118
Загина Хемон. Прободе го ръката му.
ХОРЧия — на Хемон ли или на татка му?
ВЕСТИТЕЛЯТНа Хемон — гневен, че е тя погубена.
ХОРКак твоите думи, жрецо, се изпълниха!
ВЕСТИТЕЛЯТТогава трябва да обмислим другото.
ХОРНо, виждам, иде Евридика, бедната
Креонова съпруга. За сина си ли е чула, или тук я води случаят?
(Влиза Евридика, подкрепяна от слугини.)ЕВРИДИКАСъграждани, аз чух какво говорите.
Поисках да
отида към богинятаПалада, за да изрека молбите си.
И тъкмо бях вратата аз отключила,
когато мигом порази ушите ми вестта за страшно бедствие. Уплашена,
се люшнах аз в ръцете на слугините в несвяст. Кажете ми какво говорехте!
Ще слушам аз, която тъй съм страдала!
ВЕСТИТЕЛЯТЩе кажа аз, царице скъпа, сам видях и няма да пропусна нищо истинно.
Защо да те теша?
Нали ще видите,
119
че съм излъгал. Правото е хубаво.
Като прислужник следвах аз съпруга ти към оня хълм, където беше тялото на Полиник, разкъсано от кучета.
Богинята на пътищата
[1]
молихме и Плутона — да бъдат снизходителни.
Трупа измихме и със свежи клончета останките му изгорихме, вдигнахме след туй от родна пръст високо гроба му,
па тръгнахме към сводестата каменна ужасна брачна стая на девойката.
Но някой чува отдалече остър вик от гроба, който бе лишен от почести,
и тичешком обажда на владетеля.
При всяка стъпка той долавя смътния плачевен глас по-ясно. В миг изохка той и скръбно заговори: „Аз, нещастният!
Дали познах? Не е ли най-нещастен път от пътя, който съм изминал — днешният?
Дочух сина си! Тичайте, прислужници,
при
гробницата, отместете камъка,
поставен върху входа й, през отвора навлезте и разгледайте дали не е там Хемон, или — мамят ме безсмъртните!“
Той бе така смутен! По царска заповед задирихме. И вътре, чак до дъното,
видяхме —
Антигона бе увиснала на връв, която тя сама усукала,
а паднал, той през кръста я прегръщаше.
Любимата жена, делата бащини и своя брак нещастен той оплакваше.
Когато го видя, Креон избухна в плач,
затече се и викна в отчаяние:
„Какво си сторил, клетнико? Без ум ли си?
Кажи, каква беда те е погубила?
Излез, дете, на колене те моля аз!“
А той погледна диво и с презрение
120
и
без да промълви, изтегли меча си двуостър. С бяг се отклони от удара
Креон и той не го улучи. Бедният!
Тъй както беше гневен сам на себе си,
опря и блъсна меча в слабините си и немощен, в съзнание, девойката обгърна той. Захърка, бликна буйна кръв и бледите й бузи се намокриха.
Лежи мъртвец до мъртвата. Нещастният!
Във ада
свойта сватба отпразнува той,
като показа нам какво нещастие за смъртния човек е безразсъдството!
(Евридика излиза.)Сподели с приятели: