Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА XII
Превратът На 28 юни—9 юли 1762 година призори Алексей Орлов пристигна с карета в Петерхоф. Паркът изглеждаше още като застинал в млечната светлина на бялата нощ. Няколко сенки на Холщайнови войници пъплеха като призраци в мъглявината. Алексей ги избягваше и с тихи стъпки се промъкваше между храстите, докато стигна до един страничен вход на павилиона "Mon plaisir". В будоара, който прекоси като вихрушка, съгледа официалната рокля, с която императрицата щеше да посрещне мъжа си. Мигновено камериерката Шаргородская събуди Екатерина, която спеше дълбоко. "Алексей Орлов е тук, каза тя, и иска незабавно да говори с ваше величество". Екатерина се опомни веднага. Прие го седнала, разсъблечена в леглото си. Видът му издаваше борческа решителност. — Време е да ставате — каза той. — Всичко е готово! Ще бъдете провъзгласена за императрица. И добави: — Пасек е арестуван. Трябва да тръгваме. Този път Екатерина не се поколеба нито миг. Тя притежаваше почти животински усет за благоприятния момент. Инстинктът й показваше кога да отстъпва и кога да се хвърля напред. Бързо стана и се облече "без да се измие". Шаргородская й помагаше с разтреперани ръце. Едва закопчали последното копче и двете жени се втурнаха по стъпките на Алексей към каретата. Екатерина скочи вътре, камериерката й седна до нея, верният слуга Шкурин, когото пътем бяха събудили, се качи отзад заедно с лейтенант Бибиков. Алексей седна до кочияша и впрягът се понесе в галоп по пътя към Санкт-Петербург. От време на време Алексей се обръщаше назад, за да види дали не ги преследват. Неочакваното бягство в мъглата, друсането, студеният въздух, подвикването на кочияша, страхът да не бъдат заловени, надеждата, че ще успеят, се смесваха в съзнанието на Екатерина, изпаднала в особена радостна възбуда. Когато забеляза, че прислужницата бе загубила едната си обувка, а самата тя бе с нощната си дантелена шапчица на главата, прихна в неудържим смях. По пътя срещнаха фризьора на нейно величество, французина Мишел, който, както всяка сутрин идваше да изпълни задълженията си. Взеха и него. Той набързо щеше да се погрижи за прическата на императрицата в каретата. Конете, които на идване бяха изминали вече трийсет версти, започваха да се задъхват. Единият се спъна, падна и с мъка се привдигна. Щяха ли да издържат до края? В бързината Алексей Орлов не се беше сетил да осигури смяна. Мисълта, че по негова вина прекрасният план можеше да завърши пагубно, го вбесяваше. Неочаквано по пътя се зададе селянин с каруца. Алексей и Шкурин го спряха и поискаха да заменят изтощените коне с неговите, току-що впрегнати. Селянинът се съгласи и каретата полетя отново с бясна скорост. На няколко версти от Санкт-Петербург княз Барятинский чакаше Екатерина в отворена каляска. Тя бързо се прехвърли при него. Григорий яздеше наблизо. Сега бе минал напред. При вида на красивия си и смел любовник Екатерина се почувствува окрилена. Той се повъртя с коня си известно време около нея, горд, че я придружава по пътя към славата. После пришпори и препусна напред, за да съобщи в Исмаиловския полк за пристигането на императрицата. Минаваше седем часът сутринта, когато каляската спря пред казармите. Биеха барабани. Със свито сърце, крехка и стройна, в траурна рокля Екатерина пристъпваше към войнишкото множество, от което зависеше съдбата й. Изправен на стремената, прекрасен, Григорий Орлов я поздрави с извадена сабя. Нямаше от какво да се страхува: войниците й бяха предани до смърт. Впрочем бяха им обещали дажба водка. Щом се появи пред тях, редиците се объркаха и страховит вик раздра въздуха: "Ура! Да живее нашата майчица Екатерина!". Свещеникът на полка вдигна кръста. Офицерите наобиколиха злочестата императрица, която ги призоваваше храбро да я защитят. Те коленичиха и целунаха полите на мантията й. Граф Кирил Разумовски, комендант на полка, на свой ред прегъна коляно пред нея. После се изправи и понечи да въдвори тишина. Но виковете гръмнаха с нова сила. С мъка успя да обуздае радостното оживление и провъзгласи нейно величество всерусийската императрица Екатерина за единствена и самовластна господарка и от името на войниците положи пред нея клетва за вярност. Напред към казармите на Семьоновския полк! Свещеникът бе начело с вдигнат кръст. Около отворената каляска яздеха Григорий Орлов, Кирил Разумовски и много офицери с пламнали лица. Зад тях бързаше тълпа разгърдени и възбудени войници, които ревяха: "Да живее нашата майчица Екатерина! За нея ще отидем и на смърт!". Сред всеобщо въодушевление Семьоновският полк се присъедини към Исмаиловския и потокът, набъбвайки непрекъснато, пое към други казарми. Все нови и нови гвардейци се присъединяваха, преизпълнени с радост. Съзаклятниците не успяха изведнъж да спечелят на своя страна само офицерите от Преображенския полк. Капитан на тази елитна част беше Семьон Воронцов, брат на любовницата на императора. За него интересите на империята и интересите на сестра ‘му се покриваха напълно. Заедно с майор Воейков, заричаха войниците да не престъпват клетвата, която бяха дали на императора, и тръгнаха заедно с тях срещу бунтовниците. Двете войскови части се срещнаха пред Казанската катедрала. Привържениците на Екатерина бяха далеч преоблодаващо мнозинство. Но представляваха безредна, объркана и лошо въоръжена тълпа, докато Преображенският полк беше въоръжен от глава до пети, ръководеше се от добре подготвени офицери, имаше желязна дисциплина и здрав боен дух. Семьон Воронцов решително отхвърли призивите на Григорий Орлов. Свалиха пушки за прицел. Настъпи съдбовен миг. Ако преданият на Петър Преображенски полк бе открил огън, сред тълпата около Екатерина неизбежно щеше да настъпи паника, всеки щеше да се спасява както може, щеше да има преследвания, арести, затвор, смърт. Изведнъж Меншиков, първи майор на Преображенския полк, изрева: "Ура! Да живее императрицата!". След миг колебание войниците му поеха в хор неговия възглас. Те разкъсаха редиците, втурнаха се към своите другари, разцелуваха ги, падаха на колене пред Екатерина и взеха да обвиняват офицерите, че са ги мамили. Воейков и Семьон Воронцов разчупиха сабите си. Арестуваха ги.52 Беше ясна лятна утрин, свежа и безоблачна. Към Невски проспект се стичаше многоброен народ и широката улица бе напълно задръстена. От всички страни прииждаха граждани, които се смесваха с войниците и приветствуваха героинята на деня. Море от радостни лица заобикаляше каляската. Протегнати ръце размахваха над главите саби и пушки. Хиляди уста с рев произнасяха само едно име: "Екатерина! Нашата майчица Екатерина!". Впрягът трудно си пробиваше път към Казанската катедрала. Три часа след като Алексей Орлов я беше измъкнал от леглото, тя вече приближаваше с твърда стъпка към висшите духовници, които я очакваха. Щом влезе в катедралата, разбра колко много й бяха помогнали публичните молитви, показа на привидната й набожност. Заобиколен от ефимерните, новгородският архиепископ я прие като владетел самодържец и я благослови. Заедно с нея благослови и отсъствуващия й син "престолонаследника царевич Павел Петрович". След кратката церемония Екатерина потегли с каретата към Зимния дворец, ескортирана от братя Орлови и Кирил Разумовски. Шест полка и цялата артилерия бяха струпани на кея около сградата и зад нея, на широкия площад, който бе заприличал на укрепен лагер, свещениците благославяха с кръст в ръка коленичилите и свели глави войници. Още щом прекрачи прага на покоите си, Екатерина пожела да види сина си, царевича. Граф Панин го доведе веднага. Детето току-що се бе събудило и бе още по нощница и памучна шапчица. Тя го взе в ръцете си и се показа с него на прозореца. Щом ги видя, тълпата ревна ликуваща. Осемгодишният Павел се притисна конвулсивно към майка си. Засега това крехко дете с руси къдрици й бе необходимо, за да оправдае постъпката си пред своите поданици. Но то не биваше да я измести в техните сърца. Екатерина възнамеряваше да владее не само докато той бе малолетен, а докато й стигнат силите. Сегашното раздвоение улесняваше нейните планове, но не я обвързваше за в бъдеще. Тя остави другите да мислят каквото искат и следваше неотклонно пътя, който отдавна си бе начертала. Княгиня Дашкова пристигна разчорлена и се хвърли в ръцете на "своята" господарка. Двете жени радостно се прегърнаха. "Хвала на господа!", извика Екатерина. По нейна заповед вратите на двореца останаха широко отворени през целия ден. Всеки, който пожелаеше, можеше да се приближи до императрицата. Членове на Светия синод, сенатори, висши служители, дворцови сановници, посланици, буржоа, търговци се блъскаха из салоните, пробиваха си път с лакти, за да могат да паднат на колене в нозете на нейно величество и да я поздравят с успеха. Часове наред Екатерина, спокойна и усмихната, приемаше приветствия както от най-високопоставените, така и от най-скромните си поданици. Отвън раздаваха и четяха отпечатаната през нощта прокламация, чийто текст навярно бе внушен от нея и съчинен от Кирил Разумовски: Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|