5 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Първите признаци за пренасищане на пазара вече се усещат. Според доклад на „Явлена" жилищната площ в София расте по-бързо от на­селението в общината.

От 2000 г. досега са въве­дени в експлоатация апар­таменти и къщи с чиста площ 3,37 млн. кв. метра. Към момента има извадени разрешения за строеж за други 4,6 млн. кв. м. Когато всички обекти бъдат завър­шени, в София ще има 26,89 млн. кв. м жилища, или с 42% повече от 2000 г.

За осем години населе­нието в София по настоящ адрес се е увеличило с 22% според официалната статис­тика. Ако се вземат предвид неофициалните данни (с хо­рата без регистрация), Со­фия е нараснала от 1,5 млн. души в началото на века до 2 млн. днес. Но дори и това увеличение от 33,3% ще бъде задоволено от заявеното строителство.

2008-а е годината на пре­хода - от пазар на продавача към пазар на купувача, каз­ват експертите. Вятърът на промяната задуха през април, когато бе регистриран първи силен спад на тър­сенето на имоти. Натрупа­ното за пет години нараства­не на цените бе най-силният фактор за стопиране на ен­тусиазма. Двустаен апарта­мент в столицата се е прода­вал през 2004 г. средно за 35 400 евро, докато т. г. цената му стигна 76140 евро. Пови­шението е със 115%.

Последваха още слаби месеци, породени от субек­тивни фактори като Евро­пейското първенство по фут­бол и Олимпиадата в Пекин.

От началото на лятото взе да се усеща и спадът при чуждите инвестиции - чуж­денците от купувачи заеха масово позицията на прода­вачи на имоти.

Междувременно поскъп­на и кредитният ресурс. Към декември 2007 г. годишният процент на разходите за жи­лищни кредити в левове е бил 8,62%, а към август т. г. -10,35%. Една банка спря кредитирането на панелни апартаменти, а други затег­наха условията за финанси­ране.

Ден след ден купувачите ставаха силната страна на пазара. Започнаха да се по­стигат добри отстъпки от първоначалната цена, които сега достигат 6-8%, с тен­денция към нарастване.

Снимка на три колони - Инвеститорът в „Лагера тюлип" предлага гъвкава схема на плащане. При предварителен договор се плащат до 25% от цената, останалата част- при предаване на готовия апартамент.

AFI Europe представи първия мострен апартамент в жилищния проект от затво­рен тип „Лагера тюлип" в столичния кв. „Лагера". Мострата представлява напълно

завършен и обзаведен апартамент, чрез | който клиентите могат да се запознаят с I проекта преди завършването му.

Комплексът ще включва 248 апартамента, 200 паркоместа, търговски площи, детска градина, фитнес, с обща разгъната площ от 30 000 кв. м. Инвестицията за

първия етап на проекта е 26 млн. евро.

AFI Europe работи по трети жилищен проект в София - кв. „Малинова долина"

Пазарът в големите гра­дове ще продължава да се крепи от търсенето и пови­шаващата се строителна себестойност. В момента купувачи има предимно за ниския ценови сегмент, ка­то най-бързо привличат клиенти новите комплекси на нива между 750 и 1000 евро/квадратен метър.

За периода август 2007-август 2008 г. повишението на строителната себестой­ност е 26 на сто. Поскъпна­ли са материали, суровини, горива, труд. Всичко това рефлектира негативно върху печалбата на част от предприемачите, която вече се свива до европейските нива от 15%. Строителството на квадратен метър монолитна жилищна сграда (на 5 ета­жа) е излизало през август I 2007 г. 302 евро, а година по-късно е 380 евро. Това сочат данните на СЕК I (Строителна експертна комисия). В тази цена не влизат цената на земята, разходите за проектиране, надзор, инвеститорски кон­трол и благоустрояване.

Експертите не се ангажи­рат с мнение докога ще про­дължи кризата в сектора на имотите. Но съветват купувачите да не излизат от пазара, защото всяка криза носи възможности -за покупка на добри цени и за печалба.

