26 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Басейнът трябва да има и денонощна охрана, смята Стоянов. По думите му не се знае защо досега, въпреки че през годините са ставали и други инциденти с деца, водоемът не е бил обезопасен. Той обясни, че 8-годишната Мария и 13-годишната Даниела са били сами на водоема в неделя. Все още не е ясна причината за инцидента. Случаен минувач е видял тялото на по-малката Мария и е сигнализирал в полицията.

Районната прокуратура в Асеновград е образувала дознание за причиняване на смърт по непредпазливост за инцидента. Двете деца се удавиха в неделя. Във вторник в града бе обявен Ден на траур.


26.04.2012 г., с. 6
Усвояване
Дончев: Парите в ОП "Транспорт" на ЕС може да не стигнат
Има огромен напредък на оперативна програма "Транспорт". Там стои въпросът не дали ще усвоим всички средства, а дали парите ще стигнат. Най-значимият проект, който завършихме, е новият участък от столичното метро. Това заяви пред TV7 министърът по европейските фондове Томислав Дончев. Той обясни, че през последните две години и в контролирането, и в използването на европарите страната ни има голям напредък. „Ние се борим за всеки евроцент и за всяка стотинка. Имам основание да смятам, че следващия програмен период страната ни ще може да използва по-голям ресурс от този. Считам, че през този период ще можем да работим с около 20 млрд. лева“, увери Дончев. Той бе категоричен, че новите правила, наложени от ЕК, предполагат изключително сериозен контрол по отношение на харченето на парите. "България е една от малкото държави, в които няма спрян нито един финансов инструмент“, подчерта министърът. Той обясни, че не всички общини постигат еднакви резултати в усвояването на евросредствата, и съобщи, че 2000-3000 лева е средната евроинвестиция на човек от дадена община. Според Дончев в реално изпълнение в момента са проекти за 11,6 млрд. лв., което е 75% от ресурса. Реално платените средства са 3,3 млрд. лв. - около 22%, но този обем плащания трябва да бъде удвоен.


26.04.2012 г., с. 10
www.мнения
Южната дъга на Околовръстното започва да работи на 10 юни
Бранков, форумът на "Класа'

Това е чудесна новина, защото Южната дъга от софийския Околовръстен път е една от най-натоварените пътни артерии изобщо в България. Час по-скоро обаче след това трябва да се започне и Северната дъга, която не само ще разтовари Южната от част от товарните превози, но и ще вдигне цените на недвижимите имоти в тази част на София, които досега бяха доста подценявани.

Оптимизмът може да стане и по-значителен, ако собствениците на офис-сгради разберат, че е в техен личен интерес да лобират за пълно улесняване на създаването на нови фирми, които да заемат тези офиси. В противен случай съществуващите фирми най-много да се преместят от един офис в друг, но това очевидно не решава проблема, защото нови офис-площи постоянно излизат на пазара.

- Г-жо Караянчева, ГЕРБ започва законодателната си програма за новата сесия с второто четене на закона за отнемане на незаконно придобито имущество, който е основен приоритет и на правителството. Премиерът Борисов дори беше предупредил, че ще подаде оставка, ако този закон не мине...

- ...Започваме с този проект, защото е сред нашите основни законодателни приоритети и дори имахме амбицията да го приемем преди великденската ваканция на парламента, но времето не стигна. Вярно е, че законът за гражданската конфискация, както е по-известен сред обществото, среща сериозна съпротива сред нашите политически опоненти, но това е очаквано. Проектът е важна част от борбата ни срещу корупцията и незаконното обогатяване и с влизането си в сила вероятно ще засегне доста интереси. Нашата амбиция обаче е чрез този закон да защитим интересите на обществото, както и да възстановим чувството за справедливост у гражданите.

- В пленарната зала се чуха гласове, че трябва да се изчака подготвяната европейска директива със същата насоченост, дори имаше предложение за отлагане на дебатите. Защо го отхвърлихте?

- Министърът на правосъдието Диана Ковачева обясни на колегите от опозицията, че подготвяната европейска директива въвежда само минималните стандарти за противодействие и в този смисъл няма причина да изчакваме. Знаете, че докато действа механизмът за мониторинг и сътрудничество, страната ни е обект на особено внимание за предприеманите действия срещу организираната престъпност и корупцията, за реформите в съдебната система. Заради всичко това ние приемаме, че е по-добре да имаме приет и действащ

закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако в бъдеще възникне необходимост, законът може да бъде подобряван.

