7 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Има висше ин­женерно образование и магистърска степен „Публична администрация”

Общински лидер на ГЕРБ в Бургас

Председател на комисията по транспорт, информационни технологии и съобще­ния към. НС

обходима стъпка, която ще осигури потенциално финан­сиране на стойност до 4 мили­арда евро. Потенциалният финансов пакет се състои от до 2 млрд. евро от Европейс­ката инвестиционна банка, до 1,2 милиарда евро от ЕБВР и до около 800 милиона евро от МФК.

Мандатното писмо предс­тавя условията, при които трите международни финан­сови институции ще оценяват проекта, и показва възможно­то ниво на финансиране. Пис­мото определя работата, ко­ято трябва да се извърши преди вземането на оконча­телно решение. Участието на трите финансови институции показва подкрепа от Европа и света, също така гарантира цялостното финансиране на проекта "Набуко", се казва в съобщението.
Снимка на една колона - Проектът за газопровода „Набуко" получи нов тла­сък вчера.


07.09.2010 г., с. 18
РЕМОНТ НА ПОКРИВНА ТРАСА
Част от апартамента ни е под тераса, която е покрив над нашия апартамент. Мозайката е напу­кана и има опасност от теч. Кой трябва да се погрижи за ремонта - ползвателя на терасата или всички във входа?

Пита М.Иванова, Велико Търново
Уважаема Г-жа Иванова, По силата на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността: „При сгради, в които етажи или час­ти от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са зе­мята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, тре­герите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покри­вите, стените между таванс­ките и избените помещения на отделните собственици, коми­ните, външните входни врати на сградата и вратите към об­щи тавански и избени помеще­ния, главните линии на всички видове инсталации и централ­ните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилище­то на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за об­що ползуване."

Ремонътът на всички тези части следва да се поема от всички етажни собственици. Покривът принадлежи общо на всички етажни собственици. Поради това всеки собст­веник, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необ­ходими за поддържането или за възстановяването му. По силата на чл.6, ал.1, т.9 от За­кона за управление на етаж­ната собственост собствени­ците са длъжни да заплащат разходите за основния, теку­щия или неотложния ремонт, за реконструкцията, преуст­ройството и обновяването на общите части на сградата съ­размерно с притежаваните идеални части в тях.

ПОЛЗВАНЕ И СОБСТВЕНОСТ

Същевременно е допустимо част от покрива да се ползва под една или друга форма са­мо от някои от собствениците

на индивидуални обекти в етажната собственост. В този случай ползването следва да е предоставено с решение на общото събрание на всички етажни собственици, в което да е определено дали това е възмездно или не, условия на ползване и т.н. Това обаче не променя законовото положе­ние, че покривът, независимо дали има и друго предназна­чение, е обща вещ, собстве­ност на всички етажни собст­веници. Законът за собстве­ността постановява, че „Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба". Те са за сметка на собственика на вещта. Независимо дали ня­кой ползва или не дадена част от покрива, то ако увреждане­то на последния е следствие на нормалното функционално

изхабяване и овехтяване, а не на намеса на трети лица, полз-вателят не може да отговаря и бъде ангажиран финансово.

В случай, обаче, че е налице хипотеза, при която тераса към апартамент над вашия е причината за течовете, и над тази тераса няма друга, то не е налице покрив като обща част по смисъла на Закона. Тераса­та обслужва конкретния апар­тамент и по силата на Закона за устройство на територията е използваема площ към да­ден апартамент. Терасата е част от апартамента над вас, поради което неговите собст­веници са длъжни да отстра­нят повредата и поддържат терасата си, с цел да не навре­дят на други обекти в етажна­та собственост, както изисква Закона за управление на етажната собственост.

В завсимост от конкретната ситуация, можете да постави­те въпроса за разглеждане пред общото събрание на етажните собственици и иска­те предприемане на своевре­менни действия, с цел опазва­не на индивидуално обособе­ния ви обект - апартамент.

ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА

При положение, че нямате въз­можност да се сдобиете с нота­риалния акт, не можете да откри­ете същия и да докажете собст­веността на наследодателите ви, можете да подходите към снабдяване с нотариален акт за собственост на основание на обстятелствена проверка. При нея следва да докажете, че владее­те имота не по-малко от 10 годи­ни. За започване на описаната процедура следва да подготвите молба декларация до общината по адрес на имота. В молбата ще посочите лични данни като зая­вител и пълно описание на имота и основанието, въз основа на ко­ето го владеете - в качеството си на наследник. В молбата трябва да посочите и трима свидете­ли, които ще бъдат разпитвани в последствие пред нотариуса, който ще извърши обстоятелст­вената проверка и ще разпита свидетелите дали вие владеете имота и др. Освен това е необхо­димо да се приложат и всички документи, които притежавате за имота. В следствие на искане­то, общинската администрация ще удостовери върху подадена­та молба-декларация, че имотът не е общинска собственост и не е бил обект на отчуждаване. Молбата се заверява в данъчна­та администрация и в областната управа, където се изследва дали имотът не е държавна собстве­ност.

И в двата случая нотариусът проверява събраните документи, разпитва свидетели във втората хипотеза и издава нотариалния акт в случай, че има основания за това. Пред него е необходимо да се представи и данънчна оценка на имота и скица /идентифика­тор/ на същия.

ТАКСИ

Таксата, която нотариусът ще ви събере за съставяне на нота­риалния акт, зависи от удосто­верения материален интерес. При вас този интерес ще се оп­редели от стойността на данъч­ната оценка. Съгласно чл.8 от Тарифата за нотариалните так­си към Закона за нотариусите и нотариалната дейност таксите са следните: при интерес от 100 до 1000 лева- таксата е 30 лева + 1,5 на сто за горницата над 100 лева; от 1001 до 10 000 лв.

над 500 000 лв. таксата е 1530,50 + 0,1 на сто за горница­та над 500 000 лева, но не по­вече от 6000 лева.

Нотариусът събира и такса за вписване в имотния регистър към Агенцията по вписванията и такса за преписи от нотариал­ния акт, но те са значително по-ниски.


07.09.2010 г., с. 1-3
За 1 година оплакванията от властта се увеличиха с близо 30%
Срещу строителния контрол, инспекцията по труда и храните има най-много жалби и сигнали
Юлиана Бончева, Юлиана Бончева

Има сериозен ръст на сигналите за лошо обслужване, бюрокрация и корупция през 2009 г. Тогава общо подадените жалби от ведомства и общини са над 183 280, което е с 28.6% повече от 2008 г., сочи докладът за състоянието на администрацията за 2009 г., одобрен от правителството.

Любопитното е, че активността на недоволни и бдителни граждани и фирми се проявява най-вече към три ведомства - строителния контрол, инспекцията по труда и министерството на храните са получили 72% от всички сигнали, като най-много - почти 71 000, са оплакванията с адрес ДНСК.

Авторите на доклада дават обяснение за тази концентрация - при трите ведомства се получава смесване между два вида сигнали - за нарушения, които те са призвани да ловят и санкционират, и за гафове, допуснати от техните служители. Работата на Дирекцията за строителен контрол (ДНСК) например предполага много жалби, защото тя се занимава с незаконните строежи. В агроминистерството пък са едни от най-тежките разрешителни режими - 19 на брой, което предполага значително количество оплаквания от бюрокрацията.

В същото време прави впечатление, че в малки общини има причини за голямо недоволство, ако се съди по броя на сигналите. В Перущица например те са 1800, в Лом - 2000, т.е. повече, отколкото в големи администрации като бургаската (1600) и русенската (малко над 1000). А най-голямата изненада е, че има администрации, които твърдят, че работят перфектно и за цялата 2009 г. не са получили нито едно оплакване - като областните управи на Благоевград, Габрово, Ловеч, Русе. Нулев отчет за сигнали дават и общини, за които не е тайна, че гъмжат от всякакви проблеми - като Столична, Перник, Търговище, Поморие, Созопол, Царево и др. Авторите на доклада недоумяват от тези резултати. Има две възможни обяснения - или гражданите не вярват, че има смисъл да се оплакват, или бюрократи покриват жалбите.

Докладът разкрива и друг любопитен феномен - някои ведомства не са наясно какво вършат. Например 38 общини, между които Банско, Созопол, Самоков, са обявили, че през 2009 г. нямат дейности, свързани с лицензи, разрешителни, съгласувания и уведомления. Само че в националния регистър на административните услуги пише друго - че администрират цели 34 режима. По същия начин Патентното ведомство докладва, че при него регулации няма, а в единната база данни съвсем ясно пише, че в ръцете му са цели 35 вида съгласия и съгласувания. Това говори за непознаване на законите и наредбите и за нисък административен капацитет, заключават авторите на доклада.

През миналата година 409 администрации (82.4% от обхванатите в доклада) са предоставяли услуги на принципа "едно гише". Отличници са областните управи. От 28 само една - Шуменската, не обслужва на едно гише. Повечето ведомства обаче са на етап "прохождане". Само 7 администрации са отличници. Най-напредналите са РИОКОЗ - София, областна администрация Стара Загора, общините Добрич и Търговище, варненските райони Аспарухово и Одесос и столичният Слатина.


07.09.2010 г., с. 4
"Рекетът" за скандала около пистата за Формула 1 се оказа закачка
Не би трябвало да свързваме тези имейли с някаква престъпна дейност, обяви вътрешният министър Цветан Цветанов
Таня Петрова, Борис Митов

За малко повече от денонощие МВР успя да установи авторите на имейлите, с които се "рекетира" арабският бизнесмен Ануар Бадуан. Представящият се за съветник на Emirates Associated Business Group (EABG) Бадуан пристигна в събота у нас заради скандала около проекта за строеж на писта за Формула 1 и още на летището се оплака, че е жертва на рекет. Човек на име Алекс Цаков му изпратил на имейла, разпространен в петък от министерството на икономиката, съобщение със съдържанието: "Моля, изпратете ми $94 341 433, за да подобря атмосферата." Румен Петков веднага съзря в това "сценарий за саботаж на намеренията на компанията да инвестира в България" и заяви, че ГДБОП вече се занимава със случая. Впоследствие "заплашителните" имейли набъбнаха до 4, исканата сума падна на $60 млн., а Петков посочи името на още един автор - Васил Стоев.

Според вътрешния министър Цветан Цветанов обаче не става въпрос за престъпление, а за шега, която си направили двама българи, живеещи в САЩ.

"В момента това, което правим като изводи, е, че не би трябвало да го свързваме с някаква престъпна дейност, а повече с някаква закачка", каза вътрешният министър, цитиран от агенция "Фокус". По думите на Цветанов "рекетьорите" били "фенове на Формула 1, млади момчета, с образование в сферата на компютърните технологии". Той обясни, че още тази седмица подчинените му ще използват съдействието на партньорските служби, за да разговарят с двамата шегаджии. Вчера МВР уточни, че американските власти са информирани за случая. "От проведените компютърно-разузнавателни и оперативно-издирвателни действия са установени авторите на съобщенията - А.Ц. на 32 години и В.С. на 30 години - български граждани, в момента пребиваващи на територията на щата Илиноис, САЩ. Двамата са почитатели на автомобилния и мотоциклетен спорт, което афиширали в интернет пространството, и вероятно са извършили деянието с цел шега и засилване на медийния интерес в страната по случая", се казва в съобщението на пресцентъра на МВР.

Целта на посещението на Бадуан бе да опровергае твърдението на изпълнителния директор на EABG Раид Абу Худра, направено в писмо до "Сега", че фирмата се отказва да инвестира у нас. Повод за острата реакция на Худра стана некоректна информация, разпространена от МС и икономическото министерство, че "Абу Даби и София договарят строежа на писта за състезания от Формула 1". Той се възмути, че собственикът на EABG Мохамед Абдул Жалил ал Блюки е представен като шейх, фирмата - като държавна, а е спестено, че компанията се отнася скептично към проекта за Ф1.

