Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част


Канализация и пречистване на отпадъчните води



страница26/35
Дата25.07.2016
Размер5.29 Mb.
#6221
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   35

Канализация и пречистване на отпадъчните води




      1. Канализационна мрежа

Канализационната мрежа на Бургас в различните жилищни комплекси и квартали е изпълнена като разделна - битова, дъждовна и смесена канализационна система, като дължина и местоположение е както следва:.

  • гр. Бургас - 226, 920 м

  • кв. Долно Езерово - 16, 213 м

  • кв. Сарафово - 14, 283 м

Канализационни мрежи няма изградени в новоприетите квартали на града Горно езерово, Ветрен и Банево. Изградена е канализационната мрежа на кв. Крайморие, без пречиствателна станция.

Канализационните мрежи се разделят още като безнапорни -гравитачни и напорни - за тласкателите на Канализационните помпени станции/КПС/. Канализационните мрежи на града са изпълнени с канализационни тръби както следва:



        1. Канализация със стоманобетонови колектори, монолитни и сглобяеми с различни напречни сечени и бетонови тръби – безнапорни

Канализационната мрежа в най старите части на града, ЦГЧ и к-с „Възраждане”, строена през периода 1935 - 1960 г, е изпълнена с бетонови тръби ф250 мм. В к-с „Лазур”, канализационната мрежа е разделна, има изпълнена битова и дъждовна канализация с бетонови тръби с диаметри ф200 и ф 250 мм. По нормативните изисквания минимален диаметър за улична канализация трябва да бъде ф300 мм. Това налага в следващ етап, във връзка и с новото застрояване, да се изготвят проекти за реконструкции на амортизираната и с малки диаметри улична канализация. Извършена е подмяна на битова и дъждовна канализация в к-с „Лазур”, по ул. „Поп Грую” в участъка между ул. „ Плиска” и ул. „В. Търново” с РVС тръби ф 315мм и ф400 мм дъждовна. Изградена е връзка между тласкателите на КПС – 2 стара и КПС – 2 нова.


        1. Канализация с азбестоциментови тръби – напорни и безнапорни.

В канализационната мрежа на града са вложени и азбестоциментови тръби с диаметри ф300мм, ф 350мм, ф400 мм и ф546 мм, в различни райони на града, обикновено в местата с високи подпочвени води, кв. ”Акациите” и др. Тласкателите на КПС1 са изпълнени с азбестоциментови тръби ф 300 мм.


        1. Канализации със стоманени тръби – напорни

Тласкател от стоманени тръби ф 800 мм на КПС 2 в к-с „Зорница”.



        1. Канализации с пластмасови РVС тръби - безнапорни

В нови канализационни мрежи са положени тръби с диаметри ф315мм, ф 400мм., ф530, ф630мм, в кв. Победа с домови отклонения с РVС ф200 мм.


        1. Канализации със зидани колектори

По този начин са изградени част от главните колектори с най старата част на града. Диаметъра на тръбите, вида на материала от който са изградени и местата на тяхното полагане са посочени в плана на канализационната мрежа.


      1. Пречиствателни станции за отпадни води

Наличните съоръжения за пречистване на води са ПСОВ БУРГАС “ и ПСОВ “ М. РУДНИК “- 1 етап. Капацитетът на пречиствателните съоръжения е за ПСОВ “БУРГАС“ – Qср. дн – 1388 л/с и за ПСОВ “ М. РУДНИК “ – Qср. дн - 126 л/с. За втората пречиствателна станция се извършва реконструкция.

Прилаганата технология на пречистване при ПСОВ “ БУРГАС “ е конвенционална схема за механично и биологично пречистване. По пътя на водата са разположени фини решетки, шнекова ПС, пясъко и мазнинозадържатели, 2 бр. първични утаители, 3 бр. трикоридорни биобасийни с пневматична аерация, 3 бр. вторични утаителя, смесител за хлор и 4 бр. контактни резервоара. По пътя на утайките има ПС за активна утайка, ПС за смесена излишна активна и първична утайка, ПС към метантанкове, 2 бр. метантанкове, 2 бр. калоуплътнители за промити утайки и 2 бр. за изгнили утайки, 2 бр. декантерни центрофуги, 2 бр. вакуум филтри, изсушителни полета за утайка 15 дка. и 2 бр. за пясък, ПС за пясъчен пулп. През 2008-2009г. е извършена реконструкция и модернизация на ПСОВ-Бургас, с отстраняване на биогенните елементи/азот и фосфор/, съфинансирана по програма ИСПА, в съответствие с изискванията на действащата в момента Наредба №6/2000г. за отвеждане на пречистени води във водоприемник „чувствителна зона”. Реконструкцията и модернизацията включва:

  • биологична + реагентна дефосфатизация;

  • денитрификация.

Изградени са следните съоръжения: реагентно стопанство, смесителен басейн и площадкови комуникации. Извършено е преоборудване на помпените станции/подмяна на помпените агрегати, както и подмяна на аерационните системи на био-басейните/. Изпълнено е автоматизирано управление на процесите. При ПСОВ “ М. РУДНИК “ също е приложена конвенционална схема за механично пречистване. По пътя на водата са изградени входна шахта, ПС за входни води, фини решетки, 2 бр. песъкозадържатели, 2 бр. хоризонтални утаителя и отвеждащ канал. По пътя на утайките има ПС за първични и изгнили утайки, 2 бр. открити изгнивателя, 9 бр. изсушителни полета с площ – 1, 5 дка. Сега се извършва реконструкция за подобряване ефекта на пречистване и увеличаване на капацитета. През 2009г. е изградена нова биологична пречиствателна станция с отстраняване на биогенни елементи/азот и фосфор/по отделен проект, съфинансиран също по програма ИСПА. Капацитетът на вход станция за първия етап е:

  • ср. дневно водно количество:7344 м3/д /306 м3/ч; 85 л/сек/;

  • макс. часово при дъжд: 628 м3/ч /175 л/сек/.

Степента на пречистване и автоматизацията на процесите е аналогична с ПСОВ-Бургас.

На главен колектор към ПСОВ „Бургас” : - при „Победа” АД, при кръстовище на ул. ”Одрин” и ул. ”Проф. Якимов”и други, преливните дъждовни води се вливат в езеро „Вая”. На колектор по ул. ”М. Луиза” на кръстовище с ул. ”Самуил”, при КПС4, водите се вливат в езеро „Вая”, в близост до изхода на надлеза на ж. п. гарата в южна посока. Водите от канализационен колектор в ниската част на зона „Д” с преливник се вливат при дъждовно време в езеро „Вая”.

Преливник на КПС2 в охранителен канал на „Атанасовско езеро„. На главен канализационен колектор към КПС1 има два действащи преливника, заустени в морето, в акваторията на пристанището.

Тук трябва да се отбележи, че основния преливник и изпускател на този главен колектор, който по проект и изпълнение е изграден и заустен в морето в близост до вълнолома на пристанището, не функционира нито като преливник, нито като изпускател. След извършване на укрепване и продължаване на вълнолома през 90 те години на миналия век, заустването на колектора е засипано с пясък от морето. Всички места на заустване на пречистени, отпадни и дъждовни води са посочени в плана на Бургас.

По- големите фирми, заустващи в ПСОВ “ БУРГАС са: "Кроношпан България " ЕООД; „Елкабел” – АД; Победа – АД; Пристанище – ЕАД; АД " Приморец - турист "; Локомотивно депо; „Трансвагон „АД; Топлофикация и др.


    1. Електроенергийна система

Проектът дава основните тенденции в развитието на електроснабдяването на община Бургас, като разглежда енергийната система отнесена към напрежение 110 кV и подстанции 110/20 кV.

Електроснабдяването на община Бургас е част от цялостната енергийна система на страната и разглеждането и изолирано от нея би довело до неточни заключения.




      1. Изходни данни за анализ на електрозахранването

Първата подстанция на територията на Община Бургас е П/С 110/20 kV „Славейков”. Построена е през 1955 г. Впоследствие се изграждат П/С 110/20 kV „Победа” (1964 г.), П/С 110/20 kV, „Индустрия” (1976 г.), П/С 400/110 kV „Бургас-400” (1980 г.), П/С 110/20 kV „Меден рудник” и П/С 110/20 kV „Лозово” (1982 г.) и П/С 110/20 kV „Рибари” (1983 г.).

През 1991 г. е построена „Бургас-център” с идеята да поеме нарастващите товари на централната градска част. Уредбата 110 kV е закрита, изградена само като СК част и в момента „Бургас-център” работи като възлова станция на 20 kV. Чрез електропроводите 400 kV „Зорница” и „Черно море” се осъществява връзката на П/С 400/110 kV „Бургас-400” с ТЕЦ МИ-2 и П/С „Добруджа”.

На таблица №44 са показани основните източници на електроснабдяване на гр. Бургас. Същите са с данни да капацитета, състоянието и формите на собственост.
Таблица №44
Източници на електроснабдяване на гр. Бургас -2009 г.


Наименование

Капацитет

състояние

Собственост

П/С „Бургас-400”

500 MVA

мн. добро

НЕК-ЕАД

П/С „Славейков”

105 MVA

Предстои рехабилитация

НЕК-ЕАД

П/С „Победа”

71, 5 MVA

Проблеми с наводняване на кабелните канали

НЕК-ЕАД

П/С „Индустрия”

80 MVA

В момента се разширява и рехабилитира

НЕК-ЕАД

П/С „Меден рудник”

50 MVA

мн. добро

НЕК-ЕАД

П/С „Лозово”

50 MVA

мн. добро

НЕК-ЕАД

П/С „Рибари”

90 MVA

мн. добро

НЕК-ЕАД

На таблица № 45. са отразени основните електропроводи и кабелни линии 110 kV на територията на Община Бургас с техните основни характеристики.



Таблица №45
Основни електропроводи и кабелни линии 110 кV в община Бургас – състояние 2009 г.


Наименование

Капацитет

състояние

собственост

ВЛ 110 kV „Езерово”

От П/С „Бургас-400” до ст. № 19:АСО - 4000+ С-500 от ст. № 19 до П/С „Славейков”: АС-1850+2хС-500

добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Вая”

АСО-4000+С-500

добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Спартак”

АСО-4000+OPGW

мн. добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Електровоз”

АСО-4000+OPGW

мн. добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Сатурн”

АСО-4000+OPGW

мн. добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Буревестник”

АСО-4000+OPGW

мн. добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Чайка”

АСО-4000+OPGW

мн. добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Рубин”

АСО-4000+С-500

добро

НЕК-ЕАД

ВЛ 110 kV „Нептун”

АС-1850+ OPGW

добро

НЕК-ЕАД

На таблица № 46 са включени основните подстанции на електроенергийната мрежа на територията на гр. Бургас


Таблица № 46
Основни характеристики на мрежата от подстанции на територията на гр. Бургас -2009 г.


Наименование

Изграденост

Инсталирана мощност

Съществуващи резерви

Необходимост от разширение

П/С „Бургас-400”

ОРУ-400 kV,

ОРУ-110 kV, ЗРУ-31, 5 kV, ЗРУ-20 kV



500 MVA

1 необорудвана резерва в ОРУ-400 kV; 1 оборудвана и 4 необорудвани резерви в ОРУ-110 kV

Не

П/С „Славейков”

ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV

105 MVA

не

Да

П/С „Победа”

ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV

71, 5 MVA

1 необорудвана резерва

Не

П/С „Индустрия”

ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV

80 MVA

В момента се разширява и рехабилитира

В момента се разширява и рехабилитира

П/С „Меден рудник”

ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV

50 MVA

не

Не

П/С „Лозово”

ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV

50 MVA

не

Не

П/С „Рибари”

ОРУ-110 kV, ЗРУ-20 kV

90 MVA

1 необорудвана резерва

Да


Таблица № 47
Консумация на електроенергия в гр. Бургас - динамика и сезонна неравномерност в потреблението


Години

консумация на електроенергия в кWh

общо за годината

За периода от октомври до май

За периода от юни до септември

2004

635 510 805

462 130 714

173 380 091

2005

682 756 830

494 684 509

188 072 321

2006

554 109 026

398 022 258

156 086 768

2007

571 018 560

429 648 118

141 370 442


Таблица № 48
Съотношение на консумацията за промишлеността и за комунално- битови нужди


Години

Ел. енергия промишленост /кWh

ел. енергия бит /кWh

2004

357 615 084

277 895 721

2005

385 257 814

297 499 016

2006

315 043 439

239 065 587

2007

290 252 045

280 766 515



Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница