Антични трагедии
ЕКЗОД(Влиза Вестител.)ВЕСТИТЕЛЯТ
Изтегляне 2.54 Mb. Pdf просмотр
|
| ЕКЗОД (Влиза Вестител.) ВЕСТИТЕЛЯТ Съседи вий на Кадма и Амфиона, ни укор, ни похвала за живота ни бих казал аз, додето продължава той. Съдбата вдига, тя захвърля в бедствия щастливци и нещастници. И никакъв пророк не съществува за съдбата ни. Аз мислех, че Креон е за завиждане. Земята той спаси от враговете ни. Поел властта, самичък управляваше града и на добри деца се радваше. И днес — изчезна всичко. Да, изгуби ли човекът своите радости, не смятам аз, че той е жив — за мене той е жив мъртвец. Безчет да бъде в тоя дом богатството, живей сред царски блясък; ала нямаш ли в живота си човешка радост, другото е по-нищожно на дима от сянката. ХОР Каква беда е стигнала царете ни? ВЕСТИТЕЛЯТ Те — мъртви са. Вината е у живите. ХОР Но кой е жертвата и кой — убиецът? ВЕСТИТЕЛЯТ 118 Загина Хемон. Прободе го ръката му. ХОР Чия — на Хемон ли или на татка му? ВЕСТИТЕЛЯТ На Хемон — гневен, че е тя погубена. ХОР Как твоите думи, жрецо, се изпълниха! ВЕСТИТЕЛЯТ Тогава трябва да обмислим другото. ХОР Но, виждам, иде Евридика, бедната Креонова съпруга. За сина си ли е чула, или тук я води случаят? (Влиза Евридика, подкрепяна от слугини.) ЕВРИДИКА Съграждани, аз чух какво говорите. Поисках да отида към богинята Палада, за да изрека молбите си. И тъкмо бях вратата аз отключила, когато мигом порази ушите ми вестта за страшно бедствие. Уплашена, се люшнах аз в ръцете на слугините в несвяст. Кажете ми какво говорехте! Ще слушам аз, която тъй съм страдала! ВЕСТИТЕЛЯТ Ще кажа аз, царице скъпа, сам видях и няма да пропусна нищо истинно. Защо да те теша? Нали ще видите, 119 че съм излъгал. Правото е хубаво. Като прислужник следвах аз съпруга ти към оня хълм, където беше тялото на Полиник, разкъсано от кучета. Богинята на пътищата [1] молихме и Плутона — да бъдат снизходителни. Трупа измихме и със свежи клончета останките му изгорихме, вдигнахме след туй от родна пръст високо гроба му, па тръгнахме към сводестата каменна ужасна брачна стая на девойката. Но някой чува отдалече остър вик от гроба, който бе лишен от почести, и тичешком обажда на владетеля. При всяка стъпка той долавя смътния плачевен глас по-ясно. В миг изохка той и скръбно заговори: „Аз, нещастният! Дали познах? Не е ли най-нещастен път от пътя, който съм изминал — днешният? Дочух сина си! Тичайте, прислужници, при гробницата, отместете камъка, поставен върху входа й, през отвора навлезте и разгледайте дали не е там Хемон, или — мамят ме безсмъртните!“ Той бе така смутен! По царска заповед задирихме. И вътре, чак до дъното, видяхме — Антигона бе увиснала на връв, която тя сама усукала, а паднал, той през кръста я прегръщаше. Любимата жена, делата бащини и своя брак нещастен той оплакваше. Когато го видя, Креон избухна в плач, затече се и викна в отчаяние: „Какво си сторил, клетнико? Без ум ли си? Кажи, каква беда те е погубила? Излез, дете, на колене те моля аз!“ А той погледна диво и с презрение 120 и без да промълви, изтегли меча си двуостър. С бяг се отклони от удара Креон и той не го улучи. Бедният! Тъй както беше гневен сам на себе си, опря и блъсна меча в слабините си и немощен, в съзнание, девойката обгърна той. Захърка, бликна буйна кръв и бледите й бузи се намокриха. Лежи мъртвец до мъртвата. Нещастният! Във ада свойта сватба отпразнува той, като показа нам какво нещастие за смъртния човек е безразсъдството! (Евридика излиза.) Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|