Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част



страница25/35
Дата25.07.2016
Размер5.29 Mb.
#6221
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   35

Местни водоизточници

Към 2009 г. характеристиката на наличните местни водоизточници, използвани за водоснабдяване на гр. Бургас е както следва:

  • ПС”Герена” с черпателен резервоар. Към нея се включват следните местни водоизточници:

  • „Михайловски галерии” - дренаж с дебит до 5 л/с

  • „Томов чешма” – дренаж с дебит до 2 л/с

  • „Яланджика” – дренаж с дебит до 4 л/с

  • Тръбни кладенци с общ дебит до 30 л/с

  • Баш бунар” – каптажи, два броя с дебит до 10 л/с – гравитачен до Бургас.

  • ПС. ”Долно Езерово” – 6 бр. тр. кл. с дебит до 15 л/с

  • Общ дебит Q = 66л/с

Местните водоизточници не работят, оставени са като резервни. Те се намират извън населените места. Сградата на ПС”Герена” и БПС са разграбени и напълно разрушени. За ползването на посочените водни количества при определени нужди е необходимо да се изготви проект, осигурят средства и възложи на строител за тяхното възстановяване. Вода се ползва само от каптаж „Баш бунар” с дебит до Q = 7 л/с, за базата на „Затвора” в района на „Герена”.

  • Морска градина - включва 3 броя тръбни кладенци, в северната част с дебит Q = 12 л/с. Водата се използва за напояване на зелените площи в градината. Това водно количество е недостатъчно за поддържане на цялата Морска градина.




        1. Централни водоизточници

  • Язовир Камчия” има общ обем V= 233550000 м3 вода и полезен обем V=157550000 м3. Днес 25 02 2010 год. язовира е пълен и прелива. Общ дебит на подаваната вода след пречиствателна станция ПСПВ е Q = 5500л/с, от тях за консумация Q = 5100 л/с както следва за:

  • Собствени нужди на ПСПВ Q = 400 л/с

  • За водоснабдяване на гр. Варна, селища в областта и варненско крайбрежие до и с гр. Обзор, e Q = 2400 л/с. ;

  • За водоснабдяване на гр. Бургас, селища в областта и крайбрежието северно от Бургас се подава Q = 2700 л/с, от тях само за града около Q = 950 л/с.

  • Язовир Ясна поляна” има общ обем V= 32320000 м3 вода и полезен обем V=24770000 м3. На днешна дата 25.02.2010 г. язовира е пълен и прелива. Общият дебит на подаваната вода след пречиствателна станция І етап ПСПВ е Q = 1300 л/с, от тях за консумация, както следва за:

  • Собствени нужди на ПСПВ Q = 150 л/с;

  • За водоснабдяване на гр. Бургас се подава Q = 400 л/с;

  • За водоснабдяване на населените места по Черноморско крайбрежие на юг от Бургас до с. Резово, се подава средно Q = 750 л/с.

  • Язовир Ново Паничарево”, с общ обем V=2020000 м3 и полезен V =1220000 м3. Пълен и прелива. Водите се прехвърлят с помпа в яз. ”Ясна поляна”, при необходимост.




      1. Подавани водни количества

От изпратения отчет на „ВК” ЕАД за подадената вода в таблицата за периода 2002г – 2008г., се приема отчета за 2006 г. с подадено водно количество Q = 30372430 м3/год. за Бургас. Qср. дн. = 963 л/с.

Получавано средно денонощно подавано водно количество на човек на денонощие при население 230 457 жители.


Qср. дн. = 30372430м3/г = 83212 м3/дн. = 0.361 м3/дн. = 361л/ж/дн.
Подавани водни количества годишно за Бургаска област, Бургас, селищата и курортите по Бургаското Черноморие по данни от „ВК” ЕАД са както следва от:

  • яз. ”Камчия” – средно около 60 млн. м3 вода;

  • яз. ”Ясна поляна” – средно около 10 млн. м3 вода;

  • местни подземни водоизточници – около 5 млн. м3 вода

Общо = 75 млн. м3 вода
Qср. дн = 2378 л/с, или през летните месеци по общини с курорти както следва за:


  • Несебър – 600 л/с

  • Поморие - 150 л/с

  • Бургас – 950 л/с

  • Созопол - 250 л/с

  • Приморско – 250 л/с

  • Царево – 250 л/с

Общо Qср. дн = 2450 л/с

      1. Необходими допълнителни водни количества към 2020 г.




        1. За Бургас

На основание Наредба №2 за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, приемаме обезпеченост на обектите в І категория със степен на обезпеченост 95 %. Хидравличните изчисления са направени на база водоснабдителна норма 370 л/ж/ден, съгласно чл.17, ал.2. Разходи за производствени и други нужди в следваща фаза на проектиране, ще се определят допълнително и конкретно.

Qср. дн= 345457х370 = 127819090 м3 = 1480 л/с

Съгласно член 18 от наредбата, се определят и 20 % от Qср. дн., за технически загуби, които се прибавят към Qмак. дн., без да се умножават с коефициентите за денонощна и часова неравномерност.



Технически загуби 20 % от Q ср. дн. = 296 л/с

Qмак. дн = Qср. дн. х. Кдн

Кдн. – коефициент на денонощна неравномерност. Определя се чрез проучвания. При липса на данни се приема в границите на 1, 5 за урбанизирани територии, повече от 10000 души. Qмак. ден. = 1480х1, 50 = 2220 + 296 = 2526 л/с

Съгласно Наредба №2 Противопожарни строително технически норми, чл.588, табл.54, са предвидени 3 броя едновременно действащи пожари, с предвиден разход за един пожар противопожарно водно количество Qпп = 30 л/с или общо Qпп = 90 л/с. Главните водопроводни клонове се оразмеряват за Qпп = 60 л/с и Qпп= 10 л/с, за второстепенните клонове.



Qпп. = 90 л/с

Необходимото допълнително водно количество до 2020г. Qср. дн. = 1480 – 963 = 517 л/с

Технически загуби 20 % от Qср. дн. = 103 л/с

Qмак. дн. = 517х1, 50 = 775 + 90 + 103 = 968 л/с.

Допълнителното максимално денонощно водно количество в размер Qмак. дн = 348 л/с, ще се покрие с изграждане на допълнителни резервоари с общ обем V = 30067 м3.

Необходим обем резервоар вода за 3 часа за противопожарни нужди V = 972 м3


        1. За областта и курортите

По време на бурното u неконтролирано строителство на жилищни сгради, хотели и курортни комплекси в централното и Южното Черноморие се изградиха над 450 000 легла. По неофициални данни, още толкова са в строеж и предстои тяхното въвеждане за ползване. Това предполага при добър летен сезон или при настъпило засушаване в следващите години, да не се допусне недостиг на вода и бъде въведен режим на водоподаване, да се докажат необходимите водни количества както за Бургас, така и за нови курортни комплекси с броя на посочените хотелски легла, като и покриване нарастването на нуждите за води и на други селища, получаващи вода от деривациите от язовирите „Камчия” и „Ясна поляна”.

За селищата и курортите средно годишно е необходимо ориентировъчно да се подава водно количество/поради липса на официални данни/за около 600000 нови легла заедно със заведения за обслужване. На основание Наредба №2 за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни съоръжения, приемам водоснабдителна норма 370 л/ж/дн.



Средно денонощно водно количество

Qср. дн = 600000х370 = 222000000 = 2569 л/с

Технически загуби 20 % от Qср. дн. = 513 л/с

Максимално денонощно водно количество с Кдн. = 1, 50

Qмак. дн. = 2569х1, 5 = 3854 + 513 = 4367 л/с Общо необходим обем водно количество Qср. дн. = А + Б = 2569 + 1480 = 4049 л/с

Общ годишен обем Vгод. = 127689410 м3 вода.


