26 април 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница9/10
Дата25.01.2017
Размер1.35 Mb.
#13474
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

26.04.2012 г., с. 5
ГЕРБ пуска водата на две села в Съединение
До Гергьовден частично ще бъде разрешен проблемът с питейната вода в село Неделево, община Съединение. Такъв ангажимент пое на среща с жителите на селото кандидатът за кмет на общината от ГЕРБ Сашо Динчийски. Проблемът е стар и ще бъде временно решен чрез поставянето на кранове на магистралния водопровод между селата Неделево и Церетелево.

"Познавам добре проблемите на селата в община Съединение, затова си "написах домашното", преди да се изправя пред вас", каза Динчийски. Със съдействието на областния координатор на ГЕРБ са направени контакти с местното ВиК и са обсъдени възможностите за отстраняване на технологичния проблем, който създава напрежение между жителите на двете села, които остават без вода при авария.




26.04.2012 г., с. 7
Мюфтия си иска галерия и банка
Мустафа Хаджи завежда дела за имоти, взети от комунистите
Главният мюфтия Мустафа Хаджи поиска галерия, музей и банка. По думите му те били одържавени преди 1989 г. Духовният водач на мюсюлманите у нас обясни, че през съда вероизповеданието ще си потърсени Картинната галерия в Пловдив, джамията "Махмуд паша" в София и сграда във Варна, в която дълги години се е помещавала търговска банка. Мустафа Хаджи обяви претенциите си в Шумен по време на традиционните чествания за рождеството на пророка Мохамед.

"Това, с което разполага мюсюлманското вероизповедание, е една много малка част от това, което е притежавало в миналото", каза духовникът. Според Мустафа Хаджи галерията в Пловдив е имот на мюфтийството, за който те имат нотариален акт. Сградата е била отнета от държавата през 70-те или 80-те години, като дотогава е била ползвана от мюсюлмани. Духовникът не назова сградата във Варна, но бе категоричен, че тя години наред е била давана под наем на банка. През 1997 г. Недим Генджев се опитал да я продаде, за което и досега текат съдебни дела. Най-големият имот в София, за който мюсюлманите претендират, е джамията "Махмуд паша", в която сега се помещава Националният археологически институт с музей. Той се намира между БНБ и сградата на Президентството. "Затова постоянно се говори, че мюсюлманите се кланят на тротоара и безпокоят хората. Ние казваме на държавата да ни даде джамията, за да се реши този проблем", обясни Мустафа Хаджи. По негови думи това е последната година, в която могат да бъдат заведени дела за връщането на тези имоти. "В момента събираме документи и правим срещи с адвокати, след което смятаме да заведем дела", каза още главният мюфтия. Той обяви, че е пуснал сигнал до Дирекцията по вероизповеданията за нова ислямска секта "Михириджи", която се опитва да пробие в България.



Николай ТОТЕВ


26.04.2012 г., с. 10
Лошите бизнес кредити се надуха с 1,6 млрд.
Финансови затруднения затягат примката около врата на родния бизнес. За това свидетелства фактът, че през последната година лошите и преструктурирани фирмени кредити нарастват със солидните 1,57 млрд. лева или 34,2%, сочат данните на БНБ. Още по-обезпокоително е, че ръстът в проблемните кредити почти догонва увеличението в общия обем на раздадените бизнес заеми през последната година. Отпуснатите нови фирмени кредити за година са 1,74 млрд. лв. Финансовата стагнация личи и от данните за месец март, според които лошите фирмени заеми нарастват с нови 379 млн. лв., изпреварвайки обема на новото фирменото кредитиране, което е в размер на 307,9 млн. лв. В резултат 25,45% (6,18 млрд. лв.) от всички кредити теглени от родния бизнес са лоши и преструктурирани. Финансовите проблеми на бизнеса, които отразяват застоя в икономиката на страната, са основната причина общият дял на лошите заеми да достигне рекордните 23,35% (9,66 млрд. лв).

Потребителското и жилищното кредитиране отчитат поредния месец на слаба активност. Едва 920 хил. лв. или 0,01% е увеличението в общия обем на раздадените потребителски заеми през месец март. За сметка на това размерът на лошите кредити, теглени от граждани, отчита лек спад от 0,6% (8,8 млн. лв.) за месец достигайки до общ дял от 19,81% (1,47 млрд. лв.). Раздадените жилищни кредити нарастват с 0,08% (7,4 млн. лв.) през март, но и увеличението при необслужваните ипотечни кредити расте с 1,5% или 26,5 млн. лв. Така 20,18% от ипотечни кредити са проблемни.



Мартин ЛЕКОВ


26.04.2012 г., с. 12
Набуко” като изпята опера
Вече е ясно, че всеки в Европа ще се спасява поединично за газа
Георги Даскалов, "Екипнюз"

Унгарската петролна компания МОЛ (MOL) обяви, че може да се откаже от участието си в трансевропейския газопровод НАБУКО. Ден по-рано за това намекна унгарският министър-председател Виктор Орбан. "Не съм експерт в сектора, но въпреки това съм на мнение, че унгарската компания МОЛ ще напусне проекта", заяви Орбан в Брюксел.

Той посочи, че неяснотите около НАБУКО продължават да се увеличават, цената му расте и най-важното - все още не се знае откъде ще се вземе газ. Въпреки това Орбан категорично подчерта, че икономическата стратегия на Унгария продължава да е ориентирана към постигане на независимост от руския газ

Поради това правителството подкрепя газова връзка със Словакия, независимо че тя ще излезе скъпо в краткосрочен план. Преговаря се и за газопровод към Хърватия като вариант да достигане до италианската газопреносна мрежа.

"Надявам се след 3 години да можем да кажем, че не зависим от една-единствена страна за енергийните си доставки", допълни Орбан.

Унгария е в сходно положение с България - зависи почти изцяло от руснаците за доставките на природен газ. Те, освен че идват на висока цена, често и въобще ги няма, както стана в началото на 2009 година. По тази причина страната се включи в проекта НАБУКО.

Това беше отдавна - през 2004-а. Осем години по-късно

реални действия по газопровода няма

Строителството трябваше да е приключило през 2013 година, но сега не е ясно дали ще почне през 2015-а или през 2017-а. Газ няма, но има екскурзии до Азербайджан и категорични декларации, че НАБУКО е приоритет.

И е съвсем резонно, че на унгарците им е писнало и гледат да вложат малкото пари, които имат, в нещо реално - системни връзки със Словакия и Италия и търсене на доставки на газ оттам, откъдето го има.

Щем или не щем, за Европа това означава засега само едно - от Русия.

Никой не може да обвини Виктор Орбан, че е комунист. Съвсем наскоро партията му ФИДЕС прие лустрационен закон срещу бившите комунисти, какъвто няма в никоя друга страна в Европа. Комунистическият режим беше осъден като престъпен, а на функционерите му бяха наложени ограничения, каквито няма другаде. Заради това Брюксел дори заплаши Унгария с изгонване от ЕС.

Обаче антикомунизмът е едно, а природните и икономическите реалности в Европа са нещо друго: газът все още идва главно от Изток.

И затова Орбан, след като осем години е чакал да проработи европейската солидарност и не е дочакал, обръща страницата и се опитва да направи това, което зависи от него.

Но истината е, че Европа като цяло няма шанс да постигне справедливи цени и сигурни доставки от Русия, ако не застане в единна позиция. За съжаление сега такова единство не се вижда.

И всеки се спасява поединично. А иначе трябва да сме заедно.




26.04.2012 г., с. 13
Обновяваме гарите от Пловдив до Свиленград
Стилиян Кротнев, шеф на дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в НК "Железопътна инфраструктура"

Проектът за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница е на финалната права. Той е преходен, с мостово финансиране - от програма ИСПА (за отсечката Пловдив - Димитровград) към ОП "Транспорт" (за отсечката Димитровград - Свиленград - турска/гръцка граница). Строителните работи за реконструкция и електрификация на отсечката Крумово - Първомай вече приключиха и бе подписан Акт 15. Вече тече процедурата по подготовка на Акт 16, чието подписване е предвидено за май 2012 г. Финансовото изпълнение (платени средства) по договора е 96%.

Строителните работи в отсечката Първомай - Димитровград също приключиха и бе подписан Акт 15. До месец май очакваме подписването и на Акт 16. Финансовото изпълнение по тази отсечка е над 91 на сто.

До края на април очакваме да приключи строителството на системите за сигнализация, телекомуникация и SCADA (система за дистанционно управление на обектите) и по жп отсечката Пловдив - Димитровград. Финансовото изпълнение по нея е 61%. Изпълнението на участъка Свиленград - турска граница е над 80%. Очакваме строителството да приключи до края на 2012 г. Финансовото изпълнение по нея е 73 на сто. Вече бяха подписани договорите за реконструкция и електрификация на отсечката Димитровград - Харманли с изпълнител TERNA S.A (Гърция), на стойност 142.8 млн. лв. без ДДС, както и за отсечката Харманли - Свиленград - гръцка граница" с изпълнител "Сдружение Железопътна инфраструктура 2011", в което влизат фирма Порр ГмбХ - Австрия и ПСТ Холдинг - България. Проектът е на стойност 122 322 351,46 лв. без ДДС. Вече се изпълнява и договорът за нови тягови подстанции в участъка Симеоновград и Свиленград и за разширение на съществуващата тягова подстанция в Димитровград с изпълнител фирмата "Старт Инженеринг" (България), който е на стойност 21 368 018,03 лв. без ДДС. И трите договора трябва да се изпълнят до септември 2014 г.

Редовни влакове по завършените участъци пътуват и в момента, но след приключване на реконструкцията по цялото трасе Пловдив - Свиленград - граници влаковете ще се движат със 160 км/ч. В отсечката Пловдив - Димитровград бяха обновени гарите Катуница, Поповица и Първомай, както и спирка Садово. В същия участък са изградени наново гарите Караджалово и Ябълково и спирките Кочово, Виница, Сталево и Крум. Сградата на спирка Скобелево, която е паметник на културата, е възстановена в автентичния й вид. Що се отнася до отсечката Димитровград - Свиленград, се предвижда да бъдат подновени гарите Димитровград, Харманли и Свиленград. Ще бъдат изградени наново гарите Нова Надежда, Симеоновград и Любимец.

По направленията Пловдив - Свиленград и София - Калотина се предвиждат интермодални терминали. Целта е да се подобри ефективността и оперативната съвместимост на различните видове транспорт, като се намери балансът между икономическите интереси и грижата за околната среда. Предвижда се изграждането на интермодален терминал на гара Тодор Каблешков край Пловдив за 8 млн. евро и в срок от 20 месеца. С Решение 509/08.07.2011 г. на Министерски съвет той бе обявен за обект с национално значение.

С финансиране по ОП "Транспорт" до края на 2014 г. ще се направи прединвестиционно проучване на необходимостта от изграждане на интермодален терминал край София. Самото му строителство се предвижда за периода 2014-2020 г. със средства от еврофондовете.