По време на специална пресконференция на летище "София", организирана от основния поддръжник на идеята за български кръг от Формула 1 - Румен Петков, Бадуан заяви, че 2/3 от писмото до "Сега" са верни, останалата 1/3 била дописана от вестника, който искал да скара правителството и арабската фирма. Той не уточни коя точно част е дописаната. Румен Петков също отправи множество нападки към вестника и го обяви за главния виновник за скандала.

В. "Сега" в два свои броя публикува писмото на Худра, което е автентично, не е дописвано и е изпратено от личния му имейл. Цялата кореспонденция с изпълнителния директор на EABG се пази в редакцията.

Междувременно от изявленията на Петков стана ясно, че евентуалният строеж на писта в с. Доброславци ще включва завод за гуми, мол, просека за картинг и хотелски комплекс. В петък депутатът, председателят на Федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов и Бадуан ще се срещнат в Италия с шефа на Формула 1 Бърни Екълстоун, за да продължат преговорите. Според Николов, ако спешно не се намери сигурен инвеститор, който да даде гаранции за реализирането на проекта, той ще пропадне окончателно. Според Бадуан обаче EABG ще обяви след 6 месеца дали смята да влага средства и усилия в проекта.

В последната година плановете за строеж на писта последователно смениха евентуалното си местонахождение от Плевен през Варна, Долна Митрополия, Божурище до Доброславци. По данни на спортното министерство пистата ще заеме само половината от терена, останалите 1600 декара ще са за развитие на друг бизнес. В писмо на спортния министър Свилен Нейков от ноември м.г., пратено до посредник по проекта, се изтъква необходимостта бъдещият инвеститор да предложи план за целогодишната експлоатация на пистата и "най-вече намирането на най-добрия начин за използване на горепосочения свободен терен за развитието на различни бизнес дейности".

Спирката започна да се изгражда през 2008 г., но жителите на квартал "Захарна фабрика", живеещи в околните блокове, се разбунтуваха и строежът спря. "За него са необходими около 500 хил. лева, като вероятно парите ще бъдат осигурени от европейските фондове", обясни вчера Йорданов. Той каза, че трафикът на пътници от Перник за София продължава да е много голям - повече от 20 хил. жители на града ежедневно пътуват от областния град до столицата.

България ще се рекламира като туристическа дестинация с четири 30-секундни клипчета под мотото "Магията живее тук", които през есента и зимата ще бъдат излъчени 3166 пъти по тв канали като "Евроспорт", "Евронюз", "Нешънъл джиографик" и "Дискавъри". Кампанията е насочена към публиката в Западна Европа и Русия и ще струва около 12 млн лева. Акцентът е поставен върху морски, селски, спа и културен туризъм. Очакванията са да се привлекат по-богати туристи и да се постигне ръст с около 5%. Това съобщиха наскоро от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

От показаното в интернет става ясно, че рекламата залага на клишета - страна с древна култура, исторически паметници, съхранена природа. Клипчетата показват сноубордисти и мацки по бански, манастирски порти, нестинари, дискотеки. Има тарикат с АТВ и дете, което надува сапунени мехури. Дали очакванията за успех са реалистични, предстои да се разбере.

Мотото на кампанията (Magic lives here) е леко двусмислено, тъй като има бяла и черна магия, а рекламата не казва точно коя живее тук. Впрочем всяка реклама по нещо премълчава, за да изглежда продуктът "по-секси". Усилията понякога са гротескни. Например финалната скоропоговорка в някои тв реклами: лекарственпродуктзавъзрастниидеца над12годинисъдържаибопрофенпредиупотребапрочететелистовката. Това между другото.

Основен проблем на кампанията, както и на българския туризъм, е липсата на въображение. Само липсата на въображение, съчетана с масиран лош вкус, може да обясни това, което беше направено от българското Черноморие през последните десет години. Да пренесеш архитектурния силует на софийски квартали като "Лозенец" и "Люлин" на морския бряг е брутално скудоумие, заради което българските курорти вече изглеждат като мечта на отруден селянин. Как може да бъде санкциониран лошият вкус? Няма как. Жалко е, но е така. Там, където доминира, той управлява. Може единствено да се самонакаже чрез лоша реклама.

Туризмът е парадоксална човешка дейност,

задвижвана от два инстинкта, развити във и сами развиващи процеса на цивилизация - любопитството и жаждата за удоволствия. Той възниква още през античността, в епохата на елинизма, когато покрай появата на градска култура и градски начин на живот се заражда и идеята за "свободното време", което може да бъде употребено в пътуване за удоволствие. Елинистическият човек пътува на близки и по-далечни разстояния, тласкан от любопитство да види нещо ново, различно и интересно, за което е чул или чел. Посещава египетските пирамиди, Троя или остров Саламин, наслаждава се на някоя красива гледка, седнал върху преносим сгъваем стол, или от вкуса на местно вино или ястие. Дотогава, а и след това пътуването неизменно има цел - най-често военна или търговска. Любопитно е, че една от първите планински екскурзии през античността е станала по нашите земи. Става дума за изкачването на Черни връх (или Стара планина) от македонския цар Филип V през 181 г. пр. Хр., описано от Тит Ливий. Като че ли следващото такова изкачване е било през август 1895 г., организирано от Алеко Константинов и смятано за рождена дата на организирания туризъм у нас.

През Средновековието тази социална дейност изчезва, ако не се броят поклонническите пътувания до някой манастир или до Божи гроб, за да се появи отново през модерната епоха като форма на луксозно бягство от стереотипите на града и градския живот. Парадоксално е, че бягайки от градския си бит и навици, модерният турист често ги носи със себе в комфортна каравана с всевъзможни удобства или очаква да ги завари като стандартизиран лукс в някой 4 или 5-звезден хотел. Пример за такава странност са и луксозните влакове от типа на "Ориент експрес", в които пасажерите вечерят с шампанско в официални тоалети. Влечението да се види и усети нещо ново, необичайно и екзотично или пък приятно познато и поднесено с доза лукс, или поне без рискове и неприятни изненади, това е основният ресурс на туристическата индустрия.

Тя търси местата, които хората харесват, най-често край море или в планина, за да се настани там и деликатно или не, да пласира своите услуги. Тя е двулика като всяка индустрия, носи едновременно ползи и вреди. Търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, което да опакова във вид на услуга, да му сложи цена и да го предложи на пазара. Поради което всичко, до което се докосне туристическата индустрия, губи нещо от своята уникалност и автентичност, видимо или не, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от царевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракцион.

Това не е бабичка, а бутафория.

Едва ли само у нас е така. Има съмнения, че част от легендарните парижки клошари всъщност са на заплата към общината. Същата бутафорност витае и около културния туризъм. Миналата година посетих Перперикон и останах доста изненадан, като видях, че хоросанът, с който е бил измазан в древността един от каменните винарски линове, все още има червеникав цвят. Споделих учудването си с позната археоложка и тя ми обясни, че боята е прясна. Цветът се е получил, след като на хълма е правено някакво шоу и линът е бил напълнен с червена течност, наподобяваща вино. Ето как един паметник може да бъде изнасилен заради нуждите на туристическата индустрия. Тя прилича на платената любов - често презирана, но масово търсена и желана, едновременно доходоносна и опустошителна. Това е дейност, която става привлекателна, ако се развива с чувство за мярка, усет за приличие, усещане и респект към красивото. Иска се въображение, за да строиш, без да рушиш. В най-привлекателните туристически места по света е постигнато точно това, но в България добрите примери са рядкост. У нас чувството за мярка и приличие е традиционно дефицитно.

Туризмът продава образи, гледки, усещания, преживявния. Извън храната и спането той е до голяма степен виртуален продукт. Да унищожиш един красив пейзаж, като го подмениш с леглова база, това е истински тъпо. Толкова тъпо, че дори българският мутромилиционерски предприемач вече е склонен да го разбере.

Какво представлява морският туризъм у нас?

