9 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Г-н Зеленогорски, как при­ключихте бюджета за ми­налата година и на какви средства ще разчитате за 2010 г.?

За миналата година имаме едно неизпълнение на бюджета от около 8 млн. лв. От тях 4 млн. лв. се формираха от това, че трансферът от държавния бюджет беше из­пълнен само на 90%, а останалите 4 млн. лв. са заради понижението на местните приходи. Това се дължи до голяма сте­пен на липсата на сделки с недвижими имоти, ко­ето води след себе си и до no-малки постъпления от данъка, който се плаща от собствени­ците им.

Смятам, че с бюджета за миналата година се справихме добре. А това беше възможно благода­рение на разумната поли­тика и мерките, които предприехме в началото на 2009 г. Не допуснахме, дори и в тази тежка си­туация, основни функции на общината да не бъ­дат финансирани. Бюджетът ни за тази година е 63 млн. лв. при отчет за 2009 г. от около 62 млн. лв. - т. е. имаме 1 млн. лв. повече, като в общата сума за 2010 г. влизат средства, които евентуално смя­таме да осигурим по ли­ния на кредит от банка за инфраструктурни про­екти - за строеж на един голям закрит басейн, ре­монт на зоопарка, изграждането на няколко нови улични артерии, ко­ито ще изнесат значи­телна част от трафика от центъра в покрайни­ните на града. При едно разумно харчене ще се справим.

Какъв е размерът на местните приходи, които са заложени в бюджета ви?

Общият бюджет на об­щина Плевен за 2010 г. е 63 млн. лв. 62% от сред­ствата отиват за обра­зование, здравеопазване, социални дейности и ку­лтура.

Около 30 млн. лв. са зало­жените местни приходи, т. е. - сами виждате, че 50 на 50 е отношението между държавната суб­сидия и местните при­ходи. Смятам, че ще ус­пеем да си съберем дъл­жимото ни от фирмите и гражданите. Основание за това ми

дават приетите наскоро от парламента промени в няколко закона, които ни дават право да осъществяваме по-бързи и ефективни действия за събиране на стари задъл­жения от предприятия и физически лица с по­мощта на съдия изпълни­тели. Така от около 1,3 млн. лв. дългове към нас, натрупани в рамките на миналата година, ние ус­пяхме да съберем около 350 хил. лв. Насочили сме се към фирмите, които ни дължат значителни суми.

След това предстои да се направи анализ и на средствата, които ни дължат физическите лица, и ако данните се окажат сериозни, ще се вземат мерки и срещу тях.

По-защитени ли са мал­ките общини по време на криза, каквито мнения се чуха от ваши колеги?

Зависи. Ако под малка об­щина разбираме Несебър или Банско, те винаги са по-защитени, защото при тях приходите от местни данъци и такси винаги са по-големи, за­щото дори и сега инте­ресът към закупуване на недвижими имоти при тях е сравнително висок. Но ако вземем една сред­ностатистическа малка и средна община, при нея 70-80% от средствата в бюджета са от държавния трансфер и едва 20-30% от парите са от местни данъци и такси. А при останалите об­щини колкото по-високи са местните приходи като процент - били те събирани от гражданите или фирмите, в усло­вията на криза винаги са възможни проблеми. Точно за това 6 Закона за държавния бюджет е оставена една вратичка - като цяло се смята трансферът към общи­ните да бъде изпълнен на 100%, а не както през 2009 г. на 90%. Това означава, че мал­ките и средните общини ще могат да разчитат на една no-голяма ста­билност.

Как ще повлияе кризата на община Плевен? юАко се осъществи идеята да изтеглим около 15 млн. лв. инвести­ционен заем, тогава бюджетът ни ще стане от порядъка на 78 млн. лв. плюс заложените около 5 млн. лв. компенсация и ще получим един консолиди­ран бюджет от около 83 млн. лв.

