8 декември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Регионалният министър Плевнелиев съобщи, че до момента за укрепване на пътя, отнесен от Струма, са изсипани около 6000 кубически метра скална маса и инертни материали. Това ще позволи асфалтирането на пропадналия участък. Той бе категоричен, че изграждането на магистрала "Струма" ще бъде приоритет. Според него 63-километровият лот от Благоевград до Сандански досега е бил пренебрегван. Вчера най-после водата позволи да започне издирването на потъналия в Струма шофьор. Водолази, рафтинг състезатели и планински спасители с лодки тръгнаха да обхождат реката и с дълги щеки да търсят тежкото возило във водата. Близките на изчезналия Хюсеин Мисанков вече трети ден са постоянно край реката.

.

80% от зле изглеждащите сгради в центъра на София са паметници на културата. Къде заради лошо стопанисване от страна на частните собственици, къде от недостатъчен общински и държавен контрол. Факт е обаче, че между снабдените с климатици и алуминиева дограма офиси, се гушат "паметниците на културата", които в сегашния си вид приличат по-скоро на неподдържани надгробни паметници. Като награда за красивия външен вид собствениците им са освободени от данък сгради. Резултатът е видим и неприятен. Сега общината и Министерството на културата са решили да работят за законова промяна, която ще накара собствениците да започнат да си плащат данъка, а парите да се използват за ремонти. Не е лошо. Ама като знаем колко обичаме да плащаме за нещо свое, когато някой ни принуждава и как лесно ще бъдат издирени собствениците на сгради, които са в чужбина...Дано не се наложи да чакаме, докато сега строящите се станат паметници на културата.

- Ще ви разправям за едно голямо бутане, ама после като се върна, че първо да оставя чантите на жена ми да не ме гълчи - рече той набързо и излезе. Само след 5-6 минути се върна нахилен и взе да разправя как негов приятел от казармата с малка пенсия се хванал през зимата за пазач по морето на някаква вила. Така хем стои на топло и не плаща големи сметки.

- Наборът от морето ми звънна - рече Митрето, - и ми заразправя как вчера сутринта рано-рано около мястото, където варди, дошли багери и стражари почнали да бутат някакво пристанище и настанала голяма дандания.

- Как ще бутат пристанище бе, Митре, да не е почнала война? - рече Стоян Моряка, който се пенсионира наскоро. - Толкова съм пътувал, ама такова чудо не съм виждал. Пък и у нас само тузарите строят такива работи и дори да са незаконни, никой не ги закача - рече ядосано той.

- Не ги закачат, ама вече ги закачат - заинати се Митрето и извади един вестник със снимки в него и описание на случката. - И аз си мислех, че в България законът е като в оня виц - само "за кон", но вече важи и "за лъв". Явно са настанали по-добри времена и тия дето карат майбаси и излапаха на хората боновете от масовата приватизация, вече не са недосегаеми - рече доволен комшията.

- Митре, не само излапаха боновете, ами и фалираха заводите, които им ги дадоха срещу наши акции и оставиха сума народ без работа - добави Стоян. - Нали помниш, че даже се редяхме на опашка да ги плащаме тия бонове.

- Обществеността във Враца не ни обвинява. Въпросът се повдига от определени хора, които искат да манипулират общественото мнение. Твърди се, че църквата е продавала свои имоти, без да се отчита при какви обстоятелства и защо се е наложило да се прави това. Продаден е един земеделски имот и втори, за който изричната воля на дарителя беше да се продаде в полза на митрополията и по-точно на свещенството. Съгласно действащото към момента на разпоредителните сделки църковно законодателство не се е изисквало разрешение от Св. синод, а само одобрението на Епархийския съвет. Свещениците във Врачанска епархия трудно могат да се издържат, няма достатъчно средства нито за техните осигуровки, нито за техните възнаграждения. Преди няколко години Светият синод спря отчисленията за заплатите им. Средствата от въпросните продажби бяха необходими именно за изплащане на възнагражденията и внасяне на осигуровките на тези хора. Продажбите се наложиха, след като през 2002-2003 г. сметките на Врачанска митрополия бяха запорирани в резултат на жалби, подадени от някои свещенослужители, които не бяха получавали нито заплатите си, нито бяха осигурявани. Със сумата от продажбата тези въпроси бяха уредени. В този период църквата премина на самоиздръжка, Светият синод вече не привеждаше средства, т.е. всяка епархия сама трябваше да осигурява възнагражденията на своите свещенослужители. С окръжно на Врачанския митрополит Калиник църковните настоятелства бяха приведени да изпълняват изпълнение на бюджет на църковното настоятелство, който да включва осигуровките и възнагражденията на свещенослужителите. Сключиха се т.нар. църковно-служебни договори, в които са описани правомощията на свещенослужителите.

- Не, назначават се по смисъла на църковно-служебни договори, като в тях са разписани всички задължения и отговорности, които енорийските свещеници имат към енорията и митрополията.

- Впрочем колко е заплатата на един свещеник?

- Свещеник със средно образование получава 300, а висшист - 350 лева.

- Това ли са единствените средства, какви доходи могат да се докарат месечно от треби?

- Средствата от требите влизат в касата на храма, откъдето се правят отчисления за свещениците. Заедно с тях и заплатата един свещеник във Врачанска епархия може да получи месечно не повече от 400 - 450 лева.

- Как оцеляват духовниците на практика?

- Много трудно. Затова нямаме достатъчно духовници. В цялата Врачанска епархия, която е една от малките епархии, те са общо 40 човека. Месечно за заплатите и осигуровките им са необходими 16 000 лева. Годишно това прави 192 000 лева. Същевременно собствените приходи са твърде малко. Най-доброто църковно настоятелство получава максимум 1500 лева месечно от имоти, дадени под аренда. Възнагражденията се формират главно от приходите от продадени свещи и от таксите за треби, кръщавки и венчавки, които остават за храма. От тях се покриват разноските за служителите, за прицърковните служители, клиросните певци и църковните хорове, както и за консумативите, като електричество и вода. Като се има предвид това, е ясно защо няма интерес към свещенството. Врачанската епархия има четири духовни околии. За да работят те нормално, са ни необходими поне 80 свещенослужители. Сега има места, където 20 енории се обгрижват от двама-трима духовници. В момента обаче има отлив от кадри на Светата ни Православна църква. Благодарни сме на Министерския съвет, че въпреки икономическата криза, успява да ни осигурява средства поне за ремонти на храмовете, защото сами не бихме могли да се справим.

- В този ред на мисли сградите на Черепишката семинария и черквата към нея тънат в разруха. Няма ли желаещи поне да ги наемат?

- Разрухата там е в пълен ход. Врачанската митрополия няма никаква възможност да ремонтира и укрепи сградите. Няма и желаещи да ги наемат, за да бъдат съхранени. Парадоксално е, че Черепишката семинария удържа по време на атеистичния режим, а сега под напора на природните стихии не успява. Пансионът с училище за сираци, основано от митрополит Константин и носещо неговото име, бе затворено преди пет-шест години пак поради липса на средства, тъй като основаният от митрополита фонд е изчерпан отдавна.

- Към този момент свещениците редовно ли си получават заплатите?

- Благодарение на добрата финансова дисциплина и реда, въведени от Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник, от години хората си получават редовно заплатите, внасят се и осигуровките им. Много от свещенослужителите не могат да достигнат такъв жизнен стандарт, че да служат пред Светия Престол, без да се притесняват за прехраната на своето семейство.

- Независимо от икономическата криза обаче има епархии с добри доходи и по-добре платени свещеници, отколкото във Врачанска. Нима толкова малко са вярващите при вас, че да не могат да се сформират по-добри приходи?

- Имаме вярващи, които редовно посещават богослуженията и се причастяват. В условията на икономическа криза обаче хората не могат да отделят много за църковни нужди. Още през 1990 г. към Врачанска митрополия бе открито неделно училище - първото след промените. Тогава към нас бе и Плевенска духовна околия, която впоследствие бе обособена като самостоятелна епархия. В нея са се обучавали 230 деца, а във Врачанска - 180. Сега в неделното училище към митрополията идват едва 110 деца. От тях 25 са от дома за сираци "Асен Златарев". Църковната учебна година бе открита на 1 октомври. Болката ни е предстоящата Коледа. Малчуганите усърдно се подготвят с празнична програма за тържеството в храма "Св. Николай", където тя се изнася по традиция. Ние в митрополията трябва да подготвим подаръци, а се оказва, че нямаме средства и за това. Търсим всякакви възможности в бюджета и спонсори, за да не разочарова Дядо Коледа децата. Само до преди няколко години митрополията успяваше да организира тържества и във врачанския затвор, за Великден боядисвахме по 12 000 яйца за детските домове в града и селата. Наши богослови от Враца и свещеници изнасят уроци в училищата и разясняват моменти от Светото Писание, за да им бъде по-ясна българската история и литература. Навсякъде, където са влизали те в час, има невероятен интерес към предмета религия.

- Твърди се, че младите хора не се интересуват нито от религия, нито от етика. Какво показват наблюденията ви?

- Напротив, учениците се интересуват от всеки важен проблем в обществото. Младите хора са настроени не само към новото, но търсят опори и в това, което е преди тях, в християнските ценности, в традициите, в българската култура. Въпрос на подход е човек да ги предразположи. После с тях се работи изключително леко. Те са любознателни, находчиви, инициативни. Обикновено те питат кой ни е създал на тази земя, как трябва да живеем, защо трябва да сме добри.

- Питат ли защо сме толкова лоши в днешно време?

- Питат, а учениците от 8 до 11 клас най-често задават въпроса каква е разликата между доброто и злото. Оказва се, че те не могат да направят разлика.

- Казвате нещо много важно "Не могат да направят разлика между добро и зло".

- Да, не могат. Защото в семейната среда виждат една ценностна система, в училище и в църквата - съвсем друга. Те се объркват от различните модели на поведение и понякога това избива в неконтролируеми реакции. В този смисъл инициативата на Светия синод за по-ангажирано изучаване на религия в българските училища е от изключителна важност. Защото Господ Исус Христос казва: "Идете и научете всички народи и като ги учите, да пазят всичко, що съм ви заповядал". Тогава Господ ще бъде с нас до края на света, защото ще живее във всяко човешко сърце. Ние обясняваме на децата в неделното училище, че Бог осветява пътя на всеки един човек, но човекът е със свободна воля и има право на избор, а изборът се прави в семейството. За съжаление в днешното ни общество семействата с християнски дух са все още твърде малко. Хората са принудени да се борят с трудното всекидневие и често пъти това е в ущърб на децата им. Затова се молим Господ да помогне за въвеждане на задължително изучаване на предмета "Религия - християнство" в българските училища. Днешните деца са утрешните люде на България. Някои от тях ще заемат ръководни постове и ако те са възпитани в богобоязливост, ще управляват мъдро. Защото политика означава мъдрост - да осмисляш фактите и да вземаш решения за добруването на народа, а народът, това сме ние, които Бог ни е благословил да бъдем на нея.

- В дни на пост сме. Мнозина постят, въздържат се от определени храни.

- Постът не се изразява само в храната. Още от курсист в паралелния курс на Софийската духовна семинария, където по онова време ефимерии беше сегашният Пловдивски митрополит Николай, съм запомнил от него една мисъл: "Православието не е традиция. Православието е начин на живот." Затова тези, които са пропуснали началото на Великия пост, не е късно да положат усилие отсега до Рождество Христово да се изповядат и да се причастят, а Бог ще им въздаде за положените усилия. Когато спазват Неговите повели, Той ще бъде в тях, а именно - да се обичаме един другиму и да си помагаме в трудните моменти от нашия живот.

В топ 10 влизат също един от собствениците на "Петрол" Митко Събев със състояние, оценено на 415 млн. лв., двама от шефовете на "Химимпорт" - Иво Каменов и Марин Митев, с по 296 млн. лв., бащата на Валентин Златев - Васил, който благодарение на "Агрохолд" притежава 287 млн. лв., и др. Изненада е 6-ата позиция на Румен Гайтански, чиито фирми допреди няколко години държаха концесията за чистотата на София. Оказва се, че чрез фирмата си за внос и износ "Волф" АД и здравноосигурителния фонд "Всеотдайност" Гайтански притежава 280 млн. лв.

Операция "Събаряне" не мина гладко. Управителят на "Русалка" Ангел Марков поиска да види документи за багера разрушител, а Баев му показа заповед за събаряне от април 2008 г., която била актуална и днес, защото собствениците пропуснали сроковете за обжалване. Марков опонира, че заповедта не била връчена по надлежния ред, а освен това сочи се отнася за обект на плаж "Централен", докато буната била на 500 метра от него. Марков възрази още, че съоръжението служи само за укрепване на брега, но инспектори контрираха, че са виждали вързани яхти. Шефът на "Русалка" каза още, че миналата година РДНСК му предписали да се грижи буната. Баев му отвърна, че това прави кея законен. След като полицията заплаши с арест управителя на комплекса, страстите утихнаха. Междувременно националният омбудсман Константин Пенчев изпрати искане за спешни промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ) до председателя на НС Цецка Цачева и регионалния министър Росен Плевнелиев. Пенчев твърди, че е засипан от оплаквания от жертви на акциите на ДНСК за премахване на незаконното строителство. Според Пенчев проблемът е, че строителният контрол през годините съвсем е занемарил превенцията, затова сега се налага наказателно премахване на обекти, вдигнати без нужните книжа. Омбудсманът посочва, че и сега в ЗУТ има строги санкции за нарушителите, но би трябвало да има и наказания за кметове и общински съвети, които са си затваряли очите. Пенчев препоръчва да се премахне дублирането на контрола между местните власти и ДНСК. Според него трябва да бъдат наети повече служители в общинските структури за контрол. Преди около месец министър Плевнелиев обеща да предложи спешни промени в ЗУТ, но проект още няма.

Прессъобщението, предизвикано от публикации, че Брюксел иска закриване на АПИ заради неефективна работа, се опитва да внесе яснота кои звена работят по усвояването на европарите за пътища и какви нови структури ще се появят. "С цел координиране на дейността и преодоляване на допуснатото забавяне в периода 2007 - 2009 г., през август в МРРБ е създадено Звено за контрол, координация и комуникация за управлението пътни проекти по програма "Транспорт", но то не иззема дейности на АПИ", се казва в текста.