Алчни и примитивни хора всяко лято застават между гражданина и морския бряг, за да късат билетчета. Образно казано, защото най-често нищо не късат, а само прибират пари. С печалбата вдигат нови бетонни грозотии, за да увеличат и без друго монументалния кич на брега. Морският туризъм е голяма далавера, а далаверата в България е национален спорт. Тя привлича различни обществени слоеве - индустриалци, политици, магистрати, та дори и омбудсмана на републиката.

За българския туристически предприемач туристът не е гост, а одушевен продукт. Нещо като паламуда - идва, яде, пие, пуска кинти и си заминава. Той освен това цапа, а индустрията не е готова да се справи с това. Черно море е една септична яма. Винаги е било, но масираната урбанизация на брега прави резултатите все по-видими с просто око. Това лято някаква международна агенция, вероятно мотивирана от български поръчители, обяви, че българските плажове били едни от най-чистите в Европа. Проблемът е, че ако човек предпочита да вярва на очите си, подобни експертизи губят смисъл. Ако експертите бяха изследвали доматените люспи, които всяко лято дискретно се появяват на Царския плаж до Созопол, а и на други места, вероятно биха били по-сдържани в оценките си.

През юни и юли по "Хоризонт" вървеше натрапчива реклама за комплекс "Св. Тома", до Аркутино, като райско кътче с чудни гледки и приказно девствени плажове. Комплексът, както повечето подобни строителни недоразумения от последните години, няма канализация и фекалните води по един чучур се вливат в морето. Ако питате някой от местните рибари, ще ви покаже и точното място. Така е, защото алчността е по-могъща от разума и хигиенните норми.

Инвестицията в пречиствателни станции,

макар да изглежда значителна, представлява нищожна част от парите, които през последните години бяха налети във вид на бетон по крайбрежието. Явно, за да се построят, трябва да има външно финансиране, и то по схема, която да позволява половината да се открадне. Е, може и да не е точно половината. Може и повече.

Туризъм се развива добре там, където живеят щастливи и доволни от живота си хора. Което не значи непременно богати. Туризъм означава приветлив климат, красива природа и приветлива социална среда. Няма значение дали е в Швейцария, Индия, Куба или някъде в Африка. У нас природата е красива и климатът е приветлив, но социалната среда не е. Да попаднеш на кисели и недружелюбни хора в България, без да е правило, не е нещо необичайно. В българските курорти на всяка крачка дебне малък левантийски шмекер, готов от нищото с две колчета и връвчица да направи паркинг и да кърти петолевки. До него дреме миризлив таксиметров шофьор с нахална физиономия, готов да вози за 5 или 10 лв. на километър. Плажният концесионер продава сянка срещу 5 или 7 лв. плюс още толкова за шезлонг, понеже вървят в комплект. Ако си носиш чадър (купен за 8 лв. от сергия) пристига мутра, за да те изгони. После в някое ресторантче може да ти донесат бира с телесна температура или да разбереш, че иначе приличната цена за мастиката всъщност е за 25 мл. Има и други подобни изненади, които карат туриста да се чувства като риба в талян. Повечето обменни бюра в курортите мамят. Дори в системата all inclusive има уловки и не трябва да се разбира буквално. Има хотели, където сокът е безплатен в определени часове, а след това се плаща. Нещо като Рая в един от разказите на Уди Алън - има си работно време.

В пакетите all inclusive често се предлагат долнопробни наливни вина с неясен произход. В същото време се кроят планове за развитие на модерния винен туризъм. Как да стане? Само магия може да пробуди интерес към хубавите български вина у хора, които вече са опитали най-лошите.

Все по-трудно става човек да отиде на къмпинг,

а много хора предпочитат този вид почивка. Това лято къмпинг "Градина" беше полупразен. Собственикът, популярен туристически предприемач и индустриалец, който често гастролира из медиите, облечен в бяло като лебед до мургавата си съпруга, беше обявил цена 5000 лв. на каравана за сезона. Откакто е приватизирано, на това място не са правени никакви инвестиции, ако не се брои пребоядисването на старинните балкантуристки бани и тоалетни, върху които гневен курортист преди няколко години беше написал със спрей "АКБ дрис дрис". Къмпингарите вече окончателно са прогонени от "Смокиня" и "Веселие", след като на пясъка цъфна пететажен хотел, който обсеби и част от плажа. Има табела "Чадър - 50 лв". За самия чадър или за сянката, не е ясно, а и никой не смее да пита въоръжената охрана.

Някогашните спокойни семейни курорти като Слънчев бряг са превърнати в гета за младежки алкохолен и секс туризъм.

Едни мизерни хора привличат други мизерници.

Настина е магия да се види как в България богатството създава мизерия. В стария Несебър, уникален град, световен паметник на културата, закрилян от Юнеско, няма нито педя земя (или стена от къща), която да не е превърната в търговска площ.

Преди да се рекламира, българската туристическа индустрия би трябвало да събере кураж, да каже истината за себе си и ако може, да се промени. През последните 15 години тя беше полазена от политически прононсирани криминални сегменти в българското общество. Формално погледнато проблемът не е толкова в произхода на капиталите, а в това, че тези хора наложиха своите естетически и етични стандарти. Това пролича и покрай шумно дискутираната в медиите това лято идея на бургаския областен управител да се ограничи достъпът на малоплатежни граждани до някои плажове. Така щели да се защитят интересите на инвеститорите. Направили били големи инвестиции. В какво? Създали са море и плаж? Въпреки че хрумването е противоконституционно, то вече на много места е осъществено. Ако човек реши да се разходи по брега, там където все още не е бетониран, постоянно попада на VIP - заграждения или телени мрежи с надписи "Частна собственост". Липсва само "Стреля се без предупреждение". Ето пример за налагане на феодални порядки в едно уж егалитарно по своите нагласи общество. Това наистина е магия.

След като миналата година България беше скандално изобразена в Съвета на Европа като турска тоалетна, може да се окаже, че метафората на чеха Черни, макар и груба, все пак докосва нещо от реалността. Тоалетната в Централната софийска автогара може да остави незаличим спомен у всеки пасажер. До заветните писоари и кабинки се достига през КПП като граничен контрол на летище. Има бариера, която се вдига срещу 50 ст. До нея е монтиран сложен апарат, който работи с монети и банкноти, както се разбира от залепена върху него ръкописна бележка. На български, естествено. Но как точно работи, не става ясно. Това се научава по метода на пробата и грешката. Апаратът е своенравен и не приема някои банкноти, защото са стари или кой го знае. Хубаво е, че към тази автоматика е аташирана и жива сила - жена в синя манта, която, макар и неохотно, помага на нуждаещите се. Ако чужденец се озове в деликатен момент на това място, рискува да се напикае, ако не и по-лошо. Ако случайно се окаже и журналист от западна медия, вероятно дълго после би се упражнявал в сарказъм на тема Magic lives here. Да превръщаш естествени човешки нужди в ресурс може и да е доходно, но е отблъскващо. Това издава манталитет на евтини хора, а те не привличат богати туристи.

В България наистина има магически неща, но едва ли са за показване

Във всяка селска или по-забутана градска кръчма може да се срещнат типажи, познати само от киното. Нещо като галактическата кръчма от "Междузвездни войни". Може да се види получовек, когото местни зевзеци с обич наричат Монтрон и който от години като инвентар на заведението дреме в някой ъгъл и кротко се налива с ракия или с каквото му сипят, облечен в стар пеньоар на покойната си съпруга. Страната може да предложи екзотични преживявания с ясновидци, улични кучета, индобългари (по израза на д-р Тони Филипов) и много други чудеса. Странно е, че все още никой не се е сетил да експонира дупката в Царичина като паметник на съвременната българска култура. Това място изцяло се вписва в мотото Magic lives here.

Тези бунгала сигурно помнят 10-тия конгрес на БКП, но продължават да носят доход на един от популярните български туристически босове. Подобни снимки вероятно ще се появят и в западни медии, след като рекламната кампания набере скорост.