5 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Знаменитите царски чешмички вече изкараха един мандат. Точно пред 4 години една от най-дебатираните в обществото теми бяха току-що реализираните с пари от бюджета в села и паланки т.нар. малки проекти на НДСВ. Тогава, както и сега, изборите ни дишаха във врата, което допълнително стимулираше дебата доколко Симеон Сакскобургготски има право да си прави реклама за сметка на бюджета. Изхарчените пари не бяха малко - около 30 млн. лв. Към днешна дата обаче всички проекти функционират, а местните продължават да им се радват, без да се интересуват от препирните на политиците.

"Обичам да пазя това, което е направено", не без гордост обяснява кметът на с. Злокучане, Самоковско, Митко Манолов. Преди 4 години неговото село се уреди с чешмичка на мегдана и влезе в новините с репликата на Симеон, че е премиер само на тия, които са гласували за него, казана малко след прерязването на лентата. Оттогава насетне нито един представител на централната власт не се е сещал за селото. "Кой пречеше на Виденов и Костов да направят нещо? Сега кой пречи на Станишев", риторично пита кметът. "Може да не е много,
може да е камуфлаж, но е направено
Ето го, струва 6 хил. лв., не струва милиони. Това се помни", разсъждава Манолов пред чешмичката. На стената в кабинета му все още виси негова снимка със Симеон, направена в паметния ден, когато за пръв път в историята си Злокучане е посетено от премиер. До тази снимка са портретите на Левски, Ботев и Гунди.

В Злокучане са доволни и от асфалтираната специално за посрещането на Симеон отсечка, свързваща селото с главния път за София. Пътят все още е добър въпреки някои дупки и хората си го ползват. "Този път беше междуселски, черен, дори на картата го няма", спомня си Манолов.

Чешмичката на мегдана обаче не решава всички проблеми в Злокучане. Всъщност дори има ирония във факта, че в селото е направена чешмичка, при положение, че има отколешен проблем с водоснабдяването. Половината село е на високо място и дотам вода често не стига. Кметът обаче е убеден, че този проблем ще бъде решен завинаги съвсем скоро. В Злокучане вече се хвалят с кабелна телевизия и интернет. "Придобивки имаме, народ нямаме", казва кметът Манолов. През последните години броят на новородените тук е по-малък от пръстите на едната ръка. "Тази година, слава Богу, много и не умираха. Имаше една година, като почнаха - 15 човека за една година, все млади хора на по 55. Викам - селото се свърши, 15 човека е много на 300 човека", спомня си кметът. Една от най-големите му болки е фактът, че Злокучане не печели нищо от горите наоколо, които се стопанисват от лесничейството в Самоков. "Хиляди кубически метри дървесина излизат оттук, по 10 хил. лв. на ден се печели от гората,
щяхме да сме като Лас Вегас, ако оставаха за нас",
пресмята кметът. Той обаче се гордее с това, че в селото никога не е имало безработица и дори има работа, а няма хора. "Не мога да си назнача един човек в кметството, не ме е срам от работа, но аз все пак не съм кмет, за да копая градинки", оплака се Манолов.

В съседното село Драгушиново също все още се радват на детската площадка, построена с пари от бюджета пред 4 години. "Поддържаме я, подстригваме тревата, но вандали често трошат пейките". Това разказа кметът на селото Петър Дитов. Малко след площадката драгушиновци се уредили и с ремонт на черквата "Св. Тодор Тирон". И тук обаче оттогава насетне никой от централната власт не е стъпвал.

Драгушиново е голямо село, обсадено от щъркелови гнезда, в което живеят официално около 700 души, а младежите до 18 години са към 100. Един от най-сериозните проблеми в селото са непрекъснатите кражби на местните роми. "Докато бяха цигани, не крадяха толкова, като станаха роми, крадат много повече", шеговито коментира Дитов. Най-много в селото си патили лятно време, когато ромските набези към ниви и ливади били ежедневие. Иначе и тук има обичайните за почти всички села в България проблеми с инфраструктурата.

И в Продановци, където живеят около 500 души, също продължават да се радват на фонтанчето, построено от правителството преди 4 години.

Паметникът на падналите във войните в Широки дол, който също бе ремонтиран преди 4 години, е променил леко предназначението си. Според надписа той е посветен на Димитър Терзийски и загиналите във войните през 1912-1918 г. "Терзийски е борец против фашизма, убит през 1923 г.", разказа Христо Бакрачев, който риташе топка с внучето си на поляната до паметника. Наследниците на Терзийски все още живеели в селото. Навремето имало плоча и с имената на десетината войници от Широки дол, загинали във войните, но тя била сменена.

Самоковският край винаги е бил електорален бастион на БСП. Въпреки това обаче в нито едно от селата никой не казва лоша дума за царските проекти, които предизвикаха толкова много дебати и шумотевица на жълтите павета. Напротив, всички са доволни, че някой все пак се е сетил за тях. Вероятно всяко мнение в дебата "за" и "против" чешмичките има своите основания. Но те бяха една от причините, поради които НДСВ се представи добре на изборите през 2005 г. Със сигурност чешмичките, фонтанчетата, детските площадки и другите малки царски проекти ще надживеят жълтата партия, която едва ли ще присъства в следващия парламент. И ще останат едно от малкото неща, които Симеон като премиер направи за хората, гласували масово за него през 2001 г., а не за себе си.

В делничен ден единствените миряни в църквата в с. Райово са домашните животни.

Жоро Драганов от с. Продановци обяснява, че фонтанчето е спряно заради листата, които падат в него през есента и запушват канала.

Чешмата в Злокучане продължава да е едно от любимите места на хората в селото.

„В този мръсен политиче­ски дебат, в тези безкрайни скандали, които се раждат всекидневно, се промъкват и добри новини." С тези думи президентът Георги Първа­нов откри вчера в с. Гурмазово край София първото за­щитено жилище „Заедно" за младежи, напуснали домо­вете за деца, лишени от ро­дителски грижи, поради на­вършване на пълнолетие.

„Често пъти, уви, тези деца стават първата плячка на разни групировки от органи­зираната престъпност. Това (защитеното жилище - б. р.) означава не просто по­крив над главата, нека да се разберем - това означава нов шанс за тези млади хора. Шанс да се грижат за соб­ствен дом, шанс да имат бли­зостта до София, до социал­ния, до трудовия пазар, шанс да реализират себе си", под­черта държавният глава.

С 500 хил. лв., дарени ос­новно от строителни фирми и частни лица от бранша, фон­дация Защитено жилище „Заедно" вдигнала за година и половина двуетажния па­лат на мястото на старото гурмазовско училище, по­хвали се шефът на фонда­цията Иво Пантелеев. Общи­ната безвъзмездно предос­тавила терена. На 466 кв. м площ за младежите, излез­ли на улицата без идея за бъдещето си, има компютър­на зала, зали за обучение,

луксозна кухня и спални. „Ще има курсове по англий­ски, по компютър, по готварство, за шофьори, защо не и за туристическия бранш", каза един от изпълнителни­те директори на жилището Емил Дунчев.

Още вчера „Труд" завари на място 6-има младежи (между 18 и 24 г.), изкарали първата си нощ в жилището. Те били подбрани с кастинг като критериите били: да искат да се учат, да си нямат никого и да не са криминално проявени. „Което е направе­но, е много, много хубаво", казва Иван Димитров (24 г.). Административно се води от София, но всъщност не знае откъде е - цял живот е по сиропиталищата.

При тръгването на прези­дента до него се добира дядо Георги Костадинов, прегър­бен от 84-т.е си лазарника. И помоли Първанов да удължи до селото линията на автобус № 54, който сега стига само до Божурище.
Снимка на две колони - Иван Димитров (24 г.), който дори не знае от кой град е, ентусиазирано се включи в саденето на дървета пред дома.
Снимка на две колони - Полувиетнамчето Мишо Ван фан (18 г.) до последно рисува в новата си стая в защитено жилище „Заедно" картина, която после подари на президента Първанов.


05.11.2008 г., с. 9
ОЛАФ не може да ходи по петите на властите в България
Николай СТОЯНОВ Наш пратеник

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) води 30 разследвания за злоупотреби в България. То­ва заяви вчера говорителят на службата Иорг Воян. „Има още 50 случая, по които смя­таме, че е възможно да за­почнем разследване", до­пълни той. Данните са от юли, но по думите на Воян няма съществена промяна в броя на разследванията.

Три от разследванията са приключили с доклади на ОЛАФ и случаите са преда­дени на съда. Воян не уточни на каква стойност са раз­следваните афери в Бълга­рия. По нашумелия наскоро скандал с измама с лозови насаждения Воян коменти­ра, че това е класически слу­чай на измама, с който бъл­гарските власти могат сами да се справят. Службата е получила информация за нея, а източникът не беше уточнен.

„Не можем да изпратим 1000 служители на ОЛАФ в България, които да ходят по петите на българските вла­сти. Затова властите в стра­ната трябва сами да си свър­шат работата", подчерта Воян. „Можем да посочим проблемите и да работим с вашата съдебна система, но не можем да я променим", допълни той.

Два от големите проекти, за които държавата обяви, че ще бъдат финансирани от Брюксел, все още не са гото­ви. Това съобщи еврокомисарят по регионалното раз­витие Данута Хюбнер пред български журналисти в Брюксел.

Еврокомисията (ЕК) все още очаква заключителните детайли по Софийското ме­тро и завода за боклука на столицата. За първия проект преди месец се похвали транспортният министър Пе­тър Мутафчиев, а за втория -столичният кмет Бойко Бори­сов след визита в ЕК. Със си­гурност ще отпуснем парите за метрото, обещаха от ко­мисията.

Проектът бил почти готов и трябва само да бъде внесен официално от българските власти. За разлика от него обаче по завода за боклука има още работа - поне два-три месеца, поясниха източ­ници от комисията.

От България се очаква да внася в Брюксел големи проекти, като в областта на транспорта те са за суми над 50 млн. евро, поясни Хюб­нер. Засега двата такива проекта са именно за боклу­ка и за метрото. Очакваме както тези, така и други, каза комисарката.

За размразяването на спрените през юли средства по програма ИСПА ЕК очаква до 23 ноември българско­то правителство да изпрати доклад как се изпълнява екшън планът, а също и втория одит на KPMG.

„Ако тези два документа ни задоволяват, ще размразим парите възможно най-бър­зо", обеща Хюбнер.

Според източници от ЕК, след като бъдат разгледани двата отчета, комисията ще изпрати у нас свои одитори, за да допроверяват. Инспек­цията ще отнеме от няколко седмици до 2 месеца. Едва след това можем да се надя­ваме, че парите за трите проекта, управлявани от път­ната агенция, ще бъдат раз­мразени. Хюбнер е поредни­ят представител на ЕК, който похвали вицепремиера Меглена Плугчиева и работата й като координатор по евро-фондовете. Това, над което България още трябва да ра­боти, са качеството на адми­нистрацията, подобряването на информационните систе­ми за наблюдение на евро-фондовете и качеството на одитната дейност.
Портретна снимка на две колони - Комисарят Данута Хюбнер се надява, че подготвяният закон за конфликт на интереси ще бъде приет и приложен на практика.


05.11.2008 г., с. 10
Огромни пукнатини зейнат по брега на Арда в Кърджали
Тонове земна маса на десния бряг на р. Арда в Кърджали са пред срутва­не. Огромна пукнатина с ширина около половин ме­тър и други по-малки са се отворили по брега на река­та в близост до жилищни блокове.

Застрашеният участък се намира точно до двора на детска градина „Ща­стие". В района тази година работят строители от обединението „Арда - Кърджа­ли" по проект за укрепване на бреговете на реката. За­ради опасността от срутва­не те преминаха на деноно­щен режим на работа. Ни­кой не знае точно кога се е появило срутището. Пока­зало се е след почистване на брега от храсти и трева, обясниха строители. Жи­веещите в района кърджалийци се притесняват, тъй като застрашеният участък

е близо до 12-етажните жи­лищни блокове в кв. „Веселчане". До вчера обаче никой не беше съобщил на „Гражданска защита" за поддалия бряг на реката. След сигнал на репортери се разбра, че ще бъде из­вършена проверка. От строителното обединение „Арда - Кърджали" съобщи­ха, че са започнал и авари й-ни мерки за укрепване на брега.
Снимка на три колони - Срутището в Кърджали на десния бряг на р. Арда. Строителите на проекта, известен като „водно огледало", започнаха да работят денонощно, за да не се свлекат тонове земна маса.


05.11.2008 г., с. 10
Предлагат намаление на данъка при сделка с имот
Христо НИКОЛОВ

Укриването на данъци при сделки с имоти и масовото вписване по данъчна оценка може да бъде намалено. Един от вариантите е да се въведе пропорционална скала за облагане с местния данък както при нотариалните такси. Колкото по-голя­ма е данъчната оценка, тол­кова по-малка да е ставката. Това предлага в писмо до „Труд" нотариус Валери Манчев, без да ангажира председателстваната от не­го Софийска нотариална ко­легия.

Например, скалата би мо­гло да изглежда така:

- за сделка до 100 000 лв. -2,5%,

- между 100 000 и 150 000 лв. - 2500 лв. + 2,2% за гор­ницата над 100 000 лв.,

- между 150 000 и 200 000 лв. - 3750 лв. + 2,0% за гор­ницата над 150 000 лв.

Прекомерно високият ме­стен данък сега е основна причина за масовото впис­ване на сделки по данъчна оценка. Това ощетява общи­ните и Агенцията по вписванията, мотивира се нотариу­сът.

Предложението идва в момент, когато парламентът предстои да одобри вдига­нето на данъчните оценки с 50% от 2009 г. В София това най-вероятно ще доведе до увеличение с 1/2 на дължи­мия данък при сделка. Ще се вдигне и нотариалната такса (виж вдясно).

В повечето актове за пре­хвърляне на собственост се­га се записва продажна це­на, равна на данъчната оценка. А оценките продъл­жават да са в пъти по-малки от пазарните цени, споделя нотариус Манчев. Той дава следните примери: апарта­мент от 44 кв. м в кв. „Мото­писта", продаден за 120 000 лв., има данъчна оценка от 44 000 лв. А парцел в Горна баня, продаден през март т. г. за 379 хил. лв., е с данъчна оценка от 69 900 лв.


05.11.2008 г., с. 10
Нотариалната такса се вдига с 12-31%
Нотариалните такси при сделка с не­движима собственост няма да се пови­шат автоматично с 50% в резултат на повишението на данъчните оценки. Уве­личението ще бъде между 12 и 38% в зависимост от сумата на сделката, уточ­нява нотариус Валери Манчев.

С 50% ще се вдигне само дължимият местен данък в София и такса вписване.

Нотариалните такси се събират по специална тарифа към Закона за нотариуси­те и нотариалната дейност. За данъчна оценка в размер на 100 000 лв. таксата тази година е 418,5 лв. Върху тази сума се дължи и 20% ДДС, или общо 502,2 лв. При планираното увеличение с 50% догодина данъчната оценка ще скочи на 150 000 лв. В този случай нотариалната такса ще се увеличи с 12% до 468 лв., или 561,6 лв. с ДДС.


05.11.2008 г., с. 10
Заводът за китайски коли ще е в Ловеч
Бизнесменът Гриша Ган­чев се допитал до общин­ския съвет в Ловеч за готов­ността му да подкрепи проекта за завод за китай­ски коли. Срещата се съ­стояла в Бароковата къща. Присъствал и кметът на Ло­веч Минчо Казанджиев.

Ганчев заявил, че заво­дът ще заработи до края на 2009 г. Ако в Ловеч имало настроения срещу проек­та, Ганчев намекнал, че втори град кандидатства за инвестицията. Общинарите обаче подкрепили еди­нодушно проекта.

Общински терен от 3321 кв. м във Видин е бил продаден през 2007 г., въ­преки че попада в обяве­ния от Министерството на транспорта списък с те­рени за отчуждаване предвид Строителството на моста. От 2004 г. кме­тът на Видин и председа­телят на общинският съ­вет са били предупреде­ни, че във връзка с отчуж­даването не трябва да се извършват сделки.

Апетитният имот се на­мира до ромския квартал „Нов път". През лятото на м. г. тогавашното ръко­водство на общината продава земята на ча­стно лице за жълти сто­тинки - 30 050 лв. с ДДС, което е близо 9 лв./кв. м. Няколко месеца по-къс­но, между двата кметски тура, от общината издали и разрешение за за­строяване на терена.

Вчера губернаторът на Видинска област Кръстьо Спасов обяви, че ще от­мени заповедта на общи­ната като незаконосъо­бразна.

Докато продължават обсъжданията на вече не съвсем новия проектозакон за културното наследство, животът си върви, а хилядите паметници на културата бавно, но сигурно се рушат благодарение на хаоса, който царува по от­ношение на тяхното упра­вление и стопанисване. С изключение на един-два „ювелирни" обекта като Перперикон държавата не отделя никакви средства за археологическите и архи­тектурните си забележи­телности, а общините не искат или не могат да го правят. Независимо от твърденията на недобросъ­вестни лица, парите за съ­храняването на Перпери­кон също са отвън - от Евро­пейската комисия, а тези за гробницата от Александрово идват от японското пра­вителство. Създала се е па­радоксалната ситуация други да се грижат за бъл­гарските паметници. С из­ключение на църквата „Св. 40 мъченици" във Велико Търново ми е трудно да се сетя за значим обект, при­веден в добро състояние из­цяло с национално финан­сиране, и то при условие, че бюджетният излишък на страната е милиарден и ни­що не пречи да се отделят всяка година 20-30 милиона лева за възстановяване на старини.

Явно не е случайно, че в критикувания проектозакон за културното наслед­ство архитектурните памет­ници никакви ги няма, а про­блемите на археологиче­ските са кажи речи сведени до въпроса кой притежава колекциите на колекционе­рите -те или държавата. Все едно държавата е нещо различно от нейните граж­дани.

Връщайки се към недви­жимите паметници - крепо­сти, древни градове, архи­тектурни шедьоври-трябва да отбележим, че те някак са игнорирани от законода­теля и както забелязаха от­давна водещите експерти, текстовете за тях са обърка­ни, неточни и без всякаква връзка с международните конвенции. Въпросът с това как общини и държава си поделят правата и отговор­ностите за недвижимите обекти въобще отсъства. Създава се усещането, че авторите на текстовете въ­обще не считат недвижимо­то наследство за приори­тетно. А именно то е страте­гически най-важното за България, именно то се явя­ва основният капитал за устойчиво развитие. Защо­то „културен туризъм" е това вълшебно лекарство, което ще извади туристическата ни индустрия от дупката, в която тя постепенно изпада благодарение на неграмот­ното застрояване и светов­ната финансова криза. Кул­турният туризъм, развиван като алтернатива на сегаш­ния евтин алкохолен тури­зъм, обаче изисква значителни инвестиции, тъй като, както показва челният гръцки и турски опит, се нуждаем от забележител­ности в безупречно състоя­ние. А пари за такива стра­тегически инвестиции оче­видно българската държава няма да отдели, даже и от излишъците.

В ролята на добрия герой идва Европейският съюз. Предвидливо ЕС се е погри­жил, в духа на своите поли­тики, в отпусканото от структурните фондове пари за „туристическите забеле­жителности" да не липсват. У нас такива забележител­ности са главно паметници­те на културата. Тук обаче идва голямото „НО". Парите за превръщането им в атракции не могат да се усвоят просто ей така. Техни получатели са общините. А както е известно, паметни­ците на културата са на дър­жавата, независимо че по­вечето от тях нямат актове за собственост, а някои даже стават обект на посегателства от страна на ловки измамници. Получава се дяволски кръг, параграф 22

или както искате го нари­чайте - тези, които трябва да развият обектите и да ус­воят средствата, не могат да го направят поради осо­беностите на действащото законодателство в лицето на закона за паметниците на културата, датиращ от­преди 40 г. Не е тайна, че са направени опити от страна на Министерството на ре­гионалното развитие да по­стави проблема пред Ми­нистерството на културата. Не е тайна също така, че двете ведомства не са се разбрали, а „културата" удобно си е измила ръцете с новия проектозакон на Чилова. Не че проблемът не може да се реши с бърза поправка на действащия закон. Просто да се прехвърля отговорността е по-лесно. Тук обаче е големият абсурд на цялата ситуация, тъй като в т.нар. закон „Чилова" проблемите със стату­та на недвижимите памет­ници, на забележително­стите на туризма, не са ре­шени. He" само че не са ре­шени, те се задълбочават с допълнителна неяснота и

хаос. И даже ако този стра­нен проект се приеме, об­щините пак няма да могат да управляват и стопанис­ват обектите си, пак няма да е ясно кой как управлява, стопанисва и инвестира в недвижимите паметници на културата, а предвидените нови процедури с триго­дишни срокове и неясни правила ще спрат и малко­то полезни неща, които ад­министрацията прави по­настоящем. С което риску­ваме да загубим едни 250 милиона лева, които иначе държавата България нико­га не би отделила за бъл­гарското културно наслед­ство. Ще понесат ли авто­рите на проектозакона „Чилова" своята отговор­ност за това?

*Авторът е експерт по опазване на културно-историческото наследство___________________