95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 63

През последните години бяха издадени много нови библейски преводи и перифразирани издания. Някои са добри, други не. Но ако сравнявате формулировките от няколко различни превода, можете по-добре да разберете значението на даден библейски текст.

Трудно е да се превежда Библията! Опитайте някой път с един от любимите си текстове, за да видите какво ще се получи!

Това, което Павел описва в Римл. 9 и 10 гл. е погрешното разбиране на Израил по въпроса за раждане на плодове на правдата. Евреите не разбирали Божиите методи и си измислили свои методи, с които обаче не постигнали нищо. Положили огромни усилия. Павел признава този факт. Но усилията им не дали никакъв резултат, защото били насочени в погрешна посока.

Щом стане въпрос за спазване на закона, възникват две крайности в мненията. Първата е: "Ако законът е добър, нека всички се трудим упорито, за да го спазваме." Резултатът е законничество и фалшиво послушание. Втората крайност е: "Ако не трябва да работим упорито, за да спазваме закона, въобще не е необходимо да го спазваме." Резултатът е антиномианизъм и фалшиво послушание. В края на краищата и двете грешки водят до една и съща заблуда.

Правдата, която идва чрез вяра единствено в Христос, носи добрата вест - истинското послушание е възможно, но то не идва в резултат на усилията ни да "произведем" послушание. Ако бъде правилно разбрано, учението за праведност единствено чрез Христос ни предпазва както от законничество, така и от беззаконие.

Чрез непрестанното общуване с Господ Исус започваме все по-пълно да разбираме Неговата любов и доброта към нас. "Ако имаме правилно разбиране за Божията любов, няма да проявяваме желание да злоупотребяваме с нея" ("Избрани вести", кн. 1, с. 321). Христос не е краят на закона. Той е краят на напразните ни усилия да спазваме закона. Неизбежният резултат от вярата и връзката с Него ще бъде истинското спазване на закона - спазване, идващо от сърцето. "Добрите дела ще последват като цвят и плод на вярата. Получаването на Христовата правда ще се изяви в добре организиран живот и благочестиво говорене" (Е. Вайт, сп. "Знамения на времето", 5 септември, 1892 г.).

Окончателният тест за спазване на Божия закон е животът на вяра и общуване с Христос, който води до изписване на закона в сърцето. Ако признаем изискванията на Божия закон и истината, че не можем да го спазваме, единственият ни избор е да отидем при Христос, за да получим дара на правдата.

Дела

Тезис 64

Представям списък от действия. Моля ви да определите кои са добри и кои лоши.

2. Поднасяне на цвете.

3. Отиване на църква.

4. Оказване на помощ на шофьор в беда.

5. Усмихване.

6. Посещение при болен.

7. Използване на думите "благодаря", "моля", "заповядайте".

8. Занасяне на току-що опечен хляб на съседите.

9. Даряване на пари за църквата.

10. Проповядване на личните религиозни възгледи.

Сега искам да ви попитам: Случвало ли ви се е на летището някой да ви приближи с усмивка и да ви поднесе цвете? След това е апелирал за дарение, нали така? Ако сте му дали пари, в чий джоб всъщност са отишли? Взема ги водачът на култа! В такъв случай усмихването и поднасянето на цветя добри дела ли са или лоши?

Размислете над следния текст от "Великата борба": "Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол... Мнозина смятат, че всичко, имащо израз на учтивост или фини обноски, показва до известна степен принадлежност към Христос. Няма по-голяма заблуда от това. Тези качества трябва да украсяват характера на всеки християнин, защото говорят в полза на истинската религия; но ако не бъдат посветени в служба на Бога, представляват сила на зло. Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана." Значи сами по себе си добрите обноски не са доказателство.

В Матей 7:22, 23 Исус казва: "В онзи ден мнозина ще Ми рекат: "Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?" Но тогава ще им заявя: "Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." Следователно добрите дела, извършени отделно от Христос, отделно от познанието за Христос, са наречени... беззаконие!

Възможно е атеист да даде хубав самун хляб на съседа си. Светски хора, които нямат време за Бога, могат да проявяват загриженост за глада в света и да работят усърдно за облекчаване на страданията. Възможно е езичникът или невярващият да посетят болен. Възможно е на църквата да бъдат дарени пари, които Бог няма да приеме. Някои посетители на църквата са сатанински инструменти, а не чада на Господа. Фарисеите споделяха вярата си и довеждаха в църквата новоповярвали, които ставаха два пъти по-зли от тях. Дори жестокият престъпник може да помогне на закъсал шофьор.

Добрите дела, отделени от Христос, са лоши дела. За да станат добри, трябва да бъдат вършени за чест и прослава на Бога. "Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата", заяви нашият Спасител (Матей 5:16). Тези "добри дела" ще започнат да се проявяват, когато човекът стигне до покаяние и преобразяване. Преди това не е възможно с думи и дела да бъде прославен Отец, Който е на небесата.

"Всичко, което не става от убеждение, е грях" (Римл. 14:23). Когато Бог съди, гледа в сърцето, в мотивите, в мислите. Ако живеем отделно от Христос, нямаме друг избор освен да действаме на основата на егоизма и следователно добрите ни дела въобще не са добри.

Вярно е, че ако човек умира от глад и някой му даде парче хляб, човекът ще бъде нахранен независимо от мотивите на помагащия. Но що се отнася до дарителя, всяко действие, извършено отделно от Христос, е лошо дело. Христос, живеещ в сърцето чрез вяра и следователно извършващ волята и делата Си в нас, е единственият източник на добри дела.