Проблемът с кризата е за цялата страна. През 2009 г. ние достигнахме до над 4% безработица, което е по-малко от средното за страната, но ако цифрата продължи да расте и скочи над 10%, тогава проблемите биха били по-сериозни, но пак има начин да се справим. Ето в училищата ние преминахме на делеги­рани бюджети. Хората там така си на­правиха сметката, че па­рите им стигнаха за всичко - и за ремонти, че дори останаха и за 13-а заплата.
Портретна снимка на две колони


09.02.2010 г., с. 15
Съсипват незаконно базата на НСА край Несебър
Чрез административни машинации се деактувала общинска земя, дарена на училищното настоятелство от Фердинанд
Лили Мирчева

lili_hris@abv.bg

Искаме прокуратурата и ГДБОП да проверят цялата схема на документи и изда­дените досега решения на поземлената комисия и съда в град Несебър, което ще бъде добър знак, че в Бълга­рия има държавност. Това заяви вчера в сутрешния блок на БНТ ректорът на Националната спортна ака­демия (НСА) проф. Лъчезар Димитров по повод десетгодишната съдебна война, която се води между акаде­мията и общинарите в Не­себър заради собстве­ността на терен от 180 дка, който се ползва за учебно-спортна база от 1974 г. В ефирния спор се включи и- кметът на Не­себър Николай Димитров, обвинявайки ректора в лъжа, защото там според него "НСА не притежава дори един квадратен метър площ". Той обясни, че защи­тава единствено интере­сите на местните соб­ственици. Така бе очертан регионалният скандал, който прерасна в общодържавен

Предшестван бе от батални сцени между полиция и студенти от НСА, когато на 1 февруари т. г. учащи и преподаватели от акаде­мията браниха с жива ве­рига лагера си в Равда. Наложи се полицията да изпол­зва сила, за да разпръсне протестиращите, след ко­ето бяха разрушени огра­дата и порталът на спорт­ния лагер. "За съжаление из­губихме една битка, но вой­ната още не е приключила и ако законите в страната ни се спазват и уважават, то ние ще сме крайните поб­едители", заяви тогава за­местник ректорът на НСА проф. Кирил Андонов. Кмет­ската управа на Несебър обаче не само че не се трогна от исканията на протестиращите, а приложи последна "мъртва хватка" в дългогодишната война за спорния терен край морето. Кметът върна на "реститути" 6 дка земя, в които влиза дори единстве­ният път до плажната ивица и до кея, изграден за спортни и военни цели. Това, според ректора на НСА, оз­начава, че "никой няма да може да слезе до плажа и да води каквато и да е учебна работа". Според него, спор­ните имоти на терито­рията на учебно-спортната база на НСА в Несебър са незаконно актувани от кмета терени през 2002 го­дина общински и по-късно "придобити" от наследни­ците.

Интересна е историята на тези 6 дка, за които вече има проект за застрояване.

Теренът е един от послед­ните възстановени имоти на Агатонка Николова, а в авторския колектив на про­екта се включва проф. Ка­лин Тихолов, известен със строежите си по Черномо­рието и многобройните си връзки с властта. Близо 20 години наследниците на въ­просния имот правят мно­гобройни опити за възста­новяване на собстве­ността, но до 2004 г. полу­чават категоричен отказ от общината. Тогава полу­чават терени като обезщетение в местността Емона и нещата като че ли утихват.

Изненадващо през 2008 г. началникът на общинска служба "Земеделие и гори" в Несебър възстановява зе­мята в "стари реални гра­ници", въпреки че 6 първия кадастрален план на крайбрежието от 1956 г. няма данни за въпросния имот и общината е отказала да из­даде удостоверение по чл. 13 за такъв имот. Същевре­менно службата "Геодезия, картография и кадастър" в Бургас изменя кадастралния план на местността, къ­дето се намира базата, на НСА и нанася въпросния имот. Според проекта за застрояване, непосред­ствено от пясъка на мор­ския плаж в Несебър ще из­дигне снага нов апартамен­тен комплекс, състоящ се от 4 отделни корпуса с 5460 кв. м разгъната площ, а до­стъпът до морето от сту­дентската база ще бъде напълно затворен. Интере­сен е фактът, че собстве­ниците връщат земята като обезщетение на Емона, след като веднъж са я получили със съдебно ре­шение, вследствие на пре­дишни дела с общината, която е отказала да им даде удостоверение {скица за собственост).

Собствениците прода­ват земята защото вече са наясно, че не могат да се възползват от нея, и за­това са склонни да се раз­делят с нея на съвсем ниски цени. От това печелят единствено брокерите и об­щинарите. От години пък кадастралната карта на района се променя според желанията на платежоспо­собни клиенти и така в нея непрекъснато се появяват нови и нови квадратчета. Въз основа на кметската "констативка" от 2002 го­дина звани и незвани рести­тути напират към апетит­ния зелен терен с пряк излаз до морето.

"Какви документи за соб­ственост са представили "собствениците", е дълбока тайна", коментира за "Класа" управителят на ба­зата доц. Христо Констан­тинов. Негово разследване показва, че само за 3-4 от общо 50 парцела са рести­тути с права за възстановяване на имоти в реални граници. Втората вълна ре­ститути са обезвъзмездени с апетитна земя 8 ра­йона на учебната база, заради земи в други райони, където е невъзможно да бъдат възстановени в ре­ални граници. Но най-голям е броят на парцелите - об­щинска частна собстве­ност, които се продават като право на строеж на определени хора.

Какво показват историческите факти?

През 1912 г. територията на местност Акротирия е била дарена от цар Ферди­нанд на училищното на­стоятелство в Несебър. Части от тези земи са били раздавани на бежанци от Тракия и Македония с право пожизнено да ги ползват, като се задължават да пла­щат рента на настоятел­ството, без да имат право да ги продават и да бъдат наследявани. Документите за собственост, които притежава НСА, са от 20 януари 1974 г. и в тях се посочва, че върху земи, държавна собственост, са из­градени сгради, хангари, трафопостове и редица съоръжения, разположени на този терен, който в по-го­лямата си част е изостав­ена камениста, а на някои места и блатиста мест­ност. Сега общинарите от Несебър твърдят, че зе­мята е общинска и там ака­демията няма никаква соб­ственост.

Всъщност теренът, на който е разположена ця­лата база на НСА, е почти

единственото оцеляло зелено кътче по цялото ни Южно Черноморие

с изключение на базата на Министерския съвет в Слънчев бряг, каза Христо Константинов. Земята на спортната база, разполо­жена между Равда и Не­себър, отдавна се е пре­върнала в кълбо от инте­реси на неслучайни "стро­ителни инвеститори" и поколения властимащи, включително и общински управници. Базата е съ­здадена през 1974 г., но първоначалният замисъл е бил тук да бъдат постро­ени почивен дом на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Държавата инвестира над 20 млн. лв., за да пре­върне пустеещите земи в модерна спортна база с прилежащата инфра­структура. В този модел са включени и комплек­сите "Академика" и "Олим­пийски надежди", които за­ради бързите действия на местни феодали бързо бяха приватизирани и бетонирани. Интересното е, че в повсеместния грабеж тогава, никой не посмя да посегне към водната база на спортния университет. Сега с широка ръка го прави кметската управа на Несебър под диктов­ката на хитри съветници. Само с един жест, издавайки "констативка", бив­шият кмет на Несебър Ни­колай Трифонов деактува земи, държавна собстве­ност, в общински. Позовава се на излезлия през 1996 г. Закон за държавната и об­щинска собственост, който вместо да сложи ред, разбърза ръцете на мно­зина за сериозни далавери. Името на въпросния кмет нашумя 8 редица скандални заменки и продажби на об­щинска собственост по Черноморието. През 2002 г. именно той, на база реше­ние на общинския съвет в града, актува 145 300 кв. м от терена на НСА като об­щинска собственост, а по­землената комисия започва скорострелно да връща парцели на наследниците на хората, на които някога училищното настоятел­ство е преотстъпило земя за ползване.

Бройката на заинтересованите няма край

Оттогава списъкът на "реститутите набъбва", а битката на ръковод­ството на НСА става все по-обречена. Част от от­нетите от академията терени влизат във "Спек­тър", бивша общинска фирма "Агрострой", прива­тизирана в точното време и с подходящите хора от Николай Трифонов. Инте­реси към апетитното Чер­номорско заливче има и фирма "Гео-5" с управител Георги Георгиев, кум на стратега на БСП Румен Овчаров. Около 10 дка вече са преминали в ръцете на "Пиринска туристическа компания" със собственици Георги Георгиев, Светлин Лисичков и Иван Георгиев, но много от играчите остават в сянка.

Ръководството на НСА в момента води 50-60 дела срещу реституционни ак­тове на наследници на имоти, на фирми, които са придобили по различен на­чин терени на терито­рията на спортната база, и решения на общинската власт. Едва на 9 януари тази година НСА най-сетне се добира до обезпечителна заповед, издадена от Върховния касационен съд, и на 17 септември от областния управител г-н Гребенаров получи акт за публична държавна соб­ственост за 17 постройки, 8 игрища, алейна мрежа и инфраструктура. В нея се казва, че докато не се ре­шат споровете, никои не може да извършва каквито и да е действия на тази територия. Но въпреки това кметът Димитров изпрати полиция срещу студентите и разруши входа на базата. Сега на­ред е главният прокурор да се запознае с казуса.

