Канализация и пречистване на отпадъчните води
-
Канализационна мрежа
Канализационната мрежа на Бургас в различните жилищни комплекси и квартали е изпълнена като разделна - битова, дъждовна и смесена канализационна система, като дължина и местоположение е както следва:.
-
гр. Бургас - 226, 920 м
-
кв. Долно Езерово - 16, 213 м
-
кв. Сарафово - 14, 283 м
Канализационни мрежи няма изградени в новоприетите квартали на града Горно езерово, Ветрен и Банево. Изградена е канализационната мрежа на кв. Крайморие, без пречиствателна станция.
Канализационните мрежи се разделят още като безнапорни -гравитачни и напорни - за тласкателите на Канализационните помпени станции/КПС/. Канализационните мрежи на града са изпълнени с канализационни тръби както следва:
-
Канализация със стоманобетонови колектори, монолитни и сглобяеми с различни напречни сечени и бетонови тръби – безнапорни
Канализационната мрежа в най старите части на града, ЦГЧ и к-с „Възраждане”, строена през периода 1935 - 1960 г, е изпълнена с бетонови тръби ф250 мм. В к-с „Лазур”, канализационната мрежа е разделна, има изпълнена битова и дъждовна канализация с бетонови тръби с диаметри ф200 и ф 250 мм. По нормативните изисквания минимален диаметър за улична канализация трябва да бъде ф300 мм. Това налага в следващ етап, във връзка и с новото застрояване, да се изготвят проекти за реконструкции на амортизираната и с малки диаметри улична канализация. Извършена е подмяна на битова и дъждовна канализация в к-с „Лазур”, по ул. „Поп Грую” в участъка между ул. „ Плиска” и ул. „В. Търново” с РVС тръби ф 315мм и ф400 мм дъждовна. Изградена е връзка между тласкателите на КПС – 2 стара и КПС – 2 нова.
-
Канализация с азбестоциментови тръби – напорни и безнапорни.
В канализационната мрежа на града са вложени и азбестоциментови тръби с диаметри ф300мм, ф 350мм, ф400 мм и ф546 мм, в различни райони на града, обикновено в местата с високи подпочвени води, кв. ”Акациите” и др. Тласкателите на КПС1 са изпълнени с азбестоциментови тръби ф 300 мм.
-
Канализации със стоманени тръби – напорни
Тласкател от стоманени тръби ф 800 мм на КПС 2 в к-с „Зорница”.
-
Канализации с пластмасови РVС тръби - безнапорни
В нови канализационни мрежи са положени тръби с диаметри ф315мм, ф 400мм., ф530, ф630мм, в кв. Победа с домови отклонения с РVС ф200 мм.
-
Канализации със зидани колектори
По този начин са изградени част от главните колектори с най старата част на града. Диаметъра на тръбите, вида на материала от който са изградени и местата на тяхното полагане са посочени в плана на канализационната мрежа.
-
Пречиствателни станции за отпадни води
Наличните съоръжения за пречистване на води са ПСОВ“ БУРГАС “ и ПСОВ “ М. РУДНИК “- 1 етап. Капацитетът на пречиствателните съоръжения е за ПСОВ “БУРГАС“ – Qср. дн – 1388 л/с и за ПСОВ “ М. РУДНИК “ – Qср. дн - 126 л/с. За втората пречиствателна станция се извършва реконструкция.
Прилаганата технология на пречистване при ПСОВ “ БУРГАС “ е конвенционална схема за механично и биологично пречистване. По пътя на водата са разположени фини решетки, шнекова ПС, пясъко и мазнинозадържатели, 2 бр. първични утаители, 3 бр. трикоридорни биобасийни с пневматична аерация, 3 бр. вторични утаителя, смесител за хлор и 4 бр. контактни резервоара. По пътя на утайките има ПС за активна утайка, ПС за смесена излишна активна и първична утайка, ПС към метантанкове, 2 бр. метантанкове, 2 бр. калоуплътнители за промити утайки и 2 бр. за изгнили утайки, 2 бр. декантерни центрофуги, 2 бр. вакуум филтри, изсушителни полета за утайка 15 дка. и 2 бр. за пясък, ПС за пясъчен пулп. През 2008-2009г. е извършена реконструкция и модернизация на ПСОВ-Бургас, с отстраняване на биогенните елементи/азот и фосфор/, съфинансирана по програма ИСПА, в съответствие с изискванията на действащата в момента Наредба №6/2000г. за отвеждане на пречистени води във водоприемник „чувствителна зона”. Реконструкцията и модернизацията включва:
-
биологична + реагентна дефосфатизация;
-
денитрификация.
