9 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Хората с ипотечни кредити трябва да са готови да представят на банката ново обезпечение, ако цената на имота, който са заложили, падне драстично заради кризата. За това предупредиха вчера лицензирани оценители. Макар че банките все още не се възползват масово от тази възможност, тя съществува в законодателството и в общите условия на трезорите, установи проверка на "Сега".

Новото обезпечение може да е втори имот, поръчител, допълнителна сума. Другият вариант е клиентът предсрочно да изплати част от заема, така че оставащият дълг да се покрива от евентуална разпродажба на поевтинялото жилище.

Всяка година банките правят преоценка на обезпеченията по отпуснатите от тях кредити. Обикновено тази нова оценка е за сметка на клиента и за обикновено жилище излиза средно около 120 лв.

Изискването е в ход, дори клиентът да погасява заема си редовно. Банките обикновено не конкретизират процент, до който трябва да спадне цената на жилището, за да активират клаузата, а преценяват всеки случай отделно. Например общите условия на УниКредит Булбанк гласят: "Ако поради изменение на цените, промяна на валутния курс или други обстоятелства стойността на имуществото, предмет на обезпечението, спадне и банката счете, че то е недостатъчно за гарантиране на вземанията й по кредита, кредитополучателят при първа покана намалява задължението си по договора или предоставя допълнително обезпечение в посочените от банката вид, размер и срок". Общият текст не указва и при какви условия се погасява остатъкът от кредита, ако се стигне дотам.

Шефката на Банка ДСК Виолина Маринова обясни, че допълнителното обезпечение е заложено като изискване в наредба на БНБ. Маринова подчерта обаче, че няма информация това да се е превърнало в масов проблем и че банките само в отделни случаи се възползват от правото си.

"Тази възможност е само на хартия и засега не се използва в практиката. Само в единични случаи, при рискови експозиции, банките прибягват до такива мерки", коментира и Тихомир Тошев, шеф на консултантската компания "КредитЦентър". Според него причината банките да не се възползват от правата си е, че нямат интерес да притискат клиентите си с допълнителни тежести, а желаят единствено кредитът да се обслужва редовно.

Експерти допълниха, че при хората, взели жилищен заем преди 4-5 г., проблем в общия случай няма, защото цените на жилищата тогава не бяха високи, банките не даваха кредит, равен на стойността на жилището, а и част от сумите по тези заеми вече са изплатени.

Британски инвестиционен фонд смята да сглобява електромобили в Стара Загора - това съобщи премиерът Бойко Борисов, който е на двудневно работно посещение във Великобритания по покана на колегата си Гордън Браун. Според Борисов фондът ще инвестира 100 млн. евро в строителството на завод за автомобили. Колите ще могат да се движат със скорост до 110 км/ч и на разстояние от 600 км.

Посещението на Борисов в Лондон започна с футболен мач и среща с около 400 сънародници в българското посолство. На миналия парламентарен вот ГЕРБ събра повечето от гласовете на 7-те хил. българи там. Сънародниците ни го посрещнали с въпроса дали София наистина се готви да забрани двойното гражданство. Това бе отречено веднага от външния министър Николай Младенов. "За нас е чест, че ни оказахте внимание и дойдохте тук. Ние сме учителското войнство в Лондон", обяви представителка на едно от двете български училища. Борисов получи картина "Атаката на орела" от името на "интелигенцията в Англия".

С появата си Борисов засенчил дори досегашния фаворит на българските приеми в Лондон - принц Кирил, който е инвестиционен банкер в Лондонското сити. Синът на бившия премиер Симеон Сакскобургготски даже не се възползвал от възможността да критикува икономическата политика на настоящия кабинет. Кирил просто констатирал, че правителството се справя "относително добре" в условията на глобална криза.

Борисов обяви, че е нужно да бъде възстановено разклатеното доверие на Запада в българските тайни служби. "През последната 1 г. много от службите по света не са работили с нашите тайни служби. Директно им е казано - няма да работим с вас поради... Ще спестя причините, защото има и чуждестранни медии. Ние искаме да възстановим авторитета и доверието", заявил Бойко Борисов. Заедно с премиера в Лондон са и шефовете на НРС, ДАНС и ГДБОП


09.02.2010 г., с. 6
Борисов и Емил Бок обсъждат Дунав мост 2
Николай Марченко

Премиерите на България и на Румъния Бойко Борисов и Емил Бок ще се срещнат в петък, за да обсъдят напредъка на строежа на Дунав мост 2, съобщи вчера румънската агенция ActMedia. "Ако няма неочаквани обрати, срещата трябва да се проведе на 12 февруари", е заявил източник на медията. Освен моста, чието забавяне ще доведе до проблеми с усвояването на пари по ИСПА и за двете страни, ще се обсъждат и други общи проекти. В края на м.г. двете страни поискаха от ЕК програма ИСПА да се удължи с 18 месеца. Работата по моста закъсня с над 11 месеца, а българската страна редовно се оправдава с мудните процедури в румънските институции.

Тежък избор трябва да направи премиерът Бойко Борисов - дали да тръгне срещу олигарсите от всички цветове, обединени от далаверата със заменките на гори, или да замаже проблемите и да прехвърли топката изцяло към съдебната власт, като изложи правителството, ГЕРБ и себе си дори. В топ 50 на съмнителните сделки, издирени от "зелените" и привлекли интереса на ЕС, личат известни имена - Христо Ковачки, Тодор Батков, Красимир Гергов, Гриша Ганчев, Николай Банев, Явор Хайтов... Междувременно Сергей Станишев посочи депутат от ГЕРБ като виден участник в замените, а натопеният Емил Димитров припомни, че братът на бившия премиер е свързан със съмнителна придобивка на терен край плажовете на Бяла.

Засега Борисов не смята да си разваля отношенията с ВИП персоните, макар че му е направо невъзможно да лавира. Той прие позицията на главния прокурор, че това не е държавна помощ, както смята Брюксел, а престъпление, извършено от шайка корумпирани чиновници. И ЕК няма основания да кори България, че е превърнала замените в държавна политика за насърчаване на специфична група инвеститори в голф, СПА и ловни полета. Още по-малко да я глобява с 1.5 млрд. лв.

Горната позиция обаче има дефекти

Понеже доскоро ГЕРБ твърдяха, че замените са били порочна политика на управляващата тройна коалиция, т.е. на държавата, а не отделни криминални изцепки. И това бе основен лайтмотив в цялата им предизборна кампания. Разбира се, криминалната нишка не бива да се изпуска, но засега по заменките има само двама обвинени - бившият агроминистър Валери Цветанов и ексшефът на горите Стефан Юруков. Можем да се обзаложим, че тези две дела няма да имат финал в близката петилетка. А дори да се стигне до присъда и решетки за двамата политици (което ще е едно малко чудо), това няма да върне на държавата ценните гори, които са отишли у частни собственици. Прокуратурата твърди, че заменките са престъпни, но само предписва на органите, които са ги благословили, да ги развалят като неизгодни. Органите пък твърдят, че няма как да тръгнат сами срещу себе си и да атакуват собствените си решения. Така излиза, че държавата е жертва на престъпление, но не желае да си потърси дължимото от престъпниците.

Освен това сегашната власт иска някак си да докаже, че замените на тройната коалиция са лоши, вредни, престъпни, обаче сделките с участието на бъдещи депутати от ГЕРБ са за пример. Неслучайно Темида започна да оневинява сделките "кон за кокошка". Депутатът от ГЕРБ Емил Димитров например вече има индулгенция. Той обяви, че рокадата на гори, в която го намесиха, била проверена и прокуратурата се произнесла, че няма нищо нередно и заменените имоти са равностойни. Преди това премиерът Борисов се опита да му адвокатства твърде непохватно, като обясни, когато Димитров заменял, не бил депутат, не бил от ГЕРБ, а и тази заменка не била от най-едрите.

Така съвсем логично накрая ще се окаже, че

щети има, но виновни - не

Онези оценки може да са съмнителни, но дори да се стигне до съд, оценителите ще докажат, че са спазвали методиката, чиновниците ще се оправдават, че оценителите са ги подвели, техните началници също ще вдигат рамене, че са се предоверили на експертите... И така до самия връх на пирамидата. Достатъчно е да си спомним делото на спонсора на БСП Марио Николов и групата, присвоила 7.5 млн. евро по САПАРД, представяйки стари колбасарски машини за нови. Подсъдимите са на път да разбият обвинението - експерти доказват, че купената техника е чисто нова, въпреки че германските им колеги твърдят, че тя в момента на продажбата е била втора ръка. По подобен начин навремето вещи лица доказаха, че дъжд е разтопил цяла планина захар, понеже "Мултигруп" трябваше да обясни как шекерът се е изпарил от складовете и защо са пропуснали да платят дължимите налози. В тази страна законите винаги защитават нарушителите и оневиняват допусналите далаверата.

Всъщност заплахата, че Еврокомисията ще ни глоби 1.5 млрд. лв., е доста хиперболизирана. Дори Брюксел да сметне, че заменките са непозволена държавна помощ, властите просто трябва да направят необходимото

облагите да се върнат на държавата

Според юристи "връщането" може да означава анулиране на сделките или пък бизнесмените да доплатят за придобитите парченца от горското Елдорадо, след като се направят нови, истински оценки, базирани на пазарните стойности, а не на връзки и подкупи.

Но как на практика може да се случи в България такова нещо? В ранглистата, стигнала до ЕК, има само 47 знакови замени, а пълният списък наброява стотици сделки, които ощетяват държавата и финансово, и в екологичен план. Ако се търси пълна справедливост и възмездие, трябва да бъдат проверени всички тези сделки, тъй като принципът е един и същ. Съмнително е обаче, че администрацията и съдебната власт имат потенциала и волята да го направят. Главният прокурор вече предупреди, че дори да има осъдителни присъди, не трябва да се очаква разваляне на сделките!?

Всичко това показва, че държавата не е жертва на алчни бизнесмени и корумпирани чиновници, а съучастник в престъплението. Защото точно управляващите тази държава, независимо от какъв цвят са, е трябвало да създадат правила, които да не позволят да бъдат накърнени интересите на обществото. Но не са го направили. Те са назначили корумпираните чиновници. Те не са проконтролирали или пък направо са благословили порочните сделки. Те са допуснали години наред оценителите да не са безпристрастни, а субективни. Те сега не желаят да си "цапат" ръцете с връщането на ценните имоти.

Брюксел обаче забавя, но не забравя. Ако България не покаже, че взима мерки срещу порочните сделки, ЕК рано или късно ще заведе дело и някой ден наистина може да се стигне до глоби. Може би в нечий друг мандат, но все от нашия джоб.
Снимка на четири колони - От години природозащитниците протестират срещу замените на гори, но прокуратурата се задейства едва когато Брюксел заплаши с тежки глоби.


09.02.2010 г., с. 11
Гърне или мрамор? Или гърне от мрамор?
Бойко Ламбовски

Като стане дума за култура, има два типа скандали. Първият е идеен: Да стои, или да се маща "Аз съм българче" от читанките, маскарлък ли е скулптурата на Давид Чорни с БГ като турски кенеф, ние ли избрахме Човека глас да ходи да пее на "Евровизия", или той ни изработи с организирани есемеси...

Вторият е за пари и имоти, по-сериозен. Който също става идеен в един момент, но малко впоследствие и малко по друг начин.

Такава изглежда случката с филмова студия "Време" преди няколко дни и уволнения неин директор Станимир Трифонов. Министерството уволни Трифонов, защото студия "Време", най-общо казано, не носела пари в бюджета или носела малко - печалба от едва 15 000 лева за миналата година. Според министерството би трябвало да носи повече. Освен това само "Време" била държавно търговско дружество измежду 368-те частни продуценти, регистрирани в изпълнителната агенция "Национален филмов център". Министерството един вид казва: стоиш в държавен имот на "Дондуков", хрупаш на държавна ясла, а млекце за бюджета не даваш. Айде друм, вън на свободния пазар, гдето са останалите.

Трифонов пък заяви, че "Време" все пак прави филми, и това му била работата. И че вероятно съществува план студията да се закрие, защото имотите са се харесали на някого. ("Време" освен сградата на "Дондуков" притежава и почивна база в с. Черноморец, и т.н.)

Такава гюрултия не е за пръв път в нашата държава и културните й институти през последните 20 години. Няма и да е за последен. Само че конкретният случай с Трифонов не е основен обект на този текст. Ползваме го, за да опитаме да разберем какво се случи с културните ни политики и пируети в т. нар. "преходен период". И защо те още плодят гневни ерупции у заинтересованите,

както и гримаси, но най-вече апатични - у обществото

Рухването на тоталитарната държава остави на страната сложна система от държавни културни институти и огромен брой кадри, творчески гилдии и техни членове творци. Хора, принадлежали към средната класа икономически и към обществения елит като влияние и самочувствие. Някои от тях бяха обикновени приспособленци със скромни творчески възможности и чевръст усет за пласиране. Други бяха качествени служители със съответните компетентности и дългогодишен организационен опит, макар натрупан в тоталитарни условия. Трети си бяха направо майстори - на киното, на перото, на четката, на цигулката...

Както гилдиите, така и членовете им бяха разбишкани от вятъра на промяната и отвеяни по странни географски и социални ридове. Свободният пазар лиши от приходи творческите съюзи и декласира членовете им. Единици оцеляха и се реализираха, главно навън.

Но да виниш пазара днес за каквото и да било, е все едно да виниш снега, че вали и през февруари. Това е упрекаемо, защото внушава носталгичен привкус. Никой в новата политическа реалност, към която принадлежим по свободен избор и официално членство, няма да те разбере.

Затова в някои области имаше и парадокси. Само приватизацията на софийските книжарници, няколко десетки на брой, преди петнайсетина години докара нещата дотам, че по едно време европейската столица София се видя без книжарница - без нито една. Ерго, тази стока - книгите - се оказа, или даде вид, че се оказва подходяща за сергийна и амбулантна търговия. Тя зае маргинална позиция по маси и спирки. Пък бившата "Руска" например, на Бояджиян, находяща се на топ място ("Алабин" и "Витошка"), я приватизираха за по-печелившо предприятие: търговия със сандвичи и кюфтета на голяма международна верига.

Е, тъй ще е тя, пазарът решава нещата, заклатихме глава упоено.

Кюфтето е по-важно

Как да не си спомниш тук прочутия спор между пазара и високата муза, захванат още от Пушкин в "Поетът и тълпата". Там поетът порицава невежата тълпа, която пред Аполон Белведерски предпочита глиненото си гърне, защото си прави в него манджа, а от мрамора полза не види*. А Белински, от чиито идеи по-късно се захранва енергийно и Октомврийската революция, гневно отвръща на Пушкин, че наистина гърнето е по-ценно. Защото и самият той, Белински, си вари в него манджа, хем и семейство храни оттам. А за "господарчето" то не е ценност - нему слугите носят манджата в чиния като нещо подразбиращо се, както движението на луната и слънцето.

Както и да е - парадоксът в тази еволюция е, че нови книжарници се появиха в София, хем някои от тях големи и хубави! На други места, но пак централни.

Пазарът на култура се оказа животно сложно, само щука не можем го нарече, при все желанието ни за повече простота. Това проилюстрира прекрасната ни певица Камелия Тодорова наскоро. А тя излезе на свободния пазар още по социалистическо време и се гмурна в него навън. Сетне се върна у нас, пък преди дни възропта към държава и министерство, че обричат певците ни на мизерия. Повод й стана фактът, че Столичната община покани за концерта на Нова година Горан Брегович и оркестъра му срещу 100 000. А нашите изнемогват неканени и за една двайсета от тези пари, беше логиката на патоса й.

(Следва)
*Но мрамор сей ведь бог!, так что же?

Печной горшок тебе дороже,

Ты пищу в нем себе варишь. (А. С. Пушкин - "Поэт и толпа")

Според протестиращите лакмусът за реалните намерения на правителството са т.нар. буферни зони. Според законопроекта те се намаляват драстично, а това ще е победа за корпорациите, смятат еколозите.

Виж кой говори

Преди месец в сп. "Мениджър" се появи статия - манифест в защита на ГМО. Авторът й - бизнесменът Светослав Божилов, лобира за генномодифицирано земеделие, от което по негови изчисления страната ни може да печели над 1 млрд. евро годишно. Божилов е съосновател на СИбанк и крупен инвеститор във възобновяеми енергийни източници. В статията си, озаглавена "Другата зелена България", той декларира, че не познава никого от "Монсанто" и не притежава акции в компанията. Справка в регистрите показва, че Божилов е съсобственик в няколко холдингови дружества, които инвестират в земеделска земя чрез публични емисии на акции на фондовата борса. Това са "Агроенерджи" АДСИЦ, "Агро финанс" АДСИЦ (чрез дъщерни дружества) и "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ, който се контролира от неговата дъщерна фирма "Вентчър Екуити България" ЕООД. Тези дружества отдават под аренда стотици хиляди декари земеделска земя на по-малки производители. Инвестират и във възобновяеми енергийни източници - слънчеви генератори и биогорива. В статията си Божилов твърди, че ако се либерализира политиката по отношение на генномодифицираното земеделие и ако "българските производители бъдат стимулирани да използват генномодифицирани семена, то добивите на единица площ биха се удвоили. Бизнесменът дава за пример САЩ, където средният добив от генномодифицирана царевица е 1000 кг от декар, докато традиционното българско земеделие у нас гарантира в най-добрия случай 415 кг от декар".

"Подобна сметка би била валидна и за маслодайните култури", вметва авторът и подчертава как това би направило нашето земеделие "много по-банкабилно" и рентабилно. Впрочем царевицата, рапицата и слънчогледът са базисни култури за производството на биогориво. Божилов пропагандира възможното мирно съвместно съществуване между органичното и генномодифицираното земеделие, и то само на 300 метра отстояние едно от друго, а не 30 000 м, както е записано в сегашния закон. "Сега законът прави генномодифицираното земеделие у нас невъзможно", констатира бизнесменът. А страховете на противниците на ГМО оборва със следния аргумент: "Не вярвам американската държава, която напълно подкрепя генномодифицираното земеделие, да се отнася към гражданите си по-зле от българската, която досега по-скоро ги отхвърля". Само бегъл поглед към вида на средностатистическия американец е достатъчен, за да ни накара да се усъмним в доводите му.

В друга публикация под заглавие "Новата "аграрна революция" 2008" същият автор отива по-далеч и развива теорията за износ на демокрация чрез ГМО. Той подчертава геополитическото значение на въпроса. И пресмята, че ако през 2020 г. биогоривата съставляват 20% от течните горива, то всеки ден 4 млрд. долара, вместо да поемат към Персийския залив, Русия и Венецуела, ще се насочат към предприятията за биогорива и земеделските производители в САЩ, ЕС, Бразилия, Аржентина и Украйна. "Ефектът ще е и стимулиране на икономическото и социалното развитие на държави с демократически политически системи за сметка на авторитарни, каквито са повечето от износителите на петрол", анализира Божилов. Освен това ще се даде тласък на битката с глобалното затопляне и ще се реши проблемът с изхранването на бедните по света. "Вероятно поради социални, икономически и политически причини дебатът за генномодифицираните култури скоропостижно ще приключи в полза на "Монсанто". Макар и на последно място, роля ще изиграе и очевидната безвредност на генномодифицираните култури за здравето на хората", заключава авторът.

Виж кой слуша

Ремонтът на закона за ГМО бе предшестван от няколко "интересни" законодателни инициативи. През ноември 2009 г. парламентът приема поправки в закона за възобновяемите енергийни източници и биогорива, според които от 1 септември 2010 г. 2% от всеки литър дизел трябва да е био, а от март 2011 г. - 4%. Бензинът също ще се смесва задължително с биоетанол от 2011 г. Тоест бизнесът с биогорива е законово обезпечен, без законът да разглежда от какви култури ще се добива горивото - традиционни или ГМО.

Правителството вече успя да издейства от ЕК разрешение за въвеждане на държавна помощ за биогоривата чрез освобождаването им от акциз. Лидерът на СДС Мартин Димитров лично се ангажира до средата на 2010 г. да внесе измененията в закона за акцизите и данъците. "Ние също мислим по тази тема", потвърди и финансовият министър Дянков. Виден лобист по темата е и шефката на аграрната комисия в парламента Десислава Танева, която бе в борда на директорите на "Фонд за земеделска земя Мел инвест". Ако се въведе нулев акциз за биогоривата и едновременно с това се либерализира режимът за отглеждане на генномодифицирани култури, печалбите в този бизнес гарантирано ще скочат в пъти. Законодателните промени облагодетелстват директно големите поземлени фондове, които владеят над 1 млн. декара земя. Инвестициите им са за над 55 млн. евро, част от тях взети на кредит. В момента всички те са ударени силно от кризата. Оттук и трескавото търсене на нови възможности.

ГМО е средството за постигане на тази цел. Проблемът е, че голяма част от терените попадат в 30-километровите буфери около "Натура 2000", откъдето и силният натиск тази дистанция да бъде драстично скъсена. Според защитниците на ГМО 30% от територията на България влиза в "Натура 2000". Ако бъде запазен размерът на сегашната буферна зона, това означава, че около 80% от територията на страната остава забранена за ГМО.

Представителите на правителството и парламента отричат да са подложени на корпоративен натиск. Но за пред общественото мнение подменят проблема с отглеждането на ГМО с темата за етикетиране на храните, съдържащи генномодифицирани организми. Едното няма нищо общо с другото.

Опроверженията

"Нямаме отношение към закона за ГМО", категоричен е Борислав Петков, шеф на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която членуват 14-те най-големи фонда, в т. ч. "Агроенерджи" АДСИЦ, "Фонд за земеделска земя Мел инвест" АДСИЦ, "Еларг Фонд за земеделска земя" АДСИЦ, "Земеделски инвестиционен фонд "Серес" АД и др. По думите му към темата за ГМО в земеделието има нулев интерес от страна на фондовете и изразените от техни представители мнения с нищо не ангажират асоциацията. "Бяхме вкарани индиректно в дебата по промените в закона, който дори не познавахме добре. След като се запознахме, мисля, че той дава една добра основа", коментира Петков за "Сега". Личното му мнение е, че отглеждането на ГМО едва ли може да се забрани, но трябва строг регулаторен режим. Почти всички фондове, членуващи в асоциацията, инвестират във възобновяеми енергийни източници, а няколко - и в биогорива. Групата ще излезе с официално становище по въпроса на кръгла маса след месец.

"Обществената реакция не е в състояние да промени мнението ми за генномодифицираното земеделие", категоричен бе Светослав Божилов пред "Сега". Според него разговорът трябва да се проведе след приемането на закона, след като утихнат "страховете" и "истериите" около ГМО, като на първо място трябва да се постави експертизата. Според него дискусията сега е чисто популистка, а аргументите на противниците - несъстоятелни. "Не казвам, че моята позиция е единствено правилната, но тя също трябва да бъде чута", настоя Божилов. Той отрече да има лична изгода от поправките в закона, защото и без ГМО в България има свръхпродукция на зърнени култури, които напълно покриват нуждите за производство на биогорива. По въпроса за вредата от ГМО бизнесменът заяви, че за 25 години няма нито едно доказателство, че генномодифицираните растения са по-опасни от другите хибридни сортове, които се сеят в момента. Той лично застава на страната на учените, за които 25 години са меродавен срок. Божилов изрази съжаление, че вносителите на промените не са ги защитили убедително и е надделяла крайно негативната обществена реакция.

Рисковете

Справка в интернет показва, че всяка година големите земеделски фондове покачват с 20% исканията си за размера на рентата, която получават от арендаторите на земите си.

Мотивират се с кризата и задължението да раздават дивиденти на акционерите си. Подложени на този натиск, земеделските кооперации и фермерите ще се видят принудени да сеят генномодифицирани семена, за да увеличат добивите и да покриват нуждите си. "Ако съседът ти е засадил ГМО рапица, няма как да останеш настрана, иначе фалираш", описва рисковете Ивайло Асенов, консултант по оперативни програми на ЕС и противник на генномодифицираното земеделие. Според него пускането на ГМО в природата постепенно ще измести биологичното земеделие, като този процес е необратим. "Не може да има съвместно съществуване на двете. Генномутиралите растения "изяждат" останалите", убедена е природозащитничката Валентина Данева. Според нея загубите на страната ни от това, че ще се раздели с образа на биопроизводител, се неизмеримо по-големи в перспектива в сравнение с преките печалби от засаждането на ГМО култури. Местните производители на биокултури няма да могат да изнасят в ЕС, стане ли ясно, че в България ГМО са вече позволени. 80% от европейците отказват да консумират ГМО. Отделно от това България ще загуби европейски средства по програма "Развитие на селските райони", която изцяло подкрепя биоземеделието. Вредите върху здравето на населението пък не могат да бъдат изчислени.

За зелен хайвер