Записа Таня Киркова
Малка портретна снимка


26.04.2012 г., с. 4
Страсбург помилва гетата на ромите
Съдът в Страсбург спаси гетата в у нас, ка­то задължи държавата да промени Закона за общинската собстве­ност, стана ясно вчера. По дело, заведено от 23 роми преди няколко го­дини срещу България, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че кога­то се издават заповеди за отстраняване на хо­ра от публична земя или сгради, трябва да се осигурява алтернативен подслон - дори и при незаконно пребиваване на общинския терен, посочват от институцията. Припомняме, че об­щина София опитва на два пъти да премахне ромския квартал, за то­ва, че обитателите му живеят незаконно на общински терен. Жили­щата на ромските се­мейства съставляват техен „дом" и ако не им се осигури друг, никой няма право да ги гони от терена, пише в мо­тивите си ЕСПЧ. Иска­нията на общинските власти мургавите да „бъдат върнати по род­ните им места" са не­легитимни, слагат точка на спора от Страсбург.


26.04.2012 г., с. 5
Прерязаха нова лента на метрото, но няма път дo него
30 000 жители на столичния квартал „Дружба" са принудени да катерят стръмна пътека, за да стигнат до станцията
Председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой и премиерът Бойко Борисов откриха вчера нов участък от подземната железни­ца в столицата, без обаче да има път до двете метростанции. Сега живеещите в „Младост" - 1А и 3, ще трябва да стигат до спирката в „Мла­дост"^ по тясна пътека, защото пътят все още не е изгра­ден. По план над метрото трябва да има булевард. Столич­на община обаче забави удължаването на бул. „Сахаров". Проблем има и с другата метростанция - на бул. „Цариградско шосе". Тя се оказва недостъпна за 30 хиляди столичани от квартал „Дружба-2".

Единственият достъп до станцията е стръм­на и кална пътечка с храсти. Проблемът се ражда преди пет години, когато през 2006-а проектът се променя, сигнализира Медияпул. Станцията се измества от удоб­ното за пътниците от „Дружба" място по протежението на бул. „Копенхаген" до сегашното - в близост до офис сгради и верига магазини по „Цариградско шосе" в столицата. Решението е взето от експертен



съвет, за да бъдат спестени разходи от 30 млн. лв. Така се стига до днешната картинка - метростанцията и „Дружба-2" да са разделени от склон, по който хора­та трябва да се изкач­ват, за да се възполз­ват от бърз транспорт до центъра на града. Жителите на „Дружба" готвеха вчера протест по време на тържест­веното откриване на новата придобивка заради недомислица­та. След като се разбрало за протеста, Столична община изпратила емисари да разубеждават хората. На място с тях лично се срещнал зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. Столичният кмет Йорданка Фандъкова пък обещала до година проблемът да е решен, пише dnevnik.bg. Само ден по-рано, във вторник, Фандъкова се похвали с интегрирания под­ход, който е наложила общината при строи­телството на метро. Успоредно с изграж­дането на подземната железница се ремон­тира и обновява цялото пространство над нея, каза фандъ­кова по време на конференция за устойчиво градско развитие. Освен новия участък на метрото, беше открит и първият подземен паркинг на „Цариградско шосе" за 1300 коли. Идеята на буферните паркинги по метростанциите е хората да оставят колите си на тях и да ползват метрото до центъра. Първите 2 часа на паркинга са безплатни срещу купен билет за метро­то. След това цената е половин лев за час престой. Всеки шо­фьор ще получава карта, на която ще се отбелязват часовете при влизане и прес­той. Строителството на метрото се извърш­ва с пари от еврофондовете по оперативна програма „Транспорт". Проектът се съфинансира и със заем от Европейската инвести­ционна банка.


26.04.2012 г., с. 8-17
Реквием или химн за България
Каква алтернатива на ГЕРБ предлага БСП
Проведените преди половин го­дина избори за президент и местна власт бяха спечелени от партия ГЕРБ, която зат­върди позициите си на първа политическа сила в страната. ГЕРБ владеят президентство­то, законодателната и изпъл­нителната власт, както и клю­чови позиции в съдебната власт. ГЕРБ владеят местна­та власт в 14 областни града (включително София, Плов­див и Варна), както и в пове­чето общини и кметства. Всичко това показва, че днес ГЕРБ е партията на народа. За добро или за лошо, голя­мата част от българите при­познаха своите надежди за по-добър живот с тази партия, която управлява България ве­че близо три години. Какво можем да кажем за управле­нието на ГЕРБ? Безспорно, тези години съвпадат с финансовата и икономическата криза в све­та (включително в ЕС) със съответното социално и по­литическо отражение. Бяхме свидетели на авторитарните усилия на дуета Меркел-Саркози, изпаднали в плен на ли­бералните идеи и на запад­ноевропейския крупен финан­сов капитал, да модифици­рат Лисабонския договор в опит да спасят общоевропей­ския проект и еврото. На то­зи фон правителството на ГЕРБ няма антикризисна програма. А за стратегия за развитие на страната започ­на да се говори едва през последния месец с неизяс­нени визии за приоритети. Неуспешната фискална поли­тика се компенсира с усвоя­ване на фискалния резерв, натрупан от тройната коали­ция, с посягане на Сребър­ния фонд, с предложение за емитиране на дългови инст­рументи и за получаване на външен заем. Налице е сил­на рестриктивна, балансира­на бюджетна политика по ка­ноните на Световната банка, блокираща икономиката. Правителството се отказа от изграждането на АЕЦ „Беле­не" с всички произтичащи от това финансови, икономичес­ки, социални и външнополи­тически последствия. Това правителство също се обяви за реформаторско, като ежед­невно говори и провежда ре­форми в БАН, БДЖ, висше­то и средно образование, здравеопазването, селското стопанство, строителството на магистрали, социалноосигу-рителната система, пенсион­ната система, голяма част от структурата на националната сигурност и т.н. Понятието „реформа" днес означава лик­видация на социалната дър­жава, разрушаване на всичко положително, което българската държава е създала в го­дините на социалистическо­то си развитие, а и в по-близ­кото минало. Почти всяко действие на правителството е гарнирано с фалшиви леви и популистки послания към хо­рата, без да се влезе в същ­ността на социалния диалог -заради обедняването, нараст­ването на безработицата, за­губата на препитание в ши­роки социални слоеве. За по­тискане на възникващите нап­режения и протести прави­телството непрекъснато вме­нява вина на различни соци­ални групи и професионални съсловия. Хората се манипу­лират да мразят колегите си, комшиите си с цел да не се създаде солидарност в общес­твото, а протестните гласове да се разпилеят. Обликът на управлението на ГЕРБ се допълва с ниската ефек­тивност на работата на МВР; зачестилото непредизвикано полицейско насилие над обик­новени граждани; правенето на избори чрез вътрешния ми­нистър и силовата структура на ведомството му, потъпквайки всички правила на демок­рацията. Бедствията, драми­те и трагедиите, връхлетели страната ни по време на теж­ката зима, са само допълни­телна илюстрация, че държа­вата се разпада, трансформи­райки се в неуправляема те­ритория, населена от спасяващи се поединично индиви­ди. Това са последиците от кръчмарските лакърдии, чрез които бе позволено на един човек в България да гради култ към себе си. И той от сутрин до вечер воюва пер­сонално в медиите, опитвай­ки се да удържи разпадащото се управление и любовта на зомбираните му избиратели. Парадоксалното е, че при тази картина на държавата ни социолози и политолози пред­сказват добри перспективи пред ГЕРБ на парламентар­ните избори през 2013 г. Това поражда логичния въпрос: Какво се случи с българско­то общество през изтеклите двадесетина години? Предполагам, ще се съг­ласите, че историята на об­ществото е развитие на общественото съзнание, в сми­съл как голямата част от да­ден народ възприема заоби­калящия го свят, в който жи­вее, как желае да го промени и какви действия предприе­ма в това отношение. Също така знаем, че не може да има общество без обща вя­ра, религия, идеал, за да мо­гат хората по сходен начин да си обясняват събитията и процесите, за да може да бъ­де мобилизирана тяхната енергия (включително и го­товността им за саможертва) за дадена кауза. Днес предс­тавата за общество, изграде­но съгласно марксистко-ленинската философска систе­ма, е разрушена. Марксизмът отсъства и в програмните до­кументи на БСП, и в речни­ка на нейните ръководители. Марксистката философска система както и всяка система от зна­ния, се нуждае от развитие, за да бъде адекватна на съв­ременната действителност. На всички е ясно, че светът се е изменил съществено в срав­нение с времето на появата на марксизма и е необходи­мо той да бъде сериозно об­новен или променен. Греш­ката на европейските кому­нистически партии (в т.ч. КПСС и БКП) през XX век бе, че само на думи разбира­ха марксизма като сложна развиваща се система, че мар­ксизмът е диалектика, инструмент за саморазвитие. Все­ки опит да бъде казано нещо в допълнение на класиците се третираше като ревизионизъм. Ето защо въпросът „За­що е остарял марксизмът?" не е въпрос към Маркс, а към всички, които се нари­чат марксисти.

За да бъде победен марк­сизмът, трябва да бъде пред­ложена нова философска тео­рия - по-системна, по-дълбока и по-широка от марксизма. А съвременните негови критици не само не се придържат към определена, макар и конкурен­тна, философска система, а да­же не могат да осъзнаят какво представлява философска сис­тема. Новите наши демократи (под инструкциите на своите американски ментори) проти­вопоставиха на марксистката философска система само два постулата, които ежедневно на­биват в съзнанието на хората: 1) Свободният пазар на разви­тие на обществото. Българс­ките тинк-танкове (неправителствени организации - б. p.), фи­нансирани главно от САЩ и подпомагани от глобални иде­ологически машини, наложи­ха и продължават да налагат в масовото съзнание либерална­та теза за предимствата на днешния капитализъм у нас, заменил предходния държавен социализъм от съветски тип. Вече повече от двадесет годи­ни неуморно провежданата неолиберална идеология сведе до минимум ролята на държава­та и нейните регулатори. Дър­жавната собственост в много голяма част е ограбена, рес­титуирана, приватизирана и разрушена. Страната е деиндустриализирана и демодернизирана. Ликвидирано бе и сел­ското стопанство. Почти за­вършен е



демонтажът на социалната държава. В резултат на всичко то­ва България се е сринала от 27-о място през 1988 г. на 60-о място през 2011 г. по комплексния индекс на чо­вешко развитие, чрез който ООН мери равнището на развитие на отделните дър­жави и грижата за човека в тях. Зад лозунгите за „сво­бода" и „демокрация" пос­ледователно унищожихме държавността си, прилично­то си настояще и безостатъчно - бъдещето си.

В трудните години на прехода част от хората се обърнаха към християнска­та религия, но много голя­мата част от народа ни прие наложената в глобалния свят друга религия - религията на парите, съгласно която единственото важно и оп­ределящо нещо в живота са парите, увеличаването на печалбата, на богатството. Тази религия изисква всич­ко в света да се сведе до едно измерение, изразено в числата на парите. Казано с други думи, вече живеем в едномерен свят, в който всичко е остойностено с па­ри - стоките, услугите, пред­метите, събитията, дори чо­вешките отношения (брач­ният договор). И всяко чо­вешко действие се оценява по това дали ще донесе па­рична печалба, или загуба. Живеем в свят на вещите с култ към престижните мар­ки и новите модели на ав­томобили, обзавеждане, би­това техника, дрехи, козметика и т.н. Няма го света на хората с техните качес­тва, знания, стремежи, кул­тура. В едномерния свят човек е само точка във вертикална­та линия, оразмерена с пари. Той може да бъде по-нагоре (по-богат) или по-надолу (по­беден), което поражда в него две чувства - страх да не из­падне надолу и алчност, же­лание да върви нагоре. В то­зи едномерен свят оцелява по-силният, т.е. по-богатият, а хо­рата се определят като winners и loosers, като печеливши и губещи, като успяващи и не­удачници. Затова днес звучи архаично социалистическият принцип, че човек за човека е приятел, другар и брат; ра­венството и справедливостта са непонятни думи, а соли­дарността се забелязва инци­дентно (обикновено при при­родни бедствия). Историята на цивилизаци­ята е доказала ролята на лич­ността в йерархията на об­ществото. В едномерния свят свойството власт се отделя от човека и става независимо. Йерархията на личността е заменена с йерархия на парите, капитала, частната собственост т.е. властта е вече безлична. Паричната йерархия е един­на, абсолютна и универсална и се стреми да се разпростре върху целия свят. Затова все по-често виждаме в йерархи­ята на обществото ни пос­редствени и случайни хора, на които определено липсват честност, смелост, преданост, достойнство, последовател­ност, интелект, духовност. Тези качества са ненужни в едно­мерния свят и само пречат на единствената цел - натруп­ването на пари, като символ и инструмент на властта. Българските олигарси, подгизнали от алчност, арогантност, егоизъм, високомерие и бе­зотговорност, периодично произвеждат поредния генно-модифициран политически продукт, правят го партия, пи­шат му репликите, обогатя­ват го, направляват го и го вкарват във властта - за да управлява и защитава инте­ресите им. Така създадоха НДСВ, „Атака", РЗС и раз­бира се, най-свидното им че­до - ГЕРБ. Електоратът гла­сува за поредния мутант и си въобразява, че гласува про­тив олигархията, против ма­фията, против виновниците за неговите злощастия. А всъщ­ност гласува за тях, за тех­ния проект, който гарантира на олигархията неподсъдност и недосегаемост, и разбира се - увеличаване на богатството им. За електората оста­ват унижението, бедността и произволът (мутренски, по­лицейски, съдебен, чиновни­чески).

Регресът, поразил България с преминава­нето от социализъм към капитализъм

не предполага развитие на об­ществото. Предполага него­вия духовен упадък. Тук не става дума само за влошено­то качество на знанията, да­вани от съвременното ни об­разование и интелектуалното обедняване на обществото. Тук става дума за командата „равнис" по американската масова култура. Телевизията, интернет, компютърните иг­ри ни заливат денонощно със сцени на разкош, секс, зре­лища, насилие, халюцинира­щи от наркотици герои, чалга. Телевизията е превърната в оръжие за масово поразя­ване на общественото съзна­ние. Вместо хората сами да формират своята представа за процесите в обществото, на нас ни поднасят готови об­рази, готово отражение на съ­битията, които да ни вълну­ват. Казват ни къде да гледа­ме, как да виждаме, какво да виждаме. Така управляват на­шето минало, настояще и бъ­деще. Така се унищожава спо­собността на хората да мис­лят и става съвсем лесно да се манипулира обществено­то съзнание. Резултатът е опростачване, безкултурие, формирането на празни мо­зъци, на лесна за манипула­ция биомаса. И няма защо да се чудим, че моралната тъпота и бездуховността са на почит, агресивното неве­жество - на пиедестал, а под­лостта - на власт. Триумфът на чалгализираната маса е ГЕРБ - тяхното разбиране за политиката като авторитарна, абсолютна власт с дивия им копнеж по диктатура. И още нещо - всичко това води до разрушаване на цивилизационния код на българския на­род, който в исторически ас­пект е свързан със славяно-православната цивилизация и Русия.

Накратко, според нас това е състоянието на българско­то общество днес - общество без идеал и кауза, общество без класи и класова борба, разпаднало се на социални групи и индивиди, които лес­но биват управлявани със средствата на политическите технологии в интерес на влас­тващото малцинство. Какво можем да предложим ние и можем ли да променим об­щественото съзнание така, че да има по-добра алтернатива за България?

Да видим накратко равносметката. Първо - 22 години след началото на прехода вместо общество, доминирано от мечтаната средна класа, има­ме общество от преимущес­твено хора с ниски доходи, безработни, болни, пенсио­нери, малцинства, чиновни­ци - всички до един зависе­щи преди всичко от държа­вата или общината. Това е една обречена на олевяване маса - не по избор, а по не­обходимост. Второ - Протестите на мла­дите хора около конкретни каузи (ГМО, шистовия газ, АКТА, природните паркове, високите цени на горивата) не се дължат на кризата, а са следствие от корупцията и не­кадърното държавно управле­ние по време на кризата. Те­зи протести са антиправителствени, но протестиращите не припознаха партийната опо­зиция (включително БСП) за свой съюзник. Трето - все по настояте­лен е въпросът: Къде е ал­тернативата? Къде е лявата партия, припозната за своя от унизените и оскърбени­те, от безработните и бези­мотните, от тези, които с много мъка успяват да си връщат кредитите и да си плащат сметките за ток и парно? Къде е истинската лява партия, която да защи­тава несвързаните с олигар­хията граждани? Нашият отговор на тези въпроси е, че такава лява партия е БСП. Но голяма част от хората не й вярват. Защото в тяхното съзнание стои съмнението, че ръко­водството на партията е съп­ричастно с потайно назна­чените в годините на пре­хода капиталисти, банкери, предприемачи, големи и малки собственици. Защото голяма част от хората про­дължават да бъдат убедени, че решенията в БСП се взе­мат под натиска на един чужд посланик, под натиска на олигарси, милионери и остатъчна „червена аристок­рация". Защото голяма част от хората смятат, че лиде­рите на социалистите могат да говорят каквото си ис­кат, но действията им, осо­бено когато управляват, по­казват, че с тях може да се гордее всеки представител на неолибералната теория и практика - от Милтьн Фридман и Фридрих Хайек до днешните им карикатурни български апологети. Защо­то според голяма част от хо­рата партийният елит при­печелва добре от инерцията и носталгията на избирате­лите си. Ръководството на парти­ята не успява да противос­тои на наложеното на БСП чувство за вина - прийом, използван дълги години от метрополиите за контрол над масовото съзна­ние в колониите. И това чув­ство за вина дезориентира об­щественото съзнание за ро­лята на БКП в българската история, принуждавайки ръ­ководството на БСП да при­еме:

1. Вина за собствената си идентичност - повече от 20 години си задаваме въпроса: „Каква партия сме?"

2. Социална вина - като партия не говорим за успе­хите на социалистическа Бъл­гария. Приехме, че България през 1989 г. е една „обрулена държава", но която странно защо продължава да бъде брулена повече от 22 години.

3. Историческа вина - ед­ва ли не комунизмът е ед­нозначен с фашизма. По вре­ме на социалистическия си период България е била спря­на в своето европейско раз­витие, била е тоталитарна държава, репресираща „не­винни инакомислещи". Като че ли всяка държава няма правото да се защити с ня­коя от формите за контрол, в една или друга степен в зависимост от обстановката и историческата необходи­мост. Ние самите охулихме, унизихме и отблъснахме от себе си десетки хиляди пре­дани членове на БКП/БСП, работили всеотдайно с пар­тийна заръка в разузнаване­то, контраразузнаването и другите специални служби по време на социализма. Дока­зателство за това са приема­нето на законите за досиета­та, за декомунизацията, кои­то са основа за тиха лустрация на хиляди социалисти и наши привърженици. А пар­тийното ръководство нехае!

4. Ритуално и публично признаване на греховете - за­писахме в програмата и ус­тава, че „... отхвърляме и осъждаме от миналото си всичко противоречащо на со­циалистическите идеи, демок­рацията и хуманизма". Може би вече мислим, че в общес­твата няма борба на проти­воположности (в много слу­чаи - непримирима, „на жи­вот и смърт") и че само в социалистическа България БКП грубо е нарушила хар­монията в човешките отно­шения?




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница