Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие


Проявил ли съм някога непокорство по отношение на Божията воля? е



страница11/12
Дата10.08.2017
Размер1.87 Mb.
#27570
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

8. Проявил ли съм някога непокорство по отношение на
Божията воля? е

В миналото, когато влакът излизал от релсите, машинистите



124

трябвало да го издърпат от линията, за да могат отново да го пуснат движение. По същия начин, понякога липсата или недостигът на средства може да е предупреждение за нас, че някъде сме излез-от релсите. Учудващо е до каква степен джобното ни тефтерче заема вниманието ни, та пренебрегваме и дори не забелязваме алармения сигнал на нашата съвест. Бог знае това и понякога, ръ­ководен от Своята любов и милост към нас, отдръпва помощта и подкрепата Си, докато Го потърсим и се покаем.

В Писанието неподчинението се свързва с неверието. В Евреи 3:17 се казва, че на децата на Израил не било позволено да влязат в Обетованата земя точно поради проявеното от тях непокорство. А в стих 18 четем: "Итъй, виждаме, че поради неверието си, те не можаха да влязат". Естествено, че непокорството води до неверие. Атеистът затова е атеист, защото не приема изявената в миналото истина, и докато не пожелае да се изповяда и покае, ка­то започне да се подчинява на Бога, той не може да притежава вяра.

Понякога за нас, като християни, е много трудно да признаем собственото си неверие. Казваме си: "О, но аз вярвам в Бога и в Словото Му!" Но си помислете колко ви е трудно да повярвате, че Той ще ви помогне за нещо по-специално, по-желано, днес или утре. Вашият проблем може би е неверието, произлизащо от неподчинението.



9. Помолил ли съм Бога да задоволи нуждата ми?

Този въпрос изглежда съвсем обикновен, нали? Но я си помислете, все пак, помолили ли сте Бога да снабди нуждите ви? В Яков 4:2 се казва: "... вие нямате, защото не искате". Много пъ­ти предполагаме, че Бог знае за всичко, от което се нуждаем и за­това само чакаме да го получим. Но Той може би чака за нещо съв­сем просто - нашата молба. Не е нужно да отделите 10 дни за пост и молитва, за да Го помолите за нещо - само го направете.







11. Има ли "грях в лагера"?

Това е въпрос, който трябва да си зададете, ако ръководите гру­па или организация, която се е сблъскала с незадоволяване на ня­каква нужда. Фразата "грях в лагера" произлиза от разказа в Исус Навиев, гл.7 - израилтяните биват победени при Гай поради греха на един човек - Ахан. Изглеждало така, сякаш битката ще бъде лека, но загубили 36 души. Исус Навиев легнал по лице и запитал Бог защо ги е отхвърлил. Сърцето на великия воин се свило при мисълта за предстоящата беда: "О, Господи, защо ни преведе през Йордан? Сега всеки ще чуе за загубата ни и ще дойде да ни погуби! Ние сме пушечно месо!"

Тогава Бог казал на Исус да стане от праха и че има грях в ла гера му. Бог би могъл направо да му посочи сгрешилия, но прои дурата е друга - Исус проверява всички и по метода на изключва нето достига правилно до племето, фамилията, 10-те души рода, а накрая и до съгрешилия Ахан.

.

Много често Бог фиксира вниманието ни чрез т.нар. "объркано благословение" ("благословение по погрешка"), подобно на ситуацията, описана в Амос 4:7, където валял дъжд, но не в града, който се молил за него, а в друг град.



Важно е да се подчертае, че всичко това се отнася за ръководи­тели на групи и други подобни, които страдат от необясними фи­нансови затруднения. Всичко трябва да се изясни и посочи, защо­то много по-голяма беля ще нанесе подозрението, взаимното не­доверие между членовете на групата.

Също така помнете, че Божията помощ за вас не зависи от про­явеното от други хора послушание, а от вашата склонност към подчинение на Божията воля. Дари ако останалите са непокорни, ако вие останете верни и послушни, Той ще намери начин да отго­вори на нуждите ви.



12. Жъна ли плодовете на минали грехове или погрешни решения?

Финансовите трудности може да се явяват като резултат от ми­нали грехове. Въпреки че Бог ни прощава, когато ги изповядаме, много често те имат последствия, от които продължаваме да страдаме, понякога с години. Във Второзаконие 28 се изброяват проклятията или плодовете, които жънем от греховете си. Много от тях са финансови: "Проклет ще бъде кошът ти и нощвата ти... плодът на земята ти... рожбите от говедата ти... прок­лет да бъдеш ".

Тези проклятия са в нас. Не е необходима Божията намеса, за да се изсипе проклятието върху вас - те просто автоматически следват като резултат от действията ни.

Защо Бог използва проклятия? Нима Той не е Бог на любовта? Да, такъв е. И именно поради любовта Си, Той вгражда последствията от греха в самия грях. Бог знае, че никой не може да ни нара ни така, както съгрешаването. А когато се налага да живееш, ноосейки последствията от собствения си грях, дори след като си получил; Божията прошка, изграждаш омраза към греха.






13. Работил ли съм упорито?

Млад пастор отишъл при по-възрастния си колега, за да се по­съветва относно финансовите си лични проблеми и нуждите на малката му църква. Възрастният пастор го попитал как протича една негова обикновена работна седмица.

- Ами, хората ми са малко - само 5-6 човека. Най-напред под­
готвям проповедта си за неделя. Това ми отнема няколко часа
След това правя някои посещения. Обикновено допълвам
седмицата, като играя голф и се занимавам с разни неща.

Възрастният пастор отбелязал:

- В действителност сте добре заплатен, но не забравяйте, че
Бог плаща на час.

С други думи, уплътнявайте си времето. Работата за Бога означава, че действително се трудите, и то упорито. За да живеете, получавайки средства от хора, вие трябва да сте с най-развитото чувство на отговорност, най-упорито работещият от всички.

Мързелът е поставен на едно положение с грехове като пиянс­твото и лакомията - според Библията те имат еднакво осъждение. Ето ви няколко стиха, които можете да вземете под внимание:


  • Който обработва земята си, ще се насити с хляб, но който
    следва суетни неща, ще има доволно сиромашия" (Притчи 28:19).

  • Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят,
    и дремливостта ще облече човека с дрипи" (Притчи 23:21).

-... Ако не иска някой да работи, той нито да яде (II солунци 5:10).

Бог влага във всеки желанието да бъде продуктивен. Разбира се, съществуват хора, които не работят, защото не са в състояние. Нашата задача тогава е да проявим милосърдие и да им дадем ня­каква задача, цел, към която да се стремят. Но в никакъв случай не бива да насърчаваме безотговорността. Почти на всеки човек мо­же да бъде дадена полезна задача, върху която да работи.



14. Присвоил ли съм нещо от Божията слава?

I Лет. 29:11-12 казва: "Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е 1№ що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Си на високо като глава над всичко. Богатствата и слава са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъще твото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепваш всички".

Успехът крие опасности във всички области на живота,

128

включително и във вашето служение. Има вероятност да мислим пове-е си, отколкото за Исус. Парите са един от начините, чрез оито господ сигнализира, че нещо не е наред.

15 Проявил ли съм грешно разбрана независимост и гордост?

Има една история за някакъв вярващ, преживял наводнение. Той отказал да се евакуира, защото искал да докаже, че Бог ще го спаси. Прииждащите води накарали човека да се качи на покрива на къщата си, молейки се за чудо. При него 3 пъти идвали спаси­тели с лодка, но той все ги отпращал. Накрая потънал и се удавил. Когато застанал пред райските врати, обидено попитал: "Господи, защо не възнагради вярата ми?" А Бог му отговорил: "Три пъти ти изпратих лодка, но ти не искаше да се качиш в нея!"

Често се случва така, че молим Бога да отговори на някоя на­ша нужда, но отказваме да приемем помощта Му, когато ни я изпрати. Причина за нашия отказ може да бъде погрешната ни представа за начина, по който Бог ще задоволи нуждата ни. Може би не желаем да смирим себе си и да помолим някой да ни помог­не в служението. В такъв случай твърдим, че искаме да притежа­ваме по-голяма вяра, но в действителност казваме, че не искаме да се облегнем на другите, защото разчитаме на себе си.

Независимостта е ценно качество на характера, но тази сила може да се превърне в грях. Сатана изкушил Ева чрез възбуждане­то на желанието и за независимост, като й обещал, че тогава ще стане като Бога.

Бог иска да сме зависими от Него, да Му принадлежим, а един спрямо друг да сме взаимозависими, т.е. обединени. Ако имаме неприятности с духа на независимостта, Бог може да използва фи­нансовите затруднения, за да се опита да ни привлече вниманието

16.Разчитал ли съм повече на хората, отколкото на Бога?

Библията нарича този проблем "да се облегнеш на плътски Рамене" (I Летописи 32:8, виж също Еремия 17:5). Всичко с тече­ние на времето може да се промени. Започваме със заякване на вярата, когато нямаме представа откъде ще дойдат пари, за да ни подкрепят в служението. Бог в Своята вярност употребява някого, да ни даде необходимите средства. Когато този модел започне се повтаря, има вероятност постепенно да изместим вниманието си от Бога към личността, която ни е дала парите. Неусетно можем дори да изпаднем в положение, когато ни манипулират, да започнем “служене под влияние".

Можем да не усетим, че сме започнали да разчитаме повече на

129




човека, отколкото на Бога, докато не се случи нещо извънредн със средствата ни... - верният помагач изгубва работата си, пое мества се в друга църква или град и т.н. Тогава осъзнаваме, че сме се надявали повече на хората, а не на Бога.

Животът с вяра е нещо чудесно. Никога няма да се отдалечим прекалено много от Бога, ще зависим единствено от Него. 17.Страхувам ли се за бъдещето?

Много хора са толкова сковани от страх пред неизвестното бъдеще, че не могат да прекрачат границата към подчинението на Божията воля. Те отхвърлят призванието си и си остават там, къ­дето са били и преди, но този път демонстрирайки непокорство.

Страхът за бъдещето е нещо ужасно, още повече, че той се разраства. Все се питате възможно ли е да сте сигурни, че сте дос­татъчно обезпечени, че сте инвестирали добре парите си, че сте предвидили всичко. Тази несигурност расте, докато се превърне в парализираща верига.

Съвършената любов пропъжда страха (Йоан 4:18). Можем да се обърнем към Исус, за да ни освободи напълно от страховете. Тогава ще можем да Му поверим бъдещето си. Всичко останало е крайно несигурно. Божието слово казва: "Не се тревожете за утре... Нека денят се грижи сам за себе си " /Матей 6:34/. Това не означава, че не бива да спестяваме или да влагаме парите си изгодно. Йосиф бил призван да изведе Египет от предстоящия глад и суша, като трябвало да отдели 20 % от реколтата за бъде­щите тежки години. Слушайте Бога и вършете онова, което Той ви казва.


Ако паднете от ръба

Щом като живеете с вяра, значи животът ви се базира на позна­нието Кой е Господ. Вярата се основава на доброто познаване на характера Му, т.е. увереността, че Той ще изпълни онова, което е обещал. Кой е този Бог, на Когото служите? Коя е тази Личност, на Която разчитате за ежедневните си нужди? Едно от най-добри­те Му описание "Отец", "Баща". Той е вашият Баща, добър Баща, най-най-добрият във вселената.

Добрите бащи осигуряват децата си. Добрите бащи също така отговарят на въпросите на децата си. Когато нещо не върви, ко­гато издръжката ви спре, просто идете при вашия Небесен Баща в молитва и Го попитайте какво е причинило спирането на средствата.

В предишната глава ви дадох 17 причини за финансови паузи. Ако се окажете без пари, може да е именно поради тях. Или да има нещо друго. Първото нещо, което трябва да направите, е да помо­лите Бог да ви посочи грешката. В Притчи 4:7 се казва: "... И при всичко що си придобил, придобивай разум". Доста хора не успя­ват да се справят точно с това. Те получават Божието ръководство за нещо, но системата не се задвижва и те захвърлят всичко, без да се опитат да разберат защо не се задвижва. Следващият път те чувстват насърчение за нещо, опитват се да се доверят на Бога, но не могат. Неполучените отговори на старите въпроси ограбват тяхната вяра.

Живот чрез вяра означава, че трябва да знаеш защо нещо не

върви. Да се научиш да вярваш в Бога означава да задаваш

въпроси, без да се смущаваш - те няма да Го изненадат с липсата

си на разбиране от наша страна. Той ни познава по-добре от нас

самите. Той ще отговори на всеки откровен въпрос и няма да се

ядоса на това, че питаме - та това не е грях!

Йов наистина не се е страхувал да задава въпроси на Бога. Той

преживял големи финансови проблеми и в добавка изгубил всич-

ките си деца и се разболял от ужасна болест. Библията казва, че

надмогвайки всички трагични събития в живота си, Йов никога не

сешил с устата си, не похулил името на Бога. Но през цялото

131

време задавал въпроси ... изобилие от въпроси ... големи въппоси.

Ако сте се опитали да си отговорите на всички 17 точки от предходната глава и не сте разбрали причината, довела до вашето "падане от ръба" във финансово отношение, питайте Бога да не би Сатана да ви атакува. Това е нещо, което Сатана иска да ви причи ни и не е предизвикано от вас самите. В такъв случай много лесно можете да го изпъдите, прилагайки властта, която ви е дал Исус.

Заповядайте на дявола да ви остави (виж Яков 4:7). След това питайте Бога как да отбивате сатанинските атаки чрез владеене на противоположния дух. Ако врагът ви напада чрез дух на алчност допитайте се до Бога към кого да проявите щедрост и какво да дадете. Ако Сатана използва страха, трябва да противостоите с вя­ра и любов.

Какво да правим, докато получим необходимите средства (пари)

Може да не сте сбъркали в нищо - Бог може да ви е говорил, вие да сте Го послушали, и въпреки това, да не получавате необхо­димите ви пари. В такъв случай е възможно Той да ви изпитва, за да разбере ще Му останете ли верен служител и в трудните момен­ти (виж Второзаконие 8:2).

Изпитанието винаги изисква време. На вас може да ви се струва, че парите се бавят, но не забравяйте, че Бог владее друго временно измерение. Чакайте със съзнанието, че изпитването на вярата изгражда упоритост и постоянство. Важното е да не се пре­давате и чрез вяра в Бога ще преодолеете трудностите.

Докато сте в очакване, спомнете си отново колко пъти Бог е проявявал вярност към вас. Това е една от причините, поради ко­ято е добре да си водите дневник. Ако имате такъв, прелистете страниците му и препрочетете разказаното от вас самите за Божи­ята намеса в трудни за вас моменти. Ако нямате никакви записки, идете при някой ваш приятел и го накарайте да ви припомни част от нещата, които Бог е извършил за вас. Така са постъпвали във времената на Стария завет - когато предстояла битка или се живе­ело трудно, водачът изброявал пред всички Божиите дела на вярност. Голямо място е отделено в Библията за подобни изброявания. Чудили ли сте се някога защо Бог е позволил да има толкова много повторения в Писанието? Защо, например, трябва да четем за едно и също събитие в Неемия, гл.9 и в Изход гл.14. Бог така ни посочва начина, по който да се справим с трудностите, начина, по който да посрещнем битките и да изградим вярата си, докато Го чакаме да се намеси на наша страна.

Благодарете Му, че е отговорил на всички ваши минали нужди
защото за съжаление често само отбелязваме Божията помощ или липсата й.

Докато чакате Божия промисъл, не обвинявайте други хора за ваШите затруднения - онези, които винят другите, никога не полу­чават истински отговори. Те изгубват радостта на живота за Бога. Пазете се от примката на сравнението между вашата съдба и тази на другите. Ако имате навика да правите това, вероятността да пропуснете онова, което Бог цели в живота ви, е голяма. Онова, което не виждаме в такъв момент, онова, което не отчитаме, е ду­ховното ниво на онези, с които се сравняваме, и нашето такова. Може да съм подложен на изпитание в момента, но това съвсем не означава, че всички около мен трябва да са в период на изпитание. Ако всички са в една и съща ситуация, няма да има никакви изпитания. Изпитанието се осъществява тогава, когато всички ка­рат коли, а ние имаме само велосипед или сме пешеходци.

Благословенията, на които се радваме в такива моменти на фи­нансов недостиг, не могат да бъдат получени нито по друго време, нито по друг начин. Човек заяква в бедите, но и се научава да раз­бира бедността, да я познава и да й съчувства.

Жан Жак Русо разказва за "великата кралица" - точно преди Ве­ликата Френска революция, когато чула, че стотици хиляди души се събират и негодуват в Париж, тя попитала за причината.



  • Мадам - отговорили й, - те нямат хляб.

  • Добре - казала тя, - нека ядат тогава торти!

Съществуват голям брой хора, които до такава степен са отда­лечени от безимотните, че не могат да ги разберат. Не смятам, че кралицата се е държала арогантно - тя просто не допускала какво значи бедност, в която няма комат хляб, камо ли торти.

Бог може да ни изпрати временни затруднения, за да изостри съпричастността ни, милосърдието и симпатията ни към истинска­та бедност в света ... към милионите хора, които живеят в посто­янен недоимък.







Може да нямате пари, но ще изпитате вълнението от Божията помощ, макар и не финансова.

Шърли Алмън ми разказа един драматичен пример от живота си, доказващ колко добър може да бъде Бог по време на трудности. Цялото й семейство живее в Южна Америка, а съпру­гът й Уедж е директор на филиала на У\УАМ за испански говоре­щия свят. Това, което Шърли сподели, е станало преди години, ко­гато те били току-що завършили Библейското училище и се опит­вали да организират църква в Аламогордо, Ню Мексико.

Един ден се оказало, че всички шкафове в кухнята са абсолют­но празни. Тогава Шърли седнала и с плач се обърнала към Бога -скоро 4-те й деца щели да се върнат от училище гладни, а и Уедж сигурно нямало да е сит след продължителното копаене на осно­вите на бъдещата църква.

Изведнъж й дошло на ум... Бог е Работодателят им и Онзи, Който им помагал през цялото време на упорит труд в бедната част на града. Какво ще стане, ако напише списък с необходимите й продукти и го представи пред Него? Тогава жената съставила един дълъг списък, като включила в него всичко нужно за люби­мото им блюдо - мексиканска вечеря.

Същият следобед Шърли се срещнала с жените от църквата. След това решила да ги закара по домовете и една от познатите й я поканила да влезе.

Още с влизането в кухнята, сърцето й се разтуптяло - върху по­лиците имало оставени две найлонови чанти, претъпкани с продукти. За нея! Един бърз поглед бил достатъчен, за да разбере, че всичко от списъка й е в тези чанти ... освен брашното.

Шърли поела багажа, качила се в колата и попитала Бога как би могла да приготви тортили без брашно.

Преди да излезе от колата, последната жена казала: "Сеньора Алмън, майка ми каза, че е отделила 10 паунда брашно за вас. Ще дойдете ли да го вземете?"

Когато най-сетне останала сама в колата, Шърли запяла и за­почнала да слави Бога с пълен глас. Изведнъж си спомнила, че е

абравила да включи в списъка си фасул. След като се прибрала, започнала да разопакова багажа и на дъното на едната торба наме-рила килограм фасул - Бог си бил спомнил за него, въпреки че би­ла забравила.

Този вид отговаряте на нужда е нещо много лично и означава повече, отколкото ако Бог ви изпрати пари, за да си купите всичко необходимо.

Бог не прилага ограничен брой методи, за да ни помогне. Той направил обувките и дрехите на децата на Израил толкова здрави, че те не се износили 40 години. Само си представете, че същото се случи и на вас!

Моментите на финансови затруднения възстановяват чувство­то ни на доверие в Божия промисъл, защото Той желае преживява­нията ни, нашите опитности да се базират не върху нещо, което е направил за нас преди години, а да са непосредствени и нови.

И най-накрая, още един съвет - докато сте в очакване на финан­сова подкрепа, размишлявайте върху Псалом 37. Той сякаш е на­писан точно за хора, които имат нужда от пари. Три пъти в него се повтаря "Не се раздразняй".Уповавайте на Господа, облегнете се на Него и търпеливо чакайте.

Според Псалом 37, ако вие вършите вашата част от работата, правите добрини, развивате вярност, радвате се в Господното присъствие, вървите по Неговия път и спазвате законите Му, Бог ще ви възнагради:


  • Ще ви дари с желанията на вашето сърце;

  • Ще ви даде онова, от което се нуждаете;

  • Ще ви направи праведни;

  • Ще съди злосторниците вместо вас;

  • Вие ще наследите и населите земята;

  • Ще се радвате на неспирно благополучие;

  • Бог ще съди нечестивите заради вас;

  • Той ще ви подкрепя;

  • Наследството ви ще бъде до века;

  • Няма да се посрамите в лоши дни;

  • И по време на глад ще бъдете сити;

  • Ще сте щедри в дарения; ще можете да помагате на хората,
    изпаднали в нужда;

135





  • Стъпките ви ще се оправят от Бога;

  • Когато падате, няма да удряте челата си, защото Бог ще Ви
    държи за ръка;

  • Ще имате достатъчно средства, когато остареете;

  • Наследниците ви ще бъдат под Божия закрила и ще са благос­
    ловение за другите;

  • Бог ще ви пази до века;

  • Ще се учите от Бога и ще можете да преодолявате трудности
    и да помагате на хората;

  • Ще бъдете защитени от опасности и гонение;

  • Бог ще ви вдъхновява;

  • Ще видите унищожаването на нечестивите;

  • Бог ще ви освободи; Той ще бъде вашата сила, вашето спасе­
    ние и помощ.

