95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 19

Може би една от най-трудните за приемане истини по въпроса за себепредаването е, че не можем сами да го направим! Ако можехме, въобще нямаше да имаме нужда от себепредаване, защото себепредаването, т.е. отказването от собственото "аз", е признаване, че не можем да направим нищо. Следователно себепредаването е Божие дело. То не е нещо, което можем да направим за себе си.

Тогава чуваме истината, че праведността идва единствено чрез вяра. Дяволът скача и казва: "Това е точно така. Имаш нужда от вяра. Започни да си изработваш вяра."

След като разберем, че вярата е дар, а не наше дело, той отново застава пред нас на последното стъпало по пътя ни към Христос, т.е. към себепредаването, и казва: "Добре, сега това, от което се нуждаеш, е да направиш усилия за себепредаване."

Понякога родители, учители, духовни лица и различни църковни ръководители несъзнателно помагат на дявола в неговата кампания! Били ли сте на богослужения, на които проповедникът е отправял покана да правите усилия за себепредаване? Виждали ли сте огън, запален от малки листчета, събрани в църквите? Просто записвате греха, от който искате да се откажете, и хвърляте листчето в огъня. Това ли е себепредаване?

Сигурно ви се е случвало да се чудите как да се откажете от някой грях в живота си и при вас да дойде човек, който да ви каже, че единственото необходимо нещо е просто да се откажете. И вие правите опити да се откажете. Казвате: "Отказвам се от нечестието си" или "Отказвам се от нечистите си мисли." Молите се с тези думи, но откривате, че нечестието и нечистите мисли все още не са ви напуснали.

Библията използва аналогията с разпятието като символ за себепредаването. "Съразпнах се с Христос", казва Павел в Гал. 2:20. Исус многократно е използвал този символ и е поканвал последователите Си да вземат своя кръст и да Го последват (виж Матей 10:38; Лука 14:27; Марко 8:34). Всъщност всеки път, когато Исус говори за кръста, има предвид нашия кръст, а не Своя.

Помислете за разпятието. Как са го правели? Лесно е да си спомним. Колко много пъти сме виждали картини или сме слушали за пироните и дървото. Но забележете едно важно нещо. Не можете да се саморазпънете. Някой друг трябва да го направи за вас.

Ако искате да се убиете, можете да го направите по десетки начини. Но никой не е извършил самоубийство, като се е разпънал на кръст.

В "Притчи Христови" тази истина е изразена по следния начин: "Никой не може да се освободи от собственото "аз". Можем само да се съгласим Христос да извърши това дело" (с. 159). Как се съгласяваме? Необходимо е нещо много повече от думи и молитви. "Устните могат да изразят нещо, което сърцето не признава. Докато говорим на Бога за нищия си дух, сърцето може да се пръска от гордост поради голямото си смирение и възвишена праведност. Истинското познаване на собственото "аз" може да бъде постигнато по един-единствен начин. Трябва да гледаме към Христос" (пак там).

Когато направим избора всеки ден да отделяме време, за да размишляване за Христос и когато Го поканим да извърши делото Си в живота ни, Той ще ни води стъпка по стъпка до момента на себепредаването. То е възможно само когато бъдем доведени от Него до този етап.

Тезис 20

Искате ли да отговорите на една малка анкета? Отбележете само по един отговор от всяка точка.

1. Аз съм

 а) републиканец

 б) демократ

 нито а, нито б

2. Аз съм

 б) просяк

 нито а, нито б

3. Аз съм

 б) ненормален

 нито а, нито б

4. Аз съм

 б) грозен

 нито а, нито б

5. Аз съм

 б) контролиран от Сатана

Точно тук се нарушава моделът на нашата малка анкета. В този свят е възможно да заемате всякакви междинни позиции. Възможно е да сте безразличен към политиката, да сте от средната класа, да сте средно интелигентен, умерено привлекателен. Но когато стане въпрос за контрол над живота ви, няма средно положение. Предложението е всичко или нищо.

"Ако не се поставим под ръководството на Христос, ще бъдем завладени от Лукавия. Не е възможно да не сме под контрола на една от двете сили, които се борят за господство над света. Не е необходимо преднамерено да си изберем дали да служим в царството на тъмнината, за да влезем в територията му. Достатъчно е само да пренебрегнем съюзяването си с царството на светлината" ("Животът на Исус", с. 324).

"Всеки, който отказва да се предаде на Бога, е под властта на друга сила. Той не принадлежи на себе си. Може да говори за свобода, но е в най-жалко робство" (с. 466).

Понякога тази идея предизвиква нервност у някои хора. "Къде остава нашата индивидуалност? питат те. - Ако сме напълно контролирани от Бога, няма ли да загубим възможността да избираме? Няма ли да се превърнем в марионетки?"

Всъщност отказът да се подчиним на Бога ни прави марионетки и унищожава нашата индивидуалност! Божият контрол ни дава свободата да го отхвърлим, когато пожелаем. Врагът е този, който държи здраво хората, попаднали под негова власт, и отказва да ги пусне.

Като човешки същества ние сме инструменти. В Римл. 6:13 е заявено, че можем да бъдем оръдия на Божията правда или на неправдата. Вие инструменти ли сте? Инструментът се управлява от друг. Брадвата не е добра или лоша сама по себе си. С нея можем да цепим дърва за отопление на къщата или да убием някого. Важно е кой контролира инструмента. Цигулката може да издава небесни звуци или да стърже. Важно е кой свири с нея.

Ние също сме инструменти. Кой ни контролира днес?