95 тезиси за праведност чрез вяра

Увереност

Тезис 41

Кое е по-важно, да се ожениш или да останеш женен? Правил съм си шега, като съм задавал този въпрос пред различни видове публика из цялата страна и съм ги карал да вдигнат ръка, за да покажат какъв е техният отговор. Но след няколко минути дискусия обикновено се вдигат най-много ръце, когато попитам: "Колко от вас мислят, че въпросът е глупав?"

Но колко често в християнския живот си спомняме за този принцип? Няма съмнение, че отиването при Исус е изключително важно. Това обаче е само началото. За да останем християни, трябва да продължаваме да отиваме при Него. Оставането с Исус е толкова важно, колкото и първоначалното отиване при Него.

"Колкото и цялостно да е било нашето посвещение при преобразяването, няма да има никаква полза, ако не го подновяваме всеки ден" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 6 януари 1885 г.). "Следването на Исус изисква сърдечно преобразяване в началото и всекидневно повтаряне на това преобразяване" (Е. Вайт, АБК, т. 1, с. 1113). Исус каза: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва" (Лука 9:23).

Християнството е нещо повече от еднократно решение; то е начин на живот. Макар че тази истина изглежда съвсем елементарна, мнозина са я пропуснали и са открили за свое голямо изумление, че е много трудна работа да се служи на Бога.

Знаем колко важно за брака е всекидневното посвещение. Знаем, че принципът важи и за ежедневната ни работа. Няма значение колко блестящо сте се представили на конкурс или колко усърдно работите през първия ден от постъпването на нова служба, ако спрете на този етап, скоро ще се наредите пред гишето за безработни. Може да започнете програма за физически упражнения и първия път да останете без дъх, но ако не я практикувате ден след ден, няма да има никакви резултати. Раждането на бебе е трудна работа, но то е само начало на задълженията ви като родител. Много повече е необходимо, за да се получи образование, отколкото да се явите в първия ден за регистрация.

Ако е толкова очевидно, че в земните дела едно решение е недостатъчно, тогава в колко по-голяма степен трябва да признаем важността от всекидневно посвещение, когато става въпрос за вечността.

Понякога говоря за начина, по който да останем с Христос, и за важността от всекидневното общуване с Него. Почти винаги някой идва след богослужението и казва: "Опитах това, но нищо не излиза."

"Колко време го опитва?"

"Три дни."

Не трябва ли да имаме желание да отделяме на Бога поне толкова време, колкото отделяме за светските неща? Може да има някаква работа, която не сте в състояние да вършите, или някаква ситуация в брака ви, с която да не можете да се справите. Възможно е да има някаква университетска специалност, за чието изучаване нямате способности. Но когато става въпрос за християнски живот, единственото необходимо нещо е да отидете при Исус и след това всеки ден да отивате при Него. Ако не престанете да се приближавате до Него, Бог поема отговорността да се погрижи за всички останало в живота ви. "Ако погледът не се измества от Христос, работата на Духа не спира, докато душата не стане подобна на Неговия образ" ("Животът на Исус", с. 302).

Тезис 42

"И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот" (1Йоаново 5:11, 12).

Понякога думите и изразите, които използваме, за да опишем и дефинираме християнския живот, са доста объркващи. В юношеските си години открих, че се смущавам много от постоянното слушане на религиозни термини, чието значение не знам.

Какво означава "да имаме Сина"? Какво означава да "паднем на Скала?" Как гледате на "Агнеца"? Как "протягате ръка, за да хванете Неговата десница"? Използваме тези изрази, нали така? Библията ги използва. Четем ги във вдъхновените писания на нашата църква.

В началото на проповедническата си дейност бях толкова объркан от опитите си да се държа като християнин, да говоря като християнин и да проповядвам като християнин, без в действителност да съм такъв, че бях на път да се откажа от всичко. Но веднъж реших да направя още един опит. Взех книгата "Пътят към Христа" и я прочетох, подчертавайки всички текстове, в които се казваше какво да правя. Накрая се оказа, че съм подчертал почти цялата книга. Нещо повече, много от подчертаните пасажи съдържаха онези неразбираеми фрази.

Готвех се да я хвърля в огъня, но нещо ме спря. Макар че все още бях далеч от отговорите, които търсех, в мене се бе случило нещо, което не можех да обясня, но не можех и да отрека.

Реших се на още една стъпка: да прочета още веднъж книгата и да подчертая втори път всичко, което трябва да правя, но което вече знаех как да правя.

Така започнах да разбирам основните истини на християнския живот. Подчертах три неща: чети Библията, моли се, разкажи на някой друг какво си получил от първите две.

Всеки път, когато прочетете неразбираема фраза в Библията или в това, което наричаме Духа на пророчеството, погледнете по-внимателно и ще откриете, че става дума за някое от тези три разбираеми неща, които правят разбираемо всичко неразбираемо!

Имайки предвид всички това, нека още веднъж да прочетем 1Йоаново 5:11, 12. "Който има Сина, има тоя живот." Но нали използваме същите думи в ежедневието си!

Казваме: "Имам приятел." "Имам жена." "Тя си има мъж." За какво говорим? Описваме отношението ни с дадена личност.

Ако имаме Сина, това означава, че имаме отношения с Божия Син. Става въпрос за прекарване на известно време в общуване с Него. Говорим Му чрез молитва. Слушаме Го да ни говори чрез словото Си. Сътрудничим Му в задачата да бъде разнесено евангелието.

Следователно, ако основата на вечния живот е "да имаме Сина", тогава основата на вечния живот е да имаме връзка с Исус, да прекарваме известно време в общуване с Него ден след ден.

Увереността ни в спасението не се основава на църковно членство. Не се основава на доктринална чистота. Не се основава на поведение. Основава се на отношенията с една Личност.

"Тези, които не изпускат от погледа си Господ Исус, ще получат достъп до Неговия духовен храм" (Е. Вайт, "АБК, т. 6, с. 1086). "Не може едно обновено сърце да има сладост, ако всеки ден му се хвърля от светската сол. Божествената благодат трябва да бъде получавана всеки ден; в противен случай никой не може да остане преобразен" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 14 септември 1897 г.).

Ако отивате всеки ден при Исус, приемате ежедневно благодатта Му и се стремите да Го опознавате по-добре и да Му се доверявате все повече и повече, ще можете да имате увереността във вечния живот.