8 декември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

През 2006 г. близо 75% от ДЗИ Банк бяха купени от Евробанк И Еф Джи, собственик и на Пощенска банка, срещу 175 млн. EUR.

В брой са платени ТЮ млн. EUR, а остатъкът е в акции на гръцката банка.

Година по-късно Кюлева продава и 70% от капитала на "Застрахователна компания ДЗИ". Купувач е белгийската финансова група КВС, а цената е 185 млн. EUR. Към сделката обаче са прибавени още 75 млн. EUR, които са пропорционалната част от цената, която ДЗИ получи като акционер 6 продадената по-рано банка. През 2007 г. Кюлева прави и трета сделка

- освобождава се от дела си в проекта "Супер Боровец", купувачът е строителна компания „Главболгарстрой". Кюлева остава в туристическия бизнес чрез курорта "Ривиера" и в имотния бизнес чрез "Сердика Пропъртис" АДСИЦ.

Повече за класацията "100-те най-богати българи" може да намерите в специалното издание на в. "Пари".

Русе и регионът имат ключови предимства за чужди и български инвеститори. Градът е важен европейски и републикански транспортен кръстопът. Той е пресечна точка на европейските транспортни коридори № 7 и № 9, които осигуряват връзка на районите на Балтийско и Северно море с тези на Средиземно и Черно море. Тук е единственият засега мост над река Дунав. Има Свободна безмитна зона на територия от 1800 дка, която е привлекателна за инвеститорите със своите 30 дка складови и търговски помещения.

Плюсовете

"Наличието на четири вида транспорт - воден, въздушен, сухопътен и железопътен, ще направи Русе атрактивен икономически център, вписан в европейските центрове по логистика", прогнозира кметът на града Божидар Йотов. Голям плюс е и изградената инфраструктура с достъп до всички видове транспорт, както и мостовото съоръжение над река Дунав. Всичко това дава възможност за ползване на евтин воден транспорт.

Пристан и за морски кораби

Поддръжката и модернизирането на "Пристанищния комплекс" също се

очаква да изиграе важна роля за развитието на Русе и региона. Комплексът е един от най-големите по долното течение на Дунав и е последно пристанище, до което може да достигат морски кораби. То разполага с ро-ро терминали и фериботен комплекс за превоз на автомобили по линиите Русе - Гюргево и Русе - Рейн. Модернизацията на "Пристанищен комплекс Русе" ще се осъществи чрез бъдещото му отдаване на концесия. "А за предстоящата концесия на летището вече е избрана фирма консултант", дава информация в аванс областният управител Пламен Стоилов.

Клъстърът

"Френската компания за автомобилни части "Монтюпе" и испанският производител на плочки и керамика "Керос" са вложили тук между 50 и 60 млн. EUR", обяснява Стоилов. "Като прибавим и германската "ВИТТЕ Аутомотив", в парка се оформи нещо като клъстър от компании, които работят за автомобилната промишленост на Европа", пояснява Милен Добрев, изп. директор на Русенската търговско-индустриална камара. И допълва, че макар да е криза, в момента се търсят нови площи, за да бъде разширен индустриалният парк. С огромните си складови и търговски площи той е идеален за база на фирми по пътя на тяхната експанзия към Средиземноморие-то, Близкия изток и Русия.

Димитър Дженев
Снимка на две колони-Русе е бил и остава речната врата на България за инвестиции и култура, които идват от Запада


08.12.2010 г., с. 20
Емблематични фирми издържаха на кризата
Големите компании в Русе заложиха на инвестиции
Да, и в Русе има спад в строителството, в тежката индустрия, в транспорта и логистиката, в шивашката промишленост. Но големите и емблематични фирми за града като "Оргахим", "Мегахим", "Приста ойл", "Дунав турс", "Екон", "Винпром Русе", "Пристанищен комплекс Русе", корабостроителницата, "Марисан&Колев", "Бул-маркет", "ТМ Технолоджи" и "Топ мен" продължават да работят, а техните собственици да правят инвестиции. "Индустриалният парк остава привлекателен за чужди инвеститори, тъй като довеждащата инфраструктура е изградена с държавни средства", казва Милен Добрев, изп. директор на Русенската търговско-ин-дустриална камара.

Смяна на посоката

"Само инвестирането е пътят една компания да оцелее, защото най-добрата защита е атаката", смята Иво Колев, изп. директор на "Мари-сан". Компанията е лидер в региона в производството на сухи строителни смеси, изолационни материали и профили от EPS. 16 млн. лв. ще вложи "Марисан" в най-модерния завод в България за производство на

пастообразни мазилки. "Машините вече се изработват, а през пролетта ще започнем да ги монтираме", уверява ни Колев. Компанията е смятала да изгради и база в Южна България, но засега плановете са замразени. "Изчакваме да видим как ще се развие ситуацията в бранша", коментира шефът на "Марисан". Според него обаче темповете на развитие в строителството едва ли някога ще се върнат. "Хотелите и ваканционните селища, които бяха двигател на бума в бранша, вече ги няма. Страшно много сгради стоят празни. Нови не се строят. Бумът около моловете и той затихна", анализира ситуацията Иво Колев. Той прогнозира, че ще има едно стратегическо преориентиране към жилищното строителство. Дали в посока саниране или нови жилища, времето щяло да покаже. И тяхната компания в момента преразглежда своята стратегия.

Пробив в Русия...

И друга емблематична фирма за Русе залага на инвестициите. "Дунав Type" не е спирала да влага значителни средства в реновирането на корабите и обучението на персонала. "Само така можем да отговорим на изискванията и на най-взискателните ни гости", коментира Катя Стоянова, изп. директор на компанията, която от години държи силни позиции на пазара на речните круизи. "Целта ни е всяка година да увеличаваме сезона на корабите. Тази година някои от тях приключиха през първите месеци на ноември и след три седмици отново стартираха с предколедни, коледни и новогодишни круизи", отбелязва шефката на "Дунав Type". Голям успех за компанията е и активното навлизане на руския пазар. Равносметката за 2010 г. ще покаже, че "Дунав Type" ще приключи с общо 4 круиза с руски туристи. При огромната конкуренция в речните круизи това наистина е пробив. "Корабите ни са предпочитани на руския пазар не само заради фирмите чертаят гъвкави стратегии и търсят външни пазари уюта и добрата кухня, но и заради липсата на езикова бариера между туристите и екипажа", разкрива част от тайната на успеха Катя Стоянова.

... u в Австрия

И в "Булмаркет" проявяват предприемчивост по време на кризата. През 2010 г. компанията става собственик на завод за биодизел в Австрия,фалирал заради лоша логистична схема. Пак по време на кризата, нищо че става дума за австрийци. "Смятам, че България и Украйна са добър източник на масла за работата на този завод", казва инж. Димитър Баев, директор "Логистика" в "Булмаркет". В момента той е начертал логистична схема за транспорт по Дунава. Маслата пътуват към Австрия, а оттам се връщат преработени обратно към България, Румъния и Сърбия, които потребяват биодизел. "Заводът ни е на територията на пристанище Енс. Планираме сериозна инвестиция за изграждането на 1.5 км тръбопровод от пристанището до завода", разкрива част от бъдещите планове на компанията инж.

Баев. Така директно ще се разтоварват растителните масла от корабите - соево, слънчогледово и рапично, а обратно плавателните съдове ще бъдат пълнени с биодизел. "Булмаркет" планира още една голяма инвестиция. Тя ще бъде в построяването на нов и изключително модерен завод в България за техническо масло, който ще захранва със суровина своя австрийски "събрат".

По-добре с чужденци

"Щом толкова мениджъри от България отидохме в Япония с цел проучване и бъдеща покупка на високотехнологични металообработващи машини, значи в страната има някакъв напредък", отбелязва Николай Барбуков, изп. директор на "ТМ Технолоджи". Делегацията, поканена от японския гигант "Мазак", се състои от 14 български предприемачи. "ТМ Технолоджи" е експортно ориентирана компания, която от 12 години продава в Англия печки и камини. За 10 години ръстът на продажбите й на Острова се е повишил 10 пъти. "По-добре е да работиш с чужденци, отколкото с българи. От външните партньори се научихме на коректност и точност. В България между фирмите пада голямо надлъгване", синтезира своя опит русенският предприемач.

Димитър Дженев
Снимка на три колони-Няма силна компания в Русе без излаз на р. Дунав.Това е голям плюс


08.12.2010 г., с. 21
Дъмпинг и нови играчи на речния круизен пазар
Хотелиери и търговци от Русе се надяват на румънците за Коледа и Нова година

"Туризмът е един от отраслите с огромен потенциал, който може да ни помогне да излезем от кризата", смята Катя Стоянова, изпълнителен директор на "Дунав Type". Според нея през последните години рекламата на България не е достатъчно активна. Тя е много наясно с туристическия бизнес, защото от години успешно управлява компания, която се конкурира с най-големите на речния круизен пазар.

Тенденции

От какви тенденции е белязан той? Според Катя Стоянова, тъй като кризата все още не е отминала, продължава да се усеща негативното отражение от свиването на туристическия пазар и водния транспорт. "Чартърните компании се стремят да намалят риска, като избягват да подписват дългосрочни чартърни договори. Те искат по-дълги опции и поемат ангажимент само когато имат гарантирани клиенти", отбелязва шефката на "Дунав Type". Освен това някои от най-големите туроператори излизали на пазара с дъмпингови цени, тъй като разполагали с най-голям капацитет. "Въпреки че усилено се говори за криза, на пазара на круизните пътувания излизат нови туроператори, а съществуващите вече разширяват флотите си", казва Стоянова. Тя подчертава, че и при "Дунав Type" се очертава една нова тенденция, т. нар. адвент круизи за посещения на коледни базари, които започват от края на ноември и продължават до Коледа.

Празнично перо

И в Русе хотелиери и търговци очакват финансови постъпления покрай идващите празници. Румънците обичат да празнуват в града по Коледа и Нова година. В това ни уверява мениджър-ката на бизнес хотел в града. Поразителен е и фактът, че в Русе има към 40 хотела, а в момента се строят още няколко.

Милиони от Европа

"В момента Русе е поразкопан, но важното е, че проект за 11 млн. лв. вече стартира и няма да пропадне. Тези пари ще бъдат усвоени от изпълнителите и ще дадат живителна глътка въздух за бизнеса", отбелязва Пламен Стоилов. Според него добре се развива и друг проект за около 30 млн. EUR. Той е одобрен на правителствено ниво с гаранции от германска банка, която ще го финансира, и е за изграждането на коритото на река Русенски Лом от поречието до жп моста в кв. "Долапите". "Този проект е изключително важен, защото е свързан с понижаване на риска от наводнения от Дунав в региона", пояснява Стоилов. В момента се извършвало препроектиране по искане на германските партньори, като очакванията са през 2011 г. изпълнението на този проект да стартира. "Той ще е от жизнено значение и за фирмите, които работят в областта на строителството", казва местният губернатор.

Големите надежди

Пламен Стоилов се надява идейните проекти, заложени в Дунавската стратегия, реално да се задвижат. Основен приоритет в тях е направлението Русе - Велико Търново да стане високоскоростен четирилентов път. "Всеки ден 750 тира пътуват от старата столица към Русе само в едната посока. Зимата ще е голям кошмар", убеден е Стоилов. Имал уверенията и на Агенция

"Пътна инфраструктура", и на регионалния министър, че през 2011 г. ще започне проектирането на този път, за да стартира през 2013 г. неговото изграждане.

Вторият приоритет за областния управител е направлението Русе - Разград, респективно Шумен. "Идеята е,с тези два високоскоростни четирилентови пътя Русенска област да се включи в магистралния пръстен на магистрала "Хемус", която до Шумен вече е изградена", чертае стратегията Стоилов.

Обходната дъга

Той е амбицирай да задвижи по най-бързия начин и третия приоритет - обходната дъга на Русе. "Става дума за един околовръстен път, който ще реши транспортния проблем с бул. "България". В момента по стечение на обстоятелствата една чисто градска улица се е превърнала в международен път и е международен коридор", възмущава се губернаторът. И има защо. Там загиват хора.

"И по трите приоритета търсим финансиране от оперативни програми. Тяхната реализация ще даде стимул и на бизнеса в града", отбелязва Стоилов.

Тапата

Има и четвърта ахилесова пета. Това е тапата на пътя към Силистра. Там се търсят едни 50 000 лв. за препроектиране и още 6.5 млн. лв. за изграждане на ново съоръжение с два отвора, което да даде възможност от кръговото да тръгва четирилентов път към Силистра.