Убедени сме, че при изготвянето на поредния годишен доклад Европейската комисия ще оцени усилията ни да отговорим на техните препоръки, като приемем закона, за който говорим. Трябва да се разбере, че той е нужен на България, а не на Брюксел, защото ще работи в интерес на българските граждани.

- Споменахте реформите в съдебната система. Какво ще е тяхното продължение в тази сесия на парламента?

- Предстои обсъждането в пленарна зала на първо четене на промени в Закона за съдебната власт. Целта е създаването на прозрачна и ясна процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет както по отношение на парламентарната, така и на съдебната квота. Надяваме се промените сравнително бързо да минат и на второ четене, така че през юни месец да започне – вече по новите правила - и процедурата за избор на членове на ВСС.

- Отказът от строителството на АЕЦ „Белене“ не крие ли риск от недостиг на електроенергия в следващите години?

- На този въпрос вече многократно отговаряха както премиерът Борисов, и министър Добрев, и депутати от ГЕРБ. Един от големите проблеми на българската икономика е нейната енергоемкост. По някои данни тя е петкратно по-енергоемка от средното равнище в ЕС. Затова в момента отделяме голямо внимание на енергийната ефективност. Знаете, че и президентът Плевнелиев говори на тази тема при обръщението си към народните представители. Ако щете дори санирането на жилищните сгради крие огромен резерв за икономия на енергия и намаляване на сумите, които гражданите плащат за нея.

Не можем да имаме конкурентоспособна икономика, ако не приемем енергийната ефективност за свой приоритет. Все в тази посока предстои приемането на допълнения и изменения в Закона за енергетиката. Важно е да се каже, че ще бъдат засилени правомощията на националния енергиен регулатор при защитата на правата на потребителите на енергийни услуги. Ще стане по-строг и контролът върху всички доставчици на такива услуги.

- Напоследък се чуват гласове за промяна на отношението към шистовия газ. От Синята коалиция например настояват да знаем имаме ли залежи или не. Какъв според вас е разумният подход?

- Ние вече го демонстрирахме със създаването на временна комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Хората трябва да са спокойни, че ще бъдат оценени както всички възможни рискове, така и технологичните новости за проучване и добив на газ и нефт. Хубаво е да знаем дали имаме богатство под краката си, но това ще стане само ако е гарантирана безопасността на хората и чистотата на природата. В момента действа мораториум, приет с гласовете на депутати от всички парламентарни групи. Отмяната му може да стане само по същия начин, и то при наличието на достатъчни гаранции за безопасност в краткосрочен план и в перспектива.

- Вие бяхте член на комисията, която проучваше помилванията на осъдени лица и опрощаването на несъбираеми вземания, извършени от президента Първанов и вицепрезидента Марин. Тя бе обявена за противоконституционна. Във вторник председателят й Яне Янев огласи проекта си за нова такава комисия. Одобрявате ли продължаването на работата в тази посока?

- Г-н Янев посочи, че предметът на дейност и работата на новата комисия изцяло ще бъдат съобразени с решението на Конституционния съд. Мисля, че другояче не би могло да бъде. Замисълът е новата комисия да анализира работата на длъжностни лица от изпълнителната власт във връзка с президентските укази за помилвания, опрощаване на вземания и даване на гражданство. По мое мнение и досегашната работа на комисията показа, че има нужда и полза от проучване на тези практики. Вече е събран доста сериозен материал, има възможност да бъдат ползвани същите архивни материали.

Казвала съм го – една такава комисия може да бъде полезна с откриването, огласяването и предотвратяването за в бъдеще на множеството лоши практики, съществували в миналото. Трябва да има повече прозрачност. Дори решението на Конституционния съд е в същата посока. Ние нито за момент не сме имали идея да правим парламентарен контрол над президента. Целта ни беше да видим практиките у нас, да почерпим опит от европейските практики и ако е нужно – да направим и законодателна промяна, за да може да има ясно и точно разписани правила, които да „висят“, образно казано, на електронната страница на президентството и да се спазват. Мисля, че можем да продължим в тази посока и има смисъл да го направим. Но това е мое мнение.

- Дали ще бъде запазен досегашният състав на комисията?

- Още не сме дискутирали по тази тема в парламентарната ни група. Обсъждането предстои, но като че ли няма пречки да се запази съставът на комисията – все пак ние имаме вече някакъв опит и впечатления от работата, от тематиката, контакти с хора от съответните институции, които са идвали при нас, за да ни разкажат как са се случвали нещата.

- А какво става с комисията за изясняване на скандала с австрийския лобист Петер Хохегер и неговите български партньори – вие сте и неин член?

- Работим. Продължаваме да получаваме документи и от Министерство на икономиката, и от Агенция за държавна финансова инспекция. В четвъртък имаме заседание на тази временна парламентарна комисия, на което ще разглеждаме един твърде интересен доклад.

Потвърди се още от първоначалните документи, че в рамките на 20 дни е изплатен авансът и след това – и цялата сума по договора с фирмата на г-н Хохегер, която е трябвало да лобира за България.

Това са неща, които имаме да обсъждаме и да зададем още много въпроси на хората, които ще идват при нас – от Сметната палата и от други институции.

- Като че ли времето не ви стигна?

- Вярно е, че на 22 април изтече едномесечният срок, в който трябваше да приключим работа и да подготвим доклада си. Вероятно ще направим предложение пред председателката на Народното събрание Цецка Цачева и пред парламентарните групи да удължим периода за работа на комисията, тъй като все още излизат документи, които няма как да бъдат анализирани в рамките на един месец.

- А защо в първия ден от новата сесия на парламента в залата имаше едва 122 народни представители? Или по-скоро – тъй като вече сте зам.-председател на групата на ГЕРБ – защо присъстваха само 89 депутати от вашите, при положение че се гледа на второ четене така важният закон за гражданската конфискация?

- Не приемам атаката ви! Не е малко да присъстват 89 народни представители от ГЕРБ. Освен това мога да ви уверя, че надали някой отсъства по неуважителни причини. Има колеги, които са в командировки, участници в международни комисии, може би някой отсъства и по здравословни причини. Нашата парламентарна дисциплина вече е станала пословична и вярвайте ми, няма да я разваляме. Нашето мнозинство днес в зала е достатъчно, за да демонстрираме подкрепата си към закона за гражданската конфискация и ние го правим. Но ако погледнете резултатите от гласуванията по групи, ще видите, че някъде има 2 вота, другаде – четири. Не е наша вината за кворума. По-скоро, както и досега, така и вероятно занапред колегите от левицата ще продължат да са тези, които ги няма в залата заради предстоящия им конгрес. Според мен уреждането на вътрешни и партийни скандали за надмощие на Станишев или Първанов не е редно да се отразява върху работата в парламента, защото хората са ни изпратили тук да решаваме техните проблеми, а не лидерските скандали в БСП.

- Имате и някои „новобранци“ в групата, след като ваши депутати станаха министър на здравеопазването, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма? Как се справят новите ви колеги?

- Винаги при смяна на работното място има период на приспособяване, на ориентация. Да си народен представител, е трудно, а когато това става в движение, по средата на мандата, предизвикателствата и трудностите са още по-големи. Помагаме на новите си колеги, за да навлязат по-лесно в спецификата на работата. Сигурна съм, че ще се справят. Спомням си, че аз самата много трудно се адаптирах в началото
Снимка на три колони – без текст


26.04.2012 г., с. 16
Диан Червенкондев, зам.-председател на енергийната комисия в парламента:
20 години щяхме да връщаме по 1,7 млрд. лв., ако бяхме построили „Белене“
Бившите директори на НЕК да са внимавали какви документи подписват, на своя глава са парафирали споразумение, а не договор
Станка Динева

- Г-н Червенкондев, на какво правно основание са извършени плащанията по АЕЦ “Белене”, след като нямаме договор?

- Всички дейности там са много съмнителни. Една част от тях въобще не са били обект на обществената поръчка от 2005 г. Например разрушаването на постройките, които няма да бъдат ползвани за новата инсталация, и разчистването на площадката изобщо не са били обект на договаряне, а са на стойност 109 млн. евро. Съгласно действащия тогава Закон за обществените поръчки за всяка дейност над 100 хил. лв. се обявява открит конкурс. Но най-интересното е, че големите харчове, които започват да се правят на базата само на споразумението с „Атомстройекспорт“, стават във време, близо до изборите през 2009 г. Допълнение № 3 за споменатата сума е подписано година преди вота - на 10 юни 2008 г. На 5 ноември 2008 г. е подписано Допълнение № 5, което ни ангажира да платим 673 932 836 евро за оборудване с дълъг цикъл на производство – самия реактор. Не знаем колко ще ни струва АЕЦ “Белене”, но даваме 1,3 млрд. лв. По-голямата част сме платили, остават ни около 140 млн. евро. През октомври, когато ще изплатим последните дължими суми, би следвало да си получим 1000-мегаватовия реактор. Ще преценим кое е по-изгодно – дали да го продадем, или да го монтираме като 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй“.

- Каква е съдбата на стария реактор, който продадохме на руснаците, и изчистихме ли сметките си с тях?

- Реакторът от близо година работи успешно в Русия. Той беше монтиран веднага, след като го върнахме. Оценката му е 280 млн. евро, но без търг и конкурс беше продаден за 207 млн. евро. Изчезват 70-80 млн. евро от оценката до сделката. Освен това всички рискове – транспортиране, застраховане и други, в размер на 50-60 млн. евро, са за наша сметка. “Атомстройекспорт” заведоха арбитражно дело за около 60 млн. евро, което е спряно. Ние също заведохме дело за аналогична сума, която смятаме, че те ни дължат. Надявам се да се споразумеем без съдебни процедури с разумни компромиси от двете страни.

- Защо от БСП твърдят, че АЕЦ “Белене” е договорена за 3,9 млрд. евро, а от ГЕРБ, че ще струва 10,03 млрд.?

- В споразумението пише, че централата би следвало да струва 3,997 млрд. Записано е, че ще има механизъм за изчисляване на ескалационен коефициент, който не е конкретизиран. От “Атомстройекспорт” казаха, че няма как да произведат реактора за 4 млрд. и че тази цена никога не е била възможна. От компанията заявяват, че могат да се съгласят на около 6,4 млрд. евро. Това е 60% оскъпяване, което прави 12% годишно. Отделно е инфраструктурата. Като съберем всичко това, прави около 10,035 млрд. евро по анализа HSBC или около 20 млрд. лв. Ако трябваше България да вземе кредит, който да върне за 20 години, при лихва не 12%, а 6,5%-8%, която е реалистична, трябваше да върнем на банките над 35 млрд. лв. Тоест за 20-те години ние трябваше да връщаме по близо 1,7 млрд. годишно. Това е около 7%-8% от приходите на държавния бюджет. В случая не става дума за забавяне увеличението на пенсиите и заплатите, а дългогодишно заробване.

- Какви са другите сценарии на HSBC за цената на АЕЦ „Белене“?

- Обявеният сценарий от 10,035 млрд. евро е възможно най-добрият. Ескалацията е сравнително нормална, финансирана е при Либор плюс 325 до 400 базисни пункта, което означава до 4% обща лихва. Другите опции за цената, предложени от HSBC, са по-високи – от 14 до 17 млрд. евро.

- От ревизията на Агенция държавна финансова инспекция става ясно, че документите са подписвани от главния изпълнителен директор Любомир Велков и от изпълнителния директор Мардик Папазян. Те ли ще отнесат цялата отговорност?

- Всеки трябва да преценява какво подписва. В решението на съвета на директорите на НЕК се казва: възлага на изпълнителното ръководство – тези две лица, да подпишат договор за инженеринг, доставка и строителство в конкретния срок. Те не подписват договор, нарушават решението на колективния управителен орган и на своя глава – така излиза от доклада на АДФИ, парафират едно споразумение.

- Кога ще бъдат гласувани промените в Закона за енергетиката?

- В момента работна група разглежда всички предложения на народните представители и прави общ доклад. Очаквам другата седмица той да е факт, по-следващата да се обсъди в енергийната комисия и незабавно да се гласува от парламента. Знаете, че сме под строг надзор от страна на ЕК за забава на промените в този закон. Основните ангажименти, които сме поели, са либерализиране на пазара, отделяне собствеността на преносното предприятие от търговеца. Дооправяме и проблеми, свързани с независимостта на ДКЕВР. Предвижда се тя сама да приема правилника за дейността си, а не МС. Регулаторът ще има самостоятелен бюджет – част от републиканския, за да е напълно независим. ДКЕВР сама ще приема и наредбата, която определя методите за регулиране на цените, когато е предвидено, и правилата за тяхното образуване, определяне или изменение.

- Няма ли да се превърне ДКЕВР в държава в държавата?

- Парламентът ще може да изисква информация, Комисията по икономика, енергетика и туризъм също. Но независимостта й трябва да бъде гарантирана, за да не може да се каже, че парламентът или изпълнителната власт потискат цените. Те ще се определят обективно и спокойно, на база реалните факти и обстоятелства.

- Как ще бъдат защитени интересите на гражданите и бизнеса от желанието на компаниите цените на тока да растат непрекъснато?

- Хората са основният работодател на всички – правителството, парламента и ДКЕВР. Затова регулаторът трябва да се съобразява с интересите на обществото. И сега, с промените даваме възможност за пълна прозрачност при вземането на решения – присъствие на неправителствени организации по Закона за защита на потребителите. Даваме допълнителни права на юридически лица с нестопанска цел, защитаващи интересите на потребителите на енергийни ресурси, да обжалват решенията на ДКЕВР и да подават жалби. Тоест да защитават колективните интереси – не само на гражданите, но и на фирмите. Ако преценят, че решението на регулатора не е по методиката или не почива на обективни факти, могат да го обжалват пред Върховния административен съд.

- Не избързваме ли малко с въвеждането на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и не оскъпяват ли те твърде много тока?

- До 2020 г. 21% от енергията в България трябва да е от възобновяеми източници, като там влизат и горивата. При електричеството този процент трябва да е 16%. В момента ние сме от отличниците на ЕС. Последните данни на МИЕТ показват, че мощностите от ВЕИ у нас са около 13% за всички видове енергия. Преди две седмици влязоха в сила промените в Закона за ВЕИ, с които поставяме по-сериозна плановост в сектора, като го съобразяваме с 10-годишната прогноза за развитие на мрежата. Не може толкова ВЕИ-та да се струпат на едно място, а мрежата да не може да ги поеме. Всички европейски страни изпитват същите затруднения с поскъпването на тока. Тъй като технологиите за зелена енергия се развиват много бързо, нашите очаквания са, че енергията ще започне да поевтинява. От 1 юли цената на енергията, която гарантирано ще се изкупува от производителите, ще бъде съществено по-ниска. Затова всеки бърза да приключи до тогава.

- Вие сте председател на комисия, която трябва да проучи безопасен ли е добивът на шистов газ. Кога ще представите своя доклад?

- Вече проведохме едно заседание, но смятаме да ги зачестим и да излезем с бързи решения и предложения. Провеждаме открит диалог с бизнеса, министерствата, гражданските сдружения. Мисля, че вече всички се убедиха колко необходими са спешните редакции на мораториума, за да не забавяме и проучването за конвенционален газ. Обръщам се към екологичните организации за ясна подкрепа в тази връзка. Близо до териториалните води на България Румъния намери залежи от 70-80 млрд. кубика газ. Прогнозите сочат, че нашите залежи може да са 40-50 млрд. кубика. Това е потреблението на държавата ни за следващите 15-20 години. Искам обаче ясно да заявя на всички, които четат това интервю: докато не получим необходимите данни и обществена подкрепа, че проучването и добивът на шистов газ не са безопасни за екологията и здравето на хората, мораториумът остава за постоянно.
Снимка на три колони – без текст


26.04.2012 г., с. 4
Ще санираме от завист към съседа
"Залагам много на завистта на българите към съседа. Всеки съсед ще иска да си направи и той такъв блок". Това заяви премиерът Бойко Борисов при представянето на нова финансова схема за енергийна ефективност за 300 млн. евро. По думите му жилищните сгради, които са обновени, ще намалят с 55 - 60% месечните си сметки за ток и парно. В същото време им стават по-красиви кварталите, допълни премиерът. Той посочи, че най-евтината енергия е спестената енергия. "Затова днес ние ви казваме така - за предприятията 300 милиона лева, безвъзмездни пари. Заповядайте да вземете 300 милиона, ние сме ги осигурили. Даже Европейската комисия ви поздравява за това, че ще ги вземете предварително. 50% от парите, които ще вземе всеки, са безвъзмездни", каза още Борисов пред събралите се представители на бизнеса.