95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 65

При всяка дискусия за спасение чрез вяра единствено в Исус Христос и за факта, че делата ни не могат да бъдат основа за спасение, винаги някой задава въпроса: "Ако добрите дела не могат да ни спасят, тогава каква е тяхната стойност?"

Добре, но тогава каква е целта от прославата на Бога. Нима Бог се интересува от славата, защото е себелюбив? Защо тогава иска от нас да не бъдем себелюбиви? Веднага можем да дадем отговор, защото знаем какво направи Исус на кръста. С вика "Свърши се!" Той веднъж завинаги опроверга обвиненията на Сатана, че Бог е себелюбив и не може да жертва абсолютно нищо. Кръстът доказа, че Бог желае да даде всичко, което може да се даде.

Каква е целта на Божието прославяне? Една от причините е, че Той го заслужава! Достоен е за нашето хваление. Цялата слава, почит и хваление, които хората могат да Му дадат, никога не са достатъчни. Давид казва: "Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни" (Пс. 68:19). Забелязали ли сте наскоро какво е бремето ви? Понякога е по-лесно да мислим за бремето на греха, вината и грижите. Бог не е възнамерявал да носим такова бреме. Обещал е да смъкне този товар от плещите ни и да ни даде покой. За нас е запазил един друг товар - даровете! Толкова са много! Кой може дори да ги преброи?

Втората основна причина за прославяне на Бога е християнското мисиониране и свидетелстване. Когато другите видят Исус издигнат високо в живота ни и чрез нас научат за Божията любов и милост, ще бъдат мотивирани сами да отидат при Него. Добрите дела, проявяващи се в живота на вярващия, са силен аргумент в полза на християнството, нали така?

Третата основна причина за прославяне на Бога е, че ако не прославяме Него, тогава прославяме... кого? Знаете ли отговора? Има само една алтернатива. Ако Бог не получава славата, ние я взимаме за себе си. Оправдание означава хвърляне в праха на човешката слава. Не можем да прославяме едновременно Бог и себе си. Или той бива прославен, или ние вземаме почестите и славата за себе си.

Така стигаме до въпроса: "Ще може ли да се спаси някой, който не се интересува от прославянето на Бога?" Прославянето на Бога би трябвало да бъде мощен мотив за вършене на добри дела. Ще бъде такъв, ако Му служим от любов.

Същото важи и за човешките взаимоотношения. Нали издигането на фамилното име може да бъде истинска мотивация? Можем да пожертваме много неща, за да бъдат почитани близките ни и да не ги разочароваме. Когато опознаем Бога, каквато привилегия имаме, и когато Го възлюбим, каквато привилегия имаме, ще открием, че изпитваме най-висша радост от прославянето Му. Да Му се подчиняваме и да Му служим заради самия Него е най-силният мотив.

"Всяко нещо е второстепенно в сравнение с Божията слава. Нашият небесен Отец трябва да бъде поставян винаги на първо място като радост, благоуспяване, светлина и пълнота в живота ни и като наш дял за вечността" ("Божии синове и дъщери", с. 56).

Тезис 66

В една много стара песен се пее: "Любовта и бракът, любовта и бракът вървят заедно като кон и колесница." (Познава се, че песента е много стара не само защото са употребени думите кон и колесница!) Днес хората си създават много неприятности, защото се опитват да докажат, че не е задължително любовта и бракът да вървят заедно. Единственото нещо, което са успели да докажат, е, че Божият план за семейството си остава възможно най-добрият.

В "Пътят към Христа", с. 83 се говори за "непомрачимата радост на идващия бъдещ живот". На тази земя дори радостта може да бъде помрачена (поставена в сянка)! Може би поради тази "помрачена радост" можем да плачем от радост. Върху всяка наша радост винаги пада сянка. Радваме се, когато приемем Христос в живота си, а в същото време чувстваме сянката на хората, които Го отхвърлят. Намираме радост в красотата на природата, но сянката на смъртта и развалата винаги идва, независимо накъде се обръщаме. Добрите и лошите вести винаги идват заедно. Понякога, но много рядко, преживяваме "съвършен" ден, но върху него пада сянката на отминалия и на идващия ден. Човешките ни взаимоотношения се помрачават. Любовта и приемането се примесват с неразбирателство. Сърцата ни могат да горят, когато Бог се доближава до нас, но винаги остава една сянка, дори понякога мислим, че Той е скрил лицето Си и не можем да усетим Неговото присъствие.

Независимо дали говорите за физическия или за духовния свят, слънчевата светлина и сянката винаги са свързани.

Същото важи и за вярата и делата. Ако делата са истински, източникът им е вярата в Христос. Ако вярата е истинска, неизбежно ще има дела. Когато направите избор да пребъдвате в Христос, вече сте решили да раждате плод, защото всеки, който пребъдва в Него, ражда много плод. Вярата и делата не могат да бъдат отделени. "Истинската вяра се изразява в добри дела, защото те са плод на вярата" ("Избрани вести", кн. 1, с. 397).

Тъй като става въпрос за вяра и дела, не можем да не споменем примера с двете весла. Вярата и делата са като две весла. Ако се опитвате да гребете с едното, няма да се движите напред. Но ако ги използвате заедно, лодката ви ще върви напред към небесния пристан! Обикновено човекът, който използва тази илюстрация, продължава с разсъждението, че трябва да полагаме еднакви усилия и за вярата, и за делата.

Истината е, че не трябва да полагаме усилия за нито едно от двете! Вярата е дар, а и послушанието е дар. Това, за което трябва да се трудим, е да останем в лодката, т.е. да останем във връзка с Христос чрез молитва и изучаване на Словото Му. Когато отидем при Христос, първият естествен резултат е истинската вяра. Вторият е истинската правда.

Илюстрацията с греблата е правилна, ако я разбирате правилно - вярата и делата са като две гребла по отношение на значимостта си. Те са еднакво важни. Но методът на придобиване на вяра и дела е единствено чрез непрестанно общуване с Исус Христос.

В Яков 2:17 откриваме, че е възможно да имаме мъртва вяра. Апостол Яков казва: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." В Евр. 6:1 откриваме, че е възможно да имаме и мъртви дела. Вярата и делата трябва да се проявяват съвместно, за да останат живи. Истинските дела ще последват истинската вяра, а истинската вяра ще дойде като резултат от връзката с Бога. Това ще бъде толкова сигурно, колкото сянката и слънчевата светлина.