        1. Необходими водоизточници от повърхностни води, за допълнителни водни количества

За решаване на въпросите с осигуряване на необходимите водни количества, предлагаме на ниво ПРАВИТЕЛСТВО и заинтересовани общини, да бъдат реализирани по етапи следните водоснабдителни обекти от повърхностни води, намиращи се на територия, извън обхвата на ОУП, както следва:

  • Язовир „Цонево”, в област Варна. Общ завирен обем V = 330000000 м3. Публична държавна собственост. Експлоатира се от „Напоителни системи”, гр. Варна. Към него са изградени ПС и тласкател до деривация „Камчия”. Предлагаме изграждане на пречиствателна станция за питейни води/ПСПВ/, с капацитет Q =1000 л/сек за гр. Варна и Черноморието до гр. Обзор. Създаване на възможност от пренасочване при необходимост на води от яз. ”Камчия” към Бургас и курортите. Qср. дн. = 1000 л/с

  • Язовир „Ахелой”, в Бургаска област, изграден на река „Ахелой”. Общ завирен обем V = 12000000 м3. Публична държавна собственост, стопанисва се от „Напоителни системи”, гр. Бургас. Предлагаме възстановяване на пречиствателна станция при яз. ”Ахелой”, състояща се от микрофилтри и озонатори за Бургас, собственост но „ВК”, демонтирана през 1980 год., по нареждане на КАБ при МС и преместена в гр. Преслав във връзка с 1300 годишнина на България. Осигуряване на пречистено водно количество в размер на Q = 400 л/сек, което което при необходимост се включва в деривацията за Бургас и курортите. Има изградени сгради, ПС, тласкател до деривация „ Камчия” и СОЗ. Qср. дн. = 400 л/с

  • Язовир „Индже войвода”, изгражда се на река „Даръ дере”, приток на река „Факийска”, в Бургаска област. Общ завирен обем V = 12130000 м3. Спряно строителство поради липса на средства през 1992г. Степен на изграденост 40 %. Предлагаме създаване на условия за довършване на язовира, с ПСПВ и водопроводни връзки, за нуждите на „Промет” и селищата в района, с капацитет Q = 310 л/сек, водни количества, които сега се вземат от яз. ”Ясна поляна”. Qср. дн. = 310 л/с

  • Язовир „Младеж”, ще се изгражда на река „Младежка”, приток на река „Велека”, в Бургаска област. Общ завирен обем V=41000000 м3 Възлагане изготвяне на проекти и осигуряване на средства за довършването му, като ІІ етап от водоснабдителна система „Ясна поляна”. Започване на строителството на язовира с гравитачна деривация с дължина 8 - 9 км, чрез тунелно строителство, с вливане води в яз. ”Ясна поляна”. Изграждане на пречиствателна станция 2 етап/ПСПВ/с капацитет Q = 1100 л/с и гравитачен водопровод до Бургас. Създава се възможност за подаване до Q = 900 л/сек вода за Бургас. Това ще създаде възможност за изключване от работа на ПС”Победа” за жк. ”Меден Рудник”, както и за курортите по Южното Черноморие. Qср. дн. = 900 л/с

  • Язовир „Порой”, изграден на река „Хаджийска”, в Бургаска област. Общ завирен обем V=45000000м3. Публична държавна собственост. Експлоатира се от „Напоителни системи”, гр. Бургас. Предвиден за селскостопански нужди, сега се използва от ВЕЦ за производство на ел. енергия. Предлагаме за отреждане обем V = 30000000м3 вода за водоснабдителни цели и изграждане на Пречиствателна станция. с капацитет Q = 900 л/с. Същите е възможно да се включат в деривация „Камчия”или директно в резервоарите за Несебър и Слънчев бряг. Qср. дн. = 900 л/с

  • Язовир „Раков дол”, на река „Факийска” в Бургаска област. С общ обем V=240000000м3. Предлагаме провеждане на процедура за отреждане на част от обема на водите на яз. ”Раков дол” за селскостопански и производствени нужди, за осигуряване на обем V = 30000000 м3, за ползване за питейни нужди, както изготвяне на проекти за тази цел, осигуряване на средства за доизграждане на язовира като цяло и реализиране питейното водоснабдяване в следващи етапи. Qср. дн. = 900 л/с

Сумарно средно денонощно водно количество по всички точки - Qср. дн. = 4410 л/с.

