Анализ на социално-икономическото развитие на община мадан съдържание

8. Външна среда

На 18 февруари 2004 г. Европейската комисия прие третия отчет за икономическо и социално сближаване: „ Ново партньорство за сближаване в разширения Съюз: конвергенция, конкурентноспособност, сътрудничество”, в който тя изложи вижданията си за политиката на сближаване за периода 2007-2013 г. На 14 юли Комисията прие предложения за нови регламенти относно общите регламенти за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд, които ще бъдат структурните инструменти за направляване на финансовата помощ за постигане на целите на развитие на ЕС. Тези два документа определят контурите на рамката за финансова подкрепа на страните-членки от 2007 до 2013 г. Според предложения от Комисията на 10 февруари 2004 г. проектобюджет, малко повече от 336 милиарда евро ще бъдат предназначени за политиката на сближаване за новия период, като приоритетите са изведени в три цели:

• 
  Цел 1: Конвергенция: подкрепа на нарастване на заетостта и създаване на работни места в държавите-членки и в най-слабо развитите региони
  
• 
  Цел 2: Регионална конкурентноспособност и заетост: предвиждане и насърчаване на промяната
  
• 
  Цел 3: Европейско териториално сътрудничество: осигуряване на хармонично и балансирано развитие на целия Съюз.
  

Районите в България ще могат да получават помощи по цел 1 и цел 3. Постигането на цел 2 ще се търси в най-развитите райони на общността. Тази цел е насочена към подпомагане на икономическите промени в промишлените, градските и селските зони за укрепване на конкурентноспособността и привлекателността им. Освен това чрез програми по тази цел ще се помага на хората да се подготвят и адаптират към икономическите промени, съгласно установените приоритети на европейската стратегия за заетостта.

По цел 1 ще се предоставят помощи за тези региони, където БВП на човек от населението e под 75% от средната за Общността, изчислен за Съюз с петнадесет страни-членки (т.нар. статистически ефект от разширяването). Това са региони, където обективните обстоятелства не са се променили, въпреки че техният БВП на човек от населението ще бъде относително по-висок в разширения Съюз. Всички райони в България отговарят на посоченото условие за получаване на помощ.

В интерес на справедливостта, и за да се подпомогнат засегнатите региони да приключат процеса на конвергенция, подкрепата ще бъде по-висока отколкото решеното в Берлин през 1999 г. за т. нар. „региони за временна подкрепа (phasing out regions)” от настоящето поколение. Трябва да се разбира, че тази подкрепа ще приключи през 2013 г. и няма да бъде следвана от по-нататъшен „период за временна подкрепа”. Проектите по тази цел ще се финансират от Кохезионния фонд, ЕСФ и ЕФРР (вж. таблица ).

Трансграничното сътрудничество засяга всички региони, разположени по вътрешните или външните граници, независимо дали са земни или морски. Това предполага търсене на общи решения на общите проблеми чрез сътрудничество между компетентните органи на засегнатите съседни региони в областта на развитието на градските, селските и крайбрежните зони, укрепването на икономическите отношения и свързването в мрежа на МСП. Проектите по тази цел ще се финансират от ЕФРР (вж. таблица ).

• 
  модернизирането и диверсифицирането на икономическата структура на страните-членки и регионите, със специално внимание върху иновациите и предприемачеството, чрез създаването на по-тесни връзки между изследователските институти и индустрията, благоприятстващи достъпа до и използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), развитието на благоприятни условия за изследвания и развитие, подобряването на достъпа до финансиране и ноу-хау и стимулиране на нови бизнес начинания;
  
• 
  разширяване и подобряване на базовата инфраструктура като например, транспортни, телекомуникационни и енергийни мрежи, водоснабдителна и екологична инфраструктура;
  
• 
  опазване на околната среда, по-специално посредством подпомагане на страните-членки за постигане на пълно съответствие със законодателството на ЕС, чрез подкрепата за развитието на еко-индустрии, рехабилитацията на изоставени промишлени обекти, подкрепящи мерки за превенция на природни и технологични рискове, инвестиции в инфраструктурата свързани с Натура 2000, допринасящи за устойчивото икономическо развитие насърчавайки по-чистите методи на транспорт и развитието и използването на възобновяеми енергийни източници;
  
• 
  укрепване на институционалния капацитет на националната и регионалната администрации при управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд.
  

• 
  подобряване на качеството и отзивчивостта на институциите на пазара на труда, образователните и обучителните системи, социалните услуги и услугите свързани с грижи;
  
• 
  повишаване на инвестициите в човешки капитал, увеличаване на образователните равнища, адаптиране на уменията на гражданите и осигуряване на достъп на всички до пазара на труда; и
  
• 
  стимулиране на адаптацията на публичната администрация към предизвикателствата чрез административно изграждане и изграждане на капацитет.
  

Новото поколение програми свързани със заетостта трябва също да вземат предвид уроците от настоящата Инициатива EQUAL в ЕС (покриваща иновации, осигуряването на възможности, партньорството и транснационалното сътрудничество по въпросите на заетостта).

Легенда: ЕФРР – Европейски фонд за регионално развитие

ЕСФ – Европейски социален фонд

ЕФОГСС – Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство;

ФИОР – Финансов инструмент за ориентиране на рибарството
2. Новата система на регионално планиране
Общинският план за развитие като документ, определящ стратегията и съдържащ действията и средствата за развитие на общината в отрязък от 7 години е свързан с цялостния процес на регионално планиране в страната. Този процес произтича, вписва се и е съобразен с политиката на ЕС за сближаване на регионите.

С приемане на новия закон за регионално развитие през 2003 г. процесът на регионално планиране в страната изцяло бе подчинен на изискванията на ЕС за подготовка на регионите за подпомагане от Структурните фондове и Кохезионния фонд. Схема за логическите връзки на процеса на регионално планиране на различните равнища е представен на графика .

Общинският план за развитие се разработва в съответствие и е подчинен на Националната програма за регионално развитие и Регионалните програми за развитие.

Общинският план за развитие координира целите си и стратегическите си посоки със стратегическите документи от национално и областно равнище.

НПРР	Национален план за регионално развитие
НПИР	Национален план за икономическо развитие (след 2006 г. – Национален план за развитие)
НОПРР	Национална оперативна програма за регионално развитие
РПР	Регионален план за развитие
ОПР	Общински план за развитие
Обл.СР	Областна стратегия за развитие
СРУ	Схема за развитие и устройство
НКУС	Национална комплексна устройствена схема
	Планов разрез
	Стратегически разрез
	Субординационни връзки
	Координационни връзки
	Информационни връзки

ДРУГИ НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИИ И ДОКУМЕНТИ

От гледна точка на характеристиките на външната среда, които се очаква да определят развитието на регионите и общините в страната ни до 2013 г. за община Мадан могат да се изведат следните възможности на развитие:

• 
  модернизиране и диверсифициране на общинската икономика;
  
• 
  подобряване на общинската инфраструктура и изграждане на нова;
  
• 
  подобряване на екологичното състояние на общината;
  
• 
  създаване на заетост;
  
• 
  развитие на човешките ресурси;
  
• 
  подобряване качеството на социалните услуги и услуги свързани с грижи;
  
• 
  трансгранично сътрудничество.
  

Познаването на тенденциите които се развиват в области, които рамкират дейностите на общината позволяват да се използват благоприятните и да се търси противодействие на негативните фактори за развитие.

Няколко са характерните процеси, които протичат в страната и които неминуемо ще се отразят на развитието на община Мадан.

По отношение на предприсъединителните фондове, община Мадан е поставена в изолация от гледна точка на публичните инвестиции в инфраструктурни проекти. Общината може да кандидатства по програма САПАРД за „малки” проекти, но не получава точки като „изостанала селска община”, а големите проекти не са достатъчно „големи” за програма ИСПА. Вероятността това положение да бъде променено в периода до присъединяването е малка. В същото време, през 2005 – 2006 г. ще се разработват всички програмни документи и финансовата рамка за България за първите три години от присъединяването на страната към ЕС.

Тази матрица показва, че:

• 
  в чисто количествено отношение възможностите и силните страни доминират над слабите страни и заплахите, което означава, че общината разполага с определени лостове за своето развитие в средносрочна перспектива;
  
• 
  също така, външните фактори изглеждат по- благоприятни в сравнение с вътрешните, което от една страна е добре, но от друга – подсказва, че местните заинтересовани страни следва да се съобразяват с обстоятелството, че в по- малка степен биха могли да влияят върху развитието на тези екзогенни фактори;
  
• 
  повечето слаби страни и заплахи, не носят някаква общинска специфика – в по- голямата си част те са характерни за повечето общини и за страната като цяло, т.е. – имат национален характер. В този контекст, за общината се открояват ниските възможности за генериране на собствени приходи в общинския бюджет; липсата на вътрешни ресурси за бързо и успешно завършване на преструктурирането на местната икономика, незадоволителният жизнен стандарт; въвеждането на производствените стандарти на ЕС;
  
• 
  за разлика от това, силните страни и възможностите в по- голямата си част са специфични за общината. Сред тях се открояват евтината работна сила, наличието на подземни богатства, големият горски фонд, граничното разположение на общината, даващо възможност за развитие на трансграничното сътрудничество с Гърция.
  

• 
  Доминирането на силните над слабите страни и на възможностите над заплахите, както и като цяло по- благоприятните външни фактори позволява да се направи изводът, че съществуват лостове за развитие, които трябва да се използват многостранно за: (а) по- нататъшно развитие на силните страни на общината; (б) пълноценно използване на очертаващите се възможности; (в) неутрализиране на заплахите и минимизиране на слабите страни.
  
• 
  Тъй като значението на очертаващите се заплахи не е за пренебрегване, бъдещата стратегия трябва да бъде съставена по начин, който да намалява възможностите за несбъдване на планираните събития. Или с други думи, в нея приоритетно трябва да се подберат проекти, които са с по-малък риск за нереализиране.
  
• 
  Основният тип стратегия според оценките, представени на горната фигура е агресивната, която се намира между възможностите и силните страни. В обратна посока «теглят» идентифицираните заплахи, в комбинация с (повече или по- малко) универсалните, всеобщи слаби страни. Така че, бъдещата стратегия на развитие трябва да се изгражда на тези дадености. Това определено изисква привличане на съществени ресурси за развитие извън общината, предвид на съществуващите ограничения пред развитието (оста «заплахи-слаби страни»). Втората ос на развитие трябва да бъде към максимално оползотворяване на съществуващите и новопоявяващите се възможности за развитие на силните страни. Третата стратегическа основа за съставяне на стратегията на развитие трябва да бъде насочена към намаляване на слабите страни.
  
• 
  Община Мадан, подобно на много други общини от областта и от страната, се намира на критичен и в известен смисъл – решаващ кръстопътен етап от развитието си. Съставянето и успешната реализация на плана за развитие до 2013 г. може да доведе до преодоляване на относително неблагоприятното състояние, в което сега се намира Мадан. Обратното би означавало изоставане, което ще представлява сериозна опасност пред социалното и икономическото бъдеще на общината, на нейното население и местен бизнес.