„Цели 15 години бях след­ствен. Най-сетне обаче исти­ната излезе на бял свят. Но съсипаха живота и кариера­та ми. Изтормозиха близките ми. А още от началото на скроения капан, беше ясно че съм невинен." Това реди с глъхнещ от вълнение глас 62-годишният доцент по ин­форматика Ради Кабаиванов от Велико Търново.

Името му нашумя през 1993 г., когато обществото научи за крупна финансова афера, свързана с учредена­та малко преди това фонда­ция „Св. Пантелеймон". След като години наред делото многократно бе спирано и подновявано, преди броени дни то бе прекратено. А доц. Ради Кабаиванов и пълно­мощникът на фондацията Марин Ангьозов - напълно оневинени.

„В края на 1991 г. се роди идеята за създаване на Диагностично-лечебен цен­тър в старата столица. Уста­новихме контакти с офталмологична и онкологична фон­дация от Америка. С мои съ­мишленици, проф. Петко Узунов, който по това време беше президент на медицин­ската академия в София, проф. Тодор Попов, проф. Петър Ораховец, чийто баща навремето е извел царското семейство с влак от Бълга­рия, направихме 3 срещи със светила от медицината и бизнеса в САЩ. Сред тях беше и единият от синовете на Си­меон Сакскобургготски -Кардам (б.р. сега в тежко състояние след катастро­фа). Надълго и нашироко об­мисляхме как ще развиваме бъдещия бизнес", връща се към спомените си 62-годишният доц. Кабаиванов. Уго­ворката с американците би­ла в бъдещия медицински център да бъдат инвестира­ни $ 21 млн., като 51 % от сумата трябвало да бъдат осигурени от българска стра­на. С парите щели да купят два ядрено-магнитни резо­нанса, компютърни томографи, както и модерна апарату­ра за диагностика на кръвта, която установява дали орга­низмът е предразположен към ракови заболявания. В бъдещата клиника щели да работят над 100 души. „Хо­дих дори в Китай, защото исках в здравното заведение да има и център за нетради­ционна медицина", допълва Кабаиванов.

Проектът бил задвижен с пълна пара

Американски професор посъветвал инициаторите, че в София е големият поток от болни и за да е печеливше начинанието, е добре да раз­крият и втори медицински център в столицата. Между двете бази трябвало да има онлайн връзка. „Тогавашна-

та общинска управа на В. Търново предостави терен за изграждането на клиника­та - празният парцел пред медицинския колеж. Изго­твени бяха проектите за градежа. По същото време Иван Миронов, който беше шеф на „Балканбанк"в София, също беше осигурил място за изграждане на меди­цински център", V обяснява доц. Ради Кабаиванов.

За да набавят Ш нужните средства, учредителите на фондация „Св. Панте­леймон" създали консор­циум с участието на 4 фирми. Веднага след това купили два кораба със сурова захар, която внесли чрез кубинска и френска фирма. Суровината била преработена в захар­ния комбинат в Девня. „Ус­пяхме да преработим в „Нефтохим" и остатъци от нефт от кораби", разказва председа­телят на фондацията.

През юли 1993 г. трябвало да пристигнат американци­те, за да подпишат договор за съвместна дейност. На 25 май доц. Кабаиванов се вър­нал от преговори в САЩ. А на 10 юни го арестували с поста­новление на великотърнов­ската Окръжна прокуратура. „Повдигнаха ми обвинение за източване на Ямболската банка и присвояване на сред­ства в особено големи разме­ри в полза на трети лица. То­ва беше скалъпено, защото фондацията нямаше сметки в тази банка, нито пък сме правили някакви разплащания там. Приписаха ни, че сме присвоили милиони от данъка от оборота при въ­просните сделки. Парите за доставките обаче отиваха директно в сметките на до­ставчиците и нито стотинка не е постъпвала по сметките на фондацията, фирмите от консорциума превеждаха на „Св. Пантелеймон" единстве­но комисиони. А според За­кона за данъкооборота те не подлежат на облагане с да­нък", обяснява финансовата схема препатилият великотьрновец.

Обвинението срещу него като шеф на фондацията е повдигнато без каквато и да е предварителна проверка на Икономическа полиция. „Яв­но в прокуратурата бързо разбраха, че са сгафили и две седмици след задържането ми преработиха обвинение­то, което бе.за присвоени милиони", казва доц. Кабаива­нов. Така той изкарал

9 месеца зад решетките

Четири месеца и половина бил в следствения арест във Велико Търново и още толкова време в килия на ул. „Развигор" в София. „Най-тежко ми беше първата

Седмица.

Раз­веждаха ме и ме разпитваха с часове, окован с белезници. Не знаех на кой свят съм. фи­зически тормоз обаче не са ми упражнявали. След като се посъвзех от шока, започ­нах да съдействам, за да мо­же по-бързо да се докажат истината и невинността ми. В следствието аз бях активна­та страна. Следователите дори ми казаха: „Досега не сме имали такъв случай. Ня­кой да разследва сам себе си", връща се към спомените си доцентът.

Докато бил в софийския арест, написал книга „Зави­наги човек". Трудът му е тео­рия за информацията и зася­га спор по мащабен научен въпрос за единството между време, информация и про­странство като метакатегория. „Помолих надзиратели­те в ареста да ми дадат хар­тия и химикал, за да пиша. След това забелязах, че раз­ходките, които обикновено бяха по 5-6 минути, за мен станаха на около половин час. После разбрах, че са ме държали извън килията, до­като изчетат какво съм напи­сал", реди Кабаиванов.

След това бил освободен срещу парична гаранция от 10 000 лв. Според доц. Кабаиванов още тогава на сле­дователите им е било ясно, че обвинението е съшито с бели конци и няма да издър­жи. Така делото прашасвало години наред по канцеларии­те на Националната след­ствена служба. „От края на февруари 1994 г. не ме бяха търсили по случая, но аз, уви, не съм забравял, че съм следствен. Интересувах се от разследването. Прокуро­рите ми казваха: „Спи спо­койно!" А аз изкарах инфаркт и нервите ми се разсипаха. Тормозът върху семейството ми също беше голям. Създа­дох фондацията, за да напра­вя нещо значимо, а излязох от организацията много

по-беден и омаскарен

Зложелатели тръбяха на­вред, че съм милионер, че имам имоти в чужбина и че поддържам куп любовници", доверява тежките си прежи­вявания доцентът.

Той е създател на факул­тета „Математика и инфор­матика" във ВТУ „Св. св. Ки­рил и Методий". „От всичко най ми тежеше терорът, кой­то ми упражняваха в универ­ситета. Зад гърба ми бяха за­хлопнати всички академич­ни врати. Често ми изчезваха справки. Ужасно пренебре­жение", споделя със скръб в гласа доц. Кабаиванов.

Той е категоричен, че ре­пресията срещу него не е би­ла на политическа основа, а заради пресечени бизнес ин­тереси. „Навлязохме в дъл­боки води и мощни фирми се подразниха, че ще им отне­мем територията при вноса на медицинска апаратура. Раздразнихме големи хора от захарния бизнес. След ка­то ме тикнаха в ареста, веднага уведомиха американци­те, че съм мафиот и те се от­казаха да развиват бизнес в България", разказва доцен­тът.

Въпреки перипетиите, през които е минал за 15 г., той все още не е решил дали ш& води дела за обезщете­ние за морални и материал­ни щети. „Ако заведа дело, трябва да съдя държавата. Не смятам обаче, че тя е ви­новна. Отговорност трябва да"носят конкретни хора", за-разсъждава доц. Ради Ка­баиванов.
Пламен Проданов, следовател от Велико Търново:
Делото е пълно с абсурди
Наследих делото от ко­лежка. По казуса са събра­ни над 40 тома с материали. Докато четях документите, установих, че делото е пъл­но с абсурди. Сред най-го­лемите от тях е, че е било повдигнато обвинение без да е имало предварително разследване. Откъде прокурорите са установили, че има престъпление? Обра­зували делото и след това разбрали, че няма данни за нарушения... А доц. Кабаи­ванов е бил следствен цели 15 г. Представяте ли си как­во означава това? Реших, че е крайно време разслед­ването да бъде прекратено!
Държавата е отговорна
Мирела ВЕСЕЛИНОВА

Един човек, който 15 години е малтретиран от правосъдието, се притеснява да съди държавата. Държавата няма вина, виновни са конкретни хора, а те ще останат безнаказани, терзае се доц. Ради Кабаиванов.

Той обаче не е прав -държавата е виновна. За всички абсурди на родното правосъдие, за безотговорността, безогледността, арогантността на прокурори и следователи, които си играят с човешки съдби. И ако гражданството не реагира и не търси справедливост, нищо чудно и нашите деца да станат жертва на същата държава.

Прав е обаче, че виновните магистрати ще останат ненаказани-както във всички подобни случаи досега. И това е част от проблема, защото държавата - това са нейните органи, нейните служители, нейните магистрати, които взаимно се пазят от отговорност.

Премията е за постигнатите резул­тати от „Холдинг Пътища" през 2007 г. Консолидираната печалба на холдинга за миналата година възлиза на 18,1 млн. лв. Приходите от дейността за същия период са 148,3 млн. лв.

Предвижда се още шефът на УС Орлин Хаджиянков да получи 100 хил. лв., а неговият заместник Филип Стоянов - 60 000 лв. Премиите ще бъдат гласувани на извънредно общо събрание на 19 декември. Божков е мажоритарен собственик на „Хол­динг Пътища" и според полското сп. „Впрост" е най-богатият българин с имущество за $ 1,35 млрд.

Вчера стартира търговията с нови­те акции от увеличението на капита­ла на „Холдинг Пътища", като търго­вията се движеше в широки граници. Първоначално акциите се сринаха с 50 на сто, но впоследствие стопиха загубата до 30% спрямо предния ден, затваряйки сесията при ниво от 4,90 лв. за акция.

За субсидия от 4 млн. EUR, с които да извърши ремонт и модернизация на кейовата инфраструктура и разширение на рибарското пристанище Мичурин, ще кандидатства община Царево. До един месец ще бъде готов проектът, който ще търси финансиране от програмата за развитие на сектор Рибарство.

Одобрен е устройственият план на терена от 8799 кв.м. Той ще бъде актуван като публична общинска собственост с предназначение за рибарско пристанище. Това ще направи невъзможно върху него да се строят хотели, а сгради, които ще се използват само за целите на рибарското пристанище. Има идея и за изграждането на отделен пречиствателен модул.

Проектът предвижда в рибарското селище да се изгради осветление, паркинги, улици, хладилна складова база за съхранението на улова. Открива се възможност за построяване и на малка работилница за лодки.
Интерес

Така на територията на Царево ще има две пристанища - за обществен транспорт и рибарско.

В Царево са регистрирани около 200 риболовни кораба за стопански и любителски риболов. Сега съществуващият рибарски кей е с лошо оборудване и инфраструктура.




05.11.2008 г., с. 9
Интервю: Енрико Дзобеле, президент на Дзобеле груп, Италия
Открихме край Пловдив добро място за инвестиции
В новата фабрика няма как да се появи екологичен проблем
Михаил Ванчев, mvanchev@pari.bg

Господин Дзобеле, откъде кураж да правите инвестиции точно в този момент и точно в България?

- Дзобеле груп е създадена преди 80 години като семейна фирма, а от две години имаме съдружник - голям инвеститор. Инвестиционната ни програма и реорганизацията на дейността ни в Европа предвиждат да доближим производството си до клиентите. По тази причина вложихме 4 млн. лв. в първата си фабрика в България, която се намира в индустриалната зона Раковски, недалече от Пловдив. Това са само част от инвестиционните ни намерения, ние не сме спрели, а продължаваме да се разширяваме на това място и през 2009 г. инвестираме още 2 млн. лв.
Какво ще произвеждате тук?

- Дзобеле груп е световен лидер в производството на инсектициди и ароматизатори за битови нужди. В производствените фабрики в Италия, Испания, България, Индия, Китай, Мексико и Бразилия работят повече от 4000 служители. В България засега ще развиваме второто направление на дейността ни. Построихме цех от 4000 кв.м, в който сглобяваме електрически ароматизатори за въздух. Строим още един цех от 4000 кв.м, в който ще изработваме друг вид ароматизатори.

- Ние наистина произвеждаме всеки втори ароматизатор в света, но работим за големи европейски и американски търговски марки. Такива например са продукти с марките Air Wick и Ambi pur. Ето какво всъщност прави Дзобеле груп - получаваме поръчка от голям клиент и ние произвеждаме всичко, а клиентът продава под своя марка. Името на Дзобеле груп не стои върху опаковката на продуктите.

- Производството на ароматизатори за въздух е екологически чисто производство. Ние сме се съобразявали с българските и с европейските екологични норми. Всеки месец тук се произвеждат над 3 милиона електрически ароматизатора за въздух, а годишната ни продукция вероятно ще бъде на стойност между 35 и 40 млн. EUR. Вие можете да видите, че става дума за автоматизирано напълване на флакони с аромати, автоматизирано сглобяване на ароматизаторите, опаковане и експедиция. Няма как да се появи екологичен проблем. Всичко във фабриката е много чисто. Ние прилагаме тук два стандарта ISO - единият е за качество, а другият е за екология.

- Започнахме с проучвания къде да позиционираме новата си фабрика. България стана най-добрият избор за новата ни фабрика по две причини. Намерихме работна сила на добра цена и потенциал от доставчици, с които да станем партньори тук, в страната. Целта ни е не само да произвеждаме в България, но и да си създадем пакет от доставчици, които да изпълняват нашите планове, които имаме за българския пазар. Моля да подчертаете това - търсим партньори в България. Търсим производители на флакони, опаковки, както и на други компоненти от производството ни. Ако през 2009 г. Дзобеле България ООД успее да намери доставчици в България, фирмата ще се отдели от компанията майка и ще работи директно с потребителите. Това е нашата цел.

Много сме доволни от темповете на строителство, които постигнаха нашите изпълнители от Сиенит ООД. Те започнаха да строят халето в края на 2007 г., а от 1 февруари ние вече можехме да започнем работа в него.
Каква е работната заплата, която ще получават работниците в Дзобеле България ООД?

- Заплатата на хората, които прилагат сравнително нискоквалифициран труд, а те са повечето от нашите 170 служители в момента, е 350 лв. Броят на работните места ще нарасне до 250 само след няколко месеца. За масовата работа при нас не трябва специално образование, ние подготвяме хората на място. Но, разбира се, изискват качества като сръчност, концентрация, добра мотивация. Тук намираме без затруднение работната ръка, която ни е необходима. Това са хора, които живеят предимно в съседните села и в град Раковски, но има и работници и специалисти, които живеят в Пловдив, който е на 17 километра оттук. Средният работен персонал се обучава около три месеца, а от висококвалифициран персонал нямаме нужда.

- Това е инвестиция от Дзобеле груп. Не сме използвали заемни средства от банки или други финансови институции, а реинвестирахме печалбата си.

- Като за начало - 17 на сто.

Италианската производствена верига Дзобеле груп - номер 1 в света по производство на ароматизатори за въздух, откри край Пловдив в индустриалната зона Раковски фабрика за сглобяване на битови ароматизатори, които се подгряват с електрически ток. Стойността на инвестицията е 4 млн. лв., като първата копка е направена в края на миналата година. Енрико Дзобеле обяви, че през 2009 г. компанията ще продължи инвестициите си в България, като бъдат пуснати в експлоатация още 4000 кв.м, в които ще се произвеждат ароматизатори от друг клас и по друга технология.

България и Словакия са двете държави с най-динамично развиващи се пазари на търговски площи в Централна и Източна Европа, сочи проучване на консултантската компания PMR. Според него в целия регион се очаква бум на търговските центрове през следващите години, съпроводен с бързо увеличаване на наличните площи. Като държави с най-ниска изходна база нашата страна и Словакия се очаква да отбележат и най-висок ръст в това отношение.

Според проучването на PMR най-привлекателни за инвеститорите в Централна и Източна Европа остават големите пазари в лицето на Полша и Румъния. В двете държави се очаква да бъдат завършени и най-много молове през тази и следващата година. До края на 2009 г. в Румъния ще отворят над 1.5 млн. кв.м нови площи, а в Полша - 1.1 млн. кв.м. Далеч по-слабо впечатляват очакваните нови площи в България и Словакия. Във всяка от двете страни тази и следващата година ще отворят едва по 500 хил. кв.м нови молове. За България обаче това ще означава ръст от 350% спрямо наличните площи през 2007 г. За същия период инвестициите в подобни прoекти в страната ще се увеличат с 600%, а в Словакия - с 800%.

Данните на Colliers International също показват слабо развитие на пазара на търговски площи у нас досега. Доклад на компанията сочи, че с откриването на Мол Варна през юни тази година общата площ на моловете в страната е нараснала с 31% до 138 000 кв.м. В същото време тези в проект са в пъти повече и към момента достигат около 545 000 кв.м. Сред градовете с най-много молове в строеж е Русе, където в ход са поне 4 проекта с обща разгъната площ над 123 000 кв.м.
Финансиране

Финансовата криза обаче е на път да сложи отпечатък и върху пазара на търговски площи най-вече заради затрудненото финансиране. В момента това е сериозен проблем без значение от ранга на инвеститора, коментира Давид Давидов, мениджър Офисни и търговски площи в Colliers. Според него не е изключено пазарът на търговски площи у нас да се развие с по-слаби от очакваните темпове заради отлагането или забавянето на някои проекти. Все още е трудно да се прогнозира кои ще са те, тъй като много инвеститори все още преговарят с банките. Има обаче и проекти като Мол Плевен, Бургас плаза, Гранд мол във Варна и България мол в София, които имат стабилно финансиране и се изграждат в срок, коментира той. Сред останалите сочени като стабилни инвестиции в търговски центрове са тези на германската ECE Projeкtmanagement и на испанската Riofisa в София. Двете компании са определяни като сериозни инвеститори, които вече са вложили сериозни средства в проектите си у нас и няма да се откажат лесно. Твърде вероятно е обаче строителството на търговския център на Riofisa зад столичната централна гара да се забави заради очакваната смяна на собственика на компанията. Предразположен към трусове е и пазарът във Варна заради струпването на голям брой проекти за молове. Заради голямата конкуренция, ако някой от по-малките проекти там се забави с финансирането, инвеститорите може и съвсем да се откажат от него, смятат анализаторите.

Данните на PMR сочат, че към края на 2007 г. наличните у нас молове са представлявали едва 2% от общите площи в Централна и Източна Европа. Най-развит е пазарът в Полша с 50% от площите, следван от Чехия с 16%, Унгария с 15%, Румъния с 10% и Словакия със 7%. Бързо разрастващите се пазари на изток обаче са на път да променят това съотношение, коментират от PMR. Това важи в особено голяма степен за Румъния, която е на път да се превърне във втория по обем пазар на търговски площи в региона с очакваното откриване на няколко мащабни комплекса. Очаква се към края на 2011 г. в Централна и Източна Европа да функционират над 450 мола, от които 80 ще са в северната ни съседка. В столицата Букурещ към момента са в проект три мола с площи над 110 000 кв.м. Така те ще надминат първенците в региона - полските търговски центрове Manufaktura и Arkadia.

Главните градове в Полша, Унгария и Чехия вече достигат точка на насищане откъм нови проекти и стават по-слабо атрактивни за ново строителство.

Все още добри възможности в Полша предлагат средните по размер градове с над 100 000 души.

В същото време търговските центрове в главните градове се разполагат на все по-централни места и стават все по-скъпи. Там вече навлиза четвърто поколение молове, които съчетават търговска част с офиси и хотел. Пример за това са проекти като Zlote Tarasy във Варшава и Manufaktura в Лодж (най-големият мол в региона). Очаква се скоро да навлезе и петото поколение молове, които съчетават търговска площ с жилищна част, училища, детски градини и др.

Молове на обща стойност над 3 млрд. EUR се очаква да отворят в Централна и Източна Европа тази година. Проектите през 2009 г. ще са на двойно по-висока стойност - около 6 млрд. EUR.

Само в Румъния вложенията в големи търговски центрове тази година ще достигнат 1.2 млрд. EUR, а догодина - 2 млрд. EUR.
Търговски площи (в кв. м на 1000 души )

Столица 2008 (първа половина) 2011

Варшава 597 637

Прага 519 612

Братислава 556 1.212

Будапеща 370 518

Букурещ 156 495

София 59 573