Финансирането и неефек­тивната намеса от страна на държавата са основните трудности пред инфраструктурните проекти по света. Това показва тре­тото поредно изследване на консултантската компания KPMG, изготвено от Econo­mist Intelligence Unit (EIU). Първото бе направено през януари 2009 г. и обхвана 328 представители на бизнеса, второто бе през август с 455 доставчици, а третото приключи през ноември-декември м. г. и взе предвид мнението на 392 шефове на различни държавни компании и агенции.

Близо половината от ан­кетираните са старши мениджъри, 37% идват от ор­ганизации, които оперират на местно ниво, 28 % са от държавни структури. Респондентите са от 50 държави - една трета в Европа, 32 на сто в Северна Аме­рика, толкова са и от Азия, по 3% са от Латинска Аме­рика и Средния изток и Аф­рика. Според 68% от предста­вителите на бизнеса нее­фективната роля на държавата в изграждането на по­добни обекти е по-голяма трудност дори от влоше­ните икономически условия. В същото време се оказва, че над две трети (81%) от шефовете на пу­блични дружества и агенции са съгласни с този извод. Близо половината от тях са убедени, че липсата на фи­нансиране също е сериозен проблем пред развитието на световната инфраструк­тура. Пакетите за стимулиране на икономиката не са достатъчни "Програмите за стимули­ране на икономиките в раз­лични държави, 6 които бяха заделени пари за инфра­структура, беше едва пър­вата крачка. Сега директо­рите на публични агенции се нуждаят от дългосрочна стратегия за инвестиции в тази сфера. Така че стра­ните, които намерят начин да утолят нуждата от ка­питали в сектора днес, ще бъдат големите победи­тели утре", коментира Ник Чийзъм, партньор в KPMG. Заглавията в медиите за огромните средства, които ще бъдат отделени за инфраструктура, привлякоха вниманието на инвестито­рите, пише още в проучва­нето. Китай е заделил около 500 млрд. долара, САЩ предвиждат 150 млрд., Канада -14 млрд., Германия -18 млрд.. Световната банка дава 55 млрд. И въпреки че списъкът е безкраен, проуч­ването показва, че полови­ната от шефовете на държавни дружества и агенции продължават да се тревожат, че липсата на финан­сиране ще спъва процеса на развитие. Пак толкова смя­тат, че бавните процедури по одобрение на фирмите също са голямо предизвика­телство пред ефективното разходване на стимулира­щите пакети.

Сериозни спънки пред биз­неса са и политизирането на държавните приоритети

(33%) както и липсата на усещане за това кое е най-спешното, което трябва да се направи (21%). Повече от половината от представи­телите на публичния сек­тор отговарят, че полити­ческата среда им пречи да си вършат работата. всеки трети посочва, че именно малките бюджети за инфра­структура му пречи ефек­тивно да управлява проце­сите. 35% от анкетираните посочват като трудност и липсата на ясна и единна по­сока в решенията на упра­вляващите. И трите групи анкети­рани - шефове на компании, доставчици и държавни служители, смятат, че упра­вляващите в съответната държава трябва да работят в по-тясно сътрудничество с бизнеса. Запитани как мо­гат да се деполитизират процесите, анкетираните представители на публич­ния сектор отговарят, че трябва да се направят по-прозрачни процедурите за избор на изпълнител (спо­ред 41%) и да се подобрят правилата за публично-частно партньорство (37%). Според близо една трета от анкетираните процесите могат да се де­политизират, като се раз­работят нови методики за изчисляване на ползите и разходите за инфраструктурните проекти.
Графика на три колони - Притеснения относно финансирането
Графика на две колони - Предложенията на публичния сектор за деполитизиране (%)


09.02.2010 г., с. 16
Търговци на риба бойкотираха областния управител на Варна
Предвидената среща между търговците от Рибната борса във варна и областния управител Данчо Симеонов вчера се провали, съобщи агенция Днес +. Пред медиите Симеонов заяви, че възможно най-скоро трябва да бъде изградено новото рибар­ско пристанище и там да бъде построена нова рибна борса. Губернато­рът коментира, че негативите, които търпят търговците, идват изцяло от фирма "Пазари". Мина­лия петък, след като вете­ринарите затвориха за по­реден път борсата, тър­говци отново протести­раха близо час пред Областната управа на варна.


09.02.2010 г., с. 20
КОНФЛИКТ

Евгений Михайлов иска прокурорска проверка по приватизацията на Киноцентъра
Зам.-министърът на култу­рата Димитър Дерелиев е член на Съвета на дирек­торите на "Ню Бояна филм" АД от 5.10.2009 г., съобщи кинорежисьорът и бивш ди­ректор на Киноцентър "Бояна" Евгений Михайлов, предаде БГНЕС. в същото време е назначен като зам.-министър на култу­рата. А предложеният законо­проект за киноинду­стрията предвижда един­ствено облекчение за чужди инвестиции, съобщи Михайлов.

Според директора на На­ционалния филмов център Александър Донев обаче законопроектът третира частните инвестиции в областта на българската

филмова индустрия и дава възможност за привличане на средства, които досега са отивали в други държави. Евгений Михайлов при­помни ситуацията по при­ватизацията на Киноцен­търа. Тогава той бе обви­нен, че е предоставил на български музеи облекла и вещи от реквизит на "Бояна" на стойност над 50 хил. евро. Оценката на тези вещи според него обаче е 4 хил. лв. Михайлов бе съден от "Hю Бояна филм", чийто член на директорите е Дерелиев. На практика се получава така, че зам.-министърът на ку­лтурата иска възвраща­емост на реквизита и съди НИМ, който е подчинен на МК. Михайлов обяви, че ще сезира прокуратурата за действията на зам.-мини­стъра и съобщи, че след влизането си в Киноцен­търа, "Ню Бояна филм" и "Ню имидж" са поискали за 2,5 дка реституирана земя на частни собственици около 1,3 млн. евро. И след спечел­ване на делото са получили 1 млн. евро. Михайлов на­помни, че малко преди това

Киноцентърът е продаден само за 5 млн. евро, а це­лият терен, на който е разположен, е 302 дка.

От пресцентъра на МК информираха, че заместник-министърът Димитър Дерелиев е представител на държавата в Съвета на директорите на "Ню Бояна филм" и не получава възна­граждение.


09.02.2010 г., с. 4
ДЕПУТАТИ ОТКАЗАХА ИМУНИТЕТ
Двама депутати сами свалиха вчера имунитета си. Тон зададе герберът Емил Димитров, който депозира в деловодството на НС заявление, че се отказва от защитата си срещу наказателно преследване. Причината са атаките от БСП, че една от замените в списъка на Брюксел е направена от фирма, в която акционер е Димитров. Сделката е сключена в началото на миналата година, когато той все още не бе депутат. Самият Димитров пък в събота заведе журналисти на мястото, за да покаже, че гората продължава да си е на мястото. "Специално тази замяна не фигурира в писмото на ЕК, но това няма никакво значение - аз си свалям имунитета и искам разследване, за да е чисто всичко", подчерта вчера Димитров. В същото време той настоя от защитата си да се откаже и соц-депутатът Димчо Михалевски заради завишаване на цената на проекта "Водно огледало" край Кърджали. Той беше реализиран при предния мандат, когато Михалевски беше зам.-министьр. Притиснат, соцдепутатът последва примера на Димитров и също депозира заявление, че си сваля имунитета.


09.02.2010 г., с. 7
НА ПЪПА НА ПЛОВДИВ
Мол никне върху римски форум
Държавата: Сделката е пълен абсурд
ЕЛИ КРУМОВА

Скъпарски мол или музей с богатствата на древния Филипопол ще се издигне на пъпа на Пловдив върху римския форум. Това ще решава Върховният касационен съд утре.

Цялата културна и архитектурна общност под тепетата е настръхнала от заплахата хилядолетният форум да потъне под бетон и стомана. Поводът за напрежението е предстоящото дело в съда, изходът от което може да блокира от протести и живи вериги центъра на града.

Нахалство

"Продажбата на Римския форум е пълен абсурд. Това е най-голямата археология на Пловдив. Не си и помислям, че е възможно общината да спечели делото. Теренът е публична държавна собственост, а решението на общинския съвет от 2003 г. за изменение на плана на централната градска част, с което се разрешава теренът да бъде актуван като частна общинска собственост, е незаконно. Община Пловдив няма никакво отношение към терена", заяви за „Телеграф" областният управител Иван Тотев. Той уточни, че ако все пак съдебното решение бъде в полза на общината, пловдивчани „трябва да направят жива верига, за да не допуснат застрояване на археологическите находки" отпреди 20 века. „Нямам и не мога да си представя съдът да има друго решение освен общинският акт да бъде обявен за нищожен", каза още Тотев.

Скандал