7 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В София открай време нещата се случват така - първо правим, после мислим.

Ремонтните и строителните дейности предхождат общинската мисъл. Така се изграждат нови трамвайни трасета под прозорците на хората, така се затварят ключови булеварди. Дали заради липсата на време или на ресурс, общината не счита за необходимо да информира гражданите и заинтересованите фирми за строителната и инвестиционната си програма. Процедурата по съгласуване на инвестиционните проекти на общината с тези на комуналните дружества също не е на необходимото ниво, така че обикновено в София тъкмо едните асфалтират, и пристигат другите - за да разкопаят отново.

Така всички фирми по бул. "Брюксел" една сутрин просто установиха, че булевардът е затворен, при това поне до края на годината. От общината признаха, че не са уведомили работещите в района за предстоящото затваряне. За много хора обаче този ремонт не означава просто досадно удължаване на пътя до работа - в последните години тук се настаниха много спедиторски и други фирми, за които транспортът е основна дейност, а бързината е от значение. Малко преди затварянето на булеварда из офисите се разнасял слух, че ще се ремонтира платно по платно, докато един ден установили, че мостът е изтърбушен почти до основи. Иначе твърде добре - никой не оспорва, че булевардът плачеше за ремонт, защото заплашваше сигурността на всеки в негова близост. Но общината трябваше да уведоми хората, за да планират те работата си.

Същата ситуация се получи и със

злополучното трамвайно трасе по бул. "Ген. Скобелев"

Всичко тръгна както трябва - кметството реши да се подготви за затварянето на бул. "Витоша" с алтернативно трасе и отпусна за целта над 1 млн. лв. Само че пак забрави да се допита до хората, които живеят на метри от него. И щом откриха, че под прозорците им се полагат релси за трамвай, те, съвсем естествено, се разбунтуваха. В последвалите обяснения трасето ту ставаше временно, ту постоянно. Абсурдът стана пълен, когато всички проверки установиха, че то не нарушава нормите, но общината великодушно се отказа да го ползва в името на спокойствието по бул. "Скобелев". Това пък си навлече гнева на хората от "Иван Вазов" и "Борово", които вече нямат пряка връзка с гарата. Сега никой не е доволен, хронично недофинансираният транспорт се движи с по две мотриси и двама ватмани наведнъж, а над 1 млн. лв. изглежда, че отидоха почти на вятъра. Най-вероятно все пак трамваите ще започнат да се движат по първоначалния маршрут и ще се използва пълноценно трасето, но защо бе нужно да се създава напрежение между хората, а не им се обясни в началото важността на проекта?

Не по-добра е процедурата при съгласуване на инвестиционните проекти между общината и комуналните дружества, както и между самите тях. Една от причините е недобрата комуникация - всяко дружество, за да реализира различни части от програмата си, се обръща към различна дирекция на "Московска" 33. На всеки три месеца всички предприятия, които имат инженерна инфраструктура - "Софийска вода", "Топлофикация", БТК и т.н., изпращат на Столична община актуализиран график на всички планирани обекти. Целта е да се комбинират различните дейности, за да се затруднят в най-малка степен гражданите. Въпреки това често наскоро асфалтирани улици от едно дружество са разкопавани от друго, вместо

всички да работят едновременно

Тук някакви усилия все пак се полагат, макар и с променлив успех. Зам.-кметът по инвестиции и строителство Ирина Савина е наложила регулярни срещи с всяко от комуналните дружества. "За миналата година имаме доста обекти, които правим заедно с колегите от транспортната дирекция. Те ни уведомяват, че ще ремонтират дадена улица, ние влизаме и подменяме инфраструктурата", обяснява директорът "Капиталови дейности и активи" на "Софийска вода" Добромир Симидчиев. Вече има добри примери в това отношение. Така се е случило по бул. "Александър Стамболийски" - дружеството е подновило водопровода, докато тече ремонт на булеварда. По бул. "Климент Охридски" "Софийска вода" е увеличила мащаба на проекта си тройно точно защото общината направи реконструкция на булеварда. "Случва се често да кажем: имаме намерения по тази и тази улица, но от общината казват - съжаляваме, планът ни е еди-какъв си. И ние се съобразяваме и се нагласяме към общинската програма, което е нормално, защото те са по-тромави", обяснява Симидчиев.

Често обаче дружествата са изправени пред ситуацията да реагират веднага, защото общината ги уведомява в последния момент за даден проект. "Това са все проекти, които не са били предвидени при нас, но те ни казват, че ще работят някъде, и ние реагираме в сравнително спешен порядък. Оказва се, че трафикът е основен фактор и трябва да се съобразяваме с него, независимо дали по някакви експлоатационни параметри този водопровод е за смяна или не. Дори и да не е най-приоритетният, фактът, че те влизат и затварят улици и подменят настилката, е достатъчен", казват от "Софийска вода".

Дружествата се обръщат към най-малко три администрации - по екология (предимно за проекти, свързани с изграждането на завода за боклук), по транспорт и по инвестиции и строителство. "Усложнява се комуникацията, ако процесът беше централизиран, щеше да е по-добре. Координацията в момента се осъществява повече по някакви неформални пътища, които много или малко се основават на приятелство, отколкото по установени процедури", казва Симидчиев. Той дава пример с транспортната дирекция: "Аз съм в прекрасни отношения с колега от дирекция "Транспортна инфраструктура", но ако той или аз си отидем, няма гаранция, че моят или неговият наследник ще продължи тази добра комуникация". Оказва се, че толкова важна дейност в града всъщност е

на ниво "един приятел ми каза"

Според Симидчиев подобряването на комуникацията може да се случи, ако в общината се обособи едно звено от няколко души, което да не прави нищо друго, освен да координира всички инвестиционни проекти. Разбира се, за да могат да правят това, трябва да има подходящ софтуер и информационна система. Централизирането ще позволи и бюджетирането на отделните дружества да се случи навреме. "В момента общината си бюджетира някакви проекти, "Топлофикация" - нейни, ние - наши и т.н. И впоследствие простото наслагване на тези проекти един върху друг няма голям смисъл. Въпросът е, докато се бюджетират, разговорите да се водят успоредно", коментира Симидчиев. Това би позволило дружествата и общината да променят заедно намеренията си, така че, когато например се затвори дадена улица, да се извърши всичко по нея и да не се налага след няколко години тя да се разкопава наново.

