материята, нито му се занимава. Администра­цията, по предложение на арх. Стоян Янев, издейства от СОС проектиране­то на устройствени проекти да се възлага единствено на архитектурната дирекция. Не съществуват правила, според които тя да не може да си самовъзложи коя да е задача, нито правила при какви условия трябва да я възложи "навън". Професионалните колегии, професоратът, учените могат да вземат участие в процесите единствено като подизпълнители на общински­те екипи. За творческия потенциал на тези екипи не ми се говори. И така, администрацията проек­тира, докладва и одобрява. Тъкмо поради това ня­ма писмени задания за проектиране - излишен труд, който би попречил на безумните импровизации. Ако има външни журьори и рецензенти, те пак се назначават пряко от администрацията - подходя­щите според нея хора. Тъй като системата функ­ционира от десетилетия, тя доведе до израждане на професионализма и съвестите. Грехът на КАБ, САБ, УАСГ, БАН е, че са съгласни с тази постановка.

връщайки се към последното проектно предложение на Софпроект за схема­та на релсовия транспорт в София (2009 г.), констатирам следното:

1. Както във всички устройствени планове след 9 септември, така и в този пътническите влакове не играят никаква роля. Като европейски човек Мусман заложил в своя план идеята железницата да обслужва града също чрез околовръстна линия с няколко междинни гари и гара Сердика.

Тук ще отворя скоба за частта от околовръстната железница, която обслужва прекрасно северния район отвъд Централна гара. Трасетата й стоят. в кмкния дял релсите някъде вече ги няма ("Димитър Несторов", "Сребърна"). Замисълът на Мусман не е остарял. От Лондон до Александрия, навсякъде, където стъпи европейски крак, тренът участва в градския транспорт. Само в София не.

2. За втори път след директивния план, метрото тържествува над трамвая. Метролиниите имат мрежа, по-дълга от "стокилометровата" на плана от 1974 - и то в новите "независими политически условия". Голяма част от "мет­рото" в проекта е наземна. Щом е така, каква е разликата с обикновената

3. в новата схема има и нови трамвайни линии. Те отново минават посред готовите булеварди (както не бива - вж. "Ботевградско шосе", вж. бул. "Бъл­гария"). Новите линии са: по бул. "Първа българска армия" и неговите продължения на изток и запад (трасето дублира две успоредни жп линии); по "Кукуш" и "връх Манчо"; по "Никола Габровски" (до новата примка на метрото между "Надежда" и "Лкмин"); по "Тодор Каблешков" и "Г.М.Димитров"; по "Универсиада" със завой на запад до бъдеща метропримка между "Младост" и "Дружба". Пита се - щом са възможни трамвайни връзки между клоновете на метромрежата, защо самата метромрежа се свързва чрез примки в полето при положение, че е много по-скъпа и мощна от трамваите? За да има какво да проектира, строи и отчита общинската администрация занапред. Да сключва заеми, да купува мотриси, ноу-хау, резервни части, енергия - за транспорт, от какъвто София изобщо нямаше нужда. "Далекоперспективните" метролинии в проекта излизат на к>г go u no Околовръстния път, дубли­рат влака от Централна гара до Илиенци, минават под пистите на летище­то и излизат... на Кремиковци - докъдето и сега пътува влак. Че такава трамвайна и метромрежа няма да бъде построена, е сигурно, но нищо не пре­чи да бъде проектирана.

4. Ако проектирането като пари и интелектуално усилие е детска игра (не­потребният Общ план струва 7 милиона), то с реализацията на проектите не е така. Споровете около метрото бяха буря в чаша вода, докато г-н Софиянски купи машината за дълбоко копане и склкзчи японския заем. Метрото отне на трамвая трасето с готовия тунел, гмурна се дълбоко, за да излезе после на повърхността още насред града. Оттогава за глупостта и безхаберието плащаме ежедневно. Не само лихвите и горницата по заема, но и целия I диаметър, който действа с 10% от възможностите си. Защото градът не направи нищо, за да го натовари достатъчно. Сега се предлага същото мет­ро, на същите проектанти, да се разпростре във и извън цялата територия. Няма нито една официална алтернатива. Администрацията е заинтересова­на да няма.

Сега си представи, че грамотен млад човек гледа предложението на Община­та за транспортната мрежа на София, а до нея - метросхемите на Мюнхен и Милано (с население приблизително колкото София). Разликата не е само в насищането с транспорт, а в характера. Онези не заобикалят, а се прекачват от един вид транспорт на друг! Младият човек (който ще изплаща со­фийската схема) би направил верния избор. А ти, който оставаш?