7 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Г-н Пешов, строителният сектор много сериозно усети последиците от кризата. НСИ обаче отчете, че вече има първи признаци за излизане на бранша от рецесията. Какво е вашето мнение и прогноза?

- На едно голямо събиране при вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков казах своето мнение по въпроса. Тогава прогнозирах, че през септември-ноември тази година строителният бранш ще започне леко да върви нагоре. Обясних, че през лятото ще се проведат някои по-големи търгове за инфраструктурни обекти и през есента ще започне бавно съживяване на сектора.

Това бяха моите предвиждания. Мисля, че секторът наистина тръгва нагоре. Въпреки това смятам, че стартирането на тръжните процедури за големите пътни проекти малко закъсня. Важното обаче сега е, че вече има подписани договори за трите лота на автомагистрала „Тракия“, направени са и първите копки на участъците. За изграждането на тази магистрала се отделя един много сериозен финансов ресурс от около 250 млн. евро.

В момента се провеждат тръжните процедури за избор на изпълнители по Оперативна програма „Регионално развитие“. Ще бъдат ремонтирани пътища II и III клас и за това по програмата са отделени над 500 млн. лв. Предстоят конкурси и по другите оперативни програми, така че октомври – ноември започва истинското раздвижване на сектора.

Преди повече от година казах на г-н Карстен Расмусен, зам.-ръководител на отдела за България в ГД „Регионална политика“ в ЕК, че проверките, които тогава се провеждаха в пътната агенция, трябва да приключат, защото там вече няма корупция. Тогава прогнозирах, че строителният сектор ще изпадне в колапс, ако не бъдат пуснати търговете за пътища, които се финансират с европейски пари. Прогнозата ми отново се сбъдна. Европейското финансиране е много важно точно в този момент. Няма обаче проблеми сега, които да карат структурите на ЕС да се притесняват за усвояването на тези пари. Конкурсите за автомагистрала “Тракия” например минаха успешно и всичко върви както трябва.

- Какви по-конкретно са ефектите от проверките, които бяха направени у нас от Европейската комисия?

- Като точен пример в тази посока ще дам изграждането на автомагистрала “Люлин”. След проверките, които бяха направени, на първо място изпълнителят на обекта, турският консорциум “Мапа Дженгиз”, подобри и качеството на работата си и увеличи темповете. И всичко това е резултат от съвместните действия на нашето правителство и експертите на ЕК и от натиска, на тези две страни, по проекта да се работи качествено и ефективно да се усвояват средствата. Надявам се, че в края на годината, както и беше обещано, магистрала “Люлин” ще бъде пусната частично в движение. Това трябва да се направи, за да може да се усвои максимална част от европейското финансиране, предназначено за “Люлин”, и за да не се натоварва допълнително републиканският бюджет.

В никакъв случай не трябва да допускаме грешката заради конкурси, спечелени с дъмпингови цени, да се ощетява и натоварва данъкоплатецът. Когато започна изграждането на “Люлин”, аз официално казах, че има две възможности за този търг. Единият беше търгът да се анулира и да се проведе нов, а другият да се подпише договор с победителя с условие, че проектът ще се оскъпи с 40 млн. евро. Все още дъмпинговите цени са проблем на България и ние не сме се справили с него.

- Какво тогава според вас трябва да се направи, за да не се допускат конкурси, които да се печелят с дъмпингови цени?

- Фирмите, които са спечелили конкурси с много ниски цени, трябва да бъдат изгонени веднага щом не изпълняват подписания договор. Освен това на компанията трябва да се вземат дадените от нея гаранции. Ако бъде прекратен договор на компания, допуснала грешка, на следващия конкурс кандидатите няма да дават толкова ниски цени. Това е спасението от дъмпинговите цени. Един, който лъже, дава ниски финансови оферти, а след това носи от девет дерета вода, за да увеличи цената до реалните стойности, защото договорът му позволява да направи това.

Между другото сегашните договори, които бяха подписани за строителството на автомагистрала “Тракия”, са изключително строги. Уверен съм, че държавата няма да отстъпи от заложените условия. И така трябва да бъде оттук нататък. Ако се случи така, че някоя от фирмите не изпълни в срок работата си, тя трябва да поеме изпълнението за своя сметка или държавата да й прекрати договора.

- Аз вярвам в двете български фирми, които спечелиха лот 2 и лот 4 съответно обединение “Магистрала Трейс” и сдружение “Тракия IV”, където водещ партньор е “Холдинг Пътища”. Не вярвам обаче в гръцката фирма “Актор”, която ще изпълнява строителството на лот 3 от Нова Загора до Ямбол. Първо, цената им е нареалистична. Чуждестранните фирми, които изпълняват подобни големи обекти в България, имат сериозни юридически отдели, които проучват въпроса как да използват определени условия в договора, за да вземат още пари.

Затова юристите, които работят в пътната агенция, трябва да са много добре платени. Не може да се прави сравнение между служителите на чуждите фирми, които са например 10 човека и получават около 5000 евро заплата, и нашите юристи – двама с 1200 лв. заплата. Трябва двата отбора, които решават подобни важни въпроси, да са еднакво мотивирани, работят по един и същи начин, защото говорим за милиони евро.

- Как може да се ограничат такива ситуации?

- Нашите контролни органи трябва да увеличат и подсилят юридическите си отдели, чиято основна цел е да следи до такива неща да не се стига и освен това да не допуска юридически ние да сме виновни. Това е много важно условие. И ако това се следи, на нито една фирма няма да бъде дадено увеличение в цената, а компанията от своя страна ще завърши обекта за своя сметка, защото в противен случай ще загуби гаранцията си, пари, имидж и т.н.

- Как може да се защити в такъв случай интересът на българските фирми?

- Има начин и това трябва да стане, защото когато у нас идват фирми, които подават ниски оферти и печелят конкурсите, каквито са турските фирми, нашите компании изпадат в дискриминационно положение. Има много начини, но е достатъчно в тръжните условия да се записва, че техническият персонал на строителната компания и работниците, трябва да са от страни в ЕС.

Такива фирми идват с чужди работници, с измислени разрешителни. Министерството на труда и социалната политика беше много хлабаво в това отношение. Държавата трябва да си защити работниците и фирмите, от компании от страни извън ЕС, които са субсидирани от техните страни, като бъде строга и следи за спазването на законодателството. Няма никъде законов акт в България, че безразборно може да се наема у нас работна ръка от трети страни. Има директива за свободно движение на ресурси в ЕС и тя трябва да се спазва. Когато това стане, българските фирми няма да са в дискриминационно положение.

- Какви законови промени трябва да бъдат направени?

- Новият председател на Камарата на строителите в България Светослав Глосов дефинира няколко неща в посока промяна на Закона за обществените поръчки. Бяхме чути, но нямаше време тези предложения да бъдат включени. Едната от тях е именно в посока печеленето на конкурси с дъмпингови цени, промяна на критерия за избор на фирма на база “най-ниска цена”. Аз съм против този критерий.

Немският опит е много добър в тази посока и той трябва да се вземе и да се пренесе у нас. Според него не може да се вземе най-ниската цена, ако тя не е реална. Има начин да се прогнозира най-добрата цена за случая, без тя да е най-ниската.
- Сега в условията на криза строителите все пак предлагат по-ниски оферти, за да спечелят някакви поръчки. Очаквате ли това да е за сметка на качеството?

- Компаниите са длъжни да изпълнят поетите ангажименти за цената, която са предложили. Нашата компания например пое ангажимент да изпълни спортната зала на София за 90 млн. лв. и проектът няма да се оскъпи с нито лев. Всичко възможно трябва да се направи, защото в условия на криза може без печалба да се работи, както и ние сме без печалба от спортната зала. За сметка на това запазваме екипите си, мощта на фирмата, съхраняваме компанията. Няма да даваме дивиденти 2,3,5 години, докато излезем от кризата, но ще работим.