Изградени са следните съоръжения: реагентно стопанство, смесителен басейн и площадкови комуникации. Извършено е преоборудване на помпените станции/подмяна на помпените агрегати, както и подмяна на аерационните системи на био-басейните/. Изпълнено е автоматизирано управление на процесите. При ПСОВ “ М. РУДНИК “ също е приложена конвенционална схема за механично пречистване. По пътя на водата са изградени входна шахта, ПС за входни води, фини решетки, 2 бр. песъкозадържатели, 2 бр. хоризонтални утаителя и отвеждащ канал. По пътя на утайките има ПС за първични и изгнили утайки, 2 бр. открити изгнивателя, 9 бр. изсушителни полета с площ – 1, 5 дка. Сега се извършва реконструкция за подобряване ефекта на пречистване и увеличаване на капацитета. През 2009г. е изградена нова биологична пречиствателна станция с отстраняване на биогенни елементи/азот и фосфор/по отделен проект, съфинансиран също по програма ИСПА. Капацитетът на вход станция за първия етап е:
-
ср. дневно водно количество:7344 м3/д /306 м3/ч; 85 л/сек/;
-
макс. часово при дъжд: 628 м3/ч /175 л/сек/.
Степента на пречистване и автоматизацията на процесите е аналогична с ПСОВ-Бургас.
На главен колектор към ПСОВ „Бургас” : - при „Победа” АД, при кръстовище на ул. ”Одрин” и ул. ”Проф. Якимов”и други, преливните дъждовни води се вливат в езеро „Вая”. На колектор по ул. ”М. Луиза” на кръстовище с ул. ”Самуил”, при КПС4, водите се вливат в езеро „Вая”, в близост до изхода на надлеза на ж. п. гарата в южна посока. Водите от канализационен колектор в ниската част на зона „Д” с преливник се вливат при дъждовно време в езеро „Вая”.
Преливник на КПС2 в охранителен канал на „Атанасовско езеро„. На главен канализационен колектор към КПС1 има два действащи преливника, заустени в морето, в акваторията на пристанището.
Тук трябва да се отбележи, че основния преливник и изпускател на този главен колектор, който по проект и изпълнение е изграден и заустен в морето в близост до вълнолома на пристанището, не функционира нито като преливник, нито като изпускател. След извършване на укрепване и продължаване на вълнолома през 90 те години на миналия век, заустването на колектора е засипано с пясък от морето. Всички места на заустване на пречистени, отпадни и дъждовни води са посочени в плана на Бургас.
По- големите фирми, заустващи в ПСОВ “ БУРГАС са: "Кроношпан България " ЕООД; „Елкабел” – АД; Победа – АД; Пристанище – ЕАД; АД " Приморец - турист "; Локомотивно депо; „Трансвагон „АД; Топлофикация и др.
-
Електроенергийна система
Проектът дава основните тенденции в развитието на електроснабдяването на община Бургас, като разглежда енергийната система отнесена към напрежение 110 кV и подстанции 110/20 кV.
Електроснабдяването на община Бургас е част от цялостната енергийна система на страната и разглеждането и изолирано от нея би довело до неточни заключения.
-
Изходни данни за анализ на електрозахранването
Първата подстанция на територията на Община Бургас е П/С 110/20 kV „Славейков”. Построена е през 1955 г. Впоследствие се изграждат П/С 110/20 kV „Победа” (1964 г.), П/С 110/20 kV, „Индустрия” (1976 г.), П/С 400/110 kV „Бургас-400” (1980 г.), П/С 110/20 kV „Меден рудник” и П/С 110/20 kV „Лозово” (1982 г.) и П/С 110/20 kV „Рибари” (1983 г.).
През 1991 г. е построена „Бургас-център” с идеята да поеме нарастващите товари на централната градска част. Уредбата 110 kV е закрита, изградена само като СК част и в момента „Бургас-център” работи като възлова станция на 20 kV. Чрез електропроводите 400 kV „Зорница” и „Черно море” се осъществява връзката на П/С 400/110 kV „Бургас-400” с ТЕЦ МИ-2 и П/С „Добруджа”.
На таблица №44 са показани основните източници на електроснабдяване на гр. Бургас. Същите са с данни да капацитета, състоянието и формите на собственост.
Таблица №44
Източници на електроснабдяване на гр. Бургас -2009 г.
Наименование
|
Капацитет
|
състояние
|
Собственост
|
П/С „Бургас-400”
|
500 MVA
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
П/С „Славейков”
|
105 MVA
|
Предстои рехабилитация
|
НЕК-ЕАД
|
П/С „Победа”
|
71, 5 MVA
|
Проблеми с наводняване на кабелните канали
|
НЕК-ЕАД
|
П/С „Индустрия”
|
80 MVA
|
В момента се разширява и рехабилитира
|
НЕК-ЕАД
|
П/С „Меден рудник”
|
50 MVA
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
П/С „Лозово”
|
50 MVA
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
П/С „Рибари”
|
90 MVA
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
На таблица № 45. са отразени основните електропроводи и кабелни линии 110 kV на територията на Община Бургас с техните основни характеристики.
Таблица №45
Основни електропроводи и кабелни линии 110 кV в община Бургас – състояние 2009 г.
Наименование
|
Капацитет
|
състояние
|
собственост
|
ВЛ 110 kV „Езерово”
|
От П/С „Бургас-400” до ст. № 19:АСО - 4000+ С-500 от ст. № 19 до П/С „Славейков”: АС-1850+2хС-500
|
добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Вая”
|
АСО-4000+С-500
|
добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Спартак”
|
АСО-4000+OPGW
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Електровоз”
|
АСО-4000+OPGW
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Сатурн”
|
АСО-4000+OPGW
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Буревестник”
|
АСО-4000+OPGW
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Чайка”
|
АСО-4000+OPGW
|
мн. добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Рубин”
|
АСО-4000+С-500
|
добро
|
НЕК-ЕАД
|
ВЛ 110 kV „Нептун”
|
АС-1850+ OPGW
|
добро
|
НЕК-ЕАД
|
На таблица № 46 са включени основните подстанции на електроенергийната мрежа на територията на гр. Бургас
Таблица № 46
Основни характеристики на мрежата от подстанции на територията на гр. Бургас -2009 г.
Наименование
|
Изграденост
|
Инсталирана мощност
|
Съществуващи резерви
|
Необходимост от разширение
|
П/С „Бургас-400”
|
ОРУ-400 kV,
ОРУ-110 kV, ЗРУ-31, 5 kV, ЗРУ-20 kV
|
500 MVA
|
1 необорудвана резерва в ОРУ-400 kV; 1 оборудвана и 4 необорудвани резерви в ОРУ-110 kV
|
Не
|
П/С „Славейков”
|
ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV
|
105 MVA
|
не
|
Да
|
П/С „Победа”
|
ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV
|
71, 5 MVA
|
1 необорудвана резерва
|
Не
|
П/С „Индустрия”
|
ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV
|
80 MVA
|
В момента се разширява и рехабилитира
|
В момента се разширява и рехабилитира
|
П/С „Меден рудник”
|
ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV
|
50 MVA
|
не
|
Не
|
П/С „Лозово”
|
ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV
|
50 MVA
|
не
|
Не
|
П/С „Рибари”
|
ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV
|
90 MVA
|
1 необорудвана резерва
|
Да
|
Таблица № 47
Консумация на електроенергия в гр. Бургас - динамика и сезонна неравномерност в потреблението
Години
|
консумация на електроенергия в кWh
|
общо за годината
|
За периода от октомври до май
|
За периода от юни до септември
|
2004
|
635 510 805
|
462 130 714
|
173 380 091
|
2005
|
682 756 830
|
494 684 509
|
188 072 321
|
2006
|
554 109 026
|
398 022 258
|
156 086 768
|
2007
|
571 018 560
|
429 648 118
|
141 370 442
|
Таблица № 48
Съотношение на консумацията за промишлеността и за комунално- битови нужди
Години
|
Ел. енергия промишленост /кWh
|
ел. енергия бит /кWh
|
2004
|
357 615 084
|
277 895 721
|
2005
|
385 257 814
|
297 499 016
|
2006
|
315 043 439
|
239 065 587
|
2007
|
290 252 045
|
280 766 515
|
Сподели с приятели: |