110
престол, където сбират се пернатите,
и чувам странен звук на птици — носят се с неясен шум и с бесни странни писъци.
Усетих как със нокти се разкъсваха,
разбрах — свистяха яростно крилата им.
Обзет от
страх, над огъня в олтарите поставих бързо жертви, но от жертвите не пламна огън — в пепелта се стичаше стопена тлъстината на бедрата им.
И пушеше, и пръскаше, и злъчен
дим из въздуха се вдигна, и оголени от тлъстината, лъснаха се костите.
Зловещи жертви, тъмно предсказание!
И всичко туй научих от това дете.
То води мене, аз пък водя другите.
Градът более тъй от твойта заповед.
Че Всеки наш олтар и Всеки жертвеник изпълнили са птиците и псетата с останките на клетия Едипов син.
И не
приемат вече ни молебствия,
ни жертви, нито жертвен дим безсмъртните.
И птиците не ни вещаят щастие —
напили са се с кървите на мъртвия.
Това мисли ти, сине мой! Та хората изпадат до един във прегрешения.
Но и да съгрешиш, не
си в нещастие,
не си във безразсъдство, щом попаднал в зло,
разкайваш се и не оставаш твърд в греха.
Да, няма поглед правилен упорството.
Но остави, не позори умрелия!
Та храброст ли е да убиеш мъртвия?
Говоря за доброто ти.
Приятно е да слушаш благ съвет, щом полза носи той.
КРЕОНВий всички, старче, все във мене целите,
като стрелци, и нито ясновидството
111
ме пощади! А пък отдавна
моите роднини ме измамиха, продадоха!
Да, спечелете, накупете златото на Сарди и богатствата на Индия!
[1]
Но него вие в гроб не ще положите!
Макар орлите Зевсови на късове при Зевса да го носят, под престола му —
не се боя, че туй е грях! Погребване за него аз не ще допусна! Знам добре:
не могат хора да сквернят небесните.
Но чуй, Тирезий, старче, и
най-хитрите пропадат срамно, щом говорят хубаво позорни думи от користолюбие!
Сподели с приятели: 
