Паул,Виктор и Йоханес Пютер започват да водят дела

и да обжалват оценката на своя дял. Окръжният съд в Пловдив назначава ек­спертиза, която заключа­ва, че делът на наследници­те е 5,38%. После съдът спира делото, а Пютер об­жалват пак.

Върховният админи­стративен съд се разпорежда делото да про­дължи. С решение от 19 юли 2001 г. плов­дивският окръжен съд решава, че прива­тизационната оценка

на „Каменица" не подлежи на обжалване, и отхвърля жалбата на Паул, Виктор и Йоханес Пютер. "Година по-късно Върховният ад­министративен съд оставя в сила това решение, като също пренебрегва разпо­редба на закона, според която и приватизационна­та оценка подлежи на об­жалване" , коментира адво­кат Катина Бончева, която защитава Пютер.Така

на Пютер в „Каменица", без да им предостави обез­щетение.

Междувременно през 1998 г. данъчни служители се обаждат на Паул Пютер и му казват, че дължи нало­зи върху собствеността си в „Каменица".

„Трябваше баща ми да изиска от съда документ, че е в процес на дела и де факто няма собственост в пивоварната, за която да дължи данъци", обяснява Матилда Пютер.

На 14 ноември 2002 г. Паул, Виктор и Йоханес завеждат дело в Страсбург, тъй като смятат, че в Бъл­гария им е отказан справедлив процес.

Тримата настояват за компенсация от 80 000 евро

Докато делото е висящо, Паул умира и към жалбата

в Страсбург се присъеди­няват жена му Димитрия, дъщеря му Матилда и ней­ният брат Карл.

Преди 5 г. Министер­ството на икономиката предлага на семейството 10 979 акции в пивоварната. В замяна те трябва да декла­рират, че няма да имат по­вече претенции. Наследни­ците обаче отказват нарас­налата 11 пъти оферта на държавата.

Така преди дни - в нача­лото на декември, съдът в Страсбург отсъжда в полза на Пютер компенсация от 8000 евро. „Суматае за неимуществени вреди, а не за неполучените дялове", обяснява адвокат Бончева. По думите й българският съд трябва да възобнови процеса и да разгледа по същество претенциите на наследниците. „Ще трябва да се назначи безпри­страстна съдебна експер­тиза, която да оцени дяловете", допълва юристката.

Водим дела от 1992 г., а чак сега има резултат,

казва Матилда Пютер. „Има намесени интереси. Много правителства се смениха и не знаем откъде е тръгнало всичко, но ня­маме друго обяснение - не може за 1 г. да има едно-единствено заседание на съда. Ще възобновим дела­та", коментира наследни­цата.

С жалбата до Европейския сьд Пютер се оплакват от още едно съдебно произ­водство. През 1997 г. те са поискали като наследници да бъдат обезщетени за съ­ществуващ парцел от 654 кв. м на тери­торията на завод „Прибор Л-61" в Плов­див. Предприятието произвежда прибори и арматура за енергетиката, топлофика­цията, химическата, нефтопреработвател­ната и хранително-вкусовата промишле­ност.

фамилията не получава в срок отговор от министъра на икономиката и обжалва пред ВАС мълчаливия му отказ. През 2002 г. Върховният административен съд приема, че Паул, Виктор и Йоханес Пю­тер вече са обезщетени за одържавеното ум имущество и нямат право да търсят нови репарации. Решението е потвърдено и от петчленен състав на съда.

През 2005 г. Паул Пютер пише молба дo министъра, в която обяснява, че не са получили обезщетение за парцела в „Прибор П-61". Отговор идва от директо­ра на „Индустриални отношения, несъ­стоятелност и реституция" към икономи­ческото министерство, който отказва да разгледа оплакванията на Пютер и прилага споразумения за прехвърляне на ак­ции от „Каменица". В края на януари 2005 г.

Паул Пютер отново обяснява писмено, че в случая не претендира за обезщете­ние за дяловете в пивоварната, а за реално възстановяване на съществуващ парцел в границите на „Прибор П-61". До ден днешен отговор на това писмо не е получен.


06.12.2010 г., с. 19-20
В Банско цените като миналата година
Еколозите идват само за строежи. Не съм ги виждал, като гасим пожари в Пирин
ТОНИ МАСКРЪЧКА

- Г-н Краваров, преди месец Банско бе обявен за зимната столица на Балканите. Готова ли е столицата за новия сезон?

- Престижното отличие ни бе връчено на Международното туристическо изложение в сръбския град Нови Сад. Факт е, че това, което направихме за 10 г., днес се оценява положително от всички гости на курорта. Отличието още повече ни задължава да се представим перфектно като домакин на Световната купа по ски за мъже догодина. Да припомня, че само преди 11 г. в Банско имаше само две писти, един лифт и един хотел.

Сега разполагаме със 75 км писти, 230 оръдия за сняг и 15 000 места в хотелите. В курорта са инвестирани 4 млрд. евро. Два от влековете са подменени. Единият е първият по рода си в България - 6-седалков на Бъндеришка поляна. Концесионерите от "Юлен" монтираха и нови 45 оръдия за сняг, с което е заснежена 90% от територията.

Вече ще има и дежурни каси до 23 ч, за да може хората да се купуват карти вечер и сутрин да няма струпване. Добре е, че цените за ски зоната остават същите като миналата година. За Европейската купа по биатлон се довършват два моста, съборени при наводненията през пролетта.

- Очаквате ли пак да има опашки пред началната станция на кабинковия лифт, където е тясното място на ски зоната?

- Концесионерите правят опити да улеснят придвижването до пистите. Тази година ще са осигурени и 10 автобуса, които при струпване пред кабинката да извозят хората до Бъндеришка поляна. Опашки обаче ще има, докато не се построи втора кабинкова въжена линия.

- Защо още се бави?

- От няколко години се чака разрешение от МОСВ и правителството. Проблем с финансирането и проектирането няма. Необходимо е обаче правителството и екологичните организации да разберат, че кабинката е необходима и няма да навреди на природата.

- Еколозите непрекъснато протестират срещу урбанизирането на Пирин.

- Аз се занимавам от 1999 г. със ски зоната. Непрекъснато предлагам да седнем с природозащитниците на една маса и да разговаряме. Те обаче идват в Банско само когато стане въпрос за строителство. Не съм ги виждал, когато гасим пожари в Пирин, нито когато се залесява, нито пък при наводненията. Не искам да си мисля, че някой тенденциозно работи срещу Банско.

- При пренатоварване дали няма да спира токът като в морските курорти лятото?

- Водил съм разговори с ЧЕЗ и имам уверението им, че проблеми с тока няма да има. Общината работи усилено и по инфраструктурата в града. Изграждаме два нови паркинга. С полицията сме договорили допълнително да осигурят хора до края на сезона, на които ние ще поемем командировъчните. За един курорт е важно туристите да имат спокойствие.

- През февруари Банско е домакин на силни стартове.

- Да, и за нас е чест да бъдем домакини на кръг от Световната купа за мъже през 2011 г. Едни от най-добрите писти като обработка и профили са тук. Концесионерите доказаха, че имат потенциал да поддържат ски зоната на световно равнище.

- Каква заетост очаквате на легловата база?

- Първо трябва да се знае, че цените на картите и хотелите няма да се увеличават. Леглата, които са около 15 000, около празниците и по време на стартовете от Световната купа ще са заети на 100%, през останалите периоди очаквам поне 70% заетост. Някои хотелиери може дори и да намалят леко цените, за да запазят туристите. Основният поток ще е от гърци, руснаци, англичани, румънци, сърби, македонци.

- Преди дни се върнахте от Зографския манастир в Атон. Вие сте един от хората, които най-много милеете за светата обител.

- Редовно ходя там и опитвам да помагам. Преди дни ми гостува игуменът на манастира Амвросий и деца от неделното училище към него в Солун. Манастирът има главно финансови проблеми, защото там се ремонтира усърдно. Нашата община и други кметове също помагат. Фирми предоставят техника и материали за реставрацията и укрепването на манастира, но държавата трябва да осигури субсидии. Знам, че такива пари са заделени. В манастира непрекъснато има поне по 15 доброволци от Банско. Не бива да оставяме една българска светиня да се руши.


06.12.2010 г., с. 6
Полицията разследва граждани, искали достъп до информация
Разследваните, упражнили правото си по закон, смятат, че това е опит за сплашване на гражданското общество
Полицията във Варна е призовала на разпит няколко души от града за това, че са подали заявления за достъп до обществена информация в община Варна. Това е право, уредено в едноименния закон.

Те са поискали от кмета на община Варна да им предостави информация за проведените обществени обсъждания на предварителния проект на общия устройствен план (ОУП) на общината по силата на Закона за достъп до обществена информация. За това алармира Програма Достъп до Информация. Сигналът към неправителствената организация е дошъл от самите граждани.

Полиция вместо информация

Над 20 варненци са поискали да получат от община Варна писмените протоколи от всички проведени обществени обсъждания на проекта за общ устройствен план на общината, както и звуковите записи от обсъжданията. Те са подали заявления за достъп до информация във връзка с провеждана гражданска кампания за прозрачност на обсъжданията на ОУП.

Вместо да получат информацията в рамките на законовия двуседмичен срок обаче, част от заявителите са били призовани в полицията в качеството им на свидетели по досъдебно производство, образувано срещу неизвестен извършител. Това са Юлиян Чолаков, председател на Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), арх. Калина Павлова, член на УС на Съюза на архитектите в България, както и Николай Цветков. Тримата са активни в редица инициативи във Варна, включително при борбата срещу преотстъпването на

крайбрежната Алея Първа от бившия областен управител на свързания с ТИМ „Холдинг Варна".

Какво се е случило

На призованите е била отказана информация на какво основание е образувано до-сьдебното производство, потвърдиха те за в. „Пари". Съобщено им е единствено, че то е образувано по жалба на дирекция „Правно нормативно обслужване" на община Варна, сподели кметът Кирил Йорданов. Те са били разпитвани кой е изготвил типовата бланка за заявленията, имали ли са сътрудници в тази си дейност, къде е изработена и разпечатана бланката, как е разпространена. Поискали са им също и графологична експертиза.

„Към момента полицията изисква да не коментираме разговорите ни и аз ще се съобразя с това за близките няколко дни", коментира Юлиян Чолаков. По думите му обаче акцията очевидно има за цел да сплаши гражданското общество във Варна.

„Моят случай е още по-странен, защото аз дори не съм подавал такова заявление, но получих призовка", разказа Николай Цветков. „Искаха ми графологична експертиза, но аз отказах да я дам без адвокат", -добави Цветков.

Обяснение?

Обяснението на дирекция „Правно нормативно обслужване" в община Варна е, че са имали съмнения за злоупотреба с личните данни на някои от подписалите и фалшифициране на подписи, защото част от тях изглеждали еднакви. За това е и потърсено съдействие от полицията.

От Програма Достъп до Информация обаче припомнят, че при подаване на заявление за достъп до обществена информация не се изисква подпис.

От неправителствената организация пишат, че са сериозно притеснени от предприемането на подобни действия и полицейски мерки срещу основно човешко право като правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, гарантирано от Конституцията на България и редица европейски документи. Според българското, а и международното законодателство единствено съдът може да решава спорове за достъп до информация, напомнят от Програма Достъп до Информация. В момента организацията още проучва случая и ще прецени може ли да се предприемат някакви допълнителни стъпки.

Странно е, защото аз не

съм подавал заявление за достъп до информация. Следователят провери и това е така. Но ме питаха дали познавам хора, които са подали такова заявление. Поискаха графологична експертиза от мен. Аз обаче заявих, че за тази процедура ще дойда

с адвокат. Това все пак е материал, който може да се използва за разни цели. Имало е такива случаи.

Следователят се ядоса, обясни ми, че може да ме глобят заради това. Всъщност съм най-потресен не от друго, а от лошото и неприятно отношение на полицията към мен.

На следващия ден се върнах с адвокат, но те не пожелаха да го допуснат и аз в крайна сметка отказах да дам графологична проба.

(Не)законно

Пропуснатите ползи за общинските бюджети идват от обработката на т.нар. бели петна - земи, които се ползват без договор за наем или аренда. Такива се образуват в рамките на всяко землище при ежегодното подписване на споразуменията за ползване на земите в него. По закон тези парцели се разпределят между собствениците и арендаторите, най-често съобразно дела на ползваните от тях площи. За тези

земи те трябва да внесат рента по извънбюджетна сметка на съответната община. "От нея всеки собственик на "бяло петно" може да си потърси парите в 3-годишен срок. Практиката обаче показва, че го правят едва 20%. Останалите средства общините може да ползват по свое усмотрение, например за благоустройство", посочи Борислав Петков. Въпреки това вече 4-та година местните власти пренебрегват този източник на приходи, а голяма част от землищата продължават да се обработват без споразумения. По този начин по изчисления на БАСЗЗ за стопанската 2008-2009 г. неправомерно са ползвани над 8 млн. дка земи. От тях над половината са държавна собственост, а около 300 хил. дка - на фирми, членове на асоциацията. "За тези земи не сме получили и стотинка рента. Същото вероятно важи за държавата и общините, така че всички губим", посочи Борислав Петков. За стопанската 2010-2011 г. споразумения са подписани в едва 35% от землищата, а по извънбюджетни сметки

на общините са постъпили само 22 500 лв., посочиха от асоциацията. За да се пресече тази практика, тя предлага земеделските производители да не могат да кандидатстват за субсидии, ако в работеното от тях землище няма споразумение за ползване на земите.

Несъвършенства

Според БАСЗЗ хаосът в ползването на земеделски земи пречи и за навлизането на големи фондове от ЕС и арабския свят, които искат да развиват земеделие у нас. Стефан Тодоров от инвестиционното дружество "Беар 607" даде пример с италианска земеделска група, която се е отказала да инвестира в България, след като разбрала, че споразуменията за ползване се подписват година за година и масивите в тях се променят. "Обясниха ни, че никой производител няма да дойде без сигурността, че като вложи средства в даден парцел, догодина ще обработва същата земя", обясни той. Покупката на земя не е алтернатива, тъй като тези фондове често търсят хиляди декари, а в България все още се броят на пръсти дори парцелите от по 1000 дка.

Радостина Маркова
Снимка на три колони - Земеделската земя може да стане сериозен източник на доход за общините, смятат от БАСЗЗ


06.12.2010 г., с. 11
И "Бросс холдинг" предоговори облигациите си
Компанията търси финансиране за строежа на нов завод
Варненската компания "Бросс холдинг" стана поредното дружество, предоговорило условията по облигациите си през тази година. Това става ясно от протокола към общото събрание на кредиторите. Компанията получи разрешение от облигационерите си да извади активи, с които е обезпечена емисията корпоративен дълг на

дружеството, за да започне изграждането на втория си химически завод. Става дума за урегулиран поземлен имот от 18 дка, върху който от "Бросс холдинг" планират да изградят "Завод 2 на Индустриален парк - Силистра, Производствена база за технически аерозоли, уплътнители и емулсионни полимери".

В строеж

За построяването на комплекса компанията ще търси финансиране чрез банков кредит от минимум

3 млн. EUR. Именно за неговото обезпечение имотът трябваше да бъде изваден от списъка с обезпечение по облигации, за да бъде ползван като актив за ипотекиране пред бъдещия нов кредитор.

За да се съгласят с изваждането на актива от обезпеченията, облигационерите поискаха до 15 януари "Бросс холдинг" да учреди особен залог върху сградите, машините и съоръженията на вече готовия "Завод 1 на Индустриален парк - Силистра, Производствена база за технически аерозоли, уплътнители и емулсионни полимери".

Освен това облигационерите завишиха лихвата, която "Бросс холдинг" ще трябва да плаща по дълговите си книжа, като не се съобразиха с предложената от компанията форма за преизчисление. Според приетото решение "Бросс холдинг" вече ще дължи лихва, равна на 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 550 базисни точки, но не по-малко от 7% годишно.

Продажба

Според отчета си за деветмесечието на 2010 г. "Бросс холдинг" отчита

спад в продажбите си 11 млн. лв. спрямо отчетените преди година 15.5 млн. лв. Основният спад идва от понижението при продажбата на стоки, които се смъкват на 9.5 млн. лв.
7%
годишно е новата лихва, която "Бросс холдинг" трябва да плаща на облигационерите си


06.12.2010 г., с. 12-13
Добивът от златната мина Челопеч се удвоява до 2012 г.
Концесионерът Dundee Precious Metals получи заеми за 66.75 млн. от Европейската банка за възстановяване и развитие и УниКредит
Концесионерът на златната мина Челопеч - канадската компания Dundee Precious Metals, сключи дългосрочни договори за заем на обща стойност 66.75 млн. USD с Европейската банка за възстановяване и развитие и УниКредит Булбанк.

Това е началото на следващата фаза на инвестиционния ни проект за модернизация и разширяване на рудника и флотационната фабрика към него, заяви Рик Хаус, изп. директор на "Челопеч майнинг" ЕАД - дъщерното дружество на Dundee Precious Metals, което експлоатира подземната мина.

Инвестиционният проект

През 2005 г. канадската компания получи първия си заем от ЕБВР по този проект на стойност 16.25 млн. USD, който ще бъде рефинансиран с новата сума. Общата инвестиция на проекта е 150 млн. USD и неговата цел е удвояване на производството до 2 млн. т руда годишно през 2012 г.

Тази година добивът на руда ще достигне 1.1 млн. т, от която полученият златно-сребърен-меден концентрат ще е 75 хил. т, заяви Алекс Нестор, директор Корпоративни и външни отношения в "Челопеч майнинг" ЕАД. Това е ръст от близо 20% в сравнение с 2009 г. Разчетите за 2011 г. са добивът на руда да нарасне до 1.3 млн. т, а на концентрат от нея - над 100 хил. т, а през 2012 г. прогнозите са за добив от 1.8 млн. т руда и 125 хил. т концентрат. В ход е изграждане и на нова трошачна инсталация под земята, както и на галерия за извеждане на рудата с конвейер. Ще бъдат обновени мелничното отделение, както и флотационната фабрика.

Условия по заема

Dundee Precious Metals гарантира заемите с обезпечение чрез залог на акции. Те ще бъдат изплатени на 10 равни шестмесечни вноски, които започват от юни 2013 г. с лихва LIBOR

плюс 3.25% до завършване на инвестицията и LIBOR плюс 2.80% след това. Канадската компания осигурява и хеджиране на 15% от очакваното съдържание на мед в продукцията на рудник Челопеч за периода 2012-2014 г. Dundee Precious Metals не хеджира съдържанието на злато.

Концесионерът

Канадската компания Dundee Precious Metals получи концесията за добив в Челопеч през 2003 г., след като ирландската компания Navan, с която държавата имаше договор за изкупуване на рудата, бе обявена в несъстоятелност.

Dundee Precious Metals дойде в България с инвестиционен план да изгради на територията на Челопеч и инсталация за производство на крайни метали - злато, сребро и мед. Заради съдържанието на 5-6% арсен в рудата от Челопеч концентратът се изнася за преработка в чужбина, тъй като тук няма необходимата технология за преработката му. Близо четири години Dundee Precious Metals очакваше разрешение от екоминистерството за изграждането на подобна инсталация. В края на управлението на тройната коалиция компанията се споразумя с правителството да създаде съвместно дружество за производство на крайни метали, в което държавата да има 25%. Това дружество така и не беше създадено и през 2009 г. Dundee Precious Metals реши да изгради завода си за преработка на концентрата в Намибия.

У нас Dundee Precious Metals притежава пълни права и върху находището на златосъдържащи руди Ада тепе край Крумовград, което е на етап разработване. Това е важен актив от портфолиото на компанията - тя има търговско откритие за находището, в което се съдържа около 25 тона злато. Предвидената инвестиция за разработването му е около 150 млн. USD.

млн.USD е общата инвестиция в разширяването и модернизацията на рудник Челопеч

хил. т златно-сребърен-меден концентрат ще бъдат произведени през 2012 г.

хил. т концентрат се очаква да бъдат добити през тази година

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2010 г. са 598. Спрямо съответното тримесечие на 2009 г. намаляват с 15.1%. Новопостроените жилища в тях намаляват с 21.0% и техният брой е едва 4360. Това показват предварителните данни на НСИ.

Коментар

"Тенденцията за спад е съвсем нормална. Тя е в резултат на намаления инвеститорски интерес, както и от това, че хората се притесняват и не купуват новопостроени жилища, а и банките трудно отпускат кредити", коментира изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. По думите му криза у нас има в гражданското, а не в инфраструктурното строителство, където финансирането е по програми от ЕС.

Начело - по Черноморието

Данните на НСИ показват още, че най-голям брой жилищни сгради и жилища са въведени в експлоатация в областите Варна - 112 сгради с 831 жилища в тях, и Бургас - 95 сгради с 888 жилища, следвани от областите Добрич - 54 сгради с 203 жилища, и София-град - 53 сгради с 888 жилища.

Общата полезна площ (жилищната и спомагателната площ - бани, килери и т.н.) на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2010 г. е 334.3 хил. кв. м, или с 13.5% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2009 г. Жилищната площ също намалява със 17.4% и достига 208 хил. кв. м.

Средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 71.7 кв. м през третото тримесечие на 2009 г. на 76.1 кв. м през същото тримесечие на 2010 г.

Къде ще

живеят нашироко