3 септември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Напънът да се излезе от кризата обаче роди светлата идея за консолидиране на задълженията. Няколко банки вече промотират подобни схеми, а всички ги предлагат на клиентите си.

В редакцията се обади читател на „БАНКЕРЪ", който попита къде е уловката в офертата на кредитния му инспектор. Той имал ипотечен кредит, отпуснат при лихва от 8.30% от една банка, автолизинг и кредитни карти - на „червено", от две други банки. Банката с ипотечния кредит му предложила да изтегли по-висока сума, като с нея покрие плащанията си по лизинга и дълговете си по кредитните карти. Освен комбинирана продажба (включване на две услуги към пакета - примерно плащане на ток, вода, парно или прехвърляне в пенсионния фонд към групата на банката) тя иска от длъжника да й прехвърли и плащането на работната му заплата през нея. След като се стигне до съгласие, банката сваля лихвата по новия ипотечен кредит с 1 - до 7.30 процента. Можело и да се вдигне срокът на ипотечния заем с десет години, което чувствително би орязало месечната му вноска. И всичко това"*- с клауза при предварително погасяване да не се плаща наказателна лихва, която читателят ни дължал по лизинга си сега.

Ясно е, че универсален съвет не може да се даде. Всеки случай е строго индивидуален, но често се намира оптимален вариант, коментират банкери. Търсенето му е задължително, ако гражданинът се затруднява с посрещането на борчовете си и ако по повечето от тях лихвата е над 11-12% годишно, финансовата ситуация може да бъде облекчена чрез договаряне на по-евтино финансиране (в диапазона 7-9% годишно) и по-дълъг срок на плащане. Така например, ако имате седемгодишен потребителски заем от 15 000 лв. с лихва 8.5% и натрупани 5000 лв. по кредитни карти на лихва 17.5%, месечните плащания могат да бъдат намалени почти двойно, ако банката ви отпусне нов потребителски заем от 20 000 лв. за десет години, и така ще изплатите натрупаните суми в кредитната карта, пресметна кредитен инспектор. Принципът да се рефинансира с ипотечни кредити предполага още по-ниски лихви и по-дълги периоди.

Така чрез консолидиране не само ще се икономисват плащания на лихви от задълженията с по-високи такива {кредитни карти например), но и се улеснява администрирането на тези заеми. Най-често консолидацията на задълженията става чрез по-дългосрочен потребителки кредит {до десет години), а в случаите на сериозна задлъжнялост - и с ипотечен кредит (до 35 години).

Най-често предлаганото от банките решение е клиентът да изтегли нов кредит според актуалните пазарни условия, с който да погаси старите, и след това да обслужва само него. Ако натрупаните задължения включват ипотечен заем, клиентът може да изтегли нов такъв, като кандидатства по общия ред. В документите си обаче задължително трябва да обяви, че с новия кредит ще погасяват стари задължения, и да посочи техния размер - в противен случай може кредитът да му бъде отказан заради неблагоприятно съотношение дълг/доходи.

При някои банки вместо нов кредит клиентът може да договори увеличаването на съществуващ, стига обезпечението по него да го позволява, и с допълнителното финансиране да изплати задълженията си по потребителски заеми и/ или кредитни карти.

Когато се договаря нов ипотечен заем от банка, от която вече е изтеглен такъв кредит, може да се ползва и старата оценка на ипотекирания имот, ако той отново ще служи като обезпечение. Може обаче да е нужна и нова оценка, ако не е достатъчна за размера на желаното финансиране, и се предполага, че цената на имота е скочила. С новата ипотека обаче „вървят" и нови такси, застраховки и т.н., които се поемат от клиента и оскъпяват цялата операция. Преценете точно какво губите и какво печелите, преди да сключите подобна сделка, като задължително искайте погасителен план. От погасителните планове на задълженията ви ще видите какви са месечните разходи за главници, лихви и такси. И не забравяйте, че с потребителски кредит може да погасите овърдрафт и кредитни карти,както и стоки, закупени на лизинг.

Важно е също така да знаете, че в сегашните условия ипотечните кредити са с годишни лихви от порядъка на 8-10% и срок от 20 до 35 години; потребителските кредити - с 15-20% и срок на погасяване до десет години; овърдрафтите - с 15-17% и срок до една година; кредитните карта -с 18-20 процента. Лихвите при покупка на стоки на лизинг достигат до 30-40%, че дори и повече.

Годишният процент на разходите (ГПР) по различните кредитни продукти трябва да е вашата отправна точка за разсъждения и вземане на решение как да действате с цел да намалите разходите по обслужване на задълженията си. Разбира се, че трябва да имате предвид и разходите за различните застраховки - имуществени и „Живот", като и нотариалните такси за ипотечните кредита.

Така че консолидирането на задълженията е добър вариант, който обаче внимателно трябва да се осмисли.

И още нещо - изключително важно. Действайте за консолидацията, когато усетите затруднения при плащането, а не когато вече изпаднете в просрочие по някое от задълженията си. Ако това се случи, никоя банка няма да се навие да увеличава задълженията ви, защото справка в кредитния регистър ще покаже, че сте нередовен платец.

Осем години президентството бе люпилня на кадри. Секретаро-съветническият трамплин на "Дондуков" 2 успя да изстреля вицепремиер, министър на външните работи, евродепутат и кандидат за президент, здравен и социален министър, главен прокурор, председател на Върховния касационен съд, двама конституционни съдии, шеф на ДАНС, началник на премиерски кабинет, председател на парламентарния Съвет по законодателството, седем-осем посланици в едни от най-атрактивните ни дипломатически мисии. Самият Георги Първанов обичаше да изтъква заслугата си за успешния пласмент на хора от неговата администрация. "Голяма част от моите секретари, съветници, с които тръгнахме през 2002 г., получиха нова и много от тях не лоша реализация, която приемам като комплимент за кадровата ми политика", каза държавният глава в началото на втория си мандат. Сега, няколко месеца преди сбогуването му с "Дондуков" 2, нещата стоят доста по-различно. Изгледите за успешен пласмент на бройлерите от президентската люпилня за кадри изглеждат повече от неблагоприятни.

Причините са няколко

Основната е, че за първи път от 2002 г., когато Първанов стъпи на "Дондуков", правителството не е плод на неговия политически инженеринг. Въпреки ловкостта и уменията на обигран политик президентът не успя да обуздае първичността на Борисов и да приспи неговия силен инстинкт за самосъхранение. Засега отношенията между двамата изглеждат замразени, а бъдещето им до голяма степен зависи от резултатите от предстоящите избори и от това, което ще се случи на "Позитания" след тях. Както и от бъдещата роля на Първанов в БСП. Нещо, за което през седмицата президентът даде ясна заявка.Проектът на държавния глава АБВ се оказа ялов. Затова Първанов неслучайно е вперил очи към "Позитано" 20. Той твърди, че няма лидерски амбиции, а Станишев отлично разбира посланието му. Бившият председател на столетницата всъщност иска партията, т.е. контролът в нея. На първо време си е избрал ролята на сив кардинал, от която впрочем не се е и отказвал. Ако не успее да реализира докрай амбициите си, неговото бъдеще ще е като настоящето на Желю Желев и Петър Стоянов - т.е. на високоплатен (за нашите условия), битово добре устроен, уж високопоставен, а всъщност никому ненужен и от никого не търсен пенсионер.За разлика от държавния глава, чиито доходи до края на живота му са осигурени, перспективите пред съветническия му екип не са много. Част от приближените на държавния глава ще отидат в заслужен отдих, а общественополезната им дейност ще бъде ограничена в периметъра на няколко червени фондации. За други ще бъде направено всичко възможно да бъдат "устроени" на "Позитано" 20. Там в момента са акостирали около 150 партайгеносета. Вярно е, че заплащането е скромно - около 430-500 лв. месечно, но по-повратливите знаят как се изкарват допълнителни пари. В президентската администрация вече се шушука, че част от интригите за Първанов, които се пускат на жълтата преса, са "сготвени" именно в червената партийна централа, където се започнали да се притесняват за местата си. Защото малцина са хората от екипа на Първанов, които имат собствен бизнес или преподавателска кариера, а пребиваването им в президентството е било само за да набъбне СV-то им с още една авторитетна позиция.

По бесепарска традиция за част от президентските съратници ще бъде потърсена "работа" във фирмите на спонсорите. Едва ли Людмил Стойков или Георги Гергов биха отказали помощ...

Какво означава статутът "съветник в президентството"?

Съветникът не е държавен служител, за него правилата за администрацията са само добро пожелание, а възнаграждение за ценните съвети се получава по трудов или граждански договор. Заплатите на президентските съветници са между 1000 и 1300 лв., а бюджетът на институцията за 2011 г. е 4.186 млн. лева.

В момента, според официалния сайт на президентството, в него работят 26 секретари и съветници, а цялата администрация е от 153-ма души. Парите, които получават най-приближените на Първанов за труда си, видно не са много, но пък влиянието и възможностите им за кадруване доскоро бяха завидни.

Любопитна подробност е, че единствено хората от екипа на президента не подават декларации в Сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Най-вероятно това е пропуск на законодателите, който обаче не позволява да се проверят финансовите и имуществените придобивки на президентските съветници и секретари. Или поне тези, които те са преценили, че могат да огласят публично.

Краят на привилегиите

Депутати от БСП твърдят, че съветниците на Първанов са разделени на лобита - на бизнеса, на службите, на партиите, приятели от Института по история на БКП и изпаднали от властта социалисти, близки на президента. С най-голямо доверие се ползвали социалдемократите Бойко Радоев и Андрей Бунджулов, а преди тях на същото благоразположение се радвали Ивайло Калфин и Филип Боков.

Бойко Радоев придружава Първанов дори по време на ловните му подвизи. През април 2007 г. той изненадващо се отказа от депутатстването си, за да стане парламентарен секретар на президента. Радоев е доктор по история, бивш преподавател в АОНСУ. На него най-вероятно ще му бъде търсено място на "Позитано" 20.

Другият, когото Първанов ще се опита да пласира в червената централа, е Тодор Велев, който сега ръководи програмата на държавния глава. Неотдавна името на 54-годишния историк попадна в списъка на Комисията по досиетата като бивш агент и секретен сътрудник на ДС. От сайта на президентството става ясно, че Велев е работил с Първанов още в Института по история на БКП. Пишел по "теми, свързани с антифашистката борба в България и с македонския въпрос в отношенията между комунистическите партии на Балканите по време на Втората световна война". От лятото на 1994 г. той става секретар на Комисията по идейно развитие на ВС на БСП, а от началото на 1997 г. - началник на кабинета на Първанов на "Позитано" 20.

Място под позитанското слънце най-вероятно ще бъде търсено и за президентския секретар по изследвания и анализи Добрин Канев.

На трудовата борса

Трудно ще се окаже устройването на работа на главния секретар на президента Красимир Стоянов, който е завършил ВХТИ, а след това и "Политология" в Академията за обществени науки в Москва. В официалната му биография на сайта на президентството пише, че е бил "политически работник до 1989 г., а след промените - политически помощник на заместник-председател на БСП, ръководител на група за подпомагане на парламентарната дейност на БСП, секретар на ПГ на БСП и коалиция, завеждащ отдел на ВС на БСП". Справка в ДАКСИ показва, че Стоянов е бил и управляващ на "Евразия интернешънъл" АД , което е имало още по-интересни собственици по времето на Жан Виденов: като фалиралата Банка "Славяни", Радиотелевизионна компания "Седем дни", "Ес Джи Ей Интернасионал Холдинг" АД (което пък държи част от собствеността на един друг свръхинтересен холдинг "Зевс-холдинг" АД).Стоянов е и сред управляващите в жилищна кооперация "Зора 10" (в нея е и строителният предприемач Иван Митовски, по когото бяха изстреляни четири куршума на 30.12.2009 г.), в Сдружение за развитие на търговията между България и Съветския съюз - "Изток", в Кооперация "КИМКООП". Освен това е бил собственик в консултантска къща "Право и бизнес", заедно с бившия заместник-министър на околната среда Чавдар Георгиев, който в момента продължава да държи 25% от акциите. Георгиев също е приютен при президента като секретар на правния му съвет. В същата консултантска къща е бил и главният прокурор Борис Велчев, както и радетелят на кооперативното движение Златимир Орсов (собственик на 75% от акциите).Първанов кроеше дипломатически планове за Стоянов, но още в началото на управлението на ГЕРБ стана ясно, че те са несъстоятелни. В БСП смятат, че главният секретар на най-вероятно ще бъде спасен по спонсорска линия.

Секретарят на Първанов по комуникационна политика Иво Атанасов, който бе народен представител в пет поредни парламента, призна пред "БАНКЕРЪ", че още няма представа къде ще работи, след като напусне сградата на "Дондуков" 2. Казва, че Тошо Тошев преди време му бил обещал да го вземе на работа в "Труд", но след напускането му шансовете на Атанасов да продължи поизоставената си журналистическа си кариера били малки.Все още няма яснота къде ще отиде и укротеният съветник по икономическите въпроси - Венцеслав Димитров.

На Емил Вълев, който е работил над 24 години в МВнР в отдел "ООН и разоръжаване" и в дирекция "Международни организации и права на човека", бил е в посолствата ни в Кения и Полша и в Постоянното представителство към ООН в Ню Йорк, а през 2002-2006 г. е посланик в Кралство Белгия и във Великото херцогство Люксембург, бе обещан посланически пост в Белград. При сегашните обстоятелства мисията се оказа невъзможна и най-вероятно ще му се наложи да разчита на дипломатическите си връзки за бъдещ бизнес или да се занимава с преводи.

Проблематичен е и съветникът на Първанов по финансовите въпроси Кирил Ананиев. Колегите му твърдят, че соченият за един от най-добрите бюджетари на страната ще се раздава като консултант.

Обратно в бизнеса и ВУЗ

- Основният ми опонент е моделът на управление на София, който аз отъждествявам с Бойко Борисов. Г-жа Фандъкова не показа самостоятелност в управлението на София и не показва политическа увереност. Тя е по-скоро функция на политическата си сила и на нейния лидер, които доказано некомпетентно управляват града и държавата.

Твърдите, че управляват некомпетентно. Какви са аргументите ви?

- Тези хора имат грешното възприятие, че продажбите на имущество в София, концесиите и големите инфраструктурни обекти, което се прилага и на държавно ниво, са решенията на всички проблеми. Свидетели сме на едно управление, което се превърна в управление на две магистрали и на едно метро. На управление, което не разбира необходимостта от създаване на условия за малкия и средния бизнес, не разбира това, че градове като София отдавна загубиха това социално лепило, за да могат да бъдат градове и общности от хора. Единственото, на което се залага, са няколко естакади и едно метро. Не че това не е необходимо, напротив, но подобно мислене е твърде еднодименсионално.

По какъв начин столичният кмет би могъл да създаде благоприятна среда за бизнеса, каквато вие твърдите, че липсва?

- При все че държавата не прави нищо столичният кмет би могъл да опита да направи от София град благоприятен за бизнеса. Това става по няколко начина. Първият е да се направи столицата привлекателно място за инвеститорите. Имаше бум покрай строителството, но той не може да бъде устойчив. Това се видя. В момента към София няма никакъв инвеститорски интерес, а това означава и липса на работа за малкия и средния бизнес. Другото, което трябва да се направи, е прозрачна и ефективна администрация, включително и електронната община. Тя ще създаде условия за бързото извършване на услуги за този бизнес. Необходимо е и да се намалят тегобите над бизнеса, да се търси мотивация в отношенията община-бизнес. Не може бизнеси, които са екологични, да плащат огромна такса смет, а други, които са много по-мръсни като производства и създаване на смет, да плащат много по-малко. Това е несправедливост, която в момента широко се коментира.

Много са упреците и за непрозрачното харчене на парите на общината. Имате ли идеи как да преодолеете този проблем?

- Това е един от основните акценти в програмата ми - гарантиране на ясно, честно и точно разпределяне на общинските пари, които са по дейности, възлагани на фирми. Това, което виждаме напоследък в София, е спечелване на конкурси от едни и същи дружества, централизиране на всички поръчки, които се поемат само от големи фирми.

Как ще се отрази промяната на Закона за обществените поръчки, която позволява на общините възлагания без търг?

- Т.нар. in house (бел.ред. вътрешни) поръчки ще наложат най-порочния модел и ще отворят вратите за възлагания без конкурси на общински и държавни фирми с партийни бордове, при неконкурентни условия и неясни цени. Това е поредното свидетелство за отношението на ГЕРБ към бизнеса.

Струва ми се доста утопична идеята ви за превръщане на София в привлекателно място за инвеститорите. Какво би ги привлякло в презастроената столица с огромни задръствания?

- София действително се превърна в спалня и офис. Причината е в липсата на интегриран план за развитие. Столицата се развива на парче и хаотично. Проблемът на Борисов като кмет беше, че правителството му пречело. Много важно било кмет и правителство да са от една и съща партия. Дойде този момент. На г-жа Фандъкова никой не й пречи, правителството много й помага, но тя самата или не осъзнава, или премълчава, че правителството и на нея й пречи.

Това звучи абсурдно. Кажете как й пречи?

- Ще дам само пример. Министерството на регионалното развитие забави с много месеци създаването на планове за интегрирано градско развитие. А те са основата, на която ще се стъпи в преговорите с Европейската комисия за следващия период от 2013 година.

Закъснението ще се отрази ли на преговорите?

- Ще се отрази, тъй като ние не можем да представим интегриран план на София след по-малко от година и половина работа. А тепърва ще се обявява поръчка за този план. Без такъв план ние не можем нищо да договаряме. София би следвало да има ясен пакет от проекти, а не да се работи на парче. Сегашната практика е проекти да се пишат, след като има отворена процедура, а това е неефективно, липсва и визия. И затова градът е непривлекателен, вместо да е логистичен център заради географското си положение. Това е акцент, който искам да наложа - София може да бъде логистичен и технологичен център. Вместо да е трета, четвърта или пета категория град, какъвто е в момента според всички класации - по чистота, по отношение на качество на живот, на социална среда и т.н.

Транспорта нарочно ли го пропускате?

- Не го пропускам. Моделите за управление в този сектор варират от ад хок ръчно управление до интегрирани транспортни системи, които включват много повече от средствата за придвижване - автобуси, тролейбуси, трамваи и метро. Те обвързват цялата система в единен организъм. В него са включени билинг системи, паркоместа, информационна политика, както и методи за стимулиране на гражданите да ползват градския транспорт. Плюс информационни адаптивни системи за управление както на трафик, така и на самия градски транспорт, на светофарните уредби, на пешеходен трафик.

Каква е визията ви за промени в столицата?

- Първото, което трябва да се промени, е моделът на управление. Това за мен означава реорганизация на неефективни структури и оптимизиране на администрацията. И още децентрализация, гарантиране на правомощия на районните кметове и създаване на районни съвети.

Последното звучи доста ретро и вече бе пробвано в едно друго време.

- Ако има нещо, което е добро, то трябва да се вземе. Далеч съм от мисълта, че държави от ЕС, в които има такива съвети, са комунистически. Това е модел на управление, а идеята е, че когато трябва да се решава нещо просто, свързано с проблем на даден квартал, не е необходимо да се занимава целият общински съвет с него. Сега дневният ред на общинския съвет е изпълнен с технически точки, които по никакъв начин не са правене на политика. Свидетели сме на успешния опит на Борисов да превърне един общински съвет (с малки изключения, каквото е групата на Синята коалиция) в бездушна машина за гласуване на административни преписки, а не в политически орган. Много рядко се гласуват наредби и решения, не се прави политика, няма иницииране на законодателни промени. Има регулационни преписки - мести се границата на имот Х с имот У. Това могат да го решават районни съвети, в които също да има политическо представителство.

Веднага ще ви опонират, че в период на криза това е разточителство?

- Защо да е разточителство, след като това е обществена работа, която не предполага заплащане. И не предполага пълна заетост. В Германия съветите заседават два пъти седмично след работно време.

Ще ви върна в началото на разговора ни. Казахте, че акцент в програмата ви е създаването на електронна община. Не разбирам защо тогава призовахте сегашното управление да спре проекта си?

- Електронната община ще гарантира бързи и качествени услуги и ще осигури проследяването им. В нея би следвало да има регистри - за собствеността, за задълженията и за сключените договори, както и разгърнатата форма на бюджета. Ако всичко това е достъпно и всеки може да погледне в него, биха спрели всички спекулации. В момента дори ние, районните кметове, както и общинските съветници не разполагаме с целия бюджет на общината. Това трябва да бъде извадено и по различни разрези данните да са напълно достъпни.

Критикувах проекта за електронна община, по който сега се работи, защото концепцията е сбъркана. Обявиха буквално в 12 без 5 обществена поръчка за основния модул. Електронната община, както я вижда управлението в момента, е някакъв само задоволителен инструмент - нещо, което ще ни помогне по-бързо да си прекарваме едни преписчици между нас, нещо, което ще ни спести малко разходи за хартия. А къде са ползата и публичността? В подобна система би трябвало да са заложени отворените данни, което вече е стандарт за повечето правителства и общини в Западна Европа. Ако сега влезем в сайта на английското правителство, ще видим всеки паунд къде е отишъл. Това е много важно за гражданите. А в сегашния проект липсва задание за отворен общински съвет.

Знаете ли колко е платено до този момент по изпълнението на проекта за електронна община?

- Дотук са изхарчени близо 4 млн. лева. Получил ги е избраният системен интегратор, чиято задача е да проучи ситуацията и да пише задачи за следващите конкурси. До този момент не сме видели конкретен резултат от неговата работа. Столичната община е със стария си сайт, решенията на общинския съвет са сканирани, за да не може да ги търсите - има картинка, а текст не можете да намерите.

Кой е системният интегратор?

- "Аксиор". За фирмата беше писано достатъчно по медиите. Аз няма какво да я коментирам, нито ще се спирам на връзките на определени хора в нея. Това е малкият проблем обаче. Големият е, че в момента управляващите не разбират какво трябва да направят, не го и желаят, а крайният резултат може да е електронна и още по-затворена община. Опасението ми е голямо, като имам предвид специалистите, които работят по проекта. Г-жа Фандъкова отговори, че има експерти, на които се доверява. Разликата между нас е, че невинаги аз се доверявам на експерти, особено когато информационните експерти са от народната милиция. Знам, че г-жа Фандъкова има добра воля, нека да прецени внимателно дали на този тип експерти трябва да се довери и какво ще постигне. Идеята е да се постигне прозрачност. Електронната община е много повече от бързо изпълнение на услуги. Тя е разговорът за доверието между администрацията и гражданите. Тя е нещото, което ще извади на светло всички инвестиции. Нещото, което ще показва, че когато сме продали пет имота на общината, парите не са отишли някъде, а са били инвестирани.

Последно, бих искала да ви попитам очаквате ли Стефан Софиянски да се откаже от участие в кметската надпревара, както го призовахте?