8 декември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Юристите на Министерския съвет излязоха със становище, с което "Дневник" разполага. В него се казва, че някои от предложенията на ведомството на Маргарита Попова засягат и ограничават основни конституционни права.

Създава се съмнение за отнемане от държавата на частна собственост на гражданите при условия и ред, недопустими по конституция, пише в становището. В документа, подписан от Галина Маринска, която ръководи правния екип на това и предишни правителства, се казва, че държавата трябва да защитава частната собственост, а не да посяга на неприкосновеността й.
Проектът "Попова" предвижда отнемане на имуществото без присъда, а само след повдигане на обвинение, ако проверка на доходите за 20 години назад установи разлика от 60 хил. лв. "Ако наказателното производство завърши с оправдателна присъда на основание, че извършеното деяние не е престъпление, имуществото на оправданото лице се отнема като такова, придобито от престъпна дейност, без да е налице извършено престъпление", пише в становището.

Юристите на кабинета критикуват и презумпцията, въведена в закона, че щом доходите и имотите се разминават с 60 хил. лв., значи са престъпни, както и фактът, че гражданинът ще трябва да доказва законния им произход .

"Прехвърлянето на тежестта на доказване води до отнемане в полза на държавата на имущество, за което само съществуват предположения, че е придобито от престъпна дейност", заявяват те. В становището се отхвърля като противоречаща на конституцията и идеята предметът на сделките на хора с престъпно имущество да се конфискува, макар вече да е собственост на трето лице. Основен мотив за това в проектозакона е "разграбването на общинско и държавно имущество" през последните 20 години.

Проектозаконът беше преработван няколко пъти и връщан от Венецианската комисия, като в последната му редакция има много радикални идеи. Те няма да бъдат съгласувани с комисията.

ГЕРБ създава недоверие в цели професии, това е тоталитарен маниер

Сребърният фонд може да носи средства при добро управление, но не и в български проекти

Бюджет 2011 беше приет в нарушение на законите

Г-н Костов, каква е оценката ви за бюджет 2011, който е факт от края на миналата седмица?

- Консолидираният бюджет 2011 беше приет в нарушение на законите. Прехвърлянето на резерва на здравната каса във фискалния резерв е в нарушение на няколко закона, трансферът от здравната каса към Министерството на здравеопазването - също.

От друга гледна точка има подценени приходи - с 600 млн. лв. от ДДС и с 300 млн. лв. с акциз. Това най-вероятно ще се види по време на изпълнението на бюджета, освен ако брутният вътрешен продукт не се окаже по-нисък. А има такава опасност. Знаем, че правителството предвиждаше още тази година да излезем от кризата, но очевидно това няма да се случи, а 3.6-процентният растеж за следващата година е надценена прогноза спрямо тази на Европейската комисия.

В този смисъл е възможно базата, върху която е построен бюджет 2011, да е надценена в прогнозите на правителството. Тогава и нашите прогнози, че заложените приходи са подценени с 900 млн. лв., също ще се променят и ще очакваме те да са много по-малки.

Бюджетът става жертва на опит за оптимистични послания към икономическите агенти и домакинствата, които според мен в края на тази година ще угаснат. Тази година няма да има тринадесета заплата, коледни добавки и бонуси, защото няма откъде да се вземат, не е сигурно дали ще се изпълнят приходите за 2010 година.

Без активна антикризисна политика няма как да излезем от кризата, особено в ситуацията на страна с валутен борд, която има толкова много ограничения по отношение на банковата, лихвената и валутната политика. Ако стъпим на прогнозите на правителството, ние сме прави в критиките си, че би трябвало да има повече приходи.

Ако обаче гледаме склонността на всяко правителство да харчи пари преди избори, има риск от прекомерен дефицит. В този смисъл може да се окаже, както ние за съжаление се опасяваме, че бюджетът е изправен пред риск от прекомерен дефицит за трета поредна година. Това ще е много лоша новина за България, защото доверието ще рухне допълнително.

Говорите за необходимостта да се води активна антикризисна политика, какво пропуска да направи правителството?

- Пропуска се политиката на Дейвид Камерън. Тя не се осланя на ниски лихви и големи държавни разходи, а напротив - базира се на икономии, преструктуриране на държавния и публичен сектор, без да загуби способността си да произвежда онези услуги за хората, заради които съществува.
Но това се прави с по-малко хора, с повече усилия и с по-висока производителност, с по-високи технологии. Не е лесно, но така правят реформаторските правителства в Европа.

Но там това става след период и на фискална, и на монетарна експанзия. Тук пропуснахме ли тази възможност и доколкото има място за такива действия, след като България също излезе на големи дефицити и то в две поредни години?

- Първо, ние не можем въобще да правим монетарна експанзия. Фискалната експанзия предвид необходимостта да гарантираме валутния борд пак не може да бъде в тези размери, в които американското правителство го прави, както го направи и правителството на Гордън Браун.

Двуцифрен дефицит би бил пагубен за валутния борд. Правителството направи грешката да не стори това, което му е по силите, в рамките на съществуващите ограничения. Ако допуснем трета година на прекомерен дефицит, направо ще има санкции.

Може ли да се спре прехвърлянето на средствата от резерва на здравната каса към фискалния резерв през Конституционния съд?

- Да, и би трябвало.

А вие ще поемете ли тази инициатива, или ще оставите на опозицията да атакува спорните текстове?

- Това ще го обсъдим на заседание на парламентарната ни група утре (бел.ред., разговорът се води в понеделник). От извънредни заседания на парламента ние сме хвърлени в едно безредие и все още не можем да обсъдим този въпрос.

Какви ще са вредите, ако все пак резервът се прехвърли?

- Вреди няма да има. Просто ще има една част във фискалния резерв, която и сега формира неговия размер, но тя в момента е неприкосновена и може да се ползва само за здравни цели. Нека не забравяме, че няма здравна реформа.

Ако тя се проведе, ще са необходими значителни средства за създаване на нови структури или за други разходи. Няма лошо тези средства да останат в здравната каса, но да са като Сребърния фонд и да се знае, че не може да се ползват за всичко.

По отношение на натрупванията в Сребърния фонд също има апетити да се махне статутът им на резервирани пари?

- Това, което трябва да се направи, е внимателно да се обмислят всички алтернативи за инвестиране на тези средства. Те не трябва да се инвестират в български проекти, тъй като не трябва да споделят суверенния риск на българската икономика.

Те трябва да се опрат на сравнително най-ниския риск, например в държави с много по-висок кредитен рейтинг или например да носят, да кажем, едни 5.5% доходност. Ирландия ще плаща тази доходност, ако европейският проект за финансирането й стане факт. Тогава защо да не се вземат тези 5%, все пак се гарантират от Европейската централна банка? Трябва да има по-голяма свобода за управление на тези пари и за постигане на по-голяма доходност.

Сега те не носят нищо и като не носят, се появява желанието да ги похарчим, вместо да плащаме лихви от бюджета. Само че те могат да носят пари при добро управление.

Как гледате на големите емисии ДЦК на вътрешния пазар?

- В крайна сметка те не са добро средство. Правителството трябва да тегли емисии от международните пазари, там трябва да излиза периодично, за да се измерва рискът по българските книжа. Това не става на вътрешния пазар.

Експертизата на международните пазари е по-висока, а емисиите тук стесняват възможностите на бизнеса да тегли кредити. На международния пазар има достатъчно субекти с пари и фондове и би трябвало там да се измерва рискът за България и доходността по книжата.

Има коментари, че така правителството задържа капиталите на банките, като им предлага инвестиции с добра доходност и парите остават в България по този начин?

- Това е много битово решение. Тези въпроси обикновено се решават по друг начин. Банките си посрещат целия риск по даване на кредити. Те трябва да раздвижат портфейлите си, да ги влагат в активни операции, а правителството да излезе на международните пазари и там да се премери суверенният ни риск.

Аз противно на останалите считам, че ако правителството излезе с добре управлявана емисия, ще убеди пазарите и ще покаже, че рискът в България е нисък и ще привлече чуждестранни инвестиции. Вярно е, че ако не се справи с тази задача, ще постигне обратен ефект, но ако се постъпи разумно, няма пречки и за българските банки да купят тази емисия.

Липсва ли дебат за "здравословния размер на фискалния резерв", под който той не трябва да пада, за да се запази доверието в държавата? Има ли такава оценка, не трябва ли тя да стане известна?

- Такъв дебат за съжаление не се е водил никога у нас. Където се е водил, обикновено е приключван от управляващите съобразно техния интерес. Никога не се е стигало до определяне на обективни параметри, въпреки че нужният резерв на страната се обвързва с прогнозния размер на вноса за 3 или 6 месеца.

Това, което почти навсякъде се прави, е да се ограничават прекомерните дефицити със закон. Не трябва да се дърпа дяволът за опашката и да не се провокира финансово напрежение.

