А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

11 - ШКОЛАТА НА ЛЮБОВТА

«Дойдете при Мене... и научете се от

Мене.» (Матей 11 гл.)

Има училище за теоретически познания, но има и за практически опит. Има училище за религиозни познания, свързани с основните догми на вероучението, съдържанието и реда на богослуженията. А има и училище за духовни познания и тяхното въплъщение, прилагането им в живота, училище на духовния опит, на благодатта Христова.

Ще се спрем на някои особености на тази духовна школа.

В школата на Христовата благодат има само един Учител -- Христос: «А вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител -- Христос, а вие сте братя.» (Матей 23 гл.)

В училището на Христовата благодат могат да бъдат само духовно новородени хора. Всеки човек е носител на две естества: плътско и духовно. Плътския човек не обича да се учи от другите; напротив, той претендира да познава «духовните неща» и е уверен, че знае повече от другите хора, но Словото Божие казва: "Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, какво трябва да познава, но ако някой люби Бога, той е познат от Него." (1 Коринтяни 8:2-3)

Колко Божии чада чувстват и съзнават своето пълно невежество и се нуждаят от това да се учат, "да седи при нозете на Учителя".

Само обърналия се към Христа грешник може да се моли: "Каквото аз не зная, Ти ме научи." (Иов 34:39)

Как учи Христос своите ученици?

Той ги е учил, ползвайки се от Словото Божие, а духа на благодатта. (Йоан 1:14)

На какво е учил Христос своите ученици? Той е несравним, единствен в света Учител. Той ги е учил на такива уроци, на каквито никой друг не е можел да ги научи: "На страх от Господа", на вяра, на молитва, на мъдрост и др. (Псалм 34)

Главното на което Христос е учил своите ученици е: да живеят в духа на Неговата любов, в истински християнски живот. "Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано и праведно и благочестиво в настоящия свят."(Тит 2 гл.) В училището на Христа ние се научаваме на кротост и смирение. Господ е призовал: "Дойдете при Мене...и се научете от Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си." (Матей 11)

В Неговата школа ние се научаваме да благоговеем пред Словото Божие, да усещаме святи трепети пред откровението на Неговата воля, да се страхуваме да я нарушим с нашето своеволие.

"Воля Божия" -- няма думи, които да се произнасят преди тях в житейската обхода, в беседи, молитви, песни и проповеди, но няма друго нещо, което да се пренебрегва от хората, така както волята Божия.

Нашия земен живот и нашата вечна участ зависят от това, чия воля изпълняваме, по чия воля живеем.

Целта и назначението на нашия земен живот е това, да се убедим в погрешността на избрания от нас път. Понеже какво значи да се покаем за греховете допуснати от нас в миналото, ако не това, щото в бъдеще "останалото време да живеем вече не по човешки похоти, а по волята Божия." (1 Петрово 4 гл.)

В Христовото училище ние се учим как да "дойдем в познание на волята Божия, във всяка премъдрост и духовно разумение...за да се обхождате достойно за Господа, да Му угождавате във всичко."(Колосяни 1гл.)

Христос е не само въплъщение на волята Божия, но и най-ярък пример за послушание на тази воля. Подчинен на волята на Отца Си, Христос "унижил Себе Си, като е приел образа на слуга, смирил Себе Си е бил послушен даже до смърт и смърт на кръст." (Филипяни 2 гл.)

Кулминационния момент на Неговото послушание е била Гетсимания. Там Той трябваше да реши въпроса за Голгота, за което казва: "Не както Аз искам, а както Ти." Там Той "със силен вик и със сълзи принесе молитви и моления и послушен бе заради Своето благоговение." (Матей 26 гл., Евреи 5 гл.) Там Той достигна "пълнотата на възрастта Христова".

Но колкото и да е странно, висшата степен на послушание е довела Христа към пределния край на земни страдания, към самата ужасяваща смърт.

Словото Божие казва: "Ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада." (Евреи 5 гл.)

Накрая училището на любовта е училище на бащинска дисциплина. Всяко неподчинение на Бога и съпротивление на Неговата воля се наказва и всяка разюзданост се обуздава. С тези закони на възмездие ние сме запознати още от ранно детство. Нарушаването на дисциплината се наказва в училището, в работата и в казармата.

Бог многократно и по различни начини предупреждава тези непокорни, като казва: "Не бъдете като кон, като мъска, които нямат разум, които се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват..." "Погледнете, не се отвръщавайте от този, който ви говори... Ако те като не послушаха Този, който говори на земята, не избегнаха наказанието, но колко повече не ще избегнем ние ако се отвърнем от Този, който говори на небето." "Защото непокорството е като грехът на чародейство и упорството, като нечестието и идолопоклонството." (Псалм 32:9, 1 Царе 15, Евреи 12)

Величието на Божиите мъже се измервало с тяхната покорност на волята Божия. Някой счел, че фразата: "И каза Господ на Мойсей: направи", се повтаря в Писанията около петдесет пъти и че толкова пъти се повтаря и израза: "И направи Мойсей както му каза Господ."

Често Бог търси човека, за това или онова важно дело, но не го намира, иска да го възложи на някой, но не може да възложи на всекиго такова поръчение, не може да му се довери, защото "всички търсят своето, а не това, което е угодно на Христа". (Филипяни 2 гл.)

Богослови, които са изучавали живота на апостол Павел Тарсянина намерили, че послушанието, подчинението и покорността фактически са трите ключа в биографията на великия апостол на езичниците.

При обръщението на Павел към Христа той «не се съпротивил на небесното видение». В отговор на неговия въпрос "Господи, какво трябва да сторя", Павел трябвало покорно да отиде в Дамаск, защото така му наредил Господ: «Там ще ти се каже какво трябва да сториш.» В своето решение да приеме свещен образ в живота, като се ползува от Божията благодат, Павел «не потърси да се съветва с плът кръв». В своето служение на Господа до смърт Павел казва «но не се скъпя за живота си, като че ми свиди за Него, в сравнение с това да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса.»

Мимоходом да си спомним за Ной строителя на ковчега, Авраам, който е поставил Исаак на жертвеника по заповед на Господа, пророк Илия, апостол Петър, който безстрашно е заявил пред синедриона: "Сами разсъдете справедливо ли е пред Бога да слушаме вас повече, нежели Бога."

За Бога не може да има непокорен слуга или своеволен син. Хората съзнателно не се покоряват на Него, но те се смятат сами за покорни и затова Той поставя прямо въпроса: "Защо вие казвате Господи, Господи, а не вършите това, което Аз ви казвам." Истинския Божий слуга се подчинява на своя Господ и изпълнява Неговата воля с точност.

Без послушание, така също и без вяра да се угоди на Бога е невъзможно. Ако нашата вяра не ни е довела още към послушание «на Началника и Усъвършителя на вярата», то такава вяра е мъртва.

Би било странно, ако нашия Небесен Отец, «Който ни е родил чрез благовестието», да остави помилвания грешник без нужното възпитание. Бог ни възпитава и Неговия метод е извънредно прост и деятелен. Той малко се отличава от родителския метод.

Възпитавайки Своите духовни чада Бог, както и родителите: изобличава, бие, наказва утешава и прощава.

Словото Божие казва: «Вие сте забравили съветването, което ви увещава като синове: Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито да отслабнеш, когато те изобличава Той, защото Господ наказва тогова, когото обича и бие всеки син, когото приема. Бог се обхожда с вас като със синове, защото кой е онзи син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени.» (Евреи 12:5-6)

И така наказанието е Негова родителска длъжност, доказателство за Неговата родителска любов към нас и потвърждение на нашата синовност.

По-нататък Бог открива целта на наказанието и неговата духовна дисциплина: "Освен това имали сме земни бащи, които са ни наказвали и сме ги почитали, не щем ли повече да се покоряваме на Отца и духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали според както им било угодно, а Той за наша полза, за да участваме в Неговата святост. (Евреи 12 гл.) «Никое наказание не се вижда на времето да е за радост а е тежко, но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучили чрез него.» (Евреи 12:11)

Земните родители са ни наказвали по свое усмотрение, не винаги са се ръководили от правилни мотиви, като са допускали гняв и разни свои капри, «а Той за полза».

В какво се състои тази полза? - За да вземем участие в Неговата святост. За да водим богоподобен живот, да Му подражаваме във всичко, да бъдем святи, както Той е свят, като знаем, "че всичко съдействува за добро за тези, които любят Бога.»

Ако размислим затова, че човек се ражда да страда и че повече от времето на неговия живот е труд и страдание, то колко трябва да ценим всичко, което Бог ни изпраща за наше добро.

Като разсъждаваме по човешки, за нас е трудно да повярваме, че труда и страданието могат да служат за наша полза, но това е така.

Трудът говори за суетността на нашия кратковременен живот, а болестите - за неизбежно приближаващите се смърт и вечност. Суетността на живота и неизбежността на смъртта подбуждат да помислим за Бога и душата, «да търсим горното», да търсим ползата не от материалното, а от духовното: "Защото каква полза за човека ако той спечели целия свят, а своята душа загуби или какво ще даде човек в замяна на душата си.»

Бог ни наказва за наша полза. Но печално ще бъде ако Божиите изобличения, наказания и удари не постигнат целта си, ако те не събудят нашата съвест, ума и душата и не ни водят по-близо до Бога, ако ние вместо покаяние продължаваме да бъдем непокорни.

Любовта Божия и Бащинската дисциплина - това е тази школа, в която встъпва Божието чадо в момента на своето покаяние и обръщение към Христа и остава в нея до края на своя земен живот.

Причината, да не сполети нещо лошо човека, той винаги помни, а именно, че без знанието и волята на Бога, Небесния Отец, нито един косъм няма да падне от главата му.

Всичко, което ни постига, идва по Неговата воля, а Неговата воля е несравнимо по-висока и съвършена от всяка човешка логика, разсъждение и обяснение. Волята на Отца е свята, блага и съвършена, а на такава воля ние можем напълно да се подчиним и доверим.

Бог на никого не дава отчет за своите действия и не дава на всеки обяснение, защо постъпва именно така. На Тайната вечеря Господ каза на смутения Петър: "Каквото Аз правя, сега ти не знаеш, а после ще разбереш."

За това, за да не постигне тебе, читателю, ако ти си чадо Божие, "наблюдавай и бъди спокоен, не се страхувай и да не унива твоето сърце"... "И ще узнаеш, че Аз не напразно направих това, което направих- говори Господ." (Исая 7 гл., Еремия 14 гл.)
С мярка Бог ни Сам наказва,

Да постигнем святост, чистота,

Без ропот кръста си да носим,

Гледайки само на Христа.

Както баща приема сина,

Макар и бит да е той,

Навеки си остава в дома,

Наследник е през вечността.