- Наличието на четири вида транспорт - воден, въздушен, сухопътен и железопътен, ще направи Русе атрактивен икономически център, вписан в Европейските центрове по логистика. Общината използва силните страни на региона в разработването на добри проектни предложения и търсенето на външно финансиране.

В последно време се забелязва, че малки и средни фирми от съседна Румъния масово местят бизнеса си в Русе. Страната ни привлича северните съседи с по-ниски данъци, по-малка бюрокрация, по-евтина работна ръка и стабилност.

Град Русе е добро място за инвестиции и успехът не се дължи на някаква специална рецепта. Може би по-добре прилагаме това, което е общоизвестно - добронамереност, добро отношение,предоставяне на информация своевременно, желание и стремеж да се подпомогне инвеститорът. Може да се каже, че част от формулата на успеха е написана и от хората преди нас. Пристанището, мостът на река Дунав и цялата инфраструктура, от която ние в момента се ползваме, е изградена от предходните поколения. Не на последно място е изключителното географско положение на Русе.

- Какви са очакванията За общински бюджет 2011?

- След извършени корекции бюджетът на община Русе за 2010 г. е в размер на 91 млн. лв.

Бюджет 2011 ще бъде рестриктивен спрямо този за 2010 г. Очакваната макро-рамка е в размер около 85 млн. лв. Критично намаляват средствата за местни дейности. Силно намалена е целевата субсидия за капиталови разходи, което ще се отрази на възможността за подобряване инфраструктурата - основни ремонти на улични мрежи, нови улици и канали.

•-Кои са най-важните проекти, по които привличате пари от европейските програми?

- Най-мащабните проекти с европейско финансиране, които община Русе

изпълнява, са по Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 п". Сред тях като най-значим в процес на реализация се откроява "Реконструкция, рехабилитация и модернизация на градската зона за отдих - Централна градска градина". Той е с бюджет от 10 147 032 лв. и срок за изпълнение 2 години. Друг, наскоро одобрен проект с финансиране от ОП "Регионално развитие 2007-2013 п", е "Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградите на 7 училища на територията на град Русе". Бюджетът е 4 162 383 лв., а срокът за изпълнение -2 години. В заключителен етап на реализация се намира проектът "Укрепване на свлачище по откос на бул. "Придунавски"- гр. Русе". Той също е финансиран по ОП "Регионално развитие" и е на стойност 1 033 906 лв. Община Русе изпълнява още 4 проекта по различните оперативни програми. Приключи изпълнението на проект по ОП "Административен капацитет". Развиваме и трансграничното сътрудничество в рамките на еврорегион Русе - Гюргево, като използваме възможностите, които предоставя програма "Трансгранично сътрудничество Румъния -България 2007-2013 г.".

Логистиката

И оттук съвсем естествено е край Велико Търново да има бум на складове и логистич-ни центрове - и в сферата на фармацията, и в хранително-вкусовата промишленост, и в строителството. "Една много стара традиция за нашия град е да се инвестира в сферата на логистиката. Сега е модерно така да се казва, но още от най-древни времена Велико Търново се е славило с големите си маази. Преведено на днешен език - складове на едро", разказва Румен Рашев, кмет на старопрестолния град.

Възход u падение

През последните години Велико Търново преживява бурно развитие благодарение на две индустрии - туризма и строителството. "Ръстът на местния брутен вътрешен продукт в голямата си част се дължеше най-вече на строителството на жилища, офиси и търговски комплекси. По този показател държахме едно от най-високите нива в страната наред със София, Варна и Бургас", отбелязва кметът Рашев. Днес той със съжаление казва, че строителството във Велико Търново и Горна Оряховица се е сринало с над 50%.

Силни в кризата

Но не всички бизнеси са така поразени. Едва ли е тайна за някого, че във Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец се намира най-голямото производство на

вафли в България. И "Ден и нощ", и "Престиж-96", и "Лачита" са компании със сериозен пазарен дял в бранша. "На някого този бизнес му се вижда малък, но аз не смятам така, защото знам колко много работни места създава в региона. И колко много инвестиции са направени в тези производства", отбелязва кметът Рашев.

"Това важи и за производството на опаковки и рекламни торбички за търговската мрежа. И "Екстра-пак", и "Мегапорт" поддържат европейско ниво в този вид индустрия и дават работа на над 1000 души", допълва Рашев.

Да заемеш ниша

Има още една емблематична фирма за Велико Търново, която показва с дейността си защо за едни кризата е "брадва", а за други шанс. Става дума за "Карат Електроникс" АД от "Златен Лев Холдинг". Тя е един от най-големите производители на фискални устройства в България, а при статичните електромери държи палмата на първенството в страната. Всички знаем, че Гърция затегна драстично финансовата дисциплина и въведе задължително касови апарати за търговци, които дотогава не са били задължени. Именно от тази нова ниша се възползва "Карат Електроникс". "Количествата на продадените наши касови апарати в Гърция скочиха 3-4 пъти от обичайното", коментира инж.-физ. Стоян Радев, прокурист на компанията. Дружеството разработва и касов апарат от нов тип, който ще е на пазара след Нова година. С него търговските фирми ще изпълнят изискванията на наредбата, според която до 2012 г. всички касови апарати в страната трябва поетапно да се свържат с НАП чрез GPRS терминали.

Запазена марка

"Друг бизнес, който не бележи спад, дори има лека тенденция на увеличение, е туризмът", отбелязва кметът Рашев. Това е плод на далновидна политика, утвърдила старопрестолния град като алтернатива на традиционната представа за България, че е страна на Черно море и на високопланинските курорти. Културният туризъм става запазена марка на Велико Търново, защото в него има огромен потенциал и защото е целогодишен. Нещо, с което няма как да се похвалят нито морските, нито зимните курорти.

Ckpumu козове

Туризмът, културен и религиозен, е запазена марка на Велико Търново в региона. Но тук има още един скрит коз - балнеолечебните извори. 90% от находищата на минерални води в областта са неразработени. "Златна мина, но няма инвестиции и инфраструктурата е лоша", коментират експерти.

Димитър Дженев
Снимка на три колони-Румен Рашев, кмет на Велико Търново: Край града има бум на складове


08.12.2010 г., с. 27
Интервю Найден Зеленогорски, кмет на Плевен

В Плевен има добра почва за привличане на инвеститори
Правителството трябва да набележи мерки за насърчаване на бизнеса

Господин Зеленогорски, кои браншове и кои фирми в града и региона пострадаха най-много в кризата и кои не?

- Финансовата криза се отрази на икономиката в целия й спектър. В Плевен най-сериозно беше засегнат строителният сектор. Чувствително намаляха обемите на работа в бранша, особено на фона на бума на строителство преди няколко години. Като резултат преустанови работа и циментовият завод в града. Пострадаха и шивашките

предприятия, които имат немалък дял в местната промишленост.

За обща радост търговията и услугите продължиха да се развиват. В това направление не само не бяха усетени сътресения, но се направиха значителни инвестиции. Врати отвориха втори хипермаркет от веригата „Кауфланд", трети магазин на „Билла", „Пени маркет", ДМ. След дни ще се състои откриването на „Лидл", активно се строи магазин на „Баумакс" - още едно много значимо финансово вложение... В условия на криза в Плевен заработиха две нови производствени предприятия - за електроника и метални профили, което е оптимистичен знак за всички нас.

Докога ще си говорим За криза и вижда ли се светлина в тунела?

- Моята собствена оценка е, че кризата все още не отминава. Според европейските институции в края на 2010 г. страната ни ще отбележи незначителен ръст, едва 0.1%. Пак според тях прогнозата за икономическия ръст на България през 2011 г. е 2.6%, което е с 1% по-малко от предвижданията на правителството. Ежедневните ми контакти с хора от бизнес средите не дават повод за оптимизъм, но искрено се надявам през средата на идната година да усетим знаци за излизане от кризата.

Доколко оптимизмът на един финансов министър топли бизнеса по регионите?

- Оптимизмът е хубаво нещо, стига да почива на конкретни факти. Предпочитам да бъдем умерени реалисти. Истината е, че ситуацията в регионите не е обнадеждаваща. Особено в Северна България поради създадения дисбаланс в сравнение с Южна България по отношение реализацията на мащабни инфраструктурни проекти, благоприятстващи развитието на икономиката. Правителството следва да набележи серия мерки за насърчаване на бизнеса, включващи преференции, облекчения и др.