В края на 2008 г., когато кризата започна да се проявява и в България, вие призовахте в бюджет 2009 да се заложи дефицит и държавата да поеме част от тежестта...

- Да, но за разумен дефицит. А той не бе управляван, дойде неочаквано и затова през следващите две години се приемаха закони за бюджета, които доведоха до прекомерен дефицит. Този дефицит е неуправляем, а аз исках да управляваме процеса.

След едногодишно затихване правителството отново постави приемането на страната в механизма ERM2 (чакалнята за еврозоната) като цел. Трябва ли това да е сред приоритетите, какви грешки не трябва да се повтарят този път?

- Аз подкрепих тази идея, когато беше лансирана. Тогава изглеждаше реалистично. Сега няма да се включа. Считам, че контекстът и предпоставките са различни.

Кое е най-належащото?

- Да се извърши реформа в МВР, в здравеопазването, в образованието, в културната сфера. Хората се настройват едни срещу други, като делението е по професии. Не можеш да лекуваш човек, ако той не ти се довери. Това, което ГЕРБ прави - да създава недоверие в цели професии, е тоталитарен маниер. Трябва да се направят реформи, защото иначе всички доктори, всички учители и професори стават виновни, а няма как това да е вярно.

Искате оставки на министри, критикувате депутати, но не и премиера. Ще втвърдите ли тона си и към него?

- Ето, казвам го. Така, както премиерът откри южната дъга на Околовръстното, така трябваше да отиде и сега, когато тя се наводни и задръсти навярно заради лошото изпълнение. Как може един дъжд да изкара от строя една магистрала? Защо не беше там?

Защо прати госпожа Фандъкова самичка с първия пожарникар на София да отговарят. Значи премиерът е по рязането на лентите, а когато дойде калта и водите? Грозно е да пратиш жена там. А къде е ресорният министър, къде е господин Плевнелиев? Той не се показва по телевизията да каже кога връзката с Кулата ще се възстанови, защото тя е жизненоважна за страната.

И в Костинброд има бедствие, и там е тежко, но пътят за Кулата е път на Европейския съюз. Къде ще минава този трафик? При друг подобен валеж може да загинат много хора. Това е една тясна клисура, където водата тече със страшна скорост.

Хайде, ще се изчисти южната дъга, но за другия проблем как може да излиза някакъв областен управител и да говори глупости, че за 10 дни ще се оправи? Нека говорим смислено, дори и самият проект за истински ремонт не може да се изготви за десет дни, бетонът не може да се втвърди. Къде е министър Плевнелиев? Това е хаос.

Но вие само давате пресконференции. Отказвате вот на недоверие, за да не ви свържат с БСП и ДПС. Не са ли нужни политически актове?- Пресконференцията преди малко и това интервю сега са политически акт. Ние казахме - ако правителството в противовес на всички разумни основания продаде българските интереси и построи руска ядрена централа за износ на ток, при положение че нямаме нужда от нея, това ще прелее търпението на "Синята коалиция". Това ние не можем да толерираме по никакъв начин.

Как си обяснявате това, което се случи с АЕЦ "Белене" миналата седмица? Подведен ли беше премиерът, поддаде ли се или му липсваше някое качество?

- Подведен ли беше, поддаде ли се, продаде ли се, ще добавя аз... Не знам как може да се подписва бял лист. Там се казва, че НЕК инвестира всичко, което има, в "Белене" и оставя компанията, дяловете и управлението на руската страна.

Без да е ясно колко ще струва. Но сметката е много лесна - днес поставяме оценка 3 милиарда, утре 6 милиарда, след това 10 милиарда и делът на българското правителство става нищожен. А според законодателството, както го познавам, България трябва да има контрол над ядрените мощности на своята територия.

Вече има европейска директива, която изисква ядрените хранилища да се изграждат в държавите с централи, защото транспортирането на отпадъците за Русия например може да ги направи цел на терористи. Как ще се реши този въпрос, който ще касае ангажименти за стотици и дори хиляди години?

Догодина няма да има големи съкращения, но ще липсва и осезаем ръст на пазара на труда, показват прогнозите на българските предприемачи в две отделни изследвания, резултатите от които бяха представени в един и същ ден.

Компаниите, които през първото тримесечие на 2011 г. смятат да увеличат служителите си, са само с 4% повече от тези, които ще продължат със съкращенията (19% спрямо 15%). Най-оптимистични са очакванията за наемане на персонал в производствения сектор, финансовите и бизнес услугите и търговията.

Ще продължат съкращенията в строителството, ресторантите и хотелите. Това показва традиционното изследване на международната компания за подбор на кадри "Менпауър", в което за първи път се включват данни за пазара на труда в България.

Подобни са данните за България и в изследването на европейската организация на търговско-промишлените палати. Според него сред изследваните 28 държави в Европа българските предприемачи са с най-малки очаквания за увеличаване на заетостта (виж втория текст).

Според информацията от Агенцията по заетостта и Националния статистически институт заетите в България през тази година (без последното тримесечие) продължават да намаляват. За периода юли - септември например те са със 176 000 по-малко на годишна база.

В световното изследване на "Менпауър" са включени 39 държави от Северна и Южна Америка, Европа, Близкия изток и Африка, както и от Тихоокеанския регион на Азия. В България са анкетирани 757 фирми от строителството, производството, транспорта, търговията, добивната промишленост, земеделието, от публичния сектор, от сферата на финансите, бизнес услугите, застрахователния и имотния бранш и туризма.

Компаниите са от София, Варна, Пловдив, Русе и Бургас – регионите с най-ниска безработица. "Резултатите биха били по-лоши, ако се включат по-слабо развитите икономически райони", каза директорът на "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия Надя Василева.

Мениджърите са отговаряли на въпроса как очакват да се промени заетостта в компанията през следващите три месеца спрямо сегашното тримесечие, без да уточняват бройки за наети или съкратени.

По очакван ръст на заетостта България изпреварва Чехия, Австрия, Франция, Унгария, Ирландия, Румъния и Испания. В Европа първенци по този показател са Германия, Норвегия и Швеция. Водещите икономики на Стария континент обаче изостават чувствително от азиатските държави. Там работодателите, които очакват да отворят нови места, са с близо 30% повече от планиращите съкращения.

Лидери по този показател са Индия и Китай. "Голямата разлика между тях и европейските страни се дължи на глобализацията и стремежа на компаниите да търсят евтина работна ръка", обясни Далия Наркис, директор на "Менапауър" за източносредиземноморските държави. "Пазарът на труда се възстановява с много по-ниско темпо от икономиката. Компаниите, правили съкращения през 2008 г. и 2009 г., няма да възстановят броя на работниците си отпреди това", добави тя.

Другият основен проблем е недостигът на квалифицирани работници. "Служителите трябва да са готови много бързо да усвояват нови умения, за да допринасят за повишаването на продуктивността на фирмата", каза Надя Василева. Сред най-големите предимства на кандидати за работа остава владеене на чужд език, което се превръща от допълнително в основно умение.

Най-голям е дефицитът на инженери, IT специалисти, мениджъри, лекари и медицински сестри. Не достигат и водопроводчици, шофьори и заварчици. "В момента в Европа има около 3 млн. свободни позиции. Очаква се през 2025 г. техният брой да набъбне до 50 млн. Така че въпросът не е толкова в това дали ще има работни места, а с какви кадри те ще бъдат запълвани", каза Далия Наркис.


08.12.2010 г., с. III
Брюксел поиска от София да "поевтини" завода за боклука

EK препоръча да се търси временно депо за смет до построяването на инсталациите
Зорница Латева, Нели Чолашка

Европейската комисия (ЕК) иска да се преработи проектът за завода за оползотворяване на отпадъците на София, за да се намали цената му. Това съобщиха официално властите и в София, и в Брюксел. Сега заводът струва 209 млн. лв.

Проектът ще се преработва в частта за оползотворяването на горивните отпадъци, каза зам.-кметът Мария Бояджийска. По-рано вчера премиерът Бойко Борисов заяви пред "Нова телевизия", че искането за промяна е понеже "проектът е към 190 млн. евро и им се вижда прекалено скъп и искат да го поевтинят". Според него това няма да доведе до забавяне на строителството.

Този проект за завод за смет се бави вече около година, а за изграждането на такава инсталация се говори от десетина години.

"Поискали сме да се направи нова оценка на възможните технологии за завода, както и да се намали цената", каза пред "Дневник" Тон ван Лийроп, говорител на комисаря по регионалното развитие Йоханес Хан. Лийроп припомни, че Европейската комисия реши да раздели проекта за цялата система за третиране на боклука на две.

Първата част включва съоръженията за компостиране на зелените и битовите отпадъците и депо за боклуците, които не могат да се преработят, а втората част е заводът.

Лийроп добави, че първата част вече е одобрена за финансиране и освен това ЕК е предложила допълнителни пари за съоръжения за рециклиране. За окончателното определяне на сумата трябва да бъде променена апликационната форма, изпратена от София.

Брюксел поиска още да се направи анализ дали горивото, което бъдещият завод ще произвежда от отпадъците, може да се използва като суровина в "Топлофикация-София". Лийроп заяви, че досега не е получен отговор на този въпрос.

Ако обаче се представи достатъчно добър проект, ЕК може да отпусне пари за когенерация в "Топлофикация", каза говорителят на комисаря по регионална политика. Бояджийска обясни, че общината е почти готова с документите за инсталацията.

Докато ЕК не вземе окончателно решение дали да финансира завода, София няма да подписва договор с избрания строител - консорциум между българската фирма "Станилов" и германската "Хайлит". Освен това ЕК препоръчала като временна мярка да се направят допълнителни сортиращи инсталации, както и ново депо боклук.

Според Бояджийска на този етап не е нужно да се прави ново сметище, тъй като това край Суходол имало достатъчен капацитет. Тя допълни, че ако се наложи изграждането на временно депо, то ще е някъде в страната. Бояджийска каза, че общината работи заедно с консултантите от "Джаспърс" по преработката на проекта. Те участваха и при разработването на първоначалните документи.

Общата стойност на проекта е над 183.7 млн. евро. От тях 111.4 млн. евро са от еврофондовете, около 20 млн. евро е държавното съфинансиране и 50 млн. евро - общинското.

Един от големите фондове за имоти на борсата в София - "Бенчмарк фонд имоти", може да се сдобие с нов голям акционер и е пред окончателна продажба на активите си в София - бизнес центъра на столичния булевард "Цариградско шосе" и административната сграда на "Раковски".

Това обявиха от ръководството на дружеството вчера, ден след информацията за свикването на извънредно общо събрание за 17 януари догодина.

На събранието акционерите на "Бенчмарк фонд имоти" ще гласуват за преименуване на компанията на "Фонд имоти" и за промяна на адреса на седалището на този, на който се намира сградата на "Цариградско шосе".

"Водим разговори с потенциален бъдещ партньор, който да влезе във фонда като акционер чрез увеличение на капитала или придобиване на част от съществуващите сега акции или само чрез покупката на проектите на дружеството", заяви пред "Дневник" изпълнителният директор на фонда Веселин Генчев, без да уточни кой е въпросният партньор.

Сред спряганите за купувач или наемател на луксозната сграда на "Цариградско шосе" беше телекомуникационният оператор "МТел". За "Раковски бизнес център" пък фондът преговаря с Представителството на Европейската комисия в България за отдаване под наем или продажбата на изплащане по схема за финансов лизинг. Очакванията на мениджърите на "Бенчмарк" за имота на "Раковски" са да има сделка в началото на следващата година.

На събранието мениджмънтът на "Бенчмарк фонд имоти" ще предложи и драстично намаление на възнаграждението на обслужващото дружество, зад което на практика стои отново "Бенчмарк". Към момента отчисленията, които се правят за управлението в полза на консултантите, са 2.8% годишно от балансовата стойност на активите и 15% от печалбата от продажбата на имоти.

Планът е да бъде въведена минимална такса за управление, представляваща абсолютна сума плюс запазване на процента при реализиране на печалба. "Досега стратегията беше за изграждане на проектите, а сега те трябва да бъдат реализирани. Реално погледнато, постоянната работа намалява и по-нататък ще се фокусираме само върху реализацията на проектите, било то отдаване под наем или продажба", коментира Генчев.

Обсъжданата през лятото цена за сградата на "Цариградско шосе", която е с 35 хил. кв.м застроена площ, беше около 30 млн. евро. В доклада за дейността си за миналата година ръководството е фиксирало продажна цена от 35 млн. евро, или малко под 1000 евро на кв.м.

За сравнение - инвестицията в него се изчислява на 27 млн. евро. Към края на миналата година офертата "продава" на "Бенчмарк фонд имоти" за сградата на "Раковски" пък беше 10.65 млн. евро, или по 2300 евро на кв.м. Исканият от фонда месечен наем е по около 18 евро на квадрат.

"Бенчмарк фонд имоти" замрази два свои проекта - този за ски и СПА комплекс в зимния курорт Боровец и още един в Кюстендил. Дружеството продаде обратно на община Кюстендил с над 100 хил. лв. пряка загуба правото на строеж за 38-те декара, на които компанията трябваше да построи хотели, развлекателен и СПА център.

През последните месеци големите агенции за недвижими имоти констатираха, че пазарът на офиси в София продължава да се насища с нови площи, но търсенето и запълването им остава слабо, въпреки че цените на наемите силно се понижиха.