- От строителния сектор отпаднаха много фирми. След като сега браншът тръгва нагоре, очаквате ли да има дефицит на кадри в определен момент?

- Кризата изчисти от пазара дребните предприемачи. Много хора направиха по време на строителния бум бригади от по 20-30 души, които да строят жилищни блокове, съответно печелеха много. С идването на кризата обаче голяма част от тях фалираха. Освен това слаби фирми, които нямаха условия и ресурс да си запазят хората, също затвориха. И нашата фирма е с 50% по-малко служители в сравнение с 2008 г., но не сме затворили.

Не очаквам в близките 3-4 години да има дефицит на кадри, тъй като в близките 10 години няма и да има такъв бум и темп на строителството, каквото преди 2007-2008 г. Инвестиционният бум в жилища няма да бъде достигнат, а ще бъде регулиран.
Портретна снимка на три колони – без текст


7.09.2010 г.,с. 16
Проф. Румен Арсов, председател на Българската асоциация на водите: Нужно е да искаме отсрочка за пречиствателните станции
Чрез различни форми могат да се привлекат инвестиции за модернизация на сектора
Моника Стоянова

Проф. Румен Арсов е завършил Университет по архитектура, строителство и геодезия, специалност строителен инженер по „Водоснабдяване“, и има специализация в Техническия университет в Делфт, Холандия, в областта „Пречистване на отпадъчни води”, специализация в Международен център по хидрология „Дино Тонини” към Университета в Падуа, Италия, в областта „Компютърни анализи и управление на качеството на водите на естествени течения и басейни”. От 2000 до 2008 г. е бил декан на Хидротехническия факултет в УАСГ, а от април 2010 г. е председател на Българската асоциация по води.

- Г-н Арсов, как ще коментирате последните промени в Закона за водите? Забраната за изграждане на каскади ограничава ли изграждането на ВЕЦ-ове?

- Преди години имаше стихийно застрояване на малки ВЕЦ-ове без особен регламент и когато се въведоха новите изисквания, имаше недоволни от това. Имайте предвид, че една малка ВЕЦ се откупува много бързо, като инвестициите, вложени в нея, се връщат за около 2-3 години, а след това съоръженията носят чиста печалба. Освен това става въпрос за производство на енергия от възобновяеми източници и това се поощрява от ЕС, включително и финансово.

Промяната в закона е стъпка напред в опита да се защити природата и да се въведе ред в използването на водите. В никакъв случай това не означава, че се спира строителството на подобни съоръжения.

- Остава ли в последните години ВиК секторът на по-задна позиция?

- Сегашното правителство задвижи много енергично проектите, финансирани от европейските фондове. По отношение на развитието и доизграждането на водоснабдителните и канализационните системи обаче страната ни изостава от договорените срокове. Сега сме в ситуация, при която изтичат важни срокове, в които можем легитимно да използваме европейските фондове за водна инфраструктура. С две думи - ние ще сме готови да използваме тези пари в момента, в който те вече няма да бъдат на наше разположение. Нещо повече, тогава ще трябва да плащаме и солидни неустойки.

- Сериозно закъснява изпълнението на някои водни проекти, които се финансират по ИСПА. Кои от тях няма да успеем да реализираме и ще трябва да връщаме пари?

- Проектите по тази програма са на етап, който не предполага спиране или връщане назад. Получихме удължаване на сроковете за изпълнение и мисля, че се възползвахме в максимална степен от това. Вероятно може да се наложи известна сума да се върне. Но трябва да гледаме напред към изпълнението на оперативните програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“ и Програмата за развитие на селските райони. Притеснението е, че изтичат сроковете за изпълнение на пречиствателните станции за отпадъчни води за селища с над 10 000 жители. Срокът е краят на 2010 г., а по повечето от тях все още не е започнало проектирането.

- Можем ли да поискаме някакви отсрочки за тези проекти и как виждате реалните срокове за изпълнението им?

- Усвояването на средствата по ОПОС е предвидено да се извърши на два етапа. Първият е за канализационни системи за населени места с над 10 000 еквивалентни жители. Тези обекти трябваше да бъдат изпълнени до края на 2010 г. През втория етап трябва да се изградят пречиствателни станции и канализационни мрежи в градове с население между 2000 и 10 000 жители. За тях срокът е края на 2014 г.

Броят на всички пречиствателни станции за отпадъчни води, които трябва да бъдат построени до края на 2014 г., е над 900. В момента има построени малко над 70 големи пречиствателни станции.

Румъния например успя да договори срока, който при нас е 2014 г., за 2018 г.

Ясно е, че няма да изпълним ангажиментите си до 2010 г., които се отнасят до изграждане на най-важните обекти на канализационните системи. Оттук нататък следва да се опитаме да докажем пред ЕС, че работим по изпълнението на заложените цели, за да се удължат сроковете за тяхното изпълнение.

Има основание за такава надежда. Както е известно, управлението на водите се извършва от басейновите дирекции към 4-те речни басейнови района, които са формирани в страната съгласно Закона за водите. Те трябваше да изработят до края на 2009 г. своите планове за управление. Това стана в срок и през пролетта на тази година ЕК ги одобри. В тези планове са заложени други, малко по-дълги срокове за приоритетното построяване на съответната водна инфраструктура. И тъй като тези документи са одобрени от ЕС, можем да се надяваме на известно удължаване. Срокът 2014 г. обаче не може да се заобиколи, т.е. ние можем да се надяваме и след 2010 г. да строим големите пречиствателни станции без санкции от ЕС, но към 2014 г. трябва да са готови всички станции - около 940 на брой, заедно със съответните канализационни мрежи.

- Какви грешки бяха допуснати при изпълнението на ИСПА и сега се допускат при оперативната програма?

- Изгубихме много време, пренебрегвайки разработените в МРРБ национални програми за развитие на пречиствателните станции и на канализационните мрежи, които сега са основният приоритет на Оперативна програма “Околна среда” (ОПОС). Те бяха приети през 1999 г. и все още са в сила. Но предишните две правителства си позволиха да ги пренебрегнат и по свое решение да насочват парите към други обекти, които са извън този приоритет.

Другата грешка е, че много проекти се подготвяха некомпетентно и бяха представени много некачествени проекти. Освен това при някои от проектите съзнателно бяха завишени стойностите, включително десетократно, което е пълно безобразие.

Европейските пари за развитие на канализационните системи са предназначени да бъдат използвани чрез общините. Проблемът беше, че ВиК инфраструктурата е в активите на ВиК дружествата, които в голямата си част са или чисто държавна собственост, или с преобладаващо държавно, а не общинско участие. Заради това Законът за водите беше изменен и бе решено да се създадат т.нар. асоциации по водите. До този момент има създадени около 15 асоциации, но те трябва да функционират по правилник, който тепърва трябва да се изработи.

- Може ли това да попречи на усвояването на парите за водна инфраструктура?

- Да, защото стъпките за усвояване на тези пари са свързани и с визия за оптимално използване, както и по приоритет на обектите. Това може да стане със стратегия за управление на водите, която в момента се изготвя от МОСВ. За нея беше обявен конкурс и доколкото ми е известно, скоро ще бъде обявен изпълнителят. Който и да е той, ще разполага с много кратко време - до края на тази година. Много кратко е времето, при положение че с този документ се дава визия за изразходване на огромни средства през следващите 10 години. Неизбежно е да възникнат съмнения за качеството на бъдещата стратегия.

- Колко общо асоциации трябва да се създадат?

- Много хора не могат да си обяснят защо се намесвам така решително в случая с открития реликвариум с мощите на Св. Йоан Предтеча. Като министър аз отговарям не само за българите в чужбина, но и за вероизповеданията в България. И доколкото повече от 90 на сто от българското население изповядва православие, естествено е вниманието ми да е насочено именно и към тези въпроси. Искам веднага да напомня, че у нас държавата е отделена от църквата. Ние само помагаме на различните вероизповедания, които не са никак малко - над 160 са регистрирани у нас. Либералното ни законодателство, направено на времето, за да се харесаме на Европейския съюз, позволява на група хора с един примерен устав да бъдат регистрирани лесно от българския съд и оттам да ползват някои привилегии. Определено мога да кажа, че някои от вероизповеданията се възползват от това право да внасят без мита и акцизи стоки, които продават в България на достъпни цени.

- За какво става дума, за литература ли?

- Не, други стоки, маратонки например. Но какво да се прави, след като българският съд е решил, че са редовни вероизповедания.

- С какво държавата подпомага храмовете у нас?

- Ние имаме държавна субсидия около 3 милиона лева, с която подпомагаме храмовете и вероизповеданията. На сесии ги разпределяме и отпускаме пари за ремонт или за строителство на нови църкви. В този списък няма да видите например Голямата базилика в Плиска, най-стария и най-големия християнски храм, защото тя е паметник на културата. За паметници от такъв ранг отговаря Министерството на културата и си има зам.-министър по културно-историческото наследство. Имайте предвид, че за реставрация на Голямата базилика са необходими около 15 милиона лева. Ние даваме средства на църкви, джамии, които са построени, но са в лошо състояние. Само през юли, с последния, пети транш, сме отпуснали средства на 21 църкви и на 8 джамии за ремонти, помогнали сме за издаване на една книга и сме

отделили средства за българската православна църква в Западноевропейската епархия.

- Как става отпускането на тези средства?

- Въз основата на молби от съответните църковни настоятелства. Няма случаи, когато да не можем да откликнем, стига исканията им да не са прекалено големи. Главно отпускаме средства в райони, където няма православни храмове или джамии. Например в Бургаския район се появиха цели нови градове -Свети Влас, Черноморец. Комплексът „Меден рудник" в Бургас сега е цял град, а на тези места няма църкви. Ахтопол беше пред закриване, сега се възражда. Така е и с Емо-на. 279 църкви се строят в момента в България. За последните 20 години бяха изградени и 69 нови джамии. Но се построиха много минарета към старите и това създава усещането, че страната е „заприличала на ракетен полигон".

През лятото обиколих църквите в Странджа, на които помагаме. Видях църквата в с. Българи, която вече е завършена напълно. Тя пък беше се разцепила. Странджа е изцяло български край, включително и по време на турското робство. Там в 66 села не е стъпил турчин, защото странджанци са били големи юнаци. Но това са били и царски, лични султански владения. Доходите за хазната на султана, която е била отделно от тази на държавата, идват именно от тази област. Той не е бил заинтересуван в тях да живеят мюсюлмани, тъй като те са щели да тормозят християните, а от тях също не е могъл да очаква данъци. Мюсюлманите плащат друг данък - те отиват на война. Църквите в този район са строени от 15 до 19 век. Има две разкошни църкви, строени през 1910-1911 г. в Бродилово и в Кости. Те са огромни, импозантни. Хората вече са имали по-големи финансови възможности, а и натискът на султанските власти е бил по-малък. Вече са свикнали да се оплакват и на българския консул в Одрин. Тези големи църкви се нуждаеха от ремонт и за 100-годишнината им ще бъдат възстановени именно благодарение на държавната субсидия и помощта на Царевската община. Нашата политика е да поощряваме църковните настоятелства, общините и други дарители.

- През последните години станаха ли по-активни църковните настоятелства?

- Да. Дори има случаи, когато ние искаме да се намесим, но те казват, че са събрали средства. Такъв беше случаят с църквата на Ситняково. Когато те дойдоха при мен, поискаха само частица от светия кръст. Разбира се, че удовлетворихме молбата им. И на други места изграждат храмове, без да искат пари. Така беше възстановен храмът в Емона. Заселниците там са предимно културни хора, софиянци, и знаят как да съберат пари. В с. Комарево, Монтанско, където живеят 147 души, със собствени сили възстановяват старото възрожденско училище в църквата. На тях помогнахме. Ще помогнем и новостроящата се голяма църква в Монтана.

- Оказвате ли помощ на българските църкви в чужбина?

- 37 български църкви има в Европа, Южна Африка и Австралия. Миналата година помогнахме на българската църква в Мелбърн с 8 хиляди евро. Свещениците, които са в чужбина, получават заплата от нас. Има много построени църкви на Запад през 18-19 век. Както знаете, Ватикана ни е дал църква в Рим на централния площад, тя е известна. В Италия са ни дадени още две други църкви. Лютеранската църква в Хамбург също е дала църква на наши хора.

- А има ли нужда от църкви някъде другаде?

- В Южна Африка, и ние им изпратихме 20 хиляди евро за изграждането й. Там вече има голяма българска общност. Нашите са закупили място и първата копка беше направена още когато Христо Стоичков беше там. Но примерно в САЩ този въпрос не стои, там още от старата българо-македонска емиграция са построени 69 църкви.

- Как ще става реставрацията на старите църкви? Няма ли да се допуснат някои архитектурни измислици?

- Според Веницианската харта, реставрацията трябва да спре там, където започва хипотезата. Само че по-нататък е казано, че там, където естетически и технологически причини налагат пълно възстановяване, то трябва да разграничи старото от новото, т.е. позволява се. Аз съм привърженик на пълното възстановяване, особено когато става дума за църкви. Ние живеем в географска зона с четири сезона. Когато реставрираме една църква и не турим покрив, който да пази вече възстановените зидове, те се рушат от времето. И така се стига до невероятния термин „реконсервация", за която се искат пари. Това е наша измислица. Нарушенията на историческата истина не могат да бъдат големи при църквите. Знае се как е изглеждала една базилика. И когато имаш запазени основи, не е трудно тя да бъде възстановена до покрива. Но всеки път решението е индивидуално. Ние имаме основание да възстановим Голямата базилика, тъй като това е най-голямата църква в Европа от това време и е с 20 м. по-голяма от църквата „Света София". Тя е материалният символ на амбициите на Цар Борис да създаде трети център на християнството. Със старобългарската азбука той наистина превръща България в този трети център на християнството - след Рим и Константинопол. 40 на сто от християните в Европа са православни. И това става именно по времето на царете Борис, Симеон и Петър. Възстановяването на Голямата базилика е мечтата на живота ми.

- Ще има ли средства за това?

- При предишните две правителства бяха отпуснати 3 милиона лв., които бяха използвани неефективно и разделени между 40-50 обекта. 200 хиляди лева отидоха за екологична пътека и т.н. За Голямата базилика бяха отпуснати малко пари и въпреки това бяха възстановени част от колоните. И най-сетне поне в централната си част тя заприлича на църква. Но ние отпускаме средства само за действащи църкви, а тя е чист паметник на културата.

- Какъв е българинът, все ни казват, че сме повечето атеисти. Така ли е според вас?

- Българинът е християнин, без да изпада в крайности. Някои смятат, че истинският християнин трябва да бъде фанатик. Неслучайно при нас не са се строяли големи църкви, както в Западна Европа, дори и през Средновековието, когато сме имали царе. Българските царе са разполагали със средства. Но българинът гледа на Бог по-скоро като на домашен приятел. Затова строи малки църкви, не да се плаши от него, а в интимна обстановка, с ниски тавани иска да си поприказва с Господ, когото вижда на иконата. Той иска да му се оплаче, да го помоли за нещо, той по-скоро е патрон за българина.

- Какво ще помолите Господ Вие?

- Ще се помоля за България, тя да успее. Няма нещо лично, за което да се моля. На тези години съм известен историк и вече съм написал голяма част от книгите, които искам.