ХОРЕто, същите вихри неспирно кръжат в бреговете на нейната скръбна душа.КРЕОН

105
Но това ще докара сълзи и вик и на стражите, дето се бавят така!
АНТИГОНА
Ах, горко ми! За моята скорошна смърт тия думи говорят!
КРЕОН
Аз не те обнадеждавам, не чакай и ти да не стане така, както аз съм решил!
АНТИГОНА
Бащин град на тиванската родна земя,
и вий, богове на дедите!
Ето, водят ме, няма избава!
Вий, тивански старейшини, виждате как,
от кого — последна от царския род,
аз понасям такава беда за това,
че изпълних дълга благочестен!

(Стражите извеждат Антигона.)
[1]
Но богиня бе тя и родена от бог — Ниоба била внучка на
Зевс.
↑
[2]
Антигона говори за кръвосмесителния брак на Едип и
Йокаста, от който се родила и самата тя.
↑
[3]
Антигона смята за причина на своята смърт брака на
Полиник. Полиник се оженил за дъщерята на аргоския цар Адраст.
Последица от този брак е участието на Полиник в похода на седемте вожда срещу Тива, което донася и неговата смърт. Смъртта на Полиник налага на Антигона да се погрижи за изпълнението на „свещения дълг“ — за погребението на мъртвия брат. Тя изпълнява дълга си, но бива осъдена на смърт.
↑
[4]
Ферсефаса е поетически облик на името Персефона.
↑
[5]
Наивността на тия стихове не се нуждае от доказателства.
Гьоте казва, че би бил радостен, ако някой остроумен изследвач докаже, че те са неавтентични.
↑

106
ЧЕТВЪРТИ СТАЗИМ
Първа строфа
Тъй небесният зрак някога бе отнет в медния тесен затвор и на самата Даная,
в гробен брачен чертог бе скрита и окована тя.
[1]
Да, а беше от род славен, дете, дете!
Под сърцето й бе златороденият Зевсов син.
Страшна сила е тя — силата на съдбата.
Ни щастието, ни Арей,
ни крепостта, ни черните бучащи кораби ще я избягнат.

Първа антистрофа
Тъй сина на Дриант,
цар на едонците
[2]
, с гняв,
вечно буйнокипящ,
Бакхус затворил в тъмница с каменни стени, защото е бил безумно горд.
Та изтекла така страшната буйна мощ на беса му и той в миг видял, че обижда бог в своя избликнал бяс, със своите хулни думи.
Поискал факлите да спре и вдъхновените жени на Дионис — и музите разсърдил.
[3]

107
Втора строфа
А при тъмните бездни на двойното море
[4]
е брегът на Босфора. Там лежи и Салмидес суров,
дето Арей,
почитан в онзи край, видял страшните рани по лицата на двамата Финеевци — очите им,
жадуващи възмездие, извадила една ужасна жена със своите кървави ръце и със совалката заострена.
[5]

Втора антистрофа
В изнемога оплаквали своите беди те, деца от нещастния майчин брак.
Тя била от рода,
древния род,
на Ерехтей. В далечен край,
в своите пещери незнайни,
била тя, бореадата
[6]
, отгледана сред бурите на татка си, сред студ и лед родена от безсмъртни — бърза, вихрена.
Но пак я стигна вечната Съдба, дете.
[1]
На Акризий, цар на Аргос, било предречено, че ще умре от ръката на внук, който ще му роди дъщеря Даная. Акризий заключил
Даная в медна кула, но Зевс проникнал при девойката, преобразен на златен дъжд. Даная родила Персей, който убил дядо си.
↑
[2]
Ликург, цар на тракийското племе едонци, се възпротивил на въвеждането на Дионисовия култ в своята страна, поради което богът го лишил от разсъдък. Умопомраченият цар бил затворен в тъмница.
↑
[3]
В дълбока древност музите и Дионис били свързани чрез общ култ в Тракия.
↑
[4]
Двойното море — Мраморно и Черно море (Пропонтида и
Евксински Понт).
↑

108
[5]
Хорът засяга историята на Клеопатра, дъщеря на северния вятър Борей, и на двамата й сина. Клеопатра била омъжена за Финей,
цар на Салмидес в Тракия, и от него имала синове Плексип и Пандион.
По-късно Финей се оженил за Идея, дъщеря на Дардан, и хвърлил
Клеопатра в тъмница. Според една версия на преданието той сам ослепил синовете си; според друга, която застъпва и Софокъл, Плексип и Пандион бил и ослепени от Идея, която избола очите им със совалка.
↑
[6]
Бореадата — т.е. дъщерята на Борей, Клеопатра.
↑

109

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: