27 октомври 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Това сочи проучването на Европейската комисия „Индекс на потребителските пазари", съобщи Асоциация „Активни потребители".

От организацията предупредиха, че в анкетата е липсвал въпрос за качеството на топлофикациите, тъй като централното парно е непознато на европейския пазар. За сметка на това потребителите са отговаряли дали са доволни от доставчиците на газ.

Проучването сочи още, че българите са най-доволни от обслужването в областта на въздушния транспорт, козметичните, културните и развлекателни услуги.

В сравнение с миналата година драматичен срив на доверието на българина има по отношение на мобилните оператори - техният рейтинг е паднал с над 10 пункта.


27.10.2011 г. , с. 5
10 дни след снеговете вече няма села без ток
10 дни след снежното бедствие в Източна България електроразпределителните дружества обявиха, че няма села без ток в страната. Лошото време обаче е нанесло щети за над 1.5 млн. лв. по електроразпределителната мрежа в Югоизточна България, отчетоха от EVN. Засегнати са над 2300 км електропроводи и 277 стълба. Както "Сега" писа, някои селища бяха оставени почти седмица без ток въпреки хвалбите на управляващите, че са се справили брилянтно с бедствието.

Само в районите, обслужвани от EVN, за възстановяване на щетите са били мобилизирани 386 души, 8 пробивни машини, 8 стълбовоза, 10 багера, 3 моторни шейни и 3 бронетранспортьора. Над 11 300 обаждания пък са регистрирани към информационния център на дружеството в началото на кризата - на 17 октомври.

Е.ОН на свой ред докладва за 109 счупени електрически стълба в Североизточна България и километри прекъснати проводници. При тях на борба с бедствието са били изпратени 900 служители. След усилена работа в продължение на 9 дни екипите на Е.ОН България възстановиха електрозахранването и на последните останали без ток планински населени места, обяви дружеството вчера.


27.10.2011 г. , с. 6
Българинът се оплаква от скъп ток, трудни заеми и брокери
У нас потребителите са далеч по-доволни от битовата техника в сравнение с другите европейци
Българите са най-недоволни от доставчиците на електроенергия, жилищните кредити и брокерите на недвижими имоти. Това разкрива проучване за развитието на пазара на дребно в Европейския съюз. Най-удовлетворени са от въздушния транспорт, козметичните услуги, културните събития и др. развлечения.

Изследването показва значителни разлики между българските и средноевропейските показатели. У нас хората са много по-доволни от европейците по отношение на банковите сметки, застраховките живот, услугите за дома и градината, а също и доставката на интернет и на кабелна телевизия. Далеч по-отрицателна е оценката им за градския транспорт и за услугите, предоставяни в автосервизите. По отношение на стоковите пазари рейтингът на големите домакински уреди в България е по-висок от средното за ЕС, докато на хляба и млечните продукти - по-нисък.

Драматичен срив на доверието се наблюдава при мобилните оператори, чийто рейтинг е паднал в общата класация от 10-о на 27-о място. Недоволството срещу родните телекоми рязко се увеличи през годината, като най-честите жалби са срещу високи цени на разговорите, надписани сметки и некоректни клаузи в договорите. Трудностите пред смяната на доставчика или на тарифния план също допринасят за ниските резултати.

Както и през 2010 г., като цяло европейците изпитват най-ниско доверие към най-тежко засегнатите от кризата пазари - инвестиции (включително пенсионни фондове и ценни книжа), недвижими имоти и ипотечни заеми. В сравнение с миналата година най-много са се влошили пазарите на електроенергия и горива, което вероятно се дължи на растящите цени.

Всеки пети европеец, получил некачествена услуга, признава, че не се е оплакал - нито на компанията или на орган за защита на потребителите, нито на свои приятели или близки. Все пак 64% от анкетираните заявяват, че са доволни от избора на стоки или доставчици, който имат. Това предполага, че за потребителите изборът е проблем в по-малка степен, отколкото доверието в търговците и възможностите за съпоставяне на офертите, се казва в анализа.
БЕЗ ТОПЛОТО

Асоциация "Активни потребители", която разпространи вчера проучването, предупреждава, че топлофикационните услуги не присъстват в класацията. Заради спецификата на топлоснабдяването в повечето европейски държави потребителите са давали мнението си за доставчиците на природен газ, но не и за топлофикациите.

"С назначаването на зам.-министър с ресор ВиК най-накрая може да започне отлаганата с 10 години реформа във водния сектор - предимно да се регламентира собствеността на ВиК съоръженията", коментира вчера назначаването екоминистърът Нона Караджова. Новият зам.-министър Добромир Симидчиев обяви вчера, че има собствена визия за реформата във водния сектор, но в момента не може да навлезе в детайли, тъй като това е първият му работен ден.

Асен Антов пък обясни пред Mediapool, че новата компания ще стартира с 20 служители и годишен бюджет от 1 млн. лева, а структурата й ще е изцяло готова най-рано в средата на 2012 г. След това компанията трябва да получи одобрение от Европейската комисия, за да може да управлява европейски средства. През това време инфраструктурните проекти като магистралите "Струма" и "Хемус" ще се движат от пътната агенция, а веднага щом компанията на Антов заработи, ще й бъдат прехвърлени.

Драгомир Николов
Снимка на три колони - Строителният министър Лиляна Попова представи вчера новия си заместник Добромир Симидчиев (вдясно) и шефа на новата държавна компания "Стратегически инфраструктурни проекти" Асен Антов.


27.10.2011 г. , с. 6
Заради орязан бюджет железниците ще плащат само неотложни ремонти
През следващата година БДЖ ще извършва само неотложни ремонти на вагони, за които са предвидени 20 млн. лв. Предвидените средства за БДЖ холдинг за субсидиране на пътническите превози на БДЖ са с два милиона лева по-малко в сравнение с миналата година -170 млн. лв. Парите за компенсиране на пътуванията с намаление по железниците и с автобусния транспорт са се увеличени с 1.33% - до 99 млн. лв. 90-те млн. лв., предвидени в бюджет '2012 за инвестиционни дейности в Национална компания "Железопътна инфраструктура", ще се използват основно за автоматизиране на жп прелези и монтиране на сигнализация по линиите. Част от средствата ще бъдат насочени и за съфинансиране на проекти по ОП "Транспорт". До десет дни ръководството на компанията ще изработи списък кои от тези проекти са приоритетни. Сред тях ще бъдат електрифицирането на жп линията Свиленград - турската граница, изграждане на географската информационна система на железниците и рехабилитирането на отсечки от жп линията Пловдив - Бургас, съобщиха от компанията.


27.10.2011 г. , с. 11
Държавата подлуди хората с ненужни, но скъпи изисквания за сградите
Сроковете за техническите паспорти пак се удължават, макар да е ясно, че и след 2 години никой няма да се съобрази с тях
Не може да не се признае, че държавата ни е най-добра във фабрикуването на спорни закони и нормативни актове, за които от самото им създаване е ясно, че няма да се спазват. Нещо повече, често самата държава демонстративно отказва да следва или мълчаливо пренебрегва въпросните норми. Така те се оказват безплодни и ненужни. Примерите са много. Един от тях е наредба № 5 на регионалното министерство за техническите паспорти на сградите.

Въпросната наредба е публикувана в края на 2006 г. в "Държавен вестник". Според разпоредбата всички постройки за колективно ползване трябва поетапно да се сдобият с "лични карти". В тях трябва да са вписани всички детайли за сградата, като се започне с това кога е построена и се стигне до носещите стени и вида електрически и водопроводни инсталации, обясни пред в. "Сега" инж. Емил Тодоров от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. В документа щедро са разписани и крайните срокове, които трябва да бъдат спазени от собствениците на сгради, за да не изпаднат в немилост. В зависимост от това дали постройките са държавни, общински или частни, разполагат с различно време, за да отговорят на изискването.

Оттук започва ходенето по мъките

Сроковете в далечната 2006 г. изглеждат повече от реалистични. Според тогавашния график всички държавни и общински постройки трябваше да се снабдят с технически паспорт до края на тази година. За жилищни и офис постройки на повече от 5 етажа срокът бе до края на 2012 г., за сгради с 3-5 етажа - до края 2014 г., а за по-ниски - преди 2017 г. Проверка на в. "Сега" показа, че собствениците на сгради масово не знаят, че такова изискване въобще съществува. За министерствата и общините, които отдавна са наясно с наредбата, създаването на подобен паспорт е синоним на излишен разход в условията на криза. Инж. Елисавета Накова, главен експерт в Столичната община, която отговаря за жилищното и общественото строителство, признава, че градската управа не е изпълнила изискванията на разпоредбата. Общинските сгради са 525 и независимо от факта, че всяка година в бюджета на столицата се планират средства за извършване на обследване и съставяне на технически паспорти на общински имоти, до момента има едва 215 "лични карти" на постройки, като до края на годината още 10 ще разполагат с такъв документ. През периода 2008 - 2011 г. за тези паспорти са похарчени 4.1 млн. лв. "Поне още толкова ще трябва да се дадат, за да може общината да отговори на изискванията на наредбата. Сумата е приблизителна, тъй като всичко зависи от площта на самите постройки и от договорените цени с консултанта, който трябва да изпълни задачата", обясни Накова. И допълни, че е изключено общината да се справи в определения срок, предвид редуцирания си бюджет. Същото мнение споделя и шефът на дирекция "Контрол по строителството" арх. Влади Калинов. Пред в. "Сега" той потвърди, че сроковете не са реалистични,

но по-големият проблем е липсата на санкции

В разпоредбата не са предвидени никакви глоби, освен принудителна паспортизация, възложена от кмета на съответната община, за сметка на собствениците. Това на практика обрича наредбата на провал, подобно на Закона за етажната собственост, чиито срокове за регистрация на домовите книги бяха отлагани многократно, докато накрая държавата просто вдигна ръце и остави нещата на самотек. В резултат преди броени дни стана ясно, че министерството на регионалното развитие е решило да предложи удължаване на паспортизацията с 2 години, като признава, че това е скъпо мероприятие и всички собственици на сгради - държавата, общините, фирмите и гражданите, тотално изостават със задължението. По данни на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти цените за изготвяне на технически паспорт варират между 1.50 и 3 лв. за кв. метър за сгради над 1000 кв. метра. За апартамент с площ 60-80 кв. м например това означава 100-240 лв. разход. Разноските скачат допълнително, ако за сградата липсват основни строителни книжа - което е масово за по-старите блокове и сгради, особено в централната градска част на София. Тогава се налага да се прави архитектурно-конструктивно заснемане и обследване, което струва по 4-6 лв. на кв. метър, или допълнително между 250 и 400 лв. на жилище.

Ситуацията с новите сгради е малко по-опростена. Те не могат да влязат в експлоатация, ако не са снабдени с паспорт. В книжата на новите сгради влизат и така наречените енергийни паспорти, в които се вписва доколко дадена сграда е енергийно ефективна, с какво се отоплява и т.н. Поискахме повече подробности от Агенцията за енергийна ефективност, където се издават въпросните документи, но повече от две седмици там не успяха да намерят експерт, който да разясни самата процедура.

Самото създаване на техническите паспорти е добра идея, тъй като това ще даде възможност за съставяне на цялостна картина за състоянието на сградния фонд у нас. Схемата обаче е повече от сбъркана, поне докато в наредбата не бъдат вписани срокове, които не се променят във времето, и солени глоби за тези, които се опитват да минат между капките. На пазара на лицензираните от строителното министерство фирми, които се занимават с паспортизацията, пък трябва да излязат повече играчи, които в условията на конкуренция да предложат по-достъпни цени. Докато всичко това не стане факт, малцина ще се бръкнат за паспорт на сградите си. Най-вероятно това ще са същите тези хора, които регистрираха домовите си книги още в първите дни след влизането на Закона за етажната собственост, макар да знаят, че особен смисъл от това няма.

Събирането и изхвърлянето на битови отпадъци е най-поскъпналата стока или услуга у нас от 1995 г. насам. Това показват изчисления на Националния статистически институт, обработени от "24 часа". Цената на боклука е скочила с рекордните 21017,54% през последните 16 години.

В топ 3 по поскъпване у нас в годините на демокрация са две други услуги. Цените на

Застраховките за коли са вдигнати с 20 302,98 на сто, а канализационните услуги и тези за пречистване на водата са скочили с 19 982,18%.

Въпреки че мнозина усещат скъпотията по цените на храните, те са най-малко увеличени особено в сравнение с услугите на монополите. Например водоснабдяването е поскъпнало със 17 846,5%, парното - с 16 029,54 на сто, а токът - с 14 589,92 процента (Виж долу). Увеличението на течните горива - бензин и дизел, е с 18 522,79%.

От хранителните стоки най-голям е скокът на хляба и зърнените изделия, но той е двойно по-малък от този на монополните услуги - със 7525 %. Това е малко повече от официалната инфлация от 1995 г. насам, която е 6272,03 на сто.

Сред най-поскъпналите стоки са и цигарите и алкохолът - съответно с 18 944,52 и 15 884,09 на сто,

Голям скок има и при посещението на лекар или училище. Услугите на докторите са поскъпнали със 17 168,21%, а образованието - с 14 279,64%. (Виж таблицата на 3-а стр.)

Всъщност сравнението на цените отпреди 1998 г. и сега е условно. Причините са хиперинфлацията и последвалата я деноминация на лева. Това доведе до инфлация в хиляди проценти. Ако се изчисли поскъпването от май 1990 г. до септември 2011 г., се получават умопомрачителните 422 303,3% инфлация. С други думи,

стоките и услугите са скочили 4223 пъти

Доста по-реална представа за увеличението на цените обаче дават сравненията след въвеждането на валутния борд през 1998 г. Оттогава досега поскъпването на живота е със 109 на сто. С други думи, усреднено, всичко е скочило двойно в последните 13 години.

По данни на статистиката от 2005 г. обаче има промяна сред най-поскъпналите стоки и услуги. Първото място вече заемат цигарите със скок от216,08% за 6 години. Второто е за бижутата и часовниците -със 165,07 на сто. Поскъпването при тях е особено осезателно през последната година след рекордните котировки на златото и среброто.

Застраховките за колите пък са качили още 117 на сто върху цената си, а захарта - 93 процента.


27.10.2011 г., с. 2-3
Парното при соца равно на 67 хляба, сега - на 136
С 14 589,92% е поскъпнал токът у нас през последните 16 г, показват данните на статистиката. Заради хиперинфлацията и деноминацията на лева обаче е трудно сравнението чрез цената. Затова "24 часа" изчисли поскъпването на еленергията и парното през хляба по подобие на т.нар. индекс Ъиг Мак", по който се правят класации за покупателната способност на страните.

До 10 ноември 1989 г. цената на киловатчас ток беше едва 4,5 ст. за дневната тарифа и 2 ст. за нощната. Те бяха еднакви за цялата страна. 22 години по-късно вече тарифите са различни за Западна, Североизточна и Югоизточна България. Те са между 17,32 и 18,50 ст. за киловатчас. Номиналното поскъпване е 4 пъти. При средно месечно потребление от 150 киловата излиза, че при социализма сметката е била 6,75 лв., а сега е 27 лв.

Цената на масовия бял хляб пък преди 10 ноември беше 30 ст., а в момента е около 1,10 лв.

Така изчисленията показват, че за плащане на фактурата за ток при соца е отивала равностойността на 22 хляба и половина. Сега "цената" е 24 самуна и половина. Т.е. реалното поскъпване на тока е с 2 хляба.

Не така обаче стоят нещата с парното. При соца средно давахме по около 20 лв. за отоплението на апартамент, и то "на пълна мощност". Т.е. цената е равна на 67 хляба. Сега при средна сметка от 150 лв. се получават 136 хляба, или поскъпването е двойно в сравнение с 1989 г.

699 лв. е средната заплата у нас през второто тримесечие на 2011 г. Преди 22 години месечно работниците са вземали по 274 лв. Пак при изчисления с цената на хляба се получава, че с една заплата преди 10 ноември е можело да се купят 913 самуна, докато сега само 635. Подобно е положението и при сметките с други стоки - например киселото мляко.

За последните 6 години инфлацията у нас е 41,2%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени.

От 2005 г. насам има и стоки, които не само не са поскъпнали, но дори драстично са поевтинели. Например обикновените телефони и факс апаратите вече са с

56% по-ниски цени, а компютрите - с 26 на сто. Поевтинели са телевизорите, касетофоните, DVD-тата и изобщо всички апарати за приемане, записване и възпроизвеждане на звук и образ. Спад има и в цените на фотографската техника, съобщенията и автомобилите. Според данните на НСИ

леките коли са поевтинели с 9,18% през последните 6 години.

Въпреки големите сезонни колебания на цените на зеленчуците се оказва, че и те сега са по-достъпни за потребителите, отколкото през 2005 г. Поевтиняването им е с малко над 3 на сто.


27.10.2011 г., с. 2-3
НСИ смята информацията по цените на 568 стоки
Потребителската кошница от стоки и услуги, която Националният статистически институт използва, за да изчисли индекса на потребителските цени и чрез него да пресметне процента на инфлация, се състои от 568 стоки и услуги. За всяка една - например хляб, мляко, билет за кино, бензин, се изчислява средна цена за месеца и средна цена за предходната година. Общият индекс на потребителските цени се смята като средно претеглена от промените при всичките 568 стоки, наблюдавани в над 5000 търговски обекта в областните градове.

Процентът на инфлация обаче не зависи само от това как се променят цените на стоките и услугите. Друг важен фактор са т.нар. тегла. Те определят дела (всъщност важността) на различните стоки и услуги в потребителската кошница и оттам и влиянието на изменението на техните цени върху общата промяна на цените, т.е. върху процента на инфлация.

Теглата, използвани от Националния статистически институт за изчисляване на индексите на цените (процента на инфлация), се определят от данните от изследването на домакинските бюджети. Те се отнасят за средностатистическия потребител и като такива отразяват структурата на потребление на едно средностатистическо българско домакинство.

Средностатистически потребител обаче съществува само теоретично. По тази причина официално изчислената инфлация може да се различава от личната. Например ако не пушите, личното ви потребление няма да включва разходи за тютюневи изделия, които са част от кошницата, използвана за пресмятане на официалния процент на инфлация.

В края на годината започва работа по проект за развитие на Северозапада, който ще кандидатства за привличане на средства от новия период на оперативните програми на ЕС 2014-2020 г. Това съобщи вицепремиерът Симеон Дянков на изненадващо посещение във Враца във вторник вечерта.

Финансовият министър призна, че е дошъл специално да подкрепи кандидатката на ГЕРБ за кмет Петя Аврамова, която е поела пред избирателите ангажимент да лобира пред него за проектите на Враца.

„Враца и Северозападът са приоритет на правителството на ГЕРБ, благодарение на активната намеса на депутатите от региона, обясни Симеон Дянков. По-голямата част от проектите стартират в момента, защото бяха необходими технологично време за тяхната подготовка и пренасочване на средства от бюджета."

Дянков каза още, че досега правителството е дало 500 000 лв. за ремонта на международния път Е-79, минаващ през Враца, и целта е, докато позволява времето, да бъде ремонтиран възможно най-голям участък. Гостът потвърди, че обещаният още през май т.г. ремонт на градския стадион във Враца също ще бъде осъществен през пролетта на следващата година.

В проекта за бюджет 2012 г. са заложени около 4 млрд. лв. повече за дофинансиране на инфраструктурни проекти по оперативни програми на ЕС, което е с около 80 на сто повече, отколкото през 2011 г., стана ясно още от думите на министъра на финансите.

Кабинетът зарадва с имот и община Провадия, Става въпрос за сградата на бившия техникум по машиностроене, която от години е празна, тъй като училищото било слято с това по транспорт. Намерението на местната власт е за използва имота от 3400 кв. м за изграждане на спортен комплекс.

Министерският съвет обаче отказа на град Шипка да се отдели от община Казанлък, тъй като не отговаря на изискванията в Закона за административно-териториално устройство. За да стане самостоятелна община, трябва да има поне 6000 души население, а според регистрите на ГРАО там има 1346 граждани с постоянен адрес и 1420 с настоящ. Другото условие е да има собствени приходи, които да покриват поне половината от разходите на общината.