В обратната посока - от "Московска" 33 към дружествата - общинските проекти се изготвят от "Софинвест", след това минават през всички дружества и се връщат в общината с тяхната санкция. Това обаче е спорадичен процес - дружествата разглеждат инвестиционните намерения на общината като технически изисквания - дали проектът отговаря на стандартите за проектиране, дали не нарушава сигурността на някой обект.

Проблем е, че и самите дружества не си говорят помежду си. "Факт е, че ние като дружества не сме седнали да си синхронизираме намеренията", казват от "Софийска вода".

Все пак в комуникацията между община и комуналните фирми е постигнат пробив. От транспортната дирекция вече са изпратили плановете си за обектите догодина. Остава да се надяваме, че този път всичко ще е премислено добре.

София все пак обмисля да върне първоначалния маршрут на трамваите 1 и 7, защото сега са неефективни.

"Висшето ръководство на МО, може би неосъзнаващо тези неща, продава имоти на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, считайки ги за свои, вместо съвсем коректно да ги върне на тези заслужили за родината си граждани", се казва в писмото. Справка на електронния сайт на военното ведомство показва, че от имота се продават трети и четвърти тавански етажи от сграда "за делова и административна дейност". Началната тръжна цена е 154 772 лв., а депозитът за участие е 10 процента от цената.

Повече от 20 хил. перничани ежедневно пътуват до столицата.

инспекция за хигиената в учебните заведения. На много места ремонтът тече, на други изобщо не е започнал.

Традицията да се работи до последния момент и тази година е спазена, коментира Танчева. Нейните впечатления са от район Източен и Западен, където дълги години не е обръщано внимание на липсата на условия за поддържане на хигиена в училищата.

Кметът на Пловдив Славчо Атанасов умишлено е неглижирал проблема, смята Танчева. Само преди дни по проблема с детските градини кметът обяви, че вина имат фирмите-изпълнители и той щял да ги даде на съд.

На родителите на децата, които посещават градините в ремонт, Атанасов заяви: "Простете. Законът за обществените поръчки е много строг и допуска да се промъкват и некоректни фирми, които предлагат най-ниска цена". От фирмата обаче обясниха, че забавянето се дължи на късното освобождаване на градините за ремонт.


07.09.2010 г., с. 12
Борисов пак отвори бръснарницата
В навечерието на Съе­динението на Княжество България и Източна Руме­лия премиерът Бойко Бо­рисов заплаши премиера на Република Турция, че вече няма лабаво. Оче­видно вдъхновен от 125-ата годишнина на Съеди­нението, той казал строго на турския премиер Реджеп Ердоган, че турска фирма няма да види хаир на българска земя, ако строителната фирма "Мапа Джингиз" не прока­ра магистрала "Люлин" в уречения срок.

От което на Реджеп Ердоган му изтръпнали петите, а на целия български народ му изтръпнало сърцето, да не би министър-председателят да вземе да спре и турските сериали. Защото, както знаем, целият български народ само това гледа вече аменамен една го­дина.

Това вече е заплаха. И за България, и за Турция. За нас ясно, но за турски­те продуценти е още по-ясно. Къде ще си дянат многосерийните филми, а?! Гърция ли ще ги купи, бившите югославски ре­публики ли ще ги вземат или братска Румъния, с която делим мегдана по бедност и изостаналост в Европейския съюз?

Ако Бойко Борисов е целял да удари турската икономика в сърцето, нещо се е объркал - той удари в сърцето българ­ските телевизии и техните зрители. Българските дип­ломати също залитнаха от удивление и започнаха непоклатимо да мълчат на тема, че така не може да се говори за чужди премиери. Не се обади дори самият Божидар Димит­ров, може би защото пре­ди няколко месеца само Борисов, като един гене­рал Радецки или Скобелев, ако щете, му сви набързо сърмите по тема­та "Турция ке падне". Лошо! Външната политика на премиера е горе-долу следната: западноевро­пейските държави са колоси на демокрацията, а останалите са си "остана­ли". Само че Република Турция не е Османската империя, че да й се зъбим в навечерието на Съеди­нението. Ако "Мапа джин­гиз" обърка стъпката, има си икономически санкции, съд и така нататък. Какво са виновни другите турски фирми, които работят в България? И ако те бъркат стъпката, също трябва да бъдат наказани по съот­ветния съдебен път зара­ди търговска или пред­приемаческа нелоялност. Но министър-председателят да забранява достъп на чужди фирми у нас - това вече говори за ин­фантилност на поведени­ето му.

По исторически, иконо­мически и морални при­чини отношенията ни със съседите през последни­те 130 години винаги са били в най-различните сектори на скалата. По-често в сектора на враж­дебността. Но отношения­та ни с Турция винаги са били много внимателни и подобни изказвания най-малкото са неуместни. Както, впрочем, и много от изказванията на Борисов, които приличат повече на говорене в бръснарница­та, нежели на сериозен политически диалог.

Крайно време е Бори­сов да излезе от ролята: "Изведнъж Радецки при­стигна със гръм!"