31 май 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Г-н Кръстев, защо от 200 плажа по черноморската ни крайбрежна ивица само 67 се използват чрез концесиониране, държавата няма ли да печели повече от всичките?

- Този въпрос е много интересен и отговорът му ще осветли дейността, която за повечето хора е обвита в неяснота. Всеки, който е решил да се занимава с концесии, задължително трябва да има доста опит и рутина. Или ако ги няма, обезателно трябва да си наеме консултанти, които да му помогнат в изготвянето на документацията, която е огромна по обем. Малко от плажовете са дадени на концесия поради това, че държавата се интересува най-вече и основно само от цената, която наемателят трябва да й плати, за да вземе даден терен за експлоатация. Всичко останало сякаш не интересува администрацията, а то е много важно. Документацията, която трябва да се подготви, както вече споменах, е много обемна и това е твърде специализирана материя. До назначаването на съответния конкурс и процедури се минава през дълъг и тромав процес, който отнема много средства, енергия и време на хората. Добра стратегия би била тази, според която желаещите да работят, ще са облекчени и подпомагани в дейността им. Защото става въпрос за много пари, които държавата би могла да печели от концесиите на плажовете. Но, както се знае, властта не прави най-добрите стратегии, за да подпомага бизнеса, търговията и туризма. Просто гледа по най-лесния начин да си прибере финанси от където може, без оглед на всичко останало. Парите, които взема от нас са доста, но няма желание да се погледне партньорски на това и да ни се осигурят нормални условия за работа, така щото и за нас да има изгода.

- Повечето хора смятат, че вие, концесионерите, печелите доста от тази работа?

- Погрешно е това впечатление и то няма нищо общо с реалността. Може и да са падали големи печалби, но това е било преди 15-20 години, когато стопанисването на черноморските плажове се правеше по съвсем друга система. С въвеждането на концесиите картината коренно се промени. Нашата концесия например е една от първите – от 1999 година и ние сме сред пионерите в тази дейност. И ви уверявам, че ситуацията при нас хич не е розова. Гражданите идват на плажа, виждат, че той е подготвен, направен, почистен и т.н., но не знаят какво ни струва всичко това. По договор ние сме длъжни да правим всичко това и така е редно. Но определено са мит приказките, че от тази дейност вадим купища пари.

- Големите хотели по ивицата не са ли ваши или пък собствениците им не плащат ли на вас такса?

- Не, не са наши и не ни плащат. Когато сключваме договорите за концесия, се прави една подробна карта с координатен лист, на който са обозначени границите на терена, който ни е даден. После ние наемаме геодезисти заедно с министерството, които ни отлагат тези граници и можем да си направим ограда. Ние нямаме право обаче да ограничаваме свободния достъп за хората. Правят се ниски огради, които обозначават границите на концесионната територия. Където има подходи обаче, те трябва да си останат, да се изградят съответни пътеки, така щото даже хората с увреждания да имат свободен достъп до плажовете. Колкото до хотелите, то повечето от тях са построени около плажовете, а някои и на самата ивица. Това поражда непрекъснати сблъсъци между държавата и общините по места. Защото държавата дава терени на концесия, но не си прецизира нещата и често тези площи влизат в границите на регулационните планове на населените места. Има безброй остри конфликти, породени от административна немарливост. Например в Созопол има възстановена частна собственост в границите на самия плаж. Това е нонсенс, защото по конституция плажовете са изключителна държавна собственост. С две думи, хотелите, които са зад плажната ивица, са извън концесионните територии в повечето случаи. Има много малко изключения, за които вече обясних как се получават. Плажовете включват дюните, които се водят не активна плажна площ. Защото хората не могат да се катерят, а използват т.нар. активна част от тях, където се разполагат чадъри, шезлонги, обекти и т.н.

- Какво правите, след като получите концесията?

- За да въведем концесионните територии в някакъв приличен вид, правим една сложна процедура. Подготвяме по три вида схеми, които трябва да се одобрят от МРРБ. След това тези схеми се пускат за заверки и одобрения през всички местни институции като енерго, ВиК и т.н. После цялата документация влиза за разглеждане в експертен съвет на местната община, за да ни издадат всички изискани разрешителни. На практика ние можем да разполагаме на плажа само преместваеми съоръжения, но минаваме цялата процедура като за един строителен обект, със съвсем козметични облекчения.

- Общинските власти по-скоро ви улесняват в работата ви или ви пречат и затрудняват?

- Няма еднозначен отговор на този въпрос. Те са наясно, че от облика на плажа зависи какъв ще е цялостният вид на населеното място. Като дойдат туристите, правят преценката си комплексно – за плажа и за мястото. Повечето общини поради финансовата си нестабилност залагат на това каквото могат да съберат от нас. Те ползват всички вратички, които им дават законите ни – ЗУТ (Закон за устройство на територията), Закона за устройство на черноморското крайбрежие и т.н. Прибират се всички видове държавни такси и налози, позволени от несъвършените ни и работени на парче закони. Надяваме се положението малко да се подобри след ремонта на Закона за черноморското крайбрежие. Досега всяка година ни принуждават да си заверяваме схемите, които министерството ни одобрява. Това се прави, въпреки че нито поставяме нови обекти, нито нещо кардинално се променя върху поверените ни площи. Само че така се прибират всяка година нови и нови пари за таксите, които ни изискват по тези документи. Също така всяка следваща година ни преиздават разрешенията за поставянето на обектите на плажа. Това са леки, преместваеми съоръжения, които в края на всеки сезон ние сме длъжни да демонтираме. Като инженер мога да ви уверя, че не е измислено такова нещо, което да можеш да сглобяваш и разглобяваш 20 пъти и то да има здрав и нормален вид. И като капак на всичко плащаме и такси по близо 1000 лева. И накрая излиза така, че държавата ни налага едни правила, общините други – като в менгеме сме. А когато хората дойдат на плажа, те виждат нас и стоварват всичките си претенции и недоволства върху ни.

- Кажете кои са основните ви претенции към властите?

- Първо, ако може тези разрешения за обектите да са валидни за по-дълъг период. Ако няма промени по съоръженията, да платим наведнъж таксата, даже да е по-висока, но да не ни разиграват всяка година. Второ, при положение че няма никакви промени, да не ни карат да правим схемата всяка година. Защото експертните съвети в общините се събират по веднъж в месеца и ние сме в зависимост и от тях. Благодарен съм, че сега поне имаме срещи със зам.-министърката на МРРБ Екатерина Захариева и дано това не е само предизборно. Досега никой не ни обръщаше внимание. Няма да е лошо по-често държавата да си комуникира и с общините, за да не се получават разминавания, които в крайна сметка вредят на нас, гражданите.

- Като човек, зает в туристическия бранш, какво бихте направили, ако сте министър, за да подобрите този бизнес и българите да се задържат тук, по нашите курорти, а не да харчат парите си в чужбина?

- Веднага бих направил кръгла маса и после редовни сбирки с всички заети в тази сфера. Да седнем заедно, да обсъдим проблемите и заедно, коректно и толерантно да заработим с уважение един към друг и най-вече към нашите клиенти. Този бранш формира не малък процент от БВП. Затова хората от туризма трябва да кажат как да се променят нормативните актове така, че да заработят ефективно.
Снимка на три колони – без текст


31.05.2011 г., с.2
Митничар, полицаи и шеф на барове в ареста заради лихварство и рекет
Арестуваната във Варна 19-членна група раздала кредити за 270 000 лв.
ЦАНКО ЦАНЕВ

Полицията във Варна арестува 19-членна лихварска група, в която участвали митничар, служител на БОП и полицай от Първо районно.

финансист на незаконната банка заедно с митническия служител бил собственик на верига от барове, казаха на съвместна пресконференция на шефът на ОД на МВР комисар Димитър Димитров и окръжният прокурор Владимир Чавдаров.

„Този, който е давал парите, е много известна личност. Често се появява в медиите от името на обществени организации", добави само полицай №1 на Варна.

Групата действала чрез две заложни къщи във Варна и в Провадия. Те били. свързани в обща фирма.

Раздадените кредити са за 270 000 лв. Проблемът е, че парите са били давани с високи лихви и са били само повод за натиск върху кредитополучателите да се откажат от заложените срещу сумите имоти.

Така на практика групата започнала да се занимава с имотни измами.

Полицията установила също, че „банкерите" предприемали незаконно проучване, проследяване и проникване в частни домове. Тази дейност е била подпомагана от двамата служители на полицията, които изнасяли информация за длъжниците и са участвали в рекетирането им.

Методите им били силови като на мутрите от ранната зора на демокрацията.

При претърсване на арестуваните лица са намерени и иззети голямо количество служебни данни от информационните масиви на МВР. Дейността им явно тепърва щяла да се разраства. Има доказателства и за изгубени имоти от страна на хора, които взели малки кредити от мнимите банкери.

Претърсени са 14 адреса на групата и е иззет 1 незаконен пистолет.

9 от арестуваните остават в ареста, потвърди прокурор Чавдаров. Той и комисар Димитров съобщиха, че рекетьорите са следени от полицията от средата на февруари.

„Работихме в 3 направления. Още в началото на март стана ясно, че подобна дейност не е възможна без намесата на служители на МВР", поясни комисар Димитров.
Снимка на две колони – Комисар Димитър Димитров (вляво) и окръжният прокурор Владимир Чавдаров (в средата) разказват за съвместните действия срещу незаконните лихвари.


31.05.2011 г., с.4
100 запуснати сгради в Пловдив пред конфискация
Ако до 3 месеца собствениците на порутени сгради - паметници на културата, не ги ремонтират, община Пловдив ще извърши това за своя сметка. След това ще се обърне към съдия-изпълнител и ще стане собственик на имотите. Това заяви вчера Славчо Атанасов, който пусна предупредителни писма до стопаните. Комисията на градската управа е установила, че 100-ти-на сгради са в лошо състояние, от тях 20 са в Стария Пловдив. „Давам 3 месеца на стопаните им да си ги оправят. Ако не - ще го сторим ние, но след това общината ще прибере къщите им, ако щат да ни съдят в Страсбург", предупреди кметът. 90% от запуснатите имоти били частни и само няколко общински.


31.05.2011 г., с.4
Паметникът на Съветската армия вече ще е в „Княжеска градина",
решиха вчера съветниците от комисията по образование. „Мястото е било известно с това име до 1944 г. Там е била царската детска градина с алпинеум и басейн", обясни Вили Лилков от ДСБ, който предложи името.
Снимка на една колона – без текст


31.05.2011 г., с.8
49 фирми с интерес към „Струма"
Чакат оферти до 7 юни
ВЯРА ИВАНОВА

49 фирми са купили документи за строителството на лот 1 от "Струма" между Долна Диканя и Дупница, казаха от пътната агенция.

Срокът изтече на 20 май, а този за подаване на оферти бе удължен със седмица до 7 юни. Причината е грешка в заложените изисквания към асфалта.

Прогнозната стойност на 17-километровата отсечка е 100 млн. лв. без ДДС.

Най-голям интерес до момента предизвика строителството на "Тракия" между Стара и Нова Загора - документи купиха 66 компании. Рекорд по оферти обаче постави търгът за "Марица" -14 за лот 2 между Димитровград и Харманли. Те бяха отворени на 26 април, а най-ниска цена - 122,1 млн. лв., даде сдружение между "Пътно-строителна техника", собственост на "Холдинг Пътища", и австрийската "Порр технобау". "Към момента няма решение за изпълнител, тъй като протоколите от работата на комисията са в управляващия орган -министерството на транспорта, за предварителен контрол", обясниха от агенцията. Сключването на договора за лот 1 пък се бави заради обжалване. Комисията за защита на конкуренцията позволи той да бъде под-

писан преди окончателното си произнасяне, но решението за това се обжалва във В АС. Най-ниска цена за отсечката между Оризово и Димитровград даде италианската "Чи.Ем.Чи.Ди Равена".

От агенцията обясниха, че призивът на премиера Бойко Борисов мантинелите на новооткритата магистрала "Люлин" да се пазят се изпълнява.


31.05.2011 г., с.8
76 плажа остават без спасители
Без спасители това лято ще бъдат 76 плажа, стана ясно от публикуван вчера от регионалното министерство списък. Най-много -41, са в област Бургас. Сред тях са Иракли, къмпингите "Ахелой" и "Делфин", северният и централният плаж на Бургас, този в старата част на Несебър, Дюни-юг, ММЦ в Приморско и др. Във Варненско неохраняемите ивици са 18, а в област Добрич - 17. Сред тях без стопанин са плажовете Русалка, централният на Кранево и Балчик, Галата - север и изток, Камчия - север и юг, и др. Общо плажовете са 208. През 2010 г. неохраняеми бяха 68.

От строителния контрол пък отчетоха, че през първите 4 месеца са премахнати 40 незаконни сгради в област Бургас. Сред тях са постройки и басейни на плажа в Слънчев бряг. Заради забраната за строителни дейности край морето през лятото дирекцията ще провери след 14 октомври дали в курортите се изпълнява доброволно премахване. Общо съборените построили в страната са 400, а още толкова ще бъдат бутнати до края на август.

Цените на лигнитните въглища от държавните мини "Марица-изток" да бъдат увеличени. Това искане отправиха вчера синдикатите на среща с премиера Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и министрите Трайчо Трайков и Нона Караджова.

Цената трябва да бъде върната поне на нивата отпреди година, което е с 4 лв. повече на тон спрямо сегашните 71 лв., обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. Искането на профсъюзите обаче включва и увеличение на цената до 79 лв. на тон.

Цените бяха намалени преди година заради кризата. "Увеличение може да се обмисли, но трябва да се преценят внимателно последиците", коментира след срещата икономическият министър Трайчо Трайков. Според него вдигане цената на въглищата неизбежно ще доведе и до повишение на всички цени по веригата, включително и на тока за потребителите.

Въглищата от мини "Марица-изток" се използват само за производството на електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2".

Според Пламен Димитров именно тецът, който също е държавен, може да поеме увеличението на цената.

"Не искаме скок, за да увеличим заплатите на миньорите, а за да имат мините пари за нова техника и инвестиции в безопасност на труда", твърди Димитров. Според Трайков обаче вдигането на цената ще увеличи приходите на мините само с 14 млн. лв., а модернизацията можела да стане и с правилно направени обществени поръчки.

В същото време обаче президентът на КНСБ поиска държавата да инвестира 350 млн. евро за два нови блока на този ТЕЦ, които щели да имат мощност от 600 мегавата.

Забрана за приватизацията на НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), "Марица-изток 2" и ПАВЕЦ "Чаира" поискаха още синдикатите.

Според Пламен Димитров тези енергийни фирми били част от националната сигурност. Профсъюзите дори искат те да бъдат обособени в една нова държавна енергийна фирма. "Новата фирма означава съкращение на работници", напомни му обаче Трайчо Трайков.

Държавните енергийни фирми няма да бъдат приватизирани изцяло, но на части ще се продадат миноритарни пакети от тях, обясни още икономическият министър. Този подход освен приходи за бюджета от продажбата на дялове щял да донесе и прозрачност при управлението на енергийните фирми.

ЕСО може да е особено привлекателен за т.нар. консервативни инвеститори, които не търсят огромни печалби, а стабилност на вложенията си, даде пример Трайков. "Марица-изток 2" също би привлякла подобни средства, наближавала и продажбата на миноритарните пакети на държавата в електроразпределителните предприятия.

Държавата е на финала на предварително проучване за създаването на две подземни хранилища за въглероден двуокис - едно в Северна България и едно в Южна, обясни Трайков. Те можели да бъдат направени като пилотни проекти на ЕС и да компенсират замърсяването на атмосферата от тецовете.

"Един от вариантите България да се откаже от атомната енергетика е тук да дойдат германците", коментира Трайков по повод планираното от Германия затваряне на всички АЕЦ до 2022 г.

Според него обаче останалата енергетика у нас нямало да стане жертва на АЕЦ "Белене".
Снимка на четири колони - Президентът на КНСБ Пламен Димитров (най-вдясно) поиска от името на синдикатите да бъдат увеличени цените на въглищата от мини "Марица-изток". Вицепремиерът Симеон Дянков и икономическият министър Трайчо Трайков не бяха въодушевени от идеята.


31.05.2011 г., с.11-12
Уви, в бедните страни цените скачат повече, отколкото в богатите
Кой играе за поскъпването и кой срещу него
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

„24 часа" писа за 50-процентно вдигане на цените на основни храни на годишна база - и препоръча да се вдигат също така заплати и пенсии. Звучи добре, въпросът е как.

А преди това трябва да имаме и отговор на въпроса защо има поскъпване.

Защо инфлация?

Инфлацията при храните не е само в България. Според индекса на организацията към ООН ФАО индексът на цените на храните в световен мащаб почти се е удвоил за последните две години. Цените на храните се конкурират с поскъпването на петрола за същия период от време. Подобно развитие имахме и през 2007-2008 г. -Отново увеличение на цените на храните, горивата и останалите суровини.

• Има както общи фактори за поскъпването на тези ресурси, така и специфични за някои от тях. Например миналогодишната суша в Русия, последвана от забрана за износ на зърно, заедно с наводнения в Австралия и Канада доведоха до много по-малко производство на зърно и съответно цената му на световните пазари се повиши. Подобни развития не са редки - случват се през няколко години, но сега се случват едновременно с други проинфлационни фактори.

• Възстановяването на световната икономика води до по-високо търсене на суровини - точно както спадът на икономиката през 2009 г. поевтини всички основни суровини, от петрол до метали. В много страни растежът на икономиката е наистина висок и те отдавна са забравили за кризата, което води до увеличено търсене на суровини.

• Поскъпването на храните се . подхранва и от поскъпването на другите суровини особено петролът. В крайна сметка за производството, преноса, преработката на храни са необходими големи количества енергия, горива, транспорт. Но още по-силен е индиректният ефект. Много правителства насърчават биогоривата, което означава, че хранителни ресурси и обработваеми площи все повече се ползват за производство на биогорива, увеличавайки търсенето и цените на хранителните ресурси. Биогоривата може да са модни, но определено водят до поскъпване на хранителните суровини.

• Но да не забравяме и "борбата" с кризата като фактор за поскъпване

Много страни изляха милиарди и трилиони долари под формата на бюджетни дефицити и пасиви на централните банки. Тези пари не пребориха кризата, но създадоха огромна парична ликвидност - а когато количеството пари расте по-бързо от количеството стоки, цената на стоките се увеличава.

Преди при наличие на излишни пари се увеличаваха цените на акциите и недвижимите имоти. Сега се увеличават цените на суровините. Когато има излишни пари в системата, те няма как да не избият някъде и да не създадат инфлация.

Световното поскъпване на суровините се отразява на всички страни, но по различен начин. Най-негативно се отразява на бедните страни, тъй като там по-голяма част от потребителската кошница отива за покупка на храни. Освен това, тъй като добавената стойност е ниска, цените на ресурсите имат по-голям ефект върху цените на крайните продукти. Именно поради тази причина в момента в богатите страни инфлацията е по-ниска, отколкото в бедните. Китай, Турция, Бразилия, България, Индонезия, Румъния имат по-висока инфлация, отколкото САЩ или Германия именно защото са много по-бедни.

Какво предстои?

Перспективите пред цените на суровините са неясни.

• Русия и Украйна вдигнаха забраната за износ на зърно, тъй като тази година имат по-добра реколта. Това ще увеличи доставките на световния пазар и ще действа успокояващо.

• Обаче сушите в Западна Европа и южните щати на САЩ вероятно ще действат в обратната посока. Потреблението на зърно също се очаква да е рекордно високо, което също ще влияе към поскъпване.

• В същото време държавите започват да намаляват бюджетните дефицити, а централните банки започват да затягат паричната си политика. Европейската централна банка започна да вдига лихвите, същото правят и китайската, и руската централна банка. Затягането на политиката може да намали или спре поскъпването, но обикновено има нужда от доста време, за да се усети ефектът. Ще има нужда и от следващи стъпки, включително от страна на най-голямата икономика САЩ.

• Големите бюджетни дефицити в много западни страни обаче са риск сами по себе си. Ако правителствата не могат да си ограничат разходите, ще Оказват натиск върху централните банки да продължат политиката на ниски лихви, което би насърчило инфлацията. Ако и други страни са като Гърция и не могат да си вържат бюджета, може да очакваме още дълго време висока инфлация.

• Обратно, ако повечето страни са като Естония и си балансират бюджета, тогава ще бъде и по-лесно да се пребори инфлацията.

Как да вдигнем доходите?

Доходите на едно домакинство зависят от два фактора - колко хора работят и каква заплата получават. От своя страна броят на работните места и нивата на заплатите зависят от инвестициите в икономиката. Когато някой инвестира и отвори нов завод например, това отваря и нови работни места и увеличава търсенето на труд. Колкото повече расте то, толкова повече намалява безработицата - след което се постига и растеж на заплатите. А когато има повече работещи и по-високи заплати, приходите в бюджета на държавата също са повече и могат да се увеличат и пенсиите.

С други думи, увеличението на работните места и доходите е свързано с постигането на такава икономическа среда, която да привлича инвестиции. Някои по-реформаторски страни вече го направиха и отчитат невероятни темпове на икономически растеж. Наш ред е да ги последваме.