Общ обем V=139073760 м3 вода


Приложение на план схема с местоположението на обектите..


        1. Промишлена вода за напояване на Морската градина и Гробищния парк на гр. Бургас

За осигуряване на допълнителни количества промишлена вода за поливни нужди за зелените площи в Морската градина и Гробищния парк предлагам да се проучи възможността и начина да се ползват водите от околовръстния канал край „Атанасовско езеро”. В близост до гробищния парк има изградена, но изоставена мелиоративна помпена станция, която може да се ползва за него.

В района на хотел ”Парк” и тенис кортовете да се проектира и изгради нова ПС с необходимия дебит мрежи и съоръжения за поливане на парковете в района и Морската градина.



Очаквано водно количество до Qср. дн. = 40л/с


      1. Водопроводна мрежа




        1. Азбестоциментови водопроводи

Водопроводната мрежа/вътрешна и външна/на територията на Бургас, в по-голямата си част е изградена с азбестоциментови тръби, положени в периода 1950-1980 година. Изпълнени са от късовлакнест азбест, свързани с муфи “Симплекс” и гумени уплътнители, чиито амортизационен срок е в рамките на 20 до 30 години. Тръбите са много крехки, при напукване на земята, при засушаване през летните месеци, се появяват чести аварии по азбестоциментовите водопроводи, а от там и големи загуби на питейна вода. Това налага изготвяне на проекти и предвиждане на средства за реконструкция и подмяна със съвременни, качествени тръби.


        1. Стоманени водопроводи

Със стоманени тръби са изградени водопроводите през периода 1924-1947 година и част от тях, през 1970-1985 година. Тръбите положени през първия период, са с муфено-оловните или фланшови връзки, са износени и с малко сечение, а през втория период за тръби е използвана спирално заварена стомана с некачествено изпълнение. Вследствие на електрохимична корозия и некачествено изпълнение на строителството практически се съкращава амортизационния им срок. Това в особена сила се отнася за магистралните водопроводи, чийто трасета преминават през блата и лагуни в близост с морето, с повишена соленост на водите им. Изградената катодната защита на стоманените водопроводи от електрохимична корозия не защитава тръбите успешно. Изградените по проект катодни станции вече са морално остарели и не работят по предназначение. Тази причина основно налага да се извършва подмяната на тръбите, като за целта са необходими проекти и средства.


        1. Поцинковани водопроводи

От поцинковани тръби са изградени предимно водопроводните отклонения към абонатите на питейна вода – общо 35хил. броя, и някой улични водопроводи в зони, край населените места. Експлоатационния период на поцинкованите тръби е в рамките до 20 години. Следствие превишен експлоатационен период/повече от 30 години/, както и използването на некачествени материали, лошо строителство и електрохимична корозия в по-голямата си част, те са амортизирани и са причина за чести аварии и загуба на вода и наводнявания на избени помещения.. Дължината на този вид водопроводи е незначителна спрямо общата дължина на водопроводната мрежа в града и общината.


        1. Чугунени водопроводи

Чугунените водопровод са с най голям експлоатационен срок. Положените през периода 1924-1950 година, в по-голямата си част са външни водопроводи от гравитачни водоизточници. Първото централно, гравитачно водоснабдяване на гр. Бургас от водоизточник „Башбунар, е въведено в експлоатация през месец октомври 1907г. с чугунени тръби ф200мм. Причините за авариите по тези водопроводи са износени оловни набивки на муфените връзки, което се дължи на изтеклия амортизационен срок. През настоящия период се извършва реконструкция на главните стоманени водопроводи на града, със съответните проектни диаметри чугунени водопроводи, като се полагат тръби с диаметри от ф300 мм до ф 1200 мм.



        1. Водопроводи от ПЕВП тръби

Извършваната днес инвестиционна програма за ново строителство и реконструкция на съществуващата улична водопроводна мрежа на гр. Бургас, поддръжка, възстановяване на магистралните водопроводи и тласкатели от канализационни мрежи е подмяна с тръби с нови материали с висока надеждност и с дълъг експлоатационен срок. Това се извършва с ПЕВП тръби, като изключително благонадеждни, с добро качество и удължен експлоатационен период, наложени в европейската и световна практика. В следващ етап също трябва с тях да се подменят азбестоциментовите и поцинковани водопроводи.


      1. Съоръжения по водопроводната мрежа

Наличните съоръжения на главните клонове на водопроводната мрежа в града са:

  • ПС”Победа”, за подаване на питейна вода за ж. к”Меден Рудник”, от системи „Ясна поляна и „Камчия”.

  • ПС”М. Рудник”за средна и висока зона, за подаване на питейна вода за съответните зони на ж. к”Меден Рудник”

  • Хидрофорна станция при водоем „Изгрев”, за висока зона в ж. к. ”Изгрев” и ж. к. „Зорница”

  • Хидрофорна станция за висока зона в ж. к. ”Бр. Миладинови”

  • Хидрофорна станция, за висока зона в ж. к. ”Славейков”

  • Шахти за спирателни кранове

  • Шахти за въздушници

  • Шахти за оттоци

  • Премостване на гл. водопроводи над ж. п. линии, канали и подлези

Данните са посочени в плана на водопроводната мрежа

Местата за измерване на постъпващата вода за гр. Бургас по данни на „ВК”ЕАД са следните, разположени при:



  • напорен водоем „Лозово” – УЗР

  • напорен водоем „Изгрев” – УЗР

  • ПС „Победа” - УЗР

  • ПС „Меден Рудник” - УЗР

  • за кв. „Горно Езерово” – в шахта до водоема – механичен, с водомер;

  • за кв. „Крайморие” – на отклонението от магистрален водопровод „Ясна поляна-Бургас”-механичен

  • кв. „Сарафово” – във напорния водоем – механичен

  • кв. „Долно Езерово” – механичен на водопровода

  • кв. „Лозово” – механичен, на връзката с водопровода

  • кв. „Банево” – механичен, след напорен водоем

  • кв. „Ветрен” – механичен, на отклонението от деривация ”Камчия” и отклонение на маг. водопровод от „ПС”Хан Крум”-НХК”




      1. Изградени резервоари за питейна вода

Местоположението, котите и обемите на съществуващи резервоари в градската част на Бургас е както следва:

  • Резервоар „Лозово”, се състои от две камери с обем V=2х15000 = 30000м3, на 9ти километър, с кота на преливане около 80, 50 м. ;

  • Резервоар за ж. к. „Изгрев” и „Зорница”. Състои се от две камери с общ обем V=4000м3. Намира се над бившия стопански двор, на кота 57, 68м. Тук е изграден и първия резервоар за Бургас от каптаж „Баш бунар” през 1907г. ;

  • Резервоар ниска зона ж. к. ”Меден Рудник”, с обем V=4000м3 и кота преливен ръб 80, 60 м. ;

  • Резервоар средна зона ж. к. ”Меден Рудник”, с обем V=6000м3 и кота преливен ръб 109, 50м. ;

  • Резервоар висока зона ж. к. ”Меден Рудник”, с обем V=3000м3 и кота преливен ръб 140, 20м. ;

  • За кв. ”Долно езерово” - резервоар с обем V=350м3, с кота хр. тръба 32, 00м;

  • За кв. ”Горно езерово” - резервоар с обем V=100м3, с кота хр. тр.50.80м. ;

  • За кв. ”Сарафово” - резервоар с обем V=5090м3, при с. Лъка, с кота хр. тр.88, 00м. ;

  • За кв. ”Крайморие” - за квартала няма изграден резервоар. Във връзка с бъдещото развитие на района, следва да се предвиди и резервоар с необходим обем.

Изградените напорни резервоари, като денонощни изравнители по вместимост, са недостатъчни. Съгласно информация от експлоатационното дружество „ВК”ЕАД, в обемите на изградените резервоари за Бургас, може да се резервира вода, едва 15-20% от максимално денонощната консумация. Има отреден терен при съществуващия водоем „Лозово”, за изграждане на допълнителен напорен резервоар с обем 40000 м3. Следва да се планира тяхното реализиране в близко бъдеще, с цел гарантиране непрекъснато водоподаване в мрежата на града, в дните на извършване на задължителната годишна профилактика на водопроводните деривации от язовирите „Камчия” и „Ясна поляна”.

Водоплътността на резервоарите, изпълнени от сглобяеми елементи поради лошо строителство и некачествени панели, течовете са големи – в тази връзка се нуждаят от ремонт, като резервоарите за Сарафово и др. Ненадеждна е работата на съществуващите поплавкови затворени устройства на вливните тръби в резервоарите, също е причина за преливане на вода от тях и реализиране на загуби.



По програма на „ВК” ЕАД и със средства от еврофондове е извършена реконструкция на монтажните работи в сухите камери на резервоарите „Лозово” и „Изгрев”. Износените тръби са подменени с чугунени тръби, подменени са СК и други арматури.


      1. Отводнителни открити канали и дерета

Откритият канал, свързващ езеро Вая с Черно море е единствената връзка между тях. Неговата ширина в коригираната част по посока от морето варира от 6.00 м до 10 м. Останалата част към езерото е обрасла със саз, камуш и друга блатна растителност, затлачена е и създава подпришване на водите в езерото. Това се получи особено в дните през този месец февруари, 2010 г., което доведе до заливане на дворове на имоти и главния път към „Меден Рудник”. За отстраняване в бъдеще заливане на води от езерото, трябва да се изготви проект за почистване, коригиране и създаване на условия за реално оттичане през канала, на постъпващите високи води от реките „Айтоска”, „Равнецка” и всички дерета. Да се създаде възможност за преминаване през него на малки плавателни съдове, като рибарски, любителски и спортни лодки. Да се създаде възможност за достъп на техника за поддържане край него и определи отговорност за постоянна експлоатация.

Открит околовръстен канал за предпазване от заливане на Атанасовско езеро от повърхностни води от районите на с. Рудник, с. Банево и с. Ветрен, който отвежда водите в морето при „Солниците”, чрез помпена станция. Неговото сечение с приблизителни размери са от 4 до 5 м на места и дълбочина в района на гробищния парк и к-с „Изгрев”, около 2, 00 м. Неговата дължина възлиза на повече от 15 км. В него се вливат всички води, които постъпват от района на Банево, Ветрен, Рудник и района. По цялата му дължина е обрасъл с блатна растителност, саз, камуш и др. Това намалява много неговата хидравлична проводимост, което води до заблатяване на терените в началото му, в местност „Герена”. Тук също стои въпроса с неговото системно почистване, т. е. отговорност за поддържане.

Дере и открит канал през кв. Лозово и Северна промишлена зона, вливащ се в езерото Вая”. Необходим е проект за корекция, открито или закрито корито, оразмерено за високи води, за да се избягва в голяма степен заливане на имоти.

Дере ”Дермендере”, което отвежда водите от терените и три последователни микроязовира в езеро „Вая”. Тук също трябва да се помисли по изготвяне на цялостен проект за корекция след малките язовири, до заустването му в езерото, както и въпроса с неговото поддържане.

Дере – канал през кв. ”Долно Езерово”, отвежда водите в езеро „Вая”. И за него се очертава необходимост от изготвяне на проект за корекция, открито или покрито корито, оразмерено за високи води, за да се избягва в голяма степен заливане на имоти, както се получи през този месец.

Дере Капчето”, през зона”Д”, к-с Меден Рудник, заустено в езеро Вая. За това дере следва да се изготви проект, като закрито или открито коригиране, за предпазване на главен път и промишлената зона в района от заливане. При заустване на преливник за дъждовни води при смесена битова канализация в него, по проект следва да бъде покрит. Организиране на неговото поддържане.




    1. Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница