5 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Междувременно стана ясно, че мажоритарният собственик на Холдинг “Пътища” - Васил Божков, ще получи 3,84 млн. лв. възнаграждение от компанията. Това ще бъде гласувано на извънредно общо събрание на 19 декември. Всички членове на Надзорния и Управителния съвет на дружеството ще получат подобни бонуси.

Точно година и половина след зрелищния арест на Очите и хората му наркобосът отново е под светлините на прожекторите. Третото поред мегадело срещу него вече стартира в Бургас. Този път Желязков е на подсъдимата скамейка в процеса за придобиване на имущество от престъпна дейност. Според неговите адвокати процесът е пореден фарс, с който държавата ще отчете още една точка пред Европа. Фарс или не, единственият осъден с етикет "наркобос" в България може да остане без стотинка и дори без дом. Същата нерадостна съдба заплашва и роднините му. Градската мълва в Несебър носи, че заради последното дело родствениците на Очите са в лют скандал с него и с майка му. Комисията "Кушлев" настоява, че всички имоти на Митьо Очите и неговите роднини трябва да бъдат конфискувани. В списъка с имущество са включени апартаментът му от 72 кв. м в Несебър, три парцела край морето, няколко магазина и складови бази, един гараж и четири суперскъпи коли. Комисията иска в полза на държавата да бъдат отнети още пари и златни монети, открити в банкови сейфове на негови роднини. През месец май миналата година прокуратурата се докопа до два сейфа в Пощенска банка. В касетата, наета на името на майка му Станка Желязкова, тогава бяха открити над 2 кг злато под формата на старинни монети с изключителна нумизматична стойност. Жълтиците бяха оценени от експерти за близо 60 000 лева. В друг сейф, нает от вуйчото на Желязков, пък имаше 30 000 щатски долара и 2660 английски лири. Вуйчото Иван твърди, че парите са лично негови, които

той спестявал дълги години

Повечето от запорираните имоти също се водят на роднини на Димитър Желязков. Чичовци и стринки в един глас викнаха, че имотите са си техни и сто пъти се отрекоха от скандалния си роднина. Засега - без никакъв резултат, защото никой от тях не е успял да отмени наложения запор. Родата на Желязков отсега се стяга за съдебни битки в Страсбург, защото опасността да останат без имотите си е съвсем реална. Основният въпрос сега е дали ще успеят да докажат, че не са били ятаци на Митьо, а само са имали нещастието да са му роднини.

- Ако погледнем към европейската практика, ще видим, че почти навсякъде висшето образование, науката и високите технологии са под един покрив. Това е толкова разбираемо, че чак не се нуждае от обяснение. Тези направления решават проблемите на технологичния и икономическия просперитет на нацията. Средното образование, макар също да е "образование", решава задачи от съвсем друг тип. При това двете "образователни" системи се регламентират от различни закони. И докато науката е не само присъща функция на структурите на висшето образование, но и има нормативно единство в тяхната регламентация, то нормативната връзка между средното и висшето образование в значителна степен има условен характер. Българското средно образование, което е разнебитено като цяло в съдържателен, в организационен, в методически, във възпитателен и в кадрови план, има в същото време да решава задачи, които са от изключително важно значение за бъдещото състояние на нашето общество. На него му е необходимо адекватно на неговата същност самостоятелно административно внимание, а не, образно казано, една втора от него. Същото се отнася и до висшето образование, науката и технологиите, които са в органично единство и без чието развитие въобще е немислимо да говорим за информационно общество и икономика на знанието.

- Едно от исканията ви е българските университети да могат да откриват свои филиали в чужбина. УНСС има ли готовност за това?

- Ректорите са хора с родолюбиво и патриотично чувство. Когато говорим за наши университетски структури в чужбина, бъдете сигурни, че никой няма предвид Австралия или Южна Америка. Но защо да няма структура на български университети там, където има силна българска диаспора и десетки хиляди население с българско самосъзнание и български език? Би трябвало държавата отдавна да е направила това, което сега предлагат ректорите.

- В момента акредитацията на висшите училища тече много мудно, а оценките от нея не носят реална информация кое висше училище е качествено и защо. Как според вас трябва да се трансформира агенцията и начинът на оценяване?

- Ние нямахме никакъв опит по оценяването и акредитацията на висшите училища. На този фон НАОА дотук си свърши добре работата. Проблемите на акредитацията произтичат от нормативната регламентация на този процес в закона и от почти символичните санкциониращи функции, отредени на НАОА. Ако всички вкупом сега твърдят, че 52 висши училища са прекалено много

за страната ни, нека не забравят, че поне още 10 - 15 проекта за разкриване на нови чакат за разглеждане. И НАОА няма да е единственият виновник, ако всички или част от тях се реализират във вид на нови университети. В законовата регламентация на акредитацията трябва да се променят много неща - да се премине само към една акредитация - институционална с елементи на програмната; да се съкрати процедурата; да се разпишат ясни и императивни стимулиращи и санкциониращи функции на НАОА, съответно за университетите при получаване на висока или ниска оценка и др.

- Едно от предложенията ви е връщане на платеното висше в държавните университети. Ако това стане, как ще бъде защитен социалният момент при приемането на студенти с по-ниски доходи?

- Със социалния момент спекулират всички противници на възможността държавните университети да приемат платено обучение. Социалното е, че държавните добри, но бедни университети ще получат финансова възможност на своите преподаватели и студенти да осигурят по-добри условия за работа и учене. Ще ви дам един пример. Университетът N има определен институционален капацитет за прием на 20 000 студенти. По "държавна поръчка" той обучава в момента 15 000 студенти и му остават 5000 места свободен капацитет. Защо този университет да не приеме 1000 души платено обучение, които не са успели да влязат държавна поръчка и така или иначе пак ще плащат, само че в частните висши училища? Не забравяйте, че поставяме условие и за акредитационна оценка "много добър" на държавния университет.

- Министър Вълчев се изказа негативно за част от предложенията на ректорите, като например платеното висше. Как ще отговорите на думите му?

- Всички предложения на ректорите бяха изнесени за публично обсъждане от професионалната общност. Направените предложения нямат императивен характер, а са предмет на дискусия. Министър Вълчев има свое мнение по тях и това е напълно нормално. Ние също не сме единодушни по всички въпроси. И така трябва да бъде. Иначе нямаше да е необходима дискусия. Истината се ражда в спора и така се намират най-работещите и полезни решения. Може да се окаже, че

позицията на министъра е по-рационална

Разбира се, той можеше да изрази своите виждания и по време на самата дискусия за висшето образование и университетската наука.

- Вече от няколко години работи система за студентски кредити при оценяването на знанията, но тя обикновено буксува при прехвърляне в друг ВУЗ. Доколко работеща е тя в момента и как може да се реформира?

- Кредитната система на практика не работи във висшите училища. И това пречи не само при прехвърлянето на студенти, но и въобще при реализацията на всяка форма на студентска мобилност. Проблемът с кредитите произтича от факта, че като текстове в Закона за висшето образование те не са вписани в цялостната логика на учебния процес, а стоят като кръпка. Висшите училища много се стараят със своите вътрешни правилници да задвижат тази система, но това става само формално. Липсва законодателната основа.

- Активно се говори за промени в закона, които да защитят имотите на вузовете от реституция. Имате ли все още проблеми с реститути в момента и как според вас ще се спре това?

- Реституционните претенции към университетите, особено към софийските, са цяло бедствие. Само на УНСС след 1990 г. са отнети над 40 декара място, където трябваше да бъдат построени учебните корпуси. Сега не достигат аудитории, преустройвам какви ли не помещения в учебни зали. Водим дела. Представяте ли си, университетите водят съдебни дела, за да опазят държавната собственост, а самата държава толкова години нехае! Сега много разчитаме на обещанието на премиера, че ще внесе предложение в парламента въпросът за собствеността на университетите и реституционните претенции към тях да бъдат решени еднозначно в полза на висшите училища.

- Как ще се отрази световната икономическа криза върху България - конкретно върху образованието и младите специалисти? Доста наши юпита се връщат отвън поради съкращения, това ще намали ли шансовете на българските висшисти да намерят мястото си на трудовия пазар?

- България не е изолиран остров в световното икономическо пространство, така че няма начин кризата да не ни засегне. Друг е въпросът как конкретно ще стане това. Нашата икономика е особена, да не кажа странна, и макар че се определя като такава, е доста далеч от истинските параметри на нормална пазарна икономика. Говорите за трудов пазар, но всъщност той не е реален. Той е деформиран по много линии. Дори да вземем примера с платеното обучение на държавните университети. С неговата забрана те реално са прогонени от участие в него. Нашите млади хора в чужбина много малко приличат на някогашните гурбетчии

които отиват в странство да печелят и като съберат някой и друг лев, се връщат. Сега икономическата причина младите да напускат страната ни е само един от елементите в тяхната мотивация за това. Често не е и най-важният. Водещи стават такива проблеми като организираност на обществото, култура на обществото, сигурност на личността, собствеността, бизнеса, бъдещето на децата. Много се говори за това връщане на младите хора, а ние още нe сме спрели тяхното заминаване.

Стела Стоянова


05.11.2008 г., с. 16
Вдигнаха палат в Гурмазово за изоставени деца
Сираци към Първанов: Мечтаем за интернет
Президентът дари холна гарнитура за новия дом на младежите
"В този мръсен политически дебат, в безкрайните скандали, които се раждат постоянно, се промъкват и добри новини. Човещината не е забравена в България." С тези думи президентът Георги Първанов откри първото защитено жилище за младежи в столицата. Десет изоставени деца, напуснали институции, вече ще имат своя дом в софийското село Гурмазово благодарение на А.Д.А. "Архитектурна дизайнерска къща" ООД и фондация "Движение на българските майки".
Георги Първанов и арх. Пантелеев прерязаха летната на дома

Интернет и уредба - това си поискаха от президента Първанов шестимата обитатели на защитеното жилище в село Гурмазово. "За какво си мечтаете?", пък ги попита държавният глава, който бе първи гост в новия им дом. "А той прилича на истински палат!", щастливи са момчетата. Защитеното жилище наистина не отстъпва по нищо на луксозните къщи в полите на Витоша. Два етажа, десет спални, няколко бани, модерна кухня, просторен хол, страхотна библиотека и цяла компютърна зала са на разположение на шестимата младежи. И всичко това е факт благодарение на щедростта на над 100 дарители.

"Помогнаха най-вече компании от строителния бранш", разказва арх. Иво Пантелеев от А.Д.А. "Архитектурна дизайнерска къща". Именно те и "Движение на българските майки" са "виновниците" защитеното жилище да го има. "Управата в Божурище също много ни помогна", благодарен е арх. Пантелеев. Общинарите са предоставили терена за построяването на къщата в срок от 12 години - от 2006 до 2018 г. Някога на мястото на къщата се издигало селското училище, което през последните години бавно се рушало. "За жилището подадоха ръка много приятели", допълва Пан-талеев. Някои фирми даряват директно строителни материали. Други - като "ВАЛТРОНИК" АД, изграждат осветлението на къщата безплатно. Трети даряват компютри, електроуреди и обзавеждане. Президентството пък изпраща луксозна холова гарнитура за новодомците. "Хората даваха от 50 до 50 000 лв., но винаги - от сърце", щастлив е арх. Пантелеев.

На седмото небе са и първите обитатели на защитеното жилище. Младежите вече са подредили стаите си. Три от момчетата са от София, двама идват от Банско, а последният късметлия е от Пазарджик. През януари пък ги очакват още четирима съквартиранти. В къщата в Гурмазово има възможност да се приютяват дори млади семейства или самотни майки, напуснали домовете. Престоят в "малкия рай", както го наричат децата, може да трае най-много година. Защитеното жилище обаче не предлага само покрив и топла храна. "Тук ще сбъдваме мечти", обещава Гери Пожарски, директорът на дома в Гурмазово. Красивата къща е отворена за младежи, които искат да вземат живота си в ръце и да се развиват. "Подбираме деца, които имат мечти, амбиции и хъс", разказва Гери. И е горда - в Гурмазово си имат кандидат-фризьор, бъдещ шоумен, прохождащ международен шофьор и бакалавър, който мечтае да стане магистър. "Ние ще им помогнем да постигнат целите си", надява се Гери Пожарски. С нелеката задача ще се наеме екип от опитни специалисти - преподаватели, психолози, социални работници. "Дано имаме успех и един ден тези момчета наистина да вземат съдбата си в ръце", пожелава си Гери. "Една хубава сграда няма смисъл, ако в нея няма живот", пък добавя арх. Пантелеев. "Надявам се, че тук вратите ще бъдат винаги широко отворени. Ще има живот, ще има смисъл, ще има бъдеще", пожелава си архитектът.

- Арх. Пантелеев, защо започнахте този проект?

- На първо място - защото искахме да направим нещо добро. Започнахме с огромно желание, успяхме благодaрение на добри приятелства и щастливи съвпадания. Низ от благоприятни обстоятелства беляза работата ни по защитеното жилище. Например през тези две години имаше строителен бум, развитие на пазара. Мисля си, че при световната криза, която ни застигна, едва ли, ако стартирахме сега, щеше да е възможно да се справим. Преодоляхме трудности, но тези трудности са нищо в сравнение с успеха, който постигнахме.

- Какво предстои сега?

- Досега се бяхме концентрирали в изграждането на къщата. Сега най-голямата ни грижа е проектът да се развива. И децата да си вземат живота в ръце. А затова трябват пари. Кандидатстваме по европейски програми. За съжаление на три пъти не успяваме да се класираме. Проектът ни е много конкурентен, но удряме на камък. Надяваме се, че институциите няма да гледат с недоверие към нас само защото всичко се прави по частна инициатива.

- В какво ви подозират?

- Може би в скрити интереси. Трябва да разберем, че обществото ни е достатъчно узряло. за да има некомерсиална дейност в частния сектор. По света това се случва отдавна. Няма нищо странно в това държавата и частният сектор да си подадат ръка. Засега сме единствени в България. Надяваме се проектът ни да стане катализатор и да се отпушат и други идеи. Затова отправяме послание към институциите: "Помогнете ни, за да си свършим работата докрай".

- Колко средства сте вложили досега?

- Около 500 000 лева. Като 1/6 от даренията са отишли в държавния бюджет под формата на ДДС. Всички пари са само от частния сектор - приятели, бизнес партньори, хора с широки сърца. Получили сме дарения на стойност между 50 и 50 000 лв. Помогнаха дори чужденци. През лятото например немска католическа организация ни помогна с 50 000 евро и успяхме да завършим къщата в срок.

- Какви ще са месечните разходи по проекта?

- Изчислихме, че ще ни трябват по 20 хиляди лева месечно. Кандидатстваме по европрограми на стойност между 100 и 200 хиляди лева годишно. Надявам се до 6 месеца да решим проблема с финансирането. Иначе и ние ще станем като останалите, които хленчат: "Искаме, но не можем!" Но сме оптимисти. Това, че ни декласираха три пъти, не значи, че четвъртия път няма да успеем.


Брюксел_пак_ни_размаха_пръст_София_бави_проектите_за_метро_и_боклук__Пускат_ни_парите_по_ИСПА,_ако_го_заслужим_догодина'>05.11.2008 г., с. 25
Брюксел пак ни размаха пръст
София бави проектите за метро и боклук
Пускат ни парите по ИСПА, ако го заслужим догодина
Брюксел

Красимира Темелкова

наш пратеник в Брюксел

Брюксел очаква София да представи проектите за софийското метро и за изграждане на завода за боклуци, които да имат позитивен ефект върху икономиката на страната. Това заяви еврокомисарят по регионалното развитие Данута Хюбнер пред български журналисти в Брюксел. Оказа се, че двата проекта все още не са пристигнали при нея. Преди време изказвания на транспортния министър Петър Мутафчиев и софийския кмет Бойко Борисов оставиха обратното впечатление. Еврокомисията обаче все още очаква официалното внасяне на проектите от София. Източници от Брюксел смятат за сигурно отпускането на парите за метрото. Освен тези два проекта Брюксел чака и други, които в областта на транспорта надхвърлят 50 млн. евро. Хюбнер коментира и въпроса със спрените през юли пари по програмата ИСПА за трите проекта, управлявани от пътната агенция. До 23 ноември Еврокомисията очаква одита по тях и резултатите от екшънплана на нашия кабинет. След това у нас ще пристигнат одитори на комисията, чиято работа може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. Ако резултатите са добри, Еврокомисията няма да има нищо против да размрази финансирането на тези проекти, заяви Хюбнер. Тя се изрази положително за работата на вицепремиера Меглена Плугчиева. "По принцип сме доволни от решенията на Плугчиева и се надяваме, че те ще ни дадат гаранции за бъдещето", каза тя. От страната ни се очаква допълнителни усилия по укрепването на административния капацитет и на органите за одит и контрол. Не доброто качество на администрацията, сравнително слабите органи за одит контрол и недостатъчната информационна система са основни слабости на България при усвояване на фондовете, каза Хюбнер.