Това е доста внушителен списък, нали? Но това са специални­те Божии обещания за вас, които ще се изпълнят, когато уповава­те на Него. Струва ли си да се живее чрез вяра? Ако поне за мал­ко сте опитали този живот, той наистина ще ви привлече. Едновре­менно с това животът чрез вяра е като ходенето по въже - едно неописуемо, невероятно вълнение, великолепно преживяване.

През 1800 г. един акробат с псевдоним Блондин (Жан Франсоа Граве), станал известен с това, че преминал над Ниагарския водо­пад по опънато въже и без обезопасителна мрежа.

Един ден тълпата отново се събрала, за да наблюдава най-опас­ния до тогава номер - французинът възнамерявал да мине по въжето, тикайки ръчна количка с торба цимент в нея. С това до­пълнително тегло едно леко поклащане можело да събори количката, а тя да повлече акробата надолу към смъртоносните во­ди на водопада.

Хиляди хора със затаен дъх следели как едва-едва, много вни­мателно Блондин местил стъпало след стъпало краката си и леко тикал ръчната количка над пенещата се ревяща бездна под него.

Когато стъпил на противоположния бряг, всеобщите възгласи заглушили тътена на водопада. Тогава Блондин предизвикателно се обърнал към най-близкия до него репортер:


  • Вярвате ли, че мога всичко да направя върху въжето?

  • О, да, м-р Блондин - казал репортерът, - след това, което ви-

дях днес, вярвам, че ще успеете да направите всичко.

  • Тогава вярвате ли, че вместо торба с цимент ще мога да ми­
    на отсреща с човек в количката - човек, който никога преди дори
    не стъпвал на акробатично въже?

  • О, да, м-р Блондин. Вярвам - смело отговорил журналистът.

  • Добре - казал Блондин. - Качвайте се!

Репортерът пребледнял и бързо изчезнал сред тълпата. Защото едно е да вярваш теоретично, а съвсем друго да предприемеш действия на вяра.

Още щом Граве махнал торбата с цимент, станало ясно, че се е намерил доброволец, решил да заеме мястото в количката. От двете страни на водопада започнали залагания - ще успее ли дръз­кото начинание, или ще се провали.

И така, смелият акробат запристъпвал по опънатото въже, ка­то този път тикал жив пътник в ръчната количка. Когато бил по средата на дългото 1600 фута въже, някакъв човек, който заложил солидна сума в полза на неуспешния край, се промъкнал и отсякъл един от помощните придържащи телове. Изведнъж въжето се разлюляло напред-назад, двамата смелчаци сякаш били на секунда от смъртта и всичко зависело от това, дали акробатът ще успее да за­държи колелото на количката да не излиза извън металното въже.

Блондин балансирал умело и извикал на изплашения до смърт доброволец:

- Стани! Стани и се хвани за раменете ми!

Човекът обаче продължавал да седи изцяло парализиран. Гра­ве заповядал:

- Стани! Да вървим! Направи го или умри!

Неизвестно как мъжът се изправил и прекрачил през количката.

- Ръцете ... хвани ме през врата! Сега краката... сложи ги около кръста ми! - казал Блондин.

Човекът отново се подчинил и сякаш се залепил за спасителя си. Празната количка паднала и изчезнала в бездънните води на Ниагара. Въздушният акробат останал стъпил върху въжето, нап­рягайки всеки свой мускул да се задържи, докато люлеенето пос-пенно намаляло. След това, инч след инч, той продължил пътя напред, като носел един уплашен човек като дете. Най-накрая стигнали заедно до другия бряг на водопада. Ето това значи да живеете живот чрез вяра. Трябва да притежа-






вате действително огромно доверие към онзи, който ви носи Страшно лесно е да се каже, че вярваш в Бога. Но бихте ли поже- лали Той да ви пренесе по опънатото въже високо над бучащата вода? Знаете ли, можете да преживеете всичко това, стига да упо-вавате на Божията сила. Тогава ще видите как всичките ви нужди намират своя отговор.

Това е, което ви очаква в живота с вяра, но вяра в Самия Господ Бог, а не извършване на някакъв ритуал или спазване на система от правила. Това е вяра в жива Личност, вяра; че Той ще ви помог­не да довършите задачата, която ви е възложил.

Бог е планирал различни предизвикателства специално за вас и иска вие да вземете участие в най-вълнуващата надпревара в исто­рията - надпреварата да се направи познато Евангелието за всяко творение в света. Бог иска да дадете най-доброто от себе си - за Него и за света около вас. Поемете предизвикателството. Напра­вете стъпката напред заради Него. Доверете Му се, уповавайте се на Него. Дръзнете да заживеете на ръба.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница