26.04.2012 г., с. 5
ГЕРБ пуска водата на две села в Съединение
До Гергьовден частично ще бъде разрешен проблемът с питейната вода в село Неделево, община Съединение. Такъв ангажимент пое на среща с жителите на селото кандидатът за кмет на общината от ГЕРБ Сашо Динчийски. Проблемът е стар и ще бъде временно решен чрез поставянето на кранове на магистралния водопровод между селата Неделево и Церетелево.
"Познавам добре проблемите на селата в община Съединение, затова си "написах домашното", преди да се изправя пред вас", каза Динчийски. Със съдействието на областния координатор на ГЕРБ са направени контакти с местното ВиК и са обсъдени възможностите за отстраняване на технологичния проблем, който създава напрежение между жителите на двете села, които остават без вода при авария.
26.04.2012 г., с. 7
Мюфтия си иска галерия и банка
Мустафа Хаджи завежда дела за имоти, взети от комунистите
Главният мюфтия Мустафа Хаджи поиска галерия, музей и банка. По думите му те били одържавени преди 1989 г. Духовният водач на мюсюлманите у нас обясни, че през съда вероизповеданието ще си потърсени Картинната галерия в Пловдив, джамията "Махмуд паша" в София и сграда във Варна, в която дълги години се е помещавала търговска банка. Мустафа Хаджи обяви претенциите си в Шумен по време на традиционните чествания за рождеството на пророка Мохамед.
"Това, с което разполага мюсюлманското вероизповедание, е една много малка част от това, което е притежавало в миналото", каза духовникът. Според Мустафа Хаджи галерията в Пловдив е имот на мюфтийството, за който те имат нотариален акт. Сградата е била отнета от държавата през 70-те или 80-те години, като дотогава е била ползвана от мюсюлмани. Духовникът не назова сградата във Варна, но бе категоричен, че тя години наред е била давана под наем на банка. През 1997 г. Недим Генджев се опитал да я продаде, за което и досега текат съдебни дела. Най-големият имот в София, за който мюсюлманите претендират, е джамията "Махмуд паша", в която сега се помещава Националният археологически институт с музей. Той се намира между БНБ и сградата на Президентството. "Затова постоянно се говори, че мюсюлманите се кланят на тротоара и безпокоят хората. Ние казваме на държавата да ни даде джамията, за да се реши този проблем", обясни Мустафа Хаджи. По негови думи това е последната година, в която могат да бъдат заведени дела за връщането на тези имоти. "В момента събираме документи и правим срещи с адвокати, след което смятаме да заведем дела", каза още главният мюфтия. Той обяви, че е пуснал сигнал до Дирекцията по вероизповеданията за нова ислямска секта "Михириджи", която се опитва да пробие в България.
Николай ТОТЕВ
26.04.2012 г., с. 10
Лошите бизнес кредити се надуха с 1,6 млрд.
Финансови затруднения затягат примката около врата на родния бизнес. За това свидетелства фактът, че през последната година лошите и преструктурирани фирмени кредити нарастват със солидните 1,57 млрд. лева или 34,2%, сочат данните на БНБ. Още по-обезпокоително е, че ръстът в проблемните кредити почти догонва увеличението в общия обем на раздадените бизнес заеми през последната година. Отпуснатите нови фирмени кредити за година са 1,74 млрд. лв. Финансовата стагнация личи и от данните за месец март, според които лошите фирмени заеми нарастват с нови 379 млн. лв., изпреварвайки обема на новото фирменото кредитиране, което е в размер на 307,9 млн. лв. В резултат 25,45% (6,18 млрд. лв.) от всички кредити теглени от родния бизнес са лоши и преструктурирани. Финансовите проблеми на бизнеса, които отразяват застоя в икономиката на страната, са основната причина общият дял на лошите заеми да достигне рекордните 23,35% (9,66 млрд. лв).
Потребителското и жилищното кредитиране отчитат поредния месец на слаба активност. Едва 920 хил. лв. или 0,01% е увеличението в общия обем на раздадените потребителски заеми през месец март. За сметка на това размерът на лошите кредити, теглени от граждани, отчита лек спад от 0,6% (8,8 млн. лв.) за месец достигайки до общ дял от 19,81% (1,47 млрд. лв.). Раздадените жилищни кредити нарастват с 0,08% (7,4 млн. лв.) през март, но и увеличението при необслужваните ипотечни кредити расте с 1,5% или 26,5 млн. лв. Така 20,18% от ипотечни кредити са проблемни.
Мартин ЛЕКОВ
26.04.2012 г., с. 12
“Набуко” като изпята опера
Вече е ясно, че всеки в Европа ще се спасява поединично за газа
Георги Даскалов, "Екипнюз"
Унгарската петролна компания МОЛ (MOL) обяви, че може да се откаже от участието си в трансевропейския газопровод НАБУКО. Ден по-рано за това намекна унгарският министър-председател Виктор Орбан. "Не съм експерт в сектора, но въпреки това съм на мнение, че унгарската компания МОЛ ще напусне проекта", заяви Орбан в Брюксел.
Той посочи, че неяснотите около НАБУКО продължават да се увеличават, цената му расте и най-важното - все още не се знае откъде ще се вземе газ. Въпреки това Орбан категорично подчерта, че икономическата стратегия на Унгария продължава да е ориентирана към постигане на независимост от руския газ
Поради това правителството подкрепя газова връзка със Словакия, независимо че тя ще излезе скъпо в краткосрочен план. Преговаря се и за газопровод към Хърватия като вариант да достигане до италианската газопреносна мрежа.
"Надявам се след 3 години да можем да кажем, че не зависим от една-единствена страна за енергийните си доставки", допълни Орбан.
Унгария е в сходно положение с България - зависи почти изцяло от руснаците за доставките на природен газ. Те, освен че идват на висока цена, често и въобще ги няма, както стана в началото на 2009 година. По тази причина страната се включи в проекта НАБУКО.
Това беше отдавна - през 2004-а. Осем години по-късно
реални действия по газопровода няма
Строителството трябваше да е приключило през 2013 година, но сега не е ясно дали ще почне през 2015-а или през 2017-а. Газ няма, но има екскурзии до Азербайджан и категорични декларации, че НАБУКО е приоритет.
И е съвсем резонно, че на унгарците им е писнало и гледат да вложат малкото пари, които имат, в нещо реално - системни връзки със Словакия и Италия и търсене на доставки на газ оттам, откъдето го има.
Щем или не щем, за Европа това означава засега само едно - от Русия.
Никой не може да обвини Виктор Орбан, че е комунист. Съвсем наскоро партията му ФИДЕС прие лустрационен закон срещу бившите комунисти, какъвто няма в никоя друга страна в Европа. Комунистическият режим беше осъден като престъпен, а на функционерите му бяха наложени ограничения, каквито няма другаде. Заради това Брюксел дори заплаши Унгария с изгонване от ЕС.
Обаче антикомунизмът е едно, а природните и икономическите реалности в Европа са нещо друго: газът все още идва главно от Изток.
И затова Орбан, след като осем години е чакал да проработи европейската солидарност и не е дочакал, обръща страницата и се опитва да направи това, което зависи от него.
Но истината е, че Европа като цяло няма шанс да постигне справедливи цени и сигурни доставки от Русия, ако не застане в единна позиция. За съжаление сега такова единство не се вижда.
И всеки се спасява поединично. А иначе трябва да сме заедно.
26.04.2012 г., с. 13
Обновяваме гарите от Пловдив до Свиленград
Стилиян Кротнев, шеф на дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в НК "Железопътна инфраструктура"
Проектът за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница е на финалната права. Той е преходен, с мостово финансиране - от програма ИСПА (за отсечката Пловдив - Димитровград) към ОП "Транспорт" (за отсечката Димитровград - Свиленград - турска/гръцка граница). Строителните работи за реконструкция и електрификация на отсечката Крумово - Първомай вече приключиха и бе подписан Акт 15. Вече тече процедурата по подготовка на Акт 16, чието подписване е предвидено за май 2012 г. Финансовото изпълнение (платени средства) по договора е 96%.
Строителните работи в отсечката Първомай - Димитровград също приключиха и бе подписан Акт 15. До месец май очакваме подписването и на Акт 16. Финансовото изпълнение по тази отсечка е над 91 на сто.
До края на април очакваме да приключи строителството на системите за сигнализация, телекомуникация и SCADA (система за дистанционно управление на обектите) и по жп отсечката Пловдив - Димитровград. Финансовото изпълнение по нея е 61%. Изпълнението на участъка Свиленград - турска граница е над 80%. Очакваме строителството да приключи до края на 2012 г. Финансовото изпълнение по нея е 73 на сто. Вече бяха подписани договорите за реконструкция и електрификация на отсечката Димитровград - Харманли с изпълнител TERNA S.A (Гърция), на стойност 142.8 млн. лв. без ДДС, както и за отсечката Харманли - Свиленград - гръцка граница" с изпълнител "Сдружение Железопътна инфраструктура 2011", в което влизат фирма Порр ГмбХ - Австрия и ПСТ Холдинг - България. Проектът е на стойност 122 322 351,46 лв. без ДДС. Вече се изпълнява и договорът за нови тягови подстанции в участъка Симеоновград и Свиленград и за разширение на съществуващата тягова подстанция в Димитровград с изпълнител фирмата "Старт Инженеринг" (България), който е на стойност 21 368 018,03 лв. без ДДС. И трите договора трябва да се изпълнят до септември 2014 г.
Редовни влакове по завършените участъци пътуват и в момента, но след приключване на реконструкцията по цялото трасе Пловдив - Свиленград - граници влаковете ще се движат със 160 км/ч. В отсечката Пловдив - Димитровград бяха обновени гарите Катуница, Поповица и Първомай, както и спирка Садово. В същия участък са изградени наново гарите Караджалово и Ябълково и спирките Кочово, Виница, Сталево и Крум. Сградата на спирка Скобелево, която е паметник на културата, е възстановена в автентичния й вид. Що се отнася до отсечката Димитровград - Свиленград, се предвижда да бъдат подновени гарите Димитровград, Харманли и Свиленград. Ще бъдат изградени наново гарите Нова Надежда, Симеоновград и Любимец.
По направленията Пловдив - Свиленград и София - Калотина се предвиждат интермодални терминали. Целта е да се подобри ефективността и оперативната съвместимост на различните видове транспорт, като се намери балансът между икономическите интереси и грижата за околната среда. Предвижда се изграждането на интермодален терминал на гара Тодор Каблешков край Пловдив за 8 млн. евро и в срок от 20 месеца. С Решение 509/08.07.2011 г. на Министерски съвет той бе обявен за обект с национално значение.
С финансиране по ОП "Транспорт" до края на 2014 г. ще се направи прединвестиционно проучване на необходимостта от изграждане на интермодален терминал край София. Самото му строителство се предвижда за периода 2014-2020 г. със средства от еврофондовете.
Записа Таня Киркова
Малка портретна снимка
26.04.2012 г., с. 4
Страсбург помилва гетата на ромите
Съдът в Страсбург спаси гетата в у нас, като задължи държавата да промени Закона за общинската собственост, стана ясно вчера. По дело, заведено от 23 роми преди няколко години срещу България, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че когато се издават заповеди за отстраняване на хора от публична земя или сгради, трябва да се осигурява алтернативен подслон - дори и при незаконно пребиваване на общинския терен, посочват от институцията. Припомняме, че община София опитва на два пъти да премахне ромския квартал, за това, че обитателите му живеят незаконно на общински терен. Жилищата на ромските семейства съставляват техен „дом" и ако не им се осигури друг, никой няма право да ги гони от терена, пише в мотивите си ЕСПЧ. Исканията на общинските власти мургавите да „бъдат върнати по родните им места" са нелегитимни, слагат точка на спора от Страсбург.
26.04.2012 г., с. 5
Прерязаха нова лента на метрото, но няма път дo него
30 000 жители на столичния квартал „Дружба" са принудени да катерят стръмна пътека, за да стигнат до станцията
Председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой и премиерът Бойко Борисов откриха вчера нов участък от подземната железница в столицата, без обаче да има път до двете метростанции. Сега живеещите в „Младост" - 1А и 3, ще трябва да стигат до спирката в „Младост"^ по тясна пътека, защото пътят все още не е изграден. По план над метрото трябва да има булевард. Столична община обаче забави удължаването на бул. „Сахаров". Проблем има и с другата метростанция - на бул. „Цариградско шосе". Тя се оказва недостъпна за 30 хиляди столичани от квартал „Дружба-2".
Единственият достъп до станцията е стръмна и кална пътечка с храсти. Проблемът се ражда преди пет години, когато през 2006-а проектът се променя, сигнализира Медияпул. Станцията се измества от удобното за пътниците от „Дружба" място по протежението на бул. „Копенхаген" до сегашното - в близост до офис сгради и верига магазини по „Цариградско шосе" в столицата. Решението е взето от експертен
съвет, за да бъдат спестени разходи от 30 млн. лв. Така се стига до днешната картинка - метростанцията и „Дружба-2" да са разделени от склон, по който хората трябва да се изкачват, за да се възползват от бърз транспорт до центъра на града. Жителите на „Дружба" готвеха вчера протест по време на тържественото откриване на новата придобивка заради недомислицата. След като се разбрало за протеста, Столична община изпратила емисари да разубеждават хората. На място с тях лично се срещнал зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. Столичният кмет Йорданка Фандъкова пък обещала до година проблемът да е решен, пише dnevnik.bg. Само ден по-рано, във вторник, Фандъкова се похвали с интегрирания подход, който е наложила общината при строителството на метро. Успоредно с изграждането на подземната железница се ремонтира и обновява цялото пространство над нея, каза фандъкова по време на конференция за устойчиво градско развитие. Освен новия участък на метрото, беше открит и първият подземен паркинг на „Цариградско шосе" за 1300 коли. Идеята на буферните паркинги по метростанциите е хората да оставят колите си на тях и да ползват метрото до центъра. Първите 2 часа на паркинга са безплатни срещу купен билет за метрото. След това цената е половин лев за час престой. Всеки шофьор ще получава карта, на която ще се отбелязват часовете при влизане и престой. Строителството на метрото се извършва с пари от еврофондовете по оперативна програма „Транспорт". Проектът се съфинансира и със заем от Европейската инвестиционна банка.
26.04.2012 г., с. 8-17
Реквием или химн за България
Каква алтернатива на ГЕРБ предлага БСП
Проведените преди половин година избори за президент и местна власт бяха спечелени от партия ГЕРБ, която затвърди позициите си на първа политическа сила в страната. ГЕРБ владеят президентството, законодателната и изпълнителната власт, както и ключови позиции в съдебната власт. ГЕРБ владеят местната власт в 14 областни града (включително София, Пловдив и Варна), както и в повечето общини и кметства. Всичко това показва, че днес ГЕРБ е партията на народа. За добро или за лошо, голямата част от българите припознаха своите надежди за по-добър живот с тази партия, която управлява България вече близо три години. Какво можем да кажем за управлението на ГЕРБ? Безспорно, тези години съвпадат с финансовата и икономическата криза в света (включително в ЕС) със съответното социално и политическо отражение. Бяхме свидетели на авторитарните усилия на дуета Меркел-Саркози, изпаднали в плен на либералните идеи и на западноевропейския крупен финансов капитал, да модифицират Лисабонския договор в опит да спасят общоевропейския проект и еврото. На този фон правителството на ГЕРБ няма антикризисна програма. А за стратегия за развитие на страната започна да се говори едва през последния месец с неизяснени визии за приоритети. Неуспешната фискална политика се компенсира с усвояване на фискалния резерв, натрупан от тройната коалиция, с посягане на Сребърния фонд, с предложение за емитиране на дългови инструменти и за получаване на външен заем. Налице е силна рестриктивна, балансирана бюджетна политика по каноните на Световната банка, блокираща икономиката. Правителството се отказа от изграждането на АЕЦ „Белене" с всички произтичащи от това финансови, икономически, социални и външнополитически последствия. Това правителство също се обяви за реформаторско, като ежедневно говори и провежда реформи в БАН, БДЖ, висшето и средно образование, здравеопазването, селското стопанство, строителството на магистрали, социалноосигу-рителната система, пенсионната система, голяма част от структурата на националната сигурност и т.н. Понятието „реформа" днес означава ликвидация на социалната държава, разрушаване на всичко положително, което българската държава е създала в годините на социалистическото си развитие, а и в по-близкото минало. Почти всяко действие на правителството е гарнирано с фалшиви леви и популистки послания към хората, без да се влезе в същността на социалния диалог -заради обедняването, нарастването на безработицата, загубата на препитание в широки социални слоеве. За потискане на възникващите напрежения и протести правителството непрекъснато вменява вина на различни социални групи и професионални съсловия. Хората се манипулират да мразят колегите си, комшиите си с цел да не се създаде солидарност в обществото, а протестните гласове да се разпилеят. Обликът на управлението на ГЕРБ се допълва с ниската ефективност на работата на МВР; зачестилото непредизвикано полицейско насилие над обикновени граждани; правенето на избори чрез вътрешния министър и силовата структура на ведомството му, потъпквайки всички правила на демокрацията. Бедствията, драмите и трагедиите, връхлетели страната ни по време на тежката зима, са само допълнителна илюстрация, че държавата се разпада, трансформирайки се в неуправляема територия, населена от спасяващи се поединично индивиди. Това са последиците от кръчмарските лакърдии, чрез които бе позволено на един човек в България да гради култ към себе си. И той от сутрин до вечер воюва персонално в медиите, опитвайки се да удържи разпадащото се управление и любовта на зомбираните му избиратели. Парадоксалното е, че при тази картина на държавата ни социолози и политолози предсказват добри перспективи пред ГЕРБ на парламентарните избори през 2013 г. Това поражда логичния въпрос: Какво се случи с българското общество през изтеклите двадесетина години? Предполагам, ще се съгласите, че историята на обществото е развитие на общественото съзнание, в смисъл как голямата част от даден народ възприема заобикалящия го свят, в който живее, как желае да го промени и какви действия предприема в това отношение. Също така знаем, че не може да има общество без обща вяра, религия, идеал, за да могат хората по сходен начин да си обясняват събитията и процесите, за да може да бъде мобилизирана тяхната енергия (включително и готовността им за саможертва) за дадена кауза. Днес представата за общество, изградено съгласно марксистко-ленинската философска система, е разрушена. Марксизмът отсъства и в програмните документи на БСП, и в речника на нейните ръководители. Марксистката философска система както и всяка система от знания, се нуждае от развитие, за да бъде адекватна на съвременната действителност. На всички е ясно, че светът се е изменил съществено в сравнение с времето на появата на марксизма и е необходимо той да бъде сериозно обновен или променен. Грешката на европейските комунистически партии (в т.ч. КПСС и БКП) през XX век бе, че само на думи разбираха марксизма като сложна развиваща се система, че марксизмът е диалектика, инструмент за саморазвитие. Всеки опит да бъде казано нещо в допълнение на класиците се третираше като ревизионизъм. Ето защо въпросът „Защо е остарял марксизмът?" не е въпрос към Маркс, а към всички, които се наричат марксисти.
За да бъде победен марксизмът, трябва да бъде предложена нова философска теория - по-системна, по-дълбока и по-широка от марксизма. А съвременните негови критици не само не се придържат към определена, макар и конкурентна, философска система, а даже не могат да осъзнаят какво представлява философска система. Новите наши демократи (под инструкциите на своите американски ментори) противопоставиха на марксистката философска система само два постулата, които ежедневно набиват в съзнанието на хората: 1) Свободният пазар на развитие на обществото. Българските тинк-танкове (неправителствени организации - б. p.), финансирани главно от САЩ и подпомагани от глобални идеологически машини, наложиха и продължават да налагат в масовото съзнание либералната теза за предимствата на днешния капитализъм у нас, заменил предходния държавен социализъм от съветски тип. Вече повече от двадесет години неуморно провежданата неолиберална идеология сведе до минимум ролята на държавата и нейните регулатори. Държавната собственост в много голяма част е ограбена, реституирана, приватизирана и разрушена. Страната е деиндустриализирана и демодернизирана. Ликвидирано бе и селското стопанство. Почти завършен е
демонтажът на социалната държава. В резултат на всичко това България се е сринала от 27-о място през 1988 г. на 60-о място през 2011 г. по комплексния индекс на човешко развитие, чрез който ООН мери равнището на развитие на отделните държави и грижата за човека в тях. Зад лозунгите за „свобода" и „демокрация" последователно унищожихме държавността си, приличното си настояще и безостатъчно - бъдещето си.
В трудните години на прехода част от хората се обърнаха към християнската религия, но много голямата част от народа ни прие наложената в глобалния свят друга религия - религията на парите, съгласно която единственото важно и определящо нещо в живота са парите, увеличаването на печалбата, на богатството. Тази религия изисква всичко в света да се сведе до едно измерение, изразено в числата на парите. Казано с други думи, вече живеем в едномерен свят, в който всичко е остойностено с пари - стоките, услугите, предметите, събитията, дори човешките отношения (брачният договор). И всяко човешко действие се оценява по това дали ще донесе парична печалба, или загуба. Живеем в свят на вещите с култ към престижните марки и новите модели на автомобили, обзавеждане, битова техника, дрехи, козметика и т.н. Няма го света на хората с техните качества, знания, стремежи, култура. В едномерния свят човек е само точка във вертикалната линия, оразмерена с пари. Той може да бъде по-нагоре (по-богат) или по-надолу (победен), което поражда в него две чувства - страх да не изпадне надолу и алчност, желание да върви нагоре. В този едномерен свят оцелява по-силният, т.е. по-богатият, а хората се определят като winners и loosers, като печеливши и губещи, като успяващи и неудачници. Затова днес звучи архаично социалистическият принцип, че човек за човека е приятел, другар и брат; равенството и справедливостта са непонятни думи, а солидарността се забелязва инцидентно (обикновено при природни бедствия). Историята на цивилизацията е доказала ролята на личността в йерархията на обществото. В едномерния свят свойството власт се отделя от човека и става независимо. Йерархията на личността е заменена с йерархия на парите, капитала, частната собственост т.е. властта е вече безлична. Паричната йерархия е единна, абсолютна и универсална и се стреми да се разпростре върху целия свят. Затова все по-често виждаме в йерархията на обществото ни посредствени и случайни хора, на които определено липсват честност, смелост, преданост, достойнство, последователност, интелект, духовност. Тези качества са ненужни в едномерния свят и само пречат на единствената цел - натрупването на пари, като символ и инструмент на властта. Българските олигарси, подгизнали от алчност, арогантност, егоизъм, високомерие и безотговорност, периодично произвеждат поредния генно-модифициран политически продукт, правят го партия, пишат му репликите, обогатяват го, направляват го и го вкарват във властта - за да управлява и защитава интересите им. Така създадоха НДСВ, „Атака", РЗС и разбира се, най-свидното им чедо - ГЕРБ. Електоратът гласува за поредния мутант и си въобразява, че гласува против олигархията, против мафията, против виновниците за неговите злощастия. А всъщност гласува за тях, за техния проект, който гарантира на олигархията неподсъдност и недосегаемост, и разбира се - увеличаване на богатството им. За електората остават унижението, бедността и произволът (мутренски, полицейски, съдебен, чиновнически).
Регресът, поразил България с преминаването от социализъм към капитализъм
не предполага развитие на обществото. Предполага неговия духовен упадък. Тук не става дума само за влошеното качество на знанията, давани от съвременното ни образование и интелектуалното обедняване на обществото. Тук става дума за командата „равнис" по американската масова култура. Телевизията, интернет, компютърните игри ни заливат денонощно със сцени на разкош, секс, зрелища, насилие, халюциниращи от наркотици герои, чалга. Телевизията е превърната в оръжие за масово поразяване на общественото съзнание. Вместо хората сами да формират своята представа за процесите в обществото, на нас ни поднасят готови образи, готово отражение на събитията, които да ни вълнуват. Казват ни къде да гледаме, как да виждаме, какво да виждаме. Така управляват нашето минало, настояще и бъдеще. Така се унищожава способността на хората да мислят и става съвсем лесно да се манипулира общественото съзнание. Резултатът е опростачване, безкултурие, формирането на празни мозъци, на лесна за манипулация биомаса. И няма защо да се чудим, че моралната тъпота и бездуховността са на почит, агресивното невежество - на пиедестал, а подлостта - на власт. Триумфът на чалгализираната маса е ГЕРБ - тяхното разбиране за политиката като авторитарна, абсолютна власт с дивия им копнеж по диктатура. И още нещо - всичко това води до разрушаване на цивилизационния код на българския народ, който в исторически аспект е свързан със славяно-православната цивилизация и Русия.
Накратко, според нас това е състоянието на българското общество днес - общество без идеал и кауза, общество без класи и класова борба, разпаднало се на социални групи и индивиди, които лесно биват управлявани със средствата на политическите технологии в интерес на властващото малцинство. Какво можем да предложим ние и можем ли да променим общественото съзнание така, че да има по-добра алтернатива за България?
Да видим накратко равносметката. Първо - 22 години след началото на прехода вместо общество, доминирано от мечтаната средна класа, имаме общество от преимуществено хора с ниски доходи, безработни, болни, пенсионери, малцинства, чиновници - всички до един зависещи преди всичко от държавата или общината. Това е една обречена на олевяване маса - не по избор, а по необходимост. Второ - Протестите на младите хора около конкретни каузи (ГМО, шистовия газ, АКТА, природните паркове, високите цени на горивата) не се дължат на кризата, а са следствие от корупцията и некадърното държавно управление по време на кризата. Тези протести са антиправителствени, но протестиращите не припознаха партийната опозиция (включително БСП) за свой съюзник. Трето - все по настоятелен е въпросът: Къде е алтернативата? Къде е лявата партия, припозната за своя от унизените и оскърбените, от безработните и безимотните, от тези, които с много мъка успяват да си връщат кредитите и да си плащат сметките за ток и парно? Къде е истинската лява партия, която да защитава несвързаните с олигархията граждани? Нашият отговор на тези въпроси е, че такава лява партия е БСП. Но голяма част от хората не й вярват. Защото в тяхното съзнание стои съмнението, че ръководството на партията е съпричастно с потайно назначените в годините на прехода капиталисти, банкери, предприемачи, големи и малки собственици. Защото голяма част от хората продължават да бъдат убедени, че решенията в БСП се вземат под натиска на един чужд посланик, под натиска на олигарси, милионери и остатъчна „червена аристокрация". Защото голяма част от хората смятат, че лидерите на социалистите могат да говорят каквото си искат, но действията им, особено когато управляват, показват, че с тях може да се гордее всеки представител на неолибералната теория и практика - от Милтьн Фридман и Фридрих Хайек до днешните им карикатурни български апологети. Защото според голяма част от хората партийният елит припечелва добре от инерцията и носталгията на избирателите си. Ръководството на партията не успява да противостои на наложеното на БСП чувство за вина - прийом, използван дълги години от метрополиите за контрол над масовото съзнание в колониите. И това чувство за вина дезориентира общественото съзнание за ролята на БКП в българската история, принуждавайки ръководството на БСП да приеме:
1. Вина за собствената си идентичност - повече от 20 години си задаваме въпроса: „Каква партия сме?"
2. Социална вина - като партия не говорим за успехите на социалистическа България. Приехме, че България през 1989 г. е една „обрулена държава", но която странно защо продължава да бъде брулена повече от 22 години.
3. Историческа вина - едва ли не комунизмът е еднозначен с фашизма. По време на социалистическия си период България е била спряна в своето европейско развитие, била е тоталитарна държава, репресираща „невинни инакомислещи". Като че ли всяка държава няма правото да се защити с някоя от формите за контрол, в една или друга степен в зависимост от обстановката и историческата необходимост. Ние самите охулихме, унизихме и отблъснахме от себе си десетки хиляди предани членове на БКП/БСП, работили всеотдайно с партийна заръка в разузнаването, контраразузнаването и другите специални служби по време на социализма. Доказателство за това са приемането на законите за досиетата, за декомунизацията, които са основа за тиха лустрация на хиляди социалисти и наши привърженици. А партийното ръководство нехае!
4. Ритуално и публично признаване на греховете - записахме в програмата и устава, че „... отхвърляме и осъждаме от миналото си всичко противоречащо на социалистическите идеи, демокрацията и хуманизма". Може би вече мислим, че в обществата няма борба на противоположности (в много случаи - непримирима, „на живот и смърт") и че само в социалистическа България БКП грубо е нарушила хармонията в човешките отношения